Къде е границата?

Скоро ще се проведе гей парад 2012.
По този повод обстановката вече започва да се нажежава, защото тесногръди, ограничени и жестоки хора има всякакви. Както има и ужасно много хомофоби, наред с такива, които искрено вярват, че те са по-специални от всички останали и имат правото да налагат собствените си вярвания с агресия и насилие.

Проблемът идва, когато умишлено се разпалват негативни отношения, като например този случай, в който свещеник (уж)  призовава да бъдат хвърляни камъни по парада.

„Цялото ни общество трябва да се противопостави по всякакъв начин срещу гей парада, който се готви. Затова призовавам днес всеки, който се счита християнин и българин. Замерването с камъни е удачен вариант.“

Дали това е вярно… няма как да знаем. Медиите отдавна изгубиха доверието ни, а и самия цитат е пльоснат просто така, без кавички, без контектст, без никаква информация. Не мога да си съчиня адекватен контекст, в който подобна реплика да не звучи по начина, по който звучи, но това няма значение. Нямам идея за какво иде реч, защо е казано и по какъв повод са се намерили с журналиста, записал този бисер, но изглежда ужасно нагласено.
Отново… реално всъщност това няма значение.

Целта на „статията“ не е да се коментира темата или да се каже каквото и да е, освен да се хвърли динамит, във вече така или иначе напрегната обстановка, просто с цел да се привлече реакция.
Дали е вярно? Реално няма особено голямо значение, въпросът е, че демонстрира изключително явно отношение по тази тема, като на някакъ вид забавление или лесен начин за привличане на внимание и създаване на някакъв сблъсък.
Наистина, на авторът едва ли му пука много от последствията и от това, че е възможно като пряко следствие да има сблъсъци, бой и насилие над едно мирно събитие, основната цел е да се създаде новина и ако евентуално най-лошата възможност се случи, е, ами чудесно, ще има за какво да се пише. Иначе казано, подкокоросването е налице.

Свободата на словото е интересна тема, наистина, всеки има право да казва/прави каквото прецени за уместно за себе си. Но в граници. В нашата държава, която е светска,т.е. църквата и щата са разделени, църквата няма право да се налага в светския живот. Може да има мнение, но трябва да сесобразява със законите на Република България. Уж това важи и за медиите.

Чл. 39. (1) Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.

(2) Това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността.

Иначе казано, църквата няма право да призовава към насилие и извършване на насилие над конкретна група хора. Същото важи и за която и да е организация. С двойна сила важи за публични фигури, личности, организации и партии, защото особено последните имат авторитети.

Дали отецът се изказва от името на църквата или лично мнение, или цитатът е измислица, това също няма голяма разлика в крайния сметка. Този човек има роля както в структурата на църквата, в която участва, така и в обществото, откоето е част. Самата „статия“ много неумело се опитва да създаде проблем… за съжаление дори подобен опит би се увенчали с успех, защото проблем има в обществото ни по тази тема. И дори „цитатът“ да е свободно съчинение, все още няма публикувано опровержение, че цитатът е неверен или че БПЦ не поддържа и отхвърля подобно поведение.

Проблемът е в одобрението. Много често хора, които вярват, че тяхната религия (например) им дават правото да бият/тормозят околните, защото последните се разминават с представите на тези хора как трябва да изглеждат, от каква раса са и т.н., се чувстват успокоени от това, че има публична и обществена подкрепа. Защото подобен текст Е подкрепа, Е съгласяване, че тяхното поведение е правилно и редно. Мълчанието е знак на съгласие.

Единственото положително от тази ситуация, са чудесните коментари под оригиналната „статия“, в която хората са възмутени и активно отхвърлят идеята за хвърляне на камъни по парада.
Светлинка, тунел.

Гей родители – аргументите

Преди няколко дни сама се набутах в поредната безумна дискусия на тема гей родители. Държа да я споделя, защото някой от елементите са противно повтарящи се и до болка изтъркани клиширани псевдоаргументи, които наистина трябва да спрат да се използват. Не казват абсолютно нищо и потвърждават и разпространяват невярна информация, която ни вреди съвсем реално…

Темата за гей родители е много експлозивна. Реакциите като цяло варират в няколко основни насоки.

1) “Но как ще разберат децата защо има двама тати/две мами? Това ще е объркващо за тях.”
Този аргумент е може би най-неприятен от всички. Той заема негативното отношение и реакция, предрасъдъци и стереотипи на коментиращия и ги приписва в името на грижата за неизвестни/анонимни деца.
Не, той/тя не е хомофоб… на него/нея му пука за децата, разбирате ли.
Този аргумент казва: “Aз не разбирам как може еднополова двойка да бъде добри родители  и смятам, че никой друг не може да го разбере също така.”

