Лошата слава на „културата на неангажиращия секс“

Не секса за една нощ съсипва живота на младите жени, а изискването да се превърнат в Точно Каквото Искат Мъжете

Автор: Kate Harding

Дали „културата на неангажиращия секс“ е унизителна и деструктивна за момичетата и младите жени, за които ще е най-добре да се върнем към традиционните ценности? Или не е нищо особено, просто новото ‘нормално’ нещо, за което сме твърде стари? Изглежда спорът никога няма да приключи, въпреки последните доказателства, че статистически погледнато, неангажиращия секс не съсипва живота на младите жени.

Но статистиката не може да ни разкаже цялата история. Рейчъл Й. Симънс, авторка на книгата „Проклятието на доброто момиче“, която пише рубриката със съвети на Teen Vogue, казва, че непрекъснато получава писма от момичета, които неангажиращия секс е направил нещастни – и ако ни е грижа за емоционалното им здраве, нещо трябва да се промени.

„Момичетата казват, че ‘в известен смисъл’ ходят с момчето или ‘един вид’ излизат с него или просто ‘се мотаят заедно’ – пише Симънс.  – Момчето не иска връзка, или още по-лошо, има друга неангажираща връзка. В същото време, момичето ‘си пада’ по него и ми иска съвет как да го накара да се промени и да й бъде истински приятел.“ Тя се опасява, че тези писма „показват все по-изявена тенденция при момичетата да дават всичко на момчетата и то по техните правила.“ Отбелязвайки, че социоложката Катлийн А. Богъл е събрала подобни истории, интервюирайки студентки за книгата си „Hooking Up: Секс, запознанства и връзки в кампуса“, Симънс предполага, че може би „правилата на старата школа“ за ходене, „оставят повече място за чувствата и потребностите на младите жени“ и се чуди, „Какво и кого губим от новата сексуална свобода?… Това ли е напредъка? Или феминизмът се напи, прибра се с неподходящ човек, събуди се в чуждо легло и възкликна „О, боже?“

Признавам, последното беше забавно. И мисля че проблемът, за който Симънс говори е реален – по-специално, „ако [момичета] свикнат с връзки ‘един вид’ или ‘в известен смисъл’, как ще се научат да защитават собствените си сексуални интереси?“ – но определено не смятам, че виновникът е феминизма или дори „културата на неангажиращия секс“. Мисля, че младите жени са различни – едни от други и сами от себе си в бъдещето и в миналото – така че е безсмислено да се обсъжда дали случайния секс е Изцяло добър или Изцяло лош за всички от тях. Помислете: може би сексът без обвързване да е страхотен за някои, ужасен за други и нещо по средата за останалите? Нещо като да се ожениш, или да имат деца, или да станеш инженер, или да се качиш на увеселително влакче, или да си вземеш куче, или да ядеш суши – или като всяко друго субективно преживяване, хм?

Но ако престанем да разглеждаме „културата на неангажиращия секс“, както изцяло добра или изцяло лоша, тогава какво остава за младите жени, които Симънс и Богъл описват – тези, които са се оказали в отношения, в които не се чувстват комфортно? Да помислим отново: ами ако се концентрираме върху това да научим момичетата „да действат според собствените си желания и да защитават сексуалните си интереси“, вместо да се вайкаме за младото поколение или да оплакваме времената, когато ‘правилата в ходенето’ са били по-прости? (Предполагам, че нещата наистина са били по-прости, когато изнасилването е било смятано за „провалена вечер“, от жените се е очаквало да отказват секс дори когато го желаят, единствените приемливи възможности за бременните тийнейджърки са били незабавен брак или временно изчезване, надеждна антикоцепция се е намирала трудно, властвало е невежеството относно болестите предавани по полов път, насилието  между партньори си е било чисто тяхна работа и т.н. Понякога – само предложение – малко допълнителна сложност е на място).

От моя гледна точка истинският проблем за решаване не е „културата на неангажиращия секс“, а силния натиск върху момичетата и жените да намерят и задържат някой мъж, вместо да намерят и задържат това, което желаят. Медийните послания, адресирани към женския пол от пубертета нататък, набиват до безкрай няколко прости съобщения. 1) Ако не си хетеросексуална – или поради някаква друга причина не смяташ намирането на приятел за основна цел в живота си – ти не съществуваш. 2) Единственият начин да си намериш приятел е да разбереш Какво Искат Мъжете и да се превърнеш в точно това, каквото и да ти коства. 3) За да задържиш приятеля си трябва да продължиш да бъдеш това, Което Искат Мъжете и ако връзката ви се провали, то е защото си направила нещо, което Мъжете Мразят.

