Образът на жената в Библията

Ким и Злободневно отвориха темата и смятам, че този текст успешно се включва към дискусията относно сексуалност, хомосексуалност и как стоят нещата по принцип и на практика.

Немалко пъти библейският текст е ставал обект на тълкувания и дискусии както в цялост, така и в отделни свои пасажи. Много учени и НЕучени хора са правили опити за пространно тълкувание и обяснение на библейския текст, според своите цели и според критерии, които невинаги могат да се нарекат обективни. Една съществена и все по-набъбваща част от тези коментари е посветена на женските образи или образът на жената в Библията.
Популярната християнска (и юдаистка) култура от векове е обикнала хипотезата за сътворението на човека, в която жената и женското начало се явяват по-късно от мъжа и мъжкото начало. За начало на женското съществуване се счита изваждането на Адамовото ребро и превръщането му в жена (Битие 2:21-22). Според тази трактовка, жената се явява „подходящ помощник” на човека-мъж, който не открил сред земните твари своя сродна душа и бил самотен. Вероятно поради дълготрайното влияние на патриархалния строй тази трактовка на проблема за произхода на жената според Библията е много по-обикната, отколкото другата. Според другата версия (или по-скоро това, което ни дава самият текст преди изваждането на реброто Адамово) мъжът и жената били създадени едновременно:

„и Бог създаде човека по Своя
образ; по Божия образ го създаде:
мъж и жена ги създаде” (Битие 1:27)

Дори само този малък пасаж от необятната книга може да даде повод за обширно и задълбочено изследване, както на каноничния текст, така и на неговите варианти, а също така и на нагласите в обществото, не малка част от които са плод на архетипите заложени в Библията и станали сякаш част от генетичния код на християнската част от човечеството.

Първият вариант затвърждава вторичния произход на жената. Ако изходим от нея, можем да стигнем до извода, че жената не само произлиза от човека-мъж (а не пряко от Бога), но и е създадена да му служи за помощник. Това означава, че човекът-мъж има определени права над нея, така както има права над останалите живи същества, които Бог създава, за да му бъдат другари на земята. Тази концепция за произхода на жената може да служи като доказателство за небожествения произход на жената и за натоварване на образа й с отрицателни конотации. Ако приемем, че Ева е не просто първата жена, а първообраз на жената събиращ в себе си всички потенциални нейни проявления, не като определен фикционален герой с определена мисия, а като истински извор, утроба на женското, то обявяването на нейния непряк божествен или небожествен произход несправедливо предопределя натоварването на женското начало с отрицателни характеристики още преди да са се проявили каквито и да било конкретни действия.

От друга страна, вторият разказ за сътворението на човека може да се разгледа от еволюционистка гледна точка и тогава ще излезе, че жената не само не е вторична по отношение на мъжа, а стои по-високо от него в еволюционно отношение. Разказът за работата на Създателя по създаването на света започва от „най-простите неща”, от неживата природа и с всеки изминал ден Той сътворява все по-прекрасни и по-сложни неща и същества, човекът, сътворен в шестия ден от седмицата представлява венец на божествената креация – той е най-прекрасното Негово творение, единственото създадено по образ и подобие божие. Тогава, ако човекът-жена е създаден след венецът на божието творение, то тя би стояла по-високо в йерархията на божиите създания.
Както се видя от разсъжденията по-горе, еднакво лесно е от една неегалитарна постановка за произхода на човека (мъж и жена) да се изведат тези и доказателства в подкрепа и на висшестоенето на мъжа, но и на жената.

Другата версия за произхода на жената насочва към схващането на Бога като ендогенно, мъжко-женско цяло. Тази версия е не само по-демократична, но и много по-достоверна в контекста на съвременните схващания за култура и пол. Този разказ за „ставането” на човека ни е предложен от редакторите на Библията преди разказа за направата на адам-а от кал и на ева-та от реброто му. Случайно или не обаче, първият разказ не е обикнат от нито от юдаизма, нито от християнството. Все пак, той ни дава представата, че за да се случи човекът, Бог е разделил единната си същност на две равни половини, които представляват човека като мъж и като жена. Това означава, че Бог има мъжко-женска същност, според която двата пола са равнопоставени, т.е. нашият Бог не е нито мъж, нито жена, въпреки че според някои теоретици, в Библията Бог се отнася към човека така, както мъжът към жената. Това твърдение е много интересно, защото обикновено случващото се с жените в Библията илюстрира някакъв вид наказание и/или подчинение. Жените рядко излизат от шаблона на патриархалното библейско семейство, в което ролите са строго разпределени според биологическата роля на жената и съответно на мъжа, където жените не се показват пред лицето на Бога, където дъщерята се цени по-малко от сина и т.н. От друга страна обаче, самият библейски текст предлага и друг тип женски образи, които излизат от рамките на този шаблон, особено в извънредни ситуации, когато трябва да защитят децата си, себе си, бъдещето.

