Силни персонажи или защо трябва да ни пука?

Телевизията, филмите, книгите, всички те са средство за разтоварване и забавление. Те са и нашият прозорец към света, сблъсък към светa, така, както някой друг го вижда/си го представя и си го обяснява на себе си или нас.

Ако изброя всички сериали и книги, наред с филми, които съм гледала, списъкът ще е засрамващо дълъг.
А ако изброя списъкът с произведения, които са ми повлияли или са ми дали нови идеи за обмисляне, списъкът също няма да е никак кратък. И това са тези, които мога да ги локализирам съзнателно, колко ли са тези, които са ми повлияли неосъзнато за мен?
Ние изграждаме представите си за нормалност чрез изкуството, факт. Тук няма терен за спор или алтернативни гледни точки.

Примери в картинки:

Ние живеем в общество, което основно консумира западно изкуство – музика, литература, комикси, мода и т.н., който си спомня деветдесетте и манията по марковите маратонки и касетофоните, идеализацията на Америка, е наясно за какво говоря. Ние променяхме представата си за нормалност и реалност чрез достъпът до единствените продукти, които стигаха до нас – поп-културата на западния (американския) свят. Факт е, че те не са единствените, но те са най-достъпни. Гледаме ги от билбордовете, по списанията, по новините и клюкарниците, също така. Разбира се, сериалите и филмите вече ги споменахме. И да, алтернатива има, просто, за да я намерим, трябва ние активно да я търсим, а не просто да погледнем през прозореца или да пуснем радиото.

Не е невъзможно да са подредени в такива пози, дрехи, височина и пр. случайно, наистина... може да е случайно, че и двете жени са под ъгъл и гледат Лайтман... главния герой, все пак.

В България все още има малко до липсващо расово и етническо разнообразие и то в никакъв случай не се появява в нашата собствена (поп) култура. Ние не виждаме такива музиканти, художници, писатели, които да НЕ са крайно дефинирани или като token примери на дадената си раса/сексуалност/етнос и прочие. Което ни влияе как приемаме и третираме хората около себе си, а и виждаме как гледат на нас самите и как ще интерпретират нашето поведение също така, в зависимост от контекста на расата ни/пола ни/сексуалността ни/етноса ни/образованието ни/материалното ни положение.
Не случайно вестниците продават със заглавие „Роми/Цигани направиха еди-какво-си“, но няма да срещнем „Българи направиха еди-какво-си“, когато са отразявани национални новини, нали?

Хм, второстепенен и главен герой, активна и пасивна позиция.

Зачекне ли се дискутирането на изкуството като такова, трябва да сме наясно, че абсолютно всяко нещо, което виждаме/чуваме/четем, е специално създадено, с цел да бъде чуто/видяно/прочетено и че всеки един момент е внимателно премислен, оформен от съзнателни и подсъзнателни причини като желание да се привлече внимание чрез стереотипи, вярвания, митове, предположения и символи, които са се наложили в съзнанието на публиката, за която е предназначен даденият продукт (защото така е по-лесно, използването на бързи способи за разпознаване, отколкото изграждане от нулата).
И тъй като в момента цари глобализация, има огромна маса хора, които виждат и възприемат един куп символи, стереотипи, предрасъдъци по един и същи начин, защото са расли/развивали в общо общество и са били облъчени от много строг и идентичен по вид набор послания и тяхното интерпретиране е било конкретно уточнено.

Ако мацката се беше напънала да е още малко по-секси, сигурно щеше да си скъса нещо от напрежението. И двамата са главни герои, все пак, кой е на преден, кой е на заден план, позиция на тялото, дрехи...

Когато гледаме филм, ние виждаме персонажи, дошли от главата на някой, който ги е измислил и ги е поставил в дадена ситуация. Ние не знаем първоначално в какво вярва този човек и как той/тя вижда света и как го интерпретира около себе си. В края на филма вече знаем.
Не случайно ако погледнем някои стари филми, те ще ни се видят расистки и сексистки. Сега ни се виждат пародийно такива, но тогава това отношение е било приемано за напълно нормално, поне от масовото общество, затова когато са създавани, те са били правени умишлено такива, за да се харесат на публиката или защото самите създатели са вярвали искрено в тези неща, което е влияело на публиката, че това е нормата и те са търсили в последствие още от същото. И така нататък.

