Гост: Аборт

На гости ни е Лидия Стайкова (lyd).
Темата, която коментира е абортите.

Снощи четох в един блог, че авторката му е направила аборт по желание, защото е преценила, че е твърде млада, за да стане майка, че не би било добре нито за нея, нито за детето. Разбира се, когато човек споделя такива неща в блога си, последват коментари; в случая имаше и такива, които я представяха като глупачка, щом е допуснала да забременее, че е глупачка, понеже се е любила с не този когото трябва и пр.

На същата възраст и аз направих аборт, скоро след сватбата си. Година по-късно родих, след развода. И двете ми решения бяха приети драматично от повечето ми познати, но ги взех съвсем хладнокръвно и никога не съм съжалявала.

Преди няколко дни видях познати на моята възраст, на които се е родило второ дете и си казах, че е доста глупаво да си въобразяват, че това ще ги направи брака им по-смислен и щастлив, особено след като не се е получило така след раждането на първото дете. Щастлива съм, че други познати се отказаха от подобен експеримент и по живо по здраво се разделиха.

Във връзка с любенето, забременяването, аборта и раждането искам да уточня следното:

В 21 век е възможно да забременееш, въпреки съвестното прилагане на контрацепция.

Не се любим само с тези, за които сме сигурни, че искаме да имаме общи деца. Дори и когато сме сигурни, дори и при сключен брак, може да не смятаме, че всяко време е ОК за забременяване. Или трябва изцяло да обвържем сексуалността с репродуктивните функции?

Да, за да се зачене дете са нужни двама души, но го износва един. Мисля, че негово е правото на окончателното решение дали да предостави тялото си като пространство за растеж на друго човешко същество, също както решаваме дали да приемем някого да живее в апартамента ни.

Другият въпрос е дали създателите на детето биха искали да се ангажират с отглеждането му и ако го направят, какви биха били последствията и за детето и за тях самите.

Ако жената използва правото си и избере да роди дете, което мъжът не желае, не мисля, че е в правото си да настоява мъжът да го припознае или да се ангажира с отглеждането. По-големите права водят до по-големи отговорности.

Ако жената избере да роди, но не и да отглежда детето, не би трябвало да предявава каквито и да е претенции относно отглеждането му. Отговорността е поета от друг. Това му дава права да взема решения.

Иначе на теория не е хубаво да правиш аборт, да се откажеш от отглеждането на вече родено дете, да го отглеждаш без баща и пр. Но това е теория. И не е единствената.

Има невероятно странно противоречие в милата ни родина. Втълпява ни се, че бременноста и раждането са смисълът в живота на една жена. Едновременно с това, е критикувана и гледана негативно, когато има дете или няколко, защото си седи вкъщи и „чака наговото“. Разбира се, имането на дете пък и само по себе си никак не е лесно, контрацептиви, ин витро осеменяване, осиновяване, аборти, сексуалност… всяко едно от тези неща е силно свързано с останалите и някак си въпросът е как точно да навигираме. Как взимаме тези решения и как те са приемани.
И до голяма степен абортите и осиновяването, макар и в двата края на спектъра, са еднакво стигматизиращи.
Което е много интересно защо.

Абортът е изключително важно право. Трябва да имаш право да решаваш какво да се случва с тялото ти и аз вярвам, че едно бебе не може да е по-важно от човекът, в чието тяло се развива. Че да оставиш една жена да умре, отколкото да се извърши аборт означава да отхвърлиш правото на живот и избор на тази жена и да бъде сведена до прост инкубатор (както наскоро в Перу направиха).

Негативното отношение към една жена, която е сексуално активна, но отказваща да има дете, може да се сравни само с това, което пък е към жена, която е направила аборт. Защото всеки живот е свещен, обаче животът на някои е по-свещен от тези на други, което е интересно противоречие. Едно бебе (неродено) момиченце, има повече права, отколкото жената бременна с него. Еле пък ако е момче. Защо животът губи стойността си с остаряването на една жена, това май е твърде ключов въпрос…

Няма нищо срамно, нито пък страшно в идеята за абортите, все пак, всеки трябва да има правото да реши дали иска, кога и как да се размножи.
И все пак почти нищо не знаем или не чуваме по темата, дори просто като превантивна информация, а тази оглушителна тишина само вреди.
Има много теории, че това би превърнало абортът в нещо тривиално или че ще се използва вместо презерватив, което обаче е много изсмукано твърдение, защото представя всеки един аборт като каприз и съчинение без нужда, превръща го в нещо, което трябва да бъде контролирано от други. Че човекът, който се подлага на аборт трябва да бъде контролиран, независимо от възрастта и социалното положение, от психиката и здравето.

Преди време имаше дискусия трябва ли да има горна граница за разрешение кога може да се роди дете. Което е прекалено близо до тази идея… някой друг да решава кой кога трябва да има или да няма дете…
И кой тогава може да ни каже инкубатори ли сме или не сме?

14 thoughts on “Гост: Аборт

  1. „Едно бебе (неродено) момиченце, има повече права, отколкото жената бременна с него.“

    Всъщност това не е така, защото в България абортът по желание е легален. Чела съм наказателния кодекс в частта за убиването на новородени и неродени и законът определеное на страната на майката – дотам, че макар наказанието за убийство да е от 10 до 20 години лишаване от свобода, „За убийство, извършено от майка върху рожба във време на раждане или веднага след него, наказанието е лишаване от свобода до три години.“ – не съм юрист, но според моята интерпретация това говори недвусмислено за разбиране/съпричастие с майката, не с детето – дори след като е родено.

