Квоти по пол, да или не?

Препоръчвам изключително горещо дискусията, която се вихри в „Капитал“ относно наличието или отсъствието на полови квоти (Имайте наум, че съм добавила линкове към всеки от кръговете).

Не мога да се сдържа да го препубликувам, защото дискусията е изключително интересна, а коментарите са ужасно показателни.

Петя Кирилова-Грейди защитава тезата, че ДА, има необходимост от квоти по пол, докато Красимира Джисова смята, че НЕ, такива квоти не са необходими.

Аргументите и на двете са изключително интересни, затова препоръчвам горещо да им хвърлите едно око. За съжаление дискусията е  дълга, за да я цитирам директно, но ще се опитам да сложа конкретни основни точки, които смятам за особено силни.
Предупреждавам, че това са частите, които на мен са ми хванали окото и които ми се струват синтез на позициите им, но определено има какво да прочетете още, затова искрено препоръчвам да разгледате и на сайта.

Петя:
[…]
Отношението към мъжете и жените мениджъри на работното място също е много различно. Едно и също поведение се възприема като положителна черта при мъжете шефове и като краен недостатък при жените. Прословутата „женска емоционалност“ е добър пример за това. В България все още масово цари разбирането, че жените не са добри в бизнеса, защото са прекалено емоционални, а мъжките емоционални изблици (сприхавост, гняв, гордост, прибързаност, инат) се тълкуват като признаци на „бизнес нюх“. С други думи, условията на работа са такива, че жените не само получават по-ниско възнаграждение от полагаемото в сравнение с колегите си мъже, но и нямат възможност да пробият стъкления таван. И точно затова е необходимо да се въвеждат конкретни програми, насочени към постигане на полов баланс, защото очевидно личните качества и възможности на отделните кандидати не са достатъчни.
[…]

Препоръчвам да погледнете остатъкът от коментара й в сайта на Капитал.

Красимира:
[…]
Полът не е гаранция за професионализъм и не трябва да бъде нито пречка, нито предимство. Въвеждането на квотите не само би било самоцелен институционален ход, а и предполага, че жените са неспособни на кариерно развитие. Едва ли не им се налага да се възползват от репресивни мерки спрямо мъжете, като едновременно с това се очаква повишаване на доверието в техните лидерски качества и конкурентноспособност.

Истинските лидери обаче не разчитат на квоти, те са неизбежни. И подобна дадена наготово власт не само не би предизвикала необходимото уважение и сериозна преоценка на йерархичните структури (оттам и на елита), но и жените ще трябва да я приемат като подарък, за който да са благодарни. Не е изключено промените да доведат и до обратен ефект, да предизвикат поредните интелектуални постановки на овластени мъже, които използват жените само като бизнес кукли в корпоративните си витрини, докато продължават да вярват в естествената им суобрдинация спрямо мъжете.

Прилагането на квотния принцип би обезсмислило също така изискваната и дълго отстояваната от феминистичните движения равнопоставеност на половете. С други думи, жените рискуват да повторят основателно критикуваните управленческите модели на онези мъже, които дълго са ги маргинализирали. А и какво следва да се предприеме в случай че кариерното развитие на една жена е възпрепятствано от друга жена?
[…]

Остатъкът от коментара тук.

Има мнение и на два гост-експерта – Роза Димова и Нели Христова.

Роза:
[…]
Статистиката показва, че жените в Европейския съюз все още са слабо представени в сравнение с мъжете на високи позиции във всички области и особено по отношение на представителството им в бордовете на големите компании. Съгласно Доклада на Европейската комисия за напредъка по отношение на равнопоставеността на жените и мъжете, през 2010 г., въпреки че жените са 45.4% от работещите през 2009 година, те представляват по-малко от една трета (32.8%) сред бизнес лидерите.

Последните данни за баланса по пол в бордовете на големите компании* в Европа показват, че типичният борд, състоящ се от десет члена има само една жена член и че в 97% от случаите борда се управлява от мъж. През 2010 г. жените наброяват под 12% от членовете на бордовете на най-големите компании в ЕС и едва 3% от председателите на бордовете. Повече информация може да се намери тук.
[…]
Вторият въпрос, който би поставил основи на дебата „за“ и „против“ квотите са причините за дисбаланса по пол в сферата на вземане на решения. Причините имат значително място в дискусията, тъй като изясняват до каква степен квотите представляват решение и с какви други мерки следва да бъдат комбинирани.

