Писмо в защита на Аревик

Някои чужденци идват в България с надеждата, че тя е демократична, европейска страна. Уви, за България може да се каже, че преди всичко е малка, затънала в проблеми, но за сметка на това е ГОРДА! И колкото по-зле е, толкова по-горда става. А ако нещо не е наред, виновен е заговора на анти-българските сили и четирите годишни времена.

Случаят с Аревик е само върхът на айсберга „Бусманци“ – там вече са умирали болни хора, невинни бежанци са били задържани с години, без да знаят колко време още ще ги държат и защо са там. Най-шокиращото за мен беше, че цялото зло, безчовечност и жестокост не идват от реално зли, безчовечни и жестоки хора. Просто на никой не му пука, няма система, няма механизъм, който да работи – и оттам невежеството, безразличието и безхаберието водят до това, че чужденците се намират във вакуум. Никой не знае какво да ги прави, и затова „замитаме проблема под килима“, за да не мислим за тях. Нямат възможност да се учат, да работят, не им се дава възможност дори да си отидат (макар че връщането обратно за някои от тях може да значи смъртна опасност), нито ясна процедура, по която да станат „легални“ – затова ги затваряме далече от очите, далече от ума.

Давид, приятелят на Аревик, не може да получи българско гражданство, въпреки, че живее тук от шест годишен, никога не е излизал от България и реално не познава Армения. Той бил длъжен да изкара 3 години казарма в Армения, преди да се сдобие с документи. Това е все едно моят приятел Сашо, който преди много години замина да живее в САЩ, беше обявен за нелегален в САЩ, защото не си е отслужил военния дълг в България (преди 12 години казармата в БГ беше задължителна). Съвсем реален сценарий в абсурдната ни държава е да живееш от дете в България и като навършиш 18, да се окажеш нелегален. Или да работиш дълги години наред тук и да плащаш данъци, и изведнъж да бъдеш арестуван.

Всеки един от нас също е мълчалив съучастник в това. А за да се случи промяна, натиск от страна на гражданите – дори писма – биха могли да постигнат чудеса. Да се върнем на ситуацията с Аревик, която е спешна и не търпи отлагане – тя трябва възможно най-скоро да бъде измъкната от затвора в Бусманци – състоянието й е много лошо, медицински грижи няма, а това  поставя под риск както  нейното здраве, така и това на нероденото й дете. Затова се присъединихме към писмото, което Светла Енчева е публикувала в блога си:

До
Комисар Валери Димитров
Директор на ОД на РДВР – Монтана

Уважаеми комисар Димитров,

В резултат на разпореждане на РДВР – Монтана, вече повече от месец арменската гражданка Аревик Шмавонян пребивава в СДВНЧ – Бусманци. Известно Ви е, че понастоящем Аревик е в третия месец на бременността си и в много тежко здравословно състояние, не е в състояние нито да се храни, нито да спи, непрекъснато има гадене и повръщане, откарвана е два пъти в болница в безсъзнание. Въпреки състоянието си, тя продължава да бъде затворена в „дома“ в Бусманци в стая с още десетина жени, без адекватна медицинска, а и всякаква, грижа.

Комисар Димитров, не бих искала да се съмнявам във Вашата добросъвестност. Вероятно сте решили, че по този начин се придържате към закона. Но придържането само към едни точки от закона и пренебрегването на други не означава спазване на закона. Знаете освен това, комисар Димитров, че международното законодателство е с приоритет пред българското.

Според Директива 2008/115/ЕО, принудителното задържане е крайна мярка, която се прилага, когато са изчерпани по-леките мерки, например подписка. Аревик не е извършила престъпление, не е заплаха за националната сигурност, не се е опитала да се укрие. Нещо повече – семейството на нейния приятел и е осигурило издръжка и адрес на пребиваване, а бащата на приятеля ѝ е подписал нотариална декларация, че е неин гарант. Кое, тогава, налага задържането ѝ? И то по време, когато тя е била с разрешение за две седмици да се движи свободно в страната от Агенцията за бежанците?

Това не е всичко – според решение на Съда на Европейския съюз в Люксембург от 30.11.2009г. по дело С-357/09 PPU (случаят „Саид Кадзоев“), принудителното настаняване на чужденци може да бъде единствено с цел депортиране. Аревик обаче не може да бъде депортирана, по няколко причини:

– чл.67, ал.1 от Закона за убежището и бежанците ясно показва, че до влизането в сила на съдебно решение процедурата по депортиране не може да се приложи
– Чл. 3 на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, по коята България е страна, гласи: „Никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отношение или наказание.“ Да се държи затворена и без достъп до медицинска помощ една бременна жена в тежко здравословно състояние определено е нечовешко отношение, а също и наказание. Освен това е и унизително.
– депортирането на Аревик в този момент също би бил нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ – би било изтезание, ако тя бъде принудена да пътува в това тежко състояние
– чл. 8 от ЕКПЧ и чл. 5, ал.4 от Конституцията на Република България защитават правото на неприкосновеност на личния и семейния живот. Технически Аревик не може да сключи брак с бащата на детето си, тъй като той е без документи за самоличност, но принудителното й отделяне от него грубо би нарушило правото й на личен живот. А и семеен живот, тъй като тя има връзка с Давид Арутюнян, бащата на детето, от пет години, и откакто е в България, е живяла с него на семейни начала. В перспектива биха се нарушили и правата на детето, понеже принудително ще бъде разделено от баща му.

