За четене:

Ето ги и тазседмичните интересни линкове, които ни направиха впечатление.

Бояна Роса – „мъжките българи и женските българи“ на Менда Стоянова

Сексуален тормоз на работното място. Случва се.

Амбър анализира The Blind Side

Светла изразява потреса си от отразяването на 8 март по НТВ и не само

Детето коментира абсурдната наредба приета миналата година в Пазарджик, според която демонстрацията на ориентация е незаконна

Карен и жените в комиксите

Хатор критикува чувството за хумор на Fox, според които Синдромът на Даун е много смешна тема

Аксиния пише за отношението на журналисти към смъртта на човек като към нещо смешно

Ако искате да ни препоръчате нещо, да коментирате, да изразите несъгласие или просто да кажете здрасти, можете да ни драснете ред, както на редакционния имейл (itlookslikefeministblog[at]gmail[dot]com) или да коментирате в блога, стига да спазвате нашите правила за коментиране.
Хубав  и приятен уикенд.

9 thoughts on “За четене:

  1. Знам, има хора, които намират и Расате за интелигентен човек, но трябва ли да изграждаме стандартите си (и да толерираме, в този ред на мисли) превръщането на подобен род мислене в нещо приемливо и нормално?

  2. Мисълта ми по-скоро беше, че всяко нещо може да е смешно – и всеки може да се обиди от всеки вид хомор. Хуморът е характерен с това, че се подиграва, а подигравката може да обиди. Това не значи, че трябва да отричаме хумора.

    Това, че някой е преживял трудностите да гледа дете със синдрома на Даун и не приема подобен хумор е разбираемо. Но за други хора той си е смешен. Това не значи, че те са ненормални изроди, както не са такива и хората, които се смеят на вицове за блондинки, за мъж, връщащ се рано от командировка, за гейове, за балканджии и за всякакви други хора.

    Да не говорим, че хуморът със синдрома на Даун може да е смешен и за хора със синдрома на Даун, както показва опитът на Карлос Менсиа – американски комик, който прави такива шеги и изнася шоута в болници и центрове за хора с различни заболявания (вкл. и Даун).

    • Съгласна съм, че всеки вид хумор може да е смешен и че подигравката е тази, която е обидна. Но това не важи напълно, когато става дума за група, която е „различна“и среща много по-големи трудности и дискриминация (хора с физически и ментални увреждания, хомосексуални, транссексуални, етически малцинства). Мъжете, връщащи се по-рано от командировка, балканджиите и т.н. не са такава група.

      В компанията от незрящи, с които по едно време се движех, основна тема за шеги и закачки помежду им беше именно фактът, че не виждат. Но мислиш ли, че ако външен човек започне да си прави същите майтапи с тях, това би имало същия ефект? След като си бил подложен на дискриминация през целия си живот, след като си се наслушал на хиляди подигравки и обиди на чувствителна за теб тема, шегата престава да бъде просто шега.

  3. Лонги, според мен Синдромът на Даун не е подходящата тема, на която Фокс да се опитват да си остроят чувството за хумор по много причини, но основно, че тук е малко вероятно шегите да идват от хората със синдрома, все пак, ако си поне малко запознат, ще знаеш защо.

  4. Ужасиха ме коментарите под статията за сексуалния тормоз на работното място. Явно „сами са си виновни“ е преобладаващото отношение към този проблем, а той наистина е сериозен проблем. Един даже беше написал, че не може здрава жена с всичкия си, която ясное заявила, че не иска сексуален контакт, да бъде изнасилена – тоест ако тя не измисли начин да се спаси, вината си е нейна. Вбесява ме това снемане на всяка отговорност от този, който всъщност извършва престъплението. Невероятно е, трудно е за вярване, че логиката и здравият разум са толкова често побеждавани от предразсъдъците.

  5. Виж, това е страх, вменяването на вина на жертвата, кара останалите да вярват, че за тях също няма опасност, ако спазват правилата не се обличат по специфичен начин, не се държат по специфичен начин и пр.
    В пртивен случай трябва да признаят, че всъщност има хора, които просто обичат да прчиняват болка, че не им го пише на челата и че следващият път може да им се случи на тях.
    Не случайно най-честото сравнение с изнасилване/сексуален тормоз е с обир, в който държиш пари или ценности на видимо място при преминаване през несигурен квартал.

    Много символично, наистина, но и плашещо.

  6. Съмнявам се да е само това. Сигурно е и това, но едва ли е цялото обяснение. Според мен широко разпространената идеята за жената и нейните функции, както и желанието на мъжете да се оневинят, понеже така им изнася, бидейки мъжки гледни точки, са основните, универсалните гледни точки; и понеже ние всички живеем в това мъжкоцентрично общество, много хора (мъже и жени) попиват тези идеи без никога да подходят към тях с някаква критичност. Според мен това също играе роля в съгласието на мъже и жени, че жертвата има някаква вина.

  7. Всъщност срещаме същото отношение, когато мъж е жертва, така че според мен това е отвъд пола и върви към чистата психология на отричане.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s