Отвратителната сделка, която сме принудени да сключим

Автор: Melissa McEwan

Противно на репутацията на феминистките и моята собствена репутация, която общественото мнение си е създало в продължение на пет години, аз не мразя мъжете.

Ако играех по правилата на женомразците, за които е достатъчно една-единствена жена да направи нещо злобно или двулично или арогантно или незаконно или някакво друго Лошо Нещо, за да се чувстват в правото си да мразят всички жени, аз бих имала достатъчно оправдание да мразя мъжете, ако имах подобно желание.
Повечето от обидните, заплашителни мейли които получавам са от мъже. Най-настървените и неприятни тролове в блога ми са мъже. Безброй пъти са ми подвиквали от движещи се коли сексуални покани и обиди и съм била подложена на всякакви други форми на сексуален тормоз – както на улицата, така и на работа, винаги от мъже. Била съм подложена на сексуално насилие – ако броим изнасилването, опита за изнасилване, опипването на на гърдите, задника и/или гениталиите, натискането в градския транспорт и разголването – от десетки хора през живота си, както от познати, така и от непознати, всички мъже.

Но аз играя по различни правила и не мразя мъжете. Всъщност, има мъже на този свят, които много обичам.

Има определени мъже, които бих казала, че мразя или нещо доста подобно, мъже, към които изпитвам дълбоко презрение – но причината не е, че са мъже.

Не, аз не мразя мъжете.
По-правилно би било да се каже, че им нямам доверие.

Моето недоверие не е, както може да се предположи, резултат от насилието, извършено срещу тялото ми, или от униженията, на които е било подложено достойнството ми. Вместо това, е резултат от множеството банални предателства, които характеризират всичките ми взаимоотношения с мъже – тук шега за изнасилване, там “жена“ използвано като обида, небрежно очерняне на женското в ежедневен разговор, обвинения че преигравам, обръщане на очи и раздразнени въздишки в отговор на любезна молба да не се използват сексистки епитети в мое присъствие или предложение да не се  използва мъжкият род като неутрален.

Подразбиращото се предположение в нашите отношения – че ще приема като комплимент, че той ме смята за специална („ти не си като тези, другите жени“) и презумпцията, че съм негов съюзник срещу определени типове жени. Естествено, всички тук сме съгласни, че Бритни Спиърс е гадна курва, която не заслужава нищо друго, освен поток от грозни обиди всеки път, когато се спомене името й, нали? Непрестанно прокрадващия се натиск да предам принципите си и да оплюя тази жена или онази жена, сякаш не зная, че винаги има оправдание да се даде воля на мизогинията и някоя жена да бъде мразена по начин, запазен специално за жените. От мен се очаква да се включа в жестоката веселба, и когато откажа, аз се превръщам в неин обект. И така нататък.

Вицове за жени, съпруги, тъщи, за дъщери, за шефки. Те са разказвани в мое присъствие от мъже, които се предполага да са ми близки, с единствената цел да ме подразнят, сякаш би трябвало да смятам статута си на втора категория гражданин за забавен. Предполага се да не обръщам внимание, че това е тактика за доминиране и контрол, че за тези мъже забавлението се състои именно в това, да ме разстройват, вбесяват и нараняват. Разказват тези вицове и мога или да се засмея и те да се чувстват победители, или да не се засмея и те отново да се почувстват победители. Ези – те печелят, тура – аз губя. Използвана съм като реквизит в личното патриархално представление на мъжете, които се предполага да са ми близки.
Те се наслаждават на играта, в която представлявам тяхна пионка, след което трябва да им вярвам, когато кажат “Обичам те“. Обичам те, дъще. Обичам те, племенничко. Обичам те, приятелко. Аз се предполага да им вярвам.

Има случаи, когато мъже – интелигентни, проницателни, чувствителни мъже – се вживяват в ролята на “адвокат на дявола“ в желанието си да разискват някой аспект на феминистката теория или репродуктивните права, или някой от другите въпроси, обикновено класифицирани като Женски. Тези интелигентни, проницателни, чувствителни мъже искат да търсят до безкрайност слаби места в аргументите ми, да се препират за подробности, да спорят за забавление и се чудят защо гласът ми става все по-висок, защо лицето ми е пламнало и защо, след един час защитаване на позицията си, в очите ми горят ядни сълзи. Защо го приемаш толкова лично? питат интелигентните, проницателни, чувствителни мъже, на които никога не им е хрумвало, че темата на толкова забавното за тях интелектуално упражнение, представлява моят живот.

