Пресечност (intersectionality)

Когато започнах да пиша за преживяванията си като човек с видимо физическо увреждане, често мои читатели ме изненадваха с добронамерени изказвания от типа на „Няма страшно! И на мен в гимназията ми се подиграваха, задето бях пълна/имах акне/очила, но сега всичко е наред!“

Като оставим настрана факта, че увреждането ми някак си не отшумя от самосебе си след пубертета, остава едно очевидно несъответствие в приравняването на „видимо физическо увреждане“ с „козметичен дефект“, а именно, че тези неща не се изключват взаимно. Невероятно, но факт – напълно е възможно едновременно да куцаш, да имаш излишни килограми и акне и да носиш очила. Има още

Но а е същото като б!!!

Заради коментара на Чергар в предната тема ми се наложи да поседна и да поразмишлявам над сексуалните отношения и взаимоотношения между хората. И да си дам сметка, че те всъщност са СЛОЖНИ!!!
Например, явно ужасно много хора не знаят как се различават изнасилването/некрофилията/педофилията и зоофилията, със сексуални актове между зрели възрастни индивиди, които активно и с желание, по своя воля правят секс помежду си и/или с трети хора, както хетеросексуални, така и хомосексуални.
Най-малкото, не мога да си обясня по друг начин, защо това са едни от най-разпространените коментари по отношение на гей парада и хомосексуалните сексуални взаимоотношения. Ако имате други идеи, които да са нещо друго отвъд „понеже си го изсмукват от пръстите и нямат реални аргументи, но все някак трябва да си защитят хомофобската позиция“, дайте ги насам, ще ми бъде интересно да ги прочета.

До тогава, приемам, че просто не знаят разликите.
Плашещ факт, нали? Излизането от вкъщи току що стана малко по-страшно.

Нейсе. Тъй като спешно се нуждаем от умението да различаваме всички тези контакти, измислих много лесен и кратък тест, който всеки може да приложи спрямо себе си и сексуалните си контакти… например може би точно в момента, докато чете тези думи??!!

(Понеже вече ми споделиха, че не съм била написала дефинициите на тези думи, а съм говорела за съгласие, което реално нямало нищо общо с дефинициите, явно е необходимо да помагам с пояснения. Този тест е подигравка към хора, които сериозно използват тези аргументи, целта ми не е да им пускам линкове и да им копирам дефиниции, защото тях очевидно ги е домързяло да ги направят сами или просто игнорират фактите, за да си защитят някакси тезата. Все пак, за улеснение вече ще има тагове.)

За да разберете дали участвате в изнасилвачески, педофилски, зоофилски или некрофилски акт, проверете следните няколко неща:

1. Дали е човек. Ако е от вида homo sapiens sapiens, а не е от някой вид от животинското царство, независимо от разреда, поздравления, вие НЕ участвате в зоофилия! Едно животно е неспособно да даде съгласие за участие в сексуален акт с човек и по тази причина, подобен акт се смята за насилие и злоупотреба.

2. Дали човекът от другата страна е жив. Ако е жив, поздравления, вие НЕ участвате в некрофилски акт. Мъртъвците са неспособни да дадат своето съгласие за участие в подобен акт. По тази причина, некрофилията е акт на насилие и злоупотреба.

3. Проверете възрастта на този човек. Ако този човек не е малолетен, поздравления, вие НЕ участвате в педофилски акт в момента. Това все пак би било вярно, ако вие самият НЕ сте малолетен, ако сте, за съжаление това, което се случва е педофилия, особено когато не сте близки по възраст от типа разлика година/две). Малолетните са неспособни да дадат съгласие за участие в сексуален акт на база развитие, опит и сексуално развитие, затова подобен акт е насилие и злоупотреба.
(Случаите, в които участниците са малолетни или непълнолетни се различава от педофилия, ако го правят по свое съгласие и желание, но е практически по-сложно да се опишат различните възможности, без този текст да се разводни. Проверете закона за повече детайли, ако ви е интересно.)

4. Ако сте издържали горните две точки успешно и правите секс с друг човек, който не е в безсъзнание или неспособен да даде съгласието си/оттелги съгласието си, освен това неговото/нейното/техните активно и ентусиазирано съгласие, както и вашето такова, поздравления, вие НЕ участвате в акт на изнасилване! Извършването на сексуален акт над човек, който не може/не ви е дал/оттеглил съгласието си, е насилие и злоупотреба с този човек.

Във всички останали случаи, например сексуален контакт с хора от същия пол или от другия пол, вие правите секс, който е различен от гореизброените актове, по това, че не е акт на НАСИЛИЕ от един индивид към друг, съответно не подлежи на сравняване на гореизброените актове.

