Български писателки няма

Или поне Гугъл така смята и при търсенето ми за български писателки, любезно ме попита дали нямам предвид български писатели.

Би било забавно, ако когато цъкнах на „български писатели“ нито едно женско име не се появи.
Иначе казано, в случая не говорим за андрогенност, а просто за невидимост в българската търсачка.
Изненадвам се, защото има не едва и две талантливи български авторки, както съвременни, така и класика.
Дора Габе, Елисавета Багряна, Милена Фучеджиева, Райна Маркова… ми изскачат ей така, на прима виста.

Опитът на гугъл да ме поправи ми говори, че фразата не се използва, което ме кара само да бъда тъжна, макар че няколко души предположиха, че може да е изкуствено създадено.

Впрочем, това не е нещо особено ново, в българските литературни среди има значителна липса на публично известни женски имена или поне не толкова известни, колкото съвременни автори от типа на Марков, Карбовски и прочие. Признавам си, това ме хвърля в лек потрес, защото съм попадала на много добри авторки, които обаче, по неизвестни за мен причини, тънат в тишина и за тях знаят само разни заклети библиофили като мен. А идеята, че няма жени, които да пишат по-добре от Карбовски изобщо не подлежи на коментар, защото не мисля че такъв е нужен.

Тук бих могла да скоча и да викна а-ха, класически пример за омаловажаване на труд на база пол, но ми се струва малко излишно, защото последното не е никаква новина, а просто тъжен и изтъркан от времето факт.
Фактът, че има авторки, които са интересни, забавни, провокативни, сериозни, няма да се промени, че гугъл ги смята за несъществуващи, но фактът, че гугъл ги смята за несъщестуващи и ни препраща към мъже автори, само затвърждава убедеността ми, че имаме сериозен проблем в ефира и определено не е в моето радио.

Като цяло на жените автори се гледа по доста по-различен начин, от колкото на мъже автори. Случвало ми се е когато зачеквам политически или социално ориентирани теми, при липса на аргументи, да се коментират половите ми органи или сексуалния ми живот, както и да се предполага, че доводите ми не струват, като елементарно последствие от хромозомите ми.
Тъй като в дискусии, в които не съм подчертавала специално принадлежност към един или друг пол (естествено, виртуални такива), подобните теории са били по-скоро единични примери, отколкото нормалност, както е в случаите, в които е явно, че съм от женски пол, ме кара да вадя като заключение, че все още много хора и трудът им се мерят от гледната точка на пола им, а не на труда им. Което е изключително тъжно.

Не случайно на запад доста жени се крият зад инициали, за да бъдат сигурни, че трудовете им няма да бъдат отхвърлени или нападнати грубо от коментатори и определено не е без причина.
И макар да имаме ужасно много трески за дялкане в общуването като общество, все си мислех, че точно тази конкретна част не страда от същите проблеми, но последното може по-скоро да се приспадне към „wishful thinking“.

Дори да оставим настрана известните авторки, така, на глобален план, ако погледнем процентът прекрасни блогърки, които населяват бг-пространството, въпросът става дори по-належащ:
Как така хора като БегемотБай Далай, Нервната Акула и Светла Енчева са невидими според търсачката?
Политически и социално активни, с остро перо и режещи аргументи, всеки един от моите примери доказва, че не, полът няма отношение към умението да изказваш мислите си по впечатляващ начин.
Какво става тогава? Къде се получава тежкото разминаване за „по принцип“ и „на практика“?

Вашите мисли?

39 thoughts on “Български писателки няма

  1. мммм а що не си помислиш дали тия резултати от търсенето не са резултат от наложилата се напоследък практика (подета, няма как да не спомена, именно от феминистките преди години в световен мащаб и у нас) да няма отделни думи за мъжете и жените в названията на професии и занимания?

