Кино: The Girl with the Dragon Tatoo

Имам доста смесено отношение по отношение на серията Мillenium (трите книги: Момичето с драконовата татуйровка, Момичето, което си играеше с огъня, Момичето, което ритна стършелово гнездо). Сади e посочила доста успешно нещата, които никак не ми харесаха, но пък Мацката с мнение пък е подчертала нещата, които МИ харесаха.
Можем да синтезираме: не ми харесаха прекалената детайлност и честота на физическото и сексуално насилие над Лизбет Саландър, както и леката абсурдност на Бломквист. Хареса ми, че са зачесани теми като сексуалното и физическо насилие, начинът, по който хората с психични проблеми са безпомощни в системата, както и описанието на примерите на „съсипване“ на репутацията на човек в една сфера, за да се омаловажи неговото мнение в друга, несвързана с първата сфера.
Не ми хареса, че Ларсон пише от гледната точка на незапознат с тези неща, т.е. не усещаме ясно критичността му или пък коментарите му в дадени случай граничат със зловещо или са просто абсурдни.

Логично, за толкова популярна серия, бяха филмирани. Два пъти. Веднъж шведска версия, след това сега още веднъж, американска версия… (все още основната разлика при подобно преповторно филмиране е негативното, опростено и на моменти съсипано такова в американските версии). Все пак, на мен винаги ми е интересно как са интерпретирани и поднесени едни и същи събития, за различните публики.

За момента имаме плакатите на двете продукции и можем да ги сравним.
Създаването на кино плакатите спокойно можем да кажем, че е изкуство само по себе си. Те трябва да създават впечатление на зрителя към историята, която плакатът рекламира и често са и подсказки на историята/отношенията между персонажите показани на тях, синтезирани много, много накратко.
Никак не е лесно, защото трябва да привлекат интерес, но и да бъдат адекватни към историята, за да не се чувстват излъгани зрителите в последствие.

Шведска версия

Лисбет Саландър е на преден план, която изглежда заплашителна, агресивна, пънк, силно присъствие, всичко това, което персонажът е описан да бъде в книгите. На заден план имаме Бломквист (втория ни основен персонаж) и макар да има терен за дискусия, че тя е клекнала, докато той седи на стол, можем да го интерпретираме и като удобство в средата и кожата й.  Като по-близо до зрителя, се създава впечатление кой е по-важния и основен персонаж. Дистанцията между двамата говори не просто за самостоятелността на персонажите, но също така посочва и социалната им дистанцираност, не просто между тях, но и по принцип.
Цялостното впечатление е, че виждаме ДВА персонажа.

Американска версия

Американската версия обаче… Лисбет Саландър е гола (до кръста) и е в ръцете на Бломквист, който е сложил ръка над гърдите й (много хора се избиха да коментират колко е иновативно гола жена, която гледа директно към камерата, колко е смело и прочие, честно казано, не го виждам по този начин, в контекста на социалните роли, стереотипи и най-малкото, количеството филми, които имат на постерите си голи жени). Нейната ръка е върху неговата, вид прегръдка или за увереност… не мога да кажа с каква цел е, като цяло, усещането е за пасивност, сексуализиране (каквото няма в предния постер). И тук, както и в предната корица виждаме множество пиърсинги, които са с цел индикация на пънк и агресивно отношение и предизвикателство към социалните норми на Лисбет, тук обаче изглежда по-скоро като фасада, като добавяне на пикантност към сексуализацията й, а не като част от един комплексен и определено преживял неща персонаж.

Не мога да не подчертая безумно дебело, че героинята на Лисбет Сландър е жертва многократно на физическо и сексуално насилие в книгите, което превръща поставянето на една гола, пасивна Лисбет на постера в най-малкото проява на ужасно лош вкус и умишлено омаловажаване на зачекнатите проблеми, а в най-добрия случай, пълна липса на разбиране на критиките в серията Магнум по отношение на жените и начинът, по който са третирани в обществото ни.

Това не е ново, със заглавия от типа на Dead Girl и I spit on your grave, изключително детайлно физическо и сексуално насилие се показва на екраните с претенции да има за цел да се зачекнат фактически проблеми. Само че и трите филма страдат от едни и същи проблеми – крайна сексуализация на насилието и недостатъчно фактическа критика. Иначе защо имаме гола Лисбет на плаката, ако целта на американската версия беше да се зачекне и критикува сексуалното насилие над нея?

Като гледате плакатите, приличат ли ви като посветени на една и съща тема, разказващи една и съща история?

63 thoughts on “Кино: The Girl with the Dragon Tatoo

  1. http://www.newyorker.com/arts/critics/atlarge/2011/01/10/110110crat_atlarge_acocella
    доста смислена статия особено относно личността на автора и защо пише така

    иначе прочетох една от книгите и изобщо не ми хареса – някакъв журналистически стил, ужасно много подробности и напрежение без всъщност да има кой знае какво действие. филмите не са лоши но с тази тема можеха да бъдат къде по-интересни.

    ше видим американските версии – плакатът ми дава някаква (мижава) надежда че ше са по-различни като идея от оригинала – по дарк е някакси блумквист може би няма да е такъв путьо този път, а лисбет може пък да не е детето-жертва дето я изнасилват по сто пъти. както казах обаче, надеждата ми за това е твърде мижава.

    • Намерих време и прочетох текста.
      Освен ако не съм пропуснала нещо, статията говори, че е анти-нацизъм (което не е голяма изненада), но ми се видя адски претупана.
      Намерих за супер интересна тази част: Gabrielsson told the press that Larsson had been alienated from his father and brother. They, in turn, suggested that Gabrielsson was psychologically disturbed.

      Все едно е извадено от книгата, да не говорим, че това е класическа стратегия, независимо за какво се говори или се спори, като няма какво да се каже, се обвинява, че човекът е психически нестабилен. Нищо не се казва по отношение на фактът, че тя е коментирала нещо фактическо – роднините не са имали връзка, но бива нападана.
      Представяш ли си, трийсет години да живееш с някого и накрая да ти предложат половината апартамент… каква щедрост.

  2. Лонги, ИДЕЯТА е, че Лисбет е тормозена, идеята е да се зачекне този проблем в обществото ни, въпросът е как е представено.
    И да ти кажа, шведската версия на филмите беше доста добра, но американската не ме кара да съм много оптимистична. Неслучайно дадох два други примера конкретно американски, които коментират темите за сексуално и физическо насилие по… безумен начин.

    Чел ли си книгите обаче? Защото да не стане като с „Гордост и предрасъдъци“, където споделяше как една от най-критичните и подробни анализи на викторианското общество спроед теб е ретро „Gossip girl“.😉

    • Ако не си чел една книга до края, значи не си я чел. Елементарно правило за всеки що-годе грамотен читател. Аз като стигнах до 20-та страница на Силмарилион, да броя ли, че съм я чела? Че да ми се вдигне броят на прочетените книги?