Гнева ми се смесва с объркване, че житейския ми ми опит не се брои за по-релевантен от самоуверените преценки на мъжете, които си убиват времето, снизходително наблюдавайки жените, сякаш са екзотично племе, представляващо златна мина за начинаещия етнограф. И високомерното  отхвърляне на моето твърдение, че да наблюдаваш отстрани не те прави по-обективен, просто предоставя различна перспектива.

После досадните повтарящи се твърдения, че преживяванията на жените и мъжете са сходни, агресивното настояване, че красивите мъже също са обективизирани от жените! че жените също понякога хващат за задника някой мъж! че от мъжете също се очаква да изглежда по определен начин на работното си място! че жените също изнасилват! и прочие приравнявания, които удобно и глупаво пренебрегват закоренени в обществото несправедливости, в резултат на които X рядко се равнява на Y. И изстрадалите стонове, с които е посрещнат всеки опит сексизмът да бъде поставен в контекст и отхвърлянето на идеята, че подобни проблеми, колкото и неприятни, не са задължително еднакво репресивни.

Да не забравяме стереотипите – изобилието от стереотипи! – за жените, не за мен разбира се, за онези жени, с тяхното лошо шофиране и непрекъснатото им пазаруване и предменструалния им синдром и отвратителната им суета и неспособността им да престанат да говорят и тяхната липса на интерес към Важни Неща, онези жени, които се опитват да уловят мъжете в капан, нарочно забременявайки, нечестно обвинявайки в изнасилване, които не могат да престанат да бъдат кучки, курви, путки… От мен се очаква да кимам одобрително, аз съм подбутвана и подсещана да се съглася. Очаква се да кажа, че аз не съм такава, но другите жени са (аз съм по-различна, нали?), да дам формалното си съгласие със стереотипите. Да, така е. Между нас да си остане, точно така е. Само това се иска от мен. Да захвърля принципите и самоуважението си и да бъда в услуга на патриархалната система, която ще използва моето съюзничество, за да ме покори още повече. Това е, което искат от мен от мъжете, които претендират да ме обичат.

После нежеланието да чуят, заинатения отказ да разберат толкова много неща, толкова много важни неща. И упоритото нежелание да повярват, да възприемат, че моето възмущение не е изфабрикувано и обидата ми не е престорена – и непреклонното отхвърляне на факта, че болката ми е истинска, в полза на удобното убеждение, че съм ядосана, защото аз съм феминистка (а не, че съм феминистка, защото съм ядосана).

Отричането на факта, че държанието им е сексистко, дори когато това е очевидно, дори когато е посочено тактично, любезно, внимателно, без лошо чувство и с презумпцията, че не е било нарочно. Твърдото, неизменно, непреклонно отричане – защото е много по-лесно да се заключи, че аз съм глупава или луда и си измислям, че някой на когото държа, ме е обидил (ей-така, за забавление!), отколкото просто да се признаят, че грешат. Не, по-добре да ме изкарат истеричка, отколкото просто да кажат Извинявай.

Не всеки мъж прави всички тези неща, или дори повечето от тях и със сигурност не ги прави постоянно. Но е достатъчно само един, от време навреме, да направи нещо такова, за да избухне облак от анимационни звездички, като неочакван удар в носа, който да ме запрати зашеметена встрани, чудейки се какво се е случило току-що.

Това определено не го очаквах…

Тези неща не са навици на умишлено жестоки мъже. Подобни навици имат някои от мъжете на този свят, които най-много обичам.

Всички от тях са ми дали причини да не им се доверявам, да използвам недоверието си като защитен механизъм и средство, необходимо за да преживея деня. Защото никога не знам кога нещо такова ще ме връхлети, ще ме изкара от равновесие и ще ме постави в положението да избирам, за пореден път, между достойнството си и разбирателството помежду ни.

Да преглъщам помията или да съсипя целия следобед?

Подобен удар обикновено идва буквално от нищото. И ме оставя изпълнена със оправдана предпазливост. Не съм уплашена; просто примирена – и нащрек. Да се доверя повече означава да позволя да ми нанесат рани, които не се лекуват. Рани по нашите взаимоотношения, непоправими поражения, след които не можеш да погледнеш в очите човекът, когото някога си обичал.

