Гост: Персонален тероризъм

На гости ни е Аксиния Ганчева (musha-busha).

Темата, която дискутира е емоционална, сериозна и крайно тежка. Превела е публикацията на Джим Верхълст (Terorism, that’s personal) за насилието над жени в арабския свят.
Снимките към тази публикация са вилно въздействащи и не са безопасни за работа или преглед около чувствителни хора, така че моля, имайте го предвид.
Смятаме, че темата е твърде важна и че възможността да се види какво се случва и е причинено на човешки същества е важно, това е и причината да ги поставим на първо място. Целта е да покажем, че насилието над жени съществува и че заради него страдат и са осакатени човешки същества, ако не ви харесва, кажете ни, но не забравяйте, че натискането на хикса няма да промени съдбата на тези жени и че това продължава да се случва.

Обикновено смятаме тероризма за политически акт.

Понякога, обаче, той е много личен. Не правителство или партизански бунт са хвърлили киселина по лицето на тази жена в Пакистан. Направил го е млад мъж, за когото тя е отказала да се омъжи. Докато САЩ умува какво да прави в Афганистан – и в тази връзка, в Пакистан – трябва да осъзнаем както политически, така и персонално, че именно невежеството, неграмотността и мизогинията, които създават условията за подобни нападения с киселина могат да доведат до същите резултати в политиката. Николас Кристоф, колумнист в Ню Йорк Таймс, пътува до Пакистан миналата година, за да пише за нападения с киселина, публикува в есе следното: „Разследвах подобни нападения, които са често срещано средство за тероризиране и подчиняване на жени и момичета в регион в Азия от Афганистан до Камбоджа (там мъже много рядко са замеряни с киселина). Тъй като жените са без значение в тази част на света, нападателите рядко са разследвани, а продажбата на киселина обикновено не се контролира. Това е вид тероризъм, който започва да се приема като част от цялостната картината на региона…”

„Бангладеш наложи контрол върху продажбата на киселина, за да ограничи подобни атаки, но от друга страна в Азия е много лесно да влезеш в един магазин и да си купиш сярна киселина или хлороводород, достатъчни, за да разрушат човешко лице. Нападенията с киселина и изгарянията на съпруги са често срещани в части на Азия, защото жертвите са най-безгласните в тези общества: те са бедни и са жени. Първата стъпка е светът просто да забележи, да даде глас на тези жени.” От 1994 г. пакистанска активистка, която основана Асоциацията на прогресивните жени (www.pwaisbd.org) да помогне на тези жени „е документирала 7800 случаи на жени, които умишлено са били изгорени, попарени с киселина или подлагани на атаки с киселина, само в областта Исламабад. Само в 2 процента от тези случаи е имало осъден. „

Геополитическият въпрос е достатъчно труден сам по себе си: трябва ли САЩ да разпредели още войници и с каква конкретна цел? Докато американските политици обмислят вариантите, тук е рамката, която прави трудните решения още по-сложни: атаките с киселина само знак ли са за това колко малко може да направи САЩ да разреши и без това трудноразрешимите проблеми там – следователно, да се оттегли? Или, след като е обявила война на тероризма, трябва ли заради поетия дълг САЩ да защити жените като такива – като момичетата, изгорени с киселина от талибани в Афганистан, защото посещават училище – и които са преживели много сериозни персонални терористични атаки? В линковете по-долу има две есета (на английски език), с различни заключения по въпроса.

През август Perspective публикува в New York Times Magazine статия, която проследява историята на афганистанските сестри Шамсия и Атифа Хюсеин, които са нападнати с киселина, защото ходят на училище. Оригиналната статия е тук.

Два много умни, информирани наблюдатели стигат до противоположни заключения за подходящият политически курс на САЩ в Афганистан. Тук можете да прочетете извадки от аргументацията, която всеки от тях използва. Блогът на Steve Coll’s – “Think Tank” в NewYorker.com, в който той спори защо САЩ не могат да си тръгнат – „Ако се провалим в Афганистан?” (оригинален текст на английски тук).

