Човешки взаимоотношения (за начинаещи)

В дискусията за правата на жените често изниква следния въпрос, обикновено зададен от някой по-примитивен мъж: “Ако жените и мъжете са равни, защо да не мога да набия жена?”

Да приемем, както е правило сред цивилизованите хора, че насилието не е аргумент, а нещо до което се прибягва само в краен случай при самозащита.

Не е правилно мъж да се бие с жена, не защото тя е жена, а защото в повечето случаи тя е по-слаба физически. Както не е особено геройство да пребиеш дете или по-слаб мъж, по същия начин не е повод за гордост да пребиеш по-слаба жена. При нападение от страна на по-слаб противник, винаги има начин да бъде обезвреден, без да се стига до насилие.

Но да речем, че ситуацията е друга – имаме едра жена и по-слаб мъж. Тя го напада. Никой не би упрекнал мъжа, ако е принуден да се защитава. Но самозащитата не означава юмручен бой и мерене на силите. Освен това, когато те нападнат, винаги съществува възможността конфликтът да бъде прекъснат – като се отдалечиш от нападателя, поставиш някакво препятствие между него и себе си или направо избягаш.

“Как така, аз съм мъж, не мога да бягам от жена!”

Ако за някого стереотипът “мъж по никакъв начин не може и не бива да се показва по-слаб от жена” е по-важен от собствената му сигурност, тогава нека доброволно се остави да бъде бит.

“Защо тогава трябва да отстъпвам място за сядане на жени, да им помагам с багажа, да им държа вратата?”

Елементарния отговор на този въпрос е – не е нужно да се прави това за жена, само защото е жена. Подобни малки жестове правим за хора, независимо от полa им, които по някакъв начин са в неравностойно положение – хора с физически увреждания, възрастни хора и малки деца и разбира се, бременни жени.

Да помогнем на  човек, който с видими усилия мъкне тежък багаж, да му подържим вратата или да направим място за багажа – това е въпрос на елементарна учтивост и цивилизовано поведение, които нямат връзка с пола на участниците в ситуацията.

Да имаш има здраво и пълноценно тяло и по-голяма физическа сила е привилегия, а не даденост. Един разумен човек би следвало да осъзнае, че тази привилегия е също така и отговорност и да помогне на хората, лишени от тази привилегия.

“Длъжен ли съм да плащам сметките на жени, да ги возя в колата си, да им купувам подаръци?”

Никоя жена, която се смята за пълноправно човешко същество, не би изисквала от мъж да плаща за компанията й. Ако някоя жена очаква от мъжете около себе си да я купуват, то тя явно не се смята за равноправна. Което си е лично нейна грешка, а не проблем за който носят отговорност всички жени навсякъде по света. Освен това никой не е задължава мъжа да се събира с подобна жена или да изпълнява изискванията и. Ако го прави, тогава това си е негов личен избор.

Изключение от това правило са отношенията между партньори и приятели, където е прието да си правим взаимно безплатни услуги и подаръци, независимо от пола на участниците в ситуацията. Подобни жестове се правят безвъзмездно и по собствено желание, а не по принуда.

Реклами