Списание “Seventeen“ например, услужливо предлага списък от 23 неща, които момчетата мразят (като: да плачеш, да се оригваш, да говориш за проблемите си), мъжки откровения на важни теми като: „Какво би ви отблъснало у едно момиче?“, „Коя момичешка прическа ви харесва най-много?“,  „Какво е най-лошото нещо, което едно момиче може да направи на първа среща?“ и – не, не се шегувам – „Коя е най-готината извънучилищна дейност за едно момиче?“. Порастнат ли малко, младите жени могат да се обърнат към Glamour, за да научат „10 неща, които мъжа никога не трябва да разбира“, „15 правила в любовта на свободната жена“, „10 начина да съблазниш мъжа за 10 секунди“, „Какво наистина си мисли той за секса за една нощ“ и, разбира се, „Какво да правим, когато той се бои от обвързване.“ (Примерен съвет: „Какво можете да му кажете, без да го изплашите? Нищо.“)

Ако списанията не успеят да ви осигуряват достатъчно информация как да бъдете това, Което Искат Мъжете, ще ви помогне популярната психология. Можете да започнете с нещо като „Как всеки мъж да ви желае: Бъдете толкова неустоима, че да ви се прииска да ходите сама със себе си!“. Всеки мъж, дами! Не просто един или двама – всички. Гейове, обвързани, женени; и тези които не са ваш тип, и тези които са твърде млади, твърде стари, егоцентрици, наркомани, насилници, социопати – ако се превърнете в това, Което Искат Мъжете, сексуалната ориентация, личните вкусове, географските граници, езиковата бариера и всичко останало, което досега ви е пречило да привлечете всеки мъж, излита през прозореца! Можете да прегледате също „Бъдете като мъж в любовта: Какво знаят  мъжете за любовта и се боят да не разберете“. Защото, виждате ли, всички мъже знаят правилата на играта, но няма логична причина някога да ги разкрият на потенциалните си партньорки; става въпрос за съперничество. Мъжете мразят да се влюбват, да се обвързват, да живеят с жени, да имат някой който да държи на тях, да опознават партньорката си и всички останали момичешки глупости. Обаче обичат секс. Това е тяхната слабост. И ако разкриете Тайните Мъжки Правила, които те отчаяно се опитват да скрият, имате шанс да ги подмамите да правят секс с вас за постоянно! Още ли сте объркани? Тогава два пъти разведения Стив Харви ще ви помогне с „Дръжте се като дама, мислете като мъж: Какво наистина мислят мъжете за любовта, връзките, близостта и обвързването“. Ако след всичко това все още не сте проумели Какво Искат Мъжете, не знам какво да ви кажа.

Освен може би, не знам, да намерите мъж когото харесвате и да го попитате какво иска, допускайки че всъщност, той не е напълно взаимозаменяем с всеки друг мъж? И да му кажете какво искате вие, осъзнавайки, че ако вашите желания и нужди не го интересуват, той явно не е правилния? И ако не се получи, да намерите абсолютно различно човешко същество и да опитайте да се разберете какво и двамата желаете? Да речем?

Проблемът, който срещат момичетата, които пишат на Симънс не е, че „културата на неангажиращия секс“ е съсипала връзките, взаимното уважение, любовта и обвързването. Проблемът е, че въпросните момичетата не могат да признаят какво искат самите те. Били са научени, че ако кажат “Искам сериозна връзка“ или “Влюбена съм в теб“ ще изплашат всяко нормално момче – това не е Каквото Искат Мъжете! – така че младите жени, които искат по-сериозна връзка са ужасени, че ако си признаят, ще останат сами и никой няма да ги иска. Били са научени да придават толкова голямо значение на мъжкото внимание (ако правиш секс, поне можеш да бъдеш сигурна, че някой те харесва) и толкова малко значение на собствените си желания, че ако не получават достатъчно в една връзка, първата им мисъл е: „Как да се променя, за да му се харесам повече?“ вместо: „Е, щом не става – време е да си потърся по-свястен партньор.“ Били са научени, че ако не са щастливи с някой мъж, то е защото правят някоя от Най-често Срещаните Грешки в Една Връзка, а не защото хармоничната връзка между двама души е нещо много рядко срещано – или защото, представете си, момчетата също правят грешки.