    така адвокат Петрова не е „адвокатка Петрова“ примерно и по същия начин Бегемот не е „блогърка“, а „блогър“…

    • У нас тази практика не е подета от феминистките, а от тъжния факт, че думи като „президентка“, „министърка“, „докторка“, „професорка“ и пр. звучат подигравателно и не могат да се използват насериозно. Във френския и немския може и да са феминистките, но в българския – категорично не.

  2. Както отбелязаха другите, дума писателка няма. Авторка също няма. Не е зле първо феминистките да се разберете по въпроса искате ли да ги има в женски род професиите или да ги няма.

    Не знам за феминистките като цяло (трябва да се допитам до кошерния разум явно), но аз лично много се дразня на коментатори, които НЕ четат, преди да пишат.
    И освен, че не четат, ами и не мислят, а първосигнално, да натракат на клавиатурата, така, каквото им идва отвътре. Бързат да се разтоварят.
    Ама много се дразня.
    Е.

  3. Както написах, ако се бяха появили женски имена в български писатели до 15 страница, нямаше да има нужда от този пост.
    На български писателКИ има страници след страници резултати, но въпреки това поправката я има.

    Ех, чукча писател…

  4. Попитах един мой приятел в google. Той е програмист там. Въпреки, че имало и много програмистКИ, все още индексирането им върви с:
    #define piss_off_feminist 1

    Маркова и Фучеджиева се четат от хиляди хора и са несправедливо изключени от всякаква търсения.

    А да знаеш колко е кофти ситуацията с „български докторки“…

  5. Още остроумия по темата има ли или ще се опиташ да кажеш нещо, което е било премислено за повече от десет последователни секунди?
    Не за друго, просто защото целта на повечето дискусии е да се научи нещо ново, а не самодоволно да слушаш гласа си или да се намираш за забавен, като игнорираш де факто това, което е казал човекът.

    Убедена съм, че достатъчно ясно написах какво ми е направило впечатление, така че или не си ме разбрал или нямаш какво да кажеш.

    Не мисля, че нечия цел е да вбесява феминистите (това, феминистите сме много дебелокожи и търпеливи хора в по-голямата си част, главно защото дискутираме с типажи от твоя род), по-скоро е интересен пример за бъгче в гугъл, но също така и социална ситуацийка.

    Нищо де, който колкото си може.

  6. Мен това, което повече ме потиска е, че няма традиция на женското писани в България. Няма кръг, общност, бунт. Юлия Кръстева е френска интелектуалка. Капка Касабова се причислява към англосаксонската традиция. Дора Габе и Елисавета Багряна са нещо като първопроходки на женското писане, но сети се колко вицове са отнесли по въпроса. Пък и тяхното писане е в тон с мъжката традиция – Вечната и святата, нали се сещаш. А в момента най-касовата българска писателка е… Ваня Щерева, което вече е комично.
    Лично аз не мога да намеря нито една българска писателка, която да ми изказва мислите и настроенията, както например го прави Ерика Джонг.
    А българско женско писане за секс… За мен такова няма. Или ако има, то е много фалоцентрично.
    А в същото време драскачи като Тома Марков и Карбовски се хвалят публично един друг, ама направо ще се скъсат да се хвалят. Хвалят ги и разни журналистки по незнайни причини. Пък наистина изброените от теб жени пишат около 14 хиляди пъти по-добре от тях.

    • Тома Марков, Карбовски, Парушев и подобните им може да вдигат много врява около себе си, но не стават за нищо (според мен). А съвременни български писателки има и дори не са чак толкова неизвестни: Елена Алексиева например, не може да не сте чували за нея. Теодора Димова, Здравка Евтимова, Кристин Димитрова, Виргиния Захариева. Освен последната, чела съм ги всички, и то не защото специално съм търсила съвременни авторки.

  7. Да изясня на кратко за всички, на които този текст им дойде прекалено сложен.
    Първоначално бях впечатлена от гугъл, че прави граматическа поправка, а впоследствие открих, че при граматически правилно търсене, не включва писатели от женски пол в резултатите, което ме накара да се зачудя как трябва да се търсят такива писатели.