  3. Трилогията се казва „Мillenium“. Линкът явно се е счупил, че и съм объркалa името. Мерси за поправката.🙂

  4. Когато книгите се появиха на лавиците, бях номер 47 в опашката чакащи да ги прочетат. А аз изчаках, бая време. Шведско крими, мислех си. как ли пък не.
    Оказа се, че тече Златен век на скандинавската криминалистика. тук мога да оставя пет шест автора, ама защо ли като никога няма да се преведат.
    Ларсон пише Милениум серията като изкупление. Бил е свидетел на изнасилване, без да вземе отношение. Никъде по линията не разбирам реакцията му, но трилогията..и липсващата книга, дето гаджето му е на път да публикува, са написани в добрата традиция на новото крими. Няма подобно нещо писано на кирилица, опитвам се да следя – а където имам пропуски, приятелите наваксват. Ето защо Милениум няма пресечна точка с балканските нрави на българския читател, в най добрия смисъл на изказа. Настрана че това, дето се появява на български, е далеч, даааааааааааалеч от езика, който познавам и харесвам.
    Аз не спах, докато ги прочета и трите. Забравях и да се храня. Нещо, дето няма да ми се случи никога с Дан Браун или друга американска боза.
    Най-доброто крими към момента с епише в Исландия. Точка.

  5. Супер… сега погледни темата и се опитай да кажеш нещо по това, за което аз писах, че човекът е писал едно, като гледам плаката, е повече от неразбрано от преразказващите историята на „американски“, че и тотално губят идеята зад книгите.
    Ако Бломквист е бил свидетел на изнасилване, графичните сцени с насилие току що станаха още по-плашещи, поне за мен.

  6. Режисьорът е датски, не шведски. Първият епизод се прави за кино, вторите два – за тв. Затова качеството и графиката паднаха до приемливите нрави в скандинавско тв.

    Това е една от три, много продавани, много популярни екранизации, които американците копират на тяхна територия, с по малък или с никакъв успех.
    Ако разглеждаше The Killing, щеше да ми е интересно)) но това тук е толкова 2000, че да се връщам 11 години назад е просто…
    не може да се коментира дизайн на плакат, щото плаката се прави за публика
    подпис,
    дизайнер
    Не го вземай лично, вкус наистина не се дискутира. Обективизирането на женско тяло е ок за феминистки блог, но тази дискусия никога не се води в дизайн среда

  7. Ако наистина искаш да надъвчеш някой за визуални сцени, хвани НВО.
    Американците винаги са били и ще бъдет дървени в това отношение. Далеч повече от балканджите, които трябва да рупат още сто години риалити, преди да стигнат до тв.

    И изведнъж, включваме на нещо дето е толкова близко до скандинавско порно, че човек се чуди дали фон Триер догматиците не са се пренесли в САЩ
    The Tudors
    Tell Me You Love Me
    True Blood
    Boardwalk Empire
    Hung
    game of thrones to name a few

  8. Извинявай, изгуби ме, честно. Ние не обсъждаме нивото на ефектите или дизайна, не коментираме „нрави на скандинавското тв“, коментираме как се рекламира една серия, както и целта ми беше да посоча, че в едната версия имаме двама персонажи и придържане към идентичностите на описаните персонажи, а във втората имаме просто поредният буламач със сексуализация на персонажа, независимо от историята и просто ми е интересно, че това са две уж близки култури, но с доста различно отношение (поне в изкуството) към жените и мъжете, отношенията и насилие.

    Не мисля, че можем да говорим за вкус. Разбираш ли, вкусът не е нещо, което има нещо общо с презентацията, виж има общо с културни и социални стереотипи.

  9. Енея, просто in2h20 има проблеми с reading comprehension. Не му е за пръв път да си бъбри за нещо тотално свое си без връзка.🙂

  10. Като голям фен на шведската трилогия искам първо да кажа, че за мен американската версия е напълно излишна. Мисля, че се прави, защото американците ги мързи да четат субтитри и не ходят на такива филми, на които трябва да се мъчат отвъд яденето на пуканки.
    За плаката с Руни Мара. Аз мисля, че въпреки нездравата възбуда на мъжете от голата жена, внушението е друго: че Лисбет е уязвима. На мен това ми е внушението на плаката. И между другото Нооми Рапас точно така играе Лисбет в шведската версия – същество, което въпреки издървеността и пънкарството е много уязвимо и фино като душа. Всичко друго е щит срещу шамарите и ритниците, които е изяла в живота си.
    Лично аз съм твърде скептична, че някой може да изиграе ролята по добре от Нооми, но да не обричаме американската версия преди да сме я видели.
    Макар че подозирам, че ще стане като с „Никита“ – хубав, дълбок филм на френски и посредствен екшън в американската му версия.

  11. „нездравата възбуда на мъжете от голата жена“

    за разлика от „здравата възбуда“ на мъжете от … гол мъж? облечена жена? облечен мъж?

    • Longanlon и аз също мисля, че Виктория е имала предвид контекста. Също така казваш „здравата“ възбуда на мъжа от мъж, а когато искаш жена да се възбужда от жена, това е много „здраво“, нали?

  12. Вики, защо ранимост = голота? И защо точно такъв персонаж? Хвърли един поглед на на линка към постерите по-горе (май ще трябва отделен пост за тях) и сравни.
    Това си е стандартно.
    Лонги, да се възбуждаш на персонаж, който го малтретират физически и сексуално за мен не е много здравословно, поне аз в такъв смисъл възприемам коментара.😉

    • Аз съм склонна да се съглася с Виктория тук. Използването на голотата като израз на уязвимост е често срещан похват (по мои наблюдения). Покровителствено хвърлената ръка на мъжа върху нея завършва портрета в тази му светлина. Вижда ми се логична интерпретация.

      Шведският плакат ми харесва повече, защото в позата на Лизбет има известна агресия или предизвикателство, а доколкото мога да съдя по филма, около това се върти нейният персонаж – предизвикаване на по-силните от нея, дори когато е в напъоно зависима от тях позиция; и сремеж за отмъщение: един вид доста буквално empowerment.

  13. Лонги, не всяка гола жена е повод да си помислиш да секс и да се възбудиш. Както не всеки гол мъж за мен е повод да си мисля за секс. Голотата за мен е нещо нормално, естествено и сексът не е в голотата.
    Енея, голотата е много елементарна метафора за уязвимост – няма нищо между тялото ти и агресора. Толкова елементарна, че ще я разберат дори американците. И като прибавим и принадената стойност на „нездравата възбуда“, това е добър промоционален продукт.
    Може да е по-сложно. Навремето имаше една корица на „Егоист“ със същото внушение – уязвимост. На нея се виждаше голо момиче (Нети), но със защитна жилетка против куршуми. Това по-сложно внушение, което отиваше на онова списание, но не отива на този плакат.

