Стереотипи и последствия

Темата за децата и средата, която се заформи покрай дискусията отноно играта Lady Popular стана много дълга.
До каква степен децата се формират под влияние на обществото, социалните роли, стереотипите и очакванията, които им се налагат? Ами… до голяма. Макар да се изписаха много страници текст с твърдения как всеки има право на избор, това не е точно така. Нито аз, нито някой от останалите автори на блога държим да твърдим, че има само един определен маниер на поведение и всичк трябва да го спазват, но и идеята, че всъщност всеки има напълно еднакви възможности и опции за избор е много невярно. Как така, ами просто.

Както казах, проблемът не е, че има женственост или че много жени харесват да се съобразяват с правилата й, а че всъщност няма аналогично силно одобрение на жените, които избират различно поведение. Напротив, обидите, унижението и подигравките към жените И мъжете, които по някакъв начин не покриват (умишлено или не) представите на западното общество за женствено са ужасяващи. Много лесно е да се заяви, че всичко е въпрос на личен избор, но този избор всъщност звучи „Можеш да избереш а, б, в, г или д, дотогава докато винаги избираш само а.“

Ако се замислим, цялата идея за стереотипи за поведение е изключително изморително и абсурдно, дори просто защото много от тези изисквания на крайни, противоречащи си и абсурдни. Мога да дам за пример последния клип на Бийонсе

Да бъдеш жена не е никак лесно. Защото никой не се е родил жена, не, ние ставаме жени под влияние на очаквания, нагласи… нас ни учат да бъдем жени. И наши „учители“ са книгите, филмите, списанията… защото ако да бъдеш жена просто означаваше да имаш съответните атрибути, всички тези списания със съвети кое е женствено и как трябва да се държим, не би имало смисъл да съществуват. Много често до такава степен затъваме в идеята, че женствеността е напълно естествена, че в момента, в който я видим отстрани, се чувстваме като ударени с мокър парцал. Макар да не съм особено сериозен фен на Beyonce, начинът, по който е пародирала обичайните очаквания как трябва да изглеждат жените е разкошен и много силен удар. Никой не може да бъде винаги перфектен, винаги идеален, докат прави всички тези неща. Защо трябва да се чувстваме виновни когато не сме съвършено слаби, съвършено красиви, с перфектните дрехи, маникюр, маниери и прически, докато едновременно с това трябва да се справяме с един твърде несъвършен свят? Това е изморително… Проблемът с женствеността не е само абсурдността и невъзможността й, тя с факта, че всъщност тя не работи. Защото всички осъзнаваме, че е просто игра, въображение. Но колкото повече вярваш в нея, толкова по-силно усещаш как не се справяш с правилата й.

Момичетата имат страхотни движения, аз лично съм искрено впечатлена колко гъвкави и пластични са. Но има нещо ужасяващо като се загледаме в движенията им. Защото това минава за съвсем естествено поведение при зрели жени, но при тези деца… изглежда странно, ненамясто и ненормално.

Простата истина е, че каквото и поведение да имаме,  може да бъдем критикувани, заради невъзможните и често противоречащи си идеи как трябва да се държи една жена. Иначе казано, макар да се подиграват на жените, които харесват мода, търсят някой, който да ги издържа, това някак минава за по-естествено, по „типично женско“, отколкото другия вариант. Иначе казано – жени, които си поставят за цел да живеят безгрижно не получават присмех задето се омаловажават (например), а задето публично признават и приемат правилата на играта. Мъжете, с които тези жени ходят много рядко имат положително мнение за тях и често ги третират… гадно (да използваме тази дума). Ако не сте съгласни с мен, препоръчвам следващият път, когато отидете в мола или зачетете някое списание да обърнете повече внимание на отношението към девойките в него. Загледайте се в прилагателните и съществителните, в тона… Или просто следващият път, когато сте около някоя подобна групичка да заслушате маниера на комуникация между отделните индивиди.