    Заради което е и постът.
    Ако на някой изказването ми му идва прекалено сложно, може да зададе насочващ въпрос, а не са скоква автоматично на заключението, че след като този блог дискутира феминизъм, всички теми задължително са относно колко са онеправдани жените, ей така, на общо основание.

    Благодаря.

    В., знам, одеве се замислих, че повечето ми любими автори, които са ми по-интересни, са главно жени.
    От тях две пишат по теми за секс, отношения, феминизъм и прочие, всички останали са политика, икономика, социална тематика и активизъм.

    И ми е интересно… ако гугъл не ги намира с „писатели“ и поправя, че „писателки“ е неправилно, с какво търсене, освен директно по име, мога да попадна на тях?
    Оставяме настрани етикетно търсене, разбира се.

    • В английския език writer е всеки, който си изкарва парите като създава авторски текстове, независимо какви – белетристи, поети, есеисти, публицисти, копирайтъри, сценаристи, журналисти и дори преводачи. А пък в България под „писател“ се разбира член на писателски съюз, който пише художествена литератупа и има публикувана хартиена книга. От там идва и разминаването. Ти разбираш писател както англоговорящите разбират writer. Аз също така го разбирам, но знам и как хората около мен го разбират.

  8. Енея, опитай с „писател български жена“. Все пак гугъл показва най-търсените и известни имена. Това, че Карбовски и Марков са успели да се рекламират успешно, не е заради полът им. Това да си пробивен зависи от самия човек. В другите страни как именно жени успяха да създадат най-големите бестселъри през последните години? При това НЕ под инициали. То не бяха „Здрач“, „Игрите на глада“, „Хари Потър“… Отново не съм съгласна изобщо с написаното, но пък от опит знам, че е безсмислено да се аргументирам точно тук. И едно предложение. Що не рекламирате в блоговете си жените писатели? Така и в гугъл ще излизат по-напред резултати за тях и хем няма да бъде отчетено като поредното мрънкане срещу световната несправедливост спрямо жените.

    • Хари Потър не само че е написана под инициали, ами и е написана под инициали точно заради пола на автора. Издателите са я накарали да измисли втори инициал вместо да се пише Джоун Роулинг, защото се притеснявали, че момченцата няма да посегнат към книга, написана от жена. http://news.bbc.co.uk/2/hi/special_report/1999/02/99/e-cyclopedia/486501.stm (най-долу)

      • И сега, когато всички знаят, че е жена момченцата не я четат? Иха. Или не са чели Астрид Линдгрен като малки, защото е жена? Или пък не харесват кримките на Агата Кристи? На тях женските имена очевидно не са им попречили. И подобни предразсъдъци би следвало да обиждат мъжете, щом ги изкарват толкова прости, че да четат това или онова въз основа на пола.
        И между другото това, че в БГ няма Известни писатели-жени е проблем на качеството на писането, а не на пола. От моя гледна точка важи и за бг-писателите мъже.

        Между другото…само като вметка: http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_best-selling_fiction_authors

        • С кого спориш? Явно не е с мен, защото в своя коментар не съм казала нищо по въпроса кой колко е четен и защо – само те поправих, защото част от твърдението ти беше фактически невярно.

          • Явно не споря, а се чудя. Благодаря за поправката. Аз лично от самото начало си знаех, че е жена и не съм обръщала внимание на това, че пише с инициали, тъй като същото се отнася и за Толкин например. Да, да се надяваме, че издателите и ще спрат да са толкова изостанали.

        • И да, съгласна съм, че тези предразсъдъци обиждат мъжете. И те очевидно са ги опровергали в случая с издателите на Роулинг, защото тя има немалко фенове от мъжки пол. Надявам се да са си взели поука и да са си сверили часовниците – че вече не сме в 9 век.

  9. Енея, май всеки път обвиняваш читателите, че не са разбрали написаното. Дали пък не трябва да формулираш тезите си по-ясно, вместо да обясняваш колко се дразниш като не те разбират?

