Продавачи и купувачи

автор: Аманда Маркоти

Ние, поддръжниците на феминизма, обичаме да говорим за двойни стандарти, като особено популярно е противопоставянето „мъж с много партньорки е пич/жена с много партньори е курва“ и всъщност, за него дори често се говори като за Двойният стандарт. Но един от тези двойни стандарти, около който сме склонни да кръжим в дискусиите по въпросите за секса, съгласието за секс, секс индустрията и т.н. е начина, по който съществуващият модел на хетеросексуалност е базиран на модела „той купува/тя продава“. Това е най-очевидно, когато става дума за секс индустрията, където мъжете буквално купуват и жените буквално продават, но според мен предположението, че мъжете избират, а жените са избирани продължава да функионира и в по-либералните кръгове.

(А в кръговете на женомразците, това предположение не е завоалирано със спретнати малки евфемизми и идеологията на свободния пазар ги кара да се жалват, че малолетните момичета не се продават легално). Но, общо взето, не виждам поддръжниците на феминизма да подхващат този проблем директно – освен ако не се казват Twisty Faster – и очевидно тя си говори в една експериментален плоскост, която е интересна и провокира към размисъл, но няма особено отражение върху живота на тези от нас, които не флиртуват с идеята за сепаратизъм.

Определено бих искала да видя този двоен стандарт да се обсъжда по-често като такъв. Мисля, че той е в основата на голяма част на културата на изнасилването и на страховитите изисквания на така наречените “Добри момчета“™, защото като странично последствие, моделът „жените продават/мъже купуват“ създава убеждението, че мъжете имат изконно право на секс с партньорка. В края на краищата, в нашата икономическа система, стига да имате пари, е нечувано да ви отхвърлят като клиент, често заради законите против дискриминацията. Цената в хетеросексуалната икономика не винаги е парична — говорим за метафорична, не за истинска икономика — затова нека да се замислим над жалбите на така наречените „Добри момчета“ ™. Те са платили цената, обръщали са внимание на жената и са се престрували, че я слушат и сега тя трябва да изпълни своята част от сделката, нали така? Най-интересното е, че тъй като жените се считат за продукт, а мъжете за купувачи, жените съответно стават ресурс, при което в играта влиза аргументът за справедливото разпределение.

Жените, от друга страна, са продавачи в хетеросексуалната икономика. Наша работа е да направим така, че продуктът ни да си заслужава да бъде купен. Ние имаме право на секс с партньор толкова, колкото една компания има право да изтегли всичките си джаджи, ако клиентите не ги купуват.

Съветите, отправяни към двата пола, отговарят на това виждане. Когато жените нямат особен успех с мъжете, стандартния съвет, който им е даван е, да се погледнат и да преценят дали не искат прекалено висока цена за продукта, който предлагат. Оттам нататък съветите са или да подобрят качеството на продукта си, или да смъкнат цената. Разбира се, тъй като американското общество е оптимистично настроено, повечето от съветите насочени към жените, са за повишаване на качеството на продукта.

Но определено ще се намерят и достатъчно такива, които смятат, че жените са прекалено надути и си мислят, че заслужават кой знае какво, т.е. искат твърде висока цена за боклучавия си продукт. Съветите да занижат изискванията си не са чак толкова разпространени, колкото съветите как да се научат да правят по-добри свирки и как да се сдобият с плосък корем, но определено ги има. Предположението, от пазарна гледна точка е, че продавачът трябва да продава, но купувачът не е длъжен да купува. Тоест, в хетеросексуалния модел на връзките, жените често са представяни като отчаяни да накарат мъжът да се подпише на пунктирана линия и да потегли с новата си кола-жена. Мъжете, разбира се, са купувачите и съответно са представени като двоумящи се дали да си похарчат парите. И така, обвързването ни се представя като напрегнати преговори между жена, която се опитва да се отърве от продукта си и мъж, притеснен, че плаща твърде много. Мнозина консерватори предупреждават, че след като жените вече правят секс преди брака, сега е много по-лесно за мъжете изобщо да не купуват, също както би било много по-трудно да се продаде нова кола на запален колоездач.

Съветите по отношение на секса и запознанствата, насочени към мъжете, са повече на тема как да бъдем по-хитър потребител. Книгите и сайтовете за пикап нямат интерес да учат мъжете как да подобрят продукта си, за да искат да го купят повече жени. Сериозно, PUA ръководствата са като ръководства за изгодно купуване на кола – дайте си вид, че имате пари, демонстрирайте пред продавача, че изпълнявате изискванията, за да притежавате автомобил, пазарете се за цената (което тези наръчници ви предлагат да направите, обиждайки жените и надявайки се, че смъквайки самочувствието им, ще ги накарате да смъкнат и цената) и готово. Истинско самоусъвършенстване им е толкова чуждо, колкото предположението, че трябва да имате добър характер или тънка талия, за да си купите кола. Нужно е само да имате пари, кредитен рейтинг и солидна способност да се пазарите.