активен/пасивен/сексуална символика, че и заплаха за физическо насилие, цветова схема

Уж се променяме и обществото ни се развива, осъзнава, че ние не сме ограничени и дефинирани от раса/пол/етнос/сексуалност/възраст, но от друга страна, най-процъфтяващата кино индустрия в западния свят е Холивуд, мястото, където една и съща история се повтаря отново и отново, и отново, и отново… с различни цветове, под различна форма, но казваща накратко едно и също, повтаряща едни и същи изтъркани идеи и клишета, затвърждавайки, че история А може да се развие само по един и същи начин.
Всъщност всички вече са отегчени от този маниер на разказване, а десетките и стотици интелигентни и гениални хора, които въждат света по различен начин, имат различен поглед над нещата… те не получават финансирането, защото макар всички да знаят, че историите, които сега ни се разказват са скучни, те са и по-лесни за правени, по-лесни за снимане, по-лесни за продаване… те са и по-безопасни, защото са познати, та тези чудесни хора, които обичат изкуството виждат, че ако не са конформисти, имат твърде малко шансове, да стигнат до масовата публика. Затова виждаме отново и отново красивата, но куха главна героиня, която си пада по главния мухлю, виждаме тъмнокожият персонаж, който умира първи, виждаме отрицателните герои задължително глупави, говорещи неправилен английски, необразовани, неадекватни, изпълнени с фанатичен плам, който е лесно победен от персонаж с емоционалната и интелектуална сложност на торен бръмбар.
Затова виждаме герой персонажи, чийто китки са толкова чупнати, че напомнят на махало, а всички жени са масово вманиачени да отслабнат, да се омъжат и да си родят деца, а тези, които са работещи, са представени като отчаяни, нещастни и тъжни.

цветова схема, подредба (макар че тук е доста по-приглушено)

И макар да знаем, че това не е света ни, ние го виждаме като символ на реалността отново и отново. Тези представи влияят на интересите ни, на предпочитанията ни, на предрасъдъците ни, ние виждаме дефинираната нормалност и виждаме различаващите се от нея имащи само строго конкретна форма, изглеждащи и звучащи по строго определен начин. Затова, когато видим/чуем хора в реалния ни свят, с които досега не сме се сблъсквали, нашата информация и представа за тях вече е изградена на базата на измислените и строго манипулираните образи, съответно, неосъзната дискриминация и предрасъдъци царят към тях.

И не ми казвайте, че изкуството е само изкуство, защото изкуството е отражение на живота. Не случайно отражение – променено, понякога изкривено, различно, наблягащо на един или друг аспект, влияещо и повлияно.

33 thoughts on “Силни персонажи или защо трябва да ни пука?

  1. в последната картинка няма нищо приглушено, чернокожият е в края или направо в сенките. не знам какво имаш предвид под цветова схема.
    ще ми е много интересно да разбера и какво точно успя да те наведе на тези размисли:)

    • Лили, приглушено е в сравнение с останалите примери (които нещо са изчезнали, ще го оправя довечера). Анализ на позициониране, на цветови схеми (кой в какви дрехи и на какъв фон е), на раса, етнос, пол… това са си цяла серия отделни текстове всъщност, които тук просто зачекнах бегло отгоре, защото иначе щеше да стане чаршаф.