    Например да вземем следния параграф:

    „Опитът на гугъл да ме поправи ми говори, че фразата не се използва, което ме кара само да бъда тъжна, макар че няколко души предположиха, че може да е изкуствено създадено.“

    Какво точно искаш да кажеш тука? Кое може да е изкуствено създаденО? Опитът на Гугъл да те поправи… или пък фразата? Не виждам нищо в среден род в изречението, което да се отнася към създадено. Наистина ли очакваш, че всеки ще ти чете писанията по пет пъти, за да ги разгадае? Тъжна си, че фразата „български писателки“ не се използва, а после ми мрънкаш, защото ти казвам, че дума писателки няма?

  10. Хм, ами като не разбираш, не чети. Не съм те вързала да идваш и да четеш, нали?
    Да не говорим, че изясих какво точно съм имала предвид, ако случайно не е станало ясно.

    Нев, да ти обясня следното.
    Как една книга се лансира в началото има отношение как публиката тръгва към нея.
    Иначе казано, ако в самото начало не се получи хайп, такъв няма как да стане в последствие (Паулу Куелю е някакво мистериозно изключение според мен).

    С две думи – първоначалното излизане на Потър беше голям хайп и впоследствие, когато стана дума, че Роулинг всъщност е жена, това вече нямаше жена, защото беше набрало достатъчно популярност.

    Интересен пример е конкретно Майер.
    Ако си обърнала внимание, тя отнесе безкрайно много гаври и обиди (включая мен), че пише за тъпи, скучни, романтични, „женски“ (ок, това не съм я критикувала) и че книгите са боклук и не стават за четене.

    Много съм съгласна, книгите са пълен боклук, ако и преводът на българскид а е достатъчно добър, за да ги прави доста лек боклук, който се чете леко.
    Просто… имам чувството, че ти категорично отказваш да приемеш, че е възможно да не си права.

    Напълно съгласна съм, че умението на един автор имат голямо значение от това дали ще бъде четен и харесван.

    Само че да се опитваш да ми кажеш, че Карбовски и Марков са върхът в българската литература и няма аналогично добри жени автори, просто ми показва, че не четеш български авторки, не друго.
    Защото мога да ти изброя без много усилие тридесет заглавия, които са били изключително интересни, но за които знам аз, защото съм в нещо-като-средите, а за които публиката не знае, въпреки че според моето мнение, книгите са достатъчно добри, за да си заслужават четенето.

    Както и да е, ако предпочиташ, може да те заведа на някое събиране на автори, да погледаш на практика как точно протича общуването.

    Просто не може от една страна върхът на певческата сцена и женственост да са Галена, Лена и Брена (или каквито са там сега популярните), публично се говори за тишината в спалнята, като част от политическа дискусия, а едновременно с това да ми говориш как единственото, което има значение е талантът за писане.

    Просто изисква някакви чутовни умения в ‘двумисъл“, което е някак неинтересно за мен.