  2. Пълни глупости. Самият аборт е акт на убийство. Ембрион или не, в 5 месец или не. Абортите трябва да бъдат забранени и да бъдат разрешавани от съд, само при наличето на определени извънредни ситуации (диагностициране на синдром на Даун на детето и прочие). От какъв зор жената ще е тази с правото да решава за живота след като то носи гените и на мъжа? От какъв зор трябва да се дава право еднолично да се прекратява един човешки живот? Ами ако това дете е бъдещия Айнщайн на неговото си време ? Децата се правят заедно, т.е. заедно се вземат решенията за тях. Точка.

    • Слави, тук говорим за аборта по принцип, не за изключения, за ситуации и пр.
      Да отнемаш правото някой да контролира какво се случва с тялото ти е чудовищно.
      Да имаш дете не е нещо просто и не всеки момент и всеки човек е подходящият момент и подходящият човек.
      Да не говорим, че не всяка жена иска да има дете или пък че всяко дете е заченато по желание.

      Докато всяко едно дете, което е заченато, не е по общо желание, аз смятам, че правото на аборт трябва да е универсално за жените.
      Защото бебето може и да споделя гените на бащата, но някак по презумпция приемаш, че това има някакво значение. Генетиката не е равна на бащинство.

    • Много обичам този аргумент „Ами ако е бъдещият Айнщайн?“ Защото е много лесно да се обори – ами ако е бъдещият Хитлер? Несериозно и детинско е да се взимат решения на базата на неслучили се още неща.

      Децата може да се правят заедно, но само единият си предоставя тялото за девет месеца за осъществяването му. Така че супер логично мнението на този един да има по-голяма тежест. И ако наистина държиш на този аргумент, трябва да си и твърдо за мъжете да бъдат принуждавани да отглеждат направените от тях деца, нали, дори и да не искат?

      Абортът е убийство, да, но за мен правото на жената на телесна автономия е по-важно от живота на ембриона, защото жената е личност, човек с права, а ембрионът – не. За мен лично личността на жената е по-важна от биологичната й функция и ето в това е ядката на раздора в дебата за аборта. Ако си за женските права, трябва да си и за правото на аборт – място за компромис аз не виждам.

    • „Ами ако това дете е бъдещия Айнщайн на неговото си време ? “

      Ами ако жената е бъдещата Мария Кюри и раждането и отглеждането на дете я отклони от научната кариера?😉

      • Това е най-впечатляващият отговор на този въпрос, който съм срещала и из бг блог пространството.
        Благодаря.

        П.П. Впрочем, дори генерално и глобално, никога не съм чувала/чела мъж да направи такъв коментар, което прави нещата още по-странни и тъжни.

    • „От какъв зор жената ще е тази с правото да решава за живота след като то носи гените и на мъжа?“
      Тя износва детето (в статията е казано много хубаво, няма да повтарям), значи е нейно право да реши. Обратното би било грубо нарушаване на личните права, някой друг да ти казва какво трябва и какво не трябва да правиш с тялото си. Когато мъжете започнат да износват и раждат деца, ела ми кажи и ще се съглася с теб.

      Тук почти предвиждам какво ще отговориш (а именно „Ама само жените могат да износват деца, мъжете- не“), така че- това, че жената има матка и може да износи детето, не значи, че трябва да го прави.

      Като цяло, не написах нещо, което вече не е казано.😉

      П.С. По бурната ти реакция („Децата се правят заедно, т.е. заедно се вземат решенията за тях. Точка.“) съдя, че май имаш личен опит с това, хм?

  3. Цитатът подсказва нещо много, много важно – на щекотливи въпроси се гледа предимно емоционално, а рационалното остава някъде назад. От охкане и ахкане, сълзи, сополи се губи разумното мислене.
    Даже според мен е добре да свалим възрастта, на която може да се направи аборт без родителски подпис. Да е 16, например, а не 18.
    А по теми като секса/сексуалността, контрацепцията, абортите (като в дискусията се ангажират по равно и двата пола) трябва да се говори открито и спокойно. Пак без истерии, камо ли с намесата на религии в цялата патаклама.

    • „Даже според мен е добре да свалим възрастта, на която може да се направи аборт без родителски подпис. Да е 16, например, а не 18.
      А по теми като секса/сексуалността, контрацепцията, абортите (като в дискусията се ангажират по равно и двата пола) трябва да се говори открито и спокойно. “

      Според мен ако се реши второто, първото става ненужно и определено е по-доброто решение.

  4. Авторката сама е написала, че колкото и да си старателен/а в контрацепцията – стават гафове. Тъй че дискусиите са жизненоважни, но правото да решаваш какво да правиш със себе си – също.
    В България, а и не само, възрастта за започване на полов живот падна много. Считам, че е логично и възрастта, на която да правиш аборт, трябва да се намали. Законите трябва да са гъвкави, да се нагаждат към съвремието, а не да са „заковани“ на едно място.
    Скоро заловиха някакъв гинеколог, че извършвал незаконни аборти на непълнолетни момичета. И народът ревна в хор и беше готов да го разпъне на кръст. Да, условията бяха страховити и много далеч от приемливото. Но всъщност къде е вината на този човек – че предоставя избор…

    • Мисълта ми беше, че ако за секса се говори открито и свободно, а информираният секс със също така информирани връстници се приема за нещо нормално и не се заклеймява като „неморален“, то за една девойка под 16 няма да има никакъв проблем да сподели с родителите си и да получи нужното разрешение от тях. Проблемът в случаите, които описваш, не е в незаконността на аборт на тази възраст, а в незаконността на аборт без родителско разрешение. Основна причина да се стига да такива е липсата на комуникация и най-вече разбиране между тийнейджъри и родители.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s