Това, което предизвиква такива разногласия в дискусиите за хетеросексуалните връзки с по 500 коментара е, когато поддръжниците на феминизма оспорват този модел, въпреки че – отново – смятам, че обикновено само докосваме повърхността на различните проявления на това явление, вместо да го атакуваме пряко. Това беше причината за спорът около Elevatorgate*. В пазарния модел за запознанства на мъжете е позволено грубо да се пазарят, точно като купувачи. Когато им се каже, че това плаши, се обиждат по същия начин, както биха се обидили заради някого, изгонен от автокъща, защото не носи костюм — ей, ама откъде знаеш, че той няма пари! Остави го поне да направи оферта! Причината ние, феминистките, да не обичаме да използваме стратегията „Имам приятел/съпруг“, за да се отървем от досадници е, защото всъщност по този начин казваме, че не сме за продан, понеже някой вече е платил за нас.

И разбира се, причината темите за мъжете, които купуват секс, да бъдат раздухвани до епични пропорции е, че винаги се намират една шепа хора, които да пробутват мита за Горкия Нещастен Клиент , т.е. убеждението, че мъжете, които плащат за сексуални услуги са просто нещастни типове, които не могат да си осигурят секс по нормалният начин и съответно са принудени  — защото на мъжете им се полага секс с партньор  — да плащат за него. Фактът, че жените не си купуват секс, ако не могат да го получат по нормалния начин, въобще не се споменава. В крайна сметка, жените са продавачи, а продавачите не разполагат с правото да продават по начина, по който купувачите имат право да купуват, стига да разполагат с парите. На поддръжниците на феминизма се заявява, че трябва да съчувстваме на предимно митичният Нещастен Клиент (в действителност, повечето клиенти имат съпруги или приятелки и не купуват секс толкова заради удоволствието от самият него, колкото за да се почувстват по-мъжествени, доказвайки си, че могат да се купят и контролират жени), защото както знаем, жените са ресурс и като добри либерали би трябвало да искаме по-справедливо разпределение.

Много от нас, поддръжниците на феминизма онлайн, сме за насърчаването на модел на сексуалността, наречен „ентусиазирано съгласие“ и по мое мнение, един от начините този модел да бъде постигнат е, като отхвърлим пазарния модел на хетеросексуалността. Защото, да се превъплътя за момент в Twisty Faster, ако отредим на мъжете ролята на купувачи и на жените ролята на продавачи, това означава, че се предполага жените да са в постоянно състояние на съгласие, също както галон мляко в магазина е на разположение на всеки, който може да събере 5 долара, за да си го купи. Докато действа пазарния модел на хетеросексуалността, представата, че сексът трябва да бъде взаимен обмен между две личности, няма да е разбираема за повечето хора.

Това, което ме подтикна към тези размисли, беше анализът на Трейси Кларк-Флори за това, кога „грубия секс“, известен още като секс, включващ насилие без ентусиазираното съгласие на партньора, е в реда на нещата. За онези от нас, които не вярват в пазарния модел на хетеросексуалността, отговорът е очевиден: никога. Сексът с човек, който не казва „да“, особено ако се страхува и е под натиск, никога не е ОК. Ако един мъж не може да получи ентусиазирано съгласие за груб секс от равностоен партньор, толкова по-зле за него. Кларк-Флори стига до същото заключение, но е направо покъртително да се види доколко идеята, че на мъжете им се полага секс с партньор, оказва влияе на способността ни да преценим етиката на подобна ситуация.

Какъв е начина грубия (или „брутален“) секс да бъде договорен? Как да го наречем в случай, когато жестокостта и доминирането не са желани, но и не е възразено срещу тях? Дали по-агресивният е длъжен да получи разрешението на партньора си, или трябва „пасивния“ партньор да се противопостави, ако не му харесва?

За тези от нас, които не вярват, че на мъжете им се полага секс с партньор, а че секса трябва да бъде взаимен обмен между ентусиазирани партньори, това не са сложни въпроси: 1) Чрез отворена комуникация между двама души, за които безопасността на другия е приоритет. 2) Никога не е ОК и често си е направо изнасилване. 3) Отговорността винаги е на активния партньор. Добре е хората да се защитават, но не е задължително. Този, който настоява за повече, е длъжен да се увери, че не насилва другия.