Да се противопоставиш на общественото мнение не е никак лесно, напротив, страшно е, което доказва, че нямаме наистина толкова много опции и възможности за избор, и че не са чак толкова достъпни, колкото си мислим.
Не казваме, че хората са толкова елементарни и стават едно или друго само защото им го казват. Но когато нямаш алтернативни примери, как би могъл да осъзнаеш, че имаш възможности за избор? Особено когато иде реч за дете?
Много често женските списания използват директни заплахи – ако не изглеждате по определен начин/не се държите по определен начин ще бъдете нещастни и самотни, ще бъдете грозни… и никой няма да ви обича, защото външният ви вид е пряко свързан с обичта, вие сте външният си вид и то специфичен външен вид.
Как това създава опция да направиш спокойно избор, който е различен от обществено приетият, при положение, че тези списания са отражение какво е обществено прието?

Искам да погледнете ето този линк. Много е интересен, защото показва, че всъщност ние възприемаме ролевите игри (и просто компютърните игри) не само просто като забавление. Да, това са само два примера, но дори просто да знаеш, че ги има и да помислиш над тях би променило много.
Хората СА комплексни създания, причините да се държим по един или друг начин не са винаги елементарни. Но можем да видим пръста на средата много, много ясно.

Децата, отново се връщам на тях са най-беззащитни по отношение на попиване на стереотипи. Едно дете не знае причините за съществуването на даден стереотип, то просто вижда причината и следствието и като всеки разумен индивид, не желае да бъде изолирано, съответно започва да мимикира средата си или наградения избор, представеното като правилно поведение. Самата идея, че децата са точно толкова способни да осъзнават манипулацията, колкото и възрастните е абсурдна. Когато създаваш продукт насочен към деца, трябва да се взима предвид, че те приемат всичко буквално и вярват в разни неща, просто защото са им казали, че са верни.

Моля ви да погледнете и ето тези няколко клипа. Това са деца на възраст 4/7 години. Погледнете реакциите им, чуйте логиката им. Макар да имам своите коментари и критики относно самото изследване и как е проведено, отговорите са изключително показателни, особено идеята кои отговори смятат за верни.
Фактът, че едно от децата твърди, че цветът на кожата му е „гаден“ и иска да има по-бяла кожа показва до каква степен децата улавят неизказаното отношение. Замислете се тогава как е и със социалните роли.

20 thoughts on “Стереотипи и последствия

  1. Това за по-бялата кожа е сравнително нов феномен, резултат от модерното разбиране за blackness, което се налага в последните години (от 90-те насам) в САЩ.

    Става дума за отъждествяването на цвета на кожата с определено поведение, което е „the real blackness“ – типичното поведение, което виждаме у повечето чернокожи във филмите – гето-жаргона, по-агресивното поведение, бижутерия и т.н.

    Преди 30 г. само бедните гето-черноокожи се държаха така, но сега това бива налагано от медии, правозащитни организации и т.н. като норма за всеки черен. А чернокожите, които се държат по различен от този (т.е. по нормален начин) им се вменява, че не са „истински черни“ и че се правят на бели (acting white).

    При това положение е напълно нормално едно дете да отъждествява определен начин на живот изцяло с цвета на кожата – и понеже иска да живее по различен начин, смята че ще постигне това ако промени цвета си.

  2. С почти всичко съм съгласна…
    Но като чуя „никой не се е родил жена“ ми иде да закрещя. А какви сме се родили – хермафродити, безполови? Има някои разлики между половете, които не само не е препоръчително, но и вредно да бъдат пренебрегвани.
    Мисля, че всеки трябва да се чувства комфортно с пола си. Да, не трябва да робуваме на измислени стереотипи, „бабини мъдрости“ (като например ако нямаш дете – не си жена и прочее), камо ли на женски списания, клипове, филми, моделки, манекенки. Но и не трябва да се натрапва някаква неудовлетвореност от това какъв си се родил. А „никой не се ражда жена, в последствие обществото те прави“ ми звучи като „Ти трябва да си недоволна от това, че си с ХХ хромозоми“.
    Много ми харесва вашият призив всеки да възприема себе си какъвто е, да се чувства комфортно и да не подражава на измислени идоли. Точно за това подобни реплики не ми допадат, защото противоречат на идеята ви.

