Стандарт на живот

В един чешки форум, донякъде подобен на бг-мама, наскоро четох следната тема: някаква жена разказваше, че нейният съпруг няколко пъти месечно ходи по дискотеки и там флиртува с млади момичета, въпреки че тя много пъти го е молила да не го прави и той добре знае, че неговото поведение й е неприятно. Жената питаше дали останалите смятат, че тя е нормална или, както я убеждава съпругът й, патологично ревнива истеричка. Беше добавила, незнайно защо и пълен списък с положителните качества на мъжа си, които накратко бяха следните:

1)  понякога взема малкия си син от градината и дори си играе с него, без никой да го кара;

2)  понякога пазарува, и то без тя да му е написала списък какво трябва да се купи;

3)  само понякога й бучи, че къщата е пълна кочина, но не много често.

Повечето форумки бяха на мнение, че съпругът й е просто мъж-мечта, след като без някой да го гони и да му напомня, благоволява да обърне внимание на собственото си дете и да напазарува за собственото си домакинство. Някои дори изразиха съмнение, че се държи чак подозрително добре и може би компенсира с прекрасното си държание някоя изневяра.

Надстандарт!“ – повтаряше възторжено една от тях – „това е надстандарт!“ Сериозно се замислих какво ли за тази жена е „стандарт“ – може би съпругът ти всяка вечер като се прибере от работа, първо да се изсере насред хола, а ти да му изчистиш в знак на обич и уважение, преди да преминеш към останалите си домашни задължения.

Колко често чуваме, че някоя жена е капризна, не знае какво иска и има прекалено високи изисквания към мъж, който е прекрасен партньор, тъй като „не е пияница, не я бие, не изневерява и носи пари вкъщи„? Сега си спомнете дали някога сте чували жена да бъде превъзнасяна до небесата, задето не пие (много), не млати партньора си, не изневерява и не е безработна? Изглежда съвсем нормално да обявим за поддържан и добре изглеждащ мъж този, който е винаги чист, гладко избръснат и с подходящо за случая облекло. Но чували ли сте някой да се възхити от външността на жена, тъй като тя не смърди, редовно си сменя дрехите и не изглежда, сякаш се е обличала на тъмно? Или да обяви за майка-героиня жена, която си играе с децата си, когато има настроение и дори понякога сменя пелени?

Мъжете редовно са превъзнасяни до небесата за това, което НЕ правят (не нарушава закона, не е пристрастен към нищо, не се държи като пълен гъз? Ауу, готов принц на бял кон!), докато от една жена се изисква много повече – не за да бъде похвалена, а за да не бъде обвинена че е лоша, или направо „не е истинска“ жена.

„Мъжете сме животни“

Ако максимумът, който се очаква от един мъж е да не сере не килима, а оттам нататък всичко – цивилизовано държание, морални принципи, видимо наличие на интелект – са страхотни, нечувани екстри… не е ли това невероятно обидно за мъжете?

Но мъжете не се обиждат. Напротив, много представители на мъжкия пол с нескрита наслада повтарят при всякакъв повод: „Мъжете сме примитивни същества, ние сме като животни/малки деца, всичко което ни трябва е ядене, пиене и секс, не можем да контролираме нагона си…“ и т.н. Защо ли е така?

Защото веднъж прието като даденост, горното става удобно оправдание за всякакво поведение. „Ние, мъжете сме си такива. На нас ни е в гените да разпръскваме семето си/да лъжем/да решаваме проблемите с насилие/да сме безотговорни… Аз съм просто мъж, при това не най-лошия, я погледнете останалите“. При което автоматично се превръща в отговорност на жените да се приспособят и да се съобразяват със „свободолюбивата мъжка природа“. Ако искат промяна в поведението на някой мъж, съответно е тяхна работа да го насочват, мотивират и ласкаят (за да могат после да бъдат обвинени, че са подмолни манипулаторки), с надеждата желаната промяна да се случи. Ако мъж се прослави с някоя колосална простотия, жените в живота му са виновни, тъй като „не са го предотвратили“ или „не са достатъчно жени“ (стандартните обвинения към съпругите на политици и публични личности, замесени в някакъв скандал). Ако жена бъде нападната или насилена от мъж, вината е нейна, тъй като е „позволила да се случи“ и дори „предизвикала“ горкия мъж, който не носи никаква лична отговорност – просто е следвал инстинктите си, от него нищо повече не може да се очаква.

