Когато сексизмът се смеси с расизма

Перфектният пример цари последните няколко седмици из пространството.
Когато 11 годишно дете, нека повторя, ЕДИНАДЕСЕТ ГОДИШНО ДЕТЕ, иначе казано, МАЛОЛЕТНО ДЕТЕ, е изнасилено и в следствие на което ражда, това, което се чува хорово като публична реакция, комбинирано от медиии и общество е „Ама колко са гнусни и противни са циганите, а?“, а не „Боже, господи, става дума за 11 годишно момиченце, дете, какво точно не е наред с държавата ни, че това се случва??“

Сериозно, колко от вас заехте позиция по темата? Колко от вас се замислихте и заинтересовахте, че масовите реакции „оо, ама те циганите и по-млади се женят“ или „оо, колко крадене на булки съм виждал/а на момичета на тази възраст и по-малки“, минава се през класическите „ама те съзряват по-рано“ и всякакви такива гнусотии, колко от вас реагирахте?

Защото това си е същия класически синдром, в който миналата година се разказваше за Яна Кръстева, спомняте си, нали? Когато сред дълбокомислените анализи на събитието причини бяха изброени сериозни провинения като „била е навън, в компанията на мъже, на публично място“. Този път, вината е, че е ромка, тежка и абсолютна вина, наистина.

Реално вместо да се беше използвало като отправна точка за обществото да се развие и да създава среда, в която насилието (особено сексуалното такова) да се посреща с повече адекватна и критична мисъл, нещата регресират. Миналата година 20 годишно момиче си го е просела като е посмяла да излезе от дома си… сега 11 годишно момиче, малолетно момиче, дете, е не само НЕ-жертва на сексуално насилие (какво съгласие може да даде едно единадесет годишно дете?), а дори е представена като враг, като чудовище, като виновница… задето съществува, задето е бедна и задето е ромка. Задето… наистина, просто съществува.

Хиляди хора мрънкат, да, МРЪНКАТ, как циганите им били виновни за всичко, как циганите едно, второ, трето, четвърто, пето… и удобно забравят, че освен, че уж си живеят царски (в съборетини, без реално бъдеще, в голям процент от случаите, без минимални условия), те са и най-честите жертви на насилие в страната, на сексуално и физическо насилие. И решението какво е, според тези изключително възмутени индивиди, които толкова ги е завист на чуждите 300/400 лева, че тяхната омраза се простира не само над реални събития но и над въображаеми и неслучили се такива. Същите тези хора виждат една жертва на същото това общество, в което те съществуват и единственото, което могат да направят е да бълват злъч и злоба.

Нямам намерение да посочвам, че ловния сезон за сексуално посегателство, насилие, тормоз и търговия над деца от бедни семейства, били те ромски или не, го има отдавна, нито има нужда да посочвам, че среда, в която се говори как 11 годишна „поставя рекорд за раждане“ по национална телевизия, е мокрия сън на всеки педофил. Имаме класически сексизъм, сега щедро омесен с порядъчна порция расизъм, защото извинение, че жертвата някак си сама си е виновна, е просто  старата песен на нов глас.

Но реално погледнато, докато няма интеграция, докато няма адекватно отношение към хората, независимо от етнос, докогато хора са беззащитни в очите на обществото и като последствия, закона, няма да имате основание да спрете да мрънкате. И реално, сами си го правим, като не правим нищо, за да разрешим проблемите, за да защитим най-слабите и беззащитните в обществото ни.

Реклами

За списание 12 – последни бележки

След като списанието зае позицията на обидени, онеправдани социално ангажирани и комплексни медии,  които са просто неразбрани от онези отвратителни сексисти, които просто са с ограничен светоглед и виждат снимки с жени, които изглеждат бити и убити като фетишизация на сексуализацията на насилие над жени (наглеците!), нещо, което те не са имали предвид изобщо!! Не, те всъщност… не са имали съвсем нищо предвид. Самата фотосесия няма никаква цел, контекст или значение. Просто реклама на прически.

