Пресечност (intersectionality)

Когато започнах да пиша за преживяванията си като човек с видимо физическо увреждане, често мои читатели ме изненадваха с добронамерени изказвания от типа на „Няма страшно! И на мен в гимназията ми се подиграваха, задето бях пълна/имах акне/очила, но сега всичко е наред!“

Като оставим настрана факта, че увреждането ми някак си не отшумя от самосебе си след пубертета, остава едно очевидно несъответствие в приравняването на „видимо физическо увреждане“ с „козметичен дефект“, а именно, че тези неща не се изключват взаимно. Невероятно, но факт – напълно е възможно едновременно да куцаш, да имаш излишни килограми и акне и да носиш очила. Има още

Advertisements

Но а е същото като б!!!

Заради коментара на Чергар в предната тема ми се наложи да поседна и да поразмишлявам над сексуалните отношения и взаимоотношения между хората. И да си дам сметка, че те всъщност са СЛОЖНИ!!!
Например, явно ужасно много хора не знаят как се различават изнасилването/некрофилията/педофилията и зоофилията, със сексуални актове между зрели възрастни индивиди, които активно и с желание, по своя воля правят секс помежду си и/или с трети хора, както хетеросексуални, така и хомосексуални.
Най-малкото, не мога да си обясня по друг начин, защо това са едни от най-разпространените коментари по отношение на гей парада и хомосексуалните сексуални взаимоотношения. Ако имате други идеи, които да са нещо друго отвъд „понеже си го изсмукват от пръстите и нямат реални аргументи, но все някак трябва да си защитят хомофобската позиция“, дайте ги насам, ще ми бъде интересно да ги прочета.

До тогава, приемам, че просто не знаят разликите.
Плашещ факт, нали? Излизането от вкъщи току що стана малко по-страшно.

Нейсе. Тъй като спешно се нуждаем от умението да различаваме всички тези контакти, измислих много лесен и кратък тест, който всеки може да приложи спрямо себе си и сексуалните си контакти… например може би точно в момента, докато чете тези думи??!!

(Понеже вече ми споделиха, че не съм била написала дефинициите на тези думи, а съм говорела за съгласие, което реално нямало нищо общо с дефинициите, явно е необходимо да помагам с пояснения. Този тест е подигравка към хора, които сериозно използват тези аргументи, целта ми не е да им пускам линкове и да им копирам дефиниции, защото тях очевидно ги е домързяло да ги направят сами или просто игнорират фактите, за да си защитят някакси тезата. Все пак, за улеснение вече ще има тагове.)

За да разберете дали участвате в изнасилвачески, педофилски, зоофилски или некрофилски акт, проверете следните няколко неща:

1. Дали е човек. Ако е от вида homo sapiens sapiens, а не е от някой вид от животинското царство, независимо от разреда, поздравления, вие НЕ участвате в зоофилия! Едно животно е неспособно да даде съгласие за участие в сексуален акт с човек и по тази причина, подобен акт се смята за насилие и злоупотреба.

2. Дали човекът от другата страна е жив. Ако е жив, поздравления, вие НЕ участвате в некрофилски акт. Мъртъвците са неспособни да дадат своето съгласие за участие в подобен акт. По тази причина, некрофилията е акт на насилие и злоупотреба.

3. Проверете възрастта на този човек. Ако този човек не е малолетен, поздравления, вие НЕ участвате в педофилски акт в момента. Това все пак би било вярно, ако вие самият НЕ сте малолетен, ако сте, за съжаление това, което се случва е педофилия, особено когато не сте близки по възраст от типа разлика година/две). Малолетните са неспособни да дадат съгласие за участие в сексуален акт на база развитие, опит и сексуално развитие, затова подобен акт е насилие и злоупотреба.
(Случаите, в които участниците са малолетни или непълнолетни се различава от педофилия, ако го правят по свое съгласие и желание, но е практически по-сложно да се опишат различните възможности, без този текст да се разводни. Проверете закона за повече детайли, ако ви е интересно.)

4. Ако сте издържали горните две точки успешно и правите секс с друг човек, който не е в безсъзнание или неспособен да даде съгласието си/оттелги съгласието си, освен това неговото/нейното/техните активно и ентусиазирано съгласие, както и вашето такова, поздравления, вие НЕ участвате в акт на изнасилване! Извършването на сексуален акт над човек, който не може/не ви е дал/оттеглил съгласието си, е насилие и злоупотреба с този човек.

