Академично

Живея и уча в България. Мисля, че това е важно уточнение и въведение към историята, която ще разкажа. Живея и уча в България, това е гаранцията ми, че казвам истината.

Надявам се това разказче по преживяно, да излезе след като си положа успешно изпита, защото в противен случай, не знам какво да очаквам. Става дума за едно академично величие, което е накичено с безброй титли, една, от които академик. Преподава лингвистични дисциплини във факултет с преобладаващо присъствие на момичета и жени от всички възрасти. Част от тях са негови колеги, началници, подчинени, студенти, приятели и дори съмишленици, но изглежда, въпросният академик носи в душата или съзнанието си (или и в двете) непоправима травма, която го мотивира да се държи и говори по адрес на жените неприемливо, меко казано. Ако горната мотивация липсва, това ме навежда на мисълта, че той е пълен гъз.

Едно от най-честите му прозрения, което споделя с нас момичета и момчета в съотношение 10:1 е, че „когато разбрах, че дават на жени професорски титли, прекръстих се“ и казал, че науката няма бъдеще. Всичко, което било подхванато от жени, приключвало с провал, разваляло се, вмирисвало се, повдига ръце, виждате какво става…

Жените, смятал той, били създадени с вродено естетическо чувство, защото били предопределени да „раждат новия живот“, но дори той, мъжът, превъзхождал колежките си в дебрите на естетичното, понеже той не харесвал един шкаф, който те нахално му натрапили в общия им кабинет. Дори с това единствено нещо, с което той благородно бе обдарил жените – естетическото чувство – те безпардонно го разочароваха.

В опит да ни заплени с разкази за славните си младежки години (макар че той не се смята за стар), когато е бил в една друга, малко по-напреднала по отношение на сексуалната революция страна, ни сподели, че днес в България било така, както преди n години в ХY. И поясни: взимаш една жена, живееш с нея, като ти омръзне, „захвърляш“ я и си взимаш „нова“. Така според академика живеем днес в България. Нито дума за това, че въпросните жени може сами да са определили съдбите си и бъдещето на връзките си. Това той не допуска. Умишлено.

Любопитно е как примерите му за „анкетирани“ или просто изпитвани студенти и случайни хора, които НЕ отговарят правилно на неговото многоостроумно питане, са винаги от женски пол. Винаги, без изключение. Много рядко ще опише някой мъж в негативна светлина и познайте, всички негативни епитети по негов адрес ще го описват като „жена“. Думата „жена“ в устата на академика е обидна дума. Като се замисля, не е само в неговата уста, бог да го поживи!

Най-тъжното от всичко е, че той е прав. И това, че се намира на мястото, на което се намира, сред пърхащите от умиление и стремеж да му се харесат студентки и всякакви други същества от женски пол, доказва правотата му. Доказва, че феминистките и еманципистки лозунги миришат на университетски нафталин, че клюките, сплетните и обикновената мърлявщина преобладават. Ако той не беше прав, нямаше да се намира на това място, нямаше да си позволява да говори по този начин. Ако вече сте се досетили кой е този академик, можете да прочетете бисерите му из интернет.

Колоритът и взаимното уважение не бива да бъдат в такава зловеща дисхармония, уважаеми академиче!

5 thoughts on “Академично

  1. А някоя от всички тези студентки възразява ли срещу така описаните му простотии? Защото за мен е срамно да си мълчиш, когато те обиждат, освен ако животът ти не зависи от това. ОСОБЕНО ако обидата се отнася за цяла група хора по даден признак.

  2. Това отношение не ми звучи много търпимо, при положение че е родило такава статия. Как ще си позволява да говори такива неща??? Ядосвам се само при мисълта, а си представям как щеше да ми повлияе на живо. Сигурно бих отишла да му кажа една-две думи, особено ако изпитът е минал… То е безсмислено, но за собствено спокойствие. А подобни хора наистина са преживели някакво голямо разочарование и то продължава да ги яде отвътре, трябва им психическа помощ…

  3. Такива и аз съм срещала из СУ, това са някакви хора, които според мен просто изкарват фрустрацията си срещу жените и женомразството си и смятат, че никой няма да ги пипне, защото те на колко години са и на каква позиция са.
    За щастие не са ми преподавали, но доста е пресен примера с ФЖМК и онзи, дето си искаше секс, за да позволи на една мацка да завърши.

  4. Софийският университет е уникално място в това отношение. Уж се води най-„елитният“, но повечето университети ни изпреварват в това отношение.
    Никой студент не смее да гъкне. Дори и студентският съвет мълчи и се съобразява с всичко, съставен е предимно от подлизурковци и безхарактерни хора. Всеки е възприел принципа „Да си трайкам, докато завърша“. И никой не казва нито дума, защото знае, че околните няма да го подкрепят. Те ще се скатаят, за да си спасят кожите и за да не ги нарочат.
    В „Господарите“ бяха хванали един от факултета по журналистика и масмедии, който откровено си искаше секс за оценка. Ако не се лъжа, даже и не беше уволнен после, а само порицан. Да не говорим колко мнения имаше от сорта на „Тя си го е търсила“. А по форумите имаше момичета, които я подкрепяха мацката, но само анонимно. Никой не посмя да се изправи съвсем открито и да каже „Да, и с мен така стана“.

    • СУ е най-престижния в България, в света е някъде на трицифрена позиция.
      Не виждам смисъл от висше в България, особено когато никой не взима дипломите насериозно. Говоря за хуманитарните специалности, доколкото знам ФМИ е голяма работа.
      И така…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s