Но това е отвратителната сделка, която за съжаление сме принудени да сключим: Мъжете могат да си позволят удобството на непроверената привилегия, но моето отношение винаги ще бъде пропито с неспокойно, недоверчиво подозрение.

Отвратителна сделка от където и да се погледне. Но това е положението.

Има мъже, които ще прочетат този пост и ще си помислят, нацупено, пренебрежително, че всеки чернокож може да напише нещо доста подобно за белите хора, за мен. Което е абсолютно вярно. Същото могат да кажат и хомосексуалните, и бисексуалните, и асексуалните, и транссексуалните, и интерсексуалните хора (списъкът едва ли е пълен). Нямам проблем с това. Не се чувствам мразена. Чувствам се, сякаш не ми е гласувано доверие – нещо, което разбирам и уважавам. За мен това означава, че трябва да си направя труда да заслужа това доверие. Ден след ден.

Надявам се тези мъже да ме чуят, когато казвам отново, аз не ви мразя. Просто ви нямам доверие. Можете да си кажете, че е проблемът си е в мен, че това е лично мой недостатък, доказателство, че съм повредена и ненормална; можете да изберете да вярвате, че жените в живота ви не приличат по нищо на мен.

Или можете да си направите труда да докажете, че заслужавате доверие. Ден след ден.

В случай, че такива като мен са повече отколкото сте предполагали.

Източник : Shakesville

30 thoughts on “Отвратителната сделка, която сме принудени да сключим

  1. Мога да кажа само: Браво! Познах себе си в голяма част от описаните мъже. Не ме е „срам“ да си го призная, но ми стана малко тъпо и неудобно. Когато човек има талант да пише и, когато е искрен, той предизвиква емпатия. Той става разбран. Благодарение на чудесния стил на авторката и на брилянтния превод част от жените, които наричат себе си „феминистки“, аз ги разбрах. Не ми станаха по-симпатични, но ги разбрах. Браво!

  2. Хем разбираш какъв проблем описва Мелиса, хем разбираш защо е кофти… хем не ти пука от това

  3. Един път бях в поликлиниката и едно малко момиченце се разкрещя за нещо и един баща обясни на сина си, около 10 годишен, че тя вика, защото момиченцата са по-страхливи от момчетата. Едва ли бащата го е направил нарочно, за да орони авторитета на жените; казва го автоматично, по навик, защото е стереотип – а стереотипа се бърка с факта.
    А момчето ще порастне и ще забрави за разговора. Но в главата му ще си остане тази проста истина – момиченцата са страхливи. После и други „истини“ ще се появят: момиченцата са слаби, глупави, неспособни, емоционални, лигави, глезени, неверни, несръчни. И така нататък.
    Мисълта ми е, че не винаги подобни изказвания са част от злия план да се подчинят жените. Понякога са направени от глупост и промит мозък. Податливия мозък не отсява информацията която получава, още по-малко когато я получава в крехка възраст от такива близки хора като майката и бащата. Татко не греши, татко не би ме излъгал и татко знае най-добре. Щом казва, така е. На това се крепят убежденията на много голяма част от хората. Таткото също го е усвоил така. Поне предполагам.

    Не казвам, че е правилно. Казвам, че е неумишлено и все пак е проблем. А отделно със сигурност има и мъже, които нарочно включват децата си в злия заговор срещу жените. И съвсем не се шегувам. Виждала съм бащи буквално да нахъсват синовете си. Жалка история.

    • Неумишлеността не го прави по-малко проблемно – освен това тези стереотипни схващания за жените, които си предаваме от поколение на поколение, са симптом на общия проблем, не са нещо отделно от него.

  4. С други думи не мразя мъжете, просто смятам, че те са виновни до доказване на протвиното…

    Жилов, специално теб да попитам, този похват, с вменяването на вина, не ти ли е познат от някъде? Библията, например?

    • Как предлагаш да дискутираме негативно поведение БЕЗ да критикувваме хората, които се държат по този начин? Просто любопитствам. Не смятам, че в текста, който е преведен, нито в дискусията някой говори по начинът, който ти описваш, но това не е нещо ново.