Във всички останали случаи, например сексуален контакт с хора от същия пол или от другия пол, вие правите секс, който е различен от гореизброените актове, по това, че не е акт на НАСИЛИЕ от един индивид към друг, съответно не подлежи на сравняване на гореизброените актове.

Така… надявам се това да ви е било полезно упътване и от този момент нататък, ще можете да правите разлика между различните видове актове, които съществуват и ще сте наясно, че хомосексуални сексуални актове не са, не приличат и нямат нищо общо с гореизброените актове.
Приятна вечер.

Аз отивам да се опитам да изтласкам някак от мозъка си фактът, че има хора, които НЕ знаят каква е разликата между тези неща и са склонни да се объркват или да смесват понятията.

П.П. 1. Тъй като няколко пъти ми посочиха, че съм написала за редките случаи, в които малолетни и непълнолетни правят секс едни с други, го редактирах, защото имах предвид „редките случаи, в които сексуални актове между малолетни и непълнолетни стигат до съда/полицията“, а не редки, в смисъл, че не се случват. при нужда може да се провери и позицията на българските закони по темата. Благодаря за поправките.

Къде е границата?

Скоро ще се проведе гей парад 2012.
По този повод обстановката вече започва да се нажежава, защото тесногръди, ограничени и жестоки хора има всякакви. Както има и ужасно много хомофоби, наред с такива, които искрено вярват, че те са по-специални от всички останали и имат правото да налагат собствените си вярвания с агресия и насилие.

Проблемът идва, когато умишлено се разпалват негативни отношения, като например този случай, в който свещеник (уж)  призовава да бъдат хвърляни камъни по парада.

„Цялото ни общество трябва да се противопостави по всякакъв начин срещу гей парада, който се готви. Затова призовавам днес всеки, който се счита християнин и българин. Замерването с камъни е удачен вариант.“

Дали това е вярно… няма как да знаем. Медиите отдавна изгубиха доверието ни, а и самия цитат е пльоснат просто така, без кавички, без контектст, без никаква информация. Не мога да си съчиня адекватен контекст, в който подобна реплика да не звучи по начина, по който звучи, но това няма значение. Нямам идея за какво иде реч, защо е казано и по какъв повод са се намерили с журналиста, записал този бисер, но изглежда ужасно нагласено.
Отново… реално всъщност това няма значение.

Целта на „статията“ не е да се коментира темата или да се каже каквото и да е, освен да се хвърли динамит, във вече така или иначе напрегната обстановка, просто с цел да се привлече реакция.
Дали е вярно? Реално няма особено голямо значение, въпросът е, че демонстрира изключително явно отношение по тази тема, като на някакъ вид забавление или лесен начин за привличане на внимание и създаване на някакъв сблъсък.
Наистина, на авторът едва ли му пука много от последствията и от това, че е възможно като пряко следствие да има сблъсъци, бой и насилие над едно мирно събитие, основната цел е да се създаде новина и ако евентуално най-лошата възможност се случи, е, ами чудесно, ще има за какво да се пише. Иначе казано, подкокоросването е налице.

Свободата на словото е интересна тема, наистина, всеки има право да казва/прави каквото прецени за уместно за себе си. Но в граници. В нашата държава, която е светска,т.е. църквата и щата са разделени, църквата няма право да се налага в светския живот. Може да има мнение, но трябва да сесобразява със законите на Република България. Уж това важи и за медиите.

Чл. 39. (1) Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.

(2) Това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността.

Иначе казано, църквата няма право да призовава към насилие и извършване на насилие над конкретна група хора. Същото важи и за която и да е организация. С двойна сила важи за публични фигури, личности, организации и партии, защото особено последните имат авторитети.

Дали отецът се изказва от името на църквата или лично мнение, или цитатът е измислица, това също няма голяма разлика в крайния сметка. Този човек има роля както в структурата на църквата, в която участва, така и в обществото, откоето е част. Самата „статия“ много неумело се опитва да създаде проблем… за съжаление дори подобен опит би се увенчали с успех, защото проблем има в обществото ни по тази тема. И дори „цитатът“ да е свободно съчинение, все още няма публикувано опровержение, че цитатът е неверен или че БПЦ не поддържа и отхвърля подобно поведение.

