Как скъсах с…

Женските списания и като цяло по-голямата част от рекламната индустрия насочена към жени.
Беше странен и стъпаловиден процес, но горе долу може да се сведе до:

„Чакайте малко, значи от мен се иска да давам пари за продукт, който ми е рекламиран от жени (които изглеждат перфектно), на които им плащат, за да не правят нищо друго по цял ден, освен да работят над себе си, за да изглеждат перфектно, за да могат после да ми казват колко зле изглеждам аз, задето ходя на работя, за да мога да си купувам техните продукти? WTF?“

13 thoughts on “Как скъсах с…

  1. Моето основание е, че ми е обидно да ме карат да се чувствам неестествена, грозна и неприемлива и после да очакват да има платя, за да коригират така покълналото чувство за неестественост, грозота и неприемливост.

  2. Аз никога не съм ги харесвала. Брой след брой едно и също. Просто в тези списания няма нищо интересно.

  3. Най ме дразнят „секс статиите“ и особено онези с илюстрации към тях. Трябва да си гимнастичка, за да успееш да се огънеш така. Но всъщност в подобни героизми няма никакъв смисъл.
    Попадала съм на що-годе свестни материали, особено в Космополитън (повече в чуждите издания, отколкото в бе-ге-варианта), в които има разни трикчета за по-високо самочувствие и по-висока самооценка. Това е полезно да четеш, особено ако си по-млад, а не хиляда съвета за орален секс и още хиляда за червилца и ружчета.

  4. Абе не мога да разбера като толкова не ги харесвате тия списания, от къде знаете толкова подробно какво пише в тях???

    • Нали статията се казва „Как СКЪСАХ с“ – значи явно поне авторката ги е чела в даден момент от живота си. Поне при мен е така. После ги изоставих напълно. Наскоро ми попадна един брой на Гламър и гледам нищо не се е променило.

      • Мисля, че и е интересен или поне любопитен и затова се навърта.
        Това, което на мен ми е странно, е защо въпросите й толкова често са първосигнални, отколкото друго.

      • Защото смятам, че имате потенциал и ми е болно да ви гледам как се занимавате с глупости, вместо с наистина съществени неща. И не коментирам постоянно, от месеци не бях влизала.

        Тъй като дискусията изгуби смисъла си, отиде в кошчето. Ако държите, може да обсъдите отношенията си в чат или по имейл.
        Тук се стигна до „спор 101“ и по-точно „имам ли право да казвам на някого дали темите, които го вълнуват са важни или не и звуча ли като претенциозен идиот или искрено се опитвам да коментирам нещо?“.
        А темата свърна към много интересният въпрос „това, че не харесваме нещо, решава ли се ако просто го игнорираме или можем да бъдем активни по него и как това не е тролене и с какво се различава от подобно негативно отношение към теми, които зачекваме ние тук, в ILLFB?“
        Което е нещо, което бих искала да чуя много повече развито, от дърлене.

        А сега… play nice.
        Е.

  5. Защото
    1. имаме очи на главата
    2. познаваме други представителки от нежния пол
    3. случва се от време на време да излезем на улицата
    4. да идем на кино/до магазина
    5. да отидем до заведение/клуб/книжарница

    Или иначе казано, да включим телевизор/компютър, да погледнем вестник/книга/списание.
    Които не съществуват в нищото, а много често са заобиколени от разни други елементи.
    Да не споменаваме, че все някога на всеки се случва да е разлистил/а женско/мъжко списание, пък и кориците им се забелязват отдалече, както и заглавията им.

    Не е нужно да съм абонирана, за да знам за какво пишат, разбираш ли?:

    Твоята идея май да не се свежда до „като не ви кефи, не го гледайте“?
    Което би ме поставило пред затруднение, защото означава или да не излизам от дома си (с което пак не се подсигурявам на сто процента, защото интернет, все пак) или да ходя със стиснати очи, което е абсурдно.
    Този род списания имат проблеми, които трябва да бъдат посочвани, защото целта им е безумна.
    Както например НЕ се толерира насаждането на религиозен фанатизъм.

    • Моята идея се свежда до пълна изненада от подробностите, които намерих в толкова кратък текст и толкова малкото коментари под него. Може би моите филтриращи сиситеми са прекалено адвансед, не знам, но въпреки че живея в тоя свят, ходя по улиците, ползвам интернет и пр, всичко споменато тук ми е ново.

  6. Или примерно аз работех в PR агенция, където няма харесвам-не харесвам, всички журналисти се канят и всяка публикация се цели, после се търси, купува, сканира, изрязва и пази. Дори да си направил хубаво и смислено събитие, като са дошли от всички жълти вестници и от женските списания и като са казали: „Много интересно, може и да го отразим“ и ти какво да правиш – купуваш разните му там „грации“, „журнали“ и подобни и четеш! Да не говорим, че някои от тези списания са стотици страници, та докато го намериш…
    Нооо, аз много добре знам какво е красотата, и за хората не се постига с Фотошоп. Може би пак по причина, че съм купувала и чела списанията _по работа_, та затова и не бих им се вързала…
    Нито майка ми, нито средата ми като цяло са ми налагали това, даже никога не съм виждала вкъщи подобно списание. Все пак, като бях в пубертета съм спазвала диети, имах даже хранително разстройство, мразила съм части от тялото си, изчервявала съм се от много неща… Добре, че ми дойде акъла, но си мисля, че ако ме бяха засилили малко повече по независимост на личността, а не да съм добричка и послушна, щях да страдам доста по-малко тогава… Може би училището, респективно обществената преса е отговорна за това от момичетата да се очаква да мечтаят да са барбита. Не се очаква да бъдат перфектни – о, не, това би било лесно. Те МЕЧТАЯТ и вечно мечтаят за определения пластмасов идеал, и продължават да купуват нещата, които … ами всъщност те нищо не правят, не ги правят перфектни, не ги правят щастливи, просто опаковката свършва и трябва да се купи нещо още, „защото си жена“

  7. Скъсах с „женските“ списания, защото осъзнах, че са ми скучни. Не можеха да ми кажат нищо ново и интересно. Никога не съм била податлива на рекламите и тенденциозните статии и съм ги подминавала. Може би защото знам някои и друг начин за правене на орален секс и ми стига🙂
    Сериозно по темата, ясно е, че по-голямата част от дамите, които пишат тук не са таргет на такива списания. Списания с идеи как да “ го вкараш в леглото“, “ получиш годежен пръствен“ и други подобни винаги ще има. Хубаво или лошо, но в пазарната икономика търсенето определя предлагането. Да се отгледа уверена нация с коефициент на интелигентност над средното е утопия. Да се променят тези списания, също. Жалко е, че няма списание, което да заинтригува жени, като авторката на блога и посетителкит. Моята „цедката“ е – обяснявам на подрастващите си дъщери кое – да и кое – не и ги уча да са искрени и открити и да се харесват.

  8. Напуснах България през 2002, когато още нямаше „женски списания“ в сегашния им вид, или ако е имало, аз не съм знаела. Съществуването им открих чак в Чехия и като част от кампанията ми за научаване на езика започнах да си купувам най-напред тънките клюкарски изданийца с много снимки и прости изречения от сорта на „Еди-кой си скъсал с еди-кого си“ и „Еди-коя си се е облякла като плашило“. Колкото повече научавах езика, толкова по-дебели списания си купувах – Cosmopolitan, Harper’s bazaar, Elle и подобни.

    Престанах да ги купувам, когато започнах да разбирам смисъла на написаното. И се записах на библиотека.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s