Женски привилегии

Автор: Rachel Edidin

Много хора се заинтересуваха, след като има мъжки привилегии, къде са женските? Women in Higher Education ви дават отговор, написан от жена. А ето и коментарът към този отговор, написан от друга жена – блогърката Rachel Edidin, който съм превела с нейно разрешение. Не смятам са нужно да изказвам собствено мнение, тъй като този дебат вече е воден хиляди пъти и всичко умно (както и всичко глупаво) по въпроса вече е казано.
Когато казвам „познай своята привилегия“… обикновено нямам предвид „разбери значението на думата привилегия“. Нека да разгледаме отблизо някой от тези „женски привилегии“:

1. Физически съм способна да дам живот на друго човешко същество и да направя всичко възможно да го възпитам по начина, който смятам за най-добър.

Сексуалният ми избор е по-вероятно от този на биологичен мъж да има променящи живота ми последствия. Като резултат, отговорността за предпазване от забременяване е по подразбиране моя.

2. От мен не се очаква автоматично да внасям повече пари в семейството.

Ако не помагам финансово в домакинство, съм възприемана като паразит, или в най-добрия случай ми е отредена ролята на домакиня. В замяна на издръжката се предполага, че мъжът ми ме притежава.

3. Мога да нося голям избор от дрехи, от дънки и шорти до рокли, без това да изглежда неподходящо за случая.

Ако стана жертва на дискриминация или насилие, много вероятно е да бъда обвинена, че това се дължи на облеклото ми. Обществото смята много от дрехите ми за покана към агресия или коментари от непознати. Стила ми на обличане ограничава в голяма степен личните и професионалните ми възможности.

4. Мога да предпочета да не ставам от мястото си, когато се поздравявам с хора.

В смесена компания моята роля се предполага да е пасивна.

5. Не се срамувам да поискам мнение или съвет от околните.

Научена съм да не се доверявам на собствената си преценка.

6. Мога свободно да изразявам своите емоции – от сълзи до сърдечен смях, без някой да сметне държанието ми за неподходящо.

Ако показвам силни емоции, това най-вероятно ще бъде тълкувано като „женска слабост“, а не като смислена реакция.

7. От мен стереотипно се очаква да съм луда по дрехите, пазаруването, бижутата, козметиката и шоколада и това дори е тема за шеги.

Дори и да не съм луда по дрехите, пазаруването, бижутата, козметиката и шоколада, околните игнорират този факт и продължават да се държат, все едно съм.

8. Обществото ми предоставя по-голяма възможност да съм близко до децата си.

Отговорността за тяхното психическо здраве като възрастни пада върху мен.

9. Ако се намирам на потъващ кораб, ще бъда сред първите спасени.

Околните ме смятат за неспособна да се погрижа за себе си и безполезна в случай на опастност.

10. Мога да помоля някой по-силен да ми помогне с трудна задача като сменянето на гума или отсичането на коледно дърво.

Много вероятно е околните да решат автоматично, че се нуждая от помощ и да ми я натрапят, дори да не я желая.

11. Имам привилегията по всяко време да си променям мнението.

Околните автоматично предполагат, че съм капризна и празноглава, тоест няма нужда да обръщат внимание на моите мнения и предпочитания, тъй като те са само някакви си женски приумици.

12. Свободна съм да изпробвам множество алтернативи, вместо да съм закотвена на едно-единствено професионално поле за изява.

Избора ми на кариера е ограничен поради факта, че съм жена.

13. Свикнала съм да моля за помощ, както около кухненската маса, така и в залата за конференции.

Моята компетентност непрекъснато е поставяна под въпрос.

14. Непознати хора са склонни да ми придържат вратите отворени или да ми отстъпват мястото си.

Непознати хора се чувстват в правото си да се държат покровителствено и снизходително с мен и да навлизат в личното ми пространство.

15. Мога да се гордея с развитите от мен способности да боравя с ограничени финансови средства.

Получавам по-малко, отколкото мъжете на същата позиция.

16. Вместо да действам от позицията на силата, съм пособна да използвам алтернативни методи, за да постигна целите си.

Предполага се, че не съм в позицията на силата и вместо това трябва да манипулирам околните мъже, за да постигна целите си.

17. Умея да сменя руло тоалетна хартия и не се срамувам да го направя вместо някой друг.

Предполага се, че е моя отговорност да чистя след останалите и да се грижа за тях, но от тях не се очаква да ми отвръщат със същото.

18. Не се срамувам да призная, че решенията, които взимам са основани на собствените ми разбирания.

Независимо от логичните ми доводи, моите решения автоматично са отписвани като нерационални и субективни.

19. Не се страхувам да завързвам и развивам близки приятелства с околните.

Виж точка 16, 23, и 24.

20. Не се страхувам да бъда обвинена, че съм прекалено етична или загрижена в професионалния си живот.

Но чудесно осъзнавам, че това ще се отрази неблагоприятно на професионалното ми развитие.

21. Когато вляза в офис, по-вероятно е да намеря тези, които могат да ми помогнат на ниски позиции.

Хората на ниски позиции е по-вероятно да бъдат от моя пол, отколкото хората на ръководни позиции.

22. По-вероятно е да получа прегръдка, отколкото ръкостискане, в зависимост от ситуацията.

Околните се чувстват в правото си да навлизат в личното ми пространство без разрешение.

23. Малко вероятно е околните да ме възприемат като заплаха, което ми позволява да използвам по-изтънчени методи.

Много по-вероятно е да бъда физически нападната, защото съм възприемана като уязвима. Ако започна да използвам тези „изтънчени методи“, бързо ще бъда отписана като манипулативна кучка.

24. Мога да използвам „мъжкия страх от сълзи“ в своя полза.

Независимо от истинското ми поведение, останалите се чувстват в правото си да обобщават относно моето поведение и мотивация. Емоциите ми автоматично са разглеждани като фалшиви.

25. Мога да се оплаквам, че тези привилегии са доста незначителни, сравнени с множеството мъжки привилегии, но никога никога не бих разменила мястото си с мъж.

Какво ще кажете да си разменим дефиницията на „местата“?

Оригиналната публикация

Коментарите на Rachel Edidin