Вижте, децата са деца, за тях всичко е неразбираемо и сложно. Миенето на зъбите. Развиването на буркан, връзването на обувките. Мисля че не съм чувала обаче предложения да се спре производството на обувки с връзки и буркани с винтове, защото децата не ги разбират.
Всъщност, ако едно дете отрасне в една среда, за него тази среда е нормална. Докато някой мил възрастен не му заяви, че семейството му е странно, на детето е малко вероятно да му хрумне самостоятелно. На детето ще му направи впечатление, ако го третират негативно възрастните обаче. Проблемът и вината не е в детето (или в родителите му), а в другите възрастни и тяхното поведение спрямо детето и родителите му.
Или докато другите дечица, подучени от прекрасните си родители, не го зачекнат по негативен начин.
Хубаво е да не бъркаме едното с другото.

2) “Но това не е естествено/природно.”
Този коментар е дори още по-объркващ.
Природно е да умираме и от сърдечен удар, и от гангрена. Също така природно и естествено е да се налагаме по главите с камъни, защото искаме нещо чуждо.
Природно не означава добро, редно или правилно.
Формирането на моногамни връзки според много хора не е естествено или природно за хората също така. Голяма част от цивилизацията ни е в действителност вървене на пук на нашите инстинкти, така че този аргумент е недействителен и неадекватен и не казва нищо, освен: „нямам какво да кажа и си изсмуквам аргументи от пръстите”.

3) “Така децата ще станат също гей.”
Този аргумент почива на две странни основи. Едната, че да си гей е нещо лошо и трябва да се притесняваме, че има деца, които са гей. И втората основа е, че сексуалността е нещо, което се предава като грип.
По тази логика, сексуалността не е нещо, което някой е, а е нещо избираемо, хетеросексуалността също в този ред на мисли. Което е по-странно, хетеросексуалността е избрана умишлено от използващия този аргумент и той/тя явно очаква да бъде уважаван за този му избор, но не проявява същото уважение, което не са направили същия избор като него/нея. Което е просто лицемерно, да не споменаваме логически хаотично.

Сексуалността според мен е сложно нещо, което е флуидно, а не статично.
Основната дупка в тази логика е, че приема по дефиниция, че децата на всички гей родители задължително стават гей, а децата на всички хетеросексуални родители стават задължително хетеросексуални.
Което е пълна глупост по обясними причини. Не една и две хетеродвойки имат гей деца и хетеродецата също не са рядкост сред гей двойките.

4) “Гей родителите са лоши родители по дефиниция, защото са гей.”
Ето този аргумент за мен е най-сложен, защото не се позовава на някакви реални данни, а на принципа на “стринката-на-зълва-ми-имала-приятелка-чиято-братовчедка-веднъж-била-чула-по-радиото“.
В България гей хората 1. не могат да сключват брак, 2. не могат да осиновяват като двойка деца. Което означава, че почти всички примери, които могат да се посочат като защита или оборване са анекдотични, защото статистически изследвания на практика няма. И не, наистина, стринката на братовчедката на една позната не е достоверен източник, на който да основавате информацията си.

В света като цяло има също много организации, които си мрат да докажат, че гей родителите са лоши родители. За сега обаче изследванията по темата са положителни. Гей родилите не са нито стряскащо по-добри, нито стряскащо по-лоши родители. Каква изненада.

5) “Гей родителите ще отгледат детето в лоша среда.”
Сексуалността не прави никой автоматично добър или човек, добър или лош родител, нито средата им автоматично положителна или негативна.
С кого си лягаш няма отношение към това, дали си умен или глупав, разумен или не, грижовен или безхаберен. Иначе това поставя в много странна позиция всички лоши хетеро родители или лоши хетеро хора по дефиниция. Категорично отказвам да приема, че всички хетерохора сме свързани с кошерен разум и ако един хетерочовек е лош/добър, то това важи за всички останали. Същото важи и за гей хората.

Мога да разбера, че има хора, които са изпълнени с недоверие/съмнения към гей родителите… но когато спорите, замислете се, че докато повтаряте непотвърдени или откровено неверни идеи, не само че няма да помогнете, но в действителност вредите. Защото милото ви ангелче ще види поведението ви/ще го чуе, ще го запомни и после ще репликира вашето отношение към съучениците си или децата около него.

По думите на майка ми, същото е било, когато тя е била в раните си години и твърди, че е чувала почти идентични аргументи за деца на разведени родители или деца, отглеждани от един родител.
Каква изненада, светът не е свършил, напротив, в момента цивилизацията ни е достигаща нови и неподозирани висини като култура, изкуство, стандарт на живот, възможности и технологии.

Апокалипсисът заради наличието на гей родители (или пък единични родители също така) се отлага, защото гей родителите не са най-лошото, което може да се случи на едно дете. Най-лошото, което може да се случи на едно дете са незаинтересовани, неспособни и лоши (агресивни, тесногръди, социално неадекватни, насилници, сексуални насилници, физически и емоционално тормозещи) родители.

 

Защо подкрепям Парад 2011

Парадите в България (София) са интересен индикатор за това каква е разликата по принцип и на практика.
По принцип всички са много толерантни… нямат проблем хората да ги има, да си се обичат, да живеят… само ако може да са невидими. Само че това няма как да се случи. Ние се раждаме, все с нещо се различаваме помежду си, а после прекарваме години в изграждането на уникалността ни, с учене, мислене, четене, ние се развиваме като уникални индивиди и няма сила на света, която може наистина да ни я отнеме, просто защото хората сме толкова комплексни.

