Мизогиния

Oмраза (или презрение) към жените. Мизогинията е една от последиците от сексизма и сексистките представи за половете (мъжът е човек, а жената е девица, майка или курва; жената не е способна да бъде рационална, да осъзнава дълбоки проблеми, или да бъде истински приятел, било то с жени или с мъже; жената всъщност е непълноценен, незавършен, осакатен мъж). Мизогинията в крайна сметка стига до закономерния извод, че жените трябва да бъдат контролирани от мъжете и държани в подчинение, за да не злоупотребяват със свободата си.

Примери:

  • Мизогиния срещаме в древногръцката митология и религия (както и в Стария Завет): Човекът (или човечеството) съществуват още преди да има жени, и са в добри отношения с Бога (Боговете). Впоследствие се появява жена (Ева, Пандора), чието любопитство поражда появата на всички беди, мъки и страдания.
  • Изгарянето на вещици през Средновековието също се корени в омразата и страха от загадъчността на жените. Съществен тук е и християнският страх, че жените съблазняват и водят до грях (секс).
  • Страхът от „нечистотата“ на месечния цикъл в редица култури.
  • Мизогинията е характерна за редица почитани философи като Ото Вайнингер, Шопенхауер, Ницше, както и древногръцки такива (Аристотел, Сократ).
  • Мизогинията може да комбинира влечение към жените, и едновременно с това, ненавист и презрение към тях (типичен герой, който съчетава тези черти, е Дон Жуан).
  • Жените по-често стават жертва на насилие; по-често им бива посягано от собствения си интимен партньор (дори днес, когато насилието върху жени е по-социално неприемливо от преди). Според U.S. Bureau of Justice случаите, в които жена е жертва на убийство, и извършителят е нейният партньор, са 30% от общия брой убийства на жени (докато в случаите, в които жертвата е мъж, този процент пада до 5%).