Червената Шапчица

Много обичам да чета приказки, да разучавам културите и начините, по които структурират представите си, митовете си, страховете си, обществата си и историята си.
Може би това е една от основните причини, заради които записах Културология.

Еволюцията на приказките е изключително интересна и особено тези, които ние познаваме (слагани най-често под шапката на „Приказките на Братя Грим“) и всъщност започва първо като истории за възрастни, най-често предупредителни истории, пълни с морални поучения и предупреждения… но за възрастни, да подчертая (забелязва се по количеството секс и насилие, както например са 1001 нощ).
Братя Грим събират много популярни митове и легенди разказвани и ги систематизират, редактират и оформят.
В последствие разбират, че все по-често този вид истории са разказвани на малки деца и ги редактират още (иначе казано, минус кървавите детайли и със сигурност минус секса).

Така например се получава редактираната версия за Спящата Красавица, която забременява от целувка (в някои версии И това е редактирано и просто се събужда). Според оригиналните версии спокойно можем да кажем, че „целувка“ по-скоро  евфемизъм за „изнасилване на спящ човек“. (което е… нещо, към което трябва да се стремим и да мечатаем? Срандартите със сигурност са се променили)

Приказките са морални истории, с които да се плашат децата и да се налагат конкретни поведения, да се подчертават положителни и отрицателни черти и иначе казано, да се научават как да се съобразяват с обществото и обществените порядки.

Благодарение на много специфичните роли, които са имали мъжете и жените и конкретните добродетели, имаме специфичните роли. На милите, добри, послушни, тихи, прилежни, домакинстващи, страдащи, но много, много, много красиви И мълчаливи момиченца сираченца, биват спасени с брак и за смелите, безстрашни, изпълните с хъс момченца герои имаме щастлив завършек. Останалите или умират от болезнена смърт или остават бедни, грозни и неомъжени.
Колкото повече се връщаме към нередактираните версии, толкова повече виждаме директните заплахи за наказание въплътени в самите приказки. Докато стигнем до ултимативни примери като Червената Шапчица.

Винаги съм мразела тази история най-много от всички. И можем да благодарим на Шарл Перо за това, защото той е човекът, който взима оригиналната история и я превръща в това, което ние днес знаем. Какъв е оригиналът ще коментирам след малко. В момента искам да се върна към версията на Перо. И да изброя всички неща, които са погрешни с нея. Първото е, че приказката е един ОГРОМЕН евфемизъм.
Да я синтезираме: Ако си момиче и общуваш с непознати мъже, ще  бъдеш (умреш) изядена.

Което иначе се превежда като „ако си от женски пол (упоменато в началото на приказката) и имаш цикъл (евфемизъм за което е червеното наметало), ако контактуваш  ( говориш, правиш секс с тях, пр,) с непознати мъже (евфемизмът за вълка, все пак… говорещи вълци? става дума за извънбрачни връзки) и бъдеш изядена (нападната/изнасилена/прелъстена/забременена ИЗВЪН брака), независимо, че не е имало как да промениш това, просто защото възпитанието да бъдеш любезен и мил към всички, е твоя вина и ти си МЪРТВА (забременена/недевтсвена, ерго, развалена стока, според тогавашното общество).“

Прекрасна приказка, с прекрасна поука, която да четем на децата си, нали?
А сега до частта защо конкретно тази приказка ме вбесява, при положение, че 90 процента от западните приказки проповядват за безпомощната, красива, тиха, раболепна жена, която чака да бъде спасена и чийто живот приключва, когато се омъжи? Защото Червената Шапчица не е била такава в оригинал.