Отношението ми, моето и на това на екипа на блога, е повече от ясно.
Ще цитирам Петя, защото го е казала много добре.

Всички събития от поредиците София Прайд са организирани от доброволци, най-обикновени хора, които отделят лично време, нерви и средства да организират събития на страшно високо ниво. Като се започне от бюрократичните детайли (разрешения, писма, декларации) и се мине през логистичния кошмар (маршрути, охрани, fundraising, популяризиране, участия в медиите) и се стигне до концептуалните решения (тема, график, съпровождащи събития, лекции, купони). Всички пари, които биват събрани се харчат за събитието конкретно. Най-вече за полиция. А организаторите ходят на работа през деня и вечер бачкат по събитието.

[…]
И последно, но не на последно място, подкрепям София Прайд не само, защото е движение в защита на правата на ЛГБТ хората, но и защото показва, че промяна е възможна. За съжаление си спомняме много добре заветната 2008-ма, когато ултрасите на БНС ни хвърляха молотовки по главите и пробягахме трасето със светкавична скорост, защото… какво да се лъжем… беше си ни страх. Само три години по-късно, положението не е розово, но е по-различно. Не че няма хомофобия, но повече хора знаят как да я разпознаят. И не че е настъпила тотална промяна, но определено се е случило достатъчно, за да вярваме, че може би не сега и може би не веднага…, НО ПРОМЯНА Е ВЪЗМОЖНА. И съм абсолютно убедена , че след години някои от имената на организаторите на тези събития ще бъдат вписани в учебниците: Аксиния, Магда, Яна, Юлия… (много се извинявам, че не мога да изброя всички поименно) са хора, които ей така леко и последователно променят хода на най-новата ни история.

Звучи гръмко, но определено не мисля, че преувеличавам, защото чуждият опит показва, че този тип събития отварят вратите за много по-дълбоки промени в съзнанието на хората и благодарение на тях, децата ни ще живеят в по-различни условия. Ще живеят по-добре. Не само децата, които са гей, но и всички останали, които по някакъв начин не се вписват в стандартната рамка за нормалност.

Да. Идеята на такива събития е да се дедемонизира нещо – хората, идеята…
Когато в обществото ни единственото, което виждаме са бялата мъжка и женска хетеросексуалност, а другите хора са невидими, това води до стереотипи, до крайности, до страхове, до насилие. Защо? Защото хората мразят това, което не разбират.  А от омразата до насилието границата е тънка.

Не мога да разбера кое му е толкова трудното: когато те третират като по-малко от човек, което му е толкова неразбираемо, че на хората не им харесва и че искат да променят това?
Да, когато безличните стереотипи и слухове се сдобият с лица и се окажат, че нямат рога, опашки и прочие, нивото на страх и социални търкания се променя в някаква посока. Хората започват да дискутират и коментират темата.

Като човек, който днес има правото да гласува, защото преди по-малко от 150 години, на една друга маргинализирана група й е писнало, смятам, че дискутирането и правенето на проблемите публични е начинът им за разрешаване, а не стискането на клепачи, запушването на уши и отричането на реалността.
Може да не си съгласен с парада. Но поне уважавай живота на другите достатъчно, за да разбереш, че темата е на живот и смърт.

Целта на тези паради е да се сложат лица на безименните и да се види има ли проблем.
Фактът, че всяка година към него се подхожда с невероятна агресия, според мен е показателен има ли хомофобия в застрашителни размери или няма.

От  мен само да вметна, като послепис, че „нормалност“ за много хора означава „еднаквост“.
Според мен няма еднаквост. Разликите между отделните индивиди на една група са далеч по-големи, отколкото на разликите между отделните групи като цяло.
Ние нямаме дефинирана нормалността, затова може да се използва срещу всеки, независимо какъв е човекът, каква му е средата и какви са му интересите.

Целта на тези прайдове е не просто „хората да се показват“, но и да стимулират обществена реакция, хората да се замислят, да погледнат собствените си представи и да помислят дали не третират негативно хора, които не са им виновни с нищо, не искат нищо повече от това, да бъдат признати за пълноправни личности и да могат да имат същата сигурност, както и останалите, че правата им са отчетени и защитени.

П.П. Един малък проблем с преводите.
На английски pride означава гордост. На български парад предава малко по-различен смисъл на думата.

Гей-двойка, експеримент

http://tilia-tomentosa.livejournal.com/235778.html
http://tilia-tomentosa.livejournal.com/236129.html

Хвърлете един поглед на видеото и на двата цитирани линка.
Дискусията е посветена на един малко тъжен експеримент – как биха реагирали хората на публично място, ако двама души прояват каквато и да е форма на близост.
Тъжното идва от идеята, че все още подобно нещо е по-скоро ексцентризъм, някаква екзотика, отколкото просто хора, които споделят напълно приемлива според обществените ни стандарти близост.