Проблемът е в одобрението. Много често хора, които вярват, че тяхната религия (например) им дават правото да бият/тормозят околните, защото последните се разминават с представите на тези хора как трябва да изглеждат, от каква раса са и т.н., се чувстват успокоени от това, че има публична и обществена подкрепа. Защото подобен текст Е подкрепа, Е съгласяване, че тяхното поведение е правилно и редно. Мълчанието е знак на съгласие.

Единственото положително от тази ситуация, са чудесните коментари под оригиналната „статия“, в която хората са възмутени и активно отхвърлят идеята за хвърляне на камъни по парада.
Светлинка, тунел.

Защо „стига да не парадират с това“ не върши работа

Приближаваме се все повече към Гейпарад 2012 и вече (пак) се започнаха обичайните коментари как 1. не било коректно една група да парадира наоколо сексуалността си, за сметка на другите, 2. гейовете искат специални права и класическото 3. никой няма нищо против тях, стига да не навират сексуалността си в очите на околните.

Като цяло основният ми проблем напоследък е с подточка три. Първите две са толкова ясни къде са им слабите елементи в логиката, че просто не си заслужават времето и енергията да се занимавам с тях, но третата си е отделен вид проблем, която не мога да игнорирам.

Забелязала съм, че в страната на „нямам нищо против хомосексуалните, обаче не ща да гледам как прадират с това„, гей хората са винаги някакви непознати. те никога не са близки, познати, роднини, професионалисти, специалисти. Да, те съществуват, просто са напълно анонимни, съответно безлични и затова, чужди.
Предполагам и заради това всичко е ограничено до СЕКС във въображението на масите спрямо гей връзките.  Приятелство, общи интереси, проблеми, идеи, проекти, тези неща ги няма, защото, понеже са чужди, значи ТЕ, не са като НАС. Не, те са странни, екзотични същества, които се занимават по цял ден с потен и странен и хомосексуален СЕКС… и никой не иска да гледа това!!!!!

Ами… добре, така или иначе шансът да гледате непознати, докато правят публичен секс не е много вероятен. Само че всъщност реално не иде реч за това, нали?

Под парадиране някак си се вмества прекалено много неща. Например че  изобщо си във връзка, понеже не може да се спомене, че половинката също е мъж/жена, съответно се налага да се лъже, че всъщност не си във връзка.
Или пък да доведем А или Б на фирменото парти (на което са поканени половинките).
Или… дори нещо толкова тривиално като да се включим в дискусията по обед, докато си пием кафето, какво сме правили уикенда или къде възнамеряваме да идем за празниците.
Да се внимава при излизането навън, да не се демонстрира никаква близост, например държане за ръце или прегръдка, защото някой може да види… и да се скандализира… превръщайки дори редите размени на любезности и символи на близост между гей хора в някакъв род табу и шоу, а не в нормален аспект от човешките взаимоотношения на два индивида.

Да качиш снимки с А или Б на профила си също влиза в графа парадиране, ако се замислим, а добавянето на колеги във фейсбук се смята за нормално, иначе следва лъжене, че нямаш фейсбук, понеже иначе изглеждаш просто грубиян, че не искаш да добавиш колега и т.н. и т.н. Реално, за да не се смята за парадиране, не трябва да има никаква видима следа, че А или Б съшествува изобщо в живота ни, което вече преминава границата „да не парадират“ и се превръща в „подчиняване на живота в името на Данък Обществено Мнение„.

За съжаление „непарадирането“ всъщност звучи прекалено близо до „лъжеш и мажеш на всяка цена, превръщайки личния си живот в някакъв вид мръсна, срамна тайна„. Да си мълчиш не е просто „непарадиране„, за съжалене то е изличаването на друга личност от живота, особено някой, който е близък, някой, когото обичаш, за когото ти пука. Някой, за който се лъже, че всъщност не съществува, пред познати, колеги и роднини… с идеята, че това някак си е по-добре за когото и да е?

Основният проблем не е, че А и Б не могат да си скочат един на друг публично, а е изискването да не споделяме самото съществуване на близки хора.