В зависимост от това как се тълкува Сътворението, може да създаде цялостен модел, през който да бъдат разглеждани женските образи в Библията. Те могат да бъдат опростени до фигури подвластни на мъжете, които управляват света. Могат да бъдат грешници и блудници, които изтърпяват жестоки наказания. Накратко казано, могат да илюстрират слабостите на човека или слабия (вид) човек, който понася на земята наказания за престъпването на божиите закони.

Интересно е тълкуванието на десетата заповед дадена на Мойсей, в която се казва, че човекът (което означава мъж) не бива да пожелава всичките собствености на ближния си (пак човек и пак мъж) в т.ч. и неговата жена. От една страна, това буквално означава, че жената е собственост на мъжа-човек, че тя си остава негова собственост, докато той не се откаже от нея, защото друг не бива да я пожелава. Това буквално означава, че жената може да пожелава човека на ближната си, щом като няма изрично предписание. Разбира се, че не, защото за онзи културно-исторически момент желанието на жената е невидимо, тя самата е незабележима. Точно затова не бива да бъде пожелавана, ако е нечия и точно затова на нея дори не й се полага закон за непожелаване на собственостите на ближния, защото се знае, че тя не може да пожелава. Това е толкова ясно и очевидно, че не се нуждае от нормативизиране.

Единствената роля на жената, която е едновременно само нейна и не попада в полето на опростено или подценяващо тълкувание е ролята й на майка. Този образ е натоварен с толкова богата символика, при това от незапомнени времена, че е трудно да бъде тълкуван еднозначно. Той не включва в себе си само детеродните функции на жената, а и последващото отглеждане и възпитание на (мъжките) децата. Жената-майка в Библията винаги носи асоциацията с Богородица, с всеопрощението и собствено женската мъдрост, оживяваща в „умното” женско говорене, в даването на съвети, пророчества. От друга страна, дори и като блудници и грешници образите на жени в Библията могат да се схващат като алегорични образи, които далеч надхвърлят отредената им сюжетна роля. Техните жестоки наказания изобразяват, дори материализират представата на човека за божия гняв ( в контекста на схващането, че мъжът се отнася към „слабия” човек-жена, така както Бог се отнася към „слабия” Човек) и божието наказание. Отвъд конкретното престъпление и наказание, за което текстът разказва, стои идеята за престъпването на Закона въобще и наказанието въобще. Това са поучения както за мъжете, така и за жените.

Но образите на жени в Библията дават и друг поглед върху тяхната роля и функция. Те могат да бъдат пророчици, да осъществяват пряка връзка с Бога, но не в ролята на свещеници (роля обвързана с кастова, социална и полова принадлежност), а като пророци. Появата на такива образи, съвременната наука обяснява с привидната потиснатост на женското в Библията, с невъзможността за скриване на женската същност на Бога, която „избива” в различни времена в образите на жени-пророци. Същността на пророчеството, неговото мистично-екстатично начало отрежда на жената образ на жрица, такива каквито познаваме от древните религии и митологии и всъщност осъществява липсващите женски божества в християнството.
Женски е и образът на Светата премъдрост София. Нейната фигура, същност, „поведение” и пораждане са обект на сложни анализи възлизащи на хиляди страници, защото тя присъства в света на Бога и на хората (едновременно?) още от самото Сътворение и преди това. Нейното обяснение и „битие” се търси както в каноничния текст, така и в текстовете, които са останали извън него. Най-обобщено нейното присъствие, гледано като образ на женското е нехарактерно и ненормативно. „Поведението” на премъдростта повече прилича на това на блудницата (която говори, желае, показва се в публичното пространство), отколкото на това на добрата съпруга (която е мълчалива, почтителна, скромна, подчинена, без свои желания, които да излизат извън рамките на семейството). Светата премъдрост може да се гледа като въплъщение на божественото или дори като отделно божество, защото в повечето случаи нейното присъствие е вече-тук, тя е несътворена и изначална. Единствено в книгата на Исус Сирах тя е представена като „произведена, премерена и видяна” от Бога. В едни моменти Светата премъдрост се появява като самостоятелен образ, на който се приписват божествените дела на земята. В други моменти тя прилича на божествена съпруга или дъщеря, която коменсира отсъствието (или прекъсването) на традиционен култ към богиня.

