За четене

Привет, това е периодичният линкфест. Това са най-интересните, любопитните, важните или привлекли вниманието на екипа на „Феминисткия блог“ текстове из световната блогосфера.

Нашите две любимки от „Social Images“ са публикували изключително интересен текст за различните стратегии за ухажване в животинското царство. Картината е далеч по-сложна и по-разнообразна, отколкото до този момент се представя и вярва в културата и обществото ни. Нищо чудно. 🙂

Jezebel пишат сериозен текст относно реалностите за ракът на гърдата. Всичките розови панделки и финтифлюшки на света няма да променят сериозността и смъртоносността на тази болест за жените. И третирането й като сериозен и важен проблем трябва да надскочи публикуването на цвета на бельото във фейсбук или представянето на драмата като трагична мъжка загуба на мекички неща, с които те да си играят, да гледат, пипат, гушкат и т.н. (Личи ли си, че ми е писнало и на шапката от представянето на женски проблеми като важни само ако засягат fuckability-то ни? Да? Добре.)

ЕКСКЛУЗИВНО!!! НЕВЕРОЯТНА НОВИНА!!!! ЛЮБОВТА КЪМ ПАЗАРУВАНЕТО НЕ Е ГЕНЕТИЧНО,  НИТО ПОЛОВО ОБУСЛОВЕНА! Питайте Дарвин ако не ми вярвате. 🙂

В Интернет има информация за всичко. Включително за това да разберем дали сме бременни. Не, сериозно, наистина. Ако ви е прекалено страх или се притеснявате да проверите с тест или отивайки на лекар, може да проверите какви опции ви предлага Интернет.

Как реагираме към човешката голота? Ами доста различно, в зависимост от това дали е мъжка или женска. Защо? Прочетете още (бяхме сигурни, че социалните конструкти и полове, стереотипи и обществени представи имат пръст в това. Бяхме прави)

Мъжете и жените обичат да правят секс (за удоволствие). Шокиращо, знаем.

Отвличането на феминизма. Дори когато говорим за женски проблеми, всъщност не говорим за женски проблеми (или поредният пример). Ъх.

Ако имате идеи, предложения или въпроси, може да ни пишете на itlookslikefeministblog[at]gmail[dot]com

Реклами

Червената Шапчица

Много обичам да чета приказки, да разучавам културите и начините, по които структурират представите си, митовете си, страховете си, обществата си и историята си.
Може би това е една от основните причини, заради които записах Културология.

Еволюцията на приказките е изключително интересна и особено тези, които ние познаваме (слагани най-често под шапката на „Приказките на Братя Грим“) и всъщност започва първо като истории за възрастни, най-често предупредителни истории, пълни с морални поучения и предупреждения… но за възрастни, да подчертая (забелязва се по количеството секс и насилие, както например са 1001 нощ).
Братя Грим събират много популярни митове и легенди разказвани и ги систематизират, редактират и оформят.
В последствие разбират, че все по-често този вид истории са разказвани на малки деца и ги редактират още (иначе казано, минус кървавите детайли и със сигурност минус секса).

Така например се получава редактираната версия за Спящата Красавица, която забременява от целувка (в някои версии И това е редактирано и просто се събужда). Според оригиналните версии спокойно можем да кажем, че „целувка“ по-скоро  евфемизъм за „изнасилване на спящ човек“. (което е… нещо, към което трябва да се стремим и да мечатаем? Срандартите със сигурност са се променили)

Приказките са морални истории, с които да се плашат децата и да се налагат конкретни поведения, да се подчертават положителни и отрицателни черти и иначе казано, да се научават как да се съобразяват с обществото и обществените порядки.

Благодарение на много специфичните роли, които са имали мъжете и жените и конкретните добродетели, имаме специфичните роли. На милите, добри, послушни, тихи, прилежни, домакинстващи, страдащи, но много, много, много красиви И мълчаливи момиченца сираченца, биват спасени с брак и за смелите, безстрашни, изпълните с хъс момченца герои имаме щастлив завършек. Останалите или умират от болезнена смърт или остават бедни, грозни и неомъжени.
Колкото повече се връщаме към нередактираните версии, толкова повече виждаме директните заплахи за наказание въплътени в самите приказки. Докато стигнем до ултимативни примери като Червената Шапчица.

Винаги съм мразела тази история най-много от всички. И можем да благодарим на Шарл Перо за това, защото той е човекът, който взима оригиналната история и я превръща в това, което ние днес знаем. Какъв е оригиналът ще коментирам след малко. В момента искам да се върна към версията на Перо. И да изброя всички неща, които са погрешни с нея. Първото е, че приказката е един ОГРОМЕН евфемизъм.
Да я синтезираме: Ако си момиче и общуваш с непознати мъже, ще  бъдеш (умреш) изядена.

