„Феминистките просто търсят за какво да се ядосват“

Автор: Melissa McEwan


От всички снизходителни, пренебрежителни и неверни обвинения, с които безкрайно загрижени (или враждебни) тролове се опитват да оборят, заглушат, засрамят или по някакъв друг начин да обезсърчават поддържиниците на феминизма да се борят със сексизма във всичките му проявления, едва ли има по-глупаво от това, че „търсят за какво да се чувстват обидени“. Като че ли феминизмът е продукт, който ще излезе от производство ако няма достатъчно купувачи и продажбите му паднат, тъй като сексизма, човече, вече не е на мода.

Това е нелепо по няколко причини. Като начало, мизогинията е навсякъде и просто няма нужда човек да я търси. Този факт е толкова очевиден, че да се твърди обратното е смешно. Вземете си който и да е клип в YouTube с изпълнителка-жена и прочетете сексистката помия, която се излива в коментарите.


Нарочно използвам YouTube като пример, защото искам да отбележа, преди да премина нататък, как поддържиницте на феминизма могат по невнимание да помогнат на тези, които твърдят че те „само търсят за какво да се обидят“. Всеки път, когато спомена коментарите в YouTube, коментиращите неизбежно казват или: „коментиращите в YouTube са най-низшата възможна форма на живот“ и/или „Тогава просто не ги чети“. Не съм сигурна, че всеки, който казва подобни неща наистина разбира ефекта на думите си, така че ще се заема първо с това.


Твърдението, че коментарите в YouTube теми не заслужават внимание, защото там уж пишат само непълнолетни престъпници и утайката на обществото, всъщност не е стабилен аргумент. Същите неща, макар и по-грамотно написани, могат да се видят в коментарите на най-големите прогресивни политически блогове, особено под публикации, отнасящи се за жени-консерваторки. (Интересува ви дали читетелите на прогресивен блог мразят жените? Само напишете нещо за Ан Коултър.) Благодарение на демографските изследвания в блогосферата, знаем че средностатистическият блогър/коментиращ е по-възрастен, по-образован и по-заможен от средностатистическия гражданин; следователно, това не е въпрос на зрялост, интелигентност или класа. Да третираме сексизма, сякаш е патент на една-единствена група хора, обособени по някакъв признак – или обратното, да си въобразяваме, че някаква група е напълно незасегната от него – е колкото нагло, толкова и неточно. И най-вече – не е релевантно: потребителите на YouTube са милиони и сексистките коментари са тревожно голяма част. Личните качества на индивидите, които правят тези коментари не са от особено значение за жените, които трябва да ги понасят в огромно количество. Което ни води към…

Съветът към жените просто да не четат и/или да не участват в коментарите на YouTube, или да не ходят на други виртуални и реални места, където жените са мразени без задържки, означава че им се казва, че или трябва да толерират сексуален тормоз, или да се изолират, неизбежно ограничавайки възможностите си за изява в публичната сфера. Не само, че жените са наказвани за нещо, за което не са виновни – подобен съвет представлява мълчаливо съгласие с нескритата омраза към жените. Без значение колко добронамерени и загрижени са подобни препоръки, когато някой съветва жените да се махнат от публично пространство, където властва мизогиния, им съобщава – макар и неволно – че техния принос не е нещо, заради което да си заслужава да бъде водена борба. По този начин бавно и полека, всяко не-модерирано пространство става необитаемо за жени, която не искат да търпят – и да доставят удоволствие – на агресивни женомразци.


[Забележка: Осъзнавам, същото може да се отнася и за GBTQ мъже, цветнокожи мъже, мъже с увреждания и т.н., в зависимост от съответния форум.]


И така, обратно към вездесъщата мизогиния. Ако коментарите, наричащи Ан Коултър ‘травестит’ и Хилари Клинтън ‘курва‘ не ви убедят, може би ще го направи серията новини, класифицирани от медиите като
Забава, в които няма нищо забавно или несериозно, освен че в тях участват жени. Или серията за невъзможните стандарти, според които са оценявани жените, или серията от готови за консумация части от женски тела, или серията от шеги за изнасилване, или серията от сексистки реклами, или серията от сексистки обиди използвани срещу Хилъри Клинтън – към които бих могла да добавям нов пример всеки ден, стига да имах време, енергия и желание.

Истината е, че ако действително прекарвах живота си в активно търсене на примери за мизогиния, щях да съм дълбоко нещастна жена. Не просто злобна или заядлива, а парализирана от депресия. Жените трябва да се тренираме съзнателно да не обръщаме внимание на всяка частица мизогиния, просмукана в културата, в която живеем, за да не полудеем напълно. Аз пиша за нещата, за които просто не мога да не пиша. Ако пишех за всеки пример на сексизъм, който виждам всеки ден, никога нямаше да успея да се наспя.


П
о същия начин идеята, че да се занимаваме с „малки неща“ като подвиквания на улицата или тениски със сексистки надписи, някак си уронва репутацията на феминизма или отвлича вниманието от „истинските“ или „сериозни“ проблеми е напълно, изцяло, адски погрешно.

Феминизмът се занимава с всякакви проблеми, големи и малки. Това, че жените могат да използват принципите на феминизма във всеки аспект на живота си (и го правят), не подкопава основите на феминисткото движение, а напротив – прави му чест. Идеята никога не е била феминизмът да бъде ограничен до ‘право на глас и еднакво заплащане’ и да бъде пазен в резерв, сякаш е определено количество, което може да свърши, ако го изхабим за „малки неща“. Феминизмът е възобновяем ресурс.


