Промяна на името

В България (а и по света) все още е традиция след брака жените да взимат името на съпрузите си.
Традицията е следствие на идеята, че мъжът е носител на фамилията/рода, а жената е прикачваща се към рода му, губеща собствената си родова идентичност, следствие от период, в който фамилията на жените е била символ чия собственост са.

Смяната на имената е тромав и неудобен процес, който твърде често поставя хора, които са изградили име/репутация/да не говорим за документи и собственост, в ситуация да трябва да променят, редактират и да разбъркват сериозно живота си без особено смислена причина зад това. За сега, това основно се случва на жени.

И така, въпросът ми е – какво мислите? Има ли смисъл и нужда от нея?
Нека игнорираме „традиция е“ и „така се прави“, иска ми се да зачекнем днешния смисъл на идеята.
Бихте ли си сменили името (приели името на съпруга с чертичка) след брака?
А бихте ли приели името на съпругата си (приели името с чертичка), както хиляди жени са правели до този момент със съпрузите си?
Или бихте си запазили и двамата собствените имена?

И въпрос с повишена трудност, какво да правят хомосексуалнтие двойки, в които и двмата са мъже/жени?
Да де, при нас още не могат да се женят, но въпросът си остава.

Последните години мен много започна да ме привлича приемането на трето име, напълно различно, индикиращо нова формация, каквато вече не е имала. Не задължително, но ако една двойка иска да си смени фамилното име различно от нейното и неговото, това би бил интересен компромис, не смятате ли? И вместо да имаме А Балова, омъжваща се за Б Лозев и да се казват Лозеви или Балова-Лозева или Лозев-Балова, да имаме семейство АБ Долкови…
Например.

Е?

47 thoughts on “Промяна на името

  1. Жена ми си запази фамилията, нито за миг не сме си мислили нещо друго.

    Това сега от време на време ни създава проблеми свързани с децата.
    Пример: Минаваме границата, полицаят ни пита дали си носим свидетелствата за раждане на децата. Ние казваме, че няма нужда защото сме заедно и двамата родители. Той ми казва, че за мен е сигурен, но за жената до мен не е сигурен че е майка на тези деца.
    Този пример е по-скоро пример за тъпотията на полицията, незнанието им за боравене с компютри или за липсата на адекватна действаща база данни.

    Принципът, децата да приемат фамилията на бащата, е за да стане ясно кой е бащата. Майката обикновено е известна. Навярно нещо подобно има в традицията жената да си сменя фамилията. По този начин тя заявява, че е омъжена за конкретен човек и иска да е част от неговата фамилия.

    Ако обществото е достатъчно модерно не е нужно жената да си сменя фамилията. Нашето все още не е.

  2. Това ясно.
    По-скоро на мен ми се искаше повече коментар на приемането на мъже на фамилията на жената или приемането й с чертичка или пък на измислянето на трето име.
    А това за „ясно, че вие сте им бащата“ ми е интересно как точно е ясно.
    Хм, това с границите е интересен проблем.

    П.П. „Да стане ясно кой е бащата“ ми дръпна вниманието по някаква причина и още обмислям въпроса: „а защо това е толкова важно?“

  3. Сега,
    представи си, че аз и ти се оженим (знам, звучи ужасно, йък, пази боже), но нека го приемем хипотетично: Ламот Сталин се жени за Енея Ленина. Семейство Сталин-Ленинови! Упс, извинявам се, Ленин-Сталинови исках да кажа🙂
    Ражда им се момченце (точно така, за да ти е по-гадно) и го кръщават Адолф. Кои имена трябва да наследи? За да е по-честно и двете. И така: Адолф Ламотов-Сталински Енейски-Ленин се влюбва в Маргарет Тачър Ерик Кантона и решава да се оженят. Ражда им се момиченце (Йей :D)! Решават да го нарекат Анджелинаджоли. Така тя става Анджелинаджоли Ламотовa Енейскa Тачър-Кантона, която се запознава с Чарлз Дарвин Сара Джесика Паркър…. и се влюбват🙂

    Добре де, знам че не е честно😛

  4. Като цяло бракът е остаряла институция, така че в едно модерно общества по-скоро трябва да седи въпросът „трябва ли да се женим изобщо” отколкото „трябва ли да си сменяме името след сватбата”. При положение обаче, че изобщо сме избрали традицията да се женим, ми се струва адекватно да се придържаме и към традицията да се идентифицираме с името на мъжа. И да, защото „така е прието” точно както е „прието” изобщо да се женим.

  5. Lady, бракът не е вързан задължително с взимането на името. Взимането на името няма кой знае какви ползи (освен децата, които да взимат името), докато бракът като институция има ред стимули за семействата.
    Уж де…

    Моето мнение е, че бракът е малко (доста) безсмислено упражнение, но в случая на мен са ми интересни различни елементи от идеята – имена, сватба, родителство, работа, такива работи. Затова и коментират конкретно този елемент, защото както казах, не смятам че са директно свързани.
    Намирам за малко странно отричането на дискусия на даден елемент с аргумента „традиция“. Има хора, които се женят и си сменят имената, има такива, които не го правят. Двете не са изтрично свързани.Бракът като институция мисля че включва бракосчетание (църковна сватба, граждански съюз, смяна на имената, самото събитие, гости, подаръци и пр.).