      П.П. Одеве видях, че текстът е препубликуван в WebCafe. Препоръчвам да се прегледат коментарите. Има безценни бисери. Две трети не са дочели текстът дори до средата, но обвиненията в мъжемразство са на камари, а тези, които се мятат в абсурдни обвинения как само арабите се държали по този начин или които не харесвали български мъже, да ходят навън… направо уникалното безумие, при положение, че най-отгоре си пише името на автора, има линк към блога и който има очи, ще види, че текстът е превод.
      Но да де… никакви причини няма да говорим, че има проблем с отношението към жените, видях само двайсетина пъти коментиране, че жените са злобни и че взимат всичко на мъжете (което има отношение към дискутираната тема как???), че жените не могат да бъдат приятелки, че текстът е ужасно дълъг и че това е нормално, защото жените не могат да се изказват кратко и по същество, а да и че феминистките са гаднярки, да не пропусна.

      Та… мда, много добри доказателства как нямам никакви причини за дискутирането на ситуациите от преведения текст. Никакви примери, никакви факти, никакви аналогии с нашата реалност тук, в БГ… изобщо.

      • Is this for real? Мелиса споделя, че всички нейни познати мъже са насилници, дискриминиращи, обиждащи… Тя ясно заявява: „всички мъже са виновни и трябва да доказват ден след ден, че не са“. Или ще ми кажеш, че всъщност не искала да каже това??!

        • Гошо, тя казва, че личният й опит е причината тя да очаква, че хората около нея трябва да доказват, че заслужават доверие, защото тя не е единствената с подобен личен опит, с подобни преживявания и минала през подобни събития.

          Боже, това е уникално. Според теб няма ли причина да е на такова мнение и да има такива предпочитания?
          И, извинявай, че ще ти го кажа, но живеем в култура, в която насилието над жени е нещо често срещано… докато има хора, които четат този текст и се цупят, защото хора, преживели насилие очакват първо да доказват, че заслужават доверие, мисля, че ще си говорим на различни езици. Хубаво, създаваш впечатление, че смяташ, че в текста не става дума за теб, ти ти смяташ, че не си насилник. Някой обаче е тормозил тази жена, някой е насилил тази жена, някои хора създават всекидневието, което тя описва… твоето предложение какво е точно?

      • Нека и аз ти цитирам една друга поговорка, която обхваща целия феминизма като концепция: „На лъжата краката са къси“.

        • Ще се радвам убедително да демонстрираш в какво се състои лъжата.

          – Къде другаде ще те вземат на работа, ма? Какво можеш да правиш? И свирки не можеш да правиш!

          Това е стилът на общуване между висококвалифицирани, добре заплатени художници и художнички, на което съм бил свидетел. Там, където привиждаш вина и набеждаване, става дума просто социални процеси, които преминават през всички ни.
          Нормално е една жена да е в състояние на параноя – изнасилвачите и джебчиите ще нападнат нея, а не теб. Счита се за нормално и да търпи „шеговити“ обиди, които са общоприети и се считат за забавни. Не знам къде в цялата тая работа постоянно виждаш обвинения срещу теб и твоята пишка, нелепо е като реакция, много неадекватно.

          • Не виждам обвинения срещу моята пишка… виждам обвинения срещу всички пишки. Виждам как се омаловажава един вид насилие за сметка на друг, виждам как вечно жените са по-онеправдани от мъжете, виждам как ми се приписват привилегии, които реално не съществуват. Коментирали сме темата хиляди пъти и вече наистина си мисля, че споря с бавноразвиващи се. http://www.youtube.com/watch?v=LlFAd4YdQks
            Линка казва достатъчно и все пак ще добавя още един факт: от всички жертви на физическо насилие (violent crimes) мъжете са 75% (три пъти повече)… Защо жените трябва да се страхуват повече, отколкото ние мъжете?

            Феминизма изполва двойни стандарти и доказателството е в този блог, виж коментара на Баща в предишната тема. Баща казва, че има зли жени, които настройват децата си срещу майките си. Реакцията на твоите любими чиърлийдърки Йоана, Енея, Деня беше: „ти си нямаш представа от реалността“, „разказваш небивалици“, „…така е като се оповаваш на анекдотите на Баща“… Сега погледни първия пост на LadyBadNews, Тя заявява: „А отделно със сигурност има и мъже, които нарочно включват децата си в злия заговор срещу жените. И съвсем не се шегувам. Виждала съм бащи буквално да нахъсват синовете си. Жалка история.“…. къде е Йоана да каже, че това няма връзка с реалността и са анекдоти? Къде е Дения да каже колко са неоправдани мъжете и колко много страдат от стереотипите? Къде е Енея, дето се борила за равни права а не вижда несправедливото отношение в собствения си блог?? Къде си ти Жилов и твоите „безспорни доказателства“, че хората сме съзнателни същества, напълно способни да контролираме инстинктите си??!