Така… надявам се това да ви е било полезно упътване и от този момент нататък, ще можете да правите разлика между различните видове актове, които съществуват и ще сте наясно, че хомосексуални сексуални актове не са, не приличат и нямат нищо общо с гореизброените актове.
Приятна вечер.

Аз отивам да се опитам да изтласкам някак от мозъка си фактът, че има хора, които НЕ знаят каква е разликата между тези неща и са склонни да се объркват или да смесват понятията.

П.П. 1. Тъй като няколко пъти ми посочиха, че съм написала за редките случаи, в които малолетни и непълнолетни правят секс едни с други, го редактирах, защото имах предвид „редките случаи, в които сексуални актове между малолетни и непълнолетни стигат до съда/полицията“, а не редки, в смисъл, че не се случват. при нужда може да се провери и позицията на българските закони по темата. Благодаря за поправките.

„Сексизмът е въпрос на гледна точка“

Автор: Melissa McEwan

 

Често срещано е погрешното схващане, че сексизмът е субективен – че ако един човек смята нещо за сексистко, а друг не го смята, или и двамата са прави, защото така или иначе всичко е само въпрос на гледна точка, или втория е прав, защото ако не е еднакво очевидно за всички, значи не е сексизъм. Това е популярната мъдрост, стояща в основата на разпространеното възражение: „Ама аз просто не го виждам“, често повтарящо се в дискусиите за сексизъм, насочен срещу жените, за които ще се говори в този пост.*

Всъщност сексизмът не е субективен. Това, което е субективно са индивидуалните реакции на сексизма, но сексизмът сам по себе си може да бъдат обективно установен. (Ще се върна към това след малко.) Индивидуални реакции на сексизма, разбира се, ще бъдат толкова различни, колкото и индивидите, които реагират – но само защото има мъже или жени, които не са обидени от нещо или не го намират сексистко, това не означава, че не е. Винаги ще се намери някой, който отказва да се чувства обиден: Мишел Малкин в своята книга „Защита на интернирането“ твърди, че концентрационните лагери не са нещо лошо или несправедливо нещо, щом са построени от американското правителство.

Тъй че: да отхвърлим идеята, че трябва да има единодушно съгласие, или вот на мнозинството, че нещо е сексистко, за да се смята за такова. Всъщност, нека напълно да отхвърлим идеята, че сексизма е въпрос на гледна точка.

Първо, нека набързо да се оттървем от заблудата, че има такова нещо, като обективни и не-обективни наблюдатели. Съществуват два основни начина, по който този отчайващо вреден мит се разпространява:

1. Поддържниците на феминизма навсякъде търсят сексизъм, при което е логично да го намират (погрешно схващане, за което вече се съм говорила).

2. Най-засегнатите от проявленията на сексизма (жените) са пристрастни, следователно не могат обективно да кажат кое е сексизъм.

Подразбиращото се предложение, разбира се е, че мъжете са непредубедени – което удобно пренебрегва факта, че именно те са най-облагодетелствани от сексизма, което им дава също толкова причини, ако не и повече, да бъдат пристрастни и да отричат съществуването му.

Никой не става изначално по-обективен само благодарение на гениталиите си – което излага на показ глупостта на идеята, че човек трябва да бъде обективен наблюдател, за да е способен да идентифицира сексизма (или че подобно нещо като ‘обективен наблюдател’ може въобще да съществува).

Ние всички сме пристрастни – или защото сме потенциални жертви на сексизма, или защото сме потенциално облагодетелствани, независимо дали го желаем. Жена, която не признава съществуването на сексизма, продължава да носи ефектите му в същата степен, както и тази която го вижда навсякъде. Мъж, който признава съществуването на сексизма и се бори срещу него, продължава да бъде пасивно облагодетелстван от това, че други хора смятат мъжете за по-истински хора – също колкото и мъж, които активно подтиска жените. Това е реалността на възприетия сексизъм; всички сме компрометирани.

Тъй че: да отхвърлим идеята, че жените/мъжете са по-пристрастни/по-безпристрастни по отношение на сексизма.

Ей, чакай, ти не каза ли че сексизмът може да бъде обективно установен? Как е възможно, след като никой не е обективен?

Възприетата в обществото мизогиния, като всеки прилепчив предразсъдък (расизъм, хомофобия, дискриминация по физически признаци и др.) следва да се разглежда като система със свои закони и правила, които правят съществуването й възможно – по силата на културното програмиране тези предразсъдъци не са очевидни, ако човек не направи съзнателно усилие да ги види.

