Когато сексизмът се смеси с расизма

Перфектният пример цари последните няколко седмици из пространството.
Когато 11 годишно дете, нека повторя, ЕДИНАДЕСЕТ ГОДИШНО ДЕТЕ, иначе казано, МАЛОЛЕТНО ДЕТЕ, е изнасилено и в следствие на което ражда, това, което се чува хорово като публична реакция, комбинирано от медиии и общество е „Ама колко са гнусни и противни са циганите, а?“, а не „Боже, господи, става дума за 11 годишно момиченце, дете, какво точно не е наред с държавата ни, че това се случва??“

Сериозно, колко от вас заехте позиция по темата? Колко от вас се замислихте и заинтересовахте, че масовите реакции „оо, ама те циганите и по-млади се женят“ или „оо, колко крадене на булки съм виждал/а на момичета на тази възраст и по-малки“, минава се през класическите „ама те съзряват по-рано“ и всякакви такива гнусотии, колко от вас реагирахте?

Защото това си е същия класически синдром, в който миналата година се разказваше за Яна Кръстева, спомняте си, нали? Когато сред дълбокомислените анализи на събитието причини бяха изброени сериозни провинения като „била е навън, в компанията на мъже, на публично място“. Този път, вината е, че е ромка, тежка и абсолютна вина, наистина.

Реално вместо да се беше използвало като отправна точка за обществото да се развие и да създава среда, в която насилието (особено сексуалното такова) да се посреща с повече адекватна и критична мисъл, нещата регресират. Миналата година 20 годишно момиче си го е просела като е посмяла да излезе от дома си… сега 11 годишно момиче, малолетно момиче, дете, е не само НЕ-жертва на сексуално насилие (какво съгласие може да даде едно единадесет годишно дете?), а дори е представена като враг, като чудовище, като виновница… задето съществува, задето е бедна и задето е ромка. Задето… наистина, просто съществува.

Хиляди хора мрънкат, да, МРЪНКАТ, как циганите им били виновни за всичко, как циганите едно, второ, трето, четвърто, пето… и удобно забравят, че освен, че уж си живеят царски (в съборетини, без реално бъдеще, в голям процент от случаите, без минимални условия), те са и най-честите жертви на насилие в страната, на сексуално и физическо насилие. И решението какво е, според тези изключително възмутени индивиди, които толкова ги е завист на чуждите 300/400 лева, че тяхната омраза се простира не само над реални събития но и над въображаеми и неслучили се такива. Същите тези хора виждат една жертва на същото това общество, в което те съществуват и единственото, което могат да направят е да бълват злъч и злоба.

Нямам намерение да посочвам, че ловния сезон за сексуално посегателство, насилие, тормоз и търговия над деца от бедни семейства, били те ромски или не, го има отдавна, нито има нужда да посочвам, че среда, в която се говори как 11 годишна „поставя рекорд за раждане“ по национална телевизия, е мокрия сън на всеки педофил. Имаме класически сексизъм, сега щедро омесен с порядъчна порция расизъм, защото извинение, че жертвата някак си сама си е виновна, е просто  старата песен на нов глас.

Но реално погледнато, докато няма интеграция, докато няма адекватно отношение към хората, независимо от етнос, докогато хора са беззащитни в очите на обществото и като последствия, закона, няма да имате основание да спрете да мрънкате. И реално, сами си го правим, като не правим нищо, за да разрешим проблемите, за да защитим най-слабите и беззащитните в обществото ни.

Реклами

Писмо в защита на Аревик

Някои чужденци идват в България с надеждата, че тя е демократична, европейска страна. Уви, за България може да се каже, че преди всичко е малка, затънала в проблеми, но за сметка на това е ГОРДА! И колкото по-зле е, толкова по-горда става. А ако нещо не е наред, виновен е заговора на анти-българските сили и четирите годишни времена.

Случаят с Аревик е само върхът на айсберга „Бусманци“ – там вече са умирали болни хора, невинни бежанци са били задържани с години, без да знаят колко време още ще ги държат и защо са там. Най-шокиращото за мен беше, че цялото зло, безчовечност и жестокост не идват от реално зли, безчовечни и жестоки хора. Просто на никой не му пука, няма система, няма механизъм, който да работи – и оттам невежеството, безразличието и безхаберието водят до това, че чужденците се намират във вакуум. Никой не знае какво да ги прави, и затова „замитаме проблема под килима“, за да не мислим за тях. Нямат възможност да се учат, да работят, не им се дава възможност дори да си отидат (макар че връщането обратно за някои от тях може да значи смъртна опасност), нито ясна процедура, по която да станат „легални“ – затова ги затваряме далече от очите, далече от ума.

Давид, приятелят на Аревик, не може да получи българско гражданство, въпреки, че живее тук от шест годишен, никога не е излизал от България и реално не познава Армения. Той бил длъжен да изкара 3 години казарма в Армения, преди да се сдобие с документи. Това е все едно моят приятел Сашо, който преди много години замина да живее в САЩ, беше обявен за нелегален в САЩ, защото не си е отслужил военния дълг в България (преди 12 години казармата в БГ беше задължителна). Съвсем реален сценарий в абсурдната ни държава е да живееш от дете в България и като навършиш 18, да се окажеш нелегален. Или да работиш дълги години наред тук и да плащаш данъци, и изведнъж да бъдеш арестуван.

