Пресечност (intersectionality)

Когато започнах да пиша за преживяванията си като човек с видимо физическо увреждане, често мои читатели ме изненадваха с добронамерени изказвания от типа на „Няма страшно! И на мен в гимназията ми се подиграваха, задето бях пълна/имах акне/очила, но сега всичко е наред!“

Като оставим настрана факта, че увреждането ми някак си не отшумя от самосебе си след пубертета, остава едно очевидно несъответствие в приравняването на „видимо физическо увреждане“ с „козметичен дефект“, а именно, че тези неща не се изключват взаимно. Невероятно, но факт – напълно е възможно едновременно да куцаш, да имаш излишни килограми и акне и да носиш очила.

Когато се говори за различните форми на системна дискриминация – расизъм, ксенофобия, сексизъм, хомофобия и т.н. – не е възможно да се говори за тях поотделно.

Много хора правят грешката да представят различните проявления на дискриминацията като конкуриращи се и едва ли не изключващи се взаимно и да поставят въпроси като „кое е по-лошо – да си беден или да си бежанец“.

В действителност никой не е само „беден“, само „бежанец“ или само „очилат“. Един и същ човек може да бъде всичките и много повече. И да не забравяме, че един и същ човек в продължение на времето може да преминава от една категория в друга (напр. от „млад“ в „стар“), или да се вписва в някоя категория само временно (напр. „безработен“). Затова, когато говорим за системна дискриминация и се опитваме да се борим срещу нея, трябва да взимаме под внимание концепцията за пресечност.

Как тогава да определим кой точно е дискриминиран?

Да вземем най-популярният идиотски пример – твърдението, че след като Щатите имат президент мулат, чернокожите управляват света. Ако наистина ни интересува кой е дискриминиран, не сравняваме най-привилегированият член на една група хора с най-малко привилегированият член на друга – сравняваме два теоретични индивида, които са еднакви във всяко отношение, с изключение на един признак.

Например, ако говорим за проблеми на работното място, не сравняваме директора мъж с чистачката жена и не вадим генерални изводи за половото неравенство от там. Питаме се: ако двама души на една и съща позиция, изпълняващи еднакви задължения и справящи се горе-долу еднакво, като единствената разлика е пола им, кой получава повече? Кой има по-голям шанс да получи повишение?

Ако имаме два напълно еднакви индивида, чиято единствената разлика е теглото, чии живот е по-труден – на този с нормално, или на този с наднормено тегло?

И така нататък.8561435_origВ 99% процента от случаите е очевидно, че е по-добре да си бял, богат, красив, висок, образован, млад, мъж, без физически или ментални проблеми… (списъкът може да продължи до безкрай).

Живеем в общество, заложено на принципа на йерархията. Колкото по-близко си до върха на пирамидата, толкова по-добре. Привилегиите вървят само в една посока – нагоре. От факта, че богатите са привилегировани, не следва, че и бедните са също толкова привилегировани, само че по различен начин. От това, че да си красив е изгодно, не означава, че и да си грозен е еднакво изгодно, но в други ситуации. Подобни наивни опити за позитивно мислене може и да ободряват някого, но нямат много общо с действителността.

Да, ако много държиш да живееш в циганско гето, по-добре е да си циганин. Ако искаш винаги да седиш в градския транспорт, по-добре е да си много стар или на патерици. Ако най-важното нещо в живота ти е да правиш безразборен секс, по-добре е да си жена или гей. Ако умираш да вземаш социални помощи, по-добре е да си беден. Ако искаш да спестиш от обувки, по-добре е да си без крака. Но повечето хора осъзнават, че подобна „аванта“ определено не си заслужава.

Казвам повечето, защото във всяка дискусия на подобна тема ще се намерят достатъчно такива, които да спорят, че най-изгодно е да бъдеш във възможно най-слаба позиция, изцяло зависим от добрата воля на по-силните. Защото както знаем, никой никога не злоупотребява с властта си над по-слабо човешко същество – например, родителите никога не малтретират децата си (сарказъм).

Не знам как е на тяхната планета, но на нашата свободата на придвижване, автономията на тялото и достъпа до ресурси, от които зависи оцеляването ти, се смятат за най-висши ценности. Да бъдеш във властта на някого, който да има възможността да те използва като ресурс, не е особено практично от гледна точка на качество на живот или дори оцеляване.

Как може да съм привилегирован, след като понякога съм тъжен?

