Когато сексизмът се смеси с расизма

Перфектният пример цари последните няколко седмици из пространството.
Когато 11 годишно дете, нека повторя, ЕДИНАДЕСЕТ ГОДИШНО ДЕТЕ, иначе казано, МАЛОЛЕТНО ДЕТЕ, е изнасилено и в следствие на което ражда, това, което се чува хорово като публична реакция, комбинирано от медиии и общество е „Ама колко са гнусни и противни са циганите, а?“, а не „Боже, господи, става дума за 11 годишно момиченце, дете, какво точно не е наред с държавата ни, че това се случва??“

Сериозно, колко от вас заехте позиция по темата? Колко от вас се замислихте и заинтересовахте, че масовите реакции „оо, ама те циганите и по-млади се женят“ или „оо, колко крадене на булки съм виждал/а на момичета на тази възраст и по-малки“, минава се през класическите „ама те съзряват по-рано“ и всякакви такива гнусотии, колко от вас реагирахте?

Защото това си е същия класически синдром, в който миналата година се разказваше за Яна Кръстева, спомняте си, нали? Когато сред дълбокомислените анализи на събитието причини бяха изброени сериозни провинения като „била е навън, в компанията на мъже, на публично място“. Този път, вината е, че е ромка, тежка и абсолютна вина, наистина.

Реално вместо да се беше използвало като отправна точка за обществото да се развие и да създава среда, в която насилието (особено сексуалното такова) да се посреща с повече адекватна и критична мисъл, нещата регресират. Миналата година 20 годишно момиче си го е просела като е посмяла да излезе от дома си… сега 11 годишно момиче, малолетно момиче, дете, е не само НЕ-жертва на сексуално насилие (какво съгласие може да даде едно единадесет годишно дете?), а дори е представена като враг, като чудовище, като виновница… задето съществува, задето е бедна и задето е ромка. Задето… наистина, просто съществува.

Хиляди хора мрънкат, да, МРЪНКАТ, как циганите им били виновни за всичко, как циганите едно, второ, трето, четвърто, пето… и удобно забравят, че освен, че уж си живеят царски (в съборетини, без реално бъдеще, в голям процент от случаите, без минимални условия), те са и най-честите жертви на насилие в страната, на сексуално и физическо насилие. И решението какво е, според тези изключително възмутени индивиди, които толкова ги е завист на чуждите 300/400 лева, че тяхната омраза се простира не само над реални събития но и над въображаеми и неслучили се такива. Същите тези хора виждат една жертва на същото това общество, в което те съществуват и единственото, което могат да направят е да бълват злъч и злоба.

Нямам намерение да посочвам, че ловния сезон за сексуално посегателство, насилие, тормоз и търговия над деца от бедни семейства, били те ромски или не, го има отдавна, нито има нужда да посочвам, че среда, в която се говори как 11 годишна „поставя рекорд за раждане“ по национална телевизия, е мокрия сън на всеки педофил. Имаме класически сексизъм, сега щедро омесен с порядъчна порция расизъм, защото извинение, че жертвата някак си сама си е виновна, е просто  старата песен на нов глас.

Но реално погледнато, докато няма интеграция, докато няма адекватно отношение към хората, независимо от етнос, докогато хора са беззащитни в очите на обществото и като последствия, закона, няма да имате основание да спрете да мрънкате. И реално, сами си го правим, като не правим нищо, за да разрешим проблемите, за да защитим най-слабите и беззащитните в обществото ни.

Реклами

Но а е същото като б!!!

Заради коментара на Чергар в предната тема ми се наложи да поседна и да поразмишлявам над сексуалните отношения и взаимоотношения между хората. И да си дам сметка, че те всъщност са СЛОЖНИ!!!
Например, явно ужасно много хора не знаят как се различават изнасилването/некрофилията/педофилията и зоофилията, със сексуални актове между зрели възрастни индивиди, които активно и с желание, по своя воля правят секс помежду си и/или с трети хора, както хетеросексуални, така и хомосексуални.
Най-малкото, не мога да си обясня по друг начин, защо това са едни от най-разпространените коментари по отношение на гей парада и хомосексуалните сексуални взаимоотношения. Ако имате други идеи, които да са нещо друго отвъд „понеже си го изсмукват от пръстите и нямат реални аргументи, но все някак трябва да си защитят хомофобската позиция“, дайте ги насам, ще ми бъде интересно да ги прочета.

