Отворено писмо

Какво се случва с децата в България? Какво се случва с майките и бащите на тези деца? Лесно ли е да се има дете, а да се няма, а да се осинови или зачене? Ами ако детето е с увреждания или болно? Какво се случва с децата, които са родени с увреждания и изоставени на грижите на държавата, а с тези, които родителите (родителят) се опитват да отглеждат?

На много от тези въпроси официалният и публичен коментар на държавата е свиване на рамене незаинтересовано.
Откакто се случи „Могилино“ (описан от президента ни като „филм направен без любов към България“…) общественото внимание бе привлечено към тема, която е толкова наболяла и сложна, че от нея институциите се пазят от занимаване и коментиране, като дявол от тамян. Защото чудовищната некадърност, неориентираност, несериозност, половинчатост, които ни срещат на всяка крачка към мъже, жени, работещи, пенсионери, здравеопазване, заплати, образование се чуват и гледат от толкова много време, че са някак вече банални. Но темата с домовете за деца е нова и не е толкова лесно да бъде сритана под черджето, защото веднъж показан ужасът, по-трудно е да се забрави.

Защото когато отидат хора с очи на главата и покажат мизерията, глада, отчаянието и ужаса, който цари в домовете за изоставени деца, е много трудно да твърдиш, че ти си вършиш работата добре. Трудно е да твърдиш, че стотици деца умират от „уврежданията си“, когато сериозен преглед през медицинските и практиките, показва, че много деца умират от недоглеждане, защото са третирани като растения, а не като човешки същества. Защото на въпреки на достъпът до информация, държавата се опитва отново да твърди, че черното е бяло и че те са изрядни (как един, ама един път не се призна, че да, грешат, не правят всичко по силите си, не променят дадения проблем, не го решат и после наистина да има с какво да се хвалят, пъчат и пр.?)

А какво се случва с деца, които не са с увреждания? С деца, които са просто болни? С деца, които имат нужда от лечение? Третира ги идентично. Демокрация в лицето на ужаса… няма значение кой сте, какъв сте (в оглед, да не сте богати българи, разбира се), всички са третирани еднакво зле и еднакво ингорирани. Но все пак вниманието се привлича към темата и реакция от държавата се очаква. И какво прави държавата? Ами какво… пpодкрепя телевизионно предаване, в което се събират пари за деца от богати, известни личности. Държава тоталное  абдикирала от поемане на отговорност и вършене на нейните задължения по твърде много фронтове. И споменатото събитие се толерира с много емоция, разни хора обясняват как го правят „заради децата“, нищо че са виждали подобни деца само на картинка, а родителите с деца са обидени и възмутени… защото са третирани като идиоти и като ПР, а не като хора.

ДО Г-ЖА АНИ САЛИЧ

с копия : ДО бТВ

ДО ТЕЛЕВИЗИЯ ПРО БГ

ДО НОВА ТЕЛЕВИЗИЯ

ДО БНТ

ДО БНР

ДО ДАРИК РАДИО

ДО В-К „24 ЧАСА”

ДО В-К „ТЕЛЕГРАФ”

ДО В-К „СТАНДАРТ”

ДО В-К „СЕГА”

ДО В-К „ДНЕВНИК”

ДО Г-Н БОЙКО БОРИСОВ

ПРИМИЕР НА РБ

ДО Г-ЖА ВАЛЕНТИНА СИМЕОНОВА

ЗАМ.МИНИСТЪР НА МТСП

ДО Г-ЖА НАДЯ ШАБАНИ

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДАЗД

ДО УНИЦЕФ

Уважаема,  Ани Салич,

В качеството Ви на журналист, рекаламно лице и водеща на шоуто „Великолепната шесторка”, към Вас се обръща една от хилядите обикновени майки на три деца, едно от които НЕизоставено  дете с увреждания-много увреждания, след банална вирусна инфекция в бебешка възраст. Обръщам се към Вас, както като инициатор и участник в нищожни, мънички, благотворителни кампании за изоставени и неизоставени деца, така и като бивш  журналист, който е БИВШ, защото се превърна в болногледач на детето си и  в лаеща вълчица срещу убийствената, некадърна  и безотговорна управленска и административна социална система на България .