Оригиналът е за безименно момиче, което бива пресрещнато от вълк в гората, докато отива към баба си.
Обменят няколко думи и Вълкът си тръгва и по пряк път стига до дома на бабата, където я изяжда, отделя малко от плътта й и я оставя в чиния и пълни стомна за вино с чат от кръвта й. Когато момичето пристига, вълкът я кани да си хапне, а после я вика да си легне при него, за да стопли бабата. Момичето се усеща в даден момент и започва да му задава разнообразие от въпроси, докато вълкът не разкрива намеренията си – да я изяде. Тогава тя моли първо да й позволи да отиде до тоалетната в градината. Вълкът се се съгласява и завръзвайки въже около крака й, я спуска в градината. Момичето бързо се развързва и увива въжето около дърво, след което се спасява успешно, избягвайки в дома си.

Също като версията на Перо, тази история е до голяма степен евфемизми и е предупредителна приказка, но за разлика от версията на Перо, момичето се спасява само и се подчертава, че негубенето на главата в критични ситуации, взимането на инициативата и смелостта са ценни и желани качества за жена, а не просто чакане девтсвеността да бъде защитена от навъртащи се персонажи от мъжки пол.

Убедена съм, че приказките формират сериозна част от начина, по който децата гледат на света, дори защото най-често са четени от родителите, които са фигури на авторитет в очите на децата.
Точно по тази причина трудно мога да понасям сексуализацията на деца, както и вманиачаване на тема пол, както и как точно им се представят мъжките и женските роли.

Разбира се, историите еволюират с течение на времето. Нови преразкази, нови гледни точки, нови идеи, в старите дрехи (сетете се за Hoodwincked, което е прекрасна анимация, препоръчвам я горещо. Вълкът е репортер, бабата е въплъщението на Трите Хикса, а Червената Шапчица е куриер и разнася сладки за фирмата на семейството си).
И точно когато човек си мисли, че сме прескочили трапа с условните, глупави и най-вече, исторически неадекватни и напълно културно куци истории… излиза нещо такова:

Аз лично смятам, че Twilight ripoff би бил много по-подходящо заглавие, но това, което най-много ме дразни е периодичното заемане на персонажи, чудовища, икони и фигури, пълното им събличане от контекст, хвърлянето на тийн романс и пакетиран в розово, за обща консумация.
Дракула, освен всичко останало, е бил и отражение на страха на викторианското общество по отношение на зараждането и разпространението на феминизма. Какво имат днешните подрастващи? Блещукащи вампири… oh, brother.
Върколаците като концепция, са еманация на страха от неизвестното и от тайните на природата и на самата човешка природа. Днес са просто купчина младежи страдащи от проклятието на безризието.

37 thoughts on “Червената Шапчица

  1. „Дракула, освен всичко останало, е бил и отражение на страха на викторианското общество по отношение на зараждането и разпространението на феминизма.“
    No comment…

    Тогава да ти премахна ли коментара, като нямаш какво да кажеш?
    Аз коментирам от позицията на човек, който се занимава активно с културология, ти като какъв капацитет се изказваш пренебрежително и снизходително?
    Е..

    • Може ли да споделиш източника? Не нападам и не се заяждам, но чувам тази теория за пръв път и ми е интересно какви са й предпоставките и защо стига до този извод. Засега ми е трудно да направя автоматично връзката Дракула = боец срещу феминизма🙂

  2. Аз бих искала да знам какъв е този оригинал на Червената Шапчица и къде е изнамерен. 🙂 Защото аз не съм чувала да има признат такъв – освен дискусии за много много средновековни варианти, претендиращи за тази титла или поне за някаква близост с варианта, който ни е познат днес.😛

  3. Pingback: Червената Шапчица | Bulgarian Blog

  4. Трябва да намеря журнала, където за първи път попаднах на това и съм го засичала споменато по доста книги посветени на анализи на приказки и на символи в тези приказки.

    Приказката е френска (как си с френския, защото всичките ми линкове и текстове, в които темата се развива достатъчно подробно, за да мога да ги посоча като достоверен източник са на френски?) и всъщност я има спомената на доста места, ако и просто като бележка под линията или препратка.