      Причините да пиша този текст са българските сериали.
      Те са толкова прозрачно прекопирани, че ми демонстрираха ужасно явно неща, които по принцип игнорирам или не коментирам, защото има толкова много добри анализи, че моите думи ще са само капка в морето.
      С появата и увеличаването на български филми и сериали обаче, тези дискусии стават належащи и този текст е вход, отваряне на линията за дискусия, по същия начин както въпросника за мъжката девтвеност е отваряне на дискусия относно секс, сексуалност и пр. ъгли, които ми се струват неанализирани. (Което ме подсеща, че тези дни трябва да го пусна най-после текста).🙂

      Аз обичам да да чета книги, да гледам филми, да следя сериали… обичам да виждам интересно написани истории, с комплексни персонажи, които имат какво да кажат и тъй като става все по-трудно в поп-културата да се намират такива (а не след дълго и упорито и усилено ровене, стискайки палци), темата ми се стори необходима да коментираме.🙂

  2. „И макар да знаем, че това не е света ни, ние го виждаме като символ на реалността отново и отново.“ (…)

    Да, а също така хлапетата които играеха Counter Strike или Quake сега всички до един са масови убийци, тийнеджърите, които ставаха и лягаха с Hustler или Playboy всичките са изнасилвачи, а пък geeks дето цъкаха по цял ден Age of Empires са лидери на тоталитарни режими…

    In the quite words of Virgin Mary… Cum again?

  3. „Влияние“ се различава от „програмиране“. Например, компютърните игри е малко вероятно да накарат някой да излезе и да започне да гази хората с кола или да ги стреля с АУГ, но от друга страна променя отношението и нивото на толерантност и шок към престъпления включващи огнестрелни оръжия.
    Разбираш ли разликата между двете?

  4. Смятам, че се нуждаеш сериозно от литература по тази тема. И то от някой, който е с различни възгледи от твоите. Както и от нов чифт очи, за да видиш каквото предният път си пропуснала.

    И за протокола само, Латйман никой не го гледа, още жените (забравих им имената на героите, шейм он ми, задето изгледах безбожно глупашки сериал и не можах да запомня две имена).

  5. На мен пък ми изглежда като да слагат акцент на главния герой, което е доста нормално. Специално примера с Доктора държа да го разкараш от тази конкретно тема – мацките, които пътуват с Доктора ВИНАГИ са изключително интелигентни и силни жени и това се доказва във всеки един епизод. Редовно му спасяват живота и света, не задължително в този ред.

    • Причината да сложа тази корица беше позата на Дона, много време се чудех дали наистина да я сложа или махна, но я намирам за добра илюстрация. Не една и две хубави серии в самите истории не се поддават толкова на тези стереотипи, но кориците се и разликата е очебийна.🙂

      • Какво й е на позата на Дона? Това, което аз виждам, е как доктора се опитва да я предпази (щото характера му е такъв – да спасява всички и да не позволява да нараняват някого заради него), а тя съсредоточено гледа към заплахата, готова да изскочи всеки миг, ако се наложи.
        Дай ми такива корици на филми, в които главните герои са жени.

  6. Ето няколко примера за позициониране, което е по-различно от посочените примери:

    http://www.imdb.com/media/rm3728048640/tt1266020
    http://www.imdb.com/media/rm632011264/tt1582453
    http://www.imdb.com/media/rm1936505344/tt1190689
    http://www.imdb.com/media/rm54312448/tt1515193
    http://www.imdb.com/media/rm3089210624/tt0458253
    http://www.imdb.com/media/rm614240256/tt0914387

    Във всички случаи главните герои са жени. В последните години има много шоута, в които това се случва. Не всички се въртят по големите канали, но е повече от видно, че ги има, публика имат, даже доста престижни награди получават. Тук давам само някои примери, иначе има още доста.

    • Супер, ама ние не говорехме за женските персонажи само, а за персонажите като цяло.🙂 За начините на създаване и защо е важно да има разнообразни и интересни персонажи, а не просто прекопиране на едни и същи стереотипи отново и отново.

      Мерси за линковете, много са интересни, хубаво е, че се увеличават лека, полека.

