Непоносимата скука на телевизионното битие

От всички български сериали и филми, които се нароиха в последната годинка, две, три, пет, днес си дадох сметка, че няма един женски персонаж, за който да ми пука или с който бих искала да си поговоря, ако я срещна в реалния живот.
Което си е постижение само по себе си, защото не са малко споменатите произведения и поне на принципа на късмета,все един такъв персонаж трябваше да се появи, ако и по чиста случайност. Да, ама не.

За съжаление повечето персонажи попадат в няколко семпли категории, които влият доста негативно на изграждането на интересен и приятен персонаж още в самото начало.

1. злобарки/клюкарки/тормозещи семейството си и мъжа си (ако е комедия). Или са визуално отблъскващи (което като следствие води до персонажът да е написан елементарно, плоско и скучно, без реална комплексна мотивация) или ако са красиви, се залита в подкатегория
– кукли подвид кифли, които са там, за да плакнем очи, но имат интелектуалния багаж и сценичното присъствие на умряла жаба. Тук таме се намира положителен образ, но често в желанието да покажат реализъм и да създадат връзка с реалната ни пост соц среда, морално и социално, са отблъскващи като личности, един вид… по-малкото зло или можем да стискаме палци за тях, защото са във връзка с някой любим друг герой.

2. Идеализираната героиня. Винаги има една такава. Перфектна, добричка, самата невинност, до степен да се застрелва сама в крака от седене на ръцете и чакане да бъде спасена, понеже почти винаги добродетелността й е гарнирана с пълна бепомощност и липса на инициатива.

3. Стеореотипът самоход. Такива хора в реалния свят просто няма. Тя е купчина стереотипи, независимо на каква тема. Дали тъща, дали съпруга, каквото и да е… Стереотип, до степен пародия, която обаче не е умишлена и самооосъзната като такава, а ни се продава като реален образ.

Тъжно, но факт, сценаристите ни отразяват една изкривена действителност, в която черпят идеите си за персонажи от собствените си, пък и на околните предрасъдъци и изтъркани клишета. Познавам много хора, които са страхотни, невероятни и прекрасни. Хора, които са силни, умни, талантливи и комплексни. Хора, за чиито истории би ми било интересно да чета/следя и въпреки това, са най-обикновени хора и към които всеки може да се идентифицира и заинтересова.

Всъщност не само женските персонажи в българските филми и сериали са пълна скука, но тук таме се намират разни случайни изключения сред мъжките персонажи, дори и заради директния копи пейст, който се прави над чуждите истории и сценарии, наред с персонажите

. Това, от което имаме нужда са интересни и комплексни персонажи… не избиване на комплекси с идеята, че зрителят иска да гледа как на всички други също им е толкова скапано, колкото и на него/нея.

Жалко.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s