В есе, озаглавено „Войната, която не можем да спечелим”, публикувано в Commonweal, Андрю Дж. Бачевич излиза с аргументацията, че се надценява важността на Афганистан за интересите на САЩ. Авторът е професор по международни отношения в Бостънския университет. Пенсиониран лейтенант, той служи между 1969 и 1992 във Виетнам и войната в Персийския залив. Той е консервативен критик на войната в Ирак. Целият текст в оригинал на английски език тук.

Оригиналната публикация на Николас Кристоф Terrorism that’s personal можете да прочетете тук.

жени, насилие, тероризъм

Ирум Саид, 30 г., позира в офиса си в Urdu University of Islamabad, Пакистан, четвъртък, 24 юли 2008. Лицето на Ирум, гърба и раменето й са изгорени преди 12 години, когато момче, което тя е отхвърлила за брак, хвърлило киселина по нея насред улицата. Правени са й хирургически операции 25 пъти в опит да се възстанови от белезите.

жени, насилие, тероризъм

Шамеем Акхтар, 18 г., в дома си в Джханг, Пакистан, в сряда, 10 юли 2008. Шамеен е изнасилена от трима мъже, които я замерят с киселина преди три година. Правени са й 10 пластични операции за възстановяване от белезите.

насилие, жени, тероризъм

Ная Султана, 16 г., в дома си в Лахор, Пакистан, в сряда, 9 юли 2008. На петгодина възраст Ная е изгорена от баща си, докато спи, защото той не е искал още едно момиче в семейството. В резултат от изгарянето Ная ослепява и след като е изоставена и от двамата си родители, днес живее при роднини. Правени са й 15 пластични операции за възстановяване от белезите.

жени, насилие, тероризъм

Шехназ Юсман, 36 г., в Лахор, Пакистан, в неделя, 26 октомври 2008. Шехназ е изгорена с киселина от роднина заради семейна разпра преди пет години. Правени са й 10 пластични операции за възстановяване.

насилие, жени, тероризъм

Шахназ Биби, 35 г., в Лахор, Пакистан, в неделя, 26 октомври 2008. Преди десет години Шахназ е изгорена с киселина от роднина заради семеен скандал. Никога не са й правени пластични операции.

насилие, жени, тероризъм

Канвал Каюм, 26 г., наглася фереджето си за снимката в Лахор, Пакистан, в неделя, 26 октомври 2008. Канвал е изгорена с киселина преди една година от момче, за което отказала да се омъжи. Никога не й е правена пластична операция.

насилие, жени, теоризъм, жертви

Мунира Асеф, 23 г., в Лахор, Пакистан, в неделя, 26 октомври 2008. Мунира е изгорена с киселина преди пет години, когато отказала на момче да се омъжи за него. Правени са й 7 пластични операции за възстановяване.

насилие, жени, тероризъм, фундаментализъм

Бушра Схари, 39 г., наглася фереджето си за снимката в Лахор, Пакистан, в петък, 11 юли 2008. Бушра е изгорена с киселина, хвърлена по нея от съпруга й преди пет години, защото му е поискала развод. Правени са й 25 пластични операции за възстановяване.

насилие, жени, тероризъм

Мемуна Кан, 21 г., в Карачи, Пакистан, в петък, 19 декември 2008. Менуна е изгорена от група момчета, които са я замерили с киселина, за да решат спор между семействата им. Правени са й 21 пластични операции за възстановяване.

Зейнеб Биби, наглася фереджето си за снимката в Исламабад, Пакистан, в сряда, 24 декември 2008. Зенйеб е изгорена по лицето с киселина, хвърлена по нея от отхвърлен за брак мъж преди пет години. Правена й е пластична операция за възстановяване от белезите.

тероризъм срещу жени, насилие

Нейла Фархат, 19 г., в Исламабад, Пакистан, в сряда, 24 декември 2008. Нела е изгорена по лицето от киселина, хвърлена по нея от момче, за което е отказала да се омъжи преди пет години. Правени са й няколко пластични операции за възстановяване.

Сейра Лиаат, 26 г., позира за камерата, докато държи своя снимка отпреди изгарянето, в дома си в Лахор, Пакистан, в сряда, 9 юли 2008. Когато е била на 15 години, Сейра е била омъжена за роднина, който по-късно я напада с киселина, след като настоявал да живее с нея, въпреки, че семействата се договорили, че това ще стане, след като тя завърши училище. Правени са й 9 пластични операции за възстановяване от белезите.