Да бъдете в привилегировани в някакво отношение, не означава:

  • че сте лоши хора;

  • че сами сте уредили да бъдете привилегировани;

  • че мразите тези, които нямат вашата привилегия и активно им вредите;

  • че не можете да имате трудности или да страдате;

  • че всичко ви се дава наготово и не е нужно да полагате усилия;

  • че непременно сте постигнали големи успехи / имате много пари;

  • че не сте дискриминирани в някакво друго отношение.

Да бъдете в привилегировани в някакво отношение, означава:

  • че сте членове на доминантна група.

  • че като членове на доминантна група, извличате директни и индиректни ползи от дискриминацията на маргинализираната група, независимо дали го желаете (напр. член на тази група може да се труди не по-малко усърдно от вас, без да постигне същите резултати).

  • че разполагате с предимства само по силата на членството си в доминантната група, с каквито маргинализираната група не разполага („моите родители ми намериха работа при един техен познат, защо другите безработни не направят същото“).

  • че привилегията ви е невидима за самите вас, както и дискриминацията на маргинализираната група („аз не съм забелязал гейовете някой да ги дискриминира“).

  • че не сте способни да разберете преживяванията на маргинализираната група („ако някой ме подлагаше на сексуален тормоз, само щях да се радвам“).

  • че не бива да очаквате от членовете на маргинализираната група да ви образоват или да ви хвалят за най-малкото услилие. („опитах се да помогна на един сляп, но той ме наруга… Вече няма и да повторя…„)

Да се върнем към примера в началото – разказвайки за опита си като човек с увреждане, аз не се опитвах да твърдя, че хората без физически увреждания се носят върху розов облак от щастие и изпълнени желания, а да запозная читателите си с факта, че хората с физически увреждания освен че имат същите проблеми като „здравите“, в добавка имат и проблеми, каквито „здравите“ нямат.

Но малцинството също ме подтиска! Дискриминацията е двупосочна!

Дискриминацията представлява „предразсъдък“ + „власт да упражняваш този предразсъдък“. Дискриминацията се случва в система, в която едни хора имат власт над други и тя не е недостатък на системата, а съществен компонент от нея, начин да бъде поддържана по-силната позиция на едни групи над други. Затова дискриминацията никога не може да бъде двупосочна. Тази ситуация много точно илюстрира поговорката: „ако камък удари яйцето – горко на яйцето. Ако яйцето удари камъка – пак горко на яйцето“.

Ако си зрящ и общуваш с група незрящи и ти се струва, че не са особено добре настроени към теб, не бързай да твърдиш, че си жертва на дискриминация. Да, може би тези конкретни хора проявяват предразсъдъци към теб, но това не е системна дискриминация. Извън тяхната компания съществува един цял огромен свят, предназначен за зрящи, където ти си – и винаги ще бъдеш – в по-силната позиция.

Ако не успееш да се впишеш в тяхната група или да спечелиш доверието им, ти практически не губиш нищо. Репутацията ти няма да пострада, зрящите ти приятели няма да те отхвърлят, за по-сериозни последствия да не говорим. Единствено егото ти може да бъде леко одраскано.

Затова пък, ако незрящ човек редовно предизвиква гнева и антипатията на зрящите хора, това ще се отрази много съществено на битието му.

При това, ако незрящите хора са подозрителни или негативно настроени към теб, най-вероятно имат пълното основание да бъдат: тези, които са им се подигравали, отхвърляли са ги, физически са ги нападали и по всякакъв начин са правили живота им по-труден и неприятен, са хора от твоята група. Техните предразсъдъци са – до някаква степен – резултат от предишен опит. Тяхната подозрителност има контекст и предистория, която не може да бъде пренебрегвана.

Докато предразсъдък от страна на зрящ към незрящ е напълно неоснователен – нима незрящите някога са затваряли зрящите в гета, затруднявайки неимоверно достъпа им до участие в общественият живот?

Затова, преди да започнете да се оплаквате от дискриминация, запитайте се: в резултат от тази дискриминация…

. затруднено ли е придвижването ми от едно място на друго?

… имам ли трудности при намирането на работа?

… имам ли трудности при намирането на жилище?

… затруднен ли е достъпа ми до образование?

… затруднен е достъпа ми до медицинска грижа?

… намаляват ли шансовете ми да получа помощ от институции: съдействие от полицията, съда, държавните учреждения?

Ако отговорите на всички тези въпроси са „не“ и установите, че това, от което всъщност се оплаквате е, че в отговор на определени думи или определен тип изявления околните ви критикуват, или че някакви хора не ви посрещат с червен килим в групата си – честито, жертва сте на толкова незначителна дискриминация, че не си струва да се споменава.

