Академично

Живея и уча в България. Мисля, че това е важно уточнение и въведение към историята, която ще разкажа. Живея и уча в България, това е гаранцията ми, че казвам истината.

Надявам се това разказче по преживяно, да излезе след като си положа успешно изпита, защото в противен случай, не знам какво да очаквам. Става дума за едно академично величие, което е накичено с безброй титли, една, от които академик. Преподава лингвистични дисциплини във факултет с преобладаващо присъствие на момичета и жени от всички възрасти. Част от тях са негови колеги, началници, подчинени, студенти, приятели и дори съмишленици, но изглежда, въпросният академик носи в душата или съзнанието си (или и в двете) непоправима травма, която го мотивира да се държи и говори по адрес на жените неприемливо, меко казано. Ако горната мотивация липсва, това ме навежда на мисълта, че той е пълен гъз.

Едно от най-честите му прозрения, което споделя с нас момичета и момчета в съотношение 10:1 е, че „когато разбрах, че дават на жени професорски титли, прекръстих се“ и казал, че науката няма бъдеще. Всичко, което било подхванато от жени, приключвало с провал, разваляло се, вмирисвало се, повдига ръце, виждате какво става…

Жените, смятал той, били създадени с вродено естетическо чувство, защото били предопределени да „раждат новия живот“, но дори той, мъжът, превъзхождал колежките си в дебрите на естетичното, понеже той не харесвал един шкаф, който те нахално му натрапили в общия им кабинет. Дори с това единствено нещо, с което той благородно бе обдарил жените – естетическото чувство – те безпардонно го разочароваха.

В опит да ни заплени с разкази за славните си младежки години (макар че той не се смята за стар), когато е бил в една друга, малко по-напреднала по отношение на сексуалната революция страна, ни сподели, че днес в България било така, както преди n години в ХY. И поясни: взимаш една жена, живееш с нея, като ти омръзне, „захвърляш“ я и си взимаш „нова“. Така според академика живеем днес в България. Нито дума за това, че въпросните жени може сами да са определили съдбите си и бъдещето на връзките си. Това той не допуска. Умишлено.

Любопитно е как примерите му за „анкетирани“ или просто изпитвани студенти и случайни хора, които НЕ отговарят правилно на неговото многоостроумно питане, са винаги от женски пол. Винаги, без изключение. Много рядко ще опише някой мъж в негативна светлина и познайте, всички негативни епитети по негов адрес ще го описват като „жена“. Думата „жена“ в устата на академика е обидна дума. Като се замисля, не е само в неговата уста, бог да го поживи!

Най-тъжното от всичко е, че той е прав. И това, че се намира на мястото, на което се намира, сред пърхащите от умиление и стремеж да му се харесат студентки и всякакви други същества от женски пол, доказва правотата му. Доказва, че феминистките и еманципистки лозунги миришат на университетски нафталин, че клюките, сплетните и обикновената мърлявщина преобладават. Ако той не беше прав, нямаше да се намира на това място, нямаше да си позволява да говори по този начин. Ако вече сте се досетили кой е този академик, можете да прочетете бисерите му из интернет.

Колоритът и взаимното уважение не бива да бъдат в такава зловеща дисхармония, уважаеми академиче!