Защо „стига да не парадират с това“ не върши работа

Приближаваме се все повече към Гейпарад 2012 и вече (пак) се започнаха обичайните коментари как 1. не било коректно една група да парадира наоколо сексуалността си, за сметка на другите, 2. гейовете искат специални права и класическото 3. никой няма нищо против тях, стига да не навират сексуалността си в очите на околните.

Като цяло основният ми проблем напоследък е с подточка три. Първите две са толкова ясни къде са им слабите елементи в логиката, че просто не си заслужават времето и енергията да се занимавам с тях, но третата си е отделен вид проблем, която не мога да игнорирам.

Забелязала съм, че в страната на „нямам нищо против хомосексуалните, обаче не ща да гледам как прадират с това„, гей хората са винаги някакви непознати. те никога не са близки, познати, роднини, професионалисти, специалисти. Да, те съществуват, просто са напълно анонимни, съответно безлични и затова, чужди.
Предполагам и заради това всичко е ограничено до СЕКС във въображението на масите спрямо гей връзките.  Приятелство, общи интереси, проблеми, идеи, проекти, тези неща ги няма, защото, понеже са чужди, значи ТЕ, не са като НАС. Не, те са странни, екзотични същества, които се занимават по цял ден с потен и странен и хомосексуален СЕКС… и никой не иска да гледа това!!!!!

Ами… добре, така или иначе шансът да гледате непознати, докато правят публичен секс не е много вероятен. Само че всъщност реално не иде реч за това, нали?

Под парадиране някак си се вмества прекалено много неща. Например че  изобщо си във връзка, понеже не може да се спомене, че половинката също е мъж/жена, съответно се налага да се лъже, че всъщност не си във връзка.
Или пък да доведем А или Б на фирменото парти (на което са поканени половинките).
Или… дори нещо толкова тривиално като да се включим в дискусията по обед, докато си пием кафето, какво сме правили уикенда или къде възнамеряваме да идем за празниците.
Да се внимава при излизането навън, да не се демонстрира никаква близост, например държане за ръце или прегръдка, защото някой може да види… и да се скандализира… превръщайки дори редите размени на любезности и символи на близост между гей хора в някакъв род табу и шоу, а не в нормален аспект от човешките взаимоотношения на два индивида.

Да качиш снимки с А или Б на профила си също влиза в графа парадиране, ако се замислим, а добавянето на колеги във фейсбук се смята за нормално, иначе следва лъжене, че нямаш фейсбук, понеже иначе изглеждаш просто грубиян, че не искаш да добавиш колега и т.н. и т.н. Реално, за да не се смята за парадиране, не трябва да има никаква видима следа, че А или Б съшествува изобщо в живота ни, което вече преминава границата „да не парадират“ и се превръща в „подчиняване на живота в името на Данък Обществено Мнение„.

За съжаление „непарадирането“ всъщност звучи прекалено близо до „лъжеш и мажеш на всяка цена, превръщайки личния си живот в някакъв вид мръсна, срамна тайна„. Да си мълчиш не е просто „непарадиране„, за съжалене то е изличаването на друга личност от живота, особено някой, който е близък, някой, когото обичаш, за когото ти пука. Някой, за който се лъже, че всъщност не съществува, пред познати, колеги и роднини… с идеята, че това някак си е по-добре за когото и да е?

Основният проблем не е, че А и Б не могат да си скочат един на друг публично, а е изискването да не споделяме самото съществуване на близки хора.

За съжаление… това е непостижимо. Започнем ли да лъжем, лъжите се трупат и рано или късно излизат наяве и тогава… ами тогава става скандал. Превръща се в клюка, превръща се в пикантерия. И то само и единствено, в желанието си да не бъдем обвинени в „парадиране„, стигаме до момента, в който гей връзката е някакси супер екзотичното и странно нещо, превръщайки изискването от „непарадиране“ в „несъществуване„.

Реклами

Гост: Аборт

На гости ни е Лидия Стайкова (lyd).
Темата, която коментира е абортите.

Снощи четох в един блог, че авторката му е направила аборт по желание, защото е преценила, че е твърде млада, за да стане майка, че не би било добре нито за нея, нито за детето. Разбира се, когато човек споделя такива неща в блога си, последват коментари; в случая имаше и такива, които я представяха като глупачка, щом е допуснала да забременее, че е глупачка, понеже се е любила с не този когото трябва и пр.

На същата възраст и аз направих аборт, скоро след сватбата си. Година по-късно родих, след развода. И двете ми решения бяха приети драматично от повечето ми познати, но ги взех съвсем хладнокръвно и никога не съм съжалявала.

Преди няколко дни видях познати на моята възраст, на които се е родило второ дете и си казах, че е доста глупаво да си въобразяват, че това ще ги направи брака им по-смислен и щастлив, особено след като не се е получило така след раждането на първото дете. Щастлива съм, че други познати се отказаха от подобен експеримент и по живо по здраво се разделиха.

Във връзка с любенето, забременяването, аборта и раждането искам да уточня следното:

В 21 век е възможно да забременееш, въпреки съвестното прилагане на контрацепция.