Вероятно някои читатели ще сметнат тази публикация и снимките за смущаващи. Това е моята алегория за случващото се в момента в България, разбира се – преувеличено. Докато от една страна винаги съм приемала с любопитство и разбиране светоусещането и самовъзприятието на мюсюлманските жени, коренно различно от това на немюсюлманките и възприемам за нормално да не разбирам всичко, което за мен необичайно в техните традиции; от друга страна горното е показател за крайностите, до които отношенията между и към човешки същества стигат, когато са водени от фанатизма. Дали е религиозен, националистически или друг, фанатизмът е пагубен за всяко човешко същество. С огорчение и притеснение виждам как България попива с всеки изминал ден по-голяма доза фанатизъм и оправдава невежеството, омразата и насилието към част от населението си именно с добре опаковани аргументи като национални ценности, традиции, етнос и прочие. Ако Литва, една от най-консервативните държави в Европа, която наскоро дискутира забраната дори на информационни материали, които съдържат информация на тема хомосексуалност, има в телевизионната си програма новини на литовски, руски и полски, тогава какво остава да се говори за България? Без значение какъв ще е изходът от евентуален референдум за новините на турски език, ако въобще такова убийство на всеки принцип на равенството и разбирателството бъде проведен в действие, според мен тази държава е за закриване.

*Оригинално заглавие на публикацията „Terrorism that’s personal (12 images)”, автор Jim Verhulst, редактор на Times’ Perspective, фотограф Emilio Morenatti, Associated Press

Подобни теми:

16 thoughts on “Гост: Персонален тероризъм

  1. най-много ме кефи един случай преди няколко години, в който арабин, живеещ в САЩ, бил активист против ислямофобията и основател на телевизионен канал за тая цел – писал статии, правел предавания и т.н. в които обвинявал американското общество, че е предубедено спрямо мюсюлманите и т.н знаете ги тия кресливите с брадите… същия беше арестуван и осъден, щото отсякъл главата на жена си с ятаган, щото имал подозрения че му изневерява.

    представяш ли си – от 25 години живееш в нормално общество и една сутрин се събуждаш с мисълта „ще взема тоя ятаган (!) и ще отсека главата на жена си“

  2. Ами напълно го разбирам.
    На много близък от години му обяснявам колко нормализирано е физическото насилие между мъже и над жени и той не ми вярва.
    После поговори с една моя съквартирантка и просто седеше със зяпнала уста.
    Друга наша позната, която е… мамата си джаса като човек, като ум и визия. Обаче и тя имаше подобни истории, дето е била удряна или тормозена от бивш.

    Аз съм го казвала, бях седнала веднъж с една група жени и нещо стана на въпрос, че според статистике всяка четвърта жена е била жертва на сексуален тормоз или насилие. От осем жени, осем потвърдиха, че имат такъв опит.

    • Аз лично НЕ познавам жена, която да не е ставала обект на сексуален тормоз поне веднъж в живота си – а повечето редовно.

      По темата – някой трябва да анправи очевидния коментар, че отново се доказва един от фундаментите на феминистката идеология: the personal is political. Но ако търсим проблема единствено в религията или политическия строй, ще пропуснем цялата картина – защото насилието над жени далеч не се ограничава до мюсюлманските общества или военните зони (макар че там е по-често срещано и по-брутално).

      • в ютюб можете да намерите достатъчно качени арабски предавания от национални телевизии, в които се обсъжда и се дават съвети как точно да се бият жените, според предписанията на Шарията

        насилието над жени, разбира се, е всеобщо явление – само че в едни държави то е престъпление, а в други – защитавана от държавата практика.