    Традицията е просто дадено нещо повтаряно достатъчно пъти, но това само по себе си не е аргумент или доказателство.
    Аз поне така го виждам.

    lammoth, а ако няма да имаме деца? Примерно ти не можеш да имаш деца или не искаш да имаш деца?
    Въпросът ми умишлено не включваше евентуално поколение. Да не говорим, че детето спокойно може да има името на единия или на другия родител, не по инерция да му се лепва фамилията на бащата. Има далеч по-гъвкави подходи по темата.

  6. За мен смисълът от смяната на имената е, както и Мартин каза, да е лесно идентифицирането на едно семейство като такова. Дали семейното име ще е на жената, на мъжа или ново днес не би трябвало да е от голямо значение. Според мен просто би трябвало да се избере това, което ще е най-удобно за двамата и няма да причинява големи неудобства на никой. А ако името и за двамата е важно в професията, най-вероятно ще е най-добре да ги комбинират.

    Един пример за един съвсем друг вариант:
    Един познат се ожени за една аристократка и не само нямаше нищо против, а даже доста да се натискаше да приеме нейното име, защото едно аристократично име ти отваря доста врати в Германия поне.

  7. Значи, това което предлагаш е:
    Айше Мюмюнова и Хасан Хаджибеков като се оженят да си измислят фамилия, която им харесва – например Шварценегер или Де Ниро, и така те стават семейство! семейство Флинстоун от Лозенец! Сем. Фън Шуй от град Разград! Леле, представям си колко Роналдовци и Бекъмовци ще има по махалите🙂

    И всичко това само и само за да не се наложи фамилията на мъжа! леле какъв грях! В чуждите езици какви ще са фамилните имена – женски или мъжки? Например Роналдиня или Роналдиньо трябва да е? Хуана или Хуан? А?🙂

    Хората, които не искат да имат семейство, защо трябва да се женят in first place?

      • Когато се задават въпроси се прави проучване по дадена тема, ако искаш някой да ти обърне внимание. Например като прегледаш как се прави по света. Ти никога не го правиш, затова темите ти по-скоро са, емм, да кажем забавни🙂 . Можеше поне да споменеш испанския начин на формиране на имена:

        http://en.wikipedia.org/wiki/Spanish_naming_customs

        който е съгласуван с тамошния закон за равенството между половете и е далеч по-добро предложение от безумието да се измислят фамилни имена (поне от моя гл.точка) и да се загуби идентификацията на личността, както много правилно спомена някой по-долу.

        Например Хосе Мануел Гарсия се жени за Антоанета Родригес Ернандес и решават детето им да се казва Педрито. Така то получава имената Педрито Мануел Родригес, може и редът на последните имена да е обратен (това е по споразумение).

        Правилата в други страни са взети за юридическо удобствo, а не да накърняват гордостта на единия пол спрямо другия. Испанският начин е леко неудобен заради прекалено дългия низ от имена, който се получава. Всеки може да си запази имената дори след брак или може да спазва традициите. So, what’s all the fuss about ?

        А за хомосексуалните двойки, те пък за какво пък трябва да мучат за това? Чисто биологически те не могат да имат потомство, затова едва ли ги касае.

        • Защо трябва да правя проучване по тема, когато задавам въпрос? Според мен се прави проучване, когато се предлага дадена идея или се изказва мнение.
          Както и да е, това е вода под моста в сравнение с останалите бисери, които си нацвъкал.

          Отговорът на Румена е изключително точен и ми отговаря прекрасно на въпроса… Честно казано, такъв тип отговори бяха целите на въпроса ми, твоето е повече в графа спам, като изключим линка към формирането на испанските имена.

          Колкото до гей двойките, ти сериозно ли искаш да кажеш, че хората се женят само заради имането на деца? Да не говорим че има осиновяващи гей двойки по света, има женени/омъжени гей двойки по света, което те поставя в малко странната ситуация да защитаваш идеята, че понеже гей двойките пер се не могат да имат бебе от половинката си директно, това някак променя отношението на една сключваща брак двойка и фамилното име, което беше дискусията тук.

          Да, има много хора, които се женят, защото имат деца или взимат име с тиренце или си сменят името заради това. Но не всяка двойка се жени с цел да има бебета. Въпросът с името седи пред всяка една двойка, която сключва брак и има различни подходи.

          На мен ми беше интересно отношението към тези различни подходи.