  14. Не Лонги, пише в го в книгите. Нали се сещаш… оригиналния материал, по който правят филмите. Вече казах, хубаво е плакатите да съдържат духа на героите. На втория плакат това просто го няма, има просто гола мацка и то по възможно най-тъпия начин.
    Разбирам, че две трети от филмите очакват, че зрителите изобщо не се интересуват от персонажите, героите, нито от историята, която се разказва… но е досадно, когато е гарнирано с такава скучна стереотипност.

    Иначе, да разясня. Проблемът, че когато ни представят Лисбет като сексуализиран обект, насилието над нея и историята с нея спира да е проблемна и критична история, а вместо това се предполага, че зрителят ще се възбуди, което е точно наопаки на целта на автора (поне до колкото разбирам от коментарите за него и идеите му), нали уж целта му е да критикува това отношение и поведение (сексуализираното насилие и превръщането му в нормалност). Предполагам това вече дори не е толкова до емпатия или сложност или критичност към стереотипи, а просто до „не ме кефи сексуално насилие да се представя като нещо секси и възбуждащо, защото в момента отношението към сексуалното насилие е като нещо, което няма значение, колкото по-графично насилие виждаме като нещо нормално или дори секси, безкритично, толкова по-трудно ще става да се обясни какъв точно е аджеба проблема“.

    Спомням си преди време като коментирах с един познат „I spit on your grave“, (вярно, беше англичанин) та си говорехме за идеите на филма, какво иска да представи и защо е заснет. И си спомням коментарът му „на мен ми приличаше на нечия фантазия, обаче не на отмъщение, а по-ското titilating sexual violence“.

  15. Ето и ти ставаш според мен жертва на мъжкото схващане, че голата жена е задължително сексуална. Някои жени са, когато са голи, но някои са безпомощни, естествени, каквото се сетиш. Може облечена до ушите жена да е по-сексуализирана от голата.

    Та идеята ми е че, голота не е равно на сексуализиране. Поне за мен не е. За мен в случая с този плакат Лисбет не е сексуализирана, когато е съблечена, а направена по-уязвима, защото между смъртното й тяло и света не стои нищо.

  16. виктория, това че ти не се възбуждаш от голи мъже, си е, разбира се, твоя работа. обаче за хетеросексуалния мъж и хомосексуалните жени с които съм говорил по тия теми, гола красива жена си е възбуждаща в повечето ситуации (всъщност, облечена също е възбуждаща).

    ако за теб голотата принципно е свързана не с еротичното, а с уязвимост, може би трябва да потърсиш в себе си причините това да е така за теб

  17. ОК, започвате да напускате границите на дискусията.
    Вики, голотата е равна на уязвимост в нашата култура поне.
    Обаче аз съм чела книгите и според мен Лисбет не е уязвима. Тя е жертва на системата, тя е човек, който се сблъсква с дадени проблеми и ги надхвърля, решава ги и т.н. Не бих казала, че е уязвима по този начин, по който е представено на плаката или че е необходимо, за да ни я представят уязвима. Малко безумно е да представяш един човек по такъв начин, при положение, че в книгите е описана и изградена като напълно разичен персонаж.

    • Хем Лисбет не е уязвима, хем е жертва на системата? Eneya, nапоследък изобщо не си в час!

  18. Лонги, не ми слагай думи в устата. Възбуждам се от голи мъже, когато те са се снимали голи с намерението да ме възбудят. Но не и когато посланието е друго. Знам, че много хора лъскат бастуните и скречират на сцени във филми, които нямат никакво намерение да възбуждат, но това си е техен проблем. Аз имам съвсем нищожно количество девиации.

    Ако намеря красив гол мъж в безпомощно състояние, според трябва ли да се възбудя? Или може би трябва да се притесня, да се уплаша и да се погрижа да повикам линейка, за да го закара в болницата? И ако ти се възбудиш от гола мъртво пияна безмощна жена или току що изнасилена красавица с разкъсани дрехи – това повече мъж ли те прави от този, на който ще му стане мъчно, ще я увие в нещо и ще я занесе до болницата? Или от този, който ще се разгневи така на насилниците, че няма да получи ерекция в близките 7 дни.

    За мен голотата е това, което е искала да бъде. Никога не й придавам един категоричен смисъл, както ти правиш. На теб ВСЯКА гола жена ли ти носи посланието – ела ме изчукай? Дори Венера от „Раждането на Венера“ на Ботичели? И тя ли ти блъска на секс? Щото ако е така – лоша работа, човек. Доста си загорял. Имах един приятел, който пък толкова ужасно беше загорял, че се възбуждаше и от Джесика Рабит от „Кой накисна заяка Роджър“. За мен това не е нормално. По същия начин не е нормална възбудата от Руни Мара на плаката на филма. И ако не разбираш защо тя е никак сексуална, а облечената Мерелин Монро с начервените джуки – ама напълно облечена – е двеста хиляди пъти по сексуализирана, то тогава аз излизам от този спор, защото имаме различни представи за нормална сексуалност и аз се плаша от твоите разбирания.

  19. Е., ами може и така да се тълкува. Аз също съм чела книгите и съм гледала шведските филми. Лисбет е оцеляваща, научила се е да го прави, не е трепетлика. Което не значи, че баща й, системата, настойникът й не са й причинили ужасни травми, които можеше и да няма. Защото е момиче, защото е била малка, защото е вкарана в графата „невменяема“, за да я мачкат, защото е обичала баща си. Уязвима е като всяко човешко същество и който не е минал, той не се е възползвал от това.
    Аз така си го тълкувам този плакат, не виждам сексуализация в него. Но не налагам мнението си. Просто казвам как на мен ми изглежда. И никак не държа да съм права.

  20. „Възбуждам се от голи мъже, когато те са се снимали голи с намерението да ме възбудят. “
    значи към снимките има и декларация с намерението им, така ли :Р

    и струва ми се доста нашироко раздаваш определения кое е нормално и кое не по отношение на сексуалността

  21. Ами В., аз просто сравнявам двата плаката и ги тълкувам на база другите плакати, които съм виждала, на база на попкултурата и на маниерът на представяне на теми, персонажи и хора, яко е, че ти виждаш това в плаката, но аз не го виждам, заради куп дреболии, например позата й, погледът към камерата, ръката пред торса й, фактът, че тя е съблечена, а Бломвкист е облечен (макар че от двамата, той ми се е виждал по-уязвим като характер и личност), позиционирането по екрана, както и самата ни култура и символите на власт и контрол.

