„Жертви на красотата“

ВНИМАНИЕ, ТЕКСТЪТ СЪДЪРЖА СНИМКИ, КОИТО Е ВЪЗМОЖНО ДА СА РАЗСТРОЙВАЩИ ИЛИ ПРОБЛЕМНИ ЗА ХОРА, КОИТО ИМАТ ПРОБЛЕМИ С ГРАФИЧНИ ИЗОБРАЖЕНИЯ НА ЖЕНИ ЖЕРТВА НА ФИЗИЧЕСКО И/ИЛИ СЕКСУАЛНО НАСИЛИЕ ИЛИ СА БИЛИ ЖЕРТВА НА СЕКСУАЛНО И ФИЗИЧЕСКО НАСИЛИЕ

Силни персонажи или защо трябва да ни пука?

Телевизията, филмите, книгите, всички те са средство за разтоварване и забавление. Те са и нашият прозорец към света, сблъсък към светa, така, както някой друг го вижда/си го представя и си го обяснява на себе си или нас.

Ако изброя всички сериали и книги, наред с филми, които съм гледала, списъкът ще е засрамващо дълъг.
А ако изброя списъкът с произведения, които са ми повлияли или са ми дали нови идеи за обмисляне, списъкът също няма да е никак кратък. И това са тези, които мога да ги локализирам съзнателно, колко ли са тези, които са ми повлияли неосъзнато за мен?
Ние изграждаме представите си за нормалност чрез изкуството, факт. Тук няма терен за спор или алтернативни гледни точки.

Примери в картинки:

Ние живеем в общество, което основно консумира западно изкуство – музика, литература, комикси, мода и т.н., който си спомня деветдесетте и манията по марковите маратонки и касетофоните, идеализацията на Америка, е наясно за какво говоря. Ние променяхме представата си за нормалност и реалност чрез достъпът до единствените продукти, които стигаха до нас – поп-културата на западния (американския) свят. Факт е, че те не са единствените, но те са най-достъпни. Гледаме ги от билбордовете, по списанията, по новините и клюкарниците, също така. Разбира се, сериалите и филмите вече ги споменахме. И да, алтернатива има, просто, за да я намерим, трябва ние активно да я търсим, а не просто да погледнем през прозореца или да пуснем радиото.

Не е невъзможно да са подредени в такива пози, дрехи, височина и пр. случайно, наистина... може да е случайно, че и двете жени са под ъгъл и гледат Лайтман... главния герой, все пак.

В България все още има малко до липсващо расово и етническо разнообразие и то в никакъв случай не се появява в нашата собствена (поп) култура. Ние не виждаме такива музиканти, художници, писатели, които да НЕ са крайно дефинирани или като token примери на дадената си раса/сексуалност/етнос и прочие. Което ни влияе как приемаме и третираме хората около себе си, а и виждаме как гледат на нас самите и как ще интерпретират нашето поведение също така, в зависимост от контекста на расата ни/пола ни/сексуалността ни/етноса ни/образованието ни/материалното ни положение.
Не случайно вестниците продават със заглавие „Роми/Цигани направиха еди-какво-си“, но няма да срещнем „Българи направиха еди-какво-си“, когато са отразявани национални новини, нали?

Хм, второстепенен и главен герой, активна и пасивна позиция.

Зачекне ли се дискутирането на изкуството като такова, трябва да сме наясно, че абсолютно всяко нещо, което виждаме/чуваме/четем, е специално създадено, с цел да бъде чуто/видяно/прочетено и че всеки един момент е внимателно премислен, оформен от съзнателни и подсъзнателни причини като желание да се привлече внимание чрез стереотипи, вярвания, митове, предположения и символи, които са се наложили в съзнанието на публиката, за която е предназначен даденият продукт (защото така е по-лесно, използването на бързи способи за разпознаване, отколкото изграждане от нулата).
И тъй като в момента цари глобализация, има огромна маса хора, които виждат и възприемат един куп символи, стереотипи, предрасъдъци по един и същи начин, защото са расли/развивали в общо общество и са били облъчени от много строг и идентичен по вид набор послания и тяхното интерпретиране е било конкретно уточнено.

Ако мацката се беше напънала да е още малко по-секси, сигурно щеше да си скъса нещо от напрежението. И двамата са главни герои, все пак, кой е на преден, кой е на заден план, позиция на тялото, дрехи...

Когато гледаме филм, ние виждаме персонажи, дошли от главата на някой, който ги е измислил и ги е поставил в дадена ситуация. Ние не знаем първоначално в какво вярва този човек и как той/тя вижда света и как го интерпретира около себе си. В края на филма вече знаем.
Не случайно ако погледнем някои стари филми, те ще ни се видят расистки и сексистки. Сега ни се виждат пародийно такива, но тогава това отношение е било приемано за напълно нормално, поне от масовото общество, затова когато са създавани, те са били правени умишлено такива, за да се харесат на публиката или защото самите създатели са вярвали искрено в тези неща, което е влияело на публиката, че това е нормата и те са търсили в последствие още от същото. И така нататък.