Поради гореизложените причини Ви призовавам приложите закона, като незабавно издадете заповед за отлагане на депортирането и за освобождаване на Аревик Шмавонян от СДВНЧ – Бусманци.

Комисар Димитров, от интернет страницата на РДВР – Монтана научих, че сте баща на две деца. Моля Ви, не рискувайте други два човешки живота – на Аревик Шмавонян и на нероденото й дете.

С уважение,
Светла Енчева

Ако искате да помогнете, можете да подпишете това писмо с името си, (можете и да променяте съдържанието му) и да го изпратите – за предпочитане в хартиен вид, с обратна разписка, защото това е начин институциите ни, намиращи се някъде далеч в миналия век, да ги приемат по-сериозно.

Адресът е:

ОД“Полиция“- Монтана
пощ.код 3400
гр.Монтана
бул.“Александър Стамболийски“№2

тел.: 096/ 396 396

Проверявайте блога на Светла, където може да научите повече за ситуацията.

Ние, екипът на ILLFB се включихме и всеки от нас прати хартиено писмо (защото и-мейлите лесно биват игнорирани, пък и конкретно тия тупани не признават мейли принципно), лично, подписано с имената ни. Може да е малко, може да е по-скоро жест, но от друга страна е пример, че толериране на откровеният тъпизъм, дебелокожие и глупост на администрацията на България няма да се търпи. А и всъщност от нас може да зависи доста повече, отколкото сме склонни да мислим… знае ли човек.

Писахме и пратихме, с надеждата, че следващият път, когато се случи нещо (а следващ път задължително ще има), ще бъде малко по-бързо и лесно задействан държавният апарат и по-малко хора ще бъдат премазани в колелцата му, писахме дори, с наивната надежда, че в някакъв момент машината в действителност ще заработи в полза на хората, а не през тях.

От Редакцията
Жилов, Енея, Дения, Биляна, Хел, Митко, Ани, Юлия

14 thoughts on “Писмо в защита на Аревик

  1. Благодаря за втората поред подкрепа от този блог!

    (Само да уточня, че се казвам Светла, не Светлана – всичко друго си е на мястото в поста.)

  2. Историята е чудесна за филмиране, много чувства, тъмни сили пречат на любовта, хуманисти борят системата, но…

    Ако законът е на страната на Аревик, защо са нужни писма и то точно до престъпилите го? Не би ли трябвало да се насочат към по-висока инстанция? Ако пък законът не е на нейна страна, какво ще помогнат писмата? Молба за амнистия ли представляват?

  3. Хората, които съзнателно отказват да помогнат, за да не носят отговорност са ЛОШИ хора. Всяка система функционира благодарение на хората, ако системата е сбъркана и срещу нея няма вътрешно съпротивление, това означава, че и хората в нея са сбъркани

  4. Невромантичен, то това е идеята, че тя не е пристъпила закона по никакъв начин.
    Тъй като държавния апарат не работи от години, някак е прието, че и без това на никой не му пука, а чрез писма, активност и нетърпимост към глупости, се показва, че апарата ТРЯБВА да заработи.
    Да, получава се, че се оплакваме от бога на бога, но другият вариант е протести, бунтове, революции… което е друга бира.

  5. енея, държавния апарат си работи и още как. свалете розовите очила. бусманци не е „патологично“ пространство в демократична европа, някакси аномалиен резултат от случайно чиновническо недоглеждане. бусманци е нормален и фунционален за системата, нормален резултат от политиките на „zero tolerance“ от 80те.

    • Бай Далай, не съм съгласна. Бусманци, ако беше нормален и функционален елемент от системата, щеше да приема шепа хора за минимални срокове, само докато се уреди депортирането им – това в нормалния за системата случай би трябвало да отнема дни, не месеци и години. В момента центърът в Бусманци не е израз на zero tolerance, а на абсолютната безпомощност и липса на въображение (или воля) на българските смотльовци с власт да решават един постоянно възникващ проблем – какво да правят с хората, които поради административни пречки, не поради престъпление, се оказват без документи в чужда държава и които по една или друга причина не могат да бъдат изпратени обратно в съответната държава на произход. В нормални обстоятелства всички тия административни пречки имат напълно нормални законови решения, ама за да се стигне до тях, някой трябва да си даде зор и да си помръдне някой пръст. Тоя път не са виновни 80-те, тва е просто изкривената през българска призма интерпретация на спорната и с доста недостатъци обща европейска политика в тая област, която се прилага от десетина години. Или ок, виновни са 80-те заради това, че безхаберието продължава да е нещо нормално, а мисленето – мръсна дума.