Не се любим само с тези, за които сме сигурни, че искаме да имаме общи деца. Дори и когато сме сигурни, дори и при сключен брак, може да не смятаме, че всяко време е ОК за забременяване. Или трябва изцяло да обвържем сексуалността с репродуктивните функции?

Да, за да се зачене дете са нужни двама души, но го износва един. Мисля, че негово е правото на окончателното решение дали да предостави тялото си като пространство за растеж на друго човешко същество, също както решаваме дали да приемем някого да живее в апартамента ни.

Другият въпрос е дали създателите на детето биха искали да се ангажират с отглеждането му и ако го направят, какви биха били последствията и за детето и за тях самите.

Ако жената използва правото си и избере да роди дете, което мъжът не желае, не мисля, че е в правото си да настоява мъжът да го припознае или да се ангажира с отглеждането. По-големите права водят до по-големи отговорности.

Ако жената избере да роди, но не и да отглежда детето, не би трябвало да предявава каквито и да е претенции относно отглеждането му. Отговорността е поета от друг. Това му дава права да взема решения.

Иначе на теория не е хубаво да правиш аборт, да се откажеш от отглеждането на вече родено дете, да го отглеждаш без баща и пр. Но това е теория. И не е единствената.

Има невероятно странно противоречие в милата ни родина. Втълпява ни се, че бременноста и раждането са смисълът в живота на една жена. Едновременно с това, е критикувана и гледана негативно, когато има дете или няколко, защото си седи вкъщи и „чака наговото“. Разбира се, имането на дете пък и само по себе си никак не е лесно, контрацептиви, ин витро осеменяване, осиновяване, аборти, сексуалност… всяко едно от тези неща е силно свързано с останалите и някак си въпросът е как точно да навигираме. Как взимаме тези решения и как те са приемани.
И до голяма степен абортите и осиновяването, макар и в двата края на спектъра, са еднакво стигматизиращи.
Което е много интересно защо.

Абортът е изключително важно право. Трябва да имаш право да решаваш какво да се случва с тялото ти и аз вярвам, че едно бебе не може да е по-важно от човекът, в чието тяло се развива. Че да оставиш една жена да умре, отколкото да се извърши аборт означава да отхвърлиш правото на живот и избор на тази жена и да бъде сведена до прост инкубатор (както наскоро в Перу направиха).

Негативното отношение към една жена, която е сексуално активна, но отказваща да има дете, може да се сравни само с това, което пък е към жена, която е направила аборт. Защото всеки живот е свещен, обаче животът на някои е по-свещен от тези на други, което е интересно противоречие. Едно бебе (неродено) момиченце, има повече права, отколкото жената бременна с него. Еле пък ако е момче. Защо животът губи стойността си с остаряването на една жена, това май е твърде ключов въпрос…

Няма нищо срамно, нито пък страшно в идеята за абортите, все пак, всеки трябва да има правото да реши дали иска, кога и как да се размножи.
И все пак почти нищо не знаем или не чуваме по темата, дори просто като превантивна информация, а тази оглушителна тишина само вреди.
Има много теории, че това би превърнало абортът в нещо тривиално или че ще се използва вместо презерватив, което обаче е много изсмукано твърдение, защото представя всеки един аборт като каприз и съчинение без нужда, превръща го в нещо, което трябва да бъде контролирано от други. Че човекът, който се подлага на аборт трябва да бъде контролиран, независимо от възрастта и социалното положение, от психиката и здравето.

Преди време имаше дискусия трябва ли да има горна граница за разрешение кога може да се роди дете. Което е прекалено близо до тази идея… някой друг да решава кой кога трябва да има или да няма дете…
И кой тогава може да ни каже инкубатори ли сме или не сме?

Двоен аршин

– Гейове, които се целуват, ме отвращават, а лесбийки, които го правят, ми се струват красиви.

– Защо според теб е така?

– Явно просто ни идва отвътре, от мъжествено мъжката ни природа. От Инстинкта, от тестостерона. Родени сме с това. Така ще да е.

***

ОК. Хайде да направим един експеримент със своя… инстинкт.
Ето едно обикновено smiley. Кръгче за глава, две точки за очи, чертичка за уста:

От какъв пол е смайлито? Мъжки ли? Не, то е безполово. Въпреки това няма нужда от нищо допълнително (пишка например), за да го приемеш като мъж. Достатъчно е да кажа „Това е Пешо“ и ще ми повярваш.

Но ако ти кажа „Това е Мими?“ Да приемеш това смайли като жена е несравнимо по-трудно, да не кажа невъзможно. За да бъде възприето като жена, трябва да му сложим още нещо: дълга косица, панделка, червени устни или нещо такова. Дори това не е достатъчно: за да го приемеш наистина като жена, често трябва да бъде пипнато от глава до пети. Тоест, да има тяло.

Това е така, защото в нашето общество мъжът (разбирай „човекът“) по дефиниция е асексуален и безполов, освен когато не поиска. А младата жена ЦЯЛАТА, от глава до пети, е олицетворение на секса, винаги.

Затова лесбийката действа правилно: иска секс и избира точно предмета, който е предназначен за това – друга жена.
Геят обаче действа неправилно: вместо правилния за употреба предмет (жената) той избира истински човек и го опредметява до нивото на жена, което е… деградиращо.

