Големият въпрос към женските списания

Големият въпрос към женските списания описан по перфектен начин в едно изречение:

Ако сравним едно мъжко и едно женско списание, ще ни направи впечатление, че и двете се говори почти единствено и само за мъже.
За останалите, които имаме и други интереси отвъд ерекцията на А., мнението на Б. относно килограмите ни или последния писък на модата относно обувките за 500+ лева, които горе долу ни пазят краката сухи…. ами възможностите са малко (по-скоро липсващи), поне що се отнася до списания, което са таргетирани като женски.

Тук дори не е нужно да навлизаме в анализ защо женските списания изглеждат и звучат по този начин, това е повече от ясно: за да убедиш някой да прекарва повечето си съзнателно време в тревоги за външния си вид, харчене на кошмарни суми пари за грим и промени на този външен вид, то по някакъв начин трябва да им втълпиш в главата, че в живота им не може да има нищо друг освен мъжкото мнението относно тях и то във всеки аспект от личността им, обаче основно за външния, пък другия няма много значение.

Което е твърде тъжно, поне що се отнася до количеството качествена публицистика, която се таргетира към жени и по-лошо, се чете от жени, които се водят по този синдром.

Да видим… какво би било по-интересно за четене в едно списание насочено към жени.., не само към хетеросексуалните жени, но към всички жени?
Възможно ли е да съществуват такива списания изобщо, според вас?🙂

33 thoughts on “Големият въпрос към женските списания

  1. Едно време, като дете ,майка ми беше абонирана за списание ЛАДА.Спомням си,защото и аз го четях, вътре имаше място за статии отразяващи отношенията между хората.Възпитателни за отглеждане на деца.Статии за българските традиции.Научни изследвания за проблеми в училище, социални проблеми,професионални и психологичеки и други.Имаше сектор за готварство, сектор зимнина,.Всичко това извън модните тенденции.Дори в модата имаше секция за по-пълни жени.Намирала съм и статии за сезоните, за характерното за всеки месец.Любопитни и разнообразни.Сега е друго.

  2. Възможно е, разбира се, но ще се налага да се издържа от продажби, не от реклами, а това принципно е невъзможно. Цялата философия на женските, мъжките и всички лайф-стайл списания е да осигуряват текстове, които да насърчават жените, мъжете, хората да си дават последните пари за всичко, което ги прави по-красиви и което се рекламира измежду тези текстове. Просто бизнес, нищо лично. Виж, ако някоя готина мацка вземе, та се замогне и реши да спонсорира истинско женско списание, тогава също може да се получи.
    А специално в България не вярвам да може и поради една друга причина – кой ще ги списва тези женски списания? Нали трябва и автори.

  3. Аз ей така, на прима виста, мога да изброя десет блогъра, които ако знам, че пишат в хартиени издания (да кажем списания), ще си купувам текстовете им.🙂 И ти си в списъка от скоро впрочем.
    Иначе, ако някой може да сканира или пусне снимки на такива примерни списания, линкове… каквото и да е, ще ни бъде много интересно.
    Поздрави.

  4. А, забравих и нещо друго. На кого ще го продаваш? На бегемамите!? Няма да стане. Женската аудитория у нас се състои предимно от тежки кифли. Дай да си дращим по блоговете и да не се месим в голямата лъскава списанийна индустрия.
    Има такива разни феминистки издания. На мен отскоро любимото ми е това http://filamentmagazine.com/Home.aspx

  5. Отдавна спрях да чета списания – и мъжки, и женски, защото не намирам нищо за себе си в тях. И двата основни вида се пишат с оглед на това какво искат мъжете. Веднъж в едно онлайн издание за мъже попаднах на статия относно това какво би зарадвало една жена и отдолу в коментарите един куп мъже бяха пропищели как искали да се пише те каква иската да е жената, а не тя какво искала.

    Имаше две статии в Джезабел преди време – едната анализираше статия със съвети как да свалим мъж, поместена в Космополитън, а другата – статия със съвети как да съблазним жена, публикувана в Менс Хелт. И двете статии бяха на практика идентични: жените бяха съветвани да се направят на глупави, безпомощни и изгубени, а на мъжете се препоръчваше да третират жените като глупави, безпомощни и изгубени, предлагайки силно мъжко рамо (плюс няколко доста тревожни с отношението си съвета като това да подадете на жената, с която сте на среща, някакви секси гащи под масата, и да й кажете да иде в тоалетната да си ги обуе).