За съжаление… това е непостижимо. Започнем ли да лъжем, лъжите се трупат и рано или късно излизат наяве и тогава… ами тогава става скандал. Превръща се в клюка, превръща се в пикантерия. И то само и единствено, в желанието си да не бъдем обвинени в „парадиране„, стигаме до момента, в който гей връзката е някакси супер екзотичното и странно нещо, превръщайки изискването от „непарадиране“ в „несъществуване„.

Гей-двойка, експеримент

http://tilia-tomentosa.livejournal.com/235778.html
http://tilia-tomentosa.livejournal.com/236129.html

Хвърлете един поглед на видеото и на двата цитирани линка.
Дискусията е посветена на един малко тъжен експеримент – как биха реагирали хората на публично място, ако двама души прояват каквато и да е форма на близост.
Тъжното идва от идеята, че все още подобно нещо е по-скоро ексцентризъм, някаква екзотика, отколкото просто хора, които споделят напълно приемлива според обществените ни стандарти близост.

Мястото е Славейков, а реакциите са… интересни.
Не толкова, че има хомофобия, колкото че привлича толкова много внимание, сякаш последните 60 години просто не са се случили в света, в който ние живеем.

Цялото упражнение се разваля от психоложката, чиито коментари и реакции, поне за мен, са повече от неадекватни.
Аргументацията й ме карат да се чудят какво точно ги учат в университетите и затвърждават убедеността ми, че critical thinking трябва да започне да бъде преподавано още в детската градина.

Може би основната причина, заради която тази ситуация ми привлече вниманието беше, че сексуалността все още се третира като нещо статично, нещо, което е написано на камък какво е, как трябва да изглежда, как трябва да звучи и какво трябва да е поведението й, независимо, че дефинициите са тясно свързани с роли в обществото, които в нашият свят вече не могат да съществуват, поне не по този толкова тесен начин.
Дали А харесва мъже или жени, това си си е работа само на А (и евентуално на хората, с които излиза), както също как се облича, каква музика да слуша и прочие.
Ничия работа не е да решава вместо тях какво трябва да е поведението им и сексуалните им предпочитания.

За всички тези, които ще писнат, че това е популяризиране на сексуалност, им препоръчвам да погледнат 99 процента от рекламите, филмите, музиката, които са си живо ПРОПАГАНДИРАНЕ на не само какво е сексуалността, но и как трябва да бъде демонстрирана, консумирана и какво следва да бъде поведението.
Зачешат ли се рекламите, винаги се стига до „ама това е просто преекспонация, за да привлече внимание“, ми се иска да попитам – значи в единият случай хората могат да правят разлика, в другият не могат, така ли?

Избягвам да третирам хората за по-глупави, отколкото са.
Законите съществуват, така че злоупотреба с малолетни, непълнолетни или без съгласието им, да бъде подсъдна.
Или може би проблемът е, че всъщност количествата злоупотреба, които се случват в ХЕТЕРОСЕКСУАЛНИЯ свят са толкова много и сериозни, но не се споменават (защото се приемат за нещо нормално), че цялата реакция е посветена само към гей хората? Никак не би ме изненадало. Особено при положение, че основната критика към гей мъжете е, че се държат като жени (т.е. биват чукани, а не чукат), което е ужасът на ужасите… очевидно. А към гей жените, че не са на разположение на мъжете, което отново явно е ултимативното престъпление, жените да не прекарват всяка свободна минута от денонощието в мислене как да привличат мъжкото внимание и как да са на тяхно разположение. Ами… факт, хората са по-сложни от сексуалните стеореотипи, приемето и продължете нататък.

На хомофобите като цяло… имам чувството, че протестират прекалено много и прекалено разпалено, че прекалено много време прекарват в мислене кой с кого спи, за да не бъда прекалено далече от подозрението, че просто се вманиачават в неща, които са им интересни.

Гост: Професионално призвание

Автор:  Муша-Буша

Съвременни принцеси, драма кралици, дон Кихотовци, Жани Д’Аркове и апостоли. Професионални гейове, роми по занятие и българи по квалификация.