Всичко това е очевидно, ако не вярвате, че мъжете са купувачи, а жените продавачи. Идеята, че тя е съгласна, стига да не казва „не“, е абсурдна ако я приложим в други социални ситуации. Например, ние каним хората да парти, не им казваме да бъдат еди-къде си по еди-кое си време, очаквайки сами да съберат куража да ни откажат. Не примамваме хората в домовете си под фалшив претекст и не заключваме вратата, настоявайки те да ни се помолят, за да ги пуснем. Не се появяваме неканени в къщите на хората с чанти в ръка и не започваме да се настаняваме, освен ако не ни вдигнат скандал и не ни изхвърлят. Сексът е социална ситуация и трябва да се третира като такава. Но вместо това е смятан за пазарен процес и трябва да се чудим, дали е приемливо да се оказва натиск върху неохотен човек, стига да не се съпротивлява.

Разбира се, хората са пословично некадърни в общуването по време на секс – независимо дали става дума за това, открито да заявяват какво искат или да попитат какво иска партньора им.

Мисля, че това изречение е ясен пример за това, как дори поддръжниците на феминизма могат да прихванат идеята, че на мъжете им се полага секс с партньор. Някои мъже не умеят да преговарят! Трбва да ги съжаляваме! Определено не бива да им казваме, че ако не могат да убедят никого да се съгласи да прави секс с тях доброволно, толкова по-зле за тях, защото това би означавало, че секс с партньор не им се полага по право. Всъщност, Трейси съвсем не казва това. Но импулса да съчувстваме на мъж, който не може да схване идеята, че трябва да получи съгласие, до голяма степен се корени във факта, че не подлагаме на съмнение правото на мъжете да разполагат с времето и вниманието на жените.

Всъщност бих казала, че в моят идеален свят всеки би бил малко нещо продавач и никой не би бил купувач. В действителност, приятелствата вече работят на такъв принцип. Хората не трябва да се чувстват в правото си да разполагат с времето или вниманието на околните и да осъзнаят, че е тяхна отговорност да ги очароват толкова, че да им ги дадат по собствено желание. Смятам, че малко по малко нашата култура се обръща в тази посока и мъжете започват да мислят как да бъдат това, което искат жените, вместо как да платят метафоричния етикет с цената, която им е втълпено да мислят, че виси на всяка жена. Но ни предстои още дълъг път.

Източник


 

*Elevatorgate – на Световния конгрес на атеистите през юни 2011, блогърката Рабека Уотсън говори за сексизма в движението на атеистите. По-късно във видеоблога си тя описва как след речта й и продължителната дискусия с група от участници, един от тях я последвал в асансьора и я поканил в хотелската си стая. Тя обяснява защо това е неуместно и приключва със съвета: „… мъже, не правете така“. В отговор на този клип, Рабека Уотсън получава безброй вулгарни обиди и заплахи за изнасилване и за живота си.

 

10 thoughts on “Продавачи и купувачи

  1. Ясно, издаде се. Интелигентен текст, добре подкрепен с аргументи и прецеденти, но това изречение накрая:

    „Смятам, че малко по малко нашата култура се обръща в тази посока и мъжете започват да мислят как да бъдат това, което искат жените…“

    е синоним на англоезичния израз „when the shit hits the fan“. .

    Ясно стана (за пореден път) колко едностранен и дискриминиращ е феминизмът, проповядван в този блог:

    „и мъжете започват да мислят как да бъдат това, което искат жените…“

    Верно ли, бе, майна?

    Няма да ви попитам защо не ходите да защитавате жените в Судан и в Саудитска Арабия, вместо да изнасяте презентации и да блогвате от цивилизованата дистанция на Европа и САЩ? Няма да попитам, защото знам, че не ви стиска и, че там бесят на кран (убиват с камъни), вместо да се съмняват в това купувачи ли са или не, имат ли право на партньорка или не. Те дори официално имат право на до 4 партньорки. Напълно законно, при това! И е достатъчно да повторят три път пред свидетели „развеждам се с теб“ на произволно избрана от тях, за да я оставят без прехрана, без подслон, без доходи и без достъп до собствените й деца. И това е проблем. А вие никога не сте имали смелост да направите абсолютно нищо, за да облекчите поне малко положението на тези жени, за да се справите с истинския проблем. Вие, „подкрепящите феминизма онлайн“ сте като парламентьори на царство без собствена армия. Можете да работите само с думи, но никога, дори теоретически, думите ви не са подкрепени от дела…

    Споделям опасенията си колко грозен, едностранен и несправедлив ще стане светът, ако някой ден, на хора с мислене като това на авторката, им се даде някаква реална политическа власт….