    Лонги, мисля, че неслучайно се казва, че една снимка е равна на хиляда думи. Ако човекът на една снимка изглежда сякаш му е некомфортно, разплакан, мъчен, разстроен, за мен е индикатор, че целта на снимката еди-каква-си. Чисто практически, хората са емпати, което означава, че изпитват съчувствие, когато някой изглежда сякаш му е некомфортно/неприятно в дадена ситуация, вече си зависи от конктеста и от ситуация де, но това е общият принцип.
    Неслучайно комедията винаги използва далечни ъгли, ако е „болезнена комедия“, как някой се удря или пада, защото така не се идентифиьцираме с наблюдаваното. Ако е отблизо обаче, хората реагират по друг начин и вече не им е смешно, а им е жал. Сега, че има всякакви идиоти, които просто намират чуждата болка за забавна, случва се, но според мен това си е следствие на културата.

  22. Лонги, не ме предизвиквай да ти кажа, че си глупав, защото няма да го направя, аз съм добре възпитана, пък и ти не си глупав, просто ме предизвикваш да ти го кажа, защото губиш този спор, а никак не ти се иска и се чудиш вече какви панделки от гъза да си извадиш, за да се окажеш прав. Не си, примири се. Смирението у мъжете е много секси.

  23. ми кажи ми, то ше си проличи кой е глупав, нали така…

    ако искаш мога да ти дам телефона на боян расате, ше си допаднете – той също има голямо желание да казва на останалите хора кой от какво трябва да се възбужда, кои сексуални предпочитания са „нормални“, кое поведение е противоестествено и т.н.

  24. Човек, изгуби спора. В такъв случай цивилизованите хора не ми дават телефона на Расате, а се извиняват и признават, че не са имали аргументи на нивото на спора. На теб с колко ще ти порасне, ако някога в спор ме победиш? Което да те предупредя – е АБСОЛЮТНО НЕВЪЗМОЖНО!!! Интелект се нарича, не ти е силна страна.

    Най-отговорно ти казвам, че това е невъзможно, но ако искаш се опитай пак някой път. Ще бъде забавно. Не че обичам да се гавря с хората, ама изпитвам истниски ентомологичен интерес към теб. Induge me!🙂

  25. Енея, мисля, че възлагаш прекалено много надежди на това, че хората са емпати.

    Емпатията, също като всички човешки качества, се учи. А ако кажем, че хората са емпати, можем да кажем, че също така са нарцисисти (отнема време децата да се освободят поне частично от егоцентризма си) и са много добри в това да се самозалъгват в името на комфорта си.

    Да си представим следния сценарий: озоваваш се на магически остров, на който единствената ти възможна храна са някакви животинки, чието страдание можеш да чувстваш чисто физически, ако са близо до теб. В крайна сметка или ще се научиш да ги убиваш бързо (толкова бързо, че дори да не разберат, че са умрели), или да ги убиваш отдалеч (така че да не усетиш страданието им така силно), или, ако нямаш достатъчно хитрост да осъществиш тези два плана, ще се научиш да търпиш болката. Но ако от едната страна на везните тежи емпатията, а от другата, примерно, ГЛАДЪТ, не бих заложил на емпатията. Ако не мислиш така, ще ти припомня една поговорка: „Ситият на гладния не вярва“.

    Но нека да се опитаме да останем само в границите на емпатията. Мизантропите, които познавам, освен, че мразят другите хора, ненавиждат и себе си – биха искали да умре както цялото човечество, така и самите те – но това не ги прави по-малко озлобени.

    • „Емпатията, също като всички човешки качества, се учи.“

      http://en.wikipedia.org/wiki/Empathizing-systemizing_theory

      А що се отнася до мизантропията… Мизантропите са садисти, те обичат да гледат как другите страдат и като цяло са големи нарциси и егоцентрици. Доказано е, че мизантропите изпитват ужас от физическа болка, те не са мазохисти. Разбира се има и такива, които проявяват наклоностти едновременно към двете, но са много малък процент (мисля, че процента е равен с този на хора страдащи от шизофрения). Още един факт, за който има множество изследвания, но феминистът-блогър не си е направил труда да се позаинтересова и за пореден път ни дава „личен пример“ (мизантропите, които познавам).

      Жилов is failing again.

        • Хах, Гошо по-скоро се опитва, да каже, че Жилов греши, Енея греши, след това на база на свръхобобщение идва извода, че авторите на блога грешат, следователно и четящите го са някакви заблудени душици, следователно феминизма е някаква абсолютна глупост, даже не е и сигурно, че такова нещо съществува, защото проблемите, с които се занимават всъщност не съществуват и така да победи еднолично злото на тоя свят. Тоя филм сме го гледали многократно, ама…

        • Много жалко, че възприемаш спорове в интернет като вендета/битка/война… Ако не си забелязала досега аз и Жилов имаме фундаментални различия в начина, по който възприемаме човешката същност. Той си е фен на human vs nature, докато аз защитавам nature vs nature теориите. В този ред на мисли, все още си мисля, че това е блог, в който се обсъждат (хубава думичка) различни възгледи за джендър ролите в обществото, а не бойно поле, нали?

          Знам, че съм „доказал се трол“ и все пак искам веднъж звинаги да разберете, че целта ми не е да критикувам личността на някого от списващите/коментиращите този блог (и как да стане като не ги познавам лично), а единствено техните възгледи по определени теми! (може би единственото изключение е Виктория, а.к.а. Сладък живот, която си мисли, че е център на вселената и нейните разбирания за света са единствените правилни и нормални, което ме дразни адски много).

          P.S. Извинявам се за офф-топика, но се почуствах длъжен да се обясня на Йоана. Можете с чиста съвест да изтриете както този коментар, така и нейния. Благодаря.

          • Моля ти се, обясни ми по какъв продуктивен начин „Жилов is failing again“ е спор или част от спор. И каква му е целта на това изречение. Мерси.

    • @Бай Гошо

      От линка, който си ми дал, не следва това, което си мислиш, че следва. Аутизмът (който ми беше специален интерес, когато бях студент) е резултат от невъзможност да се филтрират сигналите (все едно в момента да чувам едновременно компютъра, шума на улицата, да усещам стола под задника си, дрехите по кожата ми) – десетки, стотици дразнители, без да мога да не обръщам внимание на всички тях, като десетки телевизионни канали, включени едновременно на един и същи телевизор. Как можеш да учиш каквото и да е и да живееш така?
      Сериозно, помисли как щеше да живееш дори сега, с всичкия си опит и знания, които имаш, ако мозъкът ти работеше така. Всяко ново събитие и особено разговор с друг човек ще са супер натоварващи.
      Когнитивните затруднения и тези с общуването с хора са естествено следствие от този проблем. Да намираш успокоение в повтарящи се действия и да третираш хората като предмети е напълно разбираема реакция при подобни предпоставки. Но това дадено техническо ограничение да доведе до проблеми в мисленето, общуването и чувствата ти (или пък да ги подпомогне) е нещо съвсем различно от това опростено, директно обуславяне на поведението от гените, което така обичаш.
      И не променя факта, че дори когато предпоставките са налице и всичко в мозъка функционира „нормално“, емпатията се учи.