Гледам предавания от България с Боян Станков vs нормални хора и наистина поглеждам да видя датата на записа. Не ми се вярва просто. Не може това да е 2009/10. Гледам и виждам и професионални майки, професионални гейове и професионални разбирачи.

Осъзнавам и нова нишка в дискусията за и против браковете между двама души от един пол, като че ли самата формулировка „за и против“ не е достатъчно дебилна. Още по-дебилно е изказването, че децата с еднополови родители самите „стават“ хомосексуални. С други думи – съществуващото налично количество хомосексуални трябва или се препоръчва да се изчерпа, т.е. да не се създават условия за ново попълнение на хомосексуални. Що за скодоумно виждане?! Да бъдем проактивни – нека отсега пресечем вероятността двама души, които не могат да имат деца заедно, да заживяват заедно, както и двама с криминално досие също. Ако логиката показва, че децата в еднополова двойка „стават“ хомосексуални, резултатът е, че децата на криминално проявени стават престъпници. Същевременно, ако сексуалността беше генетично заложена, тогава аз нямаше да съществувам.

Предаването, което гледам в момента, е дебилно. Свикнала съм с позицията на опонентите на ЛГБТ каузата по принцип, чула съм всякакви аргументи, дори такива, предизвикващи смях. Това, което ме сащисва сега, е езикът, който използват ЗАЩИТНИЦИТЕ на ЛГБТ каузата и позицията, която изповядват.

На мен самата ми е дошло до гуша от папагалското повтаряне на причини ЗА еднополовите бракове, защото/заради 1) европейски/международни директиви; 2) защото България е правова светска държава, за разлика от Църквата, която е против (внимание – не християнството е против, а Църквата!); 3) защото децата в еднополова двойка няма да израстнат хомосексуални; 4) персонализиране на каузата заради един човек/семейство и 4) защото ЛГБТ ще решат, един вид, проблема на сиропиталищата и интернатите за деца. А още по-безумен е аргументът, че еднополовата двойка е антипод на разнополовата, видиш ли, заради разводите, заради разбитите семейства и прочие, в това число и „неуспеха“ на едно семейство да създадат хетеросексуална машина за деца. Не харесвам противопоставянето на лошите примери за хетеросексуалните родители срещу добрите хомосексуални. Ако можеше хората да бъдат слагани толкова лесно в папка, нямаше да има дебат за признаването на правото да бъдеш себе си извън папката.

Другата крайност на персонификацията на дебата е да се говори със сложни термини, толкова софистицирано (!?) и извисено, че аз, която с жена ми имаме дете, не се вписвам в този дебат, имам чувството, че говорим за някакви имагинерни хомосексуални и техните деца, които в такъв контекст звучат като лабораторни екземпляри.

Ядосах се от тези две предавания, едното е „Точно така“ с гости Боян Станков vs нормални хора и Якудза (моят нов персонален герой!), другото е „Жените“ с Марта Вачкова за нестандартните родители. До гуша ми дойде от професионални гейове, роми и българи – Боян, който е професионален и по занятие българин, цигани, които са професионални роми и гейове, които ЗАРАДИ сексуалната си ориентация, са правозащитни експертни институции (тук слагам и себе си в тази категория). Наистина е дразнещо, че някой, заради своя характеристика (националност, етнос, политически убеждения и прочие) е слушан като експерт по съответния въпрос и мнението му се приема за даденост, като изразена позиция на цял народ (защото всеки от нас освен националността си, има свой етнос, сексуалност, политически възгледи и прочие, ние не сме просто една своя характеристика).