До тогава, приемам, че просто не знаят разликите.
Плашещ факт, нали? Излизането от вкъщи току що стана малко по-страшно.

Нейсе. Тъй като спешно се нуждаем от умението да различаваме всички тези контакти, измислих много лесен и кратък тест, който всеки може да приложи спрямо себе си и сексуалните си контакти… например може би точно в момента, докато чете тези думи??!!

(Понеже вече ми споделиха, че не съм била написала дефинициите на тези думи, а съм говорела за съгласие, което реално нямало нищо общо с дефинициите, явно е необходимо да помагам с пояснения. Този тест е подигравка към хора, които сериозно използват тези аргументи, целта ми не е да им пускам линкове и да им копирам дефиниции, защото тях очевидно ги е домързяло да ги направят сами или просто игнорират фактите, за да си защитят някакси тезата. Все пак, за улеснение вече ще има тагове.)

За да разберете дали участвате в изнасилвачески, педофилски, зоофилски или некрофилски акт, проверете следните няколко неща:

1. Дали е човек. Ако е от вида homo sapiens sapiens, а не е от някой вид от животинското царство, независимо от разреда, поздравления, вие НЕ участвате в зоофилия! Едно животно е неспособно да даде съгласие за участие в сексуален акт с човек и по тази причина, подобен акт се смята за насилие и злоупотреба.

2. Дали човекът от другата страна е жив. Ако е жив, поздравления, вие НЕ участвате в некрофилски акт. Мъртъвците са неспособни да дадат своето съгласие за участие в подобен акт. По тази причина, некрофилията е акт на насилие и злоупотреба.

3. Проверете възрастта на този човек. Ако този човек не е малолетен, поздравления, вие НЕ участвате в педофилски акт в момента. Това все пак би било вярно, ако вие самият НЕ сте малолетен, ако сте, за съжаление това, което се случва е педофилия, особено когато не сте близки по възраст от типа разлика година/две). Малолетните са неспособни да дадат съгласие за участие в сексуален акт на база развитие, опит и сексуално развитие, затова подобен акт е насилие и злоупотреба.
(Случаите, в които участниците са малолетни или непълнолетни се различава от педофилия, ако го правят по свое съгласие и желание, но е практически по-сложно да се опишат различните възможности, без този текст да се разводни. Проверете закона за повече детайли, ако ви е интересно.)

4. Ако сте издържали горните две точки успешно и правите секс с друг човек, който не е в безсъзнание или неспособен да даде съгласието си/оттелги съгласието си, освен това неговото/нейното/техните активно и ентусиазирано съгласие, както и вашето такова, поздравления, вие НЕ участвате в акт на изнасилване! Извършването на сексуален акт над човек, който не може/не ви е дал/оттеглил съгласието си, е насилие и злоупотреба с този човек.

Във всички останали случаи, например сексуален контакт с хора от същия пол или от другия пол, вие правите секс, който е различен от гореизброените актове, по това, че не е акт на НАСИЛИЕ от един индивид към друг, съответно не подлежи на сравняване на гореизброените актове.

Така… надявам се това да ви е било полезно упътване и от този момент нататък, ще можете да правите разлика между различните видове актове, които съществуват и ще сте наясно, че хомосексуални сексуални актове не са, не приличат и нямат нищо общо с гореизброените актове.
Приятна вечер.

Аз отивам да се опитам да изтласкам някак от мозъка си фактът, че има хора, които НЕ знаят каква е разликата между тези неща и са склонни да се объркват или да смесват понятията.

П.П. 1. Тъй като няколко пъти ми посочиха, че съм написала за редките случаи, в които малолетни и непълнолетни правят секс едни с други, го редактирах, защото имах предвид „редките случаи, в които сексуални актове между малолетни и непълнолетни стигат до съда/полицията“, а не редки, в смисъл, че не се случват. при нужда може да се провери и позицията на българските закони по темата. Благодаря за поправките.

За четене

Най-интересните, странните, сериозни и важни неща, които са направили впечатление на авторите.

Честитим новороденото бебе на нашия любим колега и автор Жилов. Да са живи и здрави и да се обичат.