Също така, както споменахме в началото, при подобни занижени очаквания никак не е трудно за един мъж да се отличи. Както се казва, в царството на слепите и едноокия е цар. Имал е възможност да изневери/да излъже/да открадне и не го е направил? Какъв кавалер, джентълмен, благородник!

Такива „традиционни ценности“ ни пробутва обществото, в което живеем. Жената като кудкудякаща майчица-закрилница, възвишена пазителка на морала, домашна светица. Мъжът като нечистоплътен скот, от когото не може да се очаква нищо друго, освен да проявява брутална агресия или малоумно да точи лиги при вида на цици.

Феминизмът ни предлага по-различна гледна точка. А именно че както мъжете, така и жените са човешки същества, със същите човешки слабости и недостатъци, със същия огромен потенциал – а не два различни животински вида, принудени да съжителстват против волята си, всеки от които се опитва да прегризе гърлото на другия в борбата за надмощие, в която победителят може да бъде само един. Че характерът, моралът и принципите нямат нищо общо с пола. Че едни и същи правила и стандарти важат за всички, независимо дали са жени или мъже. Че никой няма право да изисква специално отношение заради пола си или да го използва като оправдание, за да погазва правата на околните. Че хората не са длъжни да следват предварително написан сценарий за „правилно мъжко“ или „правилно женско“ държание. Че поведението ни не е контролирано от хормони, гени и инстинкти, а от собствения ни разум. Че хората, независимо от пола си, са способни да контролират собственото си поведение и да носят отговорност за своите постъпки –  само и единствено за своите.

П.П. Петя също коментира колко е прихванало това отношение и при нас, цитирайки поредната жена, която приема мъжа си като слабоумен, твърдейки, че е неспособен да свърши активна домакинска работа. Ако това не е сексизъм, не знам какво е. Чудно обаче защо повече мъже не се оплакват от това отношение тип „той толкова си може?“

Реклами

Стереотипи и последствия

Темата за децата и средата, която се заформи покрай дискусията отноно играта Lady Popular стана много дълга.
До каква степен децата се формират под влияние на обществото, социалните роли, стереотипите и очакванията, които им се налагат? Ами… до голяма. Макар да се изписаха много страници текст с твърдения как всеки има право на избор, това не е точно така. Нито аз, нито някой от останалите автори на блога държим да твърдим, че има само един определен маниер на поведение и всичк трябва да го спазват, но и идеята, че всъщност всеки има напълно еднакви възможности и опции за избор е много невярно. Как така, ами просто.

Както казах, проблемът не е, че има женственост или че много жени харесват да се съобразяват с правилата й, а че всъщност няма аналогично силно одобрение на жените, които избират различно поведение. Напротив, обидите, унижението и подигравките към жените И мъжете, които по някакъв начин не покриват (умишлено или не) представите на западното общество за женствено са ужасяващи. Много лесно е да се заяви, че всичко е въпрос на личен избор, но този избор всъщност звучи „Можеш да избереш а, б, в, г или д, дотогава докато винаги избираш само а.“

Ако се замислим, цялата идея за стереотипи за поведение е изключително изморително и абсурдно, дори просто защото много от тези изисквания на крайни, противоречащи си и абсурдни. Мога да дам за пример последния клип на Бийонсе

Да бъдеш жена не е никак лесно. Защото никой не се е родил жена, не, ние ставаме жени под влияние на очаквания, нагласи… нас ни учат да бъдем жени. И наши „учители“ са книгите, филмите, списанията… защото ако да бъдеш жена просто означаваше да имаш съответните атрибути, всички тези списания със съвети кое е женствено и как трябва да се държим, не би имало смисъл да съществуват. Много често до такава степен затъваме в идеята, че женствеността е напълно естествена, че в момента, в който я видим отстрани, се чувстваме като ударени с мокър парцал. Макар да не съм особено сериозен фен на Beyonce, начинът, по който е пародирала обичайните очаквания как трябва да изглеждат жените е разкошен и много силен удар. Никой не може да бъде винаги перфектен, винаги идеален, докат прави всички тези неща. Защо трябва да се чувстваме виновни когато не сме съвършено слаби, съвършено красиви, с перфектните дрехи, маникюр, маниери и прически, докато едновременно с това трябва да се справяме с един твърде несъвършен свят? Това е изморително… Проблемът с женствеността не е само абсурдността и невъзможността й, тя с факта, че всъщност тя не работи. Защото всички осъзнаваме, че е просто игра, въображение. Но колкото повече вярваш в нея, толкова по-силно усещаш как не се справяш с правилата й.

