„Сексизмът е въпрос на гледна точка“

Автор: Melissa McEwan

 

Често срещано е погрешното схващане, че сексизмът е субективен – че ако един човек смята нещо за сексистко, а друг не го смята, или и двамата са прави, защото така или иначе всичко е само въпрос на гледна точка, или втория е прав, защото ако не е еднакво очевидно за всички, значи не е сексизъм. Това е популярната мъдрост, стояща в основата на разпространеното възражение: „Ама аз просто не го виждам“, често повтарящо се в дискусиите за сексизъм, насочен срещу жените, за които ще се говори в този пост.*

Всъщност сексизмът не е субективен. Това, което е субективно са индивидуалните реакции на сексизма, но сексизмът сам по себе си може да бъдат обективно установен. (Ще се върна към това след малко.) Индивидуални реакции на сексизма, разбира се, ще бъдат толкова различни, колкото и индивидите, които реагират – но само защото има мъже или жени, които не са обидени от нещо или не го намират сексистко, това не означава, че не е. Винаги ще се намери някой, който отказва да се чувства обиден: Мишел Малкин в своята книга „Защита на интернирането“ твърди, че концентрационните лагери не са нещо лошо или несправедливо нещо, щом са построени от американското правителство.

Тъй че: да отхвърлим идеята, че трябва да има единодушно съгласие, или вот на мнозинството, че нещо е сексистко, за да се смята за такова. Всъщност, нека напълно да отхвърлим идеята, че сексизма е въпрос на гледна точка.

Първо, нека набързо да се оттървем от заблудата, че има такова нещо, като обективни и не-обективни наблюдатели. Съществуват два основни начина, по който този отчайващо вреден мит се разпространява:

1. Поддържниците на феминизма навсякъде търсят сексизъм, при което е логично да го намират (погрешно схващане, за което вече се съм говорила).

2. Най-засегнатите от проявленията на сексизма (жените) са пристрастни, следователно не могат обективно да кажат кое е сексизъм.

Подразбиращото се предложение, разбира се е, че мъжете са непредубедени – което удобно пренебрегва факта, че именно те са най-облагодетелствани от сексизма, което им дава също толкова причини, ако не и повече, да бъдат пристрастни и да отричат съществуването му.

Никой не става изначално по-обективен само благодарение на гениталиите си – което излага на показ глупостта на идеята, че човек трябва да бъде обективен наблюдател, за да е способен да идентифицира сексизма (или че подобно нещо като ‘обективен наблюдател’ може въобще да съществува).

Ние всички сме пристрастни – или защото сме потенциални жертви на сексизма, или защото сме потенциално облагодетелствани, независимо дали го желаем. Жена, която не признава съществуването на сексизма, продължава да носи ефектите му в същата степен, както и тази която го вижда навсякъде. Мъж, който признава съществуването на сексизма и се бори срещу него, продължава да бъде пасивно облагодетелстван от това, че други хора смятат мъжете за по-истински хора – също колкото и мъж, които активно подтиска жените. Това е реалността на възприетия сексизъм; всички сме компрометирани.

Тъй че: да отхвърлим идеята, че жените/мъжете са по-пристрастни/по-безпристрастни по отношение на сексизма.

Ей, чакай, ти не каза ли че сексизмът може да бъде обективно установен? Как е възможно, след като никой не е обективен?

Възприетата в обществото мизогиния, като всеки прилепчив предразсъдък (расизъм, хомофобия, дискриминация по физически признаци и др.) следва да се разглежда като система със свои закони и правила, които правят съществуването й възможно – по силата на културното програмиране тези предразсъдъци не са очевидни, ако човек не направи съзнателно усилие да ги види.

Патриархатът е доста подобен на Матрицата – това е фалшива концепция, която блокира реалността и прави нещата да изглеждат доста различни. Картината е една, когато сме израстнали в патриархата и изцяло сме го възприели и съвсем друга, когато сме осведомени разпознаваме и неговата лъжливост.

I look hotter in the patriarchy.