Хиляди родители на деца с увреждания се надяваме тазгодишните продукции „Великолепната шесторка”  „Байландо”да НЕ успят, въпреки, че няма такъв шанс. Не искаме да успят, защото това е поредната цинична експлоатация на човешкото милосърдие на българските граждани и скъпа медийна акция наливаща пари в пустиня. А тази акция  няма шанс  да не успее, защото наивната българска публика продължава да вярва в сълзливи, комерсиални, профанизирани, благотворителни пиаракции , измъкващи и последното бедняшко левче от джоба й с лигави , инфантилни призиви за илюзорна помощ. Защото провала на шоуто Ви и на „Байландо” е шанс държавното чиновничество да бъде принудено да си свърши работата.

Уважаема Ани Салич,

Нямаше да си позволя да съм  толкова груба, ако Вие и цялата медийна гилдия си бяхте направили журналистическия  труд да обясните на обществото и на властта, ЗАЩО  България води класациите в ЕС по детска смъртност, по брой деца с увреждания, по брой изоставени деца и по брой изоставени деца с увреждания, по брой изоставени деца от ромски произход и т.н. А Вие не го направихте, защото проблемите на изоставените деца са лесносмилаеми като редакционна материя  и е по-лесно тези деца да се използват  с комерсиален медиен продукт за обществен имидж, отколкото да се разрови цялата бюрократична, институционална, нормативна и управленска система, която пълни домовете за изоставени деца и не прави живота на „семейните” деца по-добър, независимо дали са с увреждания или не. И за това да се говори ежедневно, а не ежесутрешно да се лъска егото на стари и нови  управленски люде.

Самият факт, че на пресконференцията за „ВШ”2 зам.министър Валентина Симеонова каза, че , цитирам по памет :”предимно бедни семейства си изоставят децата”, означава, че тя изобщо не е наясно с генезиса на проблема , както и всички, които споделят становището й. Основната част от изоставените здрави деца, са „произведени”в  многолюдни непрекъснато размножаващи се ромски семейства, а децата с увреждания- от семейства КОИТО НЕ ИСКАТ ДА ОБЕДНЯВАТ и ОСКОТЯВАТ, грижейки се за детето си. Та между двете издания на „ВШ” съвместно с УНИЦЕФ  бТВ трябваше да установи, че:

-основната причина за многото изоставени ромски деца е „помощ”-ната социална политика, която стимулира „излишната” раждаемост сред най-бедното ромско население. Стимулира я и липсата на законодателно криминализиране на малолетната раждаемост като сексуален тормоз и злоупотреба с малолетни и непълнолетни деца  сред най-бедните роми. Стимулира я липсата на управленски капацитет и ВОЛЯ за ефективна /а не предизборна/ интеграционна стратегия и ефективни проекти за реалната интеграция, паралелно с нужните рестриктивни мерки срещу гражданската, обществена и родителска безотговорност, замаскирана с уж традиционните и манталитетни особености на ромския етнос. Отдадени на  социална кауза медия и организация като бТВ и УНИЦЕФ  трябва да знаят и да кажат на обществото, че написаното по-горе се споделя от огромна част от образованите, квалифицирани и реализирани роми. Като медия трябваше да знаете, че няма страна в света, която да може да осигури ресурс да интегрира такъв огромен брой  хора, които само и единствено се размножават, за което плаща 2 милиона работещо население от 7 милиона граждани. За богата държава с 30 млна население 2 % неефективно население е поносим социален казус-но за  бедна държава със 7 млна население  с 10 %  интензивно размножаваща се примитивна общност с нулев обществен потенциал-няма социално спасение, а цифрите са относително точни.

В крайна сметка в България едно семейство на работещи родители с НЕизоставено дете с увреждане с данъците си издържа толерираното  от медиите и социалната система и държавата като институция,  „размножаване” на неефективно, неработещо, неграмотно, неквалифицирано население, както и изоставените от него деца, които допълнително се обгрижват и от благотворителни кампании. Когато родител като нас се опита да получи енергийна помощ, няма шанс, защото надвишава минималния доход от 130 лв на член от семейството- колкото струват два пакета памперси и няколко пакета мокри кърпички. Но неграмотната малолетна майка, която е започнала да ражда от 12- годишна, оставила е три деца на държавата, „грижи се” за две и е заченала поредно, получава всичко, което поиска. Никой не се интересува работещите родители получават ли си редовно заплатите, като им ги забавят с няколко месеца/каквато масово е икономическата ситуация в момента/ с какво си издържат децата, с какво си плащат лекарствата, тока през зимата /ако детето е по цял ден в къщи с баба си или е болно и не е в дневен център или училище/, рехабилитацията, лечение, ремонтите в къщи, лечението на другите членове на семейството, с какви средства се отглеждат здравите деца в семейството…Ако няма баба или дядо – пенсонер или да си зареже работата и да остане като болногледач в къщи, най-често майката остава за болногледач, зарязвайки кариера, бъдеще-срещу 200лв обещетение от държавата. Като журналист би трябвало да знаете, че преобладаващата част от семействата с деца с увреждания са семейства без бащи, защото те бързо се спасяват от родителската безнадеждност… Трябва да знаете и , че една от причините да не можем да работим е, че почти ежедневно  обслужваме социалната и здравна бюрокрация, за да получим поне малкото облекчения, предвидени от системата.