И сурогатството и религията третират жените просто като удобен урод, който носи „бебето!!!!!“, което очевидно е много по-ценно, отколкото един индивид, и някак си, с много по-малко право на живот от нещо, което дори не съществува. Кой трябва да взима решенията за бебето? Това е изключително комплексна тема, защото докато бебето генетично е на други хора, то се намира в тялото на трети човек и този човек има право да контролира какво се случва с тялото му и как то е третирано. Затова, когато генетичните родители искат сурогатната майка да направи аборт, става сложно.

Много често чуваме цикълът да бъде използван като аргумент срещу жените. Имаш цикъл, значи не можеш да бъдеш съдия, значи не си пълноценен човек или то е символ на безпмощността ти или, любимото ми, вечния аргумент с жена, с която се спори, че е в цикъл и затова е емоционална и нелогична. Забавното е, че почти винаги, когато мен са ме обвинявали, че съм ядосана или афектирана заради нещо защото съм ви цикъл, никога не съм била. Или е по-скоро тъжния момент? Хареса ми алтернативния поглед, как щяха да звучат доводите защо жените не могат едно или друго, ако мъжете имаха цикъл.

Нищо особено не искат мъжете – само една Real Doll или fembot, ама да е жива. Понякога си мисля, че мъжете ги третират в западното общество дори по-ужасно, отколкото жените… по-ужасното е, че се приема за нормално.

Разликите между двата пола и хилядите клишета свързани с тях. Миналата година ни прочетоха списък с клишета за поведение и умения на база пол и нашата задача беше да решим кое за кой пол се отнася. При сравнение на отговорите между различните групи, резултатите бяха равни. Петнадесет души смятаха, че клише А се отнася само за мъжете. И петнадесет души смятаха, че клише А се отнася само за жените.

Видовете коментари, които задължително ще има, ако пишеш за теми като секс, взаимоотношения и насилие. Защо ли ми звучи толкова познато…

Любимият рефрен на всички религиозни и хомофобски откачалки е колко лоши родители са гей хората. Само дето изследване показва, че нула процента от анализираните не подлагат децата си на тормоз. Като всяко изследване, трябва да се проучи внимателно и да не се взима на сто процента доверие, без да се запознаем с методите, но е интересно как отново и отново хомофобията и науката се разминават толкова сериозно.

Защо дискутирането на насилие над жени и начинът по който е третирано изнасилването в публичното пространство са важни? Защото когато отношението е по-скоро автоматично извинително, се стига идеята да се дефинира какво е „изнасилване изнасилване“. Сещате се, да е само такова, в което задължително са ти скочили в тъмна уличка от непознат субект и са те пребили до кървава купчина. Иначе не се брои.

А сега, за десерт, some abortion sadies.

Жена изнасилена, на кого ли му пука

Днес попаднах на статия за полицай от Симитли, задържан за изнасилване. Престъпление, което е ужасяващо именно със своята баналност – полицай извършва сексуален тормоз срещу жени – нищо, което да не сме чували стотици пъти във вечерните новини. Това, което ме заинтригува, беше езикът който е използван, за да бъде описана ситуацията.

„Въобще не сме изненадани, на Бойчев отдавна му се носи славата на мераклия“, коментираха бивши колеги в Симитли, задържането за изнасилване на полицая Васил Бойчев

С което полицаите директно ни съобщават, че: а) много добре са знаели колко пари струва колегата им и б) им е било силно през оная работа. Използват епитетът “мераклия”, който често се употребява в смисъл “човек, който работи с мерак” и по-рядко като “човек, който има мерак”, но и в двата случая няма негативно звучене.

Особено показателно е изказването на пострадал от същия този полицай:

„За мен случаят Бойчев е класически пример за злоупотреба с власт от полицай, облечен в униформа и стоп-палка в ръце“, каза пред БГНЕС Венцислав Тодоров. Според него Симитли си заслужава Бойчев, защото е град на мъже страхливци, които могат да търпят как полицаят унижава жените им в тяхно присъствие, за да не им състави акт за дребни нарушения.

Мъжете от Симитли имат проблем, тъй като допускат представител на властта да уронва честта и достойнството им, препикавайки тяхна територия. За жените, предполага се, сексуалния тормоз е не по-значим от ухапване от комар.

Бойчев „си искал от жени, хванати в нарушения, за да не пише акт, и му давали“, това е публичната тайна в Симитли

И въпреки, че всички знаят, че полицаят “си иска” и са чували за множество други негови нарушения и случаи на полицейски тормоз…

Колеги на Бойчев коментираха, че случаят с изнасилването може да е постановка.