Подобно на Матрицата, която Морфеус описва като „навсякъде. Тя е всичко около нас, дори сега, в тази стая… Тя е светът, поставен пред очите ти, за да те заслепи от истината“ системния сексизъм, известен като патриархат, е толкова всеобхватен и дълбоко залегнал, че за да го „видим“ се налага да полижим известни усилия и да искаме да го видим. И, подобно на тези, които се събуждат от Матрицата, хората които се събуждат от патриархата, се научават да идентифицират механизмите, от които е зависим, за да разпространява своите идеали и непрекъснато да се самовъзпроизвежда.

Дефинирането на стереотипите е една от основните причини да създам сериите от шеги за изнасилване, „забавни новини“, отрязани части от женски тела и неизпълними стандарти за красота. Освен че натрупването на примери за съществуването на стереотипите осуетява възможността да те бъдат отхвърлени под предлог, че един индивидуален пример е просто аномалия, дефинирането на стереотипите изгражда система, чрез която съществуването на сексизма може да бъде обективно установено.

Дали нещо е сексизъм (независимо дали е дума, продукт, практика или друго) не зависи от това как е мислено, нито как е възприето, а от това дали прокарва сексизъм, което може да бъде установено чрез сравнение със съществуващите примери за стереотипи. След като 2+2 винаги е било 4, всеки който твърди, че изведнъж е станало 5, ще срещне оправдано подозрение. Почти невъзможно е някой да каже или направи нещо, което се вписва идеално в прастария модел на сексизма и това да не е проява на сексизъм.

Нека да направя уговорката, че е възможно някой да каже или направи неволно нещо сексистко. Добрите намерения или непознаването на историята на потисничество над жените обаче, по никакъв начин не променя характера на казаното или направеното. Нещо може да бъде израз на сексизъм, въпреки че намерението на говорещият не е да унижи жените. Ако отлично се вписва в историческия модел на сексизма, значи прокарва сексизъм – умишлено или не.

Тъй че: да отхвърлим идеята, че сексизма зависи от намерението на говорещия. И че някой от нас, или някои от нещата, които казваме и правим, могат да съществуват във вакуум.

Това което ни остава е идеята, че ако нещо се вписва в историческия модел на сексизма, съответства на неговия стереотип, и/или може да бъде смятано за унижаващо жените, значи е проява на сексизъм.

Тази преценка може да бъде направена от всеки, който е запознат с моделите на патриархата и историята на потисничество над жените.

Като цяло жените са по-добри в разпознаването на сексистките модели, тъй като са ги изпитвали на гърба си цял живот. Например, още в млада възраст (обикновено около пубертета) повечето момичета започват интуитивно да усещат, че женските тела са третирани като обществена собственост, дори когато не са в състояние да го формулират с думи. Но освен знанието, получено чрез личен опит, съществува и такова нещо като ровене из сериозни трудове по темата.

Има хора – като моя милост – които са вложили невероятно количество време и усилия да се запознаят с начините за освобождаване от Матрицата по които езика, символите, ритуалите и посланията, загатнати и очевидни, са използвани за утвърждаване на патриархата.

Да се научиш да разпознаваш методите, чрез които е прокарван сексизма е подобно на ученето на чужд език. И както хората, които говорят арабски са по-добри преводачи от арабски от тези които не го знаят, така и хората, които са се потопили в изследванията на социалния и културия пол са по-способни да определят кое е сексизъм и кое не е.

Идентифицирането и дефинирането на сексизма не е просто спекулация, както загатва фразата „сексизма е въпрос на лично мнение“. Съществува система за разпознаване и характеризиране на проявленията на сексизма – и хората, са си направили труда да се усъвършенстват в тази област са най-близкото възможно нещо до обективни експерти.

Ако някой ви посочи проявление на сексизма и вие почувствате необходимост да реагирате с „Аз просто не го виждам“, осъзнайте че вашата „слепота“ е усърдно култивирана от системата, която е зависима от това вие (и останалите) да не я виждате.