    Ако в този бизнес работят хора, които са поспирали да се замислят дали пък няма и женска гледна точка на нещата в света и отношенията между половете, то аз не съм попадала на тях. За мен полово ориетнираните списания са изгубена кауза.

  6. Мнението ми за тези списания не е много добро. Особено след някои подобни впечатления: http://zlobodnevni.blogspot.com/2010/09/blog-post_30.html

    Иначе таргет групата на подобни списания са кифлите, които живеят за това как изглеждат, колко тежат и дали са си боядисали прораслите корени на косата. Саттиите са написани като за безмозъчъни. Какво друго искате да има вътре? Аз лично не познавам нормална, интелигентна жена над 18, която да чете тия простотии🙂

  7. На мен ми е обидно да ме „таргетират“ като аудитория по пол.
    Мисля, че ако бях мъж, нямаше да чета Плейбой по-често, отколкото сега. Както и Космополитън и подобните бози.
    Що се отнася до медии, таргетирането би трябвало да е според интересите на публиката, според интелекта и времето на зрителите, а не техния пол.
    Адски е дразнещо как всичко глупаво е за жени, обаче т.нар. „мъжки“ списания също не блестят с оригиналност, качество на журналистиката и словото или интелект. Просто масово хората са много тъпи и карат по линията на най-малкото съпротивление. съжалявам, ако обиждам някого, аз скоро открих и се убедих в този факт, много е неприятно, обаче ХОРАТА СА АДСКИ ТЪПИ!
    Пича с голфа и ланеца и кифлата с леопардовите прашки и перхидролената прическа просто се заслужават взаимно. И би било много хубаво да си живееха на самотен остров, ама… това само по телевизията. Реално са навсякъде около нас и се опитват да ни продават номерата си.

  8. Продава се това, което се купува. Защо все пазарът ви е крив? Ако някой тук смята че може да създаде списание, което да пише за жени, без да говори за отношения с мъже или външни подобрения, да пробва. Да не ви е забранил някой?
    Пазарът ще ви покаже дали сте прави или не. И не е нужно да обвинявате рекламите – в кварталното кафе няма рекламодатели, но темите са същите.

    • Михаиле, да ме прощаваш, но нищо не ни каза. Зави, че пазарът е такъв, което някак си явно се очаква, че трябва да е крайна точка, все едно той спонтанно се заражда, извън всички закони и изкуствени влияния и причини. Да не говорим, че за по-театрално ни заяви директно или да направим нещо ново и различно или да спрем да бъдем критични, което дефакто задава въпрос – за да бъдеш критичен и да можеш да зададеш въпрос към една система, трябва ли вече да имаш завършен, перфектен нов вариант? Тогава къде отива идеята, че за да се подобри или създаде една нова идея тя трябва да бъде критично тествана? И второ, къде отиде правото на собствено мнение и разнообразие? Или всъщност пазарът вече е религия, в която сме длъжни да вярваме? (То не че всъщност икономиката не е точно това, сън, в който всички вярваме и носим съответните последствия).

      Мога много да ти говоря за пазара и формирането му по начина, по който изглежда и да ти кажа, процентът женско влияние, който го е докарал до това дередже е също толкова количествено плачевен, колкото и мъжкото присъствие.
      Тук трябва изцяло да се зареже цялата теория, че „мъжете това“ или ‘жените онова“. Нищо от таргетираните „лайф-стайл“ списания не са писани с някаква друга цел отвъд това да се подкрепя консумизма и да се стимулира.🙂

      Тук задаваме твърде уместния въпрос – защо това още се толерира, не стига, че са ни обърнали на мандра, че създават чудовищни стереотипи, които правят много хора нещастни, ами и накрая излиза, че просто мрънкаме без повод.
      Колкото да не е без хич, мога да посоча адски много твои публикации, в твоя блог, в които има изненадваща липса на нови предложения и решения на проблеми, но достатъчно критики и коментари относно злободневни проблеми и теми.
      Да се неначудиш на двойните стандарти.🙂

      П.П. Матрица ли…

  9. какво би било по-интересно за четене в едно списание насочено към жени?
    Що се отнася до феминистките – очевидно това ще са неща, които едва ли са интересни за останалите (жени и мъже). От друга страна, на интелигентните жени са интересни същите неща, които са интересни на интелигентните мъже.