          • – Никога не съм твърдял, че хората са рационални. Напротив, почти никой не е. Не е изгодно да бъдеш. Всеки има подмолни емоционални мотиви и неща, за които ламти или от които се бои. Това обаче не значи, че тези ограничители на кръгозора са вродени.

            – Не знам учил ли си статистика, но интерпретацията ти за мъжете, жертви на насилие, куца. Вече сме спорили по този въпрос, доколкото помня Longanlon беше посочил твои грешки, ти си направи оглушки, но във всеки случай от числата в тази статистика не е коректно да се направи извода какво може да се случи на един случаен мъж и на една случайна жена, едно мизерно random NPC, извадено от обикновеното население, така да се каже.
            Този път, понеже не искам да повтаряме вече казани неща, ще те оставя сам да помислиш върху това защо. Ето ти един линк, който може да ти помогне, ако решиш да се занимаваш: http://svetlaen.blogspot.com/2011/05/blog-post_27.html

            – Във връзка с клипчето, което си пратил:
            В една система, в която експлоатацията и злоупотребата са нещо нормално, разбира се не можеш да очакваш, че тя ще се извършва еднопосочно. Например имам познат, чието гадже е свикнала на големи унижения в секса и си ги изисква. Иска да я третира като парцал и робиня и не може да си представи друг начин на съществуване. От друга страна се опитва да го контролира и тормози психически и да ограничи живота му да се върти само и единствено около нея. Забавно – там, където има робски отношения, господарите също са „роби на робите си“, както бяха писали Стругацки.
            Феминизмът няма за цел да обвинява мъжете. А робската система, от която страдат и двата пола. Жените, поробващи партньорите си или децата си, обсебващи живота им, са също пряко следствие на тази робска система. Това не е поведение на свободен човек, който има алтернатива.

  5. Lady, аз не вярвам, че процентът активни женомразци (и при двата пола) са много. Напротив, смятам, че са малко, да инвестираш време, усилия и енергия да мразиш хора… не всеки е готов да го направи, нито пък са толкова много хора отраснали в среда, която е толкова токсична, елементарен пример са расистите. Но процентът мъже и жени, вярващи в стереотипите безкритично са достатъчно и това им влияе, как възприемат себе си, как третират околните.. как си вършат работата и как възприемат тази на околните, как формират представите си.
    Защо хората са готови да повярват в стереотипи също отдавна сме наясно, но това не променя, че все още са приемани и вярвани.

  6. Това е текст, под който абсолютно се подписвам. Занемях, като го прочетох. Аз съм много по-склонна да сключвам мръсни сделки с мъжете, много повече ми пука дали ме харесват и съм много по-гъвкава, защото съм добре възпитана и не искам да обиждам никого. Но дълбоко в мен е точно това.

  7. Никъде не съм казала, че неумишлеността не е проблем, напротив, казах, че е основния проблем. Че това са представи, които не са там, за да дразнят, а маса хора действително вярват в това. Вярват, защото не мислят.
    Аз пък изобщо не съм гъвкава и никога не съм имала проблем с мъжете в това отношение.

  8. Мисля, че е необходимо да се уточни един факт, който авторката на този текст държи да се вземе под внимание. В текста не става дума за мъжете по принцип, или за комуникацията с които и да е мъже, тя подчертава, че говори за мъжете в живота си – семейство и приятели. Мъже, които отлично я познават, много добре знаят нейните принципи и убеждения и въпреки това отказват да се съобразят с тях.

  9. Направил съм си оглушки? Жилов айде по-сериозно! https://illfb.wordpress.com/2010/01/23/guest-different/ ето я темата, покажи ми къде съм си направил оглушки, покажи ми кой от посочените линкове съдържа невярна информация и ми докажи че направените изводи са некоректни (както го е направил Боян Юруков в посочения от теб линк, защото твоето ми звучи на „това е така, щото е така“). Знам, че статистиката може да се интерпретира по различни начини, но досега никой от списващите блога не е обяснил надълго и нашироко с валидни статистически данни, защо жените трябва да се страхуват повече за физическото и психическото си здраве (аргументите на Longanlon „ама те violent crimes не трябва да се броят“ и „жените не докладват в полицията като ги пребият“ са повече от нелепи).

