Когато сексизмът се смеси с расизма

Перфектният пример цари последните няколко седмици из пространството.
Когато 11 годишно дете, нека повторя, ЕДИНАДЕСЕТ ГОДИШНО ДЕТЕ, иначе казано, МАЛОЛЕТНО ДЕТЕ, е изнасилено и в следствие на което ражда, това, което се чува хорово като публична реакция, комбинирано от медиии и общество е „Ама колко са гнусни и противни са циганите, а?“, а не „Боже, господи, става дума за 11 годишно момиченце, дете, какво точно не е наред с държавата ни, че това се случва??“

Сериозно, колко от вас заехте позиция по темата? Колко от вас се замислихте и заинтересовахте, че масовите реакции „оо, ама те циганите и по-млади се женят“ или „оо, колко крадене на булки съм виждал/а на момичета на тази възраст и по-малки“, минава се през класическите „ама те съзряват по-рано“ и всякакви такива гнусотии, колко от вас реагирахте?

Защото това си е същия класически синдром, в който миналата година се разказваше за Яна Кръстева, спомняте си, нали? Когато сред дълбокомислените анализи на събитието причини бяха изброени сериозни провинения като „била е навън, в компанията на мъже, на публично място“. Този път, вината е, че е ромка, тежка и абсолютна вина, наистина.

Реално вместо да се беше използвало като отправна точка за обществото да се развие и да създава среда, в която насилието (особено сексуалното такова) да се посреща с повече адекватна и критична мисъл, нещата регресират. Миналата година 20 годишно момиче си го е просела като е посмяла да излезе от дома си… сега 11 годишно момиче, малолетно момиче, дете, е не само НЕ-жертва на сексуално насилие (какво съгласие може да даде едно единадесет годишно дете?), а дори е представена като враг, като чудовище, като виновница… задето съществува, задето е бедна и задето е ромка. Задето… наистина, просто съществува.

Хиляди хора мрънкат, да, МРЪНКАТ, как циганите им били виновни за всичко, как циганите едно, второ, трето, четвърто, пето… и удобно забравят, че освен, че уж си живеят царски (в съборетини, без реално бъдеще, в голям процент от случаите, без минимални условия), те са и най-честите жертви на насилие в страната, на сексуално и физическо насилие. И решението какво е, според тези изключително възмутени индивиди, които толкова ги е завист на чуждите 300/400 лева, че тяхната омраза се простира не само над реални събития но и над въображаеми и неслучили се такива. Същите тези хора виждат една жертва на същото това общество, в което те съществуват и единственото, което могат да направят е да бълват злъч и злоба.

Нямам намерение да посочвам, че ловния сезон за сексуално посегателство, насилие, тормоз и търговия над деца от бедни семейства, били те ромски или не, го има отдавна, нито има нужда да посочвам, че среда, в която се говори как 11 годишна „поставя рекорд за раждане“ по национална телевизия, е мокрия сън на всеки педофил. Имаме класически сексизъм, сега щедро омесен с порядъчна порция расизъм, защото извинение, че жертвата някак си сама си е виновна, е просто  старата песен на нов глас.

Но реално погледнато, докато няма интеграция, докато няма адекватно отношение към хората, независимо от етнос, докогато хора са беззащитни в очите на обществото и като последствия, закона, няма да имате основание да спрете да мрънкате. И реално, сами си го правим, като не правим нищо, за да разрешим проблемите, за да защитим най-слабите и беззащитните в обществото ни.

Реклами

Къде е границата?

Скоро ще се проведе гей парад 2012.
По този повод обстановката вече започва да се нажежава, защото тесногръди, ограничени и жестоки хора има всякакви. Както има и ужасно много хомофоби, наред с такива, които искрено вярват, че те са по-специални от всички останали и имат правото да налагат собствените си вярвания с агресия и насилие.

Проблемът идва, когато умишлено се разпалват негативни отношения, като например този случай, в който свещеник (уж)  призовава да бъдат хвърляни камъни по парада.

„Цялото ни общество трябва да се противопостави по всякакъв начин срещу гей парада, който се готви. Затова призовавам днес всеки, който се счита християнин и българин. Замерването с камъни е удачен вариант.“

Дали това е вярно… няма как да знаем. Медиите отдавна изгубиха доверието ни, а и самия цитат е пльоснат просто така, без кавички, без контектст, без никаква информация. Не мога да си съчиня адекватен контекст, в който подобна реплика да не звучи по начина, по който звучи, но това няма значение. Нямам идея за какво иде реч, защо е казано и по какъв повод са се намерили с журналиста, записал този бисер, но изглежда ужасно нагласено.
Отново… реално всъщност това няма значение.

Целта на „статията“ не е да се коментира темата или да се каже каквото и да е, освен да се хвърли динамит, във вече така или иначе напрегната обстановка, просто с цел да се привлече реакция.
Дали е вярно? Реално няма особено голямо значение, въпросът е, че демонстрира изключително явно отношение по тази тема, като на някакъ вид забавление или лесен начин за привличане на внимание и създаване на някакъв сблъсък.
Наистина, на авторът едва ли му пука много от последствията и от това, че е възможно като пряко следствие да има сблъсъци, бой и насилие над едно мирно събитие, основната цел е да се създаде новина и ако евентуално най-лошата възможност се случи, е, ами чудесно, ще има за какво да се пише. Иначе казано, подкокоросването е налице.

Свободата на словото е интересна тема, наистина, всеки има право да казва/прави каквото прецени за уместно за себе си. Но в граници. В нашата държава, която е светска,т.е. църквата и щата са разделени, църквата няма право да се налага в светския живот. Може да има мнение, но трябва да сесобразява със законите на Република България. Уж това важи и за медиите.

Чл. 39. (1) Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.

(2) Това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността.

Иначе казано, църквата няма право да призовава към насилие и извършване на насилие над конкретна група хора. Същото важи и за която и да е организация. С двойна сила важи за публични фигури, личности, организации и партии, защото особено последните имат авторитети.

Дали отецът се изказва от името на църквата или лично мнение, или цитатът е измислица, това също няма голяма разлика в крайния сметка. Този човек има роля както в структурата на църквата, в която участва, така и в обществото, откоето е част. Самата „статия“ много неумело се опитва да създаде проблем… за съжаление дори подобен опит би се увенчали с успех, защото проблем има в обществото ни по тази тема. И дори „цитатът“ да е свободно съчинение, все още няма публикувано опровержение, че цитатът е неверен или че БПЦ не поддържа и отхвърля подобно поведение.

Проблемът е в одобрението. Много често хора, които вярват, че тяхната религия (например) им дават правото да бият/тормозят околните, защото последните се разминават с представите на тези хора как трябва да изглеждат, от каква раса са и т.н., се чувстват успокоени от това, че има публична и обществена подкрепа. Защото подобен текст Е подкрепа, Е съгласяване, че тяхното поведение е правилно и редно. Мълчанието е знак на съгласие.

Единственото положително от тази ситуация, са чудесните коментари под оригиналната „статия“, в която хората са възмутени и активно отхвърлят идеята за хвърляне на камъни по парада.
Светлинка, тунел.