          • Когато се задава въпрос е хубаво да е добре аргументиран. А не да се показва ограничени познания по география, културология, химия и други науки. мое мнение🙂 Ти като феминистка е странно че не знаеш испанския начин на формиране, който би трябвало да е сред големите победи на феминизма, на истинския, а не на позьорството😉 поне аз лично го знам от футбола (виска ел Барса🙂.

            Гей-браковете са разрешени в 10-на страни (+няколко щата в САЩ), като не във всички те имат право да отглеждат деца. Те може да използват испанската система, ако планират да имат семейство (доколкото гледах статистиката, това е доста рядко), а може да решат друго – техен проблем. Просто изразявах идеята, че хора, които не планират да имат семейство не им е нужно да си променят имената,тъй като това се прави с юридическа цел в днешно време, просто е по-удобно.

            Ето го и моето мнение- испанската система е удачна за тези, които се чувстват ощетени. Смяната на трето „чуждо“ име е глупост от всички гледни точки – от юридическа до социална такава. Затова пуснах саркастичния втори коментар, за съжаление си твърде „сериозна“🙂

            Ето ти един контра-въпрос: Какво да правят содомитите? Те нямат ли също права? Как да постъпи някой, ако иска да се ожени за любимата си пухкава козичка, и козичката какви имена трябва да приеме🙂 ?

            Малко почна да прилича на пенсионерски спор, както и да е, щом смяташ че спамя🙂

  8. Очевидно темата за брака ви е по-интересна.
    ОК, ще пуснем и тема за брака… някога.

    Дотограва обаче… можете ли да се съсреоточите малко и да пишете по темата, и да зачекнете въпросите, които съм задала?
    Честна дума, придържането към поставена от автора би било голям плюс.

  9. Идеята за трето, различно име е много добра. Доколкото знам, в САЩ има таква възможност. Това е най-идеалният вариант – двамата са с една фамилия, но е нещо ново, което подчертава, че са съвсем отделна „клетка“, ново начало и прочее.
    Вариантът с тире също не е лош, но, да бъдем честни, там обикновено се кара на благозвучие. Ако в ушите ти звучи добре Алабалова-Портокалова (примерно😉 ) – това е твоето решение.
    Забелязвам, че жени, постигнали доста с „моминското“ име, не си го сменят. Нормално. Не съм видяла някой обиден от това, като изключим по-възрастните членове на семействата.
    Не на последно място, жена, приела фамилията на мъжа си не бива да бъде осъждана заради решението си, дори и да го прави само за да угоди на родата.

  10. Не виждам как темата е различна от брака, след като става дума за промяна на името след брака. Името е нещо, което идва или не идва с пакета „брак“. Аз лично съм за това, всеки да е свободен да постъпва както реши, дори да си смени всичките имена, например като приеме исляма, за да се ожени/омъжи.

    Лично аз бих искал бъдещата ми жена да си смени фамилията и децата да носят моята фамилия, а ако не е съгласна не знам как ще постъпя. Вероятно ще зависи от това, какъв ще бъде цялостния компромис, който ще трябва да направя, за да преценя. По принцип, не виждам смисъл човек да си сменя името, ако не сключва брак.

  11. Омъжих се преди година и половина. Не си смених фамилията.

    Първо, защото чисто фонетично не ми звучеше ‘новият’ вариант.
    Второ, защото не исках да променям целостта на името си. Евентуално приемане на името на съпруга ми ми звучеше все едно една трета от това, с което се идентифицирам, трябва да се промени. Не ми допадна идеята.
    Трето, защото точно сменяхме държавата. Достатъчно трудно е на англичаните да се оправят с нашите документи (които все още не са стандартизирани и с неясни и непълни преводи), да се чудят какво по дяволите е презиме, та сега и да ги мъча и да си създавам главоболия с промяна на имената и доказване на история. Няма да стане.
    Четвърто, защото след няколко години може пък да решим, че не ни се получава да сме семейство – пак ли да сменяме документи като обезумели ако решим да прекратим брака?

    Майка ми е юрист в малък град, омъжила се е късно – съответно всички я познават по фамилното й име от моминския период. Така че е с тире – макар че го изписва само на официални документи, и като цяло никой не знае че има четвърто име. Дори тя самата понякога забравя – като са й звънели по телефона приятели на баща ми и я търсят по неговата фамилия, е имало случаи да отговаря ‘Имате грешка’🙂

    Иначе, аз откакто се представям с повече от едно име (кажи-речи от първи клас), винаги се представям с първо име + презиме. Фамилното ми име е за документални цели. И името, и презимето ми са достатъчно специфични и редки, за да се гордея с тях и да искам те да изпъкват. Фамилното ми име е по-разпространено. Да не говорим, че съм доста активна онлайн и съответно съм си изградила нещо като… бранд, ако щете.

    Колкото до брака, основната му роля (поне според мен) е чисто институционална. Да покажеш на дадено ведомство, че с този човек сте в съюз. Примерно в болница. Ако не дай си Боже се случи нещо с единия от нас, в определени случаи само най-близките (т.е. семейството) има право на достъп / намеса. Как да обясниш на докторите ако нямаш брак с този човек, че ти си неговият партньор – и имаш право на достъп.