Най-общо причините често се делят на структурни и стереотипи. Към структурните спадат гореизброените законодателство, политики и насърчителни мерки.

Що се отнася до стереотипите по пол, то те следва да бъдат широко дискутирани, тъй като преодоляването им трудно се постига единствено чрез законодателство и санкции, а в същото време те могат да бъдат в основата на „организационната култура“ и „стил на управление“ на компаниите и да възпрепятстват значително женското кариерно развитие. За илюстрация може да послужи възприемането на професиите и работата като предимно „мъжка“ или предимно „женска“, разбирането, че жените имат водеща роля за полагане на грижи за децата, възрастните родители и зависимите членове на семейството. Стереотипите имат особено силно влияние върху изборът за професионално развитие.
[…]

Останалата част от текста: цък.

Нели:
[…]
Аз съм собственик на компания и търся професионалист, който да влезе на ключова позиция във висшия мениджърски екип. Важно е да назнача възможно най-правилния човек, който има качествата и знанията да се справи ефективно с предизвикателствата на работата. Най-подходящият от кандидатите се оказва мъж, но според квотата аз трябва да взема на работа жена. В такава ситуация бих изпаднала пред поне два възможни неблагоприятни сценария:

– да не назначавам директор и да продължавам да търся подходяща жена за позицията. През това време компанията няма лидер на съответната позиция, губи скорост и ефективност и в резултат – влошава финансовите си показатели.

– да назнача жена с компромис. Отново възможните последствия биха били недостатъчно добро представяне на компанията и влошаване на бизнес резултатите.

И двата сценария биха били безотговорни към служителите на компанията, тъй като по-слабите резултати биха довели до нестабилност, несигурност и възможна загуба на работни места. Особено в настоящата икономическа ситуация.
[…]

Остатъкът от мнението на Нели – тук.

Заключението на дискусията.

Петя:
В България, както и на много места по света, жените се трудят при различни условия от колегите си мъже. Учудих се, че доста от коментиращите поставят под въпрос тези ми твърдения, дори някой попита къде са ми статистиките. Това са базисни, не особено противоречиви факти, които са добре документирани. За справка можете да погледнете доклади на International Labour Organization, женската организация на ООН (UN Women), множество доклади и изследвания на ниво Европейски съюз и още, и още. Жените нямат достъп до същите ресурси, позиции и възможности за развитие. Работата им се оценява по-ниско: не само като заплащане, но и като значимост.

В по-лошите случаи става въпрос са откровена, директна дискриминация: „Моето момиче, омъжена ли си? Имаш ли деца? Кой ще ги гледа като се разболеят?!“ Или: „Нашият шеф някак си представяше мъж за тази позиция…“- точен цитат от интервю за работа в счетоводна къща! В добрите случаи, подобно на описаното от читателката, жените трябва да се блъскат многократно повече, за да се докажат и да покажат, че въпреки, че са жени, са сериозни, умни, рационални и могат да си вършат работата. И в двата случая става дума са сериозни загуби: в личен план (пари, време, стрес), от бизнес гледна точка (неефективно управление на човешки ресурс и произтичащите от това негативи) и от морално-етична гледна точка (как можем да се заблуждаваме, че сме цивилизовани, когато си позволяваме да третираме 50% от населението като хора втора ръка).

Точно това е причината за въвеждането на квоти. Предложението цели да промени състава на корпоративните бордове не просто „за цвят“. Целта на програмата е да се промени бизнес средата: да бъде по-демократична, по-балансирана, по-прогресивна и в крайна сметка (доказано) по-успешна.