Ако спрем да казваме на момичетата и жените как да бъдат това, Което Мъжете Искат (Но Никога Няма Да Покажат, Понеже Пфу, Чувствата Са За Момичета) и започнем да им казваме, че това което те искат има значение, че всяка сексуална и романтична връзка, от неангажиращ секс до брак, може да бъде фантастична, стига и двамата да я желаят, както и да е мизерна, ако някой от двамата не я желае – тогава може би онези, които искат сериозна връзка няма да зациклят с момче, което не иска сериозна връзка, чакайки изведнъж да се влюби в тях. А междувременно онези, които предпочитат да изследват сексуалността си без ангажименти, ще могат да го правят без да бъдат засрамвани и наричани курви, а онези които не се интересуват от момчета няма да бъдат изтрити напълно от картината. Ако насърчаваме момичетата и жените да оценяват реално собствените си желания, вместо да се вайкаме за днешната младеж, ще можем да им се доверим да открият какво желаят и от какво се нуждаят и да прекратят случайни или сериозни връзки, които са разочаровали или наранили тях, независимо дали работят за някой друг. (Осъзнавайки, разбира се, че разбитите сърца и любовната скръб са неизбежна част от порастването.)

Работата е там, че когато само един вид „ходене“ се смята за приемлив, независимо дали става въпрос за неангажиращи отношения или старомодна ухажване – тогава всеки, чиито желания не се вписват в този шаблон, ще бъде пренебрегнат. Но ако учим децата, че съществува широк спектър на възможни сексуални и емоционални отношения и единственото сложно нещо (гаранция, доста сложно) е намирането на партньори, които искат същите неща, тогава ще е възможно за много повече хора да намират лично удовлетворение, без да нараняват никого. Не звучи ли по-добре, отколкото да се опитваме да върнем времето назад?

Източник: Salon

8 thoughts on “Лошата слава на „културата на неангажиращия секс“

  1. Четох тази статия преди няколко месеца, мисля, и много ме впечатли. Според мен наблюдаваме това явление и в България, и дори може би още по-поляризирано (между „разкрепостеността“ и патриархалните инстинктивни реакции): всички девойки, които се натискат една друга, за да зарадват момчетата по купони, които се хвалят със сексуалния си актив и разнообразен опит, и смятат, че едва ли не разбиват някаква остаряла конвенция и това ги еманципира, всъщност правят точно това, което мъжете искат от тях, радвайки се на пожънатото одобрение, и едва ли се замислят какво ТЕ искат за себе си в личен план. Имам чувствтото, че ние мислим предимно в „трябва“ а не в „искам“ – какво ми е дължимо от останалите, а не какво се надявам да постигна в отношенията си с тях.

    Според мен основният проблем тук е гадно съчетание на две обществени очаквания от младите жени днес: да бъдат сговорчиви и конформистки, да правят каквото се очаква от тях и да се съобразяват с хората и обществото; и да бъдат секси. Това изискване за сексапилност, за „овампване“ на младите жени според мен е отскоро и много вреди, защото не е подплатено с необходимата емоционална еманципация у младите жени. Никой не им говори за собствената им сексуалност и желания, но за сметка на това са подложени ан постоянен натиск да се вписват в идеите и желанията на мъжката сексуалност. Това е ужасно вредно съчетание според мен. Настояването на бъдат „освбодени“, сексапилни, да не бъдат „prudes“, защото това е старомодно и срамно, но без почти никакво говорене за *техните* потребности и запълването им води до тази ситуация, в която жените с готовност се хвърлят в разни връзки, но ги е срам да признаят, че може би понякога искат нещо по-различно от просто въргаляне за няколко месеца, че имат и свои собствени желания и потребности. Изобщо омаловажаването или понякога направо игнорирането на женското агенство (активността на жената като субект) за сметка на окуражаването на стремежа им да запълнят някакъв идеал, определен от нечии други нужди, е страхотно вреден за жените.

    Най-тъжното според мен е, че много жени това изобщо не го осъзнават и когато бъдат захвърлени заради следващата (защото в крайна сметка така се прави с един продукт, който си е изпълнил предназначението), те насочват гнева си към другата жена, така пресъздавайки и поддръжайки жив цикъла на мизогиния и опредметяване на жените.

    Всичко това разбира се не ми е хрумнало в някаква епифания, а е следствие на интерес и четене по темата. Ще ми се повече жени да се интересуват и да четат за себе си; затова смятам за много важно и хубаво, че го има този блог.

  2. Така, значи мечтаното общество на Мъжа е това където жените ходят разголени и се натискат една с друга по купоните преди да се отдадат на неангажиращ секс с мъже.