  6. И още нещо – извинете ме за многословието, но позициите от типа „тя държавата си е такава, вземете да прогледнете, за България това е нормално“ ме изкарват извън кожата ми. Бусманци Е аномалия. Ако не беше аномалия, нямаше да има спечелени дела срещу съмнителните практики на задържане в центъра. За справка:
    http://lcribg.wordpress.com/2009/12/01/саид-кадзоев-и-имигрантите-в-ес-бележа/

    За съжаление все още тези дела са малко, но със „сваляне на розовите очила“ няма как да станат повече.

    • не си ме разбрал/а. бусманци е аномалия спрямо някакви базисни демократични ценности, които нормалните хора подкрепяме. бусманци не е аномалия за неолибералната наказателна държава, каквато е вече всяка държава в европа и северна америка. в европа има десетки такива затвори като бусманци, и в някои случаи с доста по-тежки условия дори и от бусманци (примерно в малта и италия).

  7. Първо трябва да се уточни дали въпросните двама имат законни основания да получат един или друг статут. Няма как да се защитава незаконна кауза, нали разбирате? Момчето щом живее в България от 6-годишен защо не си е уредил досега статута?
    Депортирането им едва ли е „смъртна опастност“. Все пак говорим за Армения, не за Сомалия или Афганистан.
    Съгласен съм, че административния апарат е муден и неефективен, но емоционалната реакция не е печелившата. Съжалявам, че звуча студено и безстрастно, но закона работи така, безчовечно.

  8. Лидия отговаря много добре на тези въпроси.
    Ще цитирам:

    Защо настояваме за освобождаването на Аревик?

    ПЪРВО: Защото е незаконно. В Бусманци по закон принудително се настаняват чужденци, за които е официално решено да бъдат депортирани. В момента спрямо Аревик няма такава мярка. На 30 март е регистрирана молбата й за получаване на хуманитарен статут. Докато трае съдебната процедура, законът повелява Аревик да бъде на свобода. (Ако искате да проверите според кои закони, членове и алинеи, можете да посетите публикацията в блога на Правната клиника за бежанци и имигранти – към края й ще откриете линк – документ, в който Адвокат Иларева е изложила правните си аргументи)

    ВТОРО: Тя не представлява заплаха за националната сигурност. Родителите на приятеля й са поели официално отговорността за нейното настаняване и издръжка.

    ТРЕТО: Освен че е бременна, здравословното й състояние е силно влошено, а в Бусманци не могат да й бъдат осигурени нормални условия и медицинско обслужване.

    Останалата част от публикацията на Лидия е не по-малко важна и сериозна, но смятам, че това, което цитирах е ключово, защото Фродо не е първият, който смята, че Аревик е направила нещо, за да бъде изпратена в дома. Иначе трябва да се приеме напълно, че законите не защитават от ничии своеволия.

  9. 1. Аревик има решение за депортация, което временно е спряно до произнасяне на съда в София!
    2. Те родителите на Давид собственото си дете са прецакали с документите, та това момиче ли ще оправят? Те и на поканата и за виза за един месец са гарантирали, че тя ще си иде в Армения, ама не! На тези хора изобщо не трябва да се вярва!!!
    3. Господин Андреев по телевизията ясно заяви, че 13 пъти е посещавала лекар от които 3 пъти МИ на МВР ! Всички лекари и изследвания са показали, че момичето кара нормална бременност!
    Всичко останало са инсинуации и манипулации правени с цел протакане на процедурите за екстрадация с цел да роди в РБ !!! Смятам, че държавата няма да допусне да се нарушат законите в този случай!!!

  10. Не спря да ни хвалиш хубавата и законна държава, дето постъпва незаконно и нечовешки със собствените си граждани:

    http://dilmana.web-log.nl/mijn_weblog/2010/04/post-4.html

    Ако такъв е комунистическия произвол на полицията спрямо обикновени невинни българи, какво остава за чужденците?

    Държавата ни е малка, назадничава и затънала в лайна, но за сметка на това изпълнена с маймунската гордост на националисти и ксенофоби като теб. И колкото повече затъваме, толкова повече фашагите се увеличават. Затова над 2 милиона българи отидоха да живеят в други държави, които не страдат от такова безпокойство за „етническата си чистота“ (та да откажат на човек, живял от най-ранно детство там документ, защото трябвало да ходи в казармата в своята „родина“).

  11. Pingback: Случаят на Аревик и Давид получи безпрецедентен обществен отзвук « Правна клиника за бежанци и имигранти

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s