Гей родители – аргументите

Преди няколко дни сама се набутах в поредната безумна дискусия на тема гей родители. Държа да я споделя, защото някой от елементите са противно повтарящи се и до болка изтъркани клиширани псевдоаргументи, които наистина трябва да спрат да се използват. Не казват абсолютно нищо и потвърждават и разпространяват невярна информация, която ни вреди съвсем реално…

Темата за гей родители е много експлозивна. Реакциите като цяло варират в няколко основни насоки.

1) “Но как ще разберат децата защо има двама тати/две мами? Това ще е объркващо за тях.”
Този аргумент е може би най-неприятен от всички. Той заема негативното отношение и реакция, предрасъдъци и стереотипи на коментиращия и ги приписва в името на грижата за неизвестни/анонимни деца.
Не, той/тя не е хомофоб… на него/нея му пука за децата, разбирате ли.
Този аргумент казва: “Aз не разбирам как може еднополова двойка да бъде добри родители  и смятам, че никой друг не може да го разбере също така.”

Вижте, децата са деца, за тях всичко е неразбираемо и сложно. Миенето на зъбите. Развиването на буркан, връзването на обувките. Мисля че не съм чувала обаче предложения да се спре производството на обувки с връзки и буркани с винтове, защото децата не ги разбират.
Всъщност, ако едно дете отрасне в една среда, за него тази среда е нормална. Докато някой мил възрастен не му заяви, че семейството му е странно, на детето е малко вероятно да му хрумне самостоятелно. На детето ще му направи впечатление, ако го третират негативно възрастните обаче. Проблемът и вината не е в детето (или в родителите му), а в другите възрастни и тяхното поведение спрямо детето и родителите му.
Или докато другите дечица, подучени от прекрасните си родители, не го зачекнат по негативен начин.
Хубаво е да не бъркаме едното с другото.

2) “Но това не е естествено/природно.”
Този коментар е дори още по-объркващ.
Природно е да умираме и от сърдечен удар, и от гангрена. Също така природно и естествено е да се налагаме по главите с камъни, защото искаме нещо чуждо.
Природно не означава добро, редно или правилно.
Формирането на моногамни връзки според много хора не е естествено или природно за хората също така. Голяма част от цивилизацията ни е в действителност вървене на пук на нашите инстинкти, така че този аргумент е недействителен и неадекватен и не казва нищо, освен: „нямам какво да кажа и си изсмуквам аргументи от пръстите”.

3) “Така децата ще станат също гей.”
Този аргумент почива на две странни основи. Едната, че да си гей е нещо лошо и трябва да се притесняваме, че има деца, които са гей. И втората основа е, че сексуалността е нещо, което се предава като грип.
По тази логика, сексуалността не е нещо, което някой е, а е нещо избираемо, хетеросексуалността също в този ред на мисли. Което е по-странно, хетеросексуалността е избрана умишлено от използващия този аргумент и той/тя явно очаква да бъде уважаван за този му избор, но не проявява същото уважение, което не са направили същия избор като него/нея. Което е просто лицемерно, да не споменаваме логически хаотично.

Сексуалността според мен е сложно нещо, което е флуидно, а не статично.
Основната дупка в тази логика е, че приема по дефиниция, че децата на всички гей родители задължително стават гей, а децата на всички хетеросексуални родители стават задължително хетеросексуални.
Което е пълна глупост по обясними причини. Не една и две хетеродвойки имат гей деца и хетеродецата също не са рядкост сред гей двойките.

4) “Гей родителите са лоши родители по дефиниция, защото са гей.”
Ето този аргумент за мен е най-сложен, защото не се позовава на някакви реални данни, а на принципа на “стринката-на-зълва-ми-имала-приятелка-чиято-братовчедка-веднъж-била-чула-по-радиото“.
В България гей хората 1. не могат да сключват брак, 2. не могат да осиновяват като двойка деца. Което означава, че почти всички примери, които могат да се посочат като защита или оборване са анекдотични, защото статистически изследвания на практика няма. И не, наистина, стринката на братовчедката на една позната не е достоверен източник, на който да основавате информацията си.

В света като цяло има също много организации, които си мрат да докажат, че гей родителите са лоши родители. За сега обаче изследванията по темата са положителни. Гей родилите не са нито стряскащо по-добри, нито стряскащо по-лоши родители. Каква изненада.

5) “Гей родителите ще отгледат детето в лоша среда.”
Сексуалността не прави никой автоматично добър или човек, добър или лош родител, нито средата им автоматично положителна или негативна.
С кого си лягаш няма отношение към това, дали си умен или глупав, разумен или не, грижовен или безхаберен. Иначе това поставя в много странна позиция всички лоши хетеро родители или лоши хетеро хора по дефиниция. Категорично отказвам да приема, че всички хетерохора сме свързани с кошерен разум и ако един хетерочовек е лош/добър, то това важи за всички останали. Същото важи и за гей хората.

Мога да разбера, че има хора, които са изпълнени с недоверие/съмнения към гей родителите… но когато спорите, замислете се, че докато повтаряте непотвърдени или откровено неверни идеи, не само че няма да помогнете, но в действителност вредите. Защото милото ви ангелче ще види поведението ви/ще го чуе, ще го запомни и после ще репликира вашето отношение към съучениците си или децата около него.

По думите на майка ми, същото е било, когато тя е била в раните си години и твърди, че е чувала почти идентични аргументи за деца на разведени родители или деца, отглеждани от един родител.
Каква изненада, светът не е свършил, напротив, в момента цивилизацията ни е достигаща нови и неподозирани висини като култура, изкуство, стандарт на живот, възможности и технологии.

Апокалипсисът заради наличието на гей родители (или пък единични родители също така) се отлага, защото гей родителите не са най-лошото, което може да се случи на едно дете. Най-лошото, което може да се случи на едно дете са незаинтересовани, неспособни и лоши (агресивни, тесногръди, социално неадекватни, насилници, сексуални насилници, физически и емоционално тормозещи) родители.

 

Advertisements

Дефиниция: Критично мислене

С тази публикация слагаме началото на представянето на дефиниции, тяхното обяснение и съответно, задълбочаването и развитието на идеята зад този блог.

Критично мислене е процесът свързан с подкрепянето или отхвърлянето на дадено предложение или хипотеза, на базата на достоверни доказателства. Състои се от разумно анализиране и преценка на приети от хората за верни информация, частични изказвания или предположения. То е процес водещ до размишляване върху изказванията и подлагането под въпрос на посочените доказателства и направените оценки на фактите.

Няколко точки, характеризиращи критичното мислене:

  • Вникване в чуждите позиции, аргументи и изводи;
  • Съобразяване с наличието на чужди гледни точки;
  • Издигане на честни контриращи аргументи и доказателства;
  • Способност за четене между редовете, виждане под повърхността и отсяване на грешни или нечестни изводи;
  • Разпознаване на техники използвани с цел дадено изказване да бъде по-предпочитано от друго – невярна логика или демагогия;
  • Структурирана и логична аргументация както и проява на търпение към чуждото мнение;
  • Способност да анализираме собствените си аргументи от гледна точка на това дали са верни, доказуеми, базирани на смислени доказателства и дали са смислено изложени;
  • Представяне на структурирана, изчистена и добре обоснована гледна точка, която има за цел да убеди в правотата си.