Патриархатът е доста подобен на Матрицата – това е фалшива концепция, която блокира реалността и прави нещата да изглеждат доста различни. Картината е една, когато сме израстнали в патриархата и изцяло сме го възприели и съвсем друга, когато сме осведомени разпознаваме и неговата лъжливост.

I look hotter in the patriarchy.

Подобно на Матрицата, която Морфеус описва като „навсякъде. Тя е всичко около нас, дори сега, в тази стая… Тя е светът, поставен пред очите ти, за да те заслепи от истината“ системния сексизъм, известен като патриархат, е толкова всеобхватен и дълбоко залегнал, че за да го „видим“ се налага да полижим известни усилия и да искаме да го видим. И, подобно на тези, които се събуждат от Матрицата, хората които се събуждат от патриархата, се научават да идентифицират механизмите, от които е зависим, за да разпространява своите идеали и непрекъснато да се самовъзпроизвежда.

Дефинирането на стереотипите е една от основните причини да създам сериите от шеги за изнасилване, „забавни новини“, отрязани части от женски тела и неизпълними стандарти за красота. Освен че натрупването на примери за съществуването на стереотипите осуетява възможността да те бъдат отхвърлени под предлог, че един индивидуален пример е просто аномалия, дефинирането на стереотипите изгражда система, чрез която съществуването на сексизма може да бъде обективно установено.

Дали нещо е сексизъм (независимо дали е дума, продукт, практика или друго) не зависи от това как е мислено, нито как е възприето, а от това дали прокарва сексизъм, което може да бъде установено чрез сравнение със съществуващите примери за стереотипи. След като 2+2 винаги е било 4, всеки който твърди, че изведнъж е станало 5, ще срещне оправдано подозрение. Почти невъзможно е някой да каже или направи нещо, което се вписва идеално в прастария модел на сексизма и това да не е проява на сексизъм.

Нека да направя уговорката, че е възможно някой да каже или направи неволно нещо сексистко. Добрите намерения или непознаването на историята на потисничество над жените обаче, по никакъв начин не променя характера на казаното или направеното. Нещо може да бъде израз на сексизъм, въпреки че намерението на говорещият не е да унижи жените. Ако отлично се вписва в историческия модел на сексизма, значи прокарва сексизъм – умишлено или не.

Тъй че: да отхвърлим идеята, че сексизма зависи от намерението на говорещия. И че някой от нас, или някои от нещата, които казваме и правим, могат да съществуват във вакуум.

Това което ни остава е идеята, че ако нещо се вписва в историческия модел на сексизма, съответства на неговия стереотип, и/или може да бъде смятано за унижаващо жените, значи е проява на сексизъм.

Тази преценка може да бъде направена от всеки, който е запознат с моделите на патриархата и историята на потисничество над жените.

Като цяло жените са по-добри в разпознаването на сексистките модели, тъй като са ги изпитвали на гърба си цял живот. Например, още в млада възраст (обикновено около пубертета) повечето момичета започват интуитивно да усещат, че женските тела са третирани като обществена собственост, дори когато не са в състояние да го формулират с думи. Но освен знанието, получено чрез личен опит, съществува и такова нещо като ровене из сериозни трудове по темата.

Има хора – като моя милост – които са вложили невероятно количество време и усилия да се запознаят с начините за освобождаване от Матрицата по които езика, символите, ритуалите и посланията, загатнати и очевидни, са използвани за утвърждаване на патриархата.

Да се научиш да разпознаваш методите, чрез които е прокарван сексизма е подобно на ученето на чужд език. И както хората, които говорят арабски са по-добри преводачи от арабски от тези които не го знаят, така и хората, които са се потопили в изследванията на социалния и културия пол са по-способни да определят кое е сексизъм и кое не е.

Идентифицирането и дефинирането на сексизма не е просто спекулация, както загатва фразата „сексизма е въпрос на лично мнение“. Съществува система за разпознаване и характеризиране на проявленията на сексизма – и хората, са си направили труда да се усъвършенстват в тази област са най-близкото възможно нещо до обективни експерти.

Ако някой ви посочи проявление на сексизма и вие почувствате необходимост да реагирате с „Аз просто не го виждам“, осъзнайте че вашата „слепота“ е усърдно култивирана от системата, която е зависима от това вие (и останалите) да не я виждате.