    • Изобщо не се опитвам да кажа, че Карбовски е върха на сладоледа. Както вече написах, аз българските автори не ги харесвам, защото пишат по теми, които са ми скучни. Изключвам братя Мормареви и Вера Мутафчиева. Ако попадна на някой интересен, ще си променя мнението на драго сърце, но в случая съм предубедена, точно толкова, колкото и за българското кино и българските актьори /и мъже, и жени, че да няма недоразумения/. Обаче да твърдиш, че някой е мега як и не е оценен, щото на теб ти харесва…прощавай, ама не си права. Това, че на теб ти харесва някой, изобщо не означава, че на мен ще ми хареса.
      И да, смятам, че е много лесно да се каже: „О, те не ми харесват написаното, защото съм жена“. Има и много мъже-автори, които не успяват никога, въпреки, че са мъже, нали така? Ама никой не твърди, че не ги четат, защото са мъже.
      Това за Роулинг, за мен поне е пълна простотия. Същият успех щеше да има и ако се беше представила от самото начало като жена. В България постигна небивал успех, а всички вече бяха наясно от кой пол е. Пропускаш да коментираш защо сред най-продаваните автори се мъдри именно жена? Пропускаш много удобно и авторката на „Игрите на глада“. Книгата и стана известна веднага и се готви и филм по нея. Без Тя да крие, че е Тя. А върхът на певческата слава за някои може да е Галена и Лепа Брена, но за други да е например Арета Франклин, Нора Джоунс, Шаде, а ако ще говорим за българки – Милена Славова, която няма визията на по-горе споменатите от теб, но въпреки всичко бива слушана и харесвана. Различни хора, различни вкусове. Ай стига вече с това делене, и то точно в областта на изкуството. На времето е имало дискриминация спрямо творците-жени, но вече няма! Има в ония страни, където жената все още се счита за собственост на мъжете. Тук няма. Тук просто, ако някоя жена не бива четена /слушана /забелязвана и вземе, че реши, че е защото е жена. Ми не е за това. Хайде, направи анкетка във фейсбук, или в блога ти, или където решиш дали на някого му пука дали книгата, която чете е писана от жена, или от мъж.

      • Не си права. Аз знам как се пробива в българските писателски среди, а ти очевидно не знаеш. Аз го знам наблюдателски, не съм се опитвала да го правя, защото нямам писателски талант. Но знам как се е случило с касовите писателки в момента – Людмила Филипова и Ваня Щерева. Те са олицетворение на бездарието по всички обективни оценки (аз съм филолог), но са много четени и почитани и публикувани в България. Така че…
        Българските писателски кръгове са най-голямата патриахална и потисническа за жените клоака, която съм виждала.

  11. Мислила съм го, но този блог не е толкова четен, че да може да бъде представителна извадка. За фейсбук, моят профил е умишлено скрит.
    Има алтернативи де, само трябва да я измъдря.

    Иначе Нев, съгласна съм… до голяма степен с теб.
    Аз например чух за Роулинг с някакво закъснение и не знаех, че е жена (от друга астрана, на мен полът рядко ми прави впечатление, та може да съм чула, но да не съм запомнила. Бях на 13, помня ли…).

    Просто това, което описах, че често се скача с агресия към жени автори на база пол или че на жени автори понякога им е по-трудно, не си го съчинявам (искрено ти казвам, ако нещата бяха толкова нормални, както ти ги описваш и ги нямаше тези проблеми, мислиш ли, че щях да се занимавам с дъвкане на вече решени проблеми?).

    Това не е каране, нито държа някому сметка, просто посочвам нещо, което ми е направило впечатление.
    Никой не е длъжен да се съгласява с мен, но поне очаквам общодостъпните факти да не бъдат отричани, защото са неудобни или не са съобразени с нечии лични предпочитания.

    Защото моят коментар, че на жените автори се гледа и коментира по друг начин, мога да го докажа прекалено лесно. И всъщност просто бих пуснала линк към Дневник коментаторите и толкова.

    • Според мен нещо много смесваш нещата. Има милиони мъже, които коментират колко тъпи са жените, както има и милиони жени, които коментират какви прасета са мъжете. Мислех, че темата е съвсем друга. Аз съм готова да попитам приятелите си пука ли им, дали книгите, които четат са писани от мъже, или от жени, но предварително знам отговорът, тъй като голяма част от тях са фенове на Лоис Бюджолд, Айн Ранд, Агата Кристи и т.н. Също така ще ти дам пример с един приятел, който продава книги. Същият ми продаде фентъзи-книга на българска авторка, с думите: „Страхотна е!“ Не знам какви са твоите аргументи, но ето, аз имам тези. Приключвам с включванията. Приятна дискусия ви пожелавам.

      • Чакай сега, не сме 19 век, когато като се разбрали, че Джейн Остин и стотици хора едва не получили шок, че са й харесали книгата.