активен/пасивен/сексуална символика, че и заплаха за физическо насилие, цветова схема

Уж се променяме и обществото ни се развива, осъзнава, че ние не сме ограничени и дефинирани от раса/пол/етнос/сексуалност/възраст, но от друга страна, най-процъфтяващата кино индустрия в западния свят е Холивуд, мястото, където една и съща история се повтаря отново и отново, и отново, и отново… с различни цветове, под различна форма, но казваща накратко едно и също, повтаряща едни и същи изтъркани идеи и клишета, затвърждавайки, че история А може да се развие само по един и същи начин.
Всъщност всички вече са отегчени от този маниер на разказване, а десетките и стотици интелигентни и гениални хора, които въждат света по различен начин, имат различен поглед над нещата… те не получават финансирането, защото макар всички да знаят, че историите, които сега ни се разказват са скучни, те са и по-лесни за правени, по-лесни за снимане, по-лесни за продаване… те са и по-безопасни, защото са познати, та тези чудесни хора, които обичат изкуството виждат, че ако не са конформисти, имат твърде малко шансове, да стигнат до масовата публика. Затова виждаме отново и отново красивата, но куха главна героиня, която си пада по главния мухлю, виждаме тъмнокожият персонаж, който умира първи, виждаме отрицателните герои задължително глупави, говорещи неправилен английски, необразовани, неадекватни, изпълнени с фанатичен плам, който е лесно победен от персонаж с емоционалната и интелектуална сложност на торен бръмбар.
Затова виждаме герой персонажи, чийто китки са толкова чупнати, че напомнят на махало, а всички жени са масово вманиачени да отслабнат, да се омъжат и да си родят деца, а тези, които са работещи, са представени като отчаяни, нещастни и тъжни.

цветова схема, подредба (макар че тук е доста по-приглушено)

И макар да знаем, че това не е света ни, ние го виждаме като символ на реалността отново и отново. Тези представи влияят на интересите ни, на предпочитанията ни, на предрасъдъците ни, ние виждаме дефинираната нормалност и виждаме различаващите се от нея имащи само строго конкретна форма, изглеждащи и звучащи по строго определен начин. Затова, когато видим/чуем хора в реалния ни свят, с които досега не сме се сблъсквали, нашата информация и представа за тях вече е изградена на базата на измислените и строго манипулираните образи, съответно, неосъзната дискриминация и предрасъдъци царят към тях.

И не ми казвайте, че изкуството е само изкуство, защото изкуството е отражение на живота. Не случайно отражение – променено, понякога изкривено, различно, наблягащо на един или друг аспект, влияещо и повлияно.

За четене

Уле пише интересен коментар и лично мнение за предстоящият прайд в София. Прайд трябва да има, защото идеята, че трябва да се срамуваш от себе си, заради сексуалността си и идеята, че обичаш и си обичаш, споделено, между зрели хора, доброволно, трябва да изчезне от съзнанието на хората.

Детето уведомява над и всички останали – Забраната за демонистрация на ориентации беше отхвърлена като антиконституционна. Честито. 🙂

Критиките за Сексът и Градът. Филмът може и да е абсурден, но голяма част от критиките бяха класически мизигонистки, вманиачени във външния вид на актрисите и фактът, че остаряват. Това не е стъпка в правилната посока.

„Омръзна ми да ме третират като талисман“.Интересен текст относно изкуството и кой къде е в него.

Сталик коментира темата с убийството на студента в Борисовата градина. Една от допусканите причини е, че бил убит защото приличал на гей. Макар това да не е доказано сто процента, самата възможност причината за убийството да е това, определено повдига тема, която е важна – престъпленията омраза съществуват и НЕ трябва да бъдат толерирани.

Повишава се критичността към дискриминационното поведение в страната. Миши стъпки в правилната посока.

Коментар за побоя преди протеста пред Бусманци. Яна критикува масовото отношение, че „и едните и другите са маскари, да ходят да се избиват“. И нападателите и нападнатите са първо хора и след това всичко останало. Техните действия и последствията от тях, трябва да бъдат гледани и анализирани през този ъгъл и заради фактът, че нарушават законите на държавата ни.

Макар в България да я нямаме американската идея за „walk of shame“, когато жена се прибира сутринта със съите дрехи, с които е била снощи, че някак си, това е унизително за нея (защото вероятно е правила секс! Оу!!!), намирам този комикс за страхотен. Твърдо вярвам, че абсурдните стереотипи и тесногръдие трябва да бъдат борени с хумор и да бъдат оглеждани в цялата им абсурдност. Ice Cream for the win! Кому му влиза в работата дали снощи сте правили секс, яли сте сладолед или сте заспали на маратона на „Изгубени“ (или друга подобна боза)? Точно така, на никой. 🙂

Кино: The Bechdel test

Покрай предишните теми за компютърните игри стана на въпрос за изкуството и начинът, по който то съществува днес.
Някои хора не бяха съгласни, че проблемите, за които говориха Жилов и Даниел, са в следствие на сексизма, а просто „пазар“.
Насочвам се тогава към друг популярен и печелещ пари отрасъл, а именно киното.

Тестът за кино на Алисън Бечдел се появява 1985 година в комикса й Dykes to Watch Our For.

Той е доста прост по същество и има само три точки:

1. В един филм трябва да има поне две жени

2. Които говорят една с друга

3. За нещо друго освен за мъж

Да си призная, аз лично рядко гледам филми, които не покриват тези три точки.

Mоят въпрос към вас е: колко филма от излезлите през последната година успяват да издържат теста на Алисън? И какъв процент от филмите са те? Колко пари печелят те? Какви са реакциите към тях? (Добре, не въпрос, въпроси. 🙂 )
Също така ми се ще да обсъдим и защо е точно така.
Защото ако говорим чисто статистически, жените са по-голям процент от мъжете, съответно пазарът би трябвало да се съобразява с техните предпочитания, но това, вижда се, не е така.

Някакви идеи?