И най-вече, дебатът по каквато и да е ЛГБТ тема цикли вече две години на една и съща стъпка, защото езикът не прогресира. Езикът на самите защитници не еволюира, те не израстват в убежденията си, напротив – все повече се получава угодническа симбиоза между противостоящи мнения, само и само да се избегне революционна конфронтация. Когато е удобно, защитниците се позовават на семантиката, дъвчат конкретна дума и значението й, но в останалото време се нахвърлят просто някакви думи и изказвания. Заради малкото ефирно време (или пък заради самите защитници) всеки публичен дебат по ЛГБТ тема скача от тема в тема, вадят се аргументи от девет кладенеца, задават се много въпроси, на които не се отговаря. Чест й прави на Патриция Василева във второто предаване за репликата, че цялата дискусия около отглеждането на деца и браковете между двама от един пол се основава на обсъждане на чисто сексуална гледна точка. Надявам се други да не споделят мнението ми, но аз не виждам очаквания прогрес, вместо това професионализирани опоненти, които миксират личното с принципното, хвърлят аргументи напосоки един срещу друг и сами омаловажават каузата си. Това се случва и на двата бряга. Ако България е малка държава, в която всички се познават и появяването по телевизията е много лесно постижимо, тогава може би защитниците и на двете позиции трябва да използват възможностите си по-добре. Щом аз като зрител вадя сама за себе си контратези на поставяните въпроси, вместо предаването да ме кара да се замислям и да научавам нови неща, или общото качество на продукциите е изостанало, или хората в подобни дебати са научили наизуст репликите си и не си дават много зор по време на самия разговор.

Моля никой да не остава с впечатлението за сравнителен анализ между това кой би се справил по-добре в подобна ситуация, слагам също и себе си като субект на тази критика. Макар да съжалявам, че Магда или Жоро Александров или други хора, които уважавам, не искат да си цапат ръцете с подобни медийни участия. Не това е целта, а хората на съответното време (примерно Боян със същия костюм отпреди две години или по-скоро от абитуриентската* е по-скоро призрак от миналото, отколкото актуална фигура) да еволюират, да усъвършенстват езика и аргументацията си, собствените си убеждения и всички гледни точки на тезата си.

*Заяждането ми с костюма на Боян Станков е отколешна случка и макар да е на наистина много ниско махленско ниво, все още е забавна. Колкото пъти съм се виждала с него, в студио или извън, освен на първия прайд, той все беше със същия син костюм. Миналата година го видях с друг, по-хубав, е, и по-нов де, но примера с костюма е приложим за вижданията, изказваната реч и подхода му като цяло.

Двоен аршин

– Гейове, които се целуват, ме отвращават, а лесбийки, които го правят, ми се струват красиви.

– Защо според теб е така?

– Явно просто ни идва отвътре, от мъжествено мъжката ни природа. От Инстинкта, от тестостерона. Родени сме с това. Така ще да е.

***

ОК. Хайде да направим един експеримент със своя… инстинкт.
Ето едно обикновено smiley. Кръгче за глава, две точки за очи, чертичка за уста:

От какъв пол е смайлито? Мъжки ли? Не, то е безполово. Въпреки това няма нужда от нищо допълнително (пишка например), за да го приемеш като мъж. Достатъчно е да кажа „Това е Пешо“ и ще ми повярваш.

Но ако ти кажа „Това е Мими?“ Да приемеш това смайли като жена е несравнимо по-трудно, да не кажа невъзможно. За да бъде възприето като жена, трябва да му сложим още нещо: дълга косица, панделка, червени устни или нещо такова. Дори това не е достатъчно: за да го приемеш наистина като жена, често трябва да бъде пипнато от глава до пети. Тоест, да има тяло.

Това е така, защото в нашето общество мъжът (разбирай „човекът“) по дефиниция е асексуален и безполов, освен когато не поиска. А младата жена ЦЯЛАТА, от глава до пети, е олицетворение на секса, винаги.

Затова лесбийката действа правилно: иска секс и избира точно предмета, който е предназначен за това – друга жена.
Геят обаче действа неправилно: вместо правилния за употреба предмет (жената) той избира истински човек и го опредметява до нивото на жена, което е… деградиращо.

Или накратко:
Мъж
= човек.
Жена = секс.
Еба = експлоатирам, унижавам, пренебрегвам, наранявам.
Наебан = унизен, употребен, губещ.

Косвено следствие:
Мъж с мъж
= човек, унижаващ човек
Жена с жена = секс + още секс

Да си предмет за секс, да си в пасивната позиция, е смятано за унизително; За късмет като мъж ти не попадаш в тази „ебана“ категория; Но ако като мъж доброволно предпочиташ долното женско положение, значи се самоунижаваш.
И така, когато стане дума за гейове, нормалният мъж веднага реагира с отвращение или омраза, зад които просто се крие паническия му страх – че може да бъде сбъркан с това, че е един от тях!