    • Да, чета френски.

      Аз също съм се занимавала с тази приказка и отново, има препратки към различни възможни варианти. Най-първо ме учудва за една приказка да има признато нещо, наречено „оригинал“. Може да говорим за сюжет, който да бъде приспосоябван към различни ситуации и случаи, възможно е да се спори за най-ранно атестирани варианти, но оригинал просто не е възможен в една устна култура. Най-ранният, който аз съм виждала и чела и който има връзка с този сюжет е на латински. Виж Jan M. Ziolkowski, Fairy Tales from before Fairy Tales: The Medieval Latin Fast of Wonderful Lies. Ann Arbor, Mich.: University of Michigan Press, 2007.

      • Добре, ок, значи никак не харесвам приспособената вариация на Шарл Перо, която почива на базата на устната приказка, която аз разказах, която е била доста популярна и разпространена.

    • До колкото съм чела, не забелязвам някаква сериозна разлика с оригинала, освен, че е бил далеч по-кървав.
      В една о версиите, които четох момичето пълни дрехите на злите си полусестри и мащехата със зърно, съответно са нападнати и убити от птици, накълвани до смърт.
      В друга от версиите пък едната сестра си реже петата, за да може да сложи обувката.

      Изобщо… много, много кръвожадни истории.
      За разлика от спящата красавица на Дисни, Пепеляшка може да бъде описана само като „simple in the head“. Което ме очарова като идея… ти може и да си глупавичка, обаче ако си хубава, все някой ще дойде и ще те спаси.
      Може би съм прекалено критична, но докато мога да разбера защо са съществували и са били използвани през средновековието, не ми е съвсем ясно защо продължават да бъдат преповтаряни и днес, при положение, че са точно наопаки на това, което повечето от нас бихме искали за себе си и децата си.

    • Ще кажа, че не коментирахме него.🙂
      Има най-прекрасното начало. „Някога много отдавна, някъде около миналия Вторник[…]“🙂

    • На мен ми ги четяха в забавачката, водили са ме да гледам Дисни филмчета и са ми ги разказвали като бях малка.
      Подозирам, че всички могат да потвърдят, че като деца са ги водили на зоопарк и са им разказвали кръвожадни приказки.

      Нека не ме разбирате погрешно, няма лошо в кръвожадните приказки, има в набиването на конкретно поведение и игнорирането на причините, заради което се набива.

  5. Опитвах се да развия подобен анализ, особено относно „Червената шапчица“, но не толкова успешно. Отразява основните ми мисли по повод приказката много точно.
    Интересно е, че покрай цялото ми завладяване от тази история се разрових в DeviantART. Интересно е, че доста автори са успели да уловят доста точно и порнографско същината за възрастни. На мен обаче особено приятно ми идват рисунките, в които малкото момиченце е с катана, а в краката й е кожата на вълка.

    • Можеш ли да пуснеш линк?
      Имаш ли други подобни текстове?
      Би било интересно да научим повече.

      Говорейки за върколаци по-горе, цък, във всяка легенда има зрънце истина.🙂

  6. Разсъжденията ми бяха на общата почва, че приказките като модел отразяват родовият колективен начин на мислене, в който сексът е притъпен по един или друг начин, затова трябва да „избива“ отнякъде и то колективно. Наблюденията ми си бяха изцяло лични (е, спамех тук-таме разни хора).
    Из девиантарт ми беше най-интересна поредица от снимки, която не мога да намеря. На нея Шапчицата беше придобила чертите на вълка.
    Иначе, това е приказката, която бих си разказвала на хлапетата някой ден:

    Колкото и да се опитваме да им спестим някои неща, забелязвам, че обичат кървавите подробности.

    • Кървищата и страхът не са ми проблема.
      Проблем ми е издигането на глупостта и посредствеността в идеал и на пиедестал и ограничените възможни роли.
      Една история за чакаща спасение принцеса? Ок, така е историята.
      Когато всички са такива, вече е модел.