Ами така де, знаем че тоя-оня понатиснал, попребил, поизнасилил няколко жени, но откъде да сме сигурни – може пък точно в този конкретен случай да не е виновен! Да не скачаме веднага, да не се окаже фалшива аларма.

Особено озадачаващ е краят на статията:

Терасата на апартамента му на първия етаж в блока е боядисана в розово.

Признавам си, че точно този въпрос ме мъчеше през цялото време – в какъв цвят е боядисана терасата на полицая? Добре, че беше това брилянтно журналистическо разследване. Терасата е розова, проблемът е решен.

За четене

Традиционният линкфест, в който можете да видите всички интересни/важни/сериозни блогове, сайтове, публикации, коментари и новини, на които авторите попаднаха през последната седмица.

България е на трето място в Европа по трафик на жени.

В Ню Йорк таймс размишляват дали изнасилването е сериозна тема. Хм, вие как мислите??
За съжаление, изнасилването още се води за „мътна“ тема, съответно може спокойно да се озовете в тази ситуация.

Виктория разказва за обсебеността относно „кой е бащата“ на детето им с Беатриз

Мюсюлманското кино –  един интересен блог

Личен сблъсък на още един човек с гнусарите, които са убедени, че да се натрапваш някому си е съвсем нормално

Изключително… интересен текст публикуван през 1960 относно girls watchers, списък със съвети как да се оглеждат жени. Ако думата „жени“, бъде заменена с „птици“ или „вещи“, подозирам, че няма да има някаква разлика… жени=вещи през 1960… за съжаление, както се вижда от предния линк, явно отношението не се е променило чак толкова.

Последно, един от разкошните епизоди на Сара Хаскинс и рекламирането на охранителни фирми. Доста тенденциозни, неверни и наивни са рекламите, да не говорим за стереотипни, сексистки и внущаващи идеята, че жените са жертви по дефиниция, но пък Сара иим прави чудесен рабор.

Три истории

Никога не съм била жертва на изнасилване, за което съм адски благодарна. Но няколко пъти съм имала причини сериозно да се боя.

Случай първи

Отивам на дискотека с една приятелка и нейни познати – две момчета и едно момиче. По някое време мъжката час от компанията се изпарява, понеже ставали рано, щели да работят през уикенда. Настояват да останем, понеже добре сме се забавлявали и не искали да ни развалят вечерта. Не след дълго решаваме и ние да си ходим, вземаме си дрехите от гардероба и ще хващаме такси. В този момент към мен се устремява някакво едро момче с кръгла глава и ме стисва над лакътя: “Идвай да танцуваме”.

“Ние ще си тръгваме” – храбро казвам аз. “Никъде няма да ходиш, идвай да танцуваме” – безпрекословно повтаря онзи. Опитвам се да се измъкна от хватката му, но той ме сграбчва още по-силно, притиска ме в ъгъла и бучи: “Идвай да танцуваме”. Не само че не ми се танцува, но вече съм сериозно уплашена, повтарям че ще си тръгвам, но онзи не ми обръща никакво внимание. Втренчил е в мен жълто-зелените си котешки очи, сякаш ще ме хипнотизира и ми изкарва дъха с тежестта си.

Познатата на моята приятелка стои и гледа като препарирана. Приятелката ми обикаля зад гърба му и му повтаря да ме пусне, на което едрото момче не обръща никакво внимание и продължава болезнено да ме притиска към стената. В един момент на моята приятелка явно много и писва, понеже изкрещява с цяло гърло: “Остави я, бе! Ще хващаме такси!”. Незнайно защо, викът и разваля магията. Онзи отклонява от мен злите си котешки очи и поглежда омразно приятелката ми, след което ме пуска и си заминава.