        Тук в момента ти скачаш в някаква абсурдна крайност как аз казвам, че никой не харесва книги писани от жени, което няма ама нищо общо с думите ми.
        Казвам, все още има огромна агресия към жените автори и дадох пример да погледнеш Дневник, защото там има доста журналисти, мъже и жени и може да се каже, че е представителна извадка на чий статии как се реагира.

        Казвам също и че си има и други проблеми.
        Не мога да разбера защо автоматично заключи, че аз казвам тези неща (защото като си чета нагоре думите, не мога да измисля от какъв ъгъл трябва да ги погледнеш, за да останеш с такова впечатление).

        Сериозно ли искаш да ми кажеш, че ти не просто не си съгласна с мен, ами изобщо не вярваш, че това, което описвам го има?

        • А ти сериозно ли пишеш всички тези неща на база коментари от сорта на: „Това само една жена може да го напише“ и обратното, което се среща също толкова често – „Това само един мъж може да го напише“. Да, сериозно не съм съгласна с теб. Чела съм достатъчно статии и коментари, за да си направя извода, че се нападат и автори мъже, и автори жени, в зависимост от темата и кой колко е засегнат от нея…и най-вече в зависимост от това кой с какъв умствен багаж я чете. Да, жените ги нападат по един начин, а мъжете по друг, но и в двата случая е грозно. Ако темата беше – „Какви простаци има в интернет и как обиждат жените на курви и т.н.“ щях да съм съгласна с теб. Както щях да съм съгласна и на тема: „Какви простаци има в интернет и как обиждат мъжете, че са прасета“. Мислех обаче, че си говорим за литература и неприемането на жените-писателки на сериозно. Явно съм сгрешила, тъй че – сори, не ме вземайте под внимание. Имам проблем с формулирането на темата, а в такъв вид, в който ми се доизясни, ми се струва още по-абсурдна. Този път последното е наистина последно.🙂 Успех!

      • Ето ти аргумент (отнася се за САЩ и Великобритания, но те имат едни от най-големите книжни пазари в света, така че мисля, че е показателно): http://www.guardian.co.uk/books/2011/feb/04/research-male-writers-dominate-books-world Твоите приятели може да четат и жени, и мъже, обаче литературната критика се занимава почти изключително с мъже и това създава една професионална среда, в която е много трудно за жените да бъдат взимани насериозно, защото говори недвусмислено за предубеждение в полза на мъжете.

  12. Нев, според мен това е самосбъдващо се проклятие.
    Не се говори за жени автори и съответно те остават невидими, което затвъждава идеята, че жени автори, които не са категория „Здрач“ и „Яж, моли се, обичай“, са изключения и че ги няма.

    Защото в противен случай ти ми казваш как има аналогично добри, че и по-добри жени автори от Карбовски, обаче не ги виждаме и не ги чуваме защото… ?
    Или приемаш по дефиниция, че след като не се чува за тях, значи просто не могат да пишат, което означава едва ли не да кажеш, че по принцип жените не могат да пишат, е намират се и изключения, обаче по принцип не могат?

    Не знам как си го обясняваш това в собствената ти глава, но погледнато от моят ъгъл, ми се струва, че има пропуск в тази стройна схема и искам да ми бъде обяснена, за да мога да те разбера.

    • ОК, няма да си удържа на думата отново, но просто изводите ти ме втрещиха.
      Аз нямам нужда да чувам за писателки, жени, Енея. Нямам нужда да чувам каквото и да е за даден автор. Нямам нужда да ми се говори за него/нея. Без значение ми е дали има пишка, дали има цици, дали е черен, дали е жълт, дали е гей, дали е лесбийка…въобще не ме интересува. Интересува ме книгата, която е написал. Когато някой ми препоръчва книга, не го питам: Ама жена, или мъж я е писал? Хората около мен също не ги интересува. И не питат за автора, а за книгата. А хората около теб? Не вярвам и някой да постъпва изобщо така, освен ако не е наистина умствено увреден. Така постъпват явно единствено феминистките организации, които седят и броят колко книги има издадени от жени и колко от мъже. Колко реклами на книги, писани от мъже има и колко на такива, писани от жени. И т.н. За мен това би било смешно, ако не беше някак си тъжно. Ти не я ли усещаш? Цялата тази нелепост. Аз се включвам в тази тема, защото се считам за феминистка и като феминистка тя ме обижда. Обижда целият смисъл, който влагам в понятието феминизъм. Включвам се и защото обичам книгите. Независимо кой ги е писал. И в този аспект също съм обидена, тъй като не вярвам да има книгомани, за които да е от значение полът на автора.