Матрицата е система, Нео. Тази система е нашият враг. Но какво виждаш вътре в нея?
Бизнесмени, учители, адвокати, дърводелци. Съзнанията на същите хора, които се опитваме да спасим. Тези хора все още са част от системата, което ги прави наши неприятели.
Разбери, че повечето от тях не са готови да бъдат изключени. Много от тях са така привикнали и безнадеждно зависими от системата, че ще се борят, за да я опазят.” Морфеус

Червеното хапче е на разположение, стига да го искате.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

* Фокусирам се върху отричането на сексизма срещу жените, не защото смятам сексизма срещу мъжете за по-малко важен, а защото принципно не съм забелязала особени разногласия по въпроса какво е сексизъм, насочен срещу мъжете и дали съществува. Когато съм блогвала, например, за сериали или реклами, които представят мъжете като кретени, или за апологети на изнасилването, които представят всички мъже като потенциални изнасилвачи, нито мъже, нито жени са отричали тези твърдения. Ние всички, изглежда, сме способни по-добре да разпознаваме, грокваме и осъждаме сексизма, когато е насочен срещу мъжете.

Източник : Shakesville

16 thoughts on “„Сексизмът е въпрос на гледна точка“

  1. Аз имам една интересна дилема, та дори предложение към вас, а може би просто запитване и покана да се замислите. Много подкрепям това, което правите тук. Мога само да ви благодаря безкрайно за това, че информирате мен, а предполагам и много други хора (и се надявам). Сексизмът никога не е бил и никога няма да бъде въпрос на гледна точка. Само че никой не може да промени светогледа на хората против тяхната воля. А моите наблюдения са, че отчасти това е, което се опитва да прави феминизмът (говоря генерално за цялото движение). И тук идва моето объркване. Навсякъде бива обяснено, че феминизмът се бори за равноправие между половете, между двата пола, т.е. облагодетелства и двата пола. И все пак някой е решил още в самото начало, че наименование на такъв тип деятелност трябва да съдържа корен „femin“. Разбира се, напълно допускам възможността първоначално идеята да не е била да се взимат под внимание и двата пола, а само по-ощетения. Това в крайна сметка, обаче, не е важно, тъй като нещата се създават, за да се променят. И нещо такова смятам, че трябва да бъде актуализирано. Причини за това – аз ще кажа тези, които според мен са най-важни.
    За мен това е една от най-големите спънки на самата инициатива. Насочвайки вниманието на другия пол върху „противниковия отбор“ още от заглавието подбужда неприязън и злост. Никой не обича да бъде пренебрегван. А и защо трябва да бъде? Неслучайно движението е упреквано безброй пъти в псевдоактивизъм – не само заради всички онези случаи, в които невежи и неразумни жени са го използвали не по предназначение, а най-вече заради поначало разклатената основа, която има. Не може да очакваш да осъществиш положителна промяна в света, ако го разделяш наполовина. Представете си Мартин Лутър да не беше казал това -„The marvelous new militancy which has engulfed the Negro community must not lead us to a distrust of all white people, for many of our white brothers, as evidenced by their presence here today, have come to realize that their destiny is tied up with our destiny. They have come to realize that their freedom is inextricably bound to our freedom. We cannot walk alone“, както и всички останали неща , които подчертават единството на нацията, а и на човечеството. Това, което се опитвам да кажа, е, че ако се бориш за равенство, трябва да говориш за равенство, трябва да искаш да помогнеш на всеки да бъде равен. В този ред на мисли, защо нито една жена досега не се сети, че мъжете, които малтретират жените си, също имат нужда от огромна помощ? Нима допускате, че такива хора живеят в мир със себе си и могат да изпитват щастие? Нима допускате, че това са душевно здрави хора? Живеем в нездраво общество и всички сме част от него. Феминизмът се основовава на едно изкривено разбиране, че понеже жените са силно дискриминирани в сравнение с мъжката част от населението, то непременно силният пол стои по-високо, той е над, пред, свръх, отгоре и от това се чувства прекрасно за сметка на нас. Ако наистина сте взели червеното хапче, трябва вече да сте се досетили, че всички страдаме от разкривения и сбъркен модел на света, наречен „патриархат“. Ако натиснеш едната страна на везната, последиците са и за двете, последиците на неестествения дисбаланс.
    Да се върна на термина. Защо той не помага на каузата? Продължава да и печели погрешна слава, а хората продължават да бъдат все така неинформирани и да съдят за дадено явление по обвивката му. Защото, let’s face it, в 21 век все още по-голямата част от хората са предимно първични и движени от страсти, не от разумни доводи. И колко от мъжете могат да се похвалят с такова духовно израстване като Тензин Гяцо, 14-тия Далай Лама, който заявява и провъзгласява с достойнство, че е феминист? А колко от жените-феминистки са стигнали толкова далече, че да нямат нужда от етикет, за да дават любов и състрадание на всяко човешко същество, без значение мъж или жена?