    • Под „никой не се ражда жена“ се има предвид социалният пол, а не биологичният: тоест, има се предвид, че нещата, които се взимат за „естествени“ атрибути на женствеността (тоест неща като нежност, жертвоготовност, хрисимост, красота, сговорчивост, определени социални роли и т.н.) не са природно дадени на жените от самото им раждане, а се тренират в тях, докато растат, от средата им.

  3. В допълнение за белите и „черните“ деца – това е отново наложен шаблон.
    В почти всяко анимационно филмче лошият е с много по-тъмни цветове. Вземете „Цар лъв“. Добрият Муфаса е светличък, жълтичък с рижава грива. Лошият Скар е тъмен, кафеникав, с черна грива плюс свирепо изражение като бонус. Или пък вещиците по детските филмчета – винаги са като закърпени за картинката с техните мрачни краски – тъмно лилаво, блатно зелено, кафяво, черно.
    Така децата свикват да асоциират лошия герой с по-тъмнокожото другарче. Тук задължително трябва да се намеси родителят и да обясни разликата.

    • Е, това си е много по-дрвно разбиране, че доброто е светлина, а лошото – мрак ( за справка, всички фентъзита, вкл. Библията, както и огънят, който дава светлина и благодарение на който са оцелявали първобитните)
      Апропо, сетих се за един разказ, където героят тръгна да гони Черния магьосник, който накрая излезе целият в бяло и каза: „Е кво, негър не сте ли виждали?“😀

  4. Често ми се налага да обикалям из магазините за играчки напоследък и това разпределение на момичешки/момчешки играчки много ме дразнеше. Именно заради печките, пералните и други такива приспособления в розово. Това, което виждам от децата около мен обаче е, че наистина момченцата и момиченцата имат различни начини на игри. Не заради наложени им стереотипи. Те са още на година и половина и не разбират, но ето, момченцата на тази възраст не ходят да си хранят плюшените играчки или да ги сресват, но момиченцата проявяват мераци и го правят. Никой не ги е учил на това. Те сами избират коя част от нещата, които правим да имитират. Тъй че, не мисля, че се произвеждат играчки, за да вкарат някого в еди-кой си път. Произвеждат се предмети, които да отговарят на търсенето на съответния потребител. Спомням си, че когато бях малка, имах голямо изобилие от колички, с които дядо ми и баща ми ме отрупваха. Е, не ми бяха интересни, колкото и да се опитваха да ме убедят, че е много забавно да се играе с тях. Не ми беше интересно и да ходя да се млатя наляво-надясно, както правеха момчетата. Никой не ме е спирал да го правя, нито ми е казвал това е женска, а онова е мъжка игра. Просто едни занимания са ми били по-интересни от други. Искрено се надявам да имам момиченце и да мога да сравня в хода на развитието му към какво ще се насочи, но от това, което виждам около мен, просто не може да ме убедиш в своята теза.

    Останалото няма какво да го коментирам…Едно и също, едно и също.

    • Дете на година и половина е изложено на предостатъчно социализация. Нали не смяташ, че прихващането на модели в света започва в някакъв по-късен момент, пък детето до 2-3 години си е зверче с няколко хромозоми в повече?

      • Йоана, между нас двете не се получава диалог. Аз давам примери от моя живот, моя опит, моето обкръжение, а ти се опитваш да ме контрираш с неща, на които доста се чудя как точно да отговоря, за да съм в рамките на добрия тон. Само ще попитам, ти имаш ли дете? Ако да, то можеш ли да ми дадеш ясни примери как това дете на една годинка се повлиява от…социалните модели около себе си?

        • Не виждам какво в коментара ми може да те накара да искаш да излезеш от рамките на добрия тон. Покажи ми как те засегнах с него, моля те!

          Също така не виждам с какво анекдотичния личен опит трябва да ме респектира дотам, че да не смея да изразя несъгласие с него. Не само майките имат право на мнение по тази тема, предполагам поне с това си съгласна!

        • И не всяко несъгласие е „контриране“. Докато продължаваш да виждаш всеки отговор, който не е 100% подкрепа, като някаква нападка, диалог няма да се получи да. Диалогът ообаче не е само поредица от одобрително кимане, много хора няма да са съгласни с теб, приеми го. Твоят личен опит, колкото и убедителен да е за теб самата, не е неоспоримо доказателство за общия случай и никой не е длъжен да го приема за такова, затова честно, не виждам за какво толкова си се засегнала.

