Прахосница

Представям ви „Прахосница“ – перфектният подарък за вашето дете дъщеричката ви. На корицата можете да видите трите „муцунки“ – ключов елемент от играта, който ви помага или пречи да прахосвате пари на воля.

В по-красиво нарисуваната корица те са заменени от множеството дрънкулки, които би следвало да умирате да си купите.

Това там не е бормашина, а сешоар, да не се объркате нещо. Не забравяйте, че играта е „само за момичета“! (Последиците от това момичетата да не играят на правилните игри, могат да бъдат катастрофални).

Аз съм последния човек, който би проявявал носталгия по соца, но тогава игрите бяха просто за „деца и юноши“. Полово неутрални игри като „Лунапарк“, „Веселите мечета“, „Към върха“ и прочие. Това впрочем важи и за голяма част от игрите в „гнилия капитализъм“ по същото време. А преди 100 години една подобна игра би се казвала „Спестовница“ или „Къщовница“, защото животът не се е базирал на свръх-консумация и постоянно потребяване и изхвърляне на нетрайни, безполезни вещи. Като цяло обаче ще ви спестя разсъжденията си този път. Който има очи, да гледа, е казал Чийзъс.

7 thoughts on “Прахосница

  1. Как културата на масово потребление и свръхконсумация е свързана с все по-силния акцент върху различията между половете? Този въпрос не ми дава мира. Някой да е чел нещшо по въпроса?

  2. Различията между половете си бяха силно акцентирани и в миналото, само че главно в областите, които бяха на фокус.
    Когато за обществото е била важна литературата, да речем, тогава е имало силно разграничаване на „мъжко“ и „женско“ писане и силни противоречия по този въпрос.
    Във времената на силно придържане към „семейните ценности“ (обикновено след война, когато трябва да се възстанови населението), се акцентира върху стриктно разделените роли в семейството – мъжът работи и изкарва прехраната и прави политика, а жената се грижи той да е нахранен и чист и му ражда и гледа децата, които да възпроизведат нацията.
    В същото време играчките са били „за деца и юноши“, но общо взето винаги е имало кукли за момичетата и камиончета/пушки за момчетата.
    Просто сега в обществото е важен въпрос възпроизвеждането на икономиката, всички хора не толкова да са задоволени, колкото да са заети с нещо (понеже сме твърде много и ако нямаме какво да правим, ще си скачаме по главите). тъй като благодарение на „научнотехническия прогрес“ вече е сравнително лесно да се осигури оцеляването, информираността и подобни „базови“ задоволености, а не можем да си позволим икономиката да спре, фокусът се измества към създаване на нови и нови потребности. И затова именно в тази тема се фокусира разделението на половете.
    Същото е – както в зората на демокрацията е важал силогизмът „Ти си мъж и като мъж трябва да се интересуваш от политика“; след войните – „Ти си жена и от това следва, че трябва да си добра съпруга и да родиш и отгледаш децата на мъжа си“; така и сега казват на децата „Ти си момиче, следователно трябва да си кифла и да пазаруваш парцалки в мола.Момчетата ще те харесват само с нови парцалки и изгорена от пресата коса“ и „Ти си момче, следователно е наложително да си простак и грубиян, да не те помисли някой за педал, освен това изкарвай много пари, че да те харесват момичетата, които само пазаруват“
    И те така. „It’s the economy, stupid“, беше казал един президентин.
    Иначе разликата между половете винаги е най-лесният обект на експлоатация за манипулиране на хората, понеже се вижда с просто око. Или както примерно чернокожите американци някак си се чувстват длъжни да се държат различно от белите и обратно – окото вижда някаква физическа разлика и веднага мозъкът се хлъзва да направи разликата и поведенческа.
    Не съм чела нищо по въпроса🙂

    • Интересно. Нз, на мен ми се струва, че през 90те поне в развлекателната индустрия (филми, сериали, музика и пр.) имаше някакво ясно проследимо „очовечаване“ в репрезентацията на жените, включване и разширяване на „типовете“ жени и женска експресия в популярната култура. А сега ми се струва, че нещата са тръгнали назад…

      • Така ми се струва и на мен. По принцип краят на 80те и началото на 90те са специфични чисто исторически и може би за това като цяло телевизията и киното от това време са доста по-социално ангажирани. Обаче постепенно тези неща се нормализират и фокусът се измества. От друга страна като че ли през 80те имаше някакъв идеализъм по отношение на революционните за 60те и 70те идеи, който постепенно започна да предизвиква критики в началото на 90те. Също както идеализма на 50те в САЩ е някакъв катализатор за това, което се случва през 60те и началото на 70те. Може да е някаква цикличност. Всяка социална революция (и идеализмът й) изчерпват обществена енергия и следват някакви ревизионистки и/или нихилистични периоди.

  3. Ако играта се казваше „Къщовница“ – нямаше ли да се оплачете, че отново се акцентира на различие между половете и че на жената пак се отрежда определена (често неприятна) роля?
    Игрите едно време бяха неутрални, защото акцентираха върху развиването на определени качества у детето – интелект, фина моторика и т.н. А в момента всичко по детските магазини е като за малоумници – пластмаса, шарения, кич. Аз се виждам в чудо като трябва да търся подарък за дете.
    И нещо много успокояващо за край – самите деца не обръщат особено внимание на упоритите опити за толкова рязко разграничаване на половете. И, слава Богу, не са им промити мозъците от дебилните игри и още по-дебилните детски предавания (лично наблюдение от стажа ми по училищата).

  4. И сега се намират готини игри, просто не трябва да се търсят на битака/в мола. Освен това родителите са за бой – щом купуват, без да мислят, каквото им се предлага – естествено, че ще им се предлагат все по-дебилни неща за все повече пари. Като си толкова „зает“ да помислиш малко за развитието на детето си или даже – да пази господ! – да поиграеш с него на някаква нормална развиваща и забавна игра – ами заслужаваш си детето ти да стане mainstream потребител и да разглежда себе си като единица от множеството „всички имат такова“.
    Наистина, който купува на дъщеря си розови списанийца с „детски“ гримове подарък, заслужава да бъде разорен по моловете и постоянно засрамван от „малката си принцеса“. Жалкото е за децата. Не съм срещала щастливи принцеси.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s