  2. Това беше един от първите текстове, които писах, ще се повторя, явно е нужно.

    Феминизмът се появява 18 век, като да, акцентира се на суфражетството и идеята жените да имат право да гласуват. Занимават се с идеята за политическо, икономическо и социално равенство с мъжете, т.е. пред закона и пред обществото да бъдат също толкова хора.

    С течение на времето феминизмът задълбава сериозно в изучаването на причините за двойното положение на жените и мъжете и се сблъсква с невероятно вредните и нараняващи процеси, които формират дихотомичното общество, вредни както за едните, така и за другите.
    Феминизмът се превръща в движението, което се итнересува от хората, от проблемите им, от социалните, исторически, политически и икономически причини и начини, по които се сформира реалността.

    Проблемът с „феминизма“.
    Факт е, че движението, което възниква като опит за изменяне на реалност, която е превръщала жените във вещи. Идеята, че хората са хора, независимо от всичко се появява почти 2 хилядолетия по-рано, в Древна Гърция и се е наричала хуманизъм… с малката разлика, че още тогава жените са заобиколени, защото не са били „хора“ в очите на гърците. Две хилядолетия това се използва като аргумент срещу жените да имат право на собственост, права и контрол над собствената си личност (това пък е благодарение на патриархата, който е бил действащ и в Древна Гърция).
    При появата на Ренесанса този двоен стандарт се завръща отново с голяма сила. Преди 18 век, освен на жените, на никой друг не му е пукало, че жените са хора.

    Феминизмът е движението, което се занимава с темата, което след това е достатъчно гъвкава, за да се заинтересова за всички хора, независимо от пол, религия, възраст и т.н.
    Да се замени името ще е не просто гавра и неуважение, но и показва нещо доста интересно – феминизмът е гаден, защото има думата „жена“ в името???
    Един вид откъде накъде движение, което е насочено към всички ще има името жена в заглавието?
    А аз питам… защо не? При положение, че мъжкият пол ни е безличният род (той, човешкият род… пр.), защо пък движението, което се интересува от хората да не е в женски род? Как точно вреди? Как точно целите на феминизма са постигнати и проблемите решени, че да трябва да преименаваме движението, защото настоящата му форма се е изчерпала?
    Далече сме от необходимостта да актуализираме името на феминизма, поне според мен.

    Феминизмът, особено съвременните текстове, академичните текстове, литературата, блоговете и т.н., НЕ говорят за мъжете като за противниковият отбор. Напротив, феминизмът е този, който посочва, че таиз дихотомия е вредна и нараняваща. Феминизмът е този, който казва, че мъжете са човешки същества, а не безлични, неспособни да контролират поведението си мърляво свръхпрерасли бебета, които си пъхат пишката във всичко, което се движи.
    Тези, които говорят в този стандарт са същите хора, които обясняват, че феминизмът е остараял и ненужен. Оставам с впечатлението, че не си чел/а феминистките текстове тук, иначе щеше да го знаеш.
    Къде в дефиницията на блога видя подобни твърдения, че „мъжете нямат проблеми“???

    Колкото до мъжете насилници… да, смятам, че насилникът, който е нормален, съответно не е освидетелстван, на някакви медикаменти или ходещ на терапии, е зряло човешко същество, което може да взима самостоятелно решенията си, съответно, че има достатъчно емпатия, за да знае, че причинява физическа/емоционална болка някому.
    Смятам, че обществото ни създава и толерира среда, в която насилието над жени е нещо маловажно и пренебрежимо. Или това или в света повечето мъже са ненормални, което не го вярвам.