          • От кое точно изречение достигна до извода, че съм се засегнала? Несъгласието не ме плаши. Ако търсех само одобрение, изобщо нямаше да си пиша мнението тук. Търся диалог, който с теб не успявам да постигна. А от добрия тон ще излезна, ако отговарям с по едно-две хапливи изречения, както правиш ти. На това в общи линии, аз поне му казвам опит за заяждане. В случая давам лични примери и изказвам лично мнение. Не се опитвам да обобщавам и никъде не пиша, че моето виждане е най-яко, най-вярно и най-непоклатимо. Някаква категоричност в моите думи виждаш ли? Да казвам, че йок, щом аз съм видяла това и онова, то важи за абсолютно всички и всичко? Аз споделям, защото си мисля, че личния опит е много по-смислен от разни далечни разсъждения и статистики по темата. Ти казваш, че моя личен опит не е доказателство за общия случай. А кое е? Къде са тези доказателства. Аз виждам единствено и само лични мнения и решавам да си кажа и моята гледна точка. Ето, казваш, че на годинка-две децата възприемат някакви социални модели. Кажи ми кои по-точно, защото от моя опит съдя, че на тази възраст социалното обкръжение на децата се свежда до мама, татко, баба, дядо и евентуално децата на площадката. На тази възраст детето не прави разлика между половете и не би избрало да имитира нечии действия, защото единия е жена, а другия мъж. И въпреки всичко от това, което АЗ виждам момиченцата някак си се занимават с едно, а момченцата с друго. И не ангажирам никого с моето виждане по въпроса, защото не изключвам някой друг да е забелязал нещо различно от това, което аз съм видяла. Ако ти например наблюдаваш нещо по-различно, кажи си го. Хората по-долу как си казват, без да омаловажават моето мнение? Няма нужда да скачаш и да хъмммм….иронизираш личния ми опит…о, грешка „анектодичния ми личен опит“.

          • Ще ти отговоря накрая на дискусията, защото тук става мн тясно.

    • Всъщност децата от малки свикват да попиват и имитират. Личните им интереси едно на ръка, но все пак нека не забравяме, че от малки виждат майките и бащите си, които в повечето случаи заемат определени социални роли. Мама готви и чисти, тати се занимава с жички и инструменти. Децата осъзнават и разбират много повече, отколкото си мислим. Така че дете на годинка или две вече има достатъчно събрана информация и модели на поведение. Когато пък тръгнат на детска градина, става още по-страшно. Аз познавам момичета, които са свикнали да боравят с инструменти от малки, сглобяват и разглобяват всякакви неща, не обичат да играят с кукли. Познавам момичета, които обожават да играят футбол, моята собствена баба е играла повече с момчета като малка. Познавам и момченца, които се опитват да игрят на момичешки игри, но знаете ли какво се случва, родители и учители всячески се опитват да ги разубедят. Ако знаете само за какви коментари става дума, неща от рода на „Ти гей ли ще ставаш?“, „Ама всички ще ти се смеят, това е за момичета.“, „Бъди мъж, какво ми играеш с кукли.“ Тези механизми са страшно много и много силни, но не всеки път го осъзнаваме, понякога даже и не се замисляме за тях. Това, което е по-неприятно, е че дори и родителите на детето да са осъзнати и да не се опитват да налагат определен модел на поведение, в детската градина и училище ще се намерят достатъчно учители, възпитатели, а и други деца, които да оказват влияние. Повечето деца няма да искат да бъдат възприемани като аутсайдери и ще се адаптират към изискванията на средата си, за да бъдат приемани за нормални, за част от групата. С това не искам да кажа, че няма абсолютно никакви разлики между момчетата и момичетата, но истината е, че особено когато децата са мънички, тези разлики са много малки. Децата са любопитни и им се иска да опитат много неща, така че е само в техен интерес да могат да си играят с най-различни играчки и да се стимулира любопитството и креативността им. Но за съжаление това рядко се случва. Жално ми става като видя бебе на 1-2 годинки, облечено в розово от глава до пети, бутащо миниатюрна количка с кукла-бебе в нея. Това са играчки и облеко, избрани изцяло от родителите. Човече, което не може да говори, едва ли може да каже „Искам розова рокля и количка с бебе.“ Обаче когато се научи да говори, ще е било изложено достатъчно дълго време на тези неща, за да има оформен вкус и да се тръшка и реве, когато не му вземеш розова чантичка – с това е свикнало, това започва да му харесва.