Мястото е Славейков, а реакциите са… интересни.
Не толкова, че има хомофобия, колкото че привлича толкова много внимание, сякаш последните 60 години просто не са се случили в света, в който ние живеем.

Цялото упражнение се разваля от психоложката, чиито коментари и реакции, поне за мен, са повече от неадекватни.
Аргументацията й ме карат да се чудят какво точно ги учат в университетите и затвърждават убедеността ми, че critical thinking трябва да започне да бъде преподавано още в детската градина.

Може би основната причина, заради която тази ситуация ми привлече вниманието беше, че сексуалността все още се третира като нещо статично, нещо, което е написано на камък какво е, как трябва да изглежда, как трябва да звучи и какво трябва да е поведението й, независимо, че дефинициите са тясно свързани с роли в обществото, които в нашият свят вече не могат да съществуват, поне не по този толкова тесен начин.
Дали А харесва мъже или жени, това си си е работа само на А (и евентуално на хората, с които излиза), както също как се облича, каква музика да слуша и прочие.
Ничия работа не е да решава вместо тях какво трябва да е поведението им и сексуалните им предпочитания.

За всички тези, които ще писнат, че това е популяризиране на сексуалност, им препоръчвам да погледнат 99 процента от рекламите, филмите, музиката, които са си живо ПРОПАГАНДИРАНЕ на не само какво е сексуалността, но и как трябва да бъде демонстрирана, консумирана и какво следва да бъде поведението.
Зачешат ли се рекламите, винаги се стига до „ама това е просто преекспонация, за да привлече внимание“, ми се иска да попитам – значи в единият случай хората могат да правят разлика, в другият не могат, така ли?

Избягвам да третирам хората за по-глупави, отколкото са.
Законите съществуват, така че злоупотреба с малолетни, непълнолетни или без съгласието им, да бъде подсъдна.
Или може би проблемът е, че всъщност количествата злоупотреба, които се случват в ХЕТЕРОСЕКСУАЛНИЯ свят са толкова много и сериозни, но не се споменават (защото се приемат за нещо нормално), че цялата реакция е посветена само към гей хората? Никак не би ме изненадало. Особено при положение, че основната критика към гей мъжете е, че се държат като жени (т.е. биват чукани, а не чукат), което е ужасът на ужасите… очевидно. А към гей жените, че не са на разположение на мъжете, което отново явно е ултимативното престъпление, жените да не прекарват всяка свободна минута от денонощието в мислене как да привличат мъжкото внимание и как да са на тяхно разположение. Ами… факт, хората са по-сложни от сексуалните стеореотипи, приемето и продължете нататък.

На хомофобите като цяло… имам чувството, че протестират прекалено много и прекалено разпалено, че прекалено много време прекарват в мислене кой с кого спи, за да не бъда прекалено далече от подозрението, че просто се вманиачават в неща, които са им интересни.

Гост: Професионално призвание

Автор:  Муша-Буша

Съвременни принцеси, драма кралици, дон Кихотовци, Жани Д’Аркове и апостоли. Професионални гейове, роми по занятие и българи по квалификация.

Гледам предавания от България с Боян Станков vs нормални хора и наистина поглеждам да видя датата на записа. Не ми се вярва просто. Не може това да е 2009/10. Гледам и виждам и професионални майки, професионални гейове и професионални разбирачи.

Осъзнавам и нова нишка в дискусията за и против браковете между двама души от един пол, като че ли самата формулировка „за и против“ не е достатъчно дебилна. Още по-дебилно е изказването, че децата с еднополови родители самите „стават“ хомосексуални. С други думи – съществуващото налично количество хомосексуални трябва или се препоръчва да се изчерпа, т.е. да не се създават условия за ново попълнение на хомосексуални. Що за скодоумно виждане?! Да бъдем проактивни – нека отсега пресечем вероятността двама души, които не могат да имат деца заедно, да заживяват заедно, както и двама с криминално досие също. Ако логиката показва, че децата в еднополова двойка „стават“ хомосексуални, резултатът е, че децата на криминално проявени стават престъпници. Същевременно, ако сексуалността беше генетично заложена, тогава аз нямаше да съществувам.

Предаването, което гледам в момента, е дебилно. Свикнала съм с позицията на опонентите на ЛГБТ каузата по принцип, чула съм всякакви аргументи, дори такива, предизвикващи смях. Това, което ме сащисва сега, е езикът, който използват ЗАЩИТНИЦИТЕ на ЛГБТ каузата и позицията, която изповядват.

На мен самата ми е дошло до гуша от папагалското повтаряне на причини ЗА еднополовите бракове, защото/заради 1) европейски/международни директиви; 2) защото България е правова светска държава, за разлика от Църквата, която е против (внимание – не християнството е против, а Църквата!); 3) защото децата в еднополова двойка няма да израстнат хомосексуални; 4) персонализиране на каузата заради един човек/семейство и 4) защото ЛГБТ ще решат, един вид, проблема на сиропиталищата и интернатите за деца. А още по-безумен е аргументът, че еднополовата двойка е антипод на разнополовата, видиш ли, заради разводите, заради разбитите семейства и прочие, в това число и „неуспеха“ на едно семейство да създадат хетеросексуална машина за деца. Не харесвам противопоставянето на лошите примери за хетеросексуалните родители срещу добрите хомосексуални. Ако можеше хората да бъдат слагани толкова лесно в папка, нямаше да има дебат за признаването на правото да бъдеш себе си извън папката.