    Не знам по какъв начин си обясняваш, че 1 от 4 жени е жертва на домашно насилие (пак толкова са и жените жертви на сексуално насилие). Или мъжете са непропорционално повече душевно болни или културата ни има двоен стандарт, който третира жените и насилието над тях като нещо нормално.
    Ако имаш трето обяснение, на мен ще ми бъде интересно да го чуя🙂

  3. Добре, благодаря, че ми разказа историята. Нещо ми подсказва обаче, че не си прочела достатъчно пъти моя коментар. Или ако си, то просто не искаш да водиш разговор в насоката, в която аз го водя. И със сигурност не и с тона, с който аз го водя. А трите въпросителни ми говорят само за силно негативната ти емоция, насочена към мен. На която аз нямам намерение да отговарям – нито пряко, нито косвено.
    Само ще поясня някои неща с надеждата да не бъдат вадени от контекста. Ще продължа с примера за физическото насилие над жени. Тъй като психотерапията за съжаление все още е практика на прекалено малко места по света, именно от най-„горещите точки“ нямаме статистически данни от проучвания, но мисля, че не са нужни кой знае какви познания по психология, за да се досетим, че насилието е продукт на страха. А страхът ни е рожба на постоянните опити на обществото и културата да ни втълпят от малки, че сме различни, че имаме прекалено много различия, до такава степен, та чак сме от различни планети (Марс, Венера). Ако се разходим из историята отново, съм сигурна, че ще намерим много доказателства за всякакъв вид сегрегация, не само междуполова, но във всички случаи целта е подчинение на масите. Divide et impera. Не буквално, а умствено, защото умът владее материята. Не е изненада и, че мъже стоят зад този лозунг и хрумване. При тях нормата (биологично заложено) е да преобладава агресивното, желанието за завоевания, за надмощие, които лесно се израждат в нездравите им прояви, на които сме свидетели от време оно. (Като, разбира се, съществуват множество представители, при които не преобладават тези качества, и това не ги прави по-малко мъже. Няма особено перфектен начин човек да се изрази специално относно това, затова ще го кажа така – Шансът при мъж да се проявят силно изразени такъв тип наклонности е значително по-голям, отколкото това да се случи при жена.) Така, с всичко това отново опитвам да обясня взаимовръзките, които мен лично ме водят натам, че потисничеството и деспотизма са едно силно очаквано развитие на един биологичен вид, който все още не се е научил да борави със себе си и с невероятните възможности, които притежава. Все още е по пътя към намирането на себе си в еволюционната верига и към оттласкването от идентифицирането си с животните. Колкото до сравнението с безличния род – предполагам знаеш за анимус и анима, всички си ги имаме. В нас е заложено да можем да се отъждествяваме с хора от противоположния пол, това е твърде здравословно, но като имаш предвид всичко онова по-горе, което обясних за това как се върти света и че жените също вече са с по-силно изразен анимус, за да могат да оцелеят в такива условия, логично изглежда жените по-лесно да се приравняват с мъжете, отколкото обратното. Надявам се да съм била достатъчно последователна в мислите си.
    По-важното е, че тази пропаст помежду ни е дотолкова непреодолима в някои страни от Близкия Изток, както добре сте посочили във ваши статии (критиката ти, че не съм чела тук, е безпочвена), че ми се струва невъзможно да се опитваш да върнеш баланса там като за целта използваш движение, оглавявано главно от жени. Защо? Човешкият мозък работи на базата на асоциации и възприема всичко чрез тях. А нещо , към което си изпитвал страх и омраза до вчера, няма да се превърне в приятна тема утре. Не и утре. Та на множеството ти по-скоро реторични въпроси (не личи да очакваш отговор, ти вече имаш своя позиция по въпроса, която не смяташ да промениш) отговорът е – защото не служи на крайната цел, която обявява, че има. „Хуманизъм“, „егалитаризъм“, „gender equality“ ми се струват все по-хубави наименования за това. Не знам какво значение има преди 2 хилядолетия какво е било, при положение, че ние живеем сега и можем да посветим хуманизма на каквото си поискаме сега. Една достойна идея никога не може да бъде опорочена, за колкото и порочни практики да е била трамплин. На мен ми звучи разумно. На теб?
    Няма насилник, който да е нормален. Ако щеш дори чисто биологично, химичните процеси в мозъка му не протичат нормално. А „душевно болен“ не е единствената алтернатива на „душевно здрав“. Забелязах и на други места в твои коментари, че приемаш част от нещата твърде дуалистично. Аз лично не ги приемам така и смятам, че има страшно много междинни положения, стига да искаме да ги видим. Твърде вероятно е оттук да се поражда неразбирането помежду ни. Със здраве!