Матрицата е система, Нео. Тази система е нашият враг. Но какво виждаш вътре в нея?
Бизнесмени, учители, адвокати, дърводелци. Съзнанията на същите хора, които се опитваме да спасим. Тези хора все още са част от системата, което ги прави наши неприятели.
Разбери, че повечето от тях не са готови да бъдат изключени. Много от тях са така привикнали и безнадеждно зависими от системата, че ще се борят, за да я опазят.” Морфеус

Червеното хапче е на разположение, стига да го искате.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

* Фокусирам се върху отричането на сексизма срещу жените, не защото смятам сексизма срещу мъжете за по-малко важен, а защото принципно не съм забелязала особени разногласия по въпроса какво е сексизъм, насочен срещу мъжете и дали съществува. Когато съм блогвала, например, за сериали или реклами, които представят мъжете като кретени, или за апологети на изнасилването, които представят всички мъже като потенциални изнасилвачи, нито мъже, нито жени са отричали тези твърдения. Ние всички, изглежда, сме способни по-добре да разпознаваме, грокваме и осъждаме сексизма, когато е насочен срещу мъжете.

Източник : Shakesville

Дефиниции: Утвърден сексизъм

Автор: tekanji

Кратко определение: Утвърденият сексизъм представлява принудително възприемане на сексистки послания, присъстващи в общества и култури. Представлява също начина, по който мъжете и жените утвърждават сексизма чрез използване и разпространение на сексистките послания, които са възприели.

Ефектите на живота в сексистката култура

Живеем в общество, което ни бомбардира със сексистки послания, от денят, в който се родим до смъртта ни (виж статиите за патриархата, привилегията, и защо е нужен феминизмът за повече информация по темата). Начинът, по който тези послания ни влияят, зависи от отделния индивид, но също така и от други фактори – като времето, в което живее, характерът и дори настроението му. Когато сме изложени на определени послания, на съзнателно и подсъзнателно ниво ние ги тълкуваме по определен начин, след което решаваме как да ги възприемем (да ги приемем, отхвърлим или нещо по средата).

Джанет Томас обяснява повече за външния и вътрешен натиск:

Посланието на сексизъмът се проявява по два начина: като външен и вътрешен натиск. Външният сексизъм представлява послания и действия идващи отвън, от индивиди и от обществото, напр. “Жените са прекалено емоционални за да бъдат на отговорни постове.” Възприетия сексизъм е приемане и вяра в стереотипите и погрешната информация, които нашата сексистка култура ни дава, за това какво означава да си жена, напр. “Какво ли знам аз…” , “Коя съм аз, че да казвам…” Както външния, така и  вътрешния натиск е болезнен и ограничава жените като индивиди и като група и лишава света на най-добрите ни мисли, решения и действия.

[Janet Thomas (BREAKFREE): THEORY AND THOUGHTS.]

Взаимодействието между получаването на сексистки послания отвън и превръщането им във възприет сексизъм не е елементарна причинно-следствена връзка. Ако на едно малко момиче се каже да не говори високо, защото “добрите момиченца не правят така”, не е задължително да го възприеме буквално. То може да има произволен брой реакции, включително (но не само): “Искам да бъда добро момиче, затова няма да говоря високо” (приемане), “Ако ‘добрите’ момичета са тихи, тогава аз искам да бъда ‘лошо’ момиче” (смесица от приемане и отхвърляне), или “Аз съм добро момиче и не искам винаги да бъда тиха, значи това което ми казват, не е вярно” (отхвърляне). Важно е да разберем, че докато начините, по които възприемаме посланията се различават, всички ние, без изключение, сме повлияни от тези послания.

Друго, което трябва да вземем предвид е, че не става дума за едно-единствено съобщение при един определен случай. Въпросът не в това, че на малкото момиче веднъж някой му е казал “добрите момиченца са тихи”, а по-скоро, че то е изложено на същия вид идея от множество източници: както директни изказвания, така и да речем, разликата между това как са третирани малките момчета и момичета, когато дават израз на емоциите си, или начина, по който са представени момичетата в телевизията. Малкото момиче може също така да бъде изложено и на противоположен тип послания; някой, който й казва: „добрите малки момичета не се боят да изразят мнението си“, училищна среда, където съзнателно се отнасят с децата от двата пола по един и същ начин или телевизионни предавания, които показват момичета като активни и уверени. Всичко това ще допринесе за това, как малкото момиче ще възприеме съобщението и с възрастта и опита това възприемане ще се променя по съответен начин.

Ефектите на утвърдения сексизъм

Утвърденият сексизъм се отразява отрицателно както лично на нас, така и на жените около нас, което основно се проявява по следните начини:

Вътрешния натиск е неволна реакция на външния натиск, произхождащ извън групата, който кара членовете на тази група да ненавиждат себе си и останалите в групата и да обвиняват себе си за това, че са подтискани – вместо да осъзнаят, че подобни вярвания са им били натрапени от потиснически социално-икономически политически системи.

