Продавачи и купувачи

автор: Аманда Маркоти

Ние, поддръжниците на феминизма, обичаме да говорим за двойни стандарти, като особено популярно е противопоставянето „мъж с много партньорки е пич/жена с много партньори е курва“ и всъщност, за него дори често се говори като за Двойният стандарт. Но един от тези двойни стандарти, около който сме склонни да кръжим в дискусиите по въпросите за секса, съгласието за секс, секс индустрията и т.н. е начина, по който съществуващият модел на хетеросексуалност е базиран на модела „той купува/тя продава“. Това е най-очевидно, когато става дума за секс индустрията, където мъжете буквално купуват и жените буквално продават, но според мен предположението, че мъжете избират, а жените са избирани продължава да функионира и в по-либералните кръгове.

(А в кръговете на женомразците, това предположение не е завоалирано със спретнати малки евфемизми и идеологията на свободния пазар ги кара да се жалват, че малолетните момичета не се продават легално). Но, общо взето, не виждам поддръжниците на феминизма да подхващат този проблем директно – освен ако не се казват Twisty Faster – и очевидно тя си говори в една експериментален плоскост, която е интересна и провокира към размисъл, но няма особено отражение върху живота на тези от нас, които не флиртуват с идеята за сепаратизъм.

Определено бих искала да видя този двоен стандарт да се обсъжда по-често като такъв. Мисля, че той е в основата на голяма част на културата на изнасилването и на страховитите изисквания на така наречените “Добри момчета“™, защото като странично последствие, моделът „жените продават/мъже купуват“ създава убеждението, че мъжете имат изконно право на секс с партньорка. В края на краищата, в нашата икономическа система, стига да имате пари, е нечувано да ви отхвърлят като клиент, често заради законите против дискриминацията. Цената в хетеросексуалната икономика не винаги е парична — говорим за метафорична, не за истинска икономика — затова нека да се замислим над жалбите на така наречените „Добри момчета“ ™. Те са платили цената, обръщали са внимание на жената и са се престрували, че я слушат и сега тя трябва да изпълни своята част от сделката, нали така? Най-интересното е, че тъй като жените се считат за продукт, а мъжете за купувачи, жените съответно стават ресурс, при което в играта влиза аргументът за справедливото разпределение.

Жените, от друга страна, са продавачи в хетеросексуалната икономика. Наша работа е да направим така, че продуктът ни да си заслужава да бъде купен. Ние имаме право на секс с партньор толкова, колкото една компания има право да изтегли всичките си джаджи, ако клиентите не ги купуват.

Съветите, отправяни към двата пола, отговарят на това виждане. Когато жените нямат особен успех с мъжете, стандартния съвет, който им е даван е, да се погледнат и да преценят дали не искат прекалено висока цена за продукта, който предлагат. Оттам нататък съветите са или да подобрят качеството на продукта си, или да смъкнат цената. Разбира се, тъй като американското общество е оптимистично настроено, повечето от съветите насочени към жените, са за повишаване на качеството на продукта.

Но определено ще се намерят и достатъчно такива, които смятат, че жените са прекалено надути и си мислят, че заслужават кой знае какво, т.е. искат твърде висока цена за боклучавия си продукт. Съветите да занижат изискванията си не са чак толкова разпространени, колкото съветите как да се научат да правят по-добри свирки и как да се сдобият с плосък корем, но определено ги има. Предположението, от пазарна гледна точка е, че продавачът трябва да продава, но купувачът не е длъжен да купува. Тоест, в хетеросексуалния модел на връзките, жените често са представяни като отчаяни да накарат мъжът да се подпише на пунктирана линия и да потегли с новата си кола-жена. Мъжете, разбира се, са купувачите и съответно са представени като двоумящи се дали да си похарчат парите. И така, обвързването ни се представя като напрегнати преговори между жена, която се опитва да се отърве от продукта си и мъж, притеснен, че плаща твърде много. Мнозина консерватори предупреждават, че след като жените вече правят секс преди брака, сега е много по-лесно за мъжете изобщо да не купуват, също както би било много по-трудно да се продаде нова кола на запален колоездач.

Съветите по отношение на секса и запознанствата, насочени към мъжете, са повече на тема как да бъдем по-хитър потребител. Книгите и сайтовете за пикап нямат интерес да учат мъжете как да подобрят продукта си, за да искат да го купят повече жени. Сериозно, PUA ръководствата са като ръководства за изгодно купуване на кола – дайте си вид, че имате пари, демонстрирайте пред продавача, че изпълнявате изискванията, за да притежавате автомобил, пазарете се за цената (което тези наръчници ви предлагат да направите, обиждайки жените и надявайки се, че смъквайки самочувствието им, ще ги накарате да смъкнат и цената) и готово. Истинско самоусъвършенстване им е толкова чуждо, колкото предположението, че трябва да имате добър характер или тънка талия, за да си купите кола. Нужно е само да имате пари, кредитен рейтинг и солидна способност да се пазарите.