    • „…. мъже стоят зад този лозунг и хрумване. При тях нормата (биологично заложено) е да преобладава агресивното, желанието за завоевания, за надмощие, които лесно се израждат в нездравите им прояви, на които сме свидетели от време оно“
      Значи интересно ми е какви аргументи имаш в подкрепа на това твърдение, като аргументите от типа „така е естествено, така е в природата“ ми идват твърде несериозни.
      Това, че мъжете са по-агресивни и по-склонни към рискове е популярно схващане и се обяснява с наличието на повече тестостерон. Обаче има изследвания, които оборват тоя факт: http://www.nature.com/nature/journal/v463/n7279/full/7279268a.html
      Тук също е обяснено на по-популярен език:
      http://www.capital.bg/blogove/iasen_pekunov/2010/01/24/846941_predrazsuduci_i_fakti_za_efekta_na_testosterona_vurhu/
      Какво излиза тогава?
      Излиза, че е социално обусловена тази агресия при мъжете и значително по-рядкото й проявление при жениете (забележи, не казвам отсъствие) . Това, което искам да кажа е, че момиченцата от малки са възпитавани да слушкат и да са пасивни, докато с момченцата не е така.
      Иначе аз също съм забелязала как хората първосигнално настръхват срещу идеите на феминизма без да вникнат за какво всъщност иде реч. Когато се говори примерно за насилие срещу жени, или домашно насилие, голяма част от мъжете го приемат едва ли не като лично посочване с пръст “ ето вие сте насилници“ , а определено никой не казва това. Просто първосигнални хора, които виждат света като „черно“ и „бяло“ и „ние-добрите“ vs “ вас-лошите“ винаги ще има.
      И последно- лично за мен феминизмът няма за цел насилствено да променя живота на хората и да им налага кое е правилно и кое не. Той е насочен предимно към жените, защото предимно от тях самите зависи теоретичното равноправие (вече постигнато по закон) да се превърне във фактическо такова. Все още живеем в патриархално общество, което ощетява по различен начин и двата пола.

      • Много благодаря за поправката! Моя е грешката, че не съм проучила по-добре този въпрос. И се радвам, че това още веднъж снижава фактора „различия“ до такава степен. Но това по никакъв начин не променя последователността на логическите заключения. А именно това, че агресията е по-силно изразена при мъжете ( защото е социално наложена като стандарт, както добре обяснихте).
        Аз се надявам първосигнални хора не винаги да има или поне не в тази численост и гъстота, тъй като все още вярвам в еволюцията. Също така не съм съгласна, че решаването на които и да било проблеми зависи предимно от общността, която те засягат. Това е идеята за разделянето, срещу която се борим, а всъщност се помещава, пуснала корени, в нашия разум. По-просто казано, проблемът на един е проблем на всички.

        • Дори да е така, това по какъв начин го прави нещо, което е нормално?
          Проблемите на всички как се решават, когато се коментира, че нещо не е проблем, защото е „естествено“?