  5. Чинук, това търсене все нещо го е стимулирало, ти самата казваш, че е горе долу нов феномен.
    Не съм психолог, за да мога да се изкажа експертно относно избирането на една играчка или друга, но рязкото разделение и умишленото им дефиниране на интереси на база пол вреди. Защото при Петя, пък и не само там съм чела много разкази за деца, които проявяват интерес към играчки, които принцпно са представяни като типични за другия пол и колко негативно е бил посрещан този им избор.

    Защо е необходимо да дефинираме играчките по пол и по цвят? Какво пречи да имаме розови и сини, лилави, бежови и кафяви колички за бебета, също толкова цветни печки, околко които се суетят и момченца и момиченца? Роботчета, на които се радват всякакви дечица, в най-различни цветове? Това не би навредило на продажбите по никакъв начин, а предлагането често е свързано основно с печалбите, а не толкова с търсенето (Лего има какво да каже по въпроса).

    • Никой не е казал, че е лошо. Както споменах, аз съм против деленето на играчките, според пола и розово-синята гама ме ужасява. Факт е обаче, че самите деца показват своите предпочитания, без да бъдат допълнително насочвани към това. Това е извод, до който съм стигнала чрез свои наблюдения и не ангажирам никого с него. Факт е, че в момента точно се занимавам точно с дечица, общувам с много майки и не съм забелязала някоя от тях тенденциозно да възпитава детето си, според пола му. И както написах…децата около мен съвсем сами се насочват към играчките си и съвсем определено момченцата предпочитат едно, а момиченцата друго. От там нататък разпределението на играчките по момчешки или момичешки признак в магазините не ми се струва толкова…странно. Ето, аз бях тръгнала точно от твоята гледна точка. Че с това разделение, в детските магазини буквално налагат на момиченцата и момченцата с какво да си играят, но наблюдавайки развитието на самите деца и техните предпочитания, си промених мнението.

  6. Чинук,
    Без да са невалидни, твоите наблюдения и опит не са представителна статистика. Нито са статистика моите наблюдения и опит, които се различават от твоите. Аз обичах да играя както с колички, конструктор и електрическо влакче, така и с кукли. И двете ми племеннички много обичат да играят с колички, както и да се правят на принцеси, да редят пъзели и да рисуват (последните две предполагам се възприема като полово неутрални). Най-малкият ми братовчед обичаше освен с колички да играе и с една кукла, която решеше и на която готвеше. Сега е на 20, все така обича да готви, нямам представа дали реши приятелката си.
    Нито от моя, нито от твоя опит могат да се правят генерални изводи.

  7. Chinuk,

    Нито коментарите ми са хапливи, нито опитвам да се заяждам, нито съм използвала ирония. Ето затова питах защо си се засегнала, защото ми се струва, че четеш лични нападки (ок, заяждания), където такива няма. Понеже не се познаваме на живо и нямаме представа какви са съответните ни начини на говорене и водене на дискусия, това предполагам е очаквано. Все пак моля за извинение, ако е изглеждало, че се заяждам.

    Аз съм „за“ споделянето на личния опит и си права, че никъде не си казала, че решава всичко. Но явно решава личното ти мнение, а аз искам да кажа, че точно този капан, човек да си прави личниет изводи на база единствено личния опит, ми се струва погрешен подход. Защото човек вижда една миниатюрна частица от света в своя личен опит и постоянното съзнание, че нещата може да не са такива, каквито му се струват, ми се вижда много важно.

    Нямам деца, но имам племенници. На едната ми племенница й купиха кукла, която има памперс и когато й се налива вода в устата, тя се „напишква“, за да може детето да я преобуе. Добре, що за безумие е това?? Не учат ли момичетата от малки на точно определени функции по този начин? Доколкото знам, племенницата ми не е поискала куклата – купили й са я, защото е модерно и защото за нея се говори. Тоест маркетинг.

