Гост: Матриархат

Матриархат. Не бях се замисляла какво точно означава това. Мислех си, нещо като патриархата, само дето жените са шефовете. Но с една малка разлика. Една майка винаги е сигурна кои деца са нейни, затова няма нужда да държи под око, да затваря, или да обързва с обществени задължения за вярност мъжа си, за да е сигурна че децата, за които се грижи са нейни. Защото, няма какво да се лъжем, цялата структура на семейството и обществото идва от невъзможността на един мъж да е сигурен той ли е баща на детето, което жена му ще му роди. Оттам и прословутият двоен морал, девствените булки, оттам пък табутата в секса, които касаят и мъжете и жените, обвързването на семейството със секса и любовта. Цялата каша в която сме забъркани и понякога дори не забелязваме, било поради вродено лицемерие, било поради навика да правим компромиси. Знам че времената се менят, но традициите определено се менят много по-бавно от нравите. И лишените от съдържание обществени правила са още по-мъчителни и смазващи. Да, тъпо наистина, само дето не е измислено нещо по-добро. А може би е било измислено? Гледах някога си, сигурно преди година, един научно-популярен филм за живота и обществената организация в няколко малки села в Тибет, мисля. Оттогава не мога да си го избия от главата. А ето за какво се разказваше:

Тези няколко села се намират във висока и почти недостъпна част на планината. Допреди няколко години са живели в почти пълна изолация от останалия свят. Запазили са традициите и нравите си от столетия, може би хилядолетия… Там цари матриархат. Семействата са големи. задружни, както е в много бедните общества. Глава на семейството е майката. Тя живее със своите деца – синове и дъщери. Баща няма и няма такава институция като баща. Когато семейството се разрастне прекалено много, понякога едната дъщеря се отделя в ново семейство заедно с децата си и някои от братята си. В селото има една обществена постройка, за която се грижат всички, строят, поправят, обзавеждат. Живеят много много бедно, така че нямат нужда от кой знае какво. През деня работят много усилено, защото прехраната се изкарва трудно. Вечер всички които имат желание, се събират в тази постройка, говорят си, пеят, танцуват, веселят се, ухажват се. Мъжете ухажват, жените избират. В постройката има и много стаи, наречени стаи за любов. Двойките, които са се харесали се усамотяват в тези стаи, за да са заедно. Няма правило кой с кого да бъде всичко зависи от взаимното желание. Някои двойки се запазват с години, но е рядкост. Когато жената забременее, цялото и семейство се радва, понеже ще имат бебе. Братята и се радват защото го приемат като свое дете. Децата се отглеждат от цялото семейство, а ролята на бащата във възпитанието поемат вуйчовците. Жените в повечето случаи не знаят кой е бащата, а и това няма никакво значение . Семейството им се увеличава и укрепва, това е важно. Човек се ражда, живее и умира в едно семейство. Работи през деня за благото му, грижи се за останалите членове, които са му кръвни роднини и с които е порастнал. През нощта, ако има желание, се отдава на мимолетната си страст с друг човек, така естествена и разбира се, така нетрайна, че няма какво да се обсъжда. Разговаряха с една жена, попитаха я, добре де, ти се виждаш вечер с някого, правиш любов с него, не ти ли се иска понякога да живееш с него и през деня, да бъдете семейство? А тя погледна с такова изумление и каза: „Че защо? Аз си имам семейство! Освен това, за какво ми е през деня? През деня се работи.“ Хм, логично, нали? На колко от вас не се е случвало да се лутат в противоречията между работа, любов, желание за уют, страст, секс, нужда от спокойствие и какво ли не още, които семейството ни поднася?
И, последно, за тези на които им се изправиха косите от думата „матриархат“ ще кажа, че в това село основно работеха жените. Те носеха дърва, въртяха домакинството. Смееха се и казваха че техните братя са малко мързеливички, но такъв е обичаят. Пък и мъжете се уморявали повече вечер.
Хубаво нещо е матриархатът…