Или накратко:
Мъж
= човек.
Жена = секс.
Еба = експлоатирам, унижавам, пренебрегвам, наранявам.
Наебан = унизен, употребен, губещ.

Косвено следствие:
Мъж с мъж
= човек, унижаващ човек
Жена с жена = секс + още секс

Да си предмет за секс, да си в пасивната позиция, е смятано за унизително; За късмет като мъж ти не попадаш в тази „ебана“ категория; Но ако като мъж доброволно предпочиташ долното женско положение, значи се самоунижаваш.
И така, когато стане дума за гейове, нормалният мъж веднага реагира с отвращение или омраза, зад които просто се крие паническия му страх – че може да бъде сбъркан с това, че е един от тях!

***

Някои хора може би не биха искали да повярват, че тези „глупави, незрели, обидни, просташки и вулгарни“ представи стоят в тях. Но те стоят. Помисли честно, вгледай се в себе си и ще видиш, че е така.
Ето още няколко представи, които ни влияят:

Сексът е нещо „мръсно“, защото…? В него участват органите от отделителната система. Които отделят урина и други отпадъци. Може би колкото повече живеем в свят от нерециклиращи се материали като мрамор, плат, метал или пластмаса, толкова по-гнусни ни изглеждат слюнката ни, потта ни, всичко.

Сетих се за един мой съученик в първи клас, който беше убеден, че момичетата, тъй като са красиви като ангели, не ходят по голяма нужда. С известни уговорки беше принуден да приеме, че може би пишкат. Мъжете с техните натрапчиво висящи и стърчащи и еякулиращи полови органи, обаче, съвсем не са толкова „прибрани“ и дискретни в това отношение, колкото жените. А ти със сигурност отчиташ всичко това, когато гледаш мъжка целувка.

(Впрочем повечето органи е добре да си стоят вътре в тялото, и да бъдат изкарани навън е средство да нарисуваш гротеска. Тук не става дума за това как аз възприемам нещата, а за това как принципно се възприемат.)

Същите причини могат да накарат една по-консервативна двойка, мъж и жена, да приемат за нещо нормално кунилингуса, но не и фелациото: случва се или мъжа, или жената, да го намират за неудобно и унизително. По същата причина доста хетеро мъже приемат 69 с лесбийки за нещо готино, а 69 с мъже за нещо гадно. Или пък да си припомним лицемерието на мъжете, които не се целуват с жените си след орален секс.

Или накратко:
секс = удоволствие / мръсотия
кур = нещо неприятно, грозно, лошо, мръсно
(напр. „от всички путки уцели хуя“ е фраза, описваща лош късмет).

Така стигаме до въпроса: какво изгражда порното? Курът прави по-голямата част от порното. Ако го няма, в повечето случаи говорим за „еротика“.
Ласките са красиви, празнещият се кур е грозен, защото приравнява жената до тоалетна чиния, в която разтоварва цапащата сперма. И носи грубост и болка.

Тоест:

  • Лесбийското порно може да е нежно и „красиво“, защото в него няма истински хуйове.
  • Гейското е „грозно“, защото в него има хуйове на квадрат.

***

Няма значение дали вярваш в тези твърдения, или ги презираш. Защото те съществуват в езика, в историите и във всичко, което ни заобикаля. И влияят на мисленето ни, независимо дали това ни харесва или не.

Комплимент за жената е да й кажем „Ти работиш този занаят като мъж!“. Обида за мъжа е да му кажем: „Ти се държиш като жена“.

Макар че феминистките са постигнали много (например в една книга, която четох, вместо навсякъде да се казва „if the player does that, he…“ се казва „if the player does that, she“, т.е. видиш ли, и жената е човек и по закон поне на половината места трябва да пише „тя“ вместо „той“, когато се говори за неясен като пол читател) – това не решава езиковия проблем. Това всъщност изобщо не решава централния проблем, от който тръгва всичко, а няма как да се изправи нещо, което по начало е криво.

***

А кое е криво по начало? Откъде идват тези представи, за които разказах? От какво произтичат проблемите?

Според мен проблемът не идва нито от инстинктите ни, нито дори от обществото. Това, което лежи на дъното и което по начало е криво са правилата на секса, начинът, по който е проектиран да се прави: напр. единият забременява, другият – не, единият непременно трябва да се възбуди, другият – не и т.н. Аз ще спра дотук, но ако сами продължите списъка, ще изброите достатъчно предпоставки в дизайна на секса, които закономерно го превръщат в една курово-ебана шибания, която се разраства и обхваща живота ни. С такива правила не е учудващо защо и двата пола стигат до това да се експлоатират един друг.

А правилата на секса са такива просто защото светът не е правен за хора. Светът е просто купчина безчовечни, безсмислени закономерности, които изтъкават и изграждат всичко, дори самите нас. Но в Света няма нито едно късче доброта, нито едно парченце смисъл, и нито един атом човечност. Човечност има само в нас, и е хубаво да не помагаме на Света да ни я отнеме.

Photos taken from Hegre Archives