      • При това май модел, от който не можем да се измъкнем – доста романтични комедии имат подобен сюжет, за розови романчета да не говорим, доста жени вярват за нещастие, че чудовището/жабата ще се превърнат в принц и така нататък.

  7. Мисля, че в конкретния случай с Червената шапчица всичко е изкарано от контекста ужасно много. Първо сами казахте, че това са приказки, които се четат на деца, нали? Децата не знаят какво е мензис, изнасилване и извънбрачен секс. Поуката на приказката е, че децата трябва да се пазят от непознати. Говорим за ДЕЦА, без значение момиченца или момченца. И не виждам нищо лошо в това. Според мен е добър начин да предупредим децата, че има хора, които не им мислят доброто, в лицето на големия лош вълк. Извода от материала е, че просто „големите“ не трябва да четат приказки.

    • Точке, при положение, че приказките са създадени в период, в който цикъл=готова за брак, особено сред селяните, чийто приказки са били тези.
      В момента смесваш съвременни представи и тези, които са съществували, когато приказките са били измислени.

      Да, когато погледнем приказката от гледна точка на „не говори с непознати“ и „пази се“, има смисъл.
      Но това, че сме променили погледа си към приказката не променя символите до голяма степен. Забравянето и променянето на историите е нормална част от културното развитие на приказките и по принцип на художествената литература, но това не прави автоматично приказките неподлежащи на коментар или критика.🙂

  8. Много са интересни различните аспекти, аз съм чела за „непоправяните“ версии на някои от тези популярни приказки преди, и винаги ми е било любопитно.

    За Червената шапчица специално: беше любимата приказка на сестра ми. Като малка тя беше по-скоро момченце, отколкото момиченце – играеше си само с коли, мечове, спайдърмен и т.н. Аз лично не мога да видя връзката между тези неща, също не мисля, че приказките са чак толкова основни за формирането на „половата“ личност. Всеки, който ме познава повече, ме определя като доста борбена и (някои) като твърде феминистично настроена, а в крайна сметка съм израснала със същите стереотипи в приказки и истории, с които и всички други. Същото важи и за авторката и т.н. Критичността за съжаление е качество, което не се изгражда с приказки.

    • Дани, ние не сме просто отражение на това, което са ни казвали/което сме чували като деца.
      Това, което казвам, е че тези неща оказват влияние.
      Не знам дали изобщо обърна внимание, но собствените ти думи са много интересни.
      Сестра ми беше повече като момченце, отколкото като момиченце“. В първия миг си помислих, че имаш предвид физически, а то се оказва, че имаш предвид като поведение.
      Просто виж колко дълбоко ти е залегнало в съзнанието представата какво е момичешко и какво е момчешко.

      Да си играеш с кукли е нещо, което само момиченцата правят, а с мечове, само момченцата. И когато някой се отклонява, се твърди, че прилича на противоположения пол или се държи като такъв, един вид, ти приемаш напълно безусловно, че тези стереотипи са верни, а не че „изключенията“ (както мен, себе си, сестра ти) доказват ограничеността на тези стереотипи.

      Да, едва ли има директна стопроцентова връзка – виждам това, реагирам така, но това са детайли, които влияят и според които ние нагаждаме собственото си поведение. Това не е краткосрочен процес, а дългосрочен.
      Коментирала съм преди стандартите за красота, в които няма нищо естествено и съм обяснявала защо женствеността и мъжествеността са заучени, а не идващи естествено понятия.

      • Естествено, че ми е залегнало в представата кое е „момичешко“ и кое – „момчешко“. Склонността към агресия и насилие е по-скоро мъжка черта, затова и на повечето момченца се харесват агресивни играчки като оръжия и кукли супергерои. Момиченцата в общия случай са по-спокойни и имат по-голям афинитет към говоренето, затова си играят примерно, като говорят с куклите/създавайки разговори между кукли.