[Penny Rosenwasser (Proceedings of the 41st Annual Adult Education Research Conference, 2000): Tool for Transformation: Cooperative Inquiry as a Process for Healing from Internalized Oppression.]

Възприемането на външния сексизъм се влияе от различни фактори, но същото важи и за възприетия сексизъм. Когато Rosenwasser казва “членовете на групата ненавиждат себе си” тя не твърди, че всички жени се разхождат наоколо депресирани и паникьосани, мислейки си съзнателно колко са зле, понеже са жени. Същото важи и за “ненавистта към останалите в групата” – това твърдение не означава, примерно, че жените, които са възприели сексистки идеи, не могат да се сближат и не се сближават с други жени. Това, което означава е, че е много лесно за жените – дори и за жените, които са феминистки – да поддържат „мъжката“ гледна точка (виж статията за мъжката привилегия за това как „мъжкото“ се възприема като „нормално“) и по този начин обезценяват „женската“ гледна точка, както в себе си, така и в други жени или дори мъже.

Обяснено по друг начин:

Възприемането на тази роля се превръща в огромен източник на омраза към себе си. Това не означава, че себеомразата е разпозната или призната като такава; в действителност повечето жени биха отрекли да я изпитват. Самоомразата може да бъде изразена като неудовлетвореност от женската роля, като усещане за празнота, скованост, недоволство, като парализираща тревожност в центъра на съществото. Друг вариант е себеомразата да бъде изразена като крайна защита на славната и съдбовна женска роля. Но самоомразата винаги съществува, често на ръба на съзнателното, отравяща съществуването на жената, отчуждаваща я от самата себе си, от собствените и нужди, превръщайки я в чужденец сред другите жени. Жените се опитват да избягат, идентифицирайки се с подтисника, живеейки чрез него, получавайки статут и идентичност от неговото его, неговата сила, неговите постижения – и като избягват да се отъждествяват с подобни “празни съдове” като самите себе си. Жените отказват да взаимодействуват с други жени, които биха отразили собственото им подчинено положение, собствения им второстепенен статус, собствената им омраза към себе си. Защото за да се изправим лице в лице с друга жена означава да се изправим в лице със себе си – след като сме положили толкова усилия да избягаме от себе си. Изправени пред огледалото, ние знаем, че не можем наистина да уважаваме и обичаме това, в което сме били превърнати.

[Radicalesbians (Special Collections Library, Duke University):The Woman Identified Woman.]

Възприетият сексизъм се отразява зле на нас, на останалите жени/мъже и на цялото общество, дори не винаги да изглежда така. Безкрайно по-лесно е да приемем ролите, които обществото ни предлага, дори и на моменти да ни дразнят и да ни правят нещастни. Безкрайно по-лесно е да нападаме другите жени/мъже – които не са в позиция да ни наранят или да ни отнемат това, което имаме – и да твърдим, че те са “проблемът”, но това изобщо не ни помага да решим истинския проблем. В действителност, прехвърляйки вината и намирайки изкупителна жертва, ние просто помагаме за укриването на източника на проблема: сексистките убеждения и традиции.

Борба срещу утвърдения сексизъм

Така че, как можем да се борим срещу утвърдения сексизъм?

Първата стъпка е да приемем, че съществува:

Жените трябва да осъзнаят, че също участват в утвърдения сексизъм. Като си признаем, че сме част от системата, можем да започнем да я променяме.

[Katey Zeh (Women’s Ministries): We Asked a Young Feminist….]

Трябва да сме наясно не само за съществуването на външния сексизъм, но за начините, по който ние го възприемаме и допринесяме за него. Не можем да си позволим да мислим, че ние сме голямото изключение, че ние някак си сме достатъчно умни, достатъчно образовани или достатъчно бдителни, за да сме напълно независими от всички форми на възприетия сексизъм. Нужно е да разберем, че без значение колко съзнателни усилия полагаме да отхвърлим сексизма, ние в крайна сметка сме продукт на културата си и поради това имаме сексистки предположения и мисли, заложени в подсъзнанието си. Само след като приемем, че всички ние понякога сме част от проблема, можем да работим за минимализирането на този проблем.

След което съществуват много и различни неща, които можем да направим, за да се борим с възприетия сексизъм. По-долу ще намерите някои предположения, които други жени са направили.