      Да, емпатията се учи. Едно напълно нормално петгодишно дете например казва, че ще се радва, като баба му умре, защото ще може да ползва вещите й. Съчувствието и освобождаването от нарцисизма се трупат с годините.
      Децата като цяло минават през психопатски и нарцистичен период, в който проверяват и колко далеч могат да стигнат – и ако няма последствия, които да ги озаптят, ефектът е потресаващ. Армия от деца също така може да бъде много по-безмилостна – нещо, което се използва в Африка.

      Друго нещо, което чета в линка, който си ми дал, е:
      „The theory has been criticized on multiple grounds…“
      Предполагам, бърз search в Google колкото да намериш нещо, което да ти изнася, е твоят начин за research. Браво, печелиш една пчеличка.

      Мизантропите са садисти

      Не непременно. Има голяма разлика между мизантропията и садизма (макар че могат често да вървят заедно). Садизмът (сам по себе си, в чист вид) не цели унищожаването на жертвата, напротив, колкото по-дълго оцелее, толкова по-дълго може да бъде измъчвана – физически или душевно.

      изпитват ужас от физическа болка, те не са мазохисти.

      И аз бих казал, че не са. Само че категоричният начин, по който правиш заключението си, е грешен.

      Да се оставиш на болката не е единственият възможен начин да проявиш мазохизъм. Желанието да бъдеш стъпкан, унижен, подчинен, смачкан психически също е проява на мазохизъм.
      Освен това садо-мазохистичния характер реално представлява двете страни на една и съща монета – мазохистът се нуждае от нещо по-голямо, което да го смаже, а садистът – от нещо, което да задуши в себе си, един вид садизмът е „Аз съм всичко, ти си нищо“, а мазохизмът е „Аз съм нищо, ти си всичко“.

      за който има множество изследвания, но феминистът-блогър не си е направил труда

      Завършил съм Психология и трябва да кажа, че има много конкуриращи се „изследвания“ – в крайна сметка всеки хваща модела, който счита, че работи (или който му изнася), както си направил и ти. Казвал съм го доста пъти – психологията в момента е на нивото на алхимията и всякакви претенции за строга научност (включително от „генетичните“ нелепици) са неуместни. На този фон да твърдиш, че твоят обяснителен модел е единственият правилен и възможен, и всеки, който не мисли така, е неграмотен и яко fail-ва е нелепо.

      А ако си тръгнал да си мериш пишката с мен, уверен съм, че знам за аутизма, социопатията, психопатията и каквото друго се сетиш от психическите заболявания повече от теб. В МКБ-10 (международната класификация на болестите) е особено интересно да се чете за произхода, причините на психическите заболявания – много конкуриращи се обяснения, и почти нито едно от тях не стига далеч. (Биохимични, генетични, психологически, социални.) Всеки психиатър си заплюва това, което по принцип му допада – това е реалното положение в момента. В зависимост от случая, аз залагам най-вече на биохимичните и социалните обяснения, защото от това, което съм видял, считам, че работят. (В случая с биохимията и генетиката – не по начина, по който ти ги тълкуваш). Във всеки случай истината има много страни и ако ме обвиняваш в ограниченост, погледни се и ти в огледалото…

      • Сетих се за един добър пример за разликата в това как хора като теб и хора като мен тълкуват „генетичния фактор“.

        Има един доста популярен експеримент, посветен на аутизма. Пред децата застават двама души. Първият слага едно топче в непрозрачна кутийка. Вторият излиза от стаята. Първият взима топчето от кутийката и го слага другаде (примерно в джоба си). Въпросът към децата е: когато излезналият се върне в стаята, къде ще си мисли, че е топчето?

        Децата с нормално развитие казват, че ще го потърси на предишното място (в кутийката).
        Бавноразвиващите се деца, въпреки когнитивните си проблеми, също казват, че ще го потърси на предишното място (в кутийката).
        Децата с аутизъм обаче мислят, че ще го търси на новото място (в джоба).

        С други думи, децата с аутизъм (поне в началото) не могат да си представят, че може да знаят нещо, което другият не знае (или обратното), и по същата причина са неспособни и да блъфират или лъжат… както и да фантазират сами.

        – И в крайна сметка, неспосбност за емпатия – каза асистентката ни.
        – Добре, това, че не са усвоили всички тези неща не идва ли от това, че не могат да общуват? – питам аз. – Знаем, че вместо да поискат от възрастния да им даде далечен предмет, те ще хванат ръката му и ще я използват като предмет, като пръчка. Използват езика и думите не по предназначение. Но няма и как да е другояче, ако общуването, с което биха могли да се научат на емпатия, фантазия, лъжа, е възпрепятствано.
        – Да, така е, предполага се, че бебетата се раждат с инстикт за общуване, който у аутистичните деца отсъства.
        – Ъ-ъ… вместо да си говорим за „инстинкт за общуване“, не е ли по-правилно да се каже, че избягват каквото и да е общуване заради сензорното претоварване, на което са подложени? Общуването е доста натоварващо и дори като деца да съумеят да го разпознаят като събитие измежду всички други събития, всъщност е претоварваща случка, която на тяхно място бих избягвал…

        Такова обяснение не бях срещал нито в литературата, из която ровех, нито в лекциите и упражненията, никъде. Бях убеден обаче, че именно то е вярното. Доста години по-късно го чух от преподавател по биология и най-накрая го прочетох някъде.

        Та това е разликата в начина на търсене на причините, който се опитах да покажа в онзи текст навремето, който бях писал („Това е така, защото е така“). В този пример дори не става дума за социални причини. Става дума за условията, за правилата на играта, в която по неволя участваш, за ситуацията, в която си поставен, за средствата, с които разполагаш. Факт е също така, че има аутисти, които успяват да измамят играта и да заобиколят това ограничение, стига това да им се покаже – по начин, по който могат да го разберат.
        И докато аз си задавам въпроса „какво точно в ситуацията възпрепятства общуването, защо не могат или не искат да го усвоят“, моите любими поклонници на инстинкта казват „Ми те просто нямат социален инстинкт“. А другите, нормалните, пък имат. И готово. Ами – браво! И какво обяснихме всъщност? Нищо. Ето за това става дума – дори ако останем на нивото на гени и биохимия на мозъка.

        P.S. Случайно се сетих и за една случка от офиса. Тестърите се жалват, че едни сьобщения в играта ни не се показват. Продуцентът се измъква: „Това не е бъг. Всички сьобщения, които трябва да се показват, се показват, освен тези, които не трябва.“ Тестърите, разбира се, не пасат трева и ни поискаха подробен списък. Беше ми много смешно (въпреки че списъкът трябваше да го изготвя аз), а сега измъкването на продуцента неволно ми напомни за стила на генетичните „обяснения“.