Това, което предизвиква такива разногласия в дискусиите за хетеросексуалните връзки с по 500 коментара е, когато поддръжниците на феминизма оспорват този модел, въпреки че – отново – смятам, че обикновено само докосваме повърхността на различните проявления на това явление, вместо да го атакуваме пряко. Това беше причината за спорът около Elevatorgate*. В пазарния модел за запознанства на мъжете е позволено грубо да се пазарят, точно като купувачи. Когато им се каже, че това плаши, се обиждат по същия начин, както биха се обидили заради някого, изгонен от автокъща, защото не носи костюм — ей, ама откъде знаеш, че той няма пари! Остави го поне да направи оферта! Причината ние, феминистките, да не обичаме да използваме стратегията „Имам приятел/съпруг“, за да се отървем от досадници е, защото всъщност по този начин казваме, че не сме за продан, понеже някой вече е платил за нас.

И разбира се, причината темите за мъжете, които купуват секс, да бъдат раздухвани до епични пропорции е, че винаги се намират една шепа хора, които да пробутват мита за Горкия Нещастен Клиент , т.е. убеждението, че мъжете, които плащат за сексуални услуги са просто нещастни типове, които не могат да си осигурят секс по нормалният начин и съответно са принудени  — защото на мъжете им се полага секс с партньор  — да плащат за него. Фактът, че жените не си купуват секс, ако не могат да го получат по нормалния начин, въобще не се споменава. В крайна сметка, жените са продавачи, а продавачите не разполагат с правото да продават по начина, по който купувачите имат право да купуват, стига да разполагат с парите. На поддръжниците на феминизма се заявява, че трябва да съчувстваме на предимно митичният Нещастен Клиент (в действителност, повечето клиенти имат съпруги или приятелки и не купуват секс толкова заради удоволствието от самият него, колкото за да се почувстват по-мъжествени, доказвайки си, че могат да се купят и контролират жени), защото както знаем, жените са ресурс и като добри либерали би трябвало да искаме по-справедливо разпределение.

Много от нас, поддръжниците на феминизма онлайн, сме за насърчаването на модел на сексуалността, наречен „ентусиазирано съгласие“ и по мое мнение, един от начините този модел да бъде постигнат е, като отхвърлим пазарния модел на хетеросексуалността. Защото, да се превъплътя за момент в Twisty Faster, ако отредим на мъжете ролята на купувачи и на жените ролята на продавачи, това означава, че се предполага жените да са в постоянно състояние на съгласие, също както галон мляко в магазина е на разположение на всеки, който може да събере 5 долара, за да си го купи. Докато действа пазарния модел на хетеросексуалността, представата, че сексът трябва да бъде взаимен обмен между две личности, няма да е разбираема за повечето хора.

Това, което ме подтикна към тези размисли, беше анализът на Трейси Кларк-Флори за това, кога „грубия секс“, известен още като секс, включващ насилие без ентусиазираното съгласие на партньора, е в реда на нещата. За онези от нас, които не вярват в пазарния модел на хетеросексуалността, отговорът е очевиден: никога. Сексът с човек, който не казва „да“, особено ако се страхува и е под натиск, никога не е ОК. Ако един мъж не може да получи ентусиазирано съгласие за груб секс от равностоен партньор, толкова по-зле за него. Кларк-Флори стига до същото заключение, но е направо покъртително да се види доколко идеята, че на мъжете им се полага секс с партньор, оказва влияе на способността ни да преценим етиката на подобна ситуация.

Какъв е начина грубия (или „брутален“) секс да бъде договорен? Как да го наречем в случай, когато жестокостта и доминирането не са желани, но и не е възразено срещу тях? Дали по-агресивният е длъжен да получи разрешението на партньора си, или трябва „пасивния“ партньор да се противопостави, ако не му харесва?

За тези от нас, които не вярват, че на мъжете им се полага секс с партньор, а че секса трябва да бъде взаимен обмен между ентусиазирани партньори, това не са сложни въпроси: 1) Чрез отворена комуникация между двама души, за които безопасността на другия е приоритет. 2) Никога не е ОК и често си е направо изнасилване. 3) Отговорността винаги е на активния партньор. Добре е хората да се защитават, но не е задължително. Този, който настоява за повече, е длъжен да се увери, че не насилва другия.