Преследваната промяна не е диктувана от „криворазбрана еманципация“ или „феминистка жажда за власт“. Тази промяна се търси, защото очевидно настоящите условия за работа са неблагоприятни не само за жените по изброените вече причини, но и за мъжете, върху които се струпват нереалистични очаквания за професионални постижения, парична печалба и тотална отговорност за материалното благополучие на семействата им.
[…]
Подчертавам дебело, че квотният принцип е стратегия за подобряване на работната среда и by default изключва назначаването на неподходящи кандидати.
[…]

Остатъкът от коментара й също го прочетете. Тази част ми направи най-силно впечатление, но това не е всичко, което тя има да каже.

Красимира:
[…]
Разполагаме с твърде много примери за големи падения, но не и с големи примери за израствания (изброимите изключения очевидно не влияят правилото и не се радват на публично внимание). Така че за мен остава неприемливо участието на жените в управлението да се изразява в някакъв семпъл статистически реванш с инсцениран триумф, който ще украси пипалата на олигархията, вместо да се отстояват активно, целенасочено и необратимо платформи и идеи за самостоятелно развитие, противопоставящи се на добре контролирания произвол, привидна конкуренция и притъпяващи социалните рефлекси дози власт.

Заключението на Красимира е изключително интересно и на мен лично ми е много интересно начинът, по който тя гледа на живота и на нещата, особено с реализацията. Определено дочетете тук.

Моето мнение по темата го оставих като коментар в сайта на Капитал, но целта ми сега не е да споделям аз как виждам нещата, а по-скоро да посоча гледните точки, аргументите и основните проблеми. За толкова кратка дискусия, темата не може да се анализира в дълбочина, а по-скоро няколко широки, общи мазки, но целта ми е повече да се привлече вниманието по тази тема, отколкото да твърдя, че дават еднозначен отговор.

Все пак, какво е вашето мнение? В сайта масово се смятат за ненужни квотите, а аргументът, че който го бива винаги ще успее е масов, което е доста интересно, при положение, че повечето го заявили са мъже и е любопитен, най-малкото.

15 thoughts on “Квоти по пол, да или не?

  1. Аз лично нямам мнение по темата, защото не я познавам достатъчно добре. Това обаче:

    „Прилагането на квотния принцип би обезсмислило също така изискваната и дълго отстояваната от феминистичните движения равнопоставеност на половете. С други думи, жените рискуват да повторят основателно критикуваните управленческите модели на онези мъже, които дълго са ги маргинализирали.“

    са пълни глупости. Квотите не могат да повторят управленческите модели на мъжете от преди женската еманципация на пазара на труда, защото тогава не е имало квоти за мъже, а всички места, абсолютно всички, са били за мъже. Няма изобщо място за сравнение. Освен като цяло цитираното от второто мнение ми се вижда много повърхностно – то изобщо не взима предвид контекста на институционализиран сексизъм с хилядолетна давност. Със сигурност има много добри и убедителни аргументи срещу принципа за квоти по пол (или етнос, или какъвто и да било признак, по който се дискриминира – например че те всъщност няма да решат проблема, защото третират симптомите, а не корена му), но те не са изложените тук.

    • Когато кандидатствах в университета преди години се случи така, че с тогавашният ми приятел имахме една и съща желана специалност. Аз с оценка 5.00 влязох на първо класиране. Той с оценка 5.25 още десет дена не знаеше дали ще се класира или не…
      Усещането беше меко казано отвратително. Бяхме се явили на един и същи изпит, едни и същи задачи, всеки беше направил каквото е можел и знаел и в един момент аз влизам без проблем само защото съм жена, а той се разкарва по петнайсет хиляди класирания само защото е имал нещастието да се роди мъж… Това ако не е обезсмисляне на равенството на половете, здраве му кажи…

      • Това е някакво изключение навярно, защото почти във всички университетски специалности мъжете влизат с по-ниски оценки. Смешно е да ги жалиш ТОЧНО за това – в България при влизането в гимназии и университети да си роден мъж не само че не е нещастие, ами почти винаги е предимство.

        • Малко е спорно – специалности, в които се влиза с изпит по математика, са с по-висок бал за мъже. Това важи в пълна сила за техническите университети (ТУ, УАСГ, МГУ). Разбира се, в други специалности и университети е обратно – например медицина и изобщо в МУ. Като цяло е трудно да се оцени общия брой на „привилегировани по полов признак“ специалности – резултатите на жените по хуманитарните дисциплини са средно по-високи, докато мъжете са със средно по-високи по техническите.