Идеята, че феминизмът трябва да бъде държан под стъкло, чупено само в случай на авария, се основава на погрешното предположение, че „малките неща“ се случват във вакуум (както, предполага се, и „големите“) докато в действителност те са преплетените нишки на едно и също въже. Ако човек се заеме да подрежда значимостта на проблемите в низходящ ред, дори считаните за „сериозни“ въпроси като еднаквото заплащане, се оказват незначителни в сравнение с глобални проблеми като трафика на жени или одобрената от правителства употреба на изнасилването като оръжие за водене на война. Не е нужно да бъде едното или другото – можем да правим няколко неща едновременно.


В действителност, ако игнорираме „малките неща“ в полза на „големите“, ще открием че големите стават още по-трудни за решаване, защото именно повсеместните, незабележими, неизменни малки неща създават основите на сексистката култура, на която се крепят големите. Точно малките неща, постоянния натиск на неравенството и обективизацията, ни карат неусетно да привикнем към все по-отвратителни действия и отношение към жените.


Независимо от намерението с което е казана, препоръката да „игнорираме малките неща“, толкова често придружена от обвинението „търсите за какво да се ядосвате“ е не просто необмислена, но и противоречи на основната ни цел – равенството. Ужасно ме боли, когато виждам феминистки да обвиняват други феминистки, че „вредят на каузата“ като обръщат внимание на „малки неща“, защото именно това са нещата, това е плодородната почва, в която всичко останало е закоренено и от която всичко останало извира, това е начинът, по който отново и отново се разпространява идеята, че жените не са равни на мъжете.

Което означава, че дори да трябваше да търсим за какво да се ядосваме, щяхме да имаме пълното право да го правим.


Източник : Shakesville

8 thoughts on “„Феминистките просто търсят за какво да се ядосват“

  1. А моето мнение е че независимо дали са или не са феминистки настроенията, то самото ни отношение един към друг е станало много хладно и жестоко .Не е добре,когато всички сме свързани в едно и също пребиваване , и сме в един и същи свят да се опитваме нарочно да го правим по-лош и неприветлив за самите нас

  2. Това за коментарите из нета е ТОЛКОВА вярно. Ютюб не бил добър пример? Погледнете в Гардиън. Не в Телеграф, който е консервативният вестник, а в Гардиън. Под всяка тема, която дори само отчасти засяга половете, незименно е наредена хомогенна колонка от женомразки коментари.

  3. Хм, аз бих сменила линковете с Бг такива.
    Погледнете коментари под жените автори в ‘Капитал“ или пък в блога на Лонганлон.
    Или пък в блога на Про01.
    Преди време човекът си беше спретнал цяла публикация колко била зле еди-коя си… може да се каже, че беше далече от такт, възпитание, но коментарите бяха дори по-ужасни.

    Ако вярваме на статистиката колко хора имат достъп до онлайн чатове, форуми, сайтове и пр. и после сравним количеството помия, което се излива, се стига до любопитният въпрос. Ако този род коментари го прави само утайката, то тя не е ли всъщност мнозинството, а не малцинството и тогава как това да е малък проблем?

    • Ами смени ги ако ти се занимава. Аз лично нямам желание да започвам вендета с Про и подобните им или изобщо да се ровя из подобна помия.

  4. Не, имам предвид, наум читателят да се замисли, за по-близки такива примери, на родна територия.
    Текстът е чудесен и така.

  5. Хората не мразят Ан Коултър, защото е жена. Мразят я защото е идиот.

    Допълнително Анчето и Хилари не са добър пример за жертви на антифеминистки изказвания. Те са политически фигури, ерго приинадлежат към партия. Тази партия има опозиция, тази опозиция има поддръжници, част от тези поддръжници са крайно десни/леви и т.н и следователно ще мразят който и да е политик независимо от пол, раса, сексуална ориентация.

    • Никой не спори, че Ан Коултър е готина. Става въпрос за нещо съвсем друго – че критиците на Клинтън и Коултър не нападат политическите им възгледи, а тяхната външност и не критикуват политическите им платформи, а сексуалната им привлекателност и предполагаемото им сексуално поведение. Употребяват обиди и нападки, запазени специално за жените, определен вид омразни атаки на които мъжете не биват подложени. Можеш ли да си представиш противниците на МакКейн да се бяха опитали да го уязвят с твърдението, че е имал много сексуални партьори (т.е. „курва“) или че не е млад и красив? Звучи абсурдно и несериозно, но когато подобни атаки са насочени към жена, незнайно защо изведнъж са легитимна критика.

      Това, което Мелиса казва е, че адски много хора, които се смята за прогресивни и либерални – т.е. са против расизма, ксенофобията и всяка форма на дискриминация и уж вярват, че човешките права важат за всички хора – но правят изключение за сексизма, смятайки го за забавна подробност (всички хора са равни, ама жените са тъпи парчета, ха-ха). Или прилагат либералните си възгледи за тези, които са им симпатични и са от същата страна на барикадата, но спокойно използват омразна реч и некоректни удари под кръста за тези, които не са им симпатични. И не виждат никако противоречие в това.

      Та, и на мен Ан Коултър не ми е легнала на сърцето, но от това не следва, че сексистките обиди срещу нея са оправдани.

  6. Pingback: „Сексизмът е въпрос на гледна точка“ « It Looks Like A Feminist Blog

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s