Всеки един от нас също е мълчалив съучастник в това. А за да се случи промяна, натиск от страна на гражданите – дори писма – биха могли да постигнат чудеса. Да се върнем на ситуацията с Аревик, която е спешна и не търпи отлагане – тя трябва възможно най-скоро да бъде измъкната от затвора в Бусманци – състоянието й е много лошо, медицински грижи няма, а това  поставя под риск както  нейното здраве, така и това на нероденото й дете. Затова се присъединихме към писмото, което Светла Енчева е публикувала в блога си:

До
Комисар Валери Димитров
Директор на ОД на РДВР – Монтана

Уважаеми комисар Димитров,

В резултат на разпореждане на РДВР – Монтана, вече повече от месец арменската гражданка Аревик Шмавонян пребивава в СДВНЧ – Бусманци. Известно Ви е, че понастоящем Аревик е в третия месец на бременността си и в много тежко здравословно състояние, не е в състояние нито да се храни, нито да спи, непрекъснато има гадене и повръщане, откарвана е два пъти в болница в безсъзнание. Въпреки състоянието си, тя продължава да бъде затворена в „дома“ в Бусманци в стая с още десетина жени, без адекватна медицинска, а и всякаква, грижа.

Комисар Димитров, не бих искала да се съмнявам във Вашата добросъвестност. Вероятно сте решили, че по този начин се придържате към закона. Но придържането само към едни точки от закона и пренебрегването на други не означава спазване на закона. Знаете освен това, комисар Димитров, че международното законодателство е с приоритет пред българското.

Според Директива 2008/115/ЕО, принудителното задържане е крайна мярка, която се прилага, когато са изчерпани по-леките мерки, например подписка. Аревик не е извършила престъпление, не е заплаха за националната сигурност, не се е опитала да се укрие. Нещо повече – семейството на нейния приятел и е осигурило издръжка и адрес на пребиваване, а бащата на приятеля ѝ е подписал нотариална декларация, че е неин гарант. Кое, тогава, налага задържането ѝ? И то по време, когато тя е била с разрешение за две седмици да се движи свободно в страната от Агенцията за бежанците?

Това не е всичко – според решение на Съда на Европейския съюз в Люксембург от 30.11.2009г. по дело С-357/09 PPU (случаят „Саид Кадзоев“), принудителното настаняване на чужденци може да бъде единствено с цел депортиране. Аревик обаче не може да бъде депортирана, по няколко причини:

– чл.67, ал.1 от Закона за убежището и бежанците ясно показва, че до влизането в сила на съдебно решение процедурата по депортиране не може да се приложи
– Чл. 3 на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, по коята България е страна, гласи: „Никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отношение или наказание.“ Да се държи затворена и без достъп до медицинска помощ една бременна жена в тежко здравословно състояние определено е нечовешко отношение, а също и наказание. Освен това е и унизително.
– депортирането на Аревик в този момент също би бил нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ – би било изтезание, ако тя бъде принудена да пътува в това тежко състояние
– чл. 8 от ЕКПЧ и чл. 5, ал.4 от Конституцията на Република България защитават правото на неприкосновеност на личния и семейния живот. Технически Аревик не може да сключи брак с бащата на детето си, тъй като той е без документи за самоличност, но принудителното й отделяне от него грубо би нарушило правото й на личен живот. А и семеен живот, тъй като тя има връзка с Давид Арутюнян, бащата на детето, от пет години, и откакто е в България, е живяла с него на семейни начала. В перспектива биха се нарушили и правата на детето, понеже принудително ще бъде разделено от баща му.

Поради гореизложените причини Ви призовавам приложите закона, като незабавно издадете заповед за отлагане на депортирането и за освобождаване на Аревик Шмавонян от СДВНЧ – Бусманци.

Комисар Димитров, от интернет страницата на РДВР – Монтана научих, че сте баща на две деца. Моля Ви, не рискувайте други два човешки живота – на Аревик Шмавонян и на нероденото й дете.

С уважение,
Светла Енчева

Ако искате да помогнете, можете да подпишете това писмо с името си, (можете и да променяте съдържанието му) и да го изпратите – за предпочитане в хартиен вид, с обратна разписка, защото това е начин институциите ни, намиращи се някъде далеч в миналия век, да ги приемат по-сериозно.

Адресът е:

ОД“Полиция“- Монтана
пощ.код 3400
гр.Монтана
бул.“Александър Стамболийски“№2

тел.: 096/ 396 396

Проверявайте блога на Светла, където може да научите повече за ситуацията.

Ние, екипът на ILLFB се включихме и всеки от нас прати хартиено писмо (защото и-мейлите лесно биват игнорирани, пък и конкретно тия тупани не признават мейли принципно), лично, подписано с имената ни. Може да е малко, може да е по-скоро жест, но от друга страна е пример, че толериране на откровеният тъпизъм, дебелокожие и глупост на администрацията на България няма да се търпи. А и всъщност от нас може да зависи доста повече, отколкото сме склонни да мислим… знае ли човек.

Писахме и пратихме, с надеждата, че следващият път, когато се случи нещо (а следващ път задължително ще има), ще бъде малко по-бързо и лесно задействан държавният апарат и по-малко хора ще бъдат премазани в колелцата му, писахме дори, с наивната надежда, че в някакъв момент машината в действителност ще заработи в полза на хората, а не през тях.

От Редакцията
Жилов, Енея, Дения, Биляна, Хел, Митко, Ани, Юлия