Дефиниции: Утвърден сексизъм

Автор: tekanji

Кратко определение: Утвърденият сексизъм представлява принудително възприемане на сексистки послания, присъстващи в общества и култури. Представлява също начина, по който мъжете и жените утвърждават сексизма чрез използване и разпространение на сексистките послания, които са възприели.

Ефектите на живота в сексистката култура

Живеем в общество, което ни бомбардира със сексистки послания, от денят, в който се родим до смъртта ни (виж статиите за патриархата, привилегията, и защо е нужен феминизмът за повече информация по темата). Начинът, по който тези послания ни влияят, зависи от отделния индивид, но също така и от други фактори – като времето, в което живее, характерът и дори настроението му. Когато сме изложени на определени послания, на съзнателно и подсъзнателно ниво ние ги тълкуваме по определен начин, след което решаваме как да ги възприемем (да ги приемем, отхвърлим или нещо по средата).

Джанет Томас обяснява повече за външния и вътрешен натиск:

Посланието на сексизъмът се проявява по два начина: като външен и вътрешен натиск. Външният сексизъм представлява послания и действия идващи отвън, от индивиди и от обществото, напр. “Жените са прекалено емоционални за да бъдат на отговорни постове.” Възприетия сексизъм е приемане и вяра в стереотипите и погрешната информация, които нашата сексистка култура ни дава, за това какво означава да си жена, напр. “Какво ли знам аз…” , “Коя съм аз, че да казвам…” Както външния, така и  вътрешния натиск е болезнен и ограничава жените като индивиди и като група и лишава света на най-добрите ни мисли, решения и действия.

[Janet Thomas (BREAKFREE): THEORY AND THOUGHTS.]

Взаимодействието между получаването на сексистки послания отвън и превръщането им във възприет сексизъм не е елементарна причинно-следствена връзка. Ако на едно малко момиче се каже да не говори високо, защото “добрите момиченца не правят така”, не е задължително да го възприеме буквално. То може да има произволен брой реакции, включително (но не само): “Искам да бъда добро момиче, затова няма да говоря високо” (приемане), “Ако ‘добрите’ момичета са тихи, тогава аз искам да бъда ‘лошо’ момиче” (смесица от приемане и отхвърляне), или “Аз съм добро момиче и не искам винаги да бъда тиха, значи това което ми казват, не е вярно” (отхвърляне). Важно е да разберем, че докато начините, по които възприемаме посланията се различават, всички ние, без изключение, сме повлияни от тези послания.

Друго, което трябва да вземем предвид е, че не става дума за едно-единствено съобщение при един определен случай. Въпросът не в това, че на малкото момиче веднъж някой му е казал “добрите момиченца са тихи”, а по-скоро, че то е изложено на същия вид идея от множество източници: както директни изказвания, така и да речем, разликата между това как са третирани малките момчета и момичета, когато дават израз на емоциите си, или начина, по който са представени момичетата в телевизията. Малкото момиче може също така да бъде изложено и на противоположен тип послания; някой, който й казва: „добрите малки момичета не се боят да изразят мнението си“, училищна среда, където съзнателно се отнасят с децата от двата пола по един и същ начин или телевизионни предавания, които показват момичета като активни и уверени. Всичко това ще допринесе за това, как малкото момиче ще възприеме съобщението и с възрастта и опита това възприемане ще се променя по съответен начин.

Ефектите на утвърдения сексизъм

Утвърденият сексизъм се отразява отрицателно както лично на нас, така и на жените около нас, което основно се проявява по следните начини:

Вътрешния натиск е неволна реакция на външния натиск, произхождащ извън групата, който кара членовете на тази група да ненавиждат себе си и останалите в групата и да обвиняват себе си за това, че са подтискани – вместо да осъзнаят, че подобни вярвания са им били натрапени от потиснически социално-икономически политически системи.

[Penny Rosenwasser (Proceedings of the 41st Annual Adult Education Research Conference, 2000): Tool for Transformation: Cooperative Inquiry as a Process for Healing from Internalized Oppression.]

Възприемането на външния сексизъм се влияе от различни фактори, но същото важи и за възприетия сексизъм. Когато Rosenwasser казва “членовете на групата ненавиждат себе си” тя не твърди, че всички жени се разхождат наоколо депресирани и паникьосани, мислейки си съзнателно колко са зле, понеже са жени. Същото важи и за “ненавистта към останалите в групата” – това твърдение не означава, примерно, че жените, които са възприели сексистки идеи, не могат да се сближат и не се сближават с други жени. Това, което означава е, че е много лесно за жените – дори и за жените, които са феминистки – да поддържат „мъжката“ гледна точка (виж статията за мъжката привилегия за това как „мъжкото“ се възприема като „нормално“) и по този начин обезценяват „женската“ гледна точка, както в себе си, така и в други жени или дори мъже.

