Защо подкрепям Парад 2011

Парадите в България (София) са интересен индикатор за това каква е разликата по принцип и на практика.
По принцип всички са много толерантни… нямат проблем хората да ги има, да си се обичат, да живеят… само ако може да са невидими. Само че това няма как да се случи. Ние се раждаме, все с нещо се различаваме помежду си, а после прекарваме години в изграждането на уникалността ни, с учене, мислене, четене, ние се развиваме като уникални индивиди и няма сила на света, която може наистина да ни я отнеме, просто защото хората сме толкова комплексни.

Отношението ми, моето и на това на екипа на блога, е повече от ясно.
Ще цитирам Петя, защото го е казала много добре.

Всички събития от поредиците София Прайд са организирани от доброволци, най-обикновени хора, които отделят лично време, нерви и средства да организират събития на страшно високо ниво. Като се започне от бюрократичните детайли (разрешения, писма, декларации) и се мине през логистичния кошмар (маршрути, охрани, fundraising, популяризиране, участия в медиите) и се стигне до концептуалните решения (тема, график, съпровождащи събития, лекции, купони). Всички пари, които биват събрани се харчат за събитието конкретно. Най-вече за полиция. А организаторите ходят на работа през деня и вечер бачкат по събитието.

[…]
И последно, но не на последно място, подкрепям София Прайд не само, защото е движение в защита на правата на ЛГБТ хората, но и защото показва, че промяна е възможна. За съжаление си спомняме много добре заветната 2008-ма, когато ултрасите на БНС ни хвърляха молотовки по главите и пробягахме трасето със светкавична скорост, защото… какво да се лъжем… беше си ни страх. Само три години по-късно, положението не е розово, но е по-различно. Не че няма хомофобия, но повече хора знаят как да я разпознаят. И не че е настъпила тотална промяна, но определено се е случило достатъчно, за да вярваме, че може би не сега и може би не веднага…, НО ПРОМЯНА Е ВЪЗМОЖНА. И съм абсолютно убедена , че след години някои от имената на организаторите на тези събития ще бъдат вписани в учебниците: Аксиния, Магда, Яна, Юлия… (много се извинявам, че не мога да изброя всички поименно) са хора, които ей така леко и последователно променят хода на най-новата ни история.

Звучи гръмко, но определено не мисля, че преувеличавам, защото чуждият опит показва, че този тип събития отварят вратите за много по-дълбоки промени в съзнанието на хората и благодарение на тях, децата ни ще живеят в по-различни условия. Ще живеят по-добре. Не само децата, които са гей, но и всички останали, които по някакъв начин не се вписват в стандартната рамка за нормалност.

Да. Идеята на такива събития е да се дедемонизира нещо – хората, идеята…
Когато в обществото ни единственото, което виждаме са бялата мъжка и женска хетеросексуалност, а другите хора са невидими, това води до стереотипи, до крайности, до страхове, до насилие. Защо? Защото хората мразят това, което не разбират.  А от омразата до насилието границата е тънка.

Не мога да разбера кое му е толкова трудното: когато те третират като по-малко от човек, което му е толкова неразбираемо, че на хората не им харесва и че искат да променят това?
Да, когато безличните стереотипи и слухове се сдобият с лица и се окажат, че нямат рога, опашки и прочие, нивото на страх и социални търкания се променя в някаква посока. Хората започват да дискутират и коментират темата.

Като човек, който днес има правото да гласува, защото преди по-малко от 150 години, на една друга маргинализирана група й е писнало, смятам, че дискутирането и правенето на проблемите публични е начинът им за разрешаване, а не стискането на клепачи, запушването на уши и отричането на реалността.
Може да не си съгласен с парада. Но поне уважавай живота на другите достатъчно, за да разбереш, че темата е на живот и смърт.

Целта на тези паради е да се сложат лица на безименните и да се види има ли проблем.
Фактът, че всяка година към него се подхожда с невероятна агресия, според мен е показателен има ли хомофобия в застрашителни размери или няма.

От  мен само да вметна, като послепис, че „нормалност“ за много хора означава „еднаквост“.
Според мен няма еднаквост. Разликите между отделните индивиди на една група са далеч по-големи, отколкото на разликите между отделните групи като цяло.
Ние нямаме дефинирана нормалността, затова може да се използва срещу всеки, независимо какъв е човекът, каква му е средата и какви са му интересите.

Целта на тези прайдове е не просто „хората да се показват“, но и да стимулират обществена реакция, хората да се замислят, да погледнат собствените си представи и да помислят дали не третират негативно хора, които не са им виновни с нищо, не искат нищо повече от това, да бъдат признати за пълноправни личности и да могат да имат същата сигурност, както и останалите, че правата им са отчетени и защитени.

П.П. Един малък проблем с преводите.
На английски pride означава гордост. На български парад предава малко по-различен смисъл на думата.

Реклами