Back to business

Всяка ваканция си има начало и край. С този пост официално се завръщаме на линия и определено има за какво да говорим.
Лятото беше разнообразно, заето, горещо, изморително, влизането в релси си има и своите плюсове, ако и работа, учене, домашни задължения, да са малко… досадни на моменти.

Какво видяхме досега, все пак.
След като минахме и преживяхме обсебването на списания, предавания и пр. относно „лято!! море!! бански!!! обезкосмявай се, отслабвай, тен, коса, грим, гадже, дрехи!!“, попаднахме и на този прекрасен пост, който добре представя темата – Не Се Вманиачавайте, на онези хора им е работата да ни убедят, че без тях и вещите им, съветите и истерията им сме изгубени.

Петя твърди, че има светлина в края на тунела, поне по отношение на българската официална журналистика и коментирането на теми.

Близо до бебето зачекват тема, която силно ме вълнува – сурогатното майчинство. Мненията варират в двата края на  спектъра.
Аз не крия, че до голяма степен намирам концепцията и прилагането на сурогатното майчинство за грозен начин на манипулация на бедни жени и егоизъм, но всеки си има камбанарията, а и в линковете има зачекнати гледни точки, които аз не съм споменавала.

Музикалните летни изпълнения не носят нищо ново, но за сметка на това отдавна остаряло старо. Говоря за Еминем, Рияна и песента във възхвала на връзките изпълнени с насилие, представянето им като нещо романтично и страстно. И разбира се, ред сълзи, ред сополи относно Ким (не пееше ли за същото и преди десет години?). Хубавото е, че Сади е на линия, за да изкоментира на ниво събитието.

И като за последно днес, едно обяснение защо подвикването по улиците по адрес на някого всъщност не е приятно, нито пък е „комплимент“.

via Socimages

Успешно аклиматизиране на всички, ще се засичаме скоро.

За четене

Обичайният седмичен линкфест, в който споделяме най-интересното, важното, сериозното, смешното, любопитното, на което сме попаднали през последната седмица из интернет пространството.
Ако желаете да препоръчате, коментирате, критикувате или просто да кажете „здрасти“, имейлът ни е itlookslikefeministblog[at]gmail[dot]com

Профили на кибер-насилникът. В тази тема –  Тормозът към жени в интернет пространството. Защото нищо не доказва как нечие мнение е невярно или нелогично, както коментарите към външния вид на автора.

Биг брадър… СЕМ се е задействал най-сетне. Никой обаче не прави нищо по въпроса да извади децата от онази дупка. Нали има агенции за закрила на детето, от това по-крещящ пример на некадърни и опасни родители здраве му кажи. Защо още не са се самосезирали?

Девственост, какво точно означава това? – Re-thinking virginity

Страхотна песен, а начинът по който попадна при мен е отделна и много интересна история. 🙂 Можете да я чуете тук.

Time Traveller’s Wife
At 8:15 the doorbell rings bringing her husband home
He’s weary from the travelling that he’s done
He takes a seat puts up his feet as she rushes to his side
Ready to soothe them when he needs

She’s a time traveller’s wife and she’s after a new life
Always waiting for her husband to reappear
Loyal to a fault since she was 12 years old
Her life has been arranged all these years

She had dreams when she was younger to journey across the sea
Write stories of the places where she’s been
Where mountains reach the sky in forests of emerald green
Where cows are more sacred than human beings

She’s a time traveller’s wife and she’s after a new life
Always waiting for her husband to reappear
Loyal to a fault since she was 12 years old
Her life has been arranged all these years

She used to think her husband would be a gateway to this life
Take her with him when he went so far away
But ten years passed he’s never asked just expects her to be at home
Providing comfort in a place he calls his home

She’s a time traveller’s wife and she’ll have a different life
No longer will she serve in this old home
A husband she shall leave and the life she has received
For time will take her travelling, time will take her travelling on her own.

Музиката е стрaхотна (Напомня ми на Bang! Bang! на Нанси Синатра), а текстът… е, наскоро гледах филма, четох книгата и ми харесва ъгълът, под който е погледнала Рейчъл Дауик. 🙂

*ъпдейт*
След кратка обмяна на съобщения с Рейчъл разбрах, че всъщност причината за песента и текста е личният й опит. Живяла е две години в Непал. За тези, които не са много запознати, там все още огромен процент от жените имат минимално или никакво образование, a патриархата е на ниво пред-първата вълна феминизъм. Почти няма жени в политиката или в която и да е сфера на минимална власт, а „втората смяна“ е задължителна, също както и изнурителната и тежка работа.

Хиляди узбекистанки стерилизирани без да бъдат питани или информирани. Епистемик мурк много пъти е писала относно фашисткият подход за оценяване кой има право да има или да няма деца и колко е разпространена идеята, че белите хора от развитите страни автоматично получават правото, за сметка на останалите. Както и правото да решават за околните и какво да се случва с техните тела.

Откъде знаете, че не сте transgender? Въпросът звучи малко странно в началото, докато не се замисли човек над него. Наистина, откъде знаете? Все пак, почти всички, които коментират тези теми твърдят, че не харесват стереотипното поведение, било то мъжко или женско, съответно не се държат по този начин, не контактуват с хора, които се държат по този начин, нито пък имат такова желание. Според нас темата е любопитна и задава някои интересни въпроси или просто поставя под въпрос някои вярвания и идеи за поведението.

Не, използването на „научни“ аргументи, за да оправдаеш расизма си не върши работа, особено, когато доводите ти започват с „да приемем че“ или вече са отхвърлени от науката като неверни, неточни или непълни.

И за изпроводяк, още един симпатичен комикс, който ни направи впечатление.

Всеки да си знае мястото

Моето хоби и професия е да създавам видео-игри. Бих искал да предложа на вниманието ви една графика, която демонстрира съотношението мъже – жени в тази професия.

източник – gamecareerguide

Мъжете са 92%, жените са само 8%, при това средното им заплащане (в САЩ) е с близо 10 000 долара годишно по-малко от това на мъжете на същата позиция.

Това, че игрите се правят главно от мъже и за мъже, по мое мнение ги осакатява и им пречи да се развият като изкуство. Да вземем примерно фиксацията върху бързи коли, състезания или пък войни и оръжия, сякаш без оръжие не може да има игра (дизайнерката Ким Суифт направи оригиналния first person Portal, в който практически не си въоръжен и целта ти не е да избиваш врагове). Но да не задълбавам в тази тема – за нея може да видите другия ми блог, който е посветен специално на игрите.

Какво се случва с тези 8% жени, това е интересно.

Има още