  4. Така, евентуално не съм разбрала посоката на мисълта ви или съм се почувствала затрупана от другите идеи… евентуално.
    О, да, съгласна съм, това разделение го има, хубаво сте го описали.
    Мъжете насилници… хм, това е интересна теория, че мъжете са предразположени да бъдат физически и сексуални насилници на база нашата култура, съответно те имат нужда от помощта ни.
    Което ме кара да задам въпроса… конкретни идеи имате ли или просто зачеквате темата с цел да се създаде дискусия? Защото основният маниер за решаване на този проблем е изличаването на тази теоретична непреодолима разлика и просто изличаване на етикетите.🙂

    Да, обществото ни се основава на идеята, че сме невероятно различни и противопоставящи се.
    Това не е ново, но изумявам… защо движението, което е насочено КОНКРЕТНО срещу това и е критично, трябва да си сменя името? Как точно това ще покаже идеята, че тази злоба, омраза и нетолерантност нямат място и че вредят?

    Не мисля, че анимус и анима са свързани, по-скоро културната дефиниция кой колко анимус и анима има е причината да бъдеш жена/женствен/нещо женско за нещо негативно.
    Не съм съгласна, че е невъзможно да се промени реалността ни. Напротив, ние се променяме толкова рязко, че до голяма степен нещата зависят от това на какво сме научени, а какво сме научени се променя с дискусии, с примери, с книги, с критика.

    Колкото до смяната на името, вече казах защо смятам, че не трябва да се промени, аргументите ви само ме карат да се убеждавам, че имаме нужда от такава идея, която като за разнообразие не се извинява или оправдава за неща, за които няма нужда. Или пък да се крие…
    Саудитска Арабия и Западният свят не се различават толкова. И двете крайно сексуализират жените и използват това като аргумент и средство за контрол. Въпросът е, че в едното жените нямат опция за защита и за реакция.
    Феминизмът е създал толкова много невероятни възможности, текстове, изкусвта, филми… че ми се вижда кощунство това да се смете под килима, защото някой е научен да мрази жените.🙂

    Тук, като цяло, можеш да си говорим за нашата Ифигения, и двамата/двете имаме гледни точки и мисля, че те са основани на едни и същи аргументи, които интерпретираме напълно различно.🙂

  5. Ще си позволя да интерпретирам твоята позиция на базата на едно единствено изречение, тъй като мисля, че доста добре обобщава вижданията ти: „Феминизмът е създал толкова много невероятни възможности, текстове, изкуства, филми… че ми се вижда кощунство това да се смете под килима, защото някой е научен да мрази жените.“ Разбирам притесненията ти, ако виждаш нещата от гледната точка на това, че смяната на името би означавала незачитане и затриване на всичко красиво, произлязло от това движение. И може би си права. Аз никога не съм имала това предвид, защото поддържам повечето от идеите и дейностите, вдъхновени от феминизма. Аз водя в малко по-друга посока. Прощавай, че се налага да използвам отново цитат, но малко хора могат да го кажат по-добре: „The dogmas of the quiet past, are inadequate to the stormy present. The occasion is piled high with difficulty, and we must rise – with the occasion. As our case is new, so we must think anew, and act anew. We must disenthrall ourselves.. “ Така, както го виждам аз – понеже днешното съществуване е затрупано от прекалено много съществени и глобални проблеми, за да можем да си позволим да се фокусираме върху само един от тях, аз смятам, че движение, което обединява хората, по всякакъв признак, би било много по-съответстващо на нуждите на съвременния човек. Феминизмът е страхотно явление, което не само че трябва да бъде ценено, но и, както и много други неща, които предпочитаме да пропускаме, трябва да бъде изучавано. Но и то, като всичко, родено от човешка мисъл, има нужда от подобрения. Съвършенството е недостижимо, но това не бива да ни спира да се стремим към него.
    Държа да подчертая, че не се опитвам да убедя никого в нищо, само излагам моето виждане. И понеже стана въпрос за конкретни идеи – пътят към освобождаване от каквито и да било предразсъдъци, основани на страх, безпокойство, недоверие и всички останали разрушителни чувства, които създаваме в себе си, е чрез по-дълбоко осъзнаване на всичко. И ключът е информацията, като е много важно как бива поднасяна, на какво се набляга и с какви аргументи се борави ( съответно да се научим да разпознаваме софизмите и да не се позоваваме на емоциите). И да се научим да комуникираме с уважение.

