Адекватност

Преди няколко дни в София имаше протест относно защита на животните. Причината за простеста беше кучето Мима, защото някакъв урод беше отрязал и четирите му крака. Цялото събитие доведе до създаването на закон, който на теория трябва да вкара 2/3 от жителите на България в затвора, защото според него всеки, който убива животни, е престъпник. Бързата работа, срам за майстора.

Похвално е, че сме толкова загрижени за света около нас, направо впечатляващо.
Обаче… 2 напред, 1 назад са крачките, които правим за пореден път.
Реакцията на обществото (каквото е и до колкото го има) относно съдбата на човешко същество далеч не е толкова активна… или видима.

Ако Аревик беше планина или куче, хиляди граждани щяха да излязат в нейна защита. Щяха да организират протести пред парламента, подписки в интернет, каузи във Facebook. Ако Аревик беше планина или куче, щяха да я дават по телевизията, зрителите щяха да подсмърчат и в резулат гражданското общество щеше да извоюва спасяването на Аревик. – твърди Светла. Налага ми се да се съглася с нея.

Аревик е момиче от Армения – младо, влюбено в арменското момче Давид от българския град Монтана, бременно и в много тежко здравословно състояние. И затворено в концлагера в Бусманци.

Аревик и Давид се запознали по интернет и от чат на чат – влюбили се. И така – четири-пет години. Давид обаче е един от многото нелегални чужденци в България. Дошъл със семейството си преди много години, отраснал в България, чувства се българин. Ама куцуз – цялото му семейство получило статут на постоянно пребиваване освен него, защото е мъж и трябвало да отбие военния си дълг от три години в Армения, която практически не познава. Давид, както много арменски младежи в България със същия проблем, естествено, не ще. Поради тази причина Българската държава масово ги обрича на нелегалност. Въпреки че едва ли се сещате за някого, изпратен в България от САЩ, Германия или където и да е, за да отбие дълга си към родината (по времето, когато казармата у нас беше задължителна), или оставен в негелалност в тези страни, защото не е поискал да бъде войник в България. Ако все пак Давид замине за Армения, го чака десетгодишна забрана за връщане в България – страната, в която иска да живее.

Както и да е, понеже Давид не може да отиде в Армения при Аревик, Аревик идва в България при Давид с едномесечна виза. Абсурдният момент е, че на практика тя няма право да остане за постоянно в България, защото не може да се омъжи за Давид, понеже той няма лични документи. И след като месецът на щастие изтича, започват мъките – Аревик търси легални начини да остане в България, но получава отказ. След известни перипетии получава разрешение да остане за 14 дни, но на деветия ден… е затворена в концлагера за чужденци в Бусманци* – сякаш е терорист, заплаха за националната сигурност.

В Бусманци Аревик разбира, че е бременна. Първоначално се опитва да бъде позитивна, но бременността й се оказва тежка. Предполагам, че причина за това е и стресът – да се окаже в затвор, с неясно бъдеще, разделена от Давид, с много непознати жени в една стая, строг режим, да не изключваме и храната… Каквито и да са причините за състоянието на Аревик, то е факт – тя не може да се храни и повръща непрекъснато. Водят я в болница единствено тогава, когато припада, аз поне знам за два-три пъти. Като я посвестят, я връщат обратно в Бусманци, защото не е здравно осигурена, а пък съдът в Монтана смята, че след като има заповед, че тя не може да остане в страната, трябва да я държат в Бусманци. Не я връщат обаче и в Армения.

След филма на Иван Кулеков за Бусманци и особено след гладната стачка в „дома“ (реакция на арестуването на шефовете на дирекция „Миграция“ и Агенцията за бежанците), доста жени с деца бяха освободени оттам. Това е положителна стъпка, но защо държат затворено едно бременно момиче, което не е извършило престъпление и чиято единствена вина е, че иска да бъде с човека, когото обича?

Лесно е да защитаваме горите и планините (освен когато  си хвърляме боклуцитев тях и искаме да ги застрояваме) – те просто са си там и не ни пречат. Лесно е да защитаваме и животните – макар че имат емоции, те нямат ценности и интереси.

Най-трудно е да защитаваме чуждите хора… защото не искаме да приемем, че са толкова хора, колкото и ние.

Цялата ситуация демонстрира пределно ясно, че държавата ни не е неадекватна само по отношение на собствените си граждани, а към всички, които по някакъв начин са имали нещастието да се окажат между зъбците на административният й апарат.

Следващото, което би трябвало да следва като извод е, че промени са необходими, но не просто промени за отбиване на номера, а адекватни и точни…

Не е ясно какво ще стане с Аревик и Давид. Неофициално чух, че до седмица ще я пуснат, но никъде не успях да намеря официално лице, което да потвърди тази информация, имейлите ми остават без отговор, а по телефона ме препращат в спретнати кръгчета напред и назад.

И после?

_________________

* – изпращането в Бусманци по принцип трябва да е крайна мярка – за чужденци, за които има заповед за принудително отвеждане от страната и сериозни опасения, че могат да се укрият и/или са заплаха за националната сигурност, такива неща. Предполага се, че този „дом“ е просто нещо като депо преди предварителното отвеждане от страната. На практика обаче там се вкарват всякакви чужденци, които по една или друга причина са без документи – например, не са платили такса, за чието съществуване не са знаели и хоп – им взимат документите.
– до преди няколко месеца нямаше максимален срок за задържане в „дома“. Но към края на годината държавата се „сети“, че трябва да спази Директива Директива 2008/115/ЕО, която е приела през май 2009. Според тази директива, максималният срок за задържане не може да надвишава 6 месеца. При изключителни случаи се допускат 18 месеца. Сещаш се, че според тези, от които зависи, повечето случаи в Бусманци са изключителни.