          • Налага ми се често да проверявам и следя баловете за университетите. Поне за последните няколко години наблюдението ми е следното: при специалности, които са много желани и се възприемат за по-престижни, балът е много сходен, т.е. има минимални разлики при двата пола. Вкл. и в т.нар. STEM специалности. Примерно – често за КСТ в ТУ едни от най-високите балове ги изкарват момичета. Или пък ФМИ на СУ, в половината специалности, че понякога и повечето, момичетата имат по-висок бал. В много от хуманитарните и педагогически специалности на СУ момчетата са с по-високи балове. Например има години, в които в журналистиката и изкуствата се получава така. Явно, когато трябва да се състезават здраво, за да влезнат желана специалност, всички си сядат на дупетата. Като цяло по-често на момичетата им се налага да изкарат малко по-висока оценка и най-фрапантните разлики не са в правото или инженерната химия, а в медицинските университети.
            Аз за това съм против квотите по пол – никога не знаеш кога ще ти изиграе номер, независимо дали си мъж или жена. Конкуренцията е това, което ни дърпа напред. Квотите са прът в колелото.

        • Никакво изключение не е. Това е специалност Информатика в Софийски университет.
          Ако смяташ, че жаля мъжете, определено не си ме разбрала. Стана ми гадно и гнусно от мисълта, че съм получила от раз нещо само заради пола си, а не заради лични достижения.

          • От коментара си личи, че си момиче (не го казвам с лоши чувства). Абсолютно си права, че е глупаво да не се смятат личните постижения, но ти гарантирам, че на повечето момчета хич не им дреме каква точно оценка имат, важното е с нея да влязат каквото искат. А пък като имаше задължителна казарма в много случаи се записваха каквото и да е, но с това вече много се отклонявам от темата.

          • Факт е, че момичетата се извиняват много по-често и се чувстват виновни много по-често. И ти го потвърждаваш с думите си. А аз не се опитвам да те обиждам с това, хем ти казах и че си права да искаш всеки да се бори според възможностите си. В случая моето мнение изцяло се припокрива с твоето. Но и досега не знам за момче, което да каже: „Пич, почувствах се много гадно, че аз ще влезна медицина, а съученичката ми има по-високи оценки от мен, но няма да стане лекар.“ Пожелавам ти успех, с най-добри чувства. И да попадаш на компании, които ще ценят реалните ти възможности, за да не ти се налага никога да се извиняваш или да се чувстваш виновна.

  2. Аз съм противник на квотите, но във всяка една сфера. Това включва и образованието, което се пропуска в дискусиите. Честно да си го признаем – у нас за момчетата е по-лесно в тази сфера. В едно демократично общество би трябвало всеки да има възможност да се доказва, изявява и бори за целите си без да му се създават изкуствени пречки. Животът сам по себе си те сблъсква с толкова много други препядствия. А и е глупаво да не използваш потенциала на 50 % от населението си. Ако искаме да променим каквото и да било, трябва да се борим с причините. Квотите се опитват да се борят с последствията. Следя дискусиите в Капитал редовно и хубавото на тази е, че привлича вниманието към интересна и важна тема. Все пак да се разменят гледни точки е по-добре от пълното мълчание.

  3. Това с квотите е пълна глупост, особено пък когато говорим за бизнес. Аз лично от един мъж и жена ще избера по-добрия мениджър и ако ми трябват 10 мениджъра ще ги избирам по лични качества, а не по пол. Не е обосновано от каквато и да е гледна точка да се прави разделение по пол при управлението. Друг е въпросът, че по-агресивния и често пропускащ дребни, но в същото време важни детайли мъжки управленски стил трябва да бъде балансиран от по-пресметливия и не толкова рязък женски стил. Въпреки, че и това е относително, защото има жени с агресивен стил и мъже с по-женски маниер на управление. За това и аз виждам един управленски екип като сбор от агресивни мениджъри, способни да вземат бързи решения при внезапни проблеми и по-пресметливи кадри, които да работят по-дългосрочни проекти. А какъв е полът им е без значение, важното е да вършат работа😉

  4. Лазар, забелязвам, че не си прегледал дискусията в Капитал, нито пък си разглеждал някакви изследвания по темата или дори доклади на организации, които се интересуват от заетост, заплащане, развитие на професии и прочие, но въпреки това си с убедено мнение по темата.
    На каква база?