      Йоана ме замеря с линк, в който феминистка организация е направила еди-какво си преброяване. Аз продължавам да настоявам, че според статистиката на второ и трето място за най-продавани автори на всички времена стоят две жени. На първо е Шекспир. За какво недооценяване говорим в такъв случай?

      Колкото за аналогично по-добрите автори от Карбовски /който за мен не е добър автор/, които не виждаме и не чуваме…ако се върнеш по-назад в мненията ми ще получиш отговора. Това да си пробивен си е от човека, а не от неговия пол. А за Карбовски /който е мъж/ се срещат достатъчно „критики“, ако „Дебелата свиня с малка пишка“ може да бъде наречена критика. Да пишеш хубаво е едно, да си продадеш продукта друго, а това накрая да спечелиш и публиката пък е съвсем друго и в днешно време да се счита, че зависи от пола…според мен лично е глупаво оправдание за нечий неуспех. Значи много жени успяват, но другите не, защото не биват вземани насериозно, тъй като са жени. Питам се как става това? Ама сериозно питам.

      • Не, феминистката организация не е направила преброяването, а само е събрала данните в статистика. И в това проучване не става въпрос за най-продавани, а за най-уважвани (което в литературния свят означава две неща: рецензии и награди).

      • Освен това предубежденията се реализират на подсъзнателно ниво. Тоест някой може да си мисли, че полът (или цветът или сексуалната ориентация, или възрастта, или националността и пр.) на автора за него няма никаво значение и същевременно знаейки какъв му е полът несъзнателно да приписва на прочетеното качества или недостатъци, които би очаквал да срещне при автор от този пол, и после да ги вижда из текста. Случва се постоянно. Един такъв пример – според мен страшно красноречив: http://jobs.aol.com/articles/2009/12/16/whats-in-a-name-big-profits-apparently/

  13. Нев, извинявай, но аз лично намирам дискусиите с теб за абсолютно безсмислени.
    Ти не просто търсиш под вола теле, но продължаваш да се самонавиваш, докато не си намериш слон и после продължаваш да награждаш, накрая вменявайки думите на човека отсреща.

    Как реши, че феминистите се интересуват главно от пола на авторите, които четат, не знам и честно казано, никак не ме интересува. Не за друго, защото едно, аз говоря за себе си. Единствено число, моето мнение не е еманация на това на всеки човек, който се идентифицира като феминист.
    Второ, аз мисля че казах, че за мен полът на авторите няма значение.
    Трето, аз ти зададох прост въпрос, обясни ми, защо ако има също толкова добри автори жени, колкото и мъже, Роулинг е ярко изключение и по какъв начин си го обясняваш? Защото аз не мога да си го обясня по никакъв начин, нито пък съм приела ултимативно, че моята гледна точка, че на база каквото съм учила и наблюдавала и преживяла лично, че все още жените автори се сблъскват с недоверие, това е единствената възможна истина.

    Честно казано, омръзна ми.
    На главата си ще застанеш, за да отречеш неща, които аз не си ги измислям и мога да подкрепя с примери.
    Аз не го използвам като аргумент, за да обидя или омаловажа някой, нито за да говоря против някои или нещо. Аз просто посочвам проблем, който ми прави впечатление. Разбира се… веднъж казал ли е човек, че е феминист, да върви да доказва, че не е камила.