Не искам да подтискам никого. Как мога да помогна?

Никой не иска от вас (нито има правото да очаква) да се гърчите от вина и да си посипвате главата с пепел, задето принадлежите към доминантна група. Всъщност, всеки от нас е доминантна група в едно или в друго отношение – дори и само защото няма деформирано лице. Освен това, вашето евентуално чувство за вина не би помогнало на никого, само би пречило на вас самите.

Но това не означава, че стараейки се да не дискриминирате никого, правите всичко, което е по силите ви. Ако наистина искате да помогнете, ето няколко начина да го направите:

– Слушайте. Когато хора от дискриминирана група говорят за своите преживявания, не ги прекъсвайте, за да им кажете своето мнение.

Не им обяснявайте какво бихте направили на тяхно място. Не им давайте полезни съвети. Не искайте да ви доказват, че наистина има обективни причини да се чувстват дискриминирани, според критерии, определени от вас. Не обявявайте емоциите им за невалидни и не им казвайте на как трябва да се чувстват.

– Не се поставяйте в главната роля. Ако наистина искате да помогнете, не обяснявайте защо вие лично никога никого не сте дискриминирал, как един човек от тази група ви е навредил и т.н. Подобни изявления изместват темата на дискусията от проблемите на маргинализираната група към ВАС.

– Образовайте се – сами. Ако нещо не ви е ясно, не бързайте да засипвате хората от дискриминирана група с въпроси. Най-вероятно те цял живот са били принудени да отговарят на едни и същи въпроси и отдавна им е писнало.

Ако искате да знаете повече, Google ще ви помогне. Съществуват множество страници и форуми, където можете да намерите информация. Ако пък не намирате отговора на определен въпрос, или въпросът ви е специфичен за конкретен човек, преди да го зададете, първо се запитайте: наистина ли ми е нужна тази информация или искам да знам от чисто любопитство? Толкова ли съм близък с този човек, че да съм в позиция да искам да сподели с мен лични подробности от живота си?

– Не очаквайте (и не изисквайте!) хората от дискриминирана група да ви да ви засипят с благодарности, задето сте решили да ги броите за хора. Както вече споменах по-горе, маргинализираните групи имат много добри причини да бъдат подозрителни към членове на доминантата група. Не изисквайте доверие, а положете усилия да го спечелите.

– Използвайте по-силната си позиция си за добро. Парадоксалната истина е, че сте в по-добра позиция да защитавате интересите на маргинализирана група, когато не принадлежите към нея.

Не говоря за големи героични дела, а за съвсем малки стъпки. Например, ако във ваше присъствие някой демонстративно развява предразсъдъците си, осведомете го за своето несъгласие. Не е нужно да влизате в спор или да го убеждавате в обратното. Просто кажете „не съм на това мнение“, „много грозно изявление“ или „не го намирам за смешно“, евентуално го повторете колкото пъти се наложи. Така ще разрушите илюзията на ксенофобният човек, че всички наоколо го подкрепят и са съгласни с него (което няма да стане, ако просто замълчите, смените темата или притеснено се изхилите) и ще окуражите други хора, които са на вашата позиция, но са си мислели, че са единствени.

Ако станете свидетели на това, как човек от привилегирована група прекъсва и надкрещява човек от маргинализирана група, използвайте факта, че имате по-добър шанс вашият глас да бъде чут и кажете:“Моля те, остави Х да се доизкаже“ или „Искам да чуя какво казва Х“.

Ако станете свидетел на ситуация, в която човек от маргинализираната група е малтретиран или дискриминиран, не я игнорирайте. Никой не очаква от вас да се впуснете в конфронтация с риск за собствената си безопасност. В повечето случаи стига съвсем малко – да не се преструвате, че нищо не се случва.

Примерно, за да предотвратите физическо нападение, често е достатъчно да застанете наблизо, наблюдавайки агресора, с което излъчвате невербалното послание „виждам какво правиш“. Ако имате тази възможност, привлечете вниманието на други добронамерени хора към проблемната ситуация. (Но – отново внимание – без да я превръщате в шоу „АЗ, храбрия защитник на онеправданите“).


За всичко това ще ви бъдат нужни много смелост, себерефлексия и чувство за такт – и за отмяна няма да получите никакви лесни, бързи и зрелищни резултати. Осъзнаването на собствените привилегии е дълъг, болезнен и неблагодарен процес от развитието, на който човек се решава не защото очаква благодарност, а защото го смята за правилно и справедливо.

One thought on “Пресечност (intersectionality)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s