Джанет Томас:

Да се освободим от вътрешния натиск означава първо, да осъзнаем как ограничаваме самите себе си, второ и също толкова важно, начинът по който реагираме на другите жени. Живея ли живота си, осъзнавайки какво наистина желая и коя наистина съм, или се опитват да приспособя към очакванията на околните? Поддържам ли жените, които нещо са постигнали и оценявам ли това, че те създават ново пространство за мен и всички останали жени, или реагирам  по правилата на вътрешния натиск, мислейки си и казвайки на глас: „Тя коя си мисли, че е ….“? […]

Нека имаме смелостта да чуем гласовете на възприетия сексизъм; решителността да ги отхвърлим като като глупости, породени от страха, каквито всъщност са; последователността да живеем живота си напълно с истината. Нека да подкрепим и да приветстваме всяка жена, която се държи като активно, весело, искренно, смеещо се от сърце, пълно с живот човешко същество. Кой казва, че не можем да имаме всичко и от какво се страхува? Ограничения не съществуват.

[Janet Thomas (BREAKFREE): THEORY AND THOUGHTS.]

Не е лесно да се борим с възприетия сексизъм без да станем негова жертва, а границата между критиката и нападките е доста тънка, както и не е лесно да се прави разлика между справедлив гняв и неоснователна атака (погледнете тази дискусия относно жените в игралната индустрия за пример на тези проблеми в действие). Но, въпреки всички клопки и проблеми е изключено да не и се опитваме. За да постигнат жените равенство трябва да се стремим към това с общи сили, което означава, че трябва да намерим начини да се справим с възприетият сексизъм и да го сведем до минимум, както нашият собствен, така и чуждият.

Изясняване на понятията:

  • За живота, белязан от вътрешния натиск:

Осъзнахме, че всички ние споделяме подобно усещане за страх: усещане, че сякаш никога не сме съвсем на мястото си, че не можем да покажем своята истинска същност, защото сме или „прекалено“ или „недостатъчно“, че се опитваме се да бъдем перфектни, за да не бъдем нападнати или изоставени и се чувстваме отговорни за всяко нещо, защото ние ще бъдем обвинени, ако всичко не върви идеално.

[Penny Rosenwasser (Proceedings of the 41st Annual Adult Education Research Conference, 2000): Tool for Transformation: Cooperative Inquiry as a Process for Healing from Internalized Oppression.]

  • Мисли по въпроса за възприетия сексизъм:

Смятам, че ние съдим по-строго собствения си пол, тъй като тези, които са се провалили ни припомнят, че собствената ни слаба позиция в социални кръгове, доминирани от мъже, ни е е подарена от мъжете и може лесно да ни бъде отнета; както и това, че сме  възприели същата идея като мъжете: мъжко – добро, женско – лошо.

[tekanji (The Official Shrub.com Blog):A deeper look into femininity.]

  • Защо да обвиняваме другите жени не е от полза за никого:

Решението не е да възприемем съществуващата йерархия. Нито да посочим характерните черти на концепцията за “женственост” и да кажем: „Ето го виновника!”. И най-вече, не бива да обвиняваме жените, които възприемат тази концепция, дори в най-лошите й форми, и да ги обвиняваме за това. […]

Критикувайте концепцията за “женственост”. […] Но никога не забравяйте, че да си жена, означава да си “женствена” в очите на обществото. Смятам, че рано или късно концепцията за “женственост” ще се превърне в архаизъм (или най-малкото, тези нейни черти, които всъщност не са свързани с пола), но дотогава е наша отговорност да решим, дали ще позволим на етикета “женственост” да продължи да бъде стигма, или ще го превърнем в сила.

[tekanji (The Official Shrub.com Blog):A deeper look into femininity.]

  • За възприемането на благосклонен сексизъм от жените:

Друго обяснение на факта, че жените приемат благосклонния сексизъм е, че това е форма на самозащита срещу мъжкия сексизъм. Smuts (1996) твърди че съществуването на моногамни двойки при човешките същества отчасти представлява еволюционния отговор на жените на заплахата от сексуално насилие (тоест, мъжът в моногамната двойка представлява защита от други мъже). По подобен начин, приемането на благосклонния сексизъм може да представлява начина на жените да се справят, когато много мъже в една култура са склонни да бъдат враждебни сексисти (сравни Jackman, 1994). Иронията е в това, че жените са принудени да търсят закрила точно от членовете на групата, която ги заплашва и колкото по-голяма е заплахата, толкова по-голям е стимулът за приемане на защитната идеология на благосклонния сексизъм. Това обяснява тенденцията жените в най-сексистките общества да подкрепят благосклонния сексизъм по-силно от мъжете. При това, страните където жените (сравнени с мъжете) отхвърлят благосклонния сексизъм по същия начин, по който отхвърлят и враждебния сексизъм, са тези където мъжете проявяват по-малко враждебен сексизъм. С намаляването на враждебния сексизъм жените се чувстват способни да отхвърлят благосклонния сексизъм без да се боят от враждебна реакция.