        разликата между двете се набива в очи

  3. Това с мъжете мюсюлмани, които са живели дълго време в западни общества и изведнъж нещо им прищраква и мен много ме е учудвало. Има потресаващи истории с мъже, които женени за немюсюлманки отиват уж на гости в родината на мъжа заедно с общите им деца и попаднал в родината си мъжът се преобразява тотално, започват мъчения, побоища и т.н. Единственото обяснение, което ми се вижда логично е , че просто няма човек, който би могъл да не се възползва от безграничната власт, която му се дава върху семейството му от едно мюсюлманско общество. Практически децата са собственост на мъжа, а жена му задължително би следвало да му се подчинява- толкова.
    Иначе ние често имаме самочувствието, че сме по-цивилизовани и че сме си надраснали опашките, но това е така само на повърхността. Осакатяването на жени не се толерира открито, но побоищата и изнаслилването, отвличане на деца- тези неща са все в реда на нещата. Спомнете си случая в Асеновград, дето бащата беше взел децата си, въпреки че съдът се беше произнесъл те да останат при майката. Цялата общественост скочи в негова защита (защото е българин) и искараха майката пропаднала, а на никой не му мина през ума да защити децата от цялото това безумие, на което бяха подложени.
    Мисълта ми е, че насилието от по-силния физически като цяло се толерира, било то от мъже към жени или от родители към деца (сякаш децата са някакви бездушни предмети, собственост на родителите си), един вид жертвата все нещо е направила, с което си е заслужила „наказанието“ от по-силния, като правото да наказва, разбира се, е на страната на по-силния. Потресаващо е, да.

  4. Енея, пак ще попитам: От кога Пакистан и Афганистан са арабски страни? Невежеството в БГ пространството ме шокира, така и не разбрах защо страни като Иран и Пакистан се считат за арабски, ако наречеш някое паки или перс арабин, той ще те гледа така, както някой шотландец би те гледал, ако го наречеш англичанин. Затова си поправи статията горе и „арабския свят“ го промени в „мюсюлманския“ или „в Близкия изток“, щото така е доста смешно и некоректно.

    Второ, не се съмнявам, че статията е от американския печат. Те там Иран, Афганистан и Ирак (преди инвазията) и Пакистан са им трън в очите, понеже не им изнася политическата обстановка. Най-малоумната страна в региона обаче е Саудитска Арабия, но няма да прочетеш нищо за нея, защото е най-големия търговски партньор на САЩ. С. Арабия е единствената страна, в която жените нямат право да гласуват, забранени са всякакви религиозни символи извън исляма и ако не си мюсюлманин, трябва ти специално разрешение да влезнеш в страната. Жените общо взето дори носа си не могат да покажат.
    Хм, друга страна в която жените нямат право на глас е Ватикана….Хайде попитай някой ревностен християнин защо жените не са достойни да избират папа, да влязат в Конклавата? Толкова ли са грешни?

    И трето – насилието по света наистина е ужасяващ. Деца убиват деца, мъже пребиват жени, войници се гаврят със заложници, майки и бащи бият децата си, изнасилвания, малтретирания, хвърлят се киселини и по журналисти, политици, и при това не само в Източния свят, а и в Западния. Вярно на изток правата на човека се погазват брутално, но при 6 милиарда население няма как да не се получат такива неща. Не живеем в утопия, но дано се ограничат такива прояви.

    • lammoth,
      за мен почти няма разлика между християнството и исляма. Разликата между християнските и мюсюлманските общества идва от Просвещанеието, когато до голяма степен хората започват да ползват разума си, науката се развива. Такова нещо в мюсюлманските общества не е имало, затова тази религия не е мръднала от самото си създаване.
      Иначе насилието срещу жени си съществува и в западните общества, няма защо да се заблуждаваме, просто не е толкова брутално и, най важното не е законно както в мюсюлманските държави.
      Не само в Саудитска Арабия цари безумие, в някои държави в Африка все още изрязват външните полови органи на момиченцата и ги зашиват, че да ги запазят „чисти“ до свадбата и да не изпитват удоволствие. Много от децата умират от инфекции или други усложнения.
      Относно идеята, че жените са „нечисти“, тя си съществува и в християнството. Примерно в православните църкви няма жени свещенници, защото по време на менструация на жените не им се позволява да влизат в църква. За правото на глас във Ватикана не съм запозната, но сигурно причината е същата.

    • пакистан не е арабска държава (в смисъл населението не е от етнически семити), но иранците са толкова перси, колкото македонците са наследници на Александър Македонски.

    • Саудитска Арабия е държавата с най-големи петролни резерви. Могат да си правят каквото поискат, докато ни държат за резервоарите.