    По въпроса с децата, каква е гаранцията ако всички които минават границата са Иванови, че мъжът и жената са родители на децата? Може да са им братовчеди, лели, чичовци, а защо не и по-големи брат и сестра… Името е последното, което трябва да гледат чиновниците.

    Което ме навежда на примера с ‘припознаването’ (не съм сигурна дали още е актуално) – варианта, когато майката и бащата са без брак и навсякъде, където трябва да ги идентифицират като родители на детето, майката е ясна, а бащата трябва да бъде ‘припознат’… Само защото нямали брак.

    Друг пример, в семейството на баща ми единият брат е с едно фамилно име (на единия дядо), другият брат с друго. Не помня точно каква беше причината, но брат ми и чичо ми бяха с различни фамилии. Иди докажи че са братя.

    Между другото, Енея, бракът няма нищо общо с църквата. Гражданският брак е чисто и просто подписване на документ. Ако искаш вече и религиозно изражение на този съюз (ако въобще двойката е религиозна), можеш да се ‘венчаеш’ и пред Църквата.

  12. Руми, прекрасен коментар🙂
    А за това, че включих и църковния брак в списъка, той също е един от възможните ритуали при сключването на брак, специално упоменах, че може да е само граждански или граждански и църковен.

  13. В тази публикация: нека извадим всичко от контекст и да обсъждаме.

    Мнението ми накратко e, че приемането на фамилията на съпруга е отживелица от патриархата, която, както и други хора са отбелязали – има предимно административна релевантност. Въпрос на избор.

    Идеята за изкуствено създадено име не ми допада, защото представлява пак изтриване на идентичността, но по друг начин.

  14. Ламот, защо еши, че не знам за испанската система? Целта ми беше да дам възможност хората да кажат каквото те знаят, а не да им поразкажа малко какво знам по темата за фамиллите. Ако ми беше такава целта, нямаше да си структурирам така поста. Не мога да те разбера… отиваш в някака дискусия и се оплакваш зао въпроса не е зададен по един, а по друг начин?

    RC, умишлено не съм задълбавала в контекст, с цел да не ограничавам евентуалната дискусия. Очевидно не твърде успешно се приема свободата на реакция. Има се предвид за в бъдеще.

  15. Ясно ми е, че няма да си признаеш че не го знаеше :р
    Саркастичните ми коментари са вследствие на това, което си написала. В първите абзаци обясняваш, че жените „губят собствената си родова идентичност“ и че „смяната на имена е тромав и неудобен процес“. Това ти е аргументацията. В същото време предлагаш трето различно име. Извинявай, ама къде е логиката? Така и ДВАМАТА губят собствената си родова идентичност и ДВАМАТА трябва да си сменят имената, да не говорим за следващите юридически и социални трудности, ако решат да се нарекат сем Рокфелер или Бин Ладен. Отново, къде ти е логиката?

    И не очаквай от мен бандвагонерски или сервилни коментари от рода на някои от коментиращите тук.

    Понякога е хубаво да има такива спамъри и задници като мен, от които да научиш за испанската система, или това, че пакистанците и афганите не са араби, или пък че Саудитска Арабия е свещена мюсюлманска земя, където действа закона на Салафизма (за нещастие на жените), и където съвсем спокойно може жена да бъде пребита само задето се е показала на балкона незабрадена за да простре дрехите (истинска скорошна история🙂

    Айде лека🙂

    • Не е чак такава тайна, стига се потупва по гърба. Повечето хора го знаят, кой като ттеб от футбола, кой от сериалите и филмите.

      • ауу, не че искам да се правя на заядлива патка, но искаш ли публично да се обзаложим на много голяма сума и да излезем да попитаме 100 или 1000 произволни човека, да видиш колко малко го знаят, а?😀 Всъщност така е лесно – „Ама я го знаих бии“😀 То всеки трябва да знае, че Пакистан и Иран не са арабски държави, но уви…😀

        И един страничен въпрос – за латиноамериканските ли сериали говориш?🙂 Ем?

        • Не. По принцип не се инвестирам чак толкова в интернет спорове с непознати.

          Не, за испанските сериали говорех (и филми). Но и в някои латиноамерикански страни имат подобни традиции. Например колубмийският актьор Марио Симаро се казва Марио Антонио Симаро Пас, Симаро е фамилията на баща му, Пас – на майка му.

    • Аз лично няма да си меня името никога. Но не мисля, че е редно да се осъждат жените, които са решили да си го сменят. Името си е тяхно и е тяхна работа какво ще правят с него.

    • Всъщност в статията се казва, че жените, които не си сменят името СЕ ВЪЗПРИЕМАТ от другите за по-интелигентни и по-амбициозни, не че са такива в действителност.

  16. Достатъчно обидно е, че децата, които аз ще износя и родя със совбственото си тяло няма да носят моето име. Няма никакъв начин аз също да си го дам.