Всичко това е очевидно, ако не вярвате, че мъжете са купувачи, а жените продавачи. Идеята, че тя е съгласна, стига да не казва „не“, е абсурдна ако я приложим в други социални ситуации. Например, ние каним хората да парти, не им казваме да бъдат еди-къде си по еди-кое си време, очаквайки сами да съберат куража да ни откажат. Не примамваме хората в домовете си под фалшив претекст и не заключваме вратата, настоявайки те да ни се помолят, за да ги пуснем. Не се появяваме неканени в къщите на хората с чанти в ръка и не започваме да се настаняваме, освен ако не ни вдигнат скандал и не ни изхвърлят. Сексът е социална ситуация и трябва да се третира като такава. Но вместо това е смятан за пазарен процес и трябва да се чудим, дали е приемливо да се оказва натиск върху неохотен човек, стига да не се съпротивлява.

Разбира се, хората са пословично некадърни в общуването по време на секс – независимо дали става дума за това, открито да заявяват какво искат или да попитат какво иска партньора им.

Мисля, че това изречение е ясен пример за това, как дори поддръжниците на феминизма могат да прихванат идеята, че на мъжете им се полага секс с партньор. Някои мъже не умеят да преговарят! Трбва да ги съжаляваме! Определено не бива да им казваме, че ако не могат да убедят никого да се съгласи да прави секс с тях доброволно, толкова по-зле за тях, защото това би означавало, че секс с партньор не им се полага по право. Всъщност, Трейси съвсем не казва това. Но импулса да съчувстваме на мъж, който не може да схване идеята, че трябва да получи съгласие, до голяма степен се корени във факта, че не подлагаме на съмнение правото на мъжете да разполагат с времето и вниманието на жените.

Всъщност бих казала, че в моят идеален свят всеки би бил малко нещо продавач и никой не би бил купувач. В действителност, приятелствата вече работят на такъв принцип. Хората не трябва да се чувстват в правото си да разполагат с времето или вниманието на околните и да осъзнаят, че е тяхна отговорност да ги очароват толкова, че да им ги дадат по собствено желание. Смятам, че малко по малко нашата култура се обръща в тази посока и мъжете започват да мислят как да бъдат това, което искат жените, вместо как да платят метафоричния етикет с цената, която им е втълпено да мислят, че виси на всяка жена. Но ни предстои още дълъг път.

Източник


 

*Elevatorgate – на Световния конгрес на атеистите през юни 2011, блогърката Рабека Уотсън говори за сексизма в движението на атеистите. По-късно във видеоблога си тя описва как след речта й и продължителната дискусия с група от участници, един от тях я последвал в асансьора и я поканил в хотелската си стая. Тя обяснява защо това е неуместно и приключва със съвета: „… мъже, не правете така“. В отговор на този клип, Рабека Уотсън получава безброй вулгарни обиди и заплахи за изнасилване и за живота си.

 

Advertisements

Angel-A

Отдавна не сме пускали ревюта на тема кино и то не поради липса на желание.
Denia пуликува това ревю преди време в блога си. прочетох го, много ми хареса (ревюто, не филма), мислех си да го споделя с някакви хора и после забравих.
И вчера пак се сетих, когато беше горещо препоръчано от мой приятел като „много красив и романтичен филм“.
Поговорихме си част от вечерта по отношение на филма и аз споменах отделни елементи, които ме притесняват (добре описани и от Denia), дори поспорихме малко, но в края на краищата ме убеди, че препубликуването на този текст е необходим.
Е.

Артистичен черно-бял филм със страхотна камера, чието действие се развива в Париж. Ревютата го описват като красива, сгряваща сърцето приказка, подобна на Амели Пулен. Режисьор е Люк Бесон. Какво може да звучи по-примамливо?

Нека да обобщим фабулата в няколко изречения. Главния герой Андре е смотан сульо, който не жали време и енергия в задачата да си съсипва живота. Главната героиня Анджела е Manic Pixie Dream Girl със свръхестествени способности, която го спасява. Големият, неочакван туист е, че тя е ангел (Angel-A – хаха, схванахте ли хитрата игра на думи) и се отказва от ангелството (ангелствуването?), за да е с него.

Ако не сте запознати с термина Manic Pixie Dream Girl, това е героиня от романтична комедия, която е извънредно луда и нестандартна и спасява от депресия главния герой – единствения важен персонаж във филма. Научава го да обича сам себе си и да се радва на живота, разрешава всичките му проблеми посредством “щури” приключения и пресилен смях, докато той лежи по гръб, безпомощно маха с крачета и мрънка колко е несправедлив живота. Главната черта на Manic Pixie Dream Girl е, че тя не е личност със собствени интереси, стремежи и желания. Единствената й функция в живота е да спасява главния герой, да го развеселява и да му вдъхва самочувствието, че е способен на велики дела. (Всъщност е перфектно описано и илюстрирано от Анита Саркеесиан и ви препоръчвам да погледнете видеото, за да добиете представа за какво точно иде реч и конкретни примери. Е.)