      • Да, именно персонажи като цяло. Защото във всички показани от теб плакати става дума за филми с главни герои мъже. Някак си нормално е в позиционирането да доминира ГЛАВНИЯТ ГЕРОЙ. Мъж или жена. Или негър. Или коза. Би било странно ако не е така. Не мога да разбера къде е проблемът тук…

        • Не съм сигурна, но може би една от причините е, че повечето сериали имат за галвни геори мъже – дори когато полът няма отношение към героя. Пробвах да видя как стоят с нещата с любимите ми сериали и ето какво излезе:

          Два метра под земята: http://edzcelperk.files.wordpress.com/2011/05/six-feet-under-1.jpg – доста равностойно, всички са в едн план, без първостепенни и второстепенни геори, което отговаря на структурата на сериала.

          Декстър – http://f-tw.com/wp-content/uploads/2011/12/32.jpg – тук става въпрос за сериал, фокусиран изключително върху главния герой и той е единствения на преден план – затова и почти всички промоционални снимки и плакати са само с него. В една от малкото, които включват и другите геори, останалите план ми се струват равно подредени: мъж и жена прави, мъж и жена клекнали; това отговаря и на времето и вниманието, което им е отделено в самия сериал.

          Грозната Бети: http://24.media.tumblr.com/BSfKzkgpYpuojmwvkfED6uFQo1_500.jpg – тук нещата стоят точно както горе, само че главният герой този път е жена, а останалите са подредени по важност, която изглежда не зависи от пола или етноса им.

          Шерлок: http://www.brainpickings.org/wp-content/uploads/2010/11/bbc-sherlock.jpg – тук главните герои са мъже; може да се спори, че така е в оригиналната книга, но разбира се нищо не би им попречило да направят Холмс жена; във всеки случай сериалът е гениален и аз лично не се оплаквам.

          Момчетата от Медисън авеню: http://www.amoeba.com/dynamic-images/blog/Sarah/mad-men-cast – тази според мен е анй-интересна от всички от феминистка гледна точка, защото е заснета именно с идеята за разделение на мъжките и женските персонажи – това не е случайно, защото една от основните теми в сериала е сескизмът в САЩ през 60те години на 20 век и последствията от него за двата пола и за промените в американската средна класа като цяло. Жените са заснети в дома, мъжете в офиса и това, което ги свързва, но и разделя, е преди всичко бракът/интимните отношения (ръцете на Бети и Дон). Така че може да се каже, че това си е 100% феминистка промоционална снимка. Друга интересна промо снимка е тази : http://cdn.screenrant.com/wp-content/uploads/mad-men.jpg – в която двете жени са на преден план, облечени в светли/ярки цветове, което ги кара да изпъкнат максимално пред скритите в сянка, облечени в тъмно мъже, които пък са повече на брой – жените са екзотични птици на работното място през 60те години. Разбира се, има и снимки с орбатната конфигурация, но важното е, че не са само те.

          Разбира се, фактът, че това са моите любими сериали и че аз съм феминистка, не е без значение, защото интересите ми играят роля за това какво харесвам и гледам и какво не.

          • „Шерлок – тук главните герои са мъже; може да се спори, че така е в оригиналната книга, но разбира се нищо не би им попречило да направят Холмс жена“ – това беше шега…. нали????

          • Не, не беше шега. След като могат да го направят лекар (д-р Хаус) и да го пренесат в 21 век, където да си списва блог (Шерлок на BBC), значи могат да го направят и жена – това е творческата свобода. Освен ако не смяташ, че жена не би могла да бъде гениален детектив.

  7. Е да де, но Лейди нали попита за сериали с дами в главните роли. Няма проблем за линковете, киното и телевизията ме интересуват не само като консуматор🙂