[Peter Glick, Susan Fiske (American Psychologist Volume 56(2), February 2001, p 109–118): „An Ambivalent Alliance: Hostile and Benevolent Sexism as Complementary Justifications for Gender Inequality“.]

източник: Finally, A Feminism 101 Blog

Гост: Джендър науки

На гости ни е Ани (anchett).
В следващия текст ще ни разкаже повече за специалността си и какво точно означава. Както и най-важното, какъв е смисълът от нея и защо. (Петя също е пуснала полезна информация)

Доста ми е трудно, когато се налага да отговоря на въпроса, какво точно уча. „Ами… джендър-науки.”  – „А, тоест, какво е типично женско и типично мъжко?”.

Не, не точно. Стереотипите могат да бъдат изходни позиции, но са продуктивни само и единствено, когато ги поставиш под въпрос и се запиташ, защо се е стигнало именно до такава мисловна връзка. Не е нужно да се отричат, поне според мен. Всичко възниква в определен исторически контекст и желанието да побутнеш статуквото и на най-тривиалната подробност придава смисъл на задаването на въпроси.

По-скоро, обаче, трудността да дам еднозначен отговор се поражда от изключителното разнообразие на въпроси и проблематика, с които са се заели джендър-науките. От самото начало трябва да обясня, че използването на понятието „джендър” е интернационално прието и би било недостатъчно, ако го преведем със „социален пол”.

Значенията на джендър се менят с перспективата. Ако например разглеждаме пола като социо-културна конструкция или като структурираща категория (което обикновено е изходната точка на социалните науки), ще се концентрираме върху взаимовръзката между пола и достъпа до ресурси и позиции. Ако попитаме, каква роля има и сексуалността в тази матрица на разпределяне на „роли”, права и идентичности, ще  получим съвсем различни отговори. Бихме могли да анализираме от джендър-перспектива текстовете в медиите (под „текст” имам предвид всякакво медиално съдържание) и да помислим, до каква степен отново се затвърдяват приети за „натурални” истини или пък се изкривяват и иронизират. Умишлено написах думата роля в кавички, защото актуалната теория се опитва да избяга от това поставяне в затворени рамки. Понятието за определена роля в обществото е недостатъчно и тромаво, не позволява препокриването, преплитането, че дори и първосигналното несъответствие на различни типове поведение.

За да не изпаднем, обаче, в твърде теоретично и абстрактно измерение (макар това да е неизбежно, тъй като джендър-концепцията е преди всичко академичен проект), можем да зададем основния аналитичен код по следния начин: Джендър-науките се развиват от общото ядро на феминистичните движения *, а именно от критиката, че определени социални, политически и културни условия не позволяват равноправие между мъжете и жените, респективно създават различни възможни структури (в най-общия смисъл).

От джендър-перспектива няма оценяване на половете –  жените не са жертви, мъжете не са потисници. Един детайл, обаче, ми се струва изключително важен: няма такова нещо като Жената и Мъжът. Има жени и мъже (да спрем за улеснение в тази бинарност, макар да искам да добавя и „т.н.”) с различен житейски опит и никой не може (а и не иска) да говори обобщаващо за всички. Това е поуката от първите феминистични движения, които са имали много универсален подход и по този начин са пренебрегнали голяма част от жените (които са имали претенцията да представят), респективно говорели са с гласа на бялата християнка от средната класа.

Но нека се върнем в изходна позиция: И двата пола се влияят от социалната реалност и механизмите на нейното пресъздаване отново и отново, затова и двата пола са основен интерес на джендър-науките.

Това обяснява и възникването на нови академични дисциплини (men’s studies, queer studies и тн.) през последните 10 години, които се опитват да се отърсят от класическата аналитична хетеросексуална (бяла, християнска) рамка на противопоставяне мъж-жена. Някои теоретици като Judith Butler (която е култ!), изхождайки от лингвистиката, дори твърдят, че и биологичният пол е резултат на конструктивни процеси. Хм, за това друг път J

Как можем да обобщим насоките и предимствата, които ни дава понятието джендър?