        Това според мен не са стереотипи, а генетични (хормонални) разлики между жени и мъже, и не виждам нищо ужасно в тях. Друг е въпросът, че някои момиченца (сестра ми), имат по-голяма обща склонност към агресия и затова си падат повече по агресивните играчки. Има пък момченца, които като цяло са по-кротки от средното ниво, и съответно им се харесват такива играчки. Ясно е, че полюсите „мъжко“ и „женско“ са само идеална представа, както всеки модел на действителността. Обаче нашите физически разлики влияят върху психическото ни развитие и върху изграждането на личността ни, а физически разлики между „мъжко“ и „женско“ има. Затова и стереотипите кое е по-скоро момчешко и кое – момичешко, колкото и да са относителни, са до голяма степен обосновани.

        Не казвам, че няма и заучено в половото поведение! Има, работа на родителите е да го минимизират, т.е. да позволяват на децата си това, към което те имат афинитет, а не да ги тикат към „правилното“ според тях самите.

        Иначе както за играчките, така и за приказките – моето семейство ми е дало пример. Не са ни ограничавали, какви приказки ще ни се четат, нито какви играчки ще ни се купуват, без значение от пола ни. И засега тази стратегия ми се струва нелоша🙂

        • Иначе казано, момиченцата са просто по-кротки, а момченцата са просто по-активни, обаче има достатъчно изключения, които да оборят това твърдение, така че родителите трябва да насърчават, а не ограничават децата си.
          Така ли?

          Колкото за кроткостта… да ти кажа, нямам подобни наблюдения, повечето дребосъци, които съм гледала, са били свръхактивни малки изтребители, които тичат нагоре надолу, подскачат и изобщо, не спират за две секунди.

          Със сигурност има по-кротки деца, но бебета и малките деца си приличат адски много, особено като физика. Промените започват чак като започва наближаването на пубертета, преди това разликите са доста по субективни.

          • Е, каквото и да кажа сега, ще прозвучи като заяждане😉 но все пак за да не остане недовършен диалогът, ще допълня и последното, което искам да кажа тук.

            Разлики между бебетата от мъжки и женски пол има още преди каквато и да била социализация – да не кажа всички, но повечето проучвания го доказват. Все пак не става дума само за личните ни наблюдения.

            И естествено, че родителите не бива да налагат на децата си определено полово поведение, а да се съобразяват с индивидуалността им. Да признаем, че има разлики, не значи да стимулираме тези разлики да се развиват в бъдеще още повече🙂

  9. Абе… донякъде е имало резон в тези приказки. По онова време една нежелана бременност наистина е била много страшно нещо. Ние живеем като модерни, образовани хора, знаем, че разполагаме с контрол върху ситуацията и телата си, а и имаме план Бе (аборт). Тогава се е наблягало на най-елементарния метод за контрацепция – въздържанието и силите на „големите“ са били впрегнати от малки да научат момиченцата да се „пазят“.
    Относно оригиналите на приказките – имам спомени от първи курс, антропология и си спомням наистина страховити версии, някои от които включващи зъбати вагини (не се шегувам) и каменни членове (не се шегувам)…

    • Не точно.
      Контролът с липса на бебета извън семейството е не само средство за контрацепция, но и вид контрол на имуществото. Откъде мислиш идват идеите за заключените гащи и прочие подобни.
      За вагините със зъби, аз се сещам поне 6 филма, които са посветени на тази тема.
      Женската сексуалност наистина кара твърде много хора да се ужасяват, не мога да си обясня по друг начин представянето й и издигането на девствеността в култ.

  10. Много ми се иска да пишете повече по темата.Една статия с тълкувания на известни приказки ще ми дойде добре ;D

  11. Може би ще е полезно да потърсиш тълкуване на приказката от гледна точка на К. Г. Юнг

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s