Обяснено по друг начин:

Възприемането на тази роля се превръща в огромен източник на омраза към себе си. Това не означава, че себеомразата е разпозната или призната като такава; в действителност повечето жени биха отрекли да я изпитват. Самоомразата може да бъде изразена като неудовлетвореност от женската роля, като усещане за празнота, скованост, недоволство, като парализираща тревожност в центъра на съществото. Друг вариант е себеомразата да бъде изразена като крайна защита на славната и съдбовна женска роля. Но самоомразата винаги съществува, често на ръба на съзнателното, отравяща съществуването на жената, отчуждаваща я от самата себе си, от собствените и нужди, превръщайки я в чужденец сред другите жени. Жените се опитват да избягат, идентифицирайки се с подтисника, живеейки чрез него, получавайки статут и идентичност от неговото его, неговата сила, неговите постижения – и като избягват да се отъждествяват с подобни “празни съдове” като самите себе си. Жените отказват да взаимодействуват с други жени, които биха отразили собственото им подчинено положение, собствения им второстепенен статус, собствената им омраза към себе си. Защото за да се изправим лице в лице с друга жена означава да се изправим в лице със себе си – след като сме положили толкова усилия да избягаме от себе си. Изправени пред огледалото, ние знаем, че не можем наистина да уважаваме и обичаме това, в което сме били превърнати.

[Radicalesbians (Special Collections Library, Duke University):The Woman Identified Woman.]

Възприетият сексизъм се отразява зле на нас, на останалите жени/мъже и на цялото общество, дори не винаги да изглежда така. Безкрайно по-лесно е да приемем ролите, които обществото ни предлага, дори и на моменти да ни дразнят и да ни правят нещастни. Безкрайно по-лесно е да нападаме другите жени/мъже – които не са в позиция да ни наранят или да ни отнемат това, което имаме – и да твърдим, че те са “проблемът”, но това изобщо не ни помага да решим истинския проблем. В действителност, прехвърляйки вината и намирайки изкупителна жертва, ние просто помагаме за укриването на източника на проблема: сексистките убеждения и традиции.

Борба срещу утвърдения сексизъм

Така че, как можем да се борим срещу утвърдения сексизъм?

Първата стъпка е да приемем, че съществува:

Жените трябва да осъзнаят, че също участват в утвърдения сексизъм. Като си признаем, че сме част от системата, можем да започнем да я променяме.

[Katey Zeh (Women’s Ministries): We Asked a Young Feminist….]

Трябва да сме наясно не само за съществуването на външния сексизъм, но за начините, по който ние го възприемаме и допринесяме за него. Не можем да си позволим да мислим, че ние сме голямото изключение, че ние някак си сме достатъчно умни, достатъчно образовани или достатъчно бдителни, за да сме напълно независими от всички форми на възприетия сексизъм. Нужно е да разберем, че без значение колко съзнателни усилия полагаме да отхвърлим сексизма, ние в крайна сметка сме продукт на културата си и поради това имаме сексистки предположения и мисли, заложени в подсъзнанието си. Само след като приемем, че всички ние понякога сме част от проблема, можем да работим за минимализирането на този проблем.

След което съществуват много и различни неща, които можем да направим, за да се борим с възприетия сексизъм. По-долу ще намерите някои предположения, които други жени са направили.

Джанет Томас:

Да се освободим от вътрешния натиск означава първо, да осъзнаем как ограничаваме самите себе си, второ и също толкова важно, начинът по който реагираме на другите жени. Живея ли живота си, осъзнавайки какво наистина желая и коя наистина съм, или се опитват да приспособя към очакванията на околните? Поддържам ли жените, които нещо са постигнали и оценявам ли това, че те създават ново пространство за мен и всички останали жени, или реагирам  по правилата на вътрешния натиск, мислейки си и казвайки на глас: „Тя коя си мисли, че е ….“? […]

Нека имаме смелостта да чуем гласовете на възприетия сексизъм; решителността да ги отхвърлим като като глупости, породени от страха, каквито всъщност са; последователността да живеем живота си напълно с истината. Нека да подкрепим и да приветстваме всяка жена, която се държи като активно, весело, искренно, смеещо се от сърце, пълно с живот човешко същество. Кой казва, че не можем да имаме всичко и от какво се страхува? Ограничения не съществуват.