Което иначе се превежда като „ако си от женски пол (упоменато в началото на приказката) и имаш цикъл (евфемизъм за което е червеното наметало), ако контактуваш  ( говориш, правиш секс с тях, пр,) с непознати мъже (евфемизмът за вълка, все пак… говорещи вълци? става дума за извънбрачни връзки) и бъдеш изядена (нападната/изнасилена/прелъстена/забременена ИЗВЪН брака), независимо, че не е имало как да промениш това, просто защото възпитанието да бъдеш любезен и мил към всички, е твоя вина и ти си МЪРТВА (забременена/недевтсвена, ерго, развалена стока, според тогавашното общество).“

Прекрасна приказка, с прекрасна поука, която да четем на децата си, нали?
А сега до частта защо конкретно тази приказка ме вбесява, при положение, че 90 процента от западните приказки проповядват за безпомощната, красива, тиха, раболепна жена, която чака да бъде спасена и чийто живот приключва, когато се омъжи? Защото Червената Шапчица не е била такава в оригинал.

Оригиналът е за безименно момиче, което бива пресрещнато от вълк в гората, докато отива към баба си.
Обменят няколко думи и Вълкът си тръгва и по пряк път стига до дома на бабата, където я изяжда, отделя малко от плътта й и я оставя в чиния и пълни стомна за вино с чат от кръвта й. Когато момичето пристига, вълкът я кани да си хапне, а после я вика да си легне при него, за да стопли бабата. Момичето се усеща в даден момент и започва да му задава разнообразие от въпроси, докато вълкът не разкрива намеренията си – да я изяде. Тогава тя моли първо да й позволи да отиде до тоалетната в градината. Вълкът се се съгласява и завръзвайки въже около крака й, я спуска в градината. Момичето бързо се развързва и увива въжето около дърво, след което се спасява успешно, избягвайки в дома си.

Също като версията на Перо, тази история е до голяма степен евфемизми и е предупредителна приказка, но за разлика от версията на Перо, момичето се спасява само и се подчертава, че негубенето на главата в критични ситуации, взимането на инициативата и смелостта са ценни и желани качества за жена, а не просто чакане девтсвеността да бъде защитена от навъртащи се персонажи от мъжки пол.

Убедена съм, че приказките формират сериозна част от начина, по който децата гледат на света, дори защото най-често са четени от родителите, които са фигури на авторитет в очите на децата.
Точно по тази причина трудно мога да понасям сексуализацията на деца, както и вманиачаване на тема пол, както и как точно им се представят мъжките и женските роли.

Разбира се, историите еволюират с течение на времето. Нови преразкази, нови гледни точки, нови идеи, в старите дрехи (сетете се за Hoodwincked, което е прекрасна анимация, препоръчвам я горещо. Вълкът е репортер, бабата е въплъщението на Трите Хикса, а Червената Шапчица е куриер и разнася сладки за фирмата на семейството си).
И точно когато човек си мисли, че сме прескочили трапа с условните, глупави и най-вече, исторически неадекватни и напълно културно куци истории… излиза нещо такова:

Аз лично смятам, че Twilight ripoff би бил много по-подходящо заглавие, но това, което най-много ме дразни е периодичното заемане на персонажи, чудовища, икони и фигури, пълното им събличане от контекст, хвърлянето на тийн романс и пакетиран в розово, за обща консумация.
Дракула, освен всичко останало, е бил и отражение на страха на викторианското общество по отношение на зараждането и разпространението на феминизма. Какво имат днешните подрастващи? Блещукащи вампири… oh, brother.
Върколаците като концепция, са еманация на страха от неизвестното и от тайните на природата и на самата човешка природа. Днес са просто купчина младежи страдащи от проклятието на безризието.

Гост: Джендър науки

На гости ни е Ани (anchett).
В следващия текст ще ни разкаже повече за специалността си и какво точно означава. Както и най-важното, какъв е смисълът от нея и защо. (Петя също е пуснала полезна информация)

Доста ми е трудно, когато се налага да отговоря на въпроса, какво точно уча. „Ами… джендър-науки.”  – „А, тоест, какво е типично женско и типично мъжко?”.

Не, не точно. Стереотипите могат да бъдат изходни позиции, но са продуктивни само и единствено, когато ги поставиш под въпрос и се запиташ, защо се е стигнало именно до такава мисловна връзка. Не е нужно да се отричат, поне според мен. Всичко възниква в определен исторически контекст и желанието да побутнеш статуквото и на най-тривиалната подробност придава смисъл на задаването на въпроси.

По-скоро, обаче, трудността да дам еднозначен отговор се поражда от изключителното разнообразие на въпроси и проблематика, с които са се заели джендър-науките. От самото начало трябва да обясня, че използването на понятието „джендър” е интернационално прието и би било недостатъчно, ако го преведем със „социален пол”.