И тъй като хора, готови да дадат възможност на всеки да си защити позицията има бол, даже бяха интервюирани виртуално, с точни въпроси, засягащи темата. И те отговориха.

И сега… доказателството, че всички онези ужасни хора, които ги разкритикуваха… имаха пълно основание.
Ето ги:

Отговор: Искахме да представиме SFX гримьорът Даниела Аврамова.[…]

[…] нямаме отношения със никакви организации.[…]

[…]Victim of Beauty е beauty сесия и като такава, илюстрира тенденции в грима и косата.[…]

[…]Заглавието всъщност е „Жертва на красотата“, в превод от оригиналното Victim of Beauty. То е такова, именно за да може всеки да го изпълни с контекст според собствените си възприятия.[…]

[…]Притеснително е, ако сте човек с фетиш към подобен сорт наранявания[…]

[…] сесията няма включени мъже, защото, пак казваме, ние сме модно/лайфстайл издание, таргетирано в по-голям процент към жени.[…]

[…]Ние смятаме, че те изглеждат изключително самоуверени и красиви, пълни с емоция.[…]

Една от основните критики към тях беше, че използват насилието над жени като средство за реклама на нещо трето, игнорирайки реално съществуващ проблем в средата ни – насилието над жени съществува в притеснителни нива, едновременно с което се омаловажава, нормализира, а в случаите, в които има оплаквания, вината се стоварва на оплакващите се и тяхното евентуално поведение.
Пресни примери не е като да няма.

Те нямат реално какво да кажат по темата. Просто удобно средство да рекламират нечии сценични умения. И понеже „жените като красиви трупове“ не е нова идея, нито пък притеснява някого в модните среди, какво пък, защо да не го използват… така или иначе са насочени към жени, които реално преживяват подобни ужаси, със сигурност тези жени ще оценят снимките подобващо: (защото 1 на 4 българки е жертва на физическо наслие) „оо, да и аз съм имала такава синина. я, колко яко се връзва с бретон“, „хммм, на мен не са ми разкъсвали точно така устната, много си върви с тези сенки за очи“.

От тях се очаква да оценят труда естетично, а не, реално погледнато, като физическо посегателство над нечия личност, превърната в евтин способ за продажба и реклама на глупави дрънкулки.

Всичките модели са изключително красиви млади жени – те са жертви на красотата, те са жертви на собствената си красота, реално глобално погледнато това се отнася за всички жертви на красотата, били те мъже или жени. Наказани са за това, че са красиви. Ние като публика трябва да ги погледнем, да игнорираме това, че са човешки същества и да се впечатлим на уменията на гримьорката и стилистите, тези жени са просто платна, едни статични закачалки, върху които някой демонстрира уменията си за макияж и фризура. Съвсем естествено е човек или хора, които гледат на манекенките участвали в проекта като на вещи, с които просто се демонстрират продукти, да нямат никакъв проблем да третират символи на побой, насилие и смърт просто като модни аксесоари. Все пак… списанието е стил на живот… и грозната реалност е, че насилието над жените в България НАИСТИНА е техния стил на живот. Така и така се случва, нищо не може да се направи, поне можете да изберете най-подходящото сако за случая… така че ако случайно умрете при някоя от „сесиите“, да сте секси и в смъртта, изглеждайки самоувередени, красиви и пълни с емоция.

„Жертви на красотата“

ВНИМАНИЕ, ТЕКСТЪТ СЪДЪРЖА СНИМКИ, КОИТО Е ВЪЗМОЖНО ДА СА РАЗСТРОЙВАЩИ ИЛИ ПРОБЛЕМНИ ЗА ХОРА, КОИТО ИМАТ ПРОБЛЕМИ С ГРАФИЧНИ ИЗОБРАЖЕНИЯ НА ЖЕНИ ЖЕРТВА НА ФИЗИЧЕСКО И/ИЛИ СЕКСУАЛНО НАСИЛИЕ ИЛИ СА БИЛИ ЖЕРТВА НА СЕКСУАЛНО И ФИЗИЧЕСКО НАСИЛИЕ

Има още

Къде е границата?