  17. Ние с партньора ми нямаме сключен брак, но сме обсъждали идеята и двамата да сменим фамилиите си с една обединяваща двете, ако сключим брак. Всъщност сме обсъждали идеята направо да си сменим фамилиите с тази третата, без да сключваме брак, просто за да свържем и имената си, без да се налага встъпваме в брак. Когато се роди детето ни, баща му наивно е попитал жената, вписала името на дъщеря ни в регистрите, дали е възможно да носи тази измислена от нас трета фамилия и сериозно е шокирал това институционално лице с „екзотичната“ си идея🙂

  18. Забавлява ме, че според Ламот, хора, които са съгласни с мен са сервилни, а хора, които не са, са задници.
    Пич, разбрахме вече, че според теб аз съм включвала Иран и Ирак в Арабските страни, сериозно, остави го намира този коментар, не е като да се разбързала да отричам, че не съм сбъркала при начина, по който съм се изказвала, какво си мислиш, че доказваш?

    Още нещо, аргументът, че повечето хора не знаят нещо не е доказателство, че конкретните ти събеседници също не го знаят. Най-малкото, по една случайност комуникираш с хора, които очевидно се интересуват от феминизъм, култура и пр. и шансът всъщност те да са запознати е доста по-голям от средния човек от улицата. Колкото до коментарът на Йоана, да и аз мисля, че доста хора го знаят, защото от колегите ми, почти всички бяха чували, а даже някои знаеха в детайл как точно работи системата с взимането на имената.

    Още нещо, Евгения, Ира, супер, мерси за допълненията.
    Линкът беше доста интересен, а включването на личен практически опит също беше нещо, което за мен поне, е ново, поне за България.

    Колкото до взимането на ново, трето име, идеята е умерено популярна и е практикувана от гей и хетеросексуални двойки из доста държави, най-често Холандия, Нова Зеландия и Швеция. Има и на други места, но най-ярко изразено е в тези държаи, поне по информацията, която имам.

    Забелязвам обаче, че не става ясно разликата между взимане на чуждо име и създаването на ново име, което самата двойка си е избрала заедно, а не нещо, над което са нямали контрол и в което са родени. Възможно е да е невероятна тънкост, която не се забелязва лесно на прима виста, затова я посочвам.

  19. Боже, Ирак Е арабска държава. Не съм ти правил забележка за Ирак :“D Поне недей да ме злепоставяш, хахах🙂 Чудя се дали е смешно или вече тъжно😀 Със сигурност е забавно😀 Дано ги научиш най-накрая🙂

    Брех, всички сега взеха да се тупат, че знаят всичко. Първолашки обяснения и оправдания по интернет от сорта „ама икоуегите ми го знаеха“ не ми трябват. И двамата знаем истината, няма нужда да го доказвам. Чак си питала колегите си, блабла, леле, как се връзваш😀 Отговор на въпроси не получих, но пък бе забавно🙂

  20. Гласувах с палец долу за коментар си за да отнема удоволствието на вечно сърдитите Енея или Йоана да гласуват първи, хахах😀

    • Хах, аз не ти гласувам коментарите надолу. Но това, че нямаш съмнения, че сигурно го правя, добре говори за твоя обективен и непредубеден подход към разговора.

  21. Ламот, аз не съм вечно сърдита, дразня се, когато някой говори глупости. Ако асоциираш моето общуване с теб с вечна сърдитост, това е защото имаш навика да говориш глупости. Не мога да говоря за Йоана, но на база комуникацията ми с нея и каквото ми е правило впечатление от нейната блог активност, е че тя има дори по-висок толеранс от мен. Смятай тогава🙂
    Но… разбира се, отношението към теб не може да е заради твоето поведение. Това е защото сме сърдити. Ок, щом казващ/

    Колкото до „и колегите ми го знаят“ е директно следствие на твоето предложение да се питат случайни хора по темата. Ако резултатите бяха други, щях да се съглася, че си прав, че не е популярен факт и че го знаят основно хора, които се интересуват.

    Не мога да разбера… откъде това самочувствие, че ще седна да си губя времето, че и да те гласувам негативно. Егото ти е добило масивни размери.
    Първолашки оправдания, разбира се, единствената причина някой да твърди, че знае нещо, е защото се оправдава. ОК.

  22. Предпочитам да говоря глупости (фактологически глупости не съм казвал), отколкото да съм шокиращо неграмотен :>
    Да следваш културология и да не правиш разлика между две различни култури и 2 различни етноса🙂 Впечатлен съм от познанията ти относно близкия изток, както и напъните ти да покажеш познания за испанската култура, към която имам интерес, както към британската и арабска между другото ( чета, а не гледам сапунки, както го правят някои😉🙂

    Да обсъждаш теза с основната аргументация „губят собствената си родова идентичност“ и „смяната на имена е тромав и неудобен процес“, а след това предлагаш ДВАМАТА партньори да загубят собствената си родова идентичност и ДВАМАТА да си сменят имената – логиката ти е желязна, трябва да се признае.