      • Абе не те знам колко разбираш от психология и колко аутисмът ти е бил специален интерес, но явно не си научил основното за аутизма е то е:

        – аутистите за разлика от другите хора имат способността да запомнят, осмислят и систематизират няколко неща едновременно (именно поради невъзможността за филтриране на сигнали, развиват тази способност)
        – децата аутисти научават и възпроизвеждат нова информация 2 пъти по-бързо от децата не-аутисти
        – въпреки отличната си памет и способност за систематизиране на информация, аутистите се провалят в 90% от тестовете за разпознаване на емоции според лицата.
        – Аутистите имат т.нар. ритуалистко поведение, (всеки ден правят едни и същи неща в строго определен ред), т.е. имат силната склонност да заучават определено поведение.
        -аутизмът е генетично заболяване! (знам, че сега ще кажеш „The theory has been criticized on multiple grounds…“, но да не забравяме, че тероияте е критикувана от такива като теб)

        Има и още неща, но тези ще ми свърши работа… та да попитам:след като емпатията се учи и след като аутистите са невероятно добри в научаването на каквото и да било, защо са толкова апатични и асоциални?

        Жилов, проваляш се в най-елементарни логически съждения.

        P.S. Знам, че ще ти е трудно да отговориш на поставения въпрос, затова ще ти дам отговора. При аутистите частта на мозъка, която отговаря за разпознаване на емоции не работи, тя изпълнява повече сензорни функции (ето защо аутистите трудно филтрират сигнали, защото сензорното им възприетие е силно развито, неслучайно те не понасят силен шум, честно сменящи се светлини и т.н.). За сметка на това онази част от мозъка, която отговаря за анализирането и систематизирането на информация е силно развита. Такъв тип мозък е известне като male brain. защото съотношението на заболявания от аутистичния спектър между мъже-жени е 8:1 (дори повече, ако се отчете слабото диагностициране на такъв тип заболявания). И накрая да повторя, ако трябва ще и потретя, тези заболявания са ГЕНЕТИЧНИ! И това е така, защото е така.

        • аутистите са невероятно добри в научаването на каквото и да било

          Това твърдение е вярно само за малка част от аутистите. Много аутисти не успяват да развият елементарни когнитивни умения. Тези аутисти, които ти казваш, че са „добри в научаването на каквото и да било“ са специални изключения, които са имали предпоставките и възможността да осмислят кашата от стимули, която ги посреща. Голяма част от тях също така – макар и със специални усилия, макар и късно – се научават да изразяват и разпознават емоции. Това не е по-различно от човек, който винаги е бил сляп и не е могъл да ползва зрението си, да прогледне. При това положение трябва специално да бъде обучен да ползва зрението и да осмисля видяното, при положение, че дори проследяването на движеща се точка изисква сериозни психически усилия и му е далеч по-лесно да ползва това, което е ползвал досега (докосване, слух).

          – аутистите за разлика от другите хора имат способността да запомнят, осмислят и систематизират няколко неща едновременно (именно поради невъзможността за филтриране на сигнали, развиват тази способност)

          Това не противоречи на това, че лесно се чувстват претоварени от възприятията си (виж по-долу).

          – въпреки отличната си памет и способност за систематизиране на информация, аутистите се провалят в 90% от тестовете за разпознаване на емоции според лицата.

          Това, както казах, се дължи на липсата на общуване в най-ранна възраст, което от своя страна се дължи на избягването му, което от своя страна се дължи на пренаситеността от динамични стимули, които едно общуване провокира.
          Силните интроверти, без да бъдат аутисти, също имат подобен проблем с претоварване от стимули в общуването, макар по по-различен начин и в по-слаба степен (те са претоварени по доста по-тривиална причина – постоянно потънали в размисъл, всяко ново събитие е нов материал за анализ, а общуването в реално време не им дава време за осъществяването му).

          Аутистите имат т.нар. ритуалистко поведение, (всеки ден правят едни и същи неща в строго определен ред), т.е. имат силната склонност да заучават определено поведение.

          „Ритуалисткото“ поведение не идва от „склонността за заучаване“. „Ритуалисткото“ поведение е стремеж към елементарна сигурност и предсказуемост в един цъфтящ и жужащ от множество променящи се стимули свят. Постоянно да си топиш и изваждаш ръката в течаща вода от чешмата например. Нищо обучително няма в това. Но ако се замислиш колко е хубаво, колко е предсказуемо и какво ти дава предвид ситуацията, в която си поставен…

          -аутизмът е генетично заболяване!

          Добро утро. Не казвам нещо различно от това. Продължаваш да не разбираш къде е проблемът.

          :след като емпатията се учи и след като аутистите са невероятно добри в научаването на каквото и да било, защо са толкова апатични и асоциални?

          Вече отговорих ясно и недвусмислено на този въпрос в коментарите си. Опитай се да разбереш какво ти казвам. Прояви и ти малко елементарно старание да разбереш нещо различно от обичайното ти съществуване…

          Моят отговор също тръгва от генетични предпоставки и биохимия на мозъка. Разликата е, че те не са нищо повече от въоръжение, което ти е дадено. Няма някаква „генетична инструкция“, която да те програмира как да се биеш. Ти откриваш сам какво работи и какво не работи, когато ти имаш нож, а другите – арбалети. Да, когато имаш нож, ще предпочетеш да се приближиш до враговете си. Но това не произтича по такъв магически директен начин просто от факта, че държиш нож, и сьответно „Ахаа, всичко е ясно, влизам в close range“. Да не говорим за това, че дори след като си установил някакви навици, може да откриеш, че можеш да го хвърляш.

          Жилов, проваляш се в най-елементарни логически съждения.

          Като отваряш дума за логически съждения, дори и ако беше прав във всяко едно свое твърдение за аутистите, чисто логически не доказваш, че емпатията не се учи. Доказваш единствено, че някои хора нямат предпоставките, необходими за научаването й. Това просто не е същото.

  26. Сега ще си разваля реномето на трол, обаче трябва да кажа и нещо по темата.

    За всеки по-добре запознат с невербалните комуникационни модели му е ясно, че Лисбет е представена като зависима не във втория, а в първия плакат. Ситуация, при която един от двама души седи на стол, а другия стои прав (или в случая е клекнал близо до него, което е още по-лошо) показва властови взаимоотношения, в които седещият е в лидерска позиция. Докато във втория плакат, въпреки, че героинята е гола, това по-никакъв начин не показва, че тя е във по-нисша позиция спрямо мъжа. Начина, по който го е хванала е показателно за доброволен контакт, за съзнателен избор, а това, че стои пред него дори може да се тълкува, че тя е във водеща позиция.