Другата крайност на персонификацията на дебата е да се говори със сложни термини, толкова софистицирано (!?) и извисено, че аз, която с жена ми имаме дете, не се вписвам в този дебат, имам чувството, че говорим за някакви имагинерни хомосексуални и техните деца, които в такъв контекст звучат като лабораторни екземпляри.

Ядосах се от тези две предавания, едното е „Точно така“ с гости Боян Станков vs нормални хора и Якудза (моят нов персонален герой!), другото е „Жените“ с Марта Вачкова за нестандартните родители. До гуша ми дойде от професионални гейове, роми и българи – Боян, който е професионален и по занятие българин, цигани, които са професионални роми и гейове, които ЗАРАДИ сексуалната си ориентация, са правозащитни експертни институции (тук слагам и себе си в тази категория). Наистина е дразнещо, че някой, заради своя характеристика (националност, етнос, политически убеждения и прочие) е слушан като експерт по съответния въпрос и мнението му се приема за даденост, като изразена позиция на цял народ (защото всеки от нас освен националността си, има свой етнос, сексуалност, политически възгледи и прочие, ние не сме просто една своя характеристика).

И най-вече, дебатът по каквато и да е ЛГБТ тема цикли вече две години на една и съща стъпка, защото езикът не прогресира. Езикът на самите защитници не еволюира, те не израстват в убежденията си, напротив – все повече се получава угодническа симбиоза между противостоящи мнения, само и само да се избегне революционна конфронтация. Когато е удобно, защитниците се позовават на семантиката, дъвчат конкретна дума и значението й, но в останалото време се нахвърлят просто някакви думи и изказвания. Заради малкото ефирно време (или пък заради самите защитници) всеки публичен дебат по ЛГБТ тема скача от тема в тема, вадят се аргументи от девет кладенеца, задават се много въпроси, на които не се отговаря. Чест й прави на Патриция Василева във второто предаване за репликата, че цялата дискусия около отглеждането на деца и браковете между двама от един пол се основава на обсъждане на чисто сексуална гледна точка. Надявам се други да не споделят мнението ми, но аз не виждам очаквания прогрес, вместо това професионализирани опоненти, които миксират личното с принципното, хвърлят аргументи напосоки един срещу друг и сами омаловажават каузата си. Това се случва и на двата бряга. Ако България е малка държава, в която всички се познават и появяването по телевизията е много лесно постижимо, тогава може би защитниците и на двете позиции трябва да използват възможностите си по-добре. Щом аз като зрител вадя сама за себе си контратези на поставяните въпроси, вместо предаването да ме кара да се замислям и да научавам нови неща, или общото качество на продукциите е изостанало, или хората в подобни дебати са научили наизуст репликите си и не си дават много зор по време на самия разговор.

Моля никой да не остава с впечатлението за сравнителен анализ между това кой би се справил по-добре в подобна ситуация, слагам също и себе си като субект на тази критика. Макар да съжалявам, че Магда или Жоро Александров или други хора, които уважавам, не искат да си цапат ръцете с подобни медийни участия. Не това е целта, а хората на съответното време (примерно Боян със същия костюм отпреди две години или по-скоро от абитуриентската* е по-скоро призрак от миналото, отколкото актуална фигура) да еволюират, да усъвършенстват езика и аргументацията си, собствените си убеждения и всички гледни точки на тезата си.

*Заяждането ми с костюма на Боян Станков е отколешна случка и макар да е на наистина много ниско махленско ниво, все още е забавна. Колкото пъти съм се виждала с него, в студио или извън, освен на първия прайд, той все беше със същия син костюм. Миналата година го видях с друг, по-хубав, е, и по-нов де, но примера с костюма е приложим за вижданията, изказваната реч и подхода му като цяло.

Двоен аршин

– Гейове, които се целуват, ме отвращават, а лесбийки, които го правят, ми се струват красиви.

– Защо според теб е така?

– Явно просто ни идва отвътре, от мъжествено мъжката ни природа. От Инстинкта, от тестостерона. Родени сме с това. Така ще да е.

***

ОК. Хайде да направим един експеримент със своя… инстинкт.
Ето едно обикновено smiley. Кръгче за глава, две точки за очи, чертичка за уста:

От какъв пол е смайлито? Мъжки ли? Не, то е безполово. Въпреки това няма нужда от нищо допълнително (пишка например), за да го приемеш като мъж. Достатъчно е да кажа „Това е Пешо“ и ще ми повярваш.