[Janet Thomas (BREAKFREE): THEORY AND THOUGHTS.]

Не е лесно да се борим с възприетия сексизъм без да станем негова жертва, а границата между критиката и нападките е доста тънка, както и не е лесно да се прави разлика между справедлив гняв и неоснователна атака (погледнете тази дискусия относно жените в игралната индустрия за пример на тези проблеми в действие). Но, въпреки всички клопки и проблеми е изключено да не и се опитваме. За да постигнат жените равенство трябва да се стремим към това с общи сили, което означава, че трябва да намерим начини да се справим с възприетият сексизъм и да го сведем до минимум, както нашият собствен, така и чуждият.

Изясняване на понятията:

• За живота, белязан от вътрешния натиск:

Осъзнахме, че всички ние споделяме подобно усещане за страх: усещане, че сякаш никога не сме съвсем на мястото си, че не можем да покажем своята истинска същност, защото сме или „прекалено“ или „недостатъчно“, че се опитваме се да бъдем перфектни, за да не бъдем нападнати или изоставени и се чувстваме отговорни за всяко нещо, защото ние ще бъдем обвинени, ако всичко не върви идеално.

[Penny Rosenwasser (Proceedings of the 41st Annual Adult Education Research Conference, 2000): Tool for Transformation: Cooperative Inquiry as a Process for Healing from Internalized Oppression.]

• Мисли по въпроса за възприетия сексизъм:

Смятам, че ние съдим по-строго собствения си пол, тъй като тези, които са се провалили ни припомнят, че собствената ни слаба позиция в социални кръгове, доминирани от мъже, ни е е подарена от мъжете и може лесно да ни бъде отнета; както и това, че сме  възприели същата идея като мъжете: мъжко – добро, женско – лошо.

[tekanji (The Official Shrub.com Blog):A deeper look into femininity.]

• Защо да обвиняваме другите жени не е от полза за никого:

Решението не е да възприемем съществуващата йерархия. Нито да посочим характерните черти на концепцията за “женственост” и да кажем: „Ето го виновника!”. И най-вече, не бива да обвиняваме жените, които възприемат тази концепция, дори в най-лошите й форми, и да ги обвиняваме за това. […]

Критикувайте концепцията за “женственост”. […] Но никога не забравяйте, че да си жена, означава да си “женствена” в очите на обществото. Смятам, че рано или късно концепцията за “женственост” ще се превърне в архаизъм (или най-малкото, тези нейни черти, които всъщност не са свързани с пола), но дотогава е наша отговорност да решим, дали ще позволим на етикета “женственост” да продължи да бъде стигма, или ще го превърнем в сила.

[tekanji (The Official Shrub.com Blog):A deeper look into femininity.]

• За възприемането на благосклонен сексизъм от жените:

Друго обяснение на факта, че жените приемат благосклонния сексизъм е, че това е форма на самозащита срещу мъжкия сексизъм. Smuts (1996) твърди че съществуването на моногамни двойки при човешките същества отчасти представлява еволюционния отговор на жените на заплахата от сексуално насилие (тоест, мъжът в моногамната двойка представлява защита от други мъже). По подобен начин, приемането на благосклонния сексизъм може да представлява начина на жените да се справят, когато много мъже в една култура са склонни да бъдат враждебни сексисти (сравни Jackman, 1994). Иронията е в това, че жените са принудени да търсят закрила точно от членовете на групата, която ги заплашва и колкото по-голяма е заплахата, толкова по-голям е стимулът за приемане на защитната идеология на благосклонния сексизъм. Това обяснява тенденцията жените в най-сексистките общества да подкрепят благосклонния сексизъм по-силно от мъжете. При това, страните където жените (сравнени с мъжете) отхвърлят благосклонния сексизъм по същия начин, по който отхвърлят и враждебния сексизъм, са тези където мъжете проявяват по-малко враждебен сексизъм. С намаляването на враждебния сексизъм жените се чувстват способни да отхвърлят благосклонния сексизъм без да се боят от враждебна реакция.

[Peter Glick, Susan Fiske (American Psychologist Volume 56(2), February 2001, p 109–118): „An Ambivalent Alliance: Hostile and Benevolent Sexism as Complementary Justifications for Gender Inequality“.]

източник: Finally, A Feminism 101 Blog