    Че горното е вярно доказват страните, за които знаем че мъжете доминират общественият живот. Например Саудитска Арабия.

    Чакай, к’во?

    Само аз ли забелязвам противоречие?

    Аз ще ви предложа едно друго обяснение, започвайки с императиви на еволюционната биология:

    Мъжете искат жени. Често колкото повече, толкова по добре.

    Жените искат мъж. Често един и същ мъж.

    Та…замислете се как би изглеждало общество, в което за всяка жена (а не за „една“ жена) е обществено приемливо да прави секс с алфа-мъж?

    Приемлива ли ще е голотата в такова общество, или не?

    Приемливо ли ще е открито сексуално поведение в такова общество, или не?

    Приемлив ли ще е неангажиращият секс, или не?

    • Императиви на еволюционната биология? Алфа-мъж? Иди при своите съмишленици на пикап проджект, лавър беге и прочие, да си говорите как се демонстрира висок ранг чрез невролингвистично програмиране. Тук още не сме дорасли за подобни епохални идеи и се залъгваме, че в отношенията между хората играят роля неща като интелект, добра воля, сътрудничество и общи интереси.

      • Дени, навремето нацистите организират публикуването на книга „100 физици срещу Айнщайн“. На което Айнщайн отговаря „Ако теориите са ми грешни, и един щеше да е достатъчен“. Та така, на мен съмишленици не ми трябват, ти ако искаш си търси още 99 от лъв, тийн, космо, или каквито бегета там следиш.

        А за интелекта, добрата воля, сътрудничеството и общите интереси – те нито са задължителни, нито са ограничени до сексуалните връзки.

        • Законът на Годуин повелява, че щом се стигне до вкарване на Хитлер в дискусията, значи аргументите са се изчерпали. Твоите се изчерпаха с 1 пост, честито.

      • Много хубава статия, и много добър превод, но мисля че ако разменим думите момче и момиче, по-голямата част от статията ще остане вярна.
        „Императиви на еволюционната биология? Алфа-мъж? Иди при своите съмишленици на пикап проджект, лавър беге и прочие, да си говорите как се демонстрира висок ранг чрез невролингвистично програмиране.“, а тия пикап проджект, лавър беге и прочие не казват ли на мъжете да бъдат това, Което Жените Искат (Но Никога Няма Да Кажат, Понеже Пфу, Ако Не Знаеш – Не Ставаш) ?
        Иначе Denia, това че в някои методи от пикапа ( така ли се превежда ? ) се говори за еволюционна биология, не означава че еволюционната биология е пикап, или че няма нищо вярно в нея.
        „Законът на Годуин повелява, че щом се стигне до вкарване на Хитлер в дискусията, значи аргументите са се изчерпали. Твоите се изчерпаха с 1 пост, честито.“
        За сметка на това аргументите на Denia не стигнаха и за толкова, веднага стигна до reductio ad pickup, вместо да коментира нещо от това което е написал Mak.

      • Не съм чувала някой да се е затръшкал, задето мъжете/момчетата правят безразборен секс. Ама никога. Винаги се говори само за жени/момичета, сякаш сами го правят този безразборен секс.

        Да, словосъчетанията „императиви на еволюционната биология“ и „алфа-мъж“ ме подсетиха за теориите на пикапа. Лично моя асоциация. Защо реши, че е обидна?

        Не, не твърдя, че пикап и еволюционната биология са едно и също. Не знам как стигна до извода, че твърдя подобно нещо.

        И не, аргументите ми не са се изчерпали. Просто не ми е интересно да занимавам с хора, които оставят несвързани коментари, нямащи нищо общо с темата на статията.

  3. Абсолютно съм съгласна. Особено ми хареса коментарът на Йоана за „овампването“ на жените, без да имат нужната емоционална зрялост и независимост.
    Само ще допълня още едно виждане, което не знам откъде се наложи – това, че мъжете не харесват типа „the girl next door“ (на български звучи малко глуповато). Разпространи се едно мнение, че трябва да играеш ролята на „лошо момиче“, едва ли не да не сваляш от себе си кожите и жартиерите, дори и да не ти допада, за да си привлекателна. Че ако се държиш приятелски и си разговорлива и приветлива, значи няма да „вървиш“. Това насади комплекси у много жени, на които не им е комфортно да се държат като изпечени прелъстителки и не им се участва в Кралския Шекспиров театър 24/7.
    Имам още два-три любими мита в този дух…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s