    Съжалявам, че ти направих забележка, и че се дразниш от забележки🙂 Егото ми ще ме убие, нали😀 ?

    Продължавай да ми обясняваш колко много знаеш, ти и твоите колеги, още повече ще ти повярвам😀 Хубаво е и да го показваш от време на време😉

    • lammoth-e изгубена кауза е т’ва… Енея и ко. са винаги прави. Ама така де, кои сме ние, че да поставяме под съмнение техните супер-логични и добре аргументирани теории за равнопоставеност между половете. Щом Енея ти казва, че е най-добре и двамата родители да си сменят името, значи така е най-добре, все пак тя е специалист по културология, а също има безбрежни познания по антропология, социология и джендър науки…

      И като споменах антропология да се върна на темата: антрополози са доказали, че най-голяма полза от това детето да приеме името на бащата са имали… жените и всъщност те са в основата да се наложил тази традиция (и аз не говоря фактологически глупости). Просто преди хиляди години не е имало ДНК тестове и за да получава „издръжка“ жената е трябвало да обяви пред обществото кой е бащата на детето… още един факт, който Енея-специалистката в областта, е пропуснала да проучи преди да пусне поредния нелеп пост в нелепия феминистки блог.

      • Кой е казал, че едикакси е най-добре? Кой е твърдял, че има безбрежни познания? Всички споделяме мненията си, нали? Ако имаш някаква критика срещу стила на водене на дискусия или аргументите на някого, няма да си много убедителен, ако изопачаваш и преувеличаваш фактите. Хиперболизирането на казаното с цел използване на полоучената хипербола за доказателство колко зле е нечий аргумент е нечестен и незащитим подход. Ако наистина се интересуваш от по-добър разговор по темата, не допринасяй за затлачването му с такива прозрачни трикове.

        А ако блогът е нелеп, защо си губиш (предполагам ценното) време в него?

        • Щото съм трол, ти не знаеше ли?🙂 Ето сега няма да ти се наложи да използваш нечестни и незащитими подходи да оборваш аргументите ми, като ме наричаш трол, аз вече си признах. А иначе колко често Енея е използвала аргумента „аз съм специалист, аз знам повече от теб“, знаят дори тези, които не четат блога редовно.

          Но да се върнем на темата. Не смяташ ли, че е достатъчно обидно да не носиш името и фамилията на жената, която те е износила и родила, ами си взела името на баща си?

          И още да попитам… жените имат правото да решават дали да износят и родят едно дете, имат правото да решат дали да го отгледат и с кого, имат правото да изискат от биологичния му баща да изплаща издръжка, а бащата има задължението единствено да плаща издръжка и да участва активно в отглеждането на детето, дори да не го иска… няма ли да ни оставите поне правото децата ни да бъдат припознати от нас мъжете, като носят имената ни?! Та така де, разправяй после на филанкишията, че се борите за равноправие…

          • „Не смяташ ли, че е достатъчно обидно да не носиш името и фамилията на жената, която те е износила и родила, ами си взела името на баща си?“

            Смятам – точно това казах. Според мен не е честно.

            А твоят аргумент отново е нечестен – даваш 1 вариант, който е малцинствен (разделени родители – изплащане на издръжка), защото по-често срещаният вариант е хората заедно да си отглжедат децата по взаимно съгласие, и настояваш, че мъжете едва ли не заслужават децата им да носят тяхното име, защото нищо друго не им се позволява. Това са глупости. Жените носят и раждат децата и в повечето случаи след това поемат около 2 трети от грижите за тях и възпитанието им. А децата носят гените и на двамата. Няма никаква справедлива причина да носят фамилията на бащата, причината е традицията. Какво равноправие е в 100% от случаите децата да взимат фамилиите на бащите си и какво неравноправие да се критикува тази практика?

            Няма как да защитиш тази си теза, а като гледам с какви аргументи си се опитал да го направиш, и сам си го знаеш.

            Я кажи, да не си ходил по MRA сайтове за лов на аргументи?

          • Освен това дори разведените мъже имат правото да искат попечителство и след това да си отгледат детето с когото решат – т.е. дори предложеният от теб сценарий на окаяния мъж без никакви права над биологичното си дете далеч не е чак толкова окаян и безправен. Тъй че стига red herrings, защото ако продължаваш да използваш тролски тактики, няма как да не бъдеш обивнен в тролстване.

  23. Енея, според мен да изберете ново име с партньора си е символ на ново начало. Новото семейство се разграничава като отделно и независимо. А иначе жената трябва да приеме фамилното име на рода ХИКС, което наистина е неприятно в наше време.
    За съжаление пред навлизането на тази практика има много пречки и предразсъдъци. Особено ако става въпрос за влиятелна, познаваема фамилия или за подчертано консервативно семейство.