    А що се отнася до системата…. щом не я харесвата ок, но поне се опитвайте да не стимулирате двойни стандарти (примера с Баща и LadyBadNews). И всъщност прочети още веднъж тектса на Мелиса Макюън и ми кажи не ти ли прави впечатление, че Мелиса се оплаква само и единствено от мъжете в нейния живот… жените никога и по никакъв начин не са я дискриминирали и не са я карали да се чувства огорчена… ами още една нелепост!

  10. Много е жалко в свят, в който буквално половината жени са жервти на насилие от страна на партньорите си, в който момичетата се абортират или убиват, защото са момиченца, в който жените съставляват огромния процент жертви на трафик на хора и сексуални престъпления, в който никъде по света, ама абсолютно никъде жените не получават равно заплащане, един мъж да седне да реве, че ТОЙ е по-онеправданият… Показва неинформираност, показва женомразние, показва липса на интелектуална честност, показва неспособност за съчувствие, показва жалене за незаслужени привилегии и изглежда комично по леко тъжен начин. Да, ти си онеправданият, Гошо. Точно ти. Щото си мъж. Горкият.

    • Докажи, че жените жертви на насилие (всякакъв вид насилие, не само сексуално и домашно) са повече от мъжете и обещавам няма да ме чуеш и да ме видиш повече. Дотогава обаче, ще си позволявам да поставям под съмнение всеки опит за пропагандни лозунги с комсомолски плам (credits to frodo717) като това дето си го написала по-горе!

      • Неслучайно споменах домашно и сексуално, понеже не говоря за неща, в които не съм сигурна.

        А останалото защо го пропусна? Наистина ли мислиш, че всички тези несправедливости, които жените в целия свят трябва да търпят ПРОСТО ЗАЩОТО СА ЖЕНИ (да повторя – сексуално и домашно насилие в размери от порядъка на 50%, избирателни аборти и убийства на ранна възраст, неравно заплащане, сексуален тормоз в работа и на улицата (точно днес отново станах свидетел на първото), генитално обезобразяване, убийства на честта, уволнения заради пола (провери последния случай от Италия – пред няколко дни, 22 жени уволнени понеже са жени), забрани за шофиране и взимане на решения за облеклото, забрани за взимане на решения относно собственото тяло (правото на аборт), продажба в брак на мъже с 40 години по-възрастни от тях и т.н., и т.н.), са маловажни пред твоето страдание като мъж, понеже има по-голяма вероятност да бъдеш нападнат (най-вероятно от друг мъж)? Наистина?

  11. Бай Гошo,
    като цяло мъжете са в по-голям процент жертви на престъпление (60% към 40% жертви жени), но и 4 от 5 offenders са мъже. Т. е. жертвите мъже са повече от жертвите жени, защото принадлежат в кръговете на организираната престъпност, които стават в по-голям процент жетви. Да го обясня по-просто: ако имаше повече престъпници жени, щеше да има повече жертви жени. Значи, ако излезем от кръговете на организираната престъпност:
    http://en.wikipedia.org/wiki/Rape_by_gender
    А именно: „The U.S. Bureau of Justice Statistics (1999) estimated that 91% of United States rape victims were female and 9% were male, with 99% of the offenders being male and 1% of the offenders being female.[1]“
    Как звучи 91% жени жертви на изнасилване, 9 % мъже?
    също:
    http://www.statistics.gov.uk/cci/nugget.asp?id=442
    Domestic violence is the only category of violence where the risks for women are higher than for men. Така.
    В заключение, като махнем престъпниците, щото ние тука не сме крадци на коли, дилъри на наркотици и убийци какво излиза? Излиза, че обикновените офис служителки, счетоводителки, художнички и кранистки има по-голяма вероятност да станат жетва на престъпление на собствените си колеги и/или партньори/ роднини водопроводчици, инженери, дизайнери, доктори.
    Ако е нужно, мога и да ти го нарисувам.