    • Общо взето, да. Което ми анпомни за просто ужасяващата реклама на TLC в метрото – ако го ползвате, не може да не сте я забелязали: „От създателите на Дискавъри – най-сетне телевизия за жени!“ – и във фрази като „Топенето на ледниците“ последната дума е зачертната и заменена с „килограмите;“ или във „Великите географски открития“ „географски“ е заменено от „кулинарни.“ Просто ожасно обидно!!!! Все едно жените са някакво специално light издание човешки същества, които не се интересуват от човешката история, наука, открития, от природните закони, явления и пр., а само от диети, готвене, връзки. По този начин грозният стереотип, че жените са тъпи или не се интересуват от наука, пък била тя и популярна, се затвърждава, а за хората, които го поддържат (които никак не са малко), това е неоспоримо доказателство. Изобщо това насаждане на идеята, че жените са някаква особена порода хора, е много обидно и много пречи. И списания като Космополитън И Плейбой активно работят за дългия й и проспериращ живот, наред с такива телевизии и малумните им реклами.

      • Аз онзи ден го видях на път за работа и го щракнах с телефона, защото въпреки упорито търсене, не можах да го намеря в гугъл.
        Иначе съм заготвила от известно време една антология на тъпите бг реклами насочени към жени…🙂

        • Оооо, това ще е един дълъг пост. То на практика всяка реклама, насочена към жена в България, директно я обижда. Каква жена си, ако не знаеш всички тънкости на великите дейности пране, готвене, чистене, съблазняване, обгрижване и ходене на пръсти около безценния мъж. А той от своя страна отказва да се обажда на майка ти и да ти разхожда кучето. Изобщо пълна трагедия.

  10. Честно да ви кажа – аз нямам нищо против реклами и писаници за козметика и парцалки, даже напротив, падам си. Но не си падам по „10 начина да го вържеш завинаги за себе си“(като че ли ми е потрябвало) и „как да станем 32 килограма за 10 минути“. От това се изприщвам. Нямам нищо против разсъждения за женско-мъжки отношения от умни мъже и жени. Не е задължително едно умно женско списание да е изпълнено с биографии на Емма Голдмън и Раймонда Диен и с анализи на отношението към отказа от обезкосмяване. Нали? Не всичко умно е скучно и не всичко интересно и комерсиално задължително е тъпо. Ама този деликатен баланс е много трудно постижим.

    • А, забравих. Може да ме линчувате, но е факт, че жените не се славят с добро чувство за хумор и тези, които могат да са истински забавни, са малко. Колко жени могат да пишат смешно и остроумно? Повечето женски писателки пишат драматично и сълзливо. Обикновено смешките се отдават по-лесно на мъжете. Чисто наблюдение. Нямам обяснение и ще се радвам ако някой успее да ми го даде. Аз затова се старая да пиша предимно смешно, за да възстановя баланса.🙂 Уверявам ви, че мога да пиша мнооооооооогооооо драматично.🙂

      • Не съм съгласна. Почти всички жени, които познавам, имат великолепно чувство за хумор. Само че не са писателки, за жалост… И за драматично и сълзливо не съм съгласна. Сред любимите ми писателки са Вирджиния Улф, Елфриде Йелинек, Анита Десаи, Арундати Рой, Джейн Остин (естествено :р). Само Рой е драматична и никоя не е сълзлива; а Анита Десаи и Джейн Остин умеят да пишат с превъзходен и деликатен хумор.

        А за списанията: никой не иска Космо да се превърне във Въведение в постколониалния дискурс. Не мисля, че някъде е намекнато дори. Защо, минат не минат 10-ина коментара, все се стига до ситуация „или-или“?

        • Е именно де, аз съм точно против „или-или“. Смятам, че трябва да е „и“. За Джейн Остин съм съгласна, ама нещо по-съвременно?

  11. предлагам да се говори основно по 3 фундаментални теми – дупета, бедра и крака – и мъжете и жените си падат да гледат/говорят за тях, има доста снимков материал, който жените да обсъждат, а мъжете да… употребяват който както намери за добре🙂
    уикендите може да има специални фийчър теми по по-леки казуси – например цици, свирки, ю ноу уодай мийн – по-чиклит неща😀

    • Не, изгуби ми се, че говорехме за забавни, тук изборих всичките съвременни от споменатите авторки. Елфриде Йелинек е доста потискаща всъщност, но и адски саркастична в стратегически моменти. Анита Десаи обаче е много забавна, но по доста изтънчен начин (тоест не е някаквъ in-your-face хумор, а изпипана сатира).