  5. А какви са иранците? Араби?
    Да наречеш Пакистан, Иран или Афганистан арабска държава или да ги тагнеш като арабски свят е плод на пълно безхаберие и непознаване на региона. Различават се и по език, и по етнос, и по доста културни навици.

    Няма никаква аналогия относно днешна Македония и Иран. Персия е било името на Иран до 30-те години на 20-ти век, едва след това тя става известна под името Иран (което също е дума от персийски). Те са запазили и език (фарси, наследник на староперсийки). Всички от околните държави ги наричат Фарсиин, т.е. перси или иранци разбира се. Да кажеш, че иранците не са перси (въпреки наличието на много азери там) е все едно да кажеш, че в Йордания, Сирия или Ливан не са араби…

  6. Мили хора, много е приятно, че проявявате такова желание да разчепкате в детайл коя е най-правилабата дума, за да се опишат хората, които живеят в, описано според западен модел „Близкия Изток“, но ми се струва, че малко от дърветата не видяхте гората.

    Хайде да се пренасочим към самата тема, а не да дискутираме географията.

  7. Мила Енея,
    ние гората я видяхме, за съжаление тя е доста изгоряла и ни е много мъчно, само че ни стана смешно, че ти не знаеш за коя гора пишеш.
    За следващия ти рожден ден ми напомни да ти подаря един атлас🙂

    • Хм, убедена съм, че можеш да четеш, значи можеш да видиш, че съм цитирала нечии превод, иначе казано, всякакви евентуални редакции, щяха да са промени по текст в нещо, което авторът не е казал.
      А арабски свят може да се спори, че включва държавите, в които се изповядва ислям, иначе казано, след малко от камбанарията и се осъзнай лекичко.

      Иначе, много хубаво, че виждате, че има проблем, въпросът ми е какво предлагате за разрешение на тези проблеми, какви са вашите впечатления, изобщо, какво ви е мнението към сексуалното и физическото насилие както към мъже, така и към жени, във връзки, престъпленията… имате ли да кажете нещо, разбирате ли ги, осъждате ли ги, смятате ли, че са нещо нормално, разбирате ли идеята на концепцията за „персонален тероризъм“ изобщо и че не е ограничена само до явно проблематичните места като описаните?

  8. Енея, аз не се заяждам и не съм дребнав, просто грешката ти е грамаданска. Понеже този проблем с позицията на жената в този регион е доста важен за хората, борещи се за равни права, и предполагам ще пишеш и друг път по тази тема, затова научи хубаво ситуацията в района. Ако искаш хората да те гледат на сериозно.

    В първият абзац си написала , че темата е „за насилието над жени в арабския свят“, а всъщност статията е за Пакистан, Афганистан и Бангладеш. Това не са нито арабски страни, нито имат общо с тях етнически. За да ме разбереш най-накрая, ще ти дам пример: това все едно да кажеш, че статията е за Балканите, а всъщност тя е за Швеция и Финландия. Сега разбираш ли какво имам предвид?

    Арабският свят и арабите са етнос. Има разлика между Близък изток, арабски свят и ислямски свят. Мароко е арабска страна, я провери в картата къде е . Ливан по конституция е християнска държава, а преди няколко десетилетия християните бяха там повече, уви сега не е така. Има доста араби-християни. Индонезия е най-голямата ислямска държава, но нямат нищо общо с арабите, така както Пакистан, която ако не беше исляма, сега най-вероятно щеше да са част от Индия. Пакистан, Афганистан и Иран НЕ са арабски държави.

    А сега по същество по темата. Въпросът ти е малко смущаващ, защото всеки нормален човек би бил шокиран и ужасен от снимките. ако ме питаш какво е решението – моят отговор е малко по-радикален. Културна диктатура, така каквато имаше при Кемал Ататюрк , който изведе Турция от средновековието и разкара ислямистите. Трябва да се въведат закони, които да дават равни права – жената например в доста страни (например С. Арабия) няма право на наследство, тя става безсилна и беззащитна, нямаща нищо, а и в повечето случаи и неграмотна, затворена у дома. Такива радикални елементи се разкарват само с твърда ръка и сериозни закони, поне до етап, докато населението промени културните си навици. И т.н и т.н. заболя ме ръката да пиша, а и пък утре трябва да ставам рано🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s