Но ако ти кажа „Това е Мими?“ Да приемеш това смайли като жена е несравнимо по-трудно, да не кажа невъзможно. За да бъде възприето като жена, трябва да му сложим още нещо: дълга косица, панделка, червени устни или нещо такова. Дори това не е достатъчно: за да го приемеш наистина като жена, често трябва да бъде пипнато от глава до пети. Тоест, да има тяло.

Това е така, защото в нашето общество мъжът (разбирай „човекът“) по дефиниция е асексуален и безполов, освен когато не поиска. А младата жена ЦЯЛАТА, от глава до пети, е олицетворение на секса, винаги.

Затова лесбийката действа правилно: иска секс и избира точно предмета, който е предназначен за това – друга жена.
Геят обаче действа неправилно: вместо правилния за употреба предмет (жената) той избира истински човек и го опредметява до нивото на жена, което е… деградиращо.

Или накратко:
Мъж = човек.
Жена = секс.
Еба = експлоатирам, унижавам, пренебрегвам, наранявам.
Наебан = унизен, употребен, губещ.

Косвено следствие:
Мъж с мъж = човек, унижаващ човек
Жена с жена = секс + още секс

Да си предмет за секс, да си в пасивната позиция, е смятано за унизително; За късмет като мъж ти не попадаш в тази „ебана“ категория; Но ако като мъж доброволно предпочиташ долното женско положение, значи се самоунижаваш.
И така, когато стане дума за гейове, нормалният мъж веднага реагира с отвращение или омраза, зад които просто се крие паническия му страх – че може да бъде сбъркан с това, че е един от тях!

***

Някои хора може би не биха искали да повярват, че тези „глупави, незрели, обидни, просташки и вулгарни“ представи стоят в тях. Но те стоят. Помисли честно, вгледай се в себе си и ще видиш, че е така.
Ето още няколко представи, които ни влияят:

Сексът е нещо „мръсно“, защото…? В него участват органите от отделителната система. Които отделят урина и други отпадъци. Може би колкото повече живеем в свят от нерециклиращи се материали като мрамор, плат, метал или пластмаса, толкова по-гнусни ни изглеждат слюнката ни, потта ни, всичко.

Сетих се за един мой съученик в първи клас, който беше убеден, че момичетата, тъй като са красиви като ангели, не ходят по голяма нужда. С известни уговорки беше принуден да приеме, че може би пишкат. Мъжете с техните натрапчиво висящи и стърчащи и еякулиращи полови органи, обаче, съвсем не са толкова „прибрани“ и дискретни в това отношение, колкото жените. А ти със сигурност отчиташ всичко това, когато гледаш мъжка целувка.

(Впрочем повечето органи е добре да си стоят вътре в тялото, и да бъдат изкарани навън е средство да нарисуваш гротеска. Тук не става дума за това как аз възприемам нещата, а за това как принципно се възприемат.)

Същите причини могат да накарат една по-консервативна двойка, мъж и жена, да приемат за нещо нормално кунилингуса, но не и фелациото: случва се или мъжа, или жената, да го намират за неудобно и унизително. По същата причина доста хетеро мъже приемат 69 с лесбийки за нещо готино, а 69 с мъже за нещо гадно. Или пък да си припомним лицемерието на мъжете, които не се целуват с жените си след орален секс.

Или накратко:
секс = удоволствие / мръсотия
кур = нещо неприятно, грозно, лошо, мръсно
(напр. „от всички путки уцели хуя“ е фраза, описваща лош късмет).

Така стигаме до въпроса: какво изгражда порното? Курът прави по-голямата част от порното. Ако го няма, в повечето случаи говорим за „еротика“.
Ласките са красиви, празнещият се кур е грозен, защото приравнява жената до тоалетна чиния, в която разтоварва цапащата сперма. И носи грубост и болка.

Тоест:

• Лесбийското порно може да е нежно и „красиво“, защото в него няма истински хуйове.
• Гейското е „грозно“, защото в него има хуйове на квадрат.

***

Няма значение дали вярваш в тези твърдения, или ги презираш. Защото те съществуват в езика, в историите и във всичко, което ни заобикаля. И влияят на мисленето ни, независимо дали това ни харесва или не.

Комплимент за жената е да й кажем „Ти работиш този занаят като мъж!“. Обида за мъжа е да му кажем: „Ти се държиш като жена“.

Макар че феминистките са постигнали много (например в една книга, която четох, вместо навсякъде да се казва „if the player does that, he…“ се казва „if the player does that, she“, т.е. видиш ли, и жената е човек и по закон поне на половината места трябва да пише „тя“ вместо „той“, когато се говори за неясен като пол читател) – това не решава езиковия проблем. Това всъщност изобщо не решава централния проблем, от който тръгва всичко, а няма как да се изправи нещо, което по начало е криво.

***

А кое е криво по начало? Откъде идват тези представи, за които разказах? От какво произтичат проблемите?