    • Чакам с нетърпение да ми го нарисуваш…. А в същотот време помисли над следните няколко въпроса! Как очакваш жертвите на сексуални престъпления да са 50/50% при положение, че жените не могат да изнасилят мъжете? Какво означава „…the risks (риска при домашно насилие) for women are higher than for men? (Доказано е, че жените удрят повече вкъщи, но мъжете правят повече damage за трети път ми се налага да поствам тоя линк http://www.youtube.com/watch?v=LlFAd4YdQks) Защо си пропуснала „Risks of stranger violence remain substantially greater for men than for women, with men four times more likely than women to suffer this form of attack.“? И всъщност какво значение има дали напдателят е мъж или жена, интересуват ни жертвите, не неасилниците!? Никъде в посочените от теб линкове не става ясно, че пострадалите мъже са станали жертва понеже принадлежат в кръгове на организираната престъпност. Докажи ми, че ако повечето offenders са жени, повечето пострадали ще са също жени…

      Пак ще попитам това, което попитах Longalon в предната тема: Защо да те изнасилят е по-страшно от това да те пребият на улицата? Защо да ти ударят шамар вкъщи е по-страшно от това да ти ударят шамар на публично място? Защо има значение дали нападателят е мъж или жена, когато повечето пострадали са мъже?

      Искренно се надявам да си добра художничка и да се постараеш да обрисуваш добре картинката, щото почвам да се изнервям от безмислени спорове и повтаряне на едно и също!

  12. Къде е доказано , че жените удрят повече вкъщи? Реакцията от видеото е такава, защото има реални шансове мъжът да пребие жената, но почти никакви шансове да стане обратното. Ако примерно жената го заплашваше с пистолет реакциите щяха да с по-различни, защото има РЕАЛЕН шанс да му нанесе повреда, че и да го убие. Затова жените имат повече страх от мъжете. Тук не става въпрос за чест, слава и достойнство. Една лицевочелюстна фрактура е кофти тръпка.
    Също така защо разграничаваш изнасилването и побоя, те често си вървят ръка за ръка хем те изнасилват хем те пребиват и от теб остава кървава купчинка, а ти както каза мъжете няма шанс да ги изнасилят, защото жертвите мъже на изнасилване са предимно по затворите и т.н, т.е шансът от damage е да речем 50 % (образно казано, не статистически).
    Каквото и да си говорим аз тежа 47 кг и колкото и да съм агресивна мога да нанеса реална вреда на единствено на някой около моята категория (такива мъже се срещат рядко, ако изобщо се срещат и надали биха ме нападнали) или на дете. Страшна съм единствено ако разполагам с оръжие. И имам няколко случаи, които мога да разкажа, като в единия почти ми счупиха ръката и се оттървах само благодарение на късмета си от нещо по-сериозно. Не знам дали разбираш, но това за мен е реално, а не някакв куха статистика и ако за теб има нужда да съм труп, за да го приемеш насериозно и ти е забавно да се дракаш за самото забавление, за мен нещата са достатъчно сериозни. Нищо лично, но не и нужно някой да ти се извинява, щот не можеш да приемеш фактите.

    • Ти определено четеш/слушаш/гледаш избирателно. Във видеото, което съм поставил ясно се казва: „…Again psychology professor Carry Kiething: „It is a big problem in this country (насилието на жени над мъже в САЩ). Men create more damage, but women hit more then men do.“ Every year there are more then 800 000 serious cases (physical assaults) of women abusing men.“ Но всъщност това няма никакво значение. Искам да разбереш едно (и другите от блога), че въпросът изобщо не е дали мъжете или жените са по-лошите и кой удря по-често! Въпросът не е кой е насилника, а кой е по-вероятно да бъде жертвата! Защото спекулативни статии като тази на Мелиса, в която се казва, че е по-вероятно да пострадаш, защото си жена просто не е вярно! Не го приемам лично, не ми пука дали непознатите жени на улицата ме смятат за опасен или не, дали изискват от мен да доказвам, че не съм престъпник every day (това си е тяхно право), но ми пука, когато систематично, чрез обществении медии (този блог е такава) се внушават лъжи и се пропагандира невярна информация!

      И още веднъж, чакам фактически данни и подробен анализ на връзките между тях, които подкрепят твърдението, че жените трябва да се трвожат повече за сигурността си от мъжете. Когато го направите обещавам да се извиня и да не си отварям устата повече!

      • http://bjs.ojp.usdoj.gov/content/pub/pdf/fvv.pdf
        The rate of intimate partner victimizations for females was 4.3 victimizations per
        1,000 females age 12 or older. The equivalent rate of intimate partner violence
        against males was 0.8 victimizations per 1,000 males age 12 or older
        Аргумента , че нападенията срещу мъже са under-reported е валиден, но тук е евалиден и същия аргумент при изнасилванията на жени.