Текстът е препечатан от блога на Случайна

14 thoughts on “Гост: Матриархат

  1. Може ли линк към филмчето?
    Изглежда твърде утопично, за да е истина.
    Но, дори и да е, подобна организация не е еволюционно стабилна. (Т.е. не представлява ЕСС, вж. http://en.wikipedia.org/wiki/Evolutionarily_stable_strategy)
    Не че е невъзможно да съществува подобно общество, но то би живяло по-бедно и като цяло неефективно от съседите си, практикуващи традиционна семейна структура. А в статията си еказано: „Допреди няколко години са живели в почти пълна изолация от останалия свят.“, т.е. не са имали съседи конкуренти. В подобно общество бащите нямат особен стимул да работят – децата им се отглеждат от вуйчовците. Генетичната родственост на вуйчото с племенника е 1/4, докато на бащата с детето – 1/2, т.е. естественият отбор в това общество ще фаворизира гените за лентяйство и тъпотия (от една страна), и свалячество и празнодумие (от друга). Всеки „лентяй-сваляч“ (названието е на условна поведенческа стратегия) ще предава повече гени в популацията от „свенливия работяга“. И нищо чудно че въпросното общество живее в бедност и мизерия.

    • Искаш да кажеш след зашемеяващото ти оборване ли?

      Чакай да направим един преглед на аргументите ти:
      Бащите нямали стимул да работят – което предполага, че се подразбира, че добър обществен модел се гради върху работа, свършена от мъжете. Както се вижда от някои съвременни страни (напр. Финландия, в която почти не видях мъж на работно място и жена с количка в парка, а обратното), това изобщо не е задължително. А и какво значение има КОЙ работи – бащата или вуйчото – кой свършва работата, която чака да бъде свършена, няма отношение към връзката му с децата в общността.

      Приемаш за даденост, че лентяйството, тъпотата, свалячеството и празнодумието са генетично заложени. Ами нз какво да кажа.

      Жените казват, че ВСИЧКИ мъже вършат по-малко работа (в кое общество не е така?) – тоест и вуйчовците, и бащите. Второ, повечето вероятно са и вуйчовци, и бащи, така че разделението е безмислено само по себе си – и „лентяите“, и „свенливите работяги“ (тези пък къде го видя?) си разпространяват гените. Трето, дори да приемем, че работливостта/мързела се предават генетично, детето носи и половината гени на майка си, която е работлива.

      Така че защо товят коментар трябва да ми е променил мнението за статията?

      • Човешката генетика е сложна тема. Раелно погледнато, при човека няма гени, които да директно да кодират поведение (за разлика от по-прости организми); човешкото поведение е резултат на взаимодействието на гени и среда, т.е. никоя човешка черта не е ИЗЦЯЛО генетично заложена, а само в някаква степен. Но когато имаме селекционен натиск в продължение на много поколения, естественият подбор ще фаворизира тези гени, които кодират поведение, осигуряващо им повече оцеляващо потомство. В случая с тези тибетци това е поведението на „сваляча“, не на „работягата“. Не забравяй, че и въпросната майка е дъщеря не на „работягата“, а на „сваляча“. Тези термини са в кавички, защото са условни и относителни наименования на поведенчески стратегии, кодирани от хиляди гени, а не на конкретни индивиди.

        Вуйчовците не предават гените си. Правят го бащите.

        ВСИЧКИ мъже вършат по-малко работа (като часове) от жените, в предмодерното общество. В аграрните общества това е работата, която повечето жени не биха и могли да свършат – оране, косене, товарене, строене; жените вършат досадната и продължителна работа. В обществата на ловци и събирачи мъжете ходят на лов, жените се гърчат от работа, но не рискуват да загинат в гората.

        В постмодерното- феминистично- утопично общество мъжете мъжете бутат детските колички в парка, докато жените пишат блогове. Интересно – кой отглежда храната, все пак трябва да се яде нещо?

        • Вуйчовците също предават гените си – не видях някъде да пише, че споазват целомъдрие. Тоест те също стават бащи.

  2. Ама те пчеличките отдавна са го открили този модел. И там братята го дават малко мързеливички. Наричат ги търтеи. Те не работят. Моделът толкова се е усъвършенствал, че броят на мъжките се определя от главата на семейството – майката. Наистина, при един такъв сложен модел на семейство би било разхищение на енергия да принудиш бащите да разпознават децата си, за да имат стимул за конструиране на гнезда. Много по-прагматично е жените да свършат цялата работа.

    При хората е малко по-сложно, защото няма как да се избегнат генетични заболявания вследствие на кръвосмешението. Но. Не съм съгласен за празнодумието. Както е казал Оскар Уайлд, всеки може да върши добри дела, не всеки може да говори добре, което значи че говоренето е по-трудното от двете🙂 Та жените стига са приказвали, а да хващат мотиките и френските ключове и да се залавят за работа, докато ние си поприказваме тук, трупайки материал за следващото опрашване. Така де, литературата се предава.