Според мен проблемът не идва нито от инстинктите ни, нито дори от обществото. Това, което лежи на дъното и което по начало е криво са правилата на секса, начинът, по който е проектиран да се прави: напр. единият забременява, другият – не, единият непременно трябва да се възбуди, другият – не и т.н. Аз ще спра дотук, но ако сами продължите списъка, ще изброите достатъчно предпоставки в дизайна на секса, които закономерно го превръщат в една курово-ебана шибания, която се разраства и обхваща живота ни. С такива правила не е учудващо защо и двата пола стигат до това да се експлоатират един друг.

А правилата на секса са такива просто защото светът не е правен за хора. Светът е просто купчина безчовечни, безсмислени закономерности, които изтъкават и изграждат всичко, дори самите нас. Но в Света няма нито едно късче доброта, нито едно парченце смисъл, и нито един атом човечност. Човечност има само в нас, и е хубаво да не помагаме на Света да ни я отнеме.

Photos taken from Hegre Archives

За четене

Уле пише интересен коментар и лично мнение за предстоящият прайд в София. Прайд трябва да има, защото идеята, че трябва да се срамуваш от себе си, заради сексуалността си и идеята, че обичаш и си обичаш, споделено, между зрели хора, доброволно, трябва да изчезне от съзнанието на хората.

Детето уведомява над и всички останали – Забраната за демонистрация на ориентации беше отхвърлена като антиконституционна. Честито. 🙂

Критиките за Сексът и Градът. Филмът може и да е абсурден, но голяма част от критиките бяха класически мизигонистки, вманиачени във външния вид на актрисите и фактът, че остаряват. Това не е стъпка в правилната посока.

„Омръзна ми да ме третират като талисман“.Интересен текст относно изкуството и кой къде е в него.

Сталик коментира темата с убийството на студента в Борисовата градина. Една от допусканите причини е, че бил убит защото приличал на гей. Макар това да не е доказано сто процента, самата възможност причината за убийството да е това, определено повдига тема, която е важна – престъпленията омраза съществуват и НЕ трябва да бъдат толерирани.

Повишава се критичността към дискриминационното поведение в страната. Миши стъпки в правилната посока.

Коментар за побоя преди протеста пред Бусманци. Яна критикува масовото отношение, че „и едните и другите са маскари, да ходят да се избиват“. И нападателите и нападнатите са първо хора и след това всичко останало. Техните действия и последствията от тях, трябва да бъдат гледани и анализирани през този ъгъл и заради фактът, че нарушават законите на държавата ни.

Макар в България да я нямаме американската идея за „walk of shame“, когато жена се прибира сутринта със съите дрехи, с които е била снощи, че някак си, това е унизително за нея (защото вероятно е правила секс! Оу!!!), намирам този комикс за страхотен. Твърдо вярвам, че абсурдните стереотипи и тесногръдие трябва да бъдат борени с хумор и да бъдат оглеждани в цялата им абсурдност. Ice Cream for the win! Кому му влиза в работата дали снощи сте правили секс, яли сте сладолед или сте заспали на маратона на „Изгубени“ (или друга подобна боза)? Точно така, на никой. 🙂

За четене

Тазседмичният линкфест с всички най-интресни, любопитни, важни, сериозни, страшни текстове, на които сме попаднали из интернет пространството.

Страхотен блог за мода, изключително разтоварващо четиво, в който става дума за изкуство, а не просто скъпи парцалки. Някои от текстовете са невероятно интересни, а цялото впечатление се подсилва от фактът, че авторката е на 14.

Лидия разказва: Живот след домашното насилие. Това е тема, която прекалено често е игнорирана и премълчавана. За много хора днес, самата идея, че някой би бил във връзка, в която е тормозен, е невероятна, но не всеки има възможността да и тръгне или дори осъзнава, че опцията съществува.

Аманда говори за Кавалерство. Какви са причините да съществува и наистина ли „феминимът е убило кавалерството“? (бърз отговор – не, не го е) Или идеята, че хората е хубаво да уважават околните, е толкова странна концепция, когато се отнася за всички, а не само за минималният отрязък жени, с които някой иска да спи?

Петя коментира темата за правото да имаш или нямаш деца. Трябва ли да има горна граница за позволение на раждане на дете? А какви други изисквания?  Кой има право да решава, лекарят, обществото, жената, роднините? А чие мнение трябва да вземе превес? Дали експертното изказване на теми, по които дадени хора не са запознати, не е много мъдра идея?

Потрисащ случаи, в който 15 годишно момиче е изнасилено и забременено от член на паството от църквата, която посещава, след което е принудена от свещеник да се изправи пред останалите и да се извини, за което. (няма информация, че самият изнасилвач е бил каран да се извинява за каквото и да е).
След това изведена от щата, където се е случило престъпление, а полицията не е била уведомена за преместването й, така че дело не е имало.  Как точно човек да не отнася негативно към религията, християнството и свещениците, при положение, че поведението им продължава да бъде нехуманно, толериращо и прикриващо сексуално и физическо насилие над деца, жени, мъже?

Реклама: оптимизъм

Често рекламите са пример за стереотипи и сексизъм и то от най-лошия вид, затова не мога да пропусна това излизане от обичайните рамки на Рено и я публикувам тук.