  24. @Йоана

    След като смяташ, че е несправедливо спрямо майка ти, да не носиш нейното име и фамилия, защо не си промени презимето и фамилията и да вземеш нейните? (това беше контекста на първия ми въпрос, но явно ще трябва да обяснявам с думички прости като на малки деца).

    По втория въпрос: не разглеждам само малцинствения случай разведени родители, ако ми позволиш, ще се самоцитирам: „има задължението единствено да плаща издръжка и да участва активно в отглеждането на детето“ (като под издръжка имах предвид материалната осигуреност на семейството, т.е. „да носи парички вкъщи“).

    Да разгледаме реално (не само на хартия) как стоят нещата:

    1. Жените са тези, които решават дали да износят и родят едно дете
    2. Жените са тези, които решават кого да посочат за баща на детето си и дали изобщо да посочват такъв (доколкото съм запознат в този случай детето получава имената на бащата на майката). (надявам се няма смисъл да обяснявам, че това право на жените реално им позволява да отнемат възможността на биологиния родител на детето да упражнява родителските си права).
    3. Когато двамата родители отглеждат по взаимно съгласие децата си е вярно, че жените имат по-голяма роля в отглеждането и възпитанието им, но пък за сметка на това мъжете имат по-голяма роля при материалната осигуреност както на майката, така и на детето.
    4. В същото време законодателя е решил, че понеже майките полагат две-трети от грижите за децата е редно мъжете да работят 3 години повече преди да се пенсионират.
    5. В случай, когато родителите не искат да живеят заедно, жените са тези, които получават правата за отглеждане на децата си в 90% от случаите, а в 100% от случаите мъжете плащат по-голяма издръжка(и то в пъти), отколкото жените решили да не отглеждат децата си.
    6. Според проучванията, в над 75% от случаите жените вземат решение какво да е собственото име на детето.
    7. …

    Със сигурност има още много аргументи, които мога да изтъкна, просто в неделя следобед не ми се занимава.

    Какво общо има всичко това с цялата патаклама, около имената, презимената и фамилиите (щото Енея сега ще кресне, ама аз не питам, кой какви права има при оптглеждане на децата)?

    Елементарно, за разлика от жените, които са сигурни кое дете е тяхно и кое не, ние мъжете няма как да сме. Когато едно дете (независимо дали е биологически

  25. Защо реши по презумпция, че Йоана НЕ е взела майчиното си име? В смисъл, съмнявам се да я познаваш лично и да знаеш със сигурност, т.е. ти предполагаш в случая и то без основание.

    Аз съм изключително заинтересована как така реши, че бащите (еле пък разведените) носят повече пари вкъщи. В смисъл… някакви доказателства за тази теория имаш ли, защото аз почти нямам познати, деца на разведени родители, поне в България, при които бащите да са проявили желание да се грижат за децата си или да изплащат активн издръжка. Вярно, аз не съм представителна извадка, нищо не пречи всъщност аз да съм в грешка, но честно казано, очаквам някакви доказателства. Статистики, примери, факти… нещо?

    Колкото до незнанието кой е бащата, този въпрос ми звучи почти параноично приемащ по презумпция, че даденото дете НЕ е негово/твое (ако нямаш това предвид, извинявай, такова впечатление създаде при мен), а за съмняващите се, тестове има, струват 30 лева, така че този аргумент ми е малко смешен.

    Бебетата все още имат нужда от минимум 5 месеца живот в утробата на майката, докато бебе не може да се появи без участието на жива, дишаща жена, мисля че абсолютното решение дали да има или няма бебе е в ръцете на човека, чието тяло ще се развие то. Насилственото налагане или изнудване ми се вижда неправилно и некоректно, да не кажа проблемно най-малкото.

    Не ме разбирай погрешно, раждането на дете независимо от желанието на партньора също не е правилно. Затова и имането или нямането на дете в една двойка трябва да е общо ентусиазирано решение (ентусиазирано – активно искано и желано). Мъже и жени, които налагат собственото си решение на човека до тях са НЕПРАВИ.

    Имането на дете не е нещо лесно и никак не е просто уредено разделянето на двойка, която има дете/деца. Не знам защо толкова задълбахме в тази тема, при положение, че въпросът беше фамилното име и отношението.

    По-нагоре стана на въпрос за неразбирането между налагането на съпружеското фамилно име в продължение на дълъг период от време независимо от желанието на булката и пълното неразбиране защо възможността за избор между ново име (личен избор, а не нещо наложено от семейство/среда/род/традиция) е алтернатива, също както тирето или невзимането на фамилия. Да избереш САМ/САМА ново фамилно име (което макар да не е ултимативното или перфектното решение) за много хора е желана опция. Натъртвам на ОПЦИЯ, възможност за избор. Губене на идентичност… ние се раждаме, дават ни имена, бащини и фамилни имена. До каква степен ги харесваме и се идентифицираме с тях варира от човек до човек. Има хора, които си сменят и личните имена, не само фамилните. Идентичността не е нещо задължително, което някой друг ти дава, даже е нещо, което ти сам дефинираш. Затова приемането на чуждо име може да е символ на загуба на идентичност. Конкретно за Англия и Америка често срещано е било да представят жена с първото и второто име на съпруга си: Mrs Andrew Morrison. В нашата култура например това го няма, но пък дава интересен пример защо взимането на чуждо име в контекста на този период е бил вид загуба на идентичност.
    Необходимо ли е да ти обяснявам като на детенце паралелите и с нашата култура?