  8. Енея, аз пък гледам, че масово в медиите се говори за българи, които си били продавали децата и т.н., а между български гражданин и българин има разлика. Лично аз за българи, продаващи децата си дори в най-тежките времена, не съм чувала, вижа за цигани- да. Естествено, че във вестниците няма да се пише „българи“. Ако не знаеш България все още не е многонационална страна Енея, така че по подразбиране ние тук сме си българи, колкото и да ти е неприятно това. Не се притеснявай това ще е до време, а любимите ти цигани ще ни претопят, но тогава няма да станем циганска държава по простата причина, че циганите не могат да се гледат и управляват, а са паразити. Естествено, че има свестни от тях, но цялата им „култура“ призовава към едно особено прекрасно поведение…. Наред с каручките им, трябва да им позволим да си вършат едни работи на тротоара, защото такава им била културата. Само че, Енея, след като някой живее в България и иска да го приемат като всички останали, трябва да спазва нормите на поведение и законите в страната, а не да пищи с/у българите, при положение, че тази страна си е наша(основава се на българската култура и като искаш на живееш тук трябва да приемеш и уважаваш българското), и да живее на техен гръб, а после да говори за дискриминация. Още нещо, защо не намериш някой друг етнос, освен турците, които говорят как България щяла пак да е турска, с който да имаме проблем? Ако ми посочваш някакви скинарчета, които ги има втв всяка страна, то тогава няма смисъл да се спори.
    Що се отнася до „Излъжи ме“, аз пък не забелязвам жените да гледат мъжа.

  9. Хаус не е Холмс. Нито подходът нито характерът му са хоумсови. Жени гениални детективи има колкото си искаш. Мис Марпъл и пр. Да направят Холмс жена би било по-зле от това да направят Орфей негър… Противоречи на основните характеристики на конкретно този персонаж. Жена може да бъде гениален детектив, но защо трябва да бъде Холмс? Това е толкова ограничено.

    • Идеята за д-р Хаус е основана на Шерлок Холмс: „Anytime one says „puzzle“ and „brilliant deduction“ in the same sentence, one can’t help but think of the great fictional detective Sherlock Holmes and his trusty sidekick, Dr. Watson. And indeed, Holmes – and the real-life physician that inspired him, Dr. Joseph Bell – were very much inspirations for „House.“ – от създателя, Дейвид Шор. http://www.freewebs.com/house_md/housenews.htm

  10. Не е същото да имаш вдъхновен от някого персонаж, и това да снимаш филм по книга. Във втория случай е добре да се придържаш към сюжетната линия и характеристика на героите, в това число и пол. Когато снимаш филм по книга нямаш право на чак такава творческа свобода. Хаус не е Холмс, въпреки, че е персонаж вдъхновен от него. Все едно да снимам Алиса в страната на чудесата, ма да не е Алиса, а да е Алистър. Може да стане, обаче няма да съм се съобразила с основна част от книгата.
    Да не говорим, че действието на Шерлок Холмс се развива във времеви период, в който е било съвършено трудно (не и невъзможно) за жена да развива способностите си на гениален детектив.

    • Но сериалът Шерлок не е сниман по книгата и се развива в 21 век (аз говорех за този сериал от самото начало, както се вижда и от използваната снимка в първия ми коментар). Сюжетите са много хлабаво основани върху някои разкази/новели от Конан Дойл, но като цяло писането си е оригинално. Така че това не е адаптация. Ако могат да си позволят свобода с времето и сюжета, значи могат и с пола, защото той е е определяща характеристика, за разлика от гениалността на Холмс или отншенията му с Уотсън. Дори зависимостта му от кокаина не е определяща характеристика, след като са я пропуснали в сериала.

  11. Ако ще правят филм за гениален детектив – жена, защо трябва да е женски вариант на съществуващ персонаж детектив-мъж, а не чисто и просто съществуващ персонаж детектив-жена? Мис Марпъл или някаква версия на Айрин Адлър, не виждам по какво отстъпват… Твоето предложение е обида към жените….

  12. Съвсем не трябва и аз самата казах, че за мен този сериал е гениален, точно както си е. Останалото беше в отговор на твърдението, че е НЕВЪЗМОЖНО да се направи Шерлок жена. Не виждам защо да е невъзможно и обясних гледната си точка. Не съм правила никакво предложение.

  13. Pingback: Силни женски персонажи – ???? « It Looks Like A Feminist Blog

  14. Pingback: Непоносимата скука на телевизионното битие « It Looks Like A Feminist Blog

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s