Като начало е важен постулатът, че социалната реалност и най-общо казано, социалните институции (семейство, училище, религиозни организации и тн.) създават различия, които поставят хората в определено положение в обществото и изискват устояването на определен тип адаптивна идентичност. Ти си недосегаем, когато се напаснеш на общоприетия алгоритъм. Условието, че биологичният пол не е идентичен със социалния, но го обуславя, трябва да се допълни и с други характеристики като материално положение и етническа принадлежност, сексуална ориентация, възраст, религия, наличие на физически/психически затруднения и тн. Тази съвкупност от определящи елементи попада под микроскопа на джендър-изследователите и повдига въпроса: защо има причинно-следствени и връзки между определени елементи, как това се възпроизвежда в главите на хората, но и в държавните закони? Тялото и неговите „роли” имат история и тяхното съществуване по определен начин не е естествен резултат от неземни сили, а продукт на определен тип управление (още едно култово име в тази насока: Michel Foucault, който разбира управлението като разпределение на властови позиции и създаването на властови отношения и зависимости).

Макар да представих доста семпло и обобщено изключително комплексни въпроси, за един начален прочит става ясно, че феминизмът, тази страшна дума, също се развива, като своите идеи. Джендър-понятието определено е демократизирало дебата за половите отношения, избягвайки от радиалността на класическия феминизъм. Това не означава, че проблемите, заради които преди няколко десетилетия разлютени жени са горели сутиените си, за изчезнали. Ни най-малко.

Това, че аз или ти не сме ги преживели, или сме решили, че можем да живеем с тях, не оправдава нежеланието да отворим широко очи, да се поогледаме наоколо и да зададем неудобните въпроси.

____________________________________________________________________________________________

*голяма удивителна: феминизмът е исторически обоснован и локално зависим феномен. Това съвсем простичко означава, че в различни краища на света и по различни време идеите, зад които са заставали феминистките са били различни, точно както и начините, по които са постигали целите си.

Ъпдейт: FAQ

Представяме ви Frequently Asked Questions  или Често Задавани Въпроси

1. Защо го има този блог?
ILLFB или иначе казано „Феминисткия блог“ се е нагърбил с нелеката задача да обясни какво точно означава феминизъм, какъв е смисълът от него и да представи темата, като цяло, пред евентуалните читатели. Не е нужно да се дефинирате като феминист, за да четете този блог или да се интересувате от феминизъм, но преди това проверете дали знаете какво означава самата дума тук.

2. Как да се ориентирам?
За всеки отварящ за първи път този блог и искащ да знаеш какво точно е това място, с какво се занимава и как да се ориентира из него – погледнете в Съдържанието, където са подредени по тема  всички публикации до този момент.

3. Какви са целите на феминизма?
Тук може да намерите идеалните Цели на феминизма.

4. Не знам в какъв смисъл използвате различни термини, как да разбера?
Погледнете в нашия Речник, който се намира горе вдясно като страница и съдържа кратки дефиниции на всички понятия, които използваме.

5. Какви теми обсъждате?
Варират: сексуалност, взаимоотношения, родителство, религии, през насилие, отклонения, сексизъм, расизъм, стереотипи, та до изкуство, литература, филми и медии.

6. Искам да коментирам!
Чудесно, погледнете правилата на блога.

7. Защо не ми се появява коментарът?
Или изчаква одобрение или по някакъв начин нарушава правилата на блога.

8. Как да се свържа с вас?
Ако желаете да се свържете с нас, за да ни отправите критики, да коментирате, препоръчате нещо или просто, за да кажете „здрасти“, можете да ни пишете на itlookslikefeministblog[@]googlemail[dot]com.

Дефиниция: Критично мислене

С тази публикация слагаме началото на представянето на дефиниции, тяхното обяснение и съответно, задълбочаването и развитието на идеята зад този блог.

Критично мислене е процесът свързан с подкрепянето или отхвърлянето на дадено предложение или хипотеза, на базата на достоверни доказателства. Състои се от разумно анализиране и преценка на приети от хората за верни информация, частични изказвания или предположения. То е процес водещ до размишляване върху изказванията и подлагането под въпрос на посочените доказателства и направените оценки на фактите.

Няколко точки, характеризиращи критичното мислене:

  • Вникване в чуждите позиции, аргументи и изводи;
  • Съобразяване с наличието на чужди гледни точки;
  • Издигане на честни контриращи аргументи и доказателства;
  • Способност за четене между редовете, виждане под повърхността и отсяване на грешни или нечестни изводи;
  • Разпознаване на техники използвани с цел дадено изказване да бъде по-предпочитано от друго – невярна логика или демагогия;
  • Структурирана и логична аргументация както и проява на търпение към чуждото мнение;
  • Способност да анализираме собствените си аргументи от гледна точка на това дали са верни, доказуеми, базирани на смислени доказателства и дали са смислено изложени;
  • Представяне на структурирана, изчистена и добре обоснована гледна точка, която има за цел да убеди в правотата си.