Момичетата имат страхотни движения, аз лично съм искрено впечатлена колко гъвкави и пластични са. Но има нещо ужасяващо като се загледаме в движенията им. Защото това минава за съвсем естествено поведение при зрели жени, но при тези деца… изглежда странно, ненамясто и ненормално.

Простата истина е, че каквото и поведение да имаме,  може да бъдем критикувани, заради невъзможните и често противоречащи си идеи как трябва да се държи една жена. Иначе казано, макар да се подиграват на жените, които харесват мода, търсят някой, който да ги издържа, това някак минава за по-естествено, по „типично женско“, отколкото другия вариант. Иначе казано – жени, които си поставят за цел да живеят безгрижно не получават присмех задето се омаловажават (например), а задето публично признават и приемат правилата на играта. Мъжете, с които тези жени ходят много рядко имат положително мнение за тях и често ги третират… гадно (да използваме тази дума). Ако не сте съгласни с мен, препоръчвам следващият път, когато отидете в мола или зачетете някое списание да обърнете повече внимание на отношението към девойките в него. Загледайте се в прилагателните и съществителните, в тона… Или просто следващият път, когато сте около някоя подобна групичка да заслушате маниера на комуникация между отделните индивиди.

Да се противопоставиш на общественото мнение не е никак лесно, напротив, страшно е, което доказва, че нямаме наистина толкова много опции и възможности за избор, и че не са чак толкова достъпни, колкото си мислим.
Не казваме, че хората са толкова елементарни и стават едно или друго само защото им го казват. Но когато нямаш алтернативни примери, как би могъл да осъзнаеш, че имаш възможности за избор? Особено когато иде реч за дете?
Много често женските списания използват директни заплахи – ако не изглеждате по определен начин/не се държите по определен начин ще бъдете нещастни и самотни, ще бъдете грозни… и никой няма да ви обича, защото външният ви вид е пряко свързан с обичта, вие сте външният си вид и то специфичен външен вид.
Как това създава опция да направиш спокойно избор, който е различен от обществено приетият, при положение, че тези списания са отражение какво е обществено прието?

Искам да погледнете ето този линк. Много е интересен, защото показва, че всъщност ние възприемаме ролевите игри (и просто компютърните игри) не само просто като забавление. Да, това са само два примера, но дори просто да знаеш, че ги има и да помислиш над тях би променило много.
Хората СА комплексни създания, причините да се държим по един или друг начин не са винаги елементарни. Но можем да видим пръста на средата много, много ясно.

Децата, отново се връщам на тях са най-беззащитни по отношение на попиване на стереотипи. Едно дете не знае причините за съществуването на даден стереотип, то просто вижда причината и следствието и като всеки разумен индивид, не желае да бъде изолирано, съответно започва да мимикира средата си или наградения избор, представеното като правилно поведение. Самата идея, че децата са точно толкова способни да осъзнават манипулацията, колкото и възрастните е абсурдна. Когато създаваш продукт насочен към деца, трябва да се взима предвид, че те приемат всичко буквално и вярват в разни неща, просто защото са им казали, че са верни.

Моля ви да погледнете и ето тези няколко клипа. Това са деца на възраст 4/7 години. Погледнете реакциите им, чуйте логиката им. Макар да имам своите коментари и критики относно самото изследване и как е проведено, отговорите са изключително показателни, особено идеята кои отговори смятат за верни.
Фактът, че едно от децата твърди, че цветът на кожата му е „гаден“ и иска да има по-бяла кожа показва до каква степен децата улавят неизказаното отношение. Замислете се тогава как е и със социалните роли.