    Малко ми омръзна Нев, да ти доказвам, че не съм камила, основно защото дори не се държа, не говоря и не пиша по начинът, който често ми вменяваш.
    Извинявай, но е изморително и безполезно да ти пиша фермани, задето ти подминаваш с финт основните ми думи и се хвърляш в „феминист е казал това“.

    Не знам дали за теб нечии успех да е определян на база пол е глупаво, според е повече от глупаво, но аз имам достатъчно доказателства, за да спрем да говорим кой как се чувства по темата и да можем да извадим математиката.
    Защото пред последната всички сме равни.

    Ако държиш да ти извадя списък, моля, кажи, за мен ще бъде удоволствие.

    • При положение, че ти е омръзнало, защо търсиш диалог? Писах, че се отказвам от участие, но все ме питаш нещо и някак си неучтиво ми се струва да не отговоря. Ето, аз не мисля, че Роулинг е изключение и затова не виждам как да отговоря на твоя въпрос. Според кого е изключение? Казвам ти, че има много жени писатели, които си пишат и които са обичани и адски добре продавани. Ти ми пишеш, че Роулинг е изключение. Необяснимо за мен. Ти пишеш, че „все още жените автори се сблъскват с недоверие, това е единствената възможна истина“, аз не съм съгласна с тази единствена възможна истина и се аргументирам по всеки възможен начин, включително и с бройки продадени книги и включително и с това, че на хората НЕ им пука дали авторът е жена или мъж. Финтовете не знам къде ги видя. Дали точно в това, че равноправието е едно, а състезанията са съвсем различно нещо? Защото това вече на състезание бие. Кой, къде, колко. Тук колко жени има, там колко мъже има. Това ли е феминизма? Да смятаме колко равни сме, и ако някъде равенството не върви да роптаем? За мен това е криворазбрана работа, но няма значение. Не ми отговаряй, моля те, за да не се налага пак да се дообяснявам. Няма смисъл наистина.

  14. Добре, ти погледна ли линкът на Йоана?
    Иначе, опитвам се, защото съм възпитана в идеята, че с разумни хора, може да се стигне до интересна дискусия и да се научи нещо ново и затова задавам въпроси.
    Защото не веднъж и два пъти е писано тук по тези теми и са давани примери (статистики, лични примери, какво ли не) и след като те не те убеждават, аз задавам въпроси. Как си обясняваш еди-кой-си феномен, при положение, че не си съгласна с мен?

    Та, как си обясняваш линка на Йоана?

  15. къде лежи заека? това според Хораций е къде лежи проблема. моля, поинтересъвайте се, никъде в света наяма женски род на думата писател или поет. а такива поети от женски пол има!!! мога да говоря много, но не и пред незапознати. обичайте се, моля. четете. Колежке, хахахахаха, няма такова академично обръщение. дори към Мария Кюри се обръщат с КОЛЕГА. дано го обясних добре.

    • никъде в света наяма женски род на думата писател или поет

      Много ли си сигурен? Щото последния път, когато проверявах, в чешкия термините „писателка“ и „поетеса“ се употребяваха. Търсене в Гугъл със ‘spisovatelka’ ми дава над два милиона резултати.

  16. Това много се съмнявам Тома да го е писал.
    Човекът има добри познания по граматика.
    След като някой не знае как се пише думата „поинтересувай“, много се съмнявам да има някакви сериозни лингвистични умения.

    Колкото до има или няма на различни езици думата, това не беше центърът на дискусията.

  17. Нз дали някой вече не ви е уведомил за това, но началото на този текст е публикувано в страницата на „100те най-влиятелни жени“ на в-к Пари с автор Милена Фучеджиева, а линкът, който води тук, твърди, че това е блогът на Милена Фучеджиева. Нз дали е грешка или блогът наистина е собственост на М. Фучеджиева, но тук пише автор Eneya – какво е станало?

    http://100women.pari.bg/blog/2011/4/6/blgarski_pisatelki_njama

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s