***

Някои хора може би не биха искали да повярват, че тези „глупави, незрели, обидни, просташки и вулгарни“ представи стоят в тях. Но те стоят. Помисли честно, вгледай се в себе си и ще видиш, че е така.
Ето още няколко представи, които ни влияят:

Сексът е нещо „мръсно“, защото…? В него участват органите от отделителната система. Които отделят урина и други отпадъци. Може би колкото повече живеем в свят от нерециклиращи се материали като мрамор, плат, метал или пластмаса, толкова по-гнусни ни изглеждат слюнката ни, потта ни, всичко.

Сетих се за един мой съученик в първи клас, който беше убеден, че момичетата, тъй като са красиви като ангели, не ходят по голяма нужда. С известни уговорки беше принуден да приеме, че може би пишкат. Мъжете с техните натрапчиво висящи и стърчащи и еякулиращи полови органи, обаче, съвсем не са толкова „прибрани“ и дискретни в това отношение, колкото жените. А ти със сигурност отчиташ всичко това, когато гледаш мъжка целувка.

(Впрочем повечето органи е добре да си стоят вътре в тялото, и да бъдат изкарани навън е средство да нарисуваш гротеска. Тук не става дума за това как аз възприемам нещата, а за това как принципно се възприемат.)

Същите причини могат да накарат една по-консервативна двойка, мъж и жена, да приемат за нещо нормално кунилингуса, но не и фелациото: случва се или мъжа, или жената, да го намират за неудобно и унизително. По същата причина доста хетеро мъже приемат 69 с лесбийки за нещо готино, а 69 с мъже за нещо гадно. Или пък да си припомним лицемерието на мъжете, които не се целуват с жените си след орален секс.

Или накратко:
секс = удоволствие / мръсотия
кур = нещо неприятно, грозно, лошо, мръсно
(напр. „от всички путки уцели хуя“ е фраза, описваща лош късмет).

Така стигаме до въпроса: какво изгражда порното? Курът прави по-голямата част от порното. Ако го няма, в повечето случаи говорим за „еротика“.
Ласките са красиви, празнещият се кур е грозен, защото приравнява жената до тоалетна чиния, в която разтоварва цапащата сперма. И носи грубост и болка.

Тоест:

  • Лесбийското порно може да е нежно и „красиво“, защото в него няма истински хуйове.
  • Гейското е „грозно“, защото в него има хуйове на квадрат.

***

Няма значение дали вярваш в тези твърдения, или ги презираш. Защото те съществуват в езика, в историите и във всичко, което ни заобикаля. И влияят на мисленето ни, независимо дали това ни харесва или не.

Комплимент за жената е да й кажем „Ти работиш този занаят като мъж!“. Обида за мъжа е да му кажем: „Ти се държиш като жена“.

Макар че феминистките са постигнали много (например в една книга, която четох, вместо навсякъде да се казва „if the player does that, he…“ се казва „if the player does that, she“, т.е. видиш ли, и жената е човек и по закон поне на половината места трябва да пише „тя“ вместо „той“, когато се говори за неясен като пол читател) – това не решава езиковия проблем. Това всъщност изобщо не решава централния проблем, от който тръгва всичко, а няма как да се изправи нещо, което по начало е криво.

***

А кое е криво по начало? Откъде идват тези представи, за които разказах? От какво произтичат проблемите?

Според мен проблемът не идва нито от инстинктите ни, нито дори от обществото. Това, което лежи на дъното и което по начало е криво са правилата на секса, начинът, по който е проектиран да се прави: напр. единият забременява, другият – не, единият непременно трябва да се възбуди, другият – не и т.н. Аз ще спра дотук, но ако сами продължите списъка, ще изброите достатъчно предпоставки в дизайна на секса, които закономерно го превръщат в една курово-ебана шибания, която се разраства и обхваща живота ни. С такива правила не е учудващо защо и двата пола стигат до това да се експлоатират един друг.

А правилата на секса са такива просто защото светът не е правен за хора. Светът е просто купчина безчовечни, безсмислени закономерности, които изтъкават и изграждат всичко, дори самите нас. Но в Света няма нито едно късче доброта, нито едно парченце смисъл, и нито един атом човечност. Човечност има само в нас, и е хубаво да не помагаме на Света да ни я отнеме.

Photos taken from Hegre Archives