  12. Ммм, интересно, В., пунсах линк към феминистко женско списание – Jezebel, някак ми се струва, че май нещо в тази посока се подразбира от текста, не от крайности.
    Колкото до забавни женски автори, пффффф, аз се сещам за доста. Сади Дойл, която честичко споменавам, е последната, с която съм се сблъсквала, Ерика Джонг (споменавам ги по ред на сещане, не на друго), Тина Фей..
    Мисля, че причинно следствената връзка е по-сложна от простото – мъжете са забавни по дефиниция, най-малкото, как са изградени стандартите кое е смешно, кое е важно, кое е добра литература? М? Кои са класиците? Какво изучаваме в училище?🙂

    • Чакай, чакай, чакай. Тук малко залитна. Смешното не може да се управлява. Или ми е смешно или не. Дори да ми казват, че нещо е смешно, ако не ми е смешно – няма да се смея.
      До тук съм открила в блогърския свят – който в момента разучавам – само една смешна блогърка, която наистина ме разсмива – http://idiotova.blogspot.com/ – и поне десет мъже, които ми докарват сълзи. Това е статистиката. Нищо не казвам, нищо не твърдя. Просто констатирам.
      Ерика Джонг ми харесва много, едно време я четях като обсебена. Но не е смешна. Смешни са мацките, които пишат Сексът и градът, те наистина ме разсмиват. (Не оригиналната авторка, тя не е смешна, а сценаристките на сериалчето.)
      Не знам, така се получава. Просто жените по нямат чувство за хумор. Ако намирам някаква патриархална намеса, то е че те по-трудно се отпускат да се правят на глупачки, защото обществото не им е давало преди. Миличка, добричка и послушничка не се връзва със забавна. И така са се възпроизвели най-скучните кифли, а смешните мацки са били примерно остракирани.

      • Но чувството за хумор не е ли субективно – нещата, които на мен са ми смешни, на дуги хора не са и те дори не виждат кое изобщо му е смешното. Така че ако твоята статистика говори нещо, то то се отнася конкретно за теб, но не виждам как на нейна основа могат да се правят генерално звучащи изводи като „жените по нямат чувство за хумор“ – по принцип.

        Много е писано за половите политики при stand-up comics в американската развлекателна индустрия и как правилата са различни за жени и мъже, как публиката вижда и се наглася за съответното представление според пола на комика и пр. Това е само един пример за това как изобщо не е въпрос на просто имане и нямане на чувство за хумор като някаква точно определена, непроменима и обективна категория; нещата са много по-сложни и както на практика всичко в социалната сфера, силно повлияни от полуготовите социални конструкти, които всички малко или много сме интернализирали.

  13. Елън Дедженерис е много смешна И умна.
    Предаването й яко гони Опра по рейтинг и Елън се шегува с това почти всеки път – автоиронична, хваща вниманието по сериозни теми (човешки права, политика) и изведнъж от ясно небе те застрелва примерно с мухата в огледалото…
    Не се сещам книга да е написала, но май има. А сценариите за стенд-ъп представленията й от преди няколко години са незаменима четиво, но и „гледиво“ – много е забавна тази жена, без да се прави на клоун.
    Не знам доколко е феминистка, но е успяла жена в Америка, а пък жена й е _много_ красива🙂
    Фенове са й далеч не само гей-хора. Но в Щатите, де. Там хора има повече като цяло, има и за Опра, има и за Спрингър, Има и за Елън и за всички други. Има за Космополитан и Сексът и градът, има и за аналитичните трудове. Тук са малко хората, а посредствеността мисля, че си изисква номинален брой, не е на процент и затова умните са толкова малко🙂

  14. Ок, не знам дали някога сте отваряли мъжко списание, но там пише предостатъчно за жени, макар и по по-циничен начин отколкото в Космополитън пишат за мъже. Факт, в списанията насочени към жените е повече. И все пак погледнете утре няколко женски и мъжки списания, на всяко от тях ще има неща от типа „Как да го свалиш за 10 дни“, „Как да забиеш секси мацка“, „Как да отслабнеш с 5 килограма за седмица“, „Най-бързите коли в света“ и т.н. Тези списания робуват на стереотипите, които са създадени за мъжа и жената и не мога да ги обвинявам, защото след като не се променят е очевидно, че 99% от читателите им са доволни от това. Струва ми се, че вие обвинявате издатлите на тези списания и по този начин обиждате жените, че явно нямат достатъчно мозък за да разберат дали дадено списание им харесва и горките те са жертва на това.

    • Ами нямат. Не знам как не си забелязал/а, но повечето хора НЯМАТ достатъчно мозък (или желание), за да произведат собствени мисли, и вярват на горе-долу всичко, което чуят. Това не е новина…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s