        -Females made up 70% of victims killed by an intimate partner in 2007, a proportion
        that has changed very little since 1993.
        -Females were killed by intimate partners at twice the rate of males.
        -Females are generally murdered by people they know. In 64% of female homicide
        cases in 2007, females were killed by a family member or intimate partner.
        Кое му е спекулативното??
        Запореден път общите числа за мъжете са по-високи (около 60% мъже на 40% жени жертви) но това е идва от факта, че участниците в gang-related и drug-related престъпления и съответно жертвите на такива, са предимно мъже.
        Ако си мъж и не си участник в банда, не си дилър или крадец на коли практически почти няма нужда да се притесняваш за сигурността си. (почти! ) Така ли е?
        А как е ако си жена? Или в твоя паралелен свят изнасилванията и нападенията не ги броите?
        Обяснението е , че първо жените са по-слаби физически и по-лесно може да се надвият (това няма как да се промени) и второ: ти като нямаш проблем, това не значи че информацията е невярна и че други хора нямат проблем. Не става въпрос за ирационален страх и ирационални обвинения и вменяване на вина ( изобщо как е възможно да се вмени вина не ми е ясно) става въпрос за реални случки.

        • „Запореден път общите числа за мъжете са по-високи (около 60% мъже на 40% жени жертви) но това е идва от факта, че участниците в gang-related и drug-related престъпления и съответно жертвите на такива, са предимно мъже.
          Ако си мъж и не си участник в банда, не си дилър или крадец на коли практически почти няма нужда да се притесняваш за сигурността си. (почти! ) Така ли е?“

          Не е така. Ето и малко статистика: http://www.project.org/info.php?recordID=164

          Оказва се, че организираната престъпност е извършила по-малко от 1% от всички престъпление с насилие към личността. Също така дела на престъпленията извършени от организираната престъпност към общия дял на престъпленията е също сравнително малък (разбира се да не забравяме, че в огромния брой от случаите престъпления извършени от организираната престъпност не се докладвад, поради страха на жертвите от отмъщение).

          Какво излиза на практика: Ако си мъж и не си участник в банда (дилър/крадец/наркоман) вероятността да бъдеш нападнат и да бъде извършено престъпление срещу личността ти е относително по-голяма! Ха!

          И така сега вече чакам доводи като този на Жилов, че статистиката лъже…

          Жените трябва да се боят повече от насилие срещу личността им отколкото мъжете <- ето един чудесен приемр за неверен джендър стереотип срещу, който би трябвало феминизма да се бори!

          • Аз лично изхождам от презумпцията, че жените са физически по-слаби следователно по-уязвими на нападения. Всеки offender (без значение какъв пол е) би имал по-големи изгледи да се справи с жена от колкото с мъж. Нямам себе си за шефа на правилното, но по мое мнение, колкото по-лесна жертва си, толкова по-често ставаш жертва. Не си ли съгласен?
            Не ми става ясно какъв процент от violent crimes като цяло е това, което даваш като статистика. Тези престъпления са с нисък процент съотнесен към останалите извършени от организраната престъпност, но какъв процент са от цялостния брой violent crimes , които са извършени изобщо.
            Не вярвам да не се съгласиш и че основен похват в кръговете на организираната престъпност е насилието. Т. е рекет и търговия с наркотици, трафик на хора и т. н. се извършват като основния „бизнес“ похват е насилие.
            Тук може би трябва да уточним какво имаме предвид под „насилие срещу личността“ щото според статистиката на щатите се включва само aggravated assault, а в Канада и нападения които водят до по леки телесни повреди, извършени без оръжие http://en.wikipedia.org/wiki/Crime_in_the_United_States.

            Ако направим експеримент със сам мъж и сама жена вървящи в опасен квартал , кой е с по-голяма вероятност да бъде нападнат?

  13. В допълнение „И всъщност какво значение има дали напдателят е мъж или жена, интересуват ни жертвите, не неасилниците!?“
    Няма значение какъв е нападателя. Просто жертвите на violent crimes са повече членове на банди, мафитски структури, които си разчистват някакви техни сметки, не че е оправдано да осакатиш или убиеш престъпник, нали, не казвам това.
    По-простичко обяснено: Ако Маджо беше Маджа, щяха да я убият, ама не е жена и повечето такива шефове са мъже, затова и те са повече жертви на престъпления. От тук идва разликата в статистиката за жертвите. Аз като не член на банда се интересувам като се прибирам късно да не ме тормозят някакви льольовци, просто защото могат и до голяма степен им е е позволено да го правят.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s