    Когато аз самата бях малка, най-най-любимите ми играчки бяха една кукла, с която разигравах всевъзможни сценарии, и едно великолепно електрическо влакче с релси, които можех да подреждам както искам, и да му правя кари и надлези от картон, под които да преминава. Не помня да съм имала „естествена“ сколнност към едното повече, отколкото към другото.

    Моят приятел е луд на тема Лего. Има някаква гигантска колекция, хвърля сумати пари за още елемнти и комплекти и не дава никой да го пипа. Когато си говорихме за деца обаче, той каза, че ако имаме момиче, няма да му даваме легото, защото момичетата „по принцип“ не се интересували. Ето колко рано започва лепенето на стереотипи по тях – преди дори да са се появили, хората имат някакви идеи за възпитанието им, които много често са повлияни от стереотипите за съответния пол. Това дете не е дори заченато още, а вече начинът му на игра е определен според стереотип за пола му. За какво независимо предпочитание става дума тук?

    Ами това е моят личен опит. Според мен нещата често имат много по-дълбоки причини, отколкото се вижда на пръв поглед.

    ГГЕ по-горе също дава много добри примери за това как на момченца, които посягат към „момичешки“ игри, им се вменява чувство на срам „Гей ли ще ставаш“.

    • Ето, че може значи.
      Тъжно ми е, че има родители, които възпитават децата си по този начин, но това си е тяхното виждане по въпроса. Но ето…родителите търсят, магазините предлагат. Не мисля, че щяха да предлагат такова разделение на играчките, ако самите хора не го търсеха. Лично мнение. Неангажиращо. Също така да си кажа още едно наблюдение. Родители, които обличат дечицата си в розово и които ги контролират да не играят с това и онова от страх да не им тръгне в…“грешен“ коловоз живота, обикновено предизвикват точно обратната реакция. Бунт от страна на порасналите си деца и насочване точно в посоката, в която не са им позволявали да вървят. Така че не вземайте толкова насериозно розовите дрешки и печките за момиченцата. Аз като малка бях обличана в роклички и готвех на куклите си. Сега нито роклите ме влекат, нито готвенето. На моята приятелка и забраняваха да облича къси поли и рокли, е умираше си да носи точно това и в момента само така се носи.

      А относно това…“Но явно решава личното ти мнение, а аз искам да кажа, че точно този капан, човек да си прави личниет изводи на база единствено личния опит, ми се струва погрешен подход.“ На мен ми се струва, че това е единствената база, която човек има. Да наблюдава, да се учи и да си прави сам изводите, а не от това, което някой там, някъде може и да е казал, а може и да не е, може да е направил, а може и да не е. Достатъчно отворена съм към света, за да приема чуждото мнение и ако то ми се струва достатъчно добре обосновано, да си променя моя мироглед. Не робувам на предразсъдъци. И ако имам момиченце, от време на време ще си я обличам в розово с кеф, за ужас и съжаление на ГГЕ.🙂

      • Е, аз нямам нищо против розовото по принцип, да не говорим, че в миналото е бил задължителен цвят за момченца, чак в последствие става обратното. Става ми жалко, когато освен розово, на момиченцата други цветове не им предлагат. А пък на момченцата изобщо не им го предлагат като възможен избор. Това изкуствено разделяне и липса на избор както за децата, така и за родителите, ме дразни. По мое време например, изключително рядко някое момиче харесваше розово. Това pinkification явление сега придобива гиганстки размери. А пък за търсенето и предлагането – понякога предлагането води до търсене. Малко е като спора за рекламите – хем трябва да се харесат, за да продават (т.е. да се съобразяват с масовия вкус), хем обаче утвърждават този масов вкус и му оказват влияние. Примерно спомняте ли си, че преди години в България никой не беше чувал за продукти от рода на Калгон, които омекотявали водата в перални и съдомиялни машини. Сега обаче в супермаркетите си има цели шандове за такива продукти. Понякога на хората им трябва много малко, за да им се внуши, че имат нужда от нещо🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s