    Разбирам, че твоят личен опит ти дава основание да смяташ, че си запознат с темата, но как реши, че той е меродавен международно, за всички култури?

    В случай, че не става ясно, не казвам, че има само една възможна гледна точка, но идеята за квотите има някаква конкретна причина да бъде предложена и да бъде с цел да се бори разрешаването на някакъв проблем. Не е самоцелна или просто защото някъде някакви хора се чудят какво да правят.

    Много хора изтъкнаха, че идеята е сексистка, че не разрешава проблемите, че само се опитва да легализира виж дискриминация и злоупотреба.
    Всичко това са интересни коментари, които определено заслужават да се разгледат и обмислят в детайл.
    Не мисля, че този въпрос има прост да/не отговор, никак даже.

    Просто няма как да я дискутираме без да сме детайлно запознати с контекста й.

  5. Lady, аз не споря, че квотите са перфектното решение, даже никак.
    Просто пускам линк към дискусия, която е интересна и сложна.

  6. Изчетох коментарите, но мисля че има нещо важно, което се пропуска – а то според мен е най-важното – какъв ще е ефекта ако се въведат квоти.
    Личният ми опит показва, че най-много съм научила от началници мъже – те са склонни да действат много по-нетрадиционно и в повечето случаи са били по-компетентните. Жените след определено количество стаж влизат в ролята на истерични майки с по-скоро посредствени бизнес и лидерски умения. Същевременно най-малоумния ми началник е бил мъж и то събирателен образ на цялата некадърност по света.
    Описах опита си, защото мисля, че ако се въведат квоти ситуацията от моя опит ще трябва да се промени – мъжете ще трябва да осъзнаят, че ще трябва да се съобразяват с жените (каквото и да си говорим, текущо жените на мениджърски позиции са като бели врани и често са принудени да изтърпяват сексистки изказвания със снизходителна усмивка); жените ще започнат да търсят своя стил в лидерството и мениджърството, наместо да копират мъжкото поведение (често с влудяващи последици) или да приемат позицията на майки, просто защото нямат друг авторитетен модел в живота си.
    Силно се надявам да умре и маниера на по-властните началници да превръщат жените колеги в секретарки или деловодителки – мъжете разпределят работата така, че жените да водят кореспонденцията и контактите, а мъжете трябва да вземат решения – това не е правилен бизнес модел и резултатите, които съм виждала от него са плачевни, но упорито се налага като практика в много фирми, където съм работила.
    Та аз съм определено за експеримента, но може би леко променен – да имат срок тези квоти, така че хем да се даде положителен пример, хем след като това време изтече, да се възползваме от предимставата на конкуренцията (вече на равни начала), която конкуренция квотите унищожават.

    • Без майтап. Онзи ден две мои колеги, професионалисти със съответното образование, бяха накрани да носят кафе и да се усмихват на някаква среща, а едната след това беше плясната по задника от шефа ни. В нашата немалка фирма няма нито една жена на орговорна позиция – нито една. И абсолютно всички жени, вкл. юристи, магистър-фармацевти, финансови специалисти и пр. в един или друг момент са носили кафе на някой шеф (мъж) или са му правили фоткопия. Разправяйте ми после, че нямало сексизъм на работното място в България.

      Само дето не съм сигурна дали налагането на квоти ще реши проблема. За мен това е третиране на симптомите. Според мен е важно жените да престанат да се примиряват с това отношение и да намират извинения за сексисткото поведение на висшестоящите си или да не му обръщат внимание. Не би било зле и да има някакво обучение/семинари за тия неща, защото много хора просто не са чувствителни за тях, защото са свикнали дотам, че не им прави впечатление като нещо ненормално. Ако има пари от ЕС за обучение на кадри по комуникационни умения, защо да няма и за повишаване на информираността за сексизма на работното място?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s