Значенията на джендър се менят с перспективата. Ако например разглеждаме пола като социо-културна конструкция или като структурираща категория (което обикновено е изходната точка на социалните науки), ще се концентрираме върху взаимовръзката между пола и достъпа до ресурси и позиции. Ако попитаме, каква роля има и сексуалността в тази матрица на разпределяне на „роли”, права и идентичности, ще  получим съвсем различни отговори. Бихме могли да анализираме от джендър-перспектива текстовете в медиите (под „текст” имам предвид всякакво медиално съдържание) и да помислим, до каква степен отново се затвърдяват приети за „натурални” истини или пък се изкривяват и иронизират. Умишлено написах думата роля в кавички, защото актуалната теория се опитва да избяга от това поставяне в затворени рамки. Понятието за определена роля в обществото е недостатъчно и тромаво, не позволява препокриването, преплитането, че дори и първосигналното несъответствие на различни типове поведение.

За да не изпаднем, обаче, в твърде теоретично и абстрактно измерение (макар това да е неизбежно, тъй като джендър-концепцията е преди всичко академичен проект), можем да зададем основния аналитичен код по следния начин: Джендър-науките се развиват от общото ядро на феминистичните движения *, а именно от критиката, че определени социални, политически и културни условия не позволяват равноправие между мъжете и жените, респективно създават различни възможни структури (в най-общия смисъл).

От джендър-перспектива няма оценяване на половете –  жените не са жертви, мъжете не са потисници. Един детайл, обаче, ми се струва изключително важен: няма такова нещо като Жената и Мъжът. Има жени и мъже (да спрем за улеснение в тази бинарност, макар да искам да добавя и „т.н.”) с различен житейски опит и никой не може (а и не иска) да говори обобщаващо за всички. Това е поуката от първите феминистични движения, които са имали много универсален подход и по този начин са пренебрегнали голяма част от жените (които са имали претенцията да представят), респективно говорели са с гласа на бялата християнка от средната класа.

Но нека се върнем в изходна позиция: И двата пола се влияят от социалната реалност и механизмите на нейното пресъздаване отново и отново, затова и двата пола са основен интерес на джендър-науките.

Това обяснява и възникването на нови академични дисциплини (men’s studies, queer studies и тн.) през последните 10 години, които се опитват да се отърсят от класическата аналитична хетеросексуална (бяла, християнска) рамка на противопоставяне мъж-жена. Някои теоретици като Judith Butler (която е култ!), изхождайки от лингвистиката, дори твърдят, че и биологичният пол е резултат на конструктивни процеси. Хм, за това друг път J

Как можем да обобщим насоките и предимствата, които ни дава понятието джендър?

Като начало е важен постулатът, че социалната реалност и най-общо казано, социалните институции (семейство, училище, религиозни организации и тн.) създават различия, които поставят хората в определено положение в обществото и изискват устояването на определен тип адаптивна идентичност. Ти си недосегаем, когато се напаснеш на общоприетия алгоритъм. Условието, че биологичният пол не е идентичен със социалния, но го обуславя, трябва да се допълни и с други характеристики като материално положение и етническа принадлежност, сексуална ориентация, възраст, религия, наличие на физически/психически затруднения и тн. Тази съвкупност от определящи елементи попада под микроскопа на джендър-изследователите и повдига въпроса: защо има причинно-следствени и връзки между определени елементи, как това се възпроизвежда в главите на хората, но и в държавните закони? Тялото и неговите „роли” имат история и тяхното съществуване по определен начин не е естествен резултат от неземни сили, а продукт на определен тип управление (още едно култово име в тази насока: Michel Foucault, който разбира управлението като разпределение на властови позиции и създаването на властови отношения и зависимости).

Макар да представих доста семпло и обобщено изключително комплексни въпроси, за един начален прочит става ясно, че феминизмът, тази страшна дума, също се развива, като своите идеи. Джендър-понятието определено е демократизирало дебата за половите отношения, избягвайки от радиалността на класическия феминизъм. Това не означава, че проблемите, заради които преди няколко десетилетия разлютени жени са горели сутиените си, за изчезнали. Ни най-малко.

Това, че аз или ти не сме ги преживели, или сме решили, че можем да живеем с тях, не оправдава нежеланието да отворим широко очи, да се поогледаме наоколо и да зададем неудобните въпроси.

____________________________________________________________________________________________

*голяма удивителна: феминизмът е исторически обоснован и локално зависим феномен. Това съвсем простичко означава, че в различни краища на света и по различни време идеите, зад които са заставали феминистките са били различни, точно както и начините, по които са постигали целите си.