  6. Обясни ми какво му е несъвършеното на феминизма, отвъд проблемът ти с името му?
    И защо да нямаме движение, което да се отнася за ЧОВЕЧЕСТВОТО, но да бъде с думата „жена“ в името?
    Вече те попитах, защо нямаш проблем с MANkind, но имаш проблем с FEMinism?

  7. 1) Прекалено съсредоточаване върху позицията на жертва („жертва на насилие“, „жертва на тормоз“). Човек, приеме ли такава позиция, не е способен да си помогне по никакъв начин. Самата роля ограничава представите за способностите му. Никой не е жертва, докато сам не приеме идеята за това. Освен това, както вече обясних за мозъкът и функцията му да запаметява на базата на асоциации, щом споменем victim, трябва да търсим и victimizer. Следваш ми логиката, Eneya, знам го. Опитай да се отърсиш от гордостта си, не приемай нещата лично и помисли за ефекта върху хората, които не са феминисти. Силно се надявам главните ти подбуди да са от чисто добротворско естество.
    2) Другото, което не ми харесва на феминизма, е тонът. Никой не обича да му се карат. А тук засега не сте ми доказали, че можете да водите диалог, без да намесвате негативни емоции. Аз никого не съм нападала, даже обратното. Но въпреки това, нито веднъж не усетих някой да се съсредоточи върху общите неща в мненията ни, без да бъде арогантен или снизходителен.
    3) Много е интересно, че именно движението, което претендира да се бори срещу ограниченията, бива защитавано от хора, които не са се отърсили от собствените си ограничения. Твърде е вероятно да го правиш подсъзнателно, но реално погледнато ти постоянно обвиняваш със съжденията си. Било обществото, било насилниците. Ако ще напътстваш в кауза, Eneya, давай добър пример с държанието си.
    4) Противоречите си. „Защото някой е научен да мрази жените“. Някой си? А аз мислех, че това е основният пролбем за феминизма. Оказва се това автоматично става маловажно, щом бъде засегнат този така ми ти горделив феминизъм.
    На останалите въпроси отдавна ти отговорих. Казах, че е здравословно човек да може да се отъждествява с другия пол. Аз умея да го правя, но множеството мъже не могат. И ако на феминизмът му пука за това, съответно ми е интересно какви са решенията му?

  8. @samsara
    „А именно това, че агресията е по-силно изразена при мъжете ( защото е социално наложена като стандарт, както добре обяснихте).“
    А, имаме пробив, срещу това се борим, срещу мизогинията, която, както всички вече се убедихме, не ни е кодирана в ДНК-то.
    Иначе относно лингвистичното позициониране на феминизма, просто не можеш да си представиш как се плъзгаш по коловозите на клишето, а това за „жертвите“ и за тона „Никой не обича да му се карат“ аз лично съм го чела хиляди пъти, и ако се замислиш, ама наистина се замислиш без да влагаш емоции, ще осъзнаеш, че практически нищо не означава, понеже не съдържа грам логика. Аз не се занимавам и нямам и намерение да започвам да се занимавам с ПР и реклама, за да ме е грижа дали феминизмът ми е продукт, който е опакован подходящо, за интелектуално непретенциозните участници. Аз нищо не продавам.
    И, ако ти примерно мислиш, че е приемливо шефът ти да те хване за задника и това не те превръща в жертва и смяташ, че с позитивно мислене всичко се постига, аз не мисля така. За мен има неприемливи неща, които не ме е страх да заявя ясно и не ми пука чии деликатни чувства ще засегна. Защото аз има права и няма кой да ми защитава тия права освен мен самата. Няма позитивно мислене, няма аргументи за пещерните хора и природата на истинските мъже, жени и т.н. Това е положението.
    Ако тонът на някои от коментиращите ти се струва саркастичен и снизходителен, това е така. Ако попрочетеш някои от предишните дискусии, ще разбереш защо.
    И моля те, да приемем, че говоря по принцип, а не се замесваме лично в дискусията, защото така или иначе не се познаваме. В смисъл да няма наранени, на които да се налага да се извинявам, че много мразя това упражнение.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s