Скоро ще се проведе гей парад 2012.
По този повод обстановката вече започва да се нажежава, защото тесногръди, ограничени и жестоки хора има всякакви. Както има и ужасно много хомофоби, наред с такива, които искрено вярват, че те са по-специални от всички останали и имат правото да налагат собствените си вярвания с агресия и насилие.

Проблемът идва, когато умишлено се разпалват негативни отношения, като например този случай, в който свещеник (уж)  призовава да бъдат хвърляни камъни по парада.

„Цялото ни общество трябва да се противопостави по всякакъв начин срещу гей парада, който се готви. Затова призовавам днес всеки, който се счита християнин и българин. Замерването с камъни е удачен вариант.“

Дали това е вярно… няма как да знаем. Медиите отдавна изгубиха доверието ни, а и самия цитат е пльоснат просто така, без кавички, без контектст, без никаква информация. Не мога да си съчиня адекватен контекст, в който подобна реплика да не звучи по начина, по който звучи, но това няма значение. Нямам идея за какво иде реч, защо е казано и по какъв повод са се намерили с журналиста, записал този бисер, но изглежда ужасно нагласено.
Отново… реално всъщност това няма значение.

Целта на „статията“ не е да се коментира темата или да се каже каквото и да е, освен да се хвърли динамит, във вече така или иначе напрегната обстановка, просто с цел да се привлече реакция.
Дали е вярно? Реално няма особено голямо значение, въпросът е, че демонстрира изключително явно отношение по тази тема, като на някакъ вид забавление или лесен начин за привличане на внимание и създаване на някакъв сблъсък.
Наистина, на авторът едва ли му пука много от последствията и от това, че е възможно като пряко следствие да има сблъсъци, бой и насилие над едно мирно събитие, основната цел е да се създаде новина и ако евентуално най-лошата възможност се случи, е, ами чудесно, ще има за какво да се пише. Иначе казано, подкокоросването е налице.

Свободата на словото е интересна тема, наистина, всеки има право да казва/прави каквото прецени за уместно за себе си. Но в граници. В нашата държава, която е светска,т.е. църквата и щата са разделени, църквата няма право да се налага в светския живот. Може да има мнение, но трябва да сесобразява със законите на Република България. Уж това важи и за медиите.

Чл. 39. (1) Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.

(2) Това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността.

Иначе казано, църквата няма право да призовава към насилие и извършване на насилие над конкретна група хора. Същото важи и за която и да е организация. С двойна сила важи за публични фигури, личности, организации и партии, защото особено последните имат авторитети.

Дали отецът се изказва от името на църквата или лично мнение, или цитатът е измислица, това също няма голяма разлика в крайния сметка. Този човек има роля както в структурата на църквата, в която участва, така и в обществото, откоето е част. Самата „статия“ много неумело се опитва да създаде проблем… за съжаление дори подобен опит би се увенчали с успех, защото проблем има в обществото ни по тази тема. И дори „цитатът“ да е свободно съчинение, все още няма публикувано опровержение, че цитатът е неверен или че БПЦ не поддържа и отхвърля подобно поведение.

Проблемът е в одобрението. Много често хора, които вярват, че тяхната религия (например) им дават правото да бият/тормозят околните, защото последните се разминават с представите на тези хора как трябва да изглеждат, от каква раса са и т.н., се чувстват успокоени от това, че има публична и обществена подкрепа. Защото подобен текст Е подкрепа, Е съгласяване, че тяхното поведение е правилно и редно. Мълчанието е знак на съгласие.

Единственото положително от тази ситуация, са чудесните коментари под оригиналната „статия“, в която хората са възмутени и активно отхвърлят идеята за хвърляне на камъни по парада.
Светлинка, тунел.