Женските образи в Библията, макар и малко на брой, дават повод за неизчерпаеми научни спорове и тяхната символност и значение не могат да бъдат обяснени в няколко думи или дори в няколко страници. Проблемът за женското присъствие в Библейския текст сигурно ще продължи да вълнува научната, пък и широката общественост, още повече с все по-модерната тема за половете, междуполовата дискриминация и пр. Това, което може да се направи като извод от краткото изложение по-горе е, че женската роля в Библията има много по-дълбока същност и смисъл от това, което сме свикнали да й отдаваме. Женските образи са натоварени с много функции и често придават на текста мистичност и осезаема свързаност с божественото, като пророчици или като персонифицираната Премъдрост. Със сигурност може да се твърди, че в образа на жената се открива и човешкото (което я прави човек) и божественото (което я свързва с бога), толкова колкото и в образът на мъжа.

15 thoughts on “Образът на жената в Библията

  1. Най-силно ме вбесява подобно „вторично“ отношение към жената от страна на мъжете, които „забравят“, че са родени от жената и без нея не би съществувал човешкия род.
    Далеч не съм феминистка, но като всяка жена се дразня на неравностойното третиране, още повече, че познавам жени в пъти по-силни, умни и успели от който и да е мъж. А истинските мъже, некомплексирани и с достатъчно самочувствие, че да не им е нужно да се доказват на фона на по-слабите – те са все по-малко.
    Мъжете като по-силни (физически) понякога си поволяват повече от нормалното.
    Става дума за елементарно възпитание.
    Преди да унижиш някоя жена, преди да насилиш, удариш или обидиш – отвори очи и си помисли, че там може да е майка ти. Или дъщеря ти. Велики вожде.
    Ролята на жената в обществото е далеч по-цветна и интересна. Тя е майка, съпруга, крепителка на дома, освен всичко това, тя умее да се доказва и на мъжките фронтове, в кариерата и навсякъде. И честичко зад успелите мъже стоят силните им жени.
    Много жени вършат мъжки неща. Освен всичките си женски задачи.
    Не го казвам, защото съм жена. А защото много отдавна би трябвало да е изкоренено закостенялото схващане, че цената е просто жена и нейната функция е да ражда деца. Само. И дори само това да беше – достатъчно е, за да се третира с уважение. Най-малко. Но все по-често виждам, че има хора, които подценяват нежната част на човечеството или гледат на жената като на инструмент за разплод и удоволствие.

    • „Далеч не съм феминистка, но като всяка жена се дразня на неравностойното третиране“ – а според теб какво означава феминистка, ако несъгласието с неравното третиране по пол не те прави такава?

      • Ти пък, не знаеш ли? Феминистка значи дебела, обрасла с козина, креслива, мустаката горгона – наш човек, един вид.

  2. Не виждам защо има нужда от толкова задълбочени анализи на текстове от библията. Нито какъв е изобщо техният смисъл, след като е ясно, че библията е просто отражение на тогавашното общество – по-голямата физическа сила на мъжа е определяща за господстващото му положение още от пещерни времена та чак до тогава и всяка идеология, стремяща се да спечели симпатиите на това общество е трябвало да се съобрази с това.

  3. Защото Лонги, Биа, процентът християни на планетата е: 33%, следвано по петите от исляма 21%.
    Защото все още папата и католическата църква имат огромно влияние над живота (и смъртта) на много хора, които вярват в тези представи и конструкти на половете. Само да припомня за последните няколко изпълнения на папата: – твърдението, че презервативите са безполезни и да не се носят. – еманципацията е лошо нещо, жените да се върнат в кухнятата. – да не се съдят и да се прощава на „грешниците“, като става дума за свещениците педофили, които много рядко са наказвани от църквата, а в повечето случаи просто са премествани на друго място, давайки им възможност да продължат.