Една водеща медия  със социални претенции, трябва да знае и за каже ясно, че идиотската политика на геноцид над изоставените деца и за семействата с деца с увреждания се „произвежда”основно  от Агенцията за социално подпомагане, а тя е една  социална жандармерия-некомпетентна паразитна структура, заедно с още десетина институции с дублиращи функции, отдели, дирекции и т.н. В основата на паразитното съществуване на тези структури стои базисната  липса- няма статистика и анализи за броя на децата с увреждания по основни и съпътстващи диагнози, интензитета на увеличаването на броя на тези деца и най-важното ПРИЧИНИТЕ!!! за този интензитет, както и за РЕГЛАМЕНТИРАНОТО ОБЕДНЯВАНЕ на тези семейства чрез Закона за социално подпомагане, Правилника за прилагането му, други закони, подзаконовите нормативни актове-заповеди, указания и пр.-дело все на бюрократи- малоумници.         Липсата на такава информация води до грешно осведомяване на съответните европейски финансови структури, откъдето идват грешни параметри и условия за реализиране на проекти. С такива грешни проекти   от властта  голям брой НПО се  крадат и прахосват  милиони евро за дневни центрове за рехабилитация, които по същността си са  изолатори за семейни деца- ограничен брой специалисти, некомпетентни и нископлатени и грижите за децата там са почти като в дом за изоставени.

Една водеща медия със социални претенции трябва ежедневно да коментира „производството” на деца с тежки заболявания и увреждания причинени от некомпетентната, безотговорна, престъпна здравна система, както и  последствията от  Чернобилската авария за нацията ни и по-скоро престъпното за тогавашната власт ненавременно прилагане на мерки за ограничаване на последствията от радиационното замърсяване на страната ни- „реколта”, която сега пълни детски инвалидните колички и домовете за изоставени деца!

Уважаема Ани Салич,

За да се затвори  входът към институциите, каквито претенции имате във „ВШ”  , е нужно ЯРОСТНО да се притисне политическата система и властта да регламентира реална подкрепяща политика за „семейното“ отглеждане на децата с увреждания, а не политици и залязващи шоу звезди да се превземат в  естрадни кампании, които заедно с останалите подобни мащабни или спорадични събития не решават дори частично проблемите в системата. И поради това са манипулативни и омерзяващи, а децата, участващи в тях –цинично използвани като марионетки.  В момента деинституционализацията се извършва механично и под натиск от ЕС, а не защото държавата ни иска и знае как да го направи- децата с увреждания се връщат при бизките им и там те живеят малко по-дълго, но също толкова бедно и ги погребват в семеен , а не в домски гроб. Колкото и да пълним страната със защитени жилища и да търсим приемна и осиновителска грижа – от едната страна ще се налива-от другата ще изтича.   За българските медии ние, обречените на децата си родители, сме само  герои  от „планьорки”- ревем и хленчим. И няма кой да покаже цената на  битките ни да сме отговорни родители и граждани –  ПРИМИТИВИ с убити мечти, с мизерен живот, в скапани жилища, във вечно безпаричие, с изтормозени здрави деца, заради решаването на проблемите на братчето или сестричето с увреждания… А децата ни с увреждания умират почти като в дом на ужасите –  много обичани, но някои недохранени, други нелекувани, нереахабилитирани, доосакатени…но на никого не му пука-докато не постъпят в дом, където са по-забележими.   В крайна сметка акции като „ВШ” правят  привлекателна възможността ИЗВЪН семействата си да осигурим нормален живот на децата си  вместо да мизерстват при близките си. В този смисъл се надявам да отговорите на въпросите поставени по-долу от десетки родители на деца с увреждания, прочели отчета на УНИЦЕФ от „ВШ”1 в интернет мрежата:  1.В новата  кампания на уницеф  за ДМСГ Шумен заложеният план представлява изцяло превенция на изоставянето, а не затваряне на дом.  Как всъщност ще се затваря дом, след като не са предвидени оценки за състоянието и нуждите на децата?