Случай втори

За пръв път си търся квартира и то в София. Не разполагам с особено много пари, така че си търся стая, по възможност евтина, при което налитам на всякакви откачалки, някои безобидни, други не чак толкова. Поредната откачалка е някакъв дърт чичо, който умира от радост да ме види, кани ме да вляза вътре в апартамента, след което заключва вратата. Дотук нищо особено. Само дето, вместо да ми покаже стаята и да се спазарим за цената, чичото ме кани да седна в хола, първо да си поприказваме. Започва да дрънка за всичко друго, освен за това, заради което съм дошла. Разказва ми някакви свои любовни приключения от време оно, изпъстрени със забележки от сорта на “колко момиченца като тебе са ми плакали на рамото”. Възпитано го чакам да се изприкаже, опитвайки се, от време на време, да вмъкна темата за стаята и за цената. След доста време и няколко подобни намека, дъртият чичо най-сетне изплюва камъчето – можела съм да живея с него напълно безплатно, достатъчно било да му правя свирки.

Усещам как пулса ми се ускорява, бузите и ушите ми пламват, главата ми се замайва от шока. Казвам му, че предложението му не ме устройва и че ще си ходя – бързам, понеже след половин час имам още един оглед (което е истина). Тръгвам към изхода, чичото се устремява подире ми и застава между мен и вратата. Трябвало да си помисля още веднъж, не ставало въпрос за секс, само за свирки, за какъв съм го мислела, той нямало да ме насилва. Повтарям, че не съм съгласна с условията и искам да си тръгна – чичото си знае неговото. Виждам в огледалото зад гърба му разкривеното си лице, готово за плач; изглеждам слаба, беззащитна – готова жертва. Опитвам се гласът ми да звучи твърдо, когато му казвам, че много ме е разочаровал, направил ми е впечатление на интелигентен и разбран човек, сега нека да ме пусне. По неизвестна причина това действа. Чичото ми отключва вратата. С излизането си се устремявам към вратата на асансьора, който не е на етажа, трябва да го изчакам, но вместо да чакам, започвам да ритам вратата като обезумяла, докато кракът не ме заболи, след което се втурвам надолу по стълбите.

Случай трети

Първата ми година в Прага. Не говоря чешки, но горе-долу го разбирам. Нямам приятели, имам много работа. Решавам да се забавлявам сама – ще отида на кино. Харесвам си в програмата “Родени убийци“. Дават го като късна прожекция (от десет часа), откривам адреса на киното, успешно го намирам.

Това, което не съм знаела обаче, е че това е някакво малко арт-кино и че явно съм единственият човек, който през 2003 още не е гледал “Родени убийци“. Единственият присъстващ е някакъв дядка, който се явява портиер, билетопродавач и прожектиращ. През няколкото минути оставащи до десет часа, дядото се опитва да ме забавлява с празни приказки, които горе-долу разбирам и разсеяно отговарям с “да” и “не”. В един момент се оказва, че никой няма да дойде и да спаси положението и докато се усетя, дядото вече заключва външната врата и ме подкарва към салона.

Така наречения салон е едно малко стайче – нали се намираме в арт-кино. Дядото загася светлините, пуска филма, след което се настанява зад мен. Отново се опитва да ме заприказва, от време на време се умълчава, след което пак се опитва да завърже разговор. Приказките му са на тема, колко му било приятно да ме види, нямало ли да остана и след филма, можел да ми пусне още някой филм безплатно, толкова му била приятна моята компания. Повтарям като развален грамофон “не, не, благодаря” и дори успявам да скалъпя на чешки изречението “утре съм на работа”. Космите по врата ми са настръхнали. Дядото ме плаши повече от родени-те убийци и никакви кланета и кървища на екрана не могат да се сравнят с ужаса от мисълта дали ще ми отключи вратата след края на филма. През цялото време той седи зад гърба ми – при всякакви условия мразя някой да седи зад гърба ми, да не говорим за това да ми диша във врата някакъв изрод, с когото съм сама в тъмен киносалон в заключена сграда. Ако щете вярвайте, нямам никакъв спомен за съдържанието на филма. Е, ясно, че имаше някаква двойка убийци – главни герои, но това го знаех още преди да отида на кино.

Както се досещате, дядото ме пусна. Не се мина без още един куп приказки по коридора и пред вратата, при което той всячески се стараеше да ме задържи, а аз – на всяка цена да се измъкна. На улицата най-накрая си поех въздух, сякаш дотогава дори не бях посмяла да дишам дълбоко.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

Това са няколкото истории, които ми хрумват на прима виста. Ако се позамисля, мога да се сетя и за повече. Само дето не съм сигурна дали ми се иска да се замислям и дали искам да се сещам.

Всяка жена може да разкаже няколко такива истории. Всяка трета жена може да разкаже история с много по-страшен край.