    Този блог е добил широка популярност с цензурирането на несъгласните коментиращи и съм сигурен, че ще забраните коментара ми, но поне се надявам, че може би сте го прочели до края.

    • О, цели пет минути не бях чувала изтъркания аргумент „защо не тръгнете да спасявате жените в арабския свят“. Първо, защото не се намирам нито в Судан, нито в Саудитска Арабия. Второ, защото не говоря езика и не познавам културата им. Трето, защото не познавам тяхното общество, така че не мога да се впиша в него, какво остава да го променя. Трето, арабските жени не спират да повтарят, че нямат нужда някой да ги спасява.

      Четвърто, ако толкова те боли сърцето за арабските жени, защо не идеш да ги спасяваш ти? Понеже са ти абсолютно безразлични, затова. Просто ги използваш, за да накараш българските жени да млъкнат.

      И отсега въвеждам ново правило – всеки коментар, съдържащ „вие сте зли и жестоки и знам, че ще ме цензурирате“ автоматично ще бъде изтриван. Аман от детински опити за манипулация.

  2. Въпрос към авторките – колко пъти сте предлагали секс на мъж? Става въпрос на непознат мъж, в кръчмата, в парка, в супермаркета, та ако щеш дори на улицата?

    А сега ми кажете колко пъти мъже са ви предлагали на вас секс?

    А сега да помислим отново, кой е продавача и кой е купувача? Кой реално предлага и кой избира с кого да си легне?

    • Ако искаш, свържи се с авторката на този текст, Аманта Маркоти, и я питай.

      Междувременно аз, която съм го превела, ще ти задам един въпрос. Кой плаща в една пазарна сделка – продавачът или купувачът?

      • Пазарната сделка е доброволна размяна на стоки/услуги срещу финансови средства или на стоки/услуги срещу стоки/услуги (бартерна сделка). В пазарната сделка и двете страни прибират това което им е нужно и обикновено и двете страни остават доволни от сделката.

        Може да останеш недоволна от сделката ако купувача насила ти вземе стоката и ти пробута нещо, което не желаеш или продавача насила ти вземе парите и ти даде нещо, което не желаеш. Но и в този случай и дори когато говорим за насилствен секс става дума за престъпление.

        Статията е абсурдна, довода, че жените са продавачи (аз даже не разбрах в крайна сметка продавачи на продукт ли са жените или са самия продукт?), а мъжете купувачи е още по-абсурден, защото в действителност е точно обратното, мъжете са тези, които предлагат секс. Дори в патриархалните общества жените, които се предлагат са смятани за курви, уличници и т.н.

        Решението да цитирате Аманда Маркоти – доказана мъжемразка, лицемерка и радикална феминистка е достатъчно доказателство, че блогът ви спада към радикалното течение на феминизма, благодаря за откровението.

    • Аз лично… многократно. На 25 години съм, имала съм няколко връзки, инициирала съм секс с всеки от партньорите ми, ако искаш да питаш глобално… мога да ти посоча един сладък двоен стандарт. Активните жени са третирани негативно, а жени, които не крият/умаляват или прочие такива сексуална си история са наричани курви. Понеже съм го виждала многократно пък и не е като да не е супер разпространена идея, че да трябва и да я доказвам, логичено, по-малко жени инициират секс, но факт е, че се променят настроенията, основно заради влиянието на идеята, че секса е нещо, което е за удоволствие и на двамата партньори, а не бартер секс за _____. Аз лично съм виждала/чувала неведнъж хора да защитават идеята, че жените не харесват да правят секс, а е просто средство за ____. Та… да отидеш на блог, където очевидно хората, които го списват не вярват в подобни стереотипи и логично, живеят живота си в съответсвие с това, е малко трудно да го използваш като „аха!“ момент, основно защото ще ти се каже точно това. Случва ми се.🙂

  3. Коментарът е изтрит, тъй като коментиращият използва различни псевдоними от един и същ IP адрес (същия като на kuouva444).

  4. никога не съм приемала репликата ‘имам приятел/съпруг’ като ‘някой вече ме е купил’, а по-скоро като ‘вече съм емоционално обвързана с друг човек и не търся компания’.

  5. Държа да отбележа, статията Е писана от човек живеещ в САЩ, със сигурност няма да е 100% аналогично с опита/реалността тук.🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s