    Или с други думи: Eneya failed.

  27. На мен пък първия плакат ми изглежда така:

    имаме огнище, което е символ на дома, имаме Бломквист, който е седнал удобно- той е част от обществото, негов пълноправен член, чувства се удобно; Лизбет е на преден план, но не е седнала – не й е мястото там, някакси не е част от всичко това, готова е да избяга/ да се защитава при нужда.
    Втория плакат:
    не ми изглежда като сексуализиран обект, нито като уязвима; по-скоро не й пука, ще се справи с вичко, както го е правила винаги; ръката й хем е хванала прегръщащата/ закриваща гърдите й ръка, хем е готова да я отблъсне (поне според мен) при нужда, няма доверие, въпреки че Бломквист се опитва да дава подкрепа.
    Вторият плакат ми изглежда като някаква стилизирана реклама, с голям успех може да рекламира парфюм например. Фактът че гърдите й се виждат е един вид: да бе знаем, че героинята не изглежда като жените, които сте свикнали да виждате на екрана, ама все пак е мацка, елате да гледате и няма да съжалявате и за вас ще има.
    Аз нямам нищо против към въпросите за насилието да се подхожда провокативано. С излизането със сериозни данни и сериозен тон по темата не се постига нищо, само отпор: „даааа бе, на мен ще ги приказвате тези глупости“ и отсрещната страна самодоволно се завръща в розовото си сапунено мехурче.

  28. Бай гошо, твърдението ти е изключително интересно и искам да знам на каква база почива.
    Най-малкото, споделяла съм, че се занимавам с културология и повечето от мненията ми написани въз основа на академични текстове, на сравнения, на дискусии с хора в тези среди и на лични впечатления изградени с много, много, много време и разглеждане. учене, четене и не на последно място, писане.

    Цялото това интро, за да отбележа: в нашата култура женската голота почти винаги изличава личността, съответно ако целта е да се прави нещо с голота, без да се изличава личността на персонажа (персонаж, който евентуалния зрител може и да не познава) няма да е лесно, съответно една Лисбет гледаща с лекто приитворени очи дори и да не е била поставена с цел да прилича на калсическата гола мацка, за съжаление изглежда така. Голотата = липса на власт, защото за съжаление идеята, че женската сексуалност е вид оръжие един вид овластяване (не мога да преведа по-адекватно в момента empowerment) е по-скоро на екраните и в главите на използващите аргумента като причина защо поставят голи жени навсякъде и на всичко.

    В нашата култура женската голота почти винаги се използва, като средство за обективизация. Примери… цялата музикална поп индустрия (най-ярко изразена в поп хип хоп и рап музиката, модната индустрия и вързаната за нея рекламна индустрия, както и редосвният поп филм от типа на Трансформърс).

    Твърдението, че клекналата Лисбет на преден план, облечена, с грим, гледаща директно в камерата, изглеждаща напрегната и агресивна, с грима и излъчването на пънк и социално неприспособена изглежда по-подчинена от голата, лежаща в прегръдките на някой, който е по-висок от нея, облечен, изглеждаща сексуално привлекателна и в рамките на социално толерираното поведение от жени… ми изглежда не просто безумно, изглежда ми като от човек, който не е запознат с елементарни понятия като male gaze или просто не е запознат с културните разпределния на ролите и прието за нормално и изисквано поведение от половете. Дори просто защото две трети от плакатите включващи жени ги правят секси, секси, секси, до степен липса на каквото и да е друго усещане за тях, а пози като на шведкста Лисбет (камо ли пък дрехи) са почти несъществуващи, говорим за Америка тук.

    Никъде не съм казвала, че шведския постер е перфектен (и на мен ми прави впечатление, че Бломквист е седнал, а Лисбет е клекнала, че ръката му е горе долу в района на нашийника, ако и да е на заден план), но в сравнение с американския плакат, е направо идеален по вече изброените причини.

    Гошо, интересно е как според теб един персонаж не може да е едновременно активен, а не пасивен и жертва на системата. Според мен тук просто те е домързяло.
    Пример: Лисбет е била изкарвана луда, затваряна с психиатрии, подлагана на физическо и сексуално насилие, социално отхвърляна, защото системата позволява подобно отношение над хора и има злоупотреба, но едновременно с това Лисбет се бори, работи, справя се, има адекватни емоционални и социални взаимоотношения с хората, тя не е пасивна, тя е активна. Системата я прави жертва, но тя не се приема като жертва, защото не се предава и в края на краищата, си отмъщава.

    П.П. Официално те моля, престани с генерализациите по адрес на дискутиращите тук, защото аз избягвам да го правя и не обяснявам нонстоп как се проваляш и т.н., всеки път когато смятам, че съм доказала с аргументи, че гледната ти точка не е правилна.
    Ако целта ти е дискусия, това е неуважително, ако целта ти е тролство, знаеш правилата ни за тролове. Или спри или се разкарай, ако някой не е прав и можеш да го докажеш с аргументи, това е достатъчно, без да се превръщаш сам в невъзпитан простак.🙂 Всъщност това важи не само за отношението към мен, но и към останалите гости и домакини на този блог. Нашия блог, нашите правила, съобразявай се или чупката.🙂

    • 1. женската голота почти винаги изличава сексуалността – не е вярно
      2. Голотата = липса на власт – не е вярно
      3. клекналата Лицбет с нашийник около врата до седящия на стол мъж > голата Лисбет прегърнала мъж – не е вярно
      4. Обективизацията е нещо лошо (да твърдиш, че определени социални роли, които хората доброволно са избрали е нещо лошо е безумното) – не е вярно
      5. активна жертва – няма такова понятие, това е оксиморон. Провери си пак учебниците.
      6. аргументи от типа „аз съм учила, аз съм експерт и знам по-добре от вас, ти знаеш ли аз к’ви хора познавам“ ги считам за невалидни.

      Това е моето мнение по темата. Нямам намерение да дискутирам за неща коментирани n-брой пъти. Също така не смятам, че съм се отнесъл неуважително към когото и да било. Когато кажа, че някой failed имам предвид, че се е провалил в обосновката си/възгледите си/разбиранията си. (специално за Йоана).

  29. Щях да пиша по-рано, ама Гошо ме е изпреварил. Първият плакат в никакъв случай не е радикално по-различен от втория. Знаете ли на какво ми напомня? На снимка на стопанин с кучето му. Позата е сходна. Внушението е същото. Мъжът седи на стола, жената е в краката му. Вярно, не е гола, но оставя усещането за зависимост и властови взаимоотношения.

    • Не съм съгласна. Лизбет гледа право в камерата (в очите на зрителя), навела се е леко напред, изглежда заплашително, в готовност. Не изглежда пасивна според мен.