Андре дължи много пари (които безразсъдно е профукал) на някакви мафиоти. И те, наглеците гадни, си ги искат обратно! Нечувано нахалство. Горкия, нещастен Андре решава да се самоубие. Но преди да са ви рукнали сълзите, вече се е появила прекрасна блондинка с безкрайно дълги крака, която също ще скача от моста в Сена. Андре героично я спасява (плувайки с балтон и само една функционираща ръка – не знам как става този номер) и тя решава да му се отблагодари, ставайки негова. Точно така, негова – като робиня. Ще прави всичко, каквото й каже и ще му помага. Оптималната мастурбаторска фантазия.

Започва функцията си на робиня, съблазнявайки злия мафиот, на когото Андре дължи пари. Но той дължи пари и на други мафиоти, тъй че не може да се почувства щастлив и доволен! Как да зарадваме бедния човечец? Анджела намира някакъв бар/клуб/дискотека и започва да се продава на клиентите, за да събере пари. Предполага се, че във всяко заведение персоналът е повече от щастлив да ти предостави възможността да проституираш в тоалетните, докато сутеньорът ти прибира парите на бара.

През това време грабналия сърцето на публиката Андре се напива, буйства, лигави се, врещи – и за десерт, проиграва всички пари на някакво залагане. На красивата Анджела това не й прави никакво впечатление. Уверява го, че е прекрасен, че го обича и че той трябва да се научи да се обича сам, понеже е прекрасен. Прекрасния Андре й крещи да млъкне и при всеки удобен случай я праща по дяволите. После някакви горили го гонят, Анджела ги пребива, понеже е свръх-силна и се оказва, че тя всъщност не е проституирала, къде ти. Нещо в пъти по-почтено – примамвала е мъжете, вземала им парите, след което им блъскала главите в тоалетното гърне. Също така е пребила и окрала злия мафиот.

Тук възникват няколко необяснени въпроса в този иначе така логичен и правдоподобен сценарий – Анджела е показана как влачи в тоалетните десетки мъже, в продължение на часове. Как така в кабинките не са се натрупали купчини пребити? И през цялото време нито един не се е свестил и не вдигнал аларма? Нима в Париж посещават тоалетните само с цел секс – как така никой не е отишъл просто да се изпикае и не е забелязал какво се случва? В една от сцените в бара, клиент тика пари на Андре и той му отказва с репликата: “Не, стига толкова, ти беше с Анджела вече два пъти” – явно на човека толкова му е харесало да го бият по главата, че се е върнал за още.

Но да оставим тези подробности настрана – важното е, че Андре е страхотен, прекрасен и неповторим. Защо точно, не става ясно. Представя се като абсолютно лайно, прави всевъзможни глупости и се държи отвратително с Анджела, от което логично следва, че тя се влюбва в него. И понеже е ангел, падат й крилата, изгубва свръхестествените си сили и остава на земята, за да бъде с него. Бъдещия им съвместен живот се очертава в розови краски – тя ще млати случайни хора и ще им краде парите, той ще ги профуква на залагания и ще я използва като бодигард и проститутка. С две думи – живот-мечта.

Този приказен сюжет подозрително напомня което и да е порно – достатъчно е да имаш пенис и да присъстваш, за да се изпълнят съкровените ти желания. Всеки може да се идентифицира с главния герой (като под “всеки” се разбира истинските, важните хора, т.е. тези, притежаващи пенис). Не е нужно главният герой да притежава някакви качества, достатъчно е смътното подозрение, че в дъното на душата си всъщност е добър, без да е подкрепено с каквито и да е доказателства. Но доказателства не са нужни – той е Главния Герой, следователно всичко, което прави заслужава одобрение. Може да се държи като пълен гъз – това е правилно и се предполага всички да сме на негова страна. Когато има неприятности, те задължително са несправедливи и незаслужени. Ако някой му прави проблеми или просто се изпречва на пътя му, автоматично се превръща в гаден злодей. Главният герой просто има право да се лигави като разглезено дете и да чака решението на всичките му проблеми да падне от небето – и то буквално пада. Героинята не е друго човешко същество, а неговата награда, сбъдната мечта – тя е там, за да му служи.

Жалката лична мастурбаторска фантазия на Люк Бесон по-добре да си беше останала лична. Вместо това е получила бюджет няколко милиона и е заснета. Да видим какво казват зрителите; без да е огромен комерсиален успех, всички превъзнасят този филм до небесата. Вълшебно преживяване, модерна приказка, затрогваща любовна история, очарователна комедия, магичeски романс и определения от този сорт, се нижат до безкрайност. Най-негативните критици се ограничават да кажат, че сюжетът е скучен и не особено оригинален.

В света, в който живеем, вълшебните приказки изглеждат така.