Да, както Селин отбеляза, използването на стереотипи е обичаен похват в работата на рекламистите, защото така боравят с архетипи, привличат внимание или одобрение, отразявайки или преповтаряйки масова представа, но това не е сериозна причина за поддържане или разпсространяване на сексизъм/расизъм или друг вид дсикриминация.
Създаването на оригинална реклама, която да привлече зрителя и да предаде посланието си е възможно и е правено отново и отново, но изисква време, труд, усилие и работа. Толерирането на реклами, които просто разтоварват купчина стереотипи, които са обидни, омаловажаващи или агресивни е просто толеранс към мързеливи рекламисти и нищо повече.
Рекламите не са просто реклами, те отразяват и влияят на начина, по който обществото възприема себе си и отделните си групи и индивиди, нищо не съществува извън системата и превръщането на дадена група в жертва/подигравка е вредна и опасна, защото с течение на времето замества реалността.

Простичък пример: преди Първата Световна Война шоколадът и другите сладки изделия  са били таргетирани както към мъже, така и към жени, след началото на войната, която по-г0лямата част от храната е отивала на фронта, където са били мъжете и които са имали нужда от нея, пазарът се пренастройва и започва да рекламира сладките изделия конкретно към жените, защото де факто само това има за ядене, дава енергия и създава изкуствено чувство за наяждане, създавайки представата, че жение искат и предпочитат шоколада, пред останалите храни, които така или иначе липсват, защото са препращани на фронта.
След края на войната това отношение се запазва и постепенно шоколадът се превръща в деликатес, лукс, който продължава да бъде конкретно таргетиран към жените.

Убедеността, че жените примират по сладките изделя вече е част от повечето филми – всеки се сеща за ситуацията, в която нещастната главна героиня сяда и се тъпче с шоколад/сладолед.
Или пък бонбониерите, които се подаряват на жените, като знак на внимание/обич/интерес.
Всички тези неща са просто следствие на реакция към намаленото количество храна по време на световните войни, но и едновременно са неотделна част от културната и обществена представа какво искат и харесват жените. Тази представа вече се е наложила като реалност, независимо, че не е вярна или е по-скоро самосбъдващо се проклятие.

Ето и самата рекла, все пак.

За тези, които не разбират френски:

Имаме обичайната компания от млади хора, които пътуват по улиците на някакъв град, които спират и се заглеждат през прозореца на колата към някакъв клуб, пред който има травестити, които явно чакат, за да влязат вътре.
Шофьорът леко изненадан разпознава баща си в групата.
Млад мъж шофьор: – Татко??
Бащата изглежда притеснен как ще реагира синът му. Който се усмихва и се провиква:
Млад мъж шофьор: – Ела с нас, има място (в колата). ЪПДЕЙТ, Туиз ме поправи, че всъщност младежът пита: Можеш ли да ни вкараш в клуба.
–  демонстрирайки, че новината никак не го смущава, засрамва или притеснява, като дори се закача.
Глас зад кадър: „Живеем в модерни времена.“

Честно казано, единственото, което мога да кажа е едно БРАВО!
Макар че Рено използват травестизма като token и представят толерантност към различните видове сексуалност като „модерност“, каквато е рекламираната кола, все пак това е крачка в правилната посока.

За четене:

Авторите сме малко, а темите толкова много.
Нямаме времето и възможностите, за да огреем навсякъде, затова от днес всяка седмица ще пускаме публикация с неща, които сме пропуснали да коментираме, интересни дискусии или просто публикации, които са ни попаднали и смятаме, че ще ви бъде интересно да погледнете.

Също така сме отворени за предложения, коментари и критики, както на имейла на блога itlookslikefeministblog[at]gmail[dor]com, така и в коментарите, стига да се спазвват простите ни правила за коментиране.

И така, за тази седмица четохме и харесахме:
Сади и нейните размишления относно успешните жени и склонността да бъдат сравнявани с мъже за успехите им, като похвала или откровеното спекулиране, че може би са мъже, заради същите тези постиженията.

Петя коментира порнификацията на жените и размишлява дали това е пример за освободеност или просто поредния начин да набутаме някого на рафтчето.

Епистемик анализира връзката омраза/образование/бедност и до каква степен нещата са свързани. Едновременно с нея, Дения разписва как стоят нещата с човешките права и че те са нещо, което всеки има, а не се получават за заслуги или натрупани точки от „социален конформизъм“.

Мая публикува чудесен текст относно връзката на съвременните момичета и жени с щастието и срещите.

Jezbel за пореден път дискутират темата за абортите и за различните начини, по които политици и групировки се опитват да отменят правото за контрол над собственото тяло на жени, този път, играейки на струната на „расизма“.

Лиса от любимите ни Socimages репоства видеото на Линдзи относно „Принципът на Смърфиета“.

Виктория разказва колко лесно е да бъдеш жертва.

И последно, Браян от That’s Gay има какво да каже относно фигурното пързаляне, един конкретен кънкьор, сексуалността и атлетизма.

Хубава седмица ви пожелаваме и приятно четене.

От Редакцията