      • Някои хора си гледат ротвайлери и питбули, които гледат всички заплашително. Не е нужно да се съгласяваш с мен, аз казвам, че на мен точно на куче-господар ми прилича.

        • Знам, че не е нужно, нали спорът/дискусията е обмен на идеи, дори е по-добре, ако са различни. Интересно ми е да чета различните интерпретации на постерите.

  30. Не говорим за „перфектни плакати“, говорим за сравнение на плакати, съответно сме ограничени до анализ на двата налични плаката.
    Дори споре твоите думи американският плакат е по-смотан🙂

    Съгласна съм, че ролите пак не струват, в които са представени (наред с проблемите на самите книги, както вече споменах), но отново, целта ми беше да покажа кое как е представено пред различните публики и защо се различават.🙂

    • Ми аз не смятам, че американският плакат е по-смотан. И въобще, не слагам знак за равенство между „смотан“ и „американски“ по принцип. Ако трябва да говоря честно, нито един не ме кефи и изобщо цялата патаклама около тези книги и филми ми е безинтересна.

  31. Интересно.
    аз съм гледала само филмите (шведските), но възнамерявам да прочета и книгите. на работа съм и по някакви странни причини не ми показва втория постер, но вече си го представям след всички коментари.

    аз лично много се кефех на изпълнения с насилие филм. харесва ми от психологическа гледна точка – какво го предизвиква, как се понася, как се отговаря на него, как се реагира (какви са действията).
    първият филм ми беше най-гаден в това отношение, заради ужасните изнасилвания и баща-син съюзър срещу изчезналата дъщеря. бтв докато четох малки презентации на другите серии пишеше, че ще ни се разкрие миналото на Лисбер и защо е такава, каквао е. но това беше доста ясно от самото начало – имаше сцена как залива мъж/баща с горяща течност – тоест или е бъгната от малка или е било отмъщение.

    персонаът на Лисбет е много интересен заради всички гадости дето са й се случили. ужасно си падам по такива истории и персонаци – dusturbed и са ми много интерсни. хареса ми, че не е някаква мака, която я имам във всеки филм и чака любимият да я спаси. и двамата си вършат своето и то спомага за общото и лично благо. затова и не намирам особена доминация в разположението на бломквист на плаката. и двамата гледат в нас, той не гледа към нея, напълно независими са. дори в единият филм не се бяха виждали изобщо или само за кратко. няма дори намек, че са спали веднъж (което беше доста странно решение според мен и не виждах никакво развитие).

    не държа и непременно авторът да ми прави коментари и намеци послания във филма. харесва ми, че е изчистен от това. има дългогодишно насилие, заговори, много гора замесени, много убити и най-накрая добрите побеждават. happy end на доста висока цена.

  32. бтв, сега като видях най-накрая плаката на юес версията, тоя пич, дето е играл е в джеймс бонд е супер мъжестеният, нали. някъв много твърд и корав пич, същински американски герой, който спасява света и 1-2 мацки покрай света (е, донякъде прилича и на заклет алкохолик). а мацката изглежда по-скоро изплашена, отколкото решена да ритне гнездото на стършелите. създава ми се съвсем друго впечатление като ги гледам. шведите пък си имат яко готик-пънк мацка и обикновен журналист. предпочитам второто.

    • Даниел Крейг е англичанин. Джеймз Бонд е британски образ, създаден от британски автор. Служи на Кралицата и прекият му шеф е жена.

      • Актьорът може и да е англичанин… само дето това е снимано за американска публика. Той може и от Луната да е, това няма някакво отношение към ролята, която играе. Да не говорим, че Джейсм Бонд сериите са далеч от известни с адекватното отношение на Бонд към жениския пол.🙂
        А и май няма голямо значение.

        • Дете очевидно си мислеше, че Бонд е американски персонаж. Поне така излиза от коментара й. Може да няма връзка с филма, обсъждан тук, но поне като се правят сравнения, нека да са фактологично правилни. Знам, че много хора обичат да мразят всичко американско и под вола теле ще търсят, за да си докажат тезата. Ае, чао от мене по темата.

          • Е, много хора, не е всички хора. Аз имам много и различни критики към Америка и конкретни техни практики/идеи, но мразене е неподходяща дума.
            Мисля, че идеята на Дете, както аз я разбирам е, че посочва, че Даниел Крейг играе в предишни роли супер мъжественият, спасяващият света, освен това изчукващият всичко живо и спасяващ девойката, разбира се, супер герой, който е Джеймс Бонд. За акуратност… аз пък съм чела книгите и филмите изобщо нямат нищо общо, нито с духа на Бонд, нито с нищо. Ама то не е чак такава драма.
            Въпросът беше, че проблемът с втория плакат е много повече в контекста на американската култура, американската попкултура, американските екшън герои, както и самите филми и че в повечето случаи тези екшъни имат един главен герой и това е мъжественият екшън герой, а на заден план са евентуално девойката, която трябва да спаси, светът, който трябва да спаси и досаден помощник. След това, след критики уж започнаха да се появяват „силни женски герои“, само дето Холивуд чу „СИЛНИ ЖЕНСКИ герои“, а по-скоро идеята беше „СИЛНИ женски ГЕРОИ“. Затова въпреки че имаме женски персонажи, накрая те пак трябва да бъдат спасени от главния ни герой, но за сметка на това можем да ги видим облечени в супер изрязани/прилепнали дрехи и заемащи секси пози с оръжие. Евентуално и кратък сблъсък с някой малък лошко, в който показва колко са bad ass и оттам нататък историята се развива по класическиятстандарт.

  33. Гошо, няма да стане така. Аз няма да се съглася с мнението ти, просто защото го повтаряш десет пъти в различни конфигурации.
    Пробвай да ми дадеш ПРИМЕРИ и да разясниш защо си на това мнение и да го защитиш по някакъв начин.
    Да кажеш, как нечии опит и образование, което му дава знания по дадената тема за теб нямат значение звучат доста безумно, когато ти хем изискваш от останалите да си защитават тезите с доказателства, хем си позволяваш да се изказваш експертно и като последна инстанция и очакваш мнението ти да бъде приемано безкритично като такава, хем ти самият нямаш желание да даваш някакви реални доказателства.

    Сори, но споровете с теб стават малко безпредметни, защото теб не те интересува дискусията, ти просто държиш да обясниш как ти си прав, винаги, за всичко и ти знаеш най-добре. Отвори си блог и си пиши там, забрани коментарите, защото аз се уморявам да си говоря с радио Гошо.

    П.П. Много ме кефи как според теб Мартин Лутър Кинг не е съществувал.🙂 Или пък Жана Дарк или… българи по време на турското робство, които да са били нещо друго освен селяни (например хайдути, революционери… каквото и да е), защото след като системата прави някой жертва, той не прави нищо, не може да направи нищо, не желае да направи нищо или да се опита да защити.🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s