Предвидена е актуализация на съществуващи оценки, които реално са проформа. С този план ще се профилактира изоставянето, НО няма да се затвори този огромен дом, а и отново са планирани прекалено много нови звена, които ще си дублират дейността.

2.Отчетът УНИЦЕФ от първото издание на шоуто за строителството и ремонтите на сградите е сумарно обобщен ,няма публикувана  документация за  процедури за конкурси по възлагане на ремонтите, строителната дейност, доставката на средства и обзавеждане, това са пари на дарители и би следвало процедурите да са детайлно отчетени и прозрачни. 4. Кое наложи да се влагат пари за луксозни къщи, без да е гарантирана устаойчивост на услугата, тъй като е известно нисък бюджета, с който годишно разполагат ЦНСТ? 5.Услугата ЦНСТ / център за настаняване от семеен тип/, така както е приета методиката, е дефинирана като услуга за „ДЕЦА“. Следователно, тази услуга в тези ЦНСТ, не обхваща лица над 18 години. Какво се случва с настанените деца, след като навършат 18 години?. След като е решено, че са изчерпани всички възможности – в Дом за възрастни ли ще отидат тези младежи? 5. В две от къщите са настанени младежи. Но в същото време  не е ясно  има ли официално одобрена методика за ЦНСТ за младежи , което води до въпроса: как се финансира тази услуга и устойчива ли е тя, сигурен ли е бюджетът и за следващите години, включена ли е в системата от услуги в общността… Две Могили-къде се намира на картата  този полу-град, полу- село и  какви услуги в общостта има там? Защо отново персонал от Могилино се грижи за тези деца? 6. Включени ли са в щатното разписание на ЦНСТ за младежи необходимите специалисти и какви, защото ако не са включени,е съмнително тези младежи да могат да получават в Две Могили и в Гложене услуги извън ЦНСТ / едва ли там има дневен център/. 7. Относно ЦНСТ за деца / в Русе, Варна и София/ е видно от методиката, че не са включени всички видове специалисти, които са нужни, в такъв случай трябва да се знае тези деца ползват ли услуги извън общността и къде и достатъчно ли са?  8. Твърдите, че моделът Могилино е модел за затваряне на институции?Значи ли това, че смятате ЦНСТ за единствен възможен вариант за деинституционализация и не противоречи ли това твърдение с поредната ви кампания?

Уважаема Ани Салич,

Като социално отговорна медия, каквито претенции има бТВ във Ваше лице, трябваше да знаете, че не обществото, а първо институциите трябва да си свършат работата, а после тази работа да се подпомогне с медийни и благотворителни кампании. А една от важните журналистически задачи, които не изпълнихте е да обясните, че случващото се в Могилино преди филма на ББС, както и за сегашната чудовищна ситуация в  социалните домове и семействата ни има конкретни виновници. Част от тях са бившата шефка на ДАЗД Ширин Местан и екссоциалната министърка Емилия Масларова. Вместо да са подсъдими за престъпна безотговорност, причинила смърт и телесни повреди на повече от едно деца-едната е участник в подобно  цинично благотворително шоу, а другата е преподавател в български университет.

Красимира Обретенова,

Добрич

0888799165

sveti_mina@abv.bg

Цитирам тук това отворено писмо, защото то трябва да бъде прочетено. Защото то трябва да бъде осмислено и защото има горна граница на тъпримост към безочливост, лицемерие и чудовищност, които не трябва да бъдат прекрачвани от никого. Държавата третира разчитащите на нея по-зле, отколкото престъпници осъдени на смърт са третирани в други държави… И после се очаква, че споменатите хора зависими и разчитащи на системата, трябва да са благодарни и че всяка информация, която не отговаря на спусканите твърдения, е невярна. Това не е просто двумисъл, това е злоба и омраза.

One thought on “Отворено писмо

  1. Наистина пострадалото дете трябва да се отглежда и обгрижва от съответното семейство.Държавата може само да подсигури един или два пъти годишно санаториално лечение заедно с придружител или без.Основно грижите са на близките.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s