    Само един малък проблем има. От много работа ще вземат да загрубеят тез женици и после к’во праим? Много по-добре ще бъде да се разделим на елои и морлоки, като в Машината на Времето, отколкото на мъже и жени. Ха, че ние май и сега така сме разделени. Ех, нищо ново под слънцето…

  3. И никой мъж не знае колко и кои са децата му, децата не знаят кои са бащите им. Трудно го проумявам, но нали си нямат „институция“ баща… неговата роля се пренебрегва и никой не се оплаква, че това е дискриминация. Бащинсвото то значи още отговорност и грижи, защо им е да са бащи наистина. Могат ли жените там да разчитат на мъж да бъде глава на семейство или без всякакви илюзии се е наложил матриархатът като решение.

    • Цялото това оплакване почива на грешното схващане, че нашият модел и нашият начин на мислене са обективната и абсолютна истина и отправна точка, по която да съдим всичко останало. Вика му се европоцентризъм.

      Ролято на бащата не се пренебрегва, защото такава няма. Ако имаше нужда от нея, щаха да са я поискали. Това разбира се може да стане и на по-късен етап.

      Много бързо се скача върху думата „дискриминация,“ когато нещо не изнася на мъжете… обаче ако е за жени, трябва от девет извора доказателства да докараш… и накрая пак не стигат.

      • „а ролята на бащата във възпитанието поемат вуйчовците“ – иска се значи бащина роля, защото й се търси заместител – в лицето на някой вуйчо.
        За европоцентризма не знам, но явно преспокойно се приема силната вероятност един ден полубратя/сестри да се гушкат вечер; какво става, когато един мъж прави деца на различни майки и тези деца не си знаят произхода. Въпросът за генетично здраве и разнообразие не стои пред тях. Като не искаш да живееш „през деня“ с бащата на децата си, нека поне знаеш кой е той.
        Идеята на тези хора за силно семейство е много хубава, и липсата на идея за партньорство е дошла от несигурността на връзките, които не са роднински.
        За дискриминацията още веднъж – жените там работят повече… ако тук мъжете работят така и кажат, че жените са по-слаби и се уморяват повече, почват протести за снизходителното или пренебрежителното отношение, изявления, че и жената може наравно с мъжа всичко, половете са равни… Но на някои май им се иска и да са еднакви. Там явно си кротуват и си почиват мъжете им.

    • До такава степен си пропуснала какво казва публикацията, че направо се чудя умишлено ли го правиш. Идеята е, че децата са гледани от всички, но го няма обсебването на тема „моята кръв“. Има разлика между двете
      Колкото до идеята ти, че това е дискриминация, интересно ми е какво би казала за западния модел на поведение, който също не толерира бащите особено много като реални отглеждащи децата.

      • Децата не се гледат от всички, нали майката е водещата, и те не са общи. Как на запад да не се толерира ролята на бащата – отпуски по бащинство има и майките все се опитват да внушат някаква отговорност и на другия родител и много им тежи, че само те отглеждат потомството. Но когато нещо им бъде отнето или ограничено, като кариерите им, те веднага се чувстват дискриминирани и се сърдят, че на тях се гледа само като на организми за продължеие на рода. Мъжете от Тибет защо не плачат, че нямат институция, че нямат роля, или тя им е сведена до биологичния фактор, как ги възприемат, като какви обекти, няма ли недоволни. А тук жените за всичко искат равенство. Не, превъзходство искат.

        • Публикуваният текст е личен, наблюдението и размишленията са лични и няма за цел да рекламира колко е перфектно, а просто да покаже гледна точка.

          Умишленото игнориране на тези неща ми се вижда леко тролско.

          Сравняването между Тибет и западния свят е доста ненамясто, не можем да ги сравняваме, можем единствено да ги наблюдаваме и анализираме. В Тибет става дума за малък процент хора, които живеят в аграрна култура, на запад аграрността на мъжете и жените, особено за тези, които имат кариери, се ограничава до супермаркета.
          Колкото до бащинството, все още жените са основните отглеждащи децата, жените все още основно поддържат и втората смяна. Не може да се говори за дискриминация на мъжете в Тибет, при положение, че нямаш никаква информация по въпроса какво мислят тези мъже, какво е тяхното отношение и гледна точка.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s