    И това са нещата, които са били толкова чудовищни, че са направили впечатление, но много други са игнорирани, просто защото се смятат за напълно нормални, особено доктрината за положението на мъжете и жените в обществото, грехове, чувство за вина и прочие.

  4. А, недейте така. Библията насърчава жените, които съблазняват по богоугоден начин😉. Вижте притчите за Юдит и Холоферн и за Рут и Наоми.

  5. Жената също така е „съблазнила“ мъжа, той е изял плода на познанието заради нея. Тя е виновна, защото поради слабостта си първа се е поддала на първородния грях (който се предава от поколение на поколение до днешни дни). Нещо като Пандора, която е отворила кутията заради женското си любопитство и заради нея всичкото зло е нахлуло в Света. Жените като източник на греховна съблазън са и един от мотивите за засилване на омразата към тях и лова на вещици по време на Средновековието.

  6. Единствените митологии (за религиите не съм толкова сигурна), които имат умерено положително отношение към жените са египетската и келтската (до някаква подобна степен и скандинавската). Във всички други женското = негатив.

    Дискусията е интересна (поне за мен) не толкова заради омразата, стереотипите и пр. (които много хора са склонни да твърдят, че са останали в миналото, неспособни да се замислят или осъзнаят, че миналото има пряко отражение на настоящето и бъдещето), колкото начинът, по който е било конструирано цялото нещо и оправдателните методи, с които е било представяно като нормално. Вид упражнение по приложно сравнение между минало/настояще.

    Поне за мен изучаването на миналото не е толкова зазубряне на грешките с надежда да не бъдат повторени, колкото изучаване и разбиране на начините на мислене довели до тези грешки, за да не се повторят. Съответно изучаването на софистиката, изкривената логика и всички останали примери на демонизиране, които религиите ни демонстрират, биха били полезни, за да разберем, че дискриминирането, стереотипизирането на хората само води до момент, в който хора клатят изумено глави и не могат да разберат как е можело да се вярва в подобни глупости.

    • В индийските митове женските образи далеч не са негативни, само защото са женски. Там идеята за подчинение на жената като идеал за съпружеско съвършенство се появява по-късно, с Рамаяна, която бележи границата между митология и зараждане на литературата на Субконтинента. Но женските божества в индийските митове имат горе-долу същите способности, сили, слабости и падения, както и мъжките.

  7. не съм запознат с египетската и келтската култури.

    за келтската ми е ясно, че е била по особен начин матерналистична, но можеш ли да кажеш защо защо египетските митологии са с положително отношение към жените?

  8. Не.
    За съжаление мога само да спекулирам, но смятам, че метереологията играе сериозна роля в това. По-малки трудности, няма опасност да умреш от студ, изяден от мечка или вълци.
    Но това си е моя хипотеза, доказателствата ми са косвени.
    Мога да ти препоръчам няколко автори, които правят интересни ревюта на митологията на света.

  9. Една нелоша статия но пълна с грешки.
    Това означава, че Бог има мъжко-женска същност – Бог е Дух облечен в нетление и светлина . Единственият човек който го е видял е Мойсей при връчването на скрижалите на завета. Показана е само петата МУ.
    Еволюцията е едно плитко тъпоумие.В какво еволюира едно лайно – разбира се в оборска тор. В какво еволюира едно мъртво тяло – разбира се в пръст и червеи.
    А за образът на жената в Библията – добрите текстове се намират в Посланията на апостол Павел към коринтяните и евреите .
    Чрез вяра и самата Сара (бидейки неплодна) доби сила да зачене и, въпреки възрастта си, роди, защото счете за верен Оногова, Който се бе обещал.И поради това от едного, и при това заматорел, родиха се толкова много, колкото са звездите на небето, и колкото е безбройният пясък на морския бряг.ПОСЛАНИЕ ДО ЕВРЕИТЕ-11,11

  10. Ти съзнаваш, че Библията е писана от хора, а не е получена по Небесния факс, нали?
    Официалната теория (на християнството поне), че е писана под влияние на свръхестествени сили и влияния. Т.е. подлежи на критика.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s