    Мисля, че вече посочих проблемът със смяната на име, приемането с чертичка/измислянето на нова фамилия/пълното приемане на неговата/нейната фамилия, тромаво е и е неудобно. Въпросът беше, че на мен ми беше интересно мнението на читателите. И разбирам, че Гошо и Ламот държат да се чувстват специални и да споделят своята мъдрост, мерсим, това вече се случи, но все пак на мен ми беше интересно конкретните мнения на ОСТАНАЛИТЕ хора, препоръчвам да дадат възможност и на други хора да се включат в дискусията.

  26. Енея, в нашата култура жените не се представят като г-жа Петър Иванова в наши дни, но в миналото са ги представяли като Петровица (т.е. жената на Петър). В някои селски райони все още можеш да срещнеш възрастни жени като Ивановица, Драгановица и т.н. Даже са ми казвали за случаи, в които след омъжването си жените са вземали за презиме името на мъжа си. Примерно казваш се Иванка Димитрова Димитрова, след сватбата си с Петър Иванов ставаш Иванка Петрова Иванова. Доколко е ставало и по официален път не знам, но в обществения живот са започвали да се представят така.

    Моите впечатления като цяло са, че ние не сме много напред по отношение правата на индивида спрямо избор и промяна на името. По принцип в България не е никак лесно да си смениш личното име, а фамилията е понякога невъзможно. Не заради желанието на хората, а заради законодателството. Задължително се гледа дело, но съдиите често отказват да сменят имена, особено фамилни. Излизат с мотив, че името не е обидно и няма защо да бъде сменяно. Ти нямаш думата. На Манчестър Юнайтед от Свищов му се наложи няколко пъти да обжалва такива решения. А в миналото родителите даже не са имали право да кръщават сами децата си, кумове и роднини са си казвали тежката дума.

    Аз държа на личния избор и не настоявам изобщо за смяна на фамилното име. Всяка жена (или мъж) сами трябва да си решат. В крайна сметка в брака не конкретното фамилно име е важно. И не ми дреме какво щели да кажат съседите, тъстовете, свекърите.

    Накрая се сетих за нещо забавно. По време на комунизма, а може и преди това, в някои региони на новороденото са слагали за фамилия името на дядото. Така че хиляди мъже у нас отдавна не носят оригиналната фамилия на рода си. Интересно е да се разберат аргументите на тези от тях, които искат жена им да я смени.

  27. „Излизат с мотив, че името не е обидно и няма защо да бъде сменяно.“
    Надявам се, не мислиш, че съдиите си го изсмукват от пръстите тоя мотив?😀
    Впрочем, не знам защо, имам чувството, че хора, които използват изрази като „излизат с мотив“ или „по време на комунизма“, може да мислят какво ли не…

    Колкото до името – смятам, че за жената е необходимо и достатъчно да може сама да избере дали да си смени името при брак (и за мъжа важи). У нас, а и в повечето държави, условието е изпълнено.
    Аз бих го сменила охотно, ако харесвам името на съпруга.

    Колкото до децата – твърдо против възможността за избор съм, и то – поради същите съображения като тия на Гошо, дето мирише лошо. За Гошо не знам, но аз съм много за това, мъжете да участват в живота на децата си – и с права и със задължения, равностойни на тези на майките им. А нали и феминистките сте за това уж?😉
    Действителността обаче е малко изместена встрани от идеалното – все още е доста по-лесно един мъж да бъде изтласкан от живота на детето си, дори в крайните случаи лишен от възможността да бъде баща на детето си, да бъде свързван с това дете. Все още обществото ни смята, че децата са предимно на майката, а според по-радикалните – баща е този, който в момента е партньор на майката. Отделно е това, че някои бащи зорлем се стараят да се измъкнат от бащинската функция. И в двата случая бащиното и фамилното име са нещо като макар и слабо противодействие на такава тенденция.

    • Т.е. логиката, абе ние ще го кръстим на бащата, белким прояви интерес?
      Виж, на мен ми е интересен културния аспект, че е важен кой е бащата, а не че реално има някакво значение кой е. Защото да отгедаш едно дете те прави далеч повече родител на това дете, отколкото няколко грама течност създали го.🙂

      И за името, откъде тръгнахме, къде стигнахме. За мен идеалната ситуация е хората сами да си решават, рационално и по собствено желание, не притискани и принуждавани от писани и неписани социални правила и норми.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s