Пол и Наука

Невробиологът Бен Барс има уникален поглед към твърдението на бившия президент на Харвад, Лорънс Съмърс, че вродени различия между двата пола могат да обяснят защо много по-малко жени, отколкото мъже, стигат до най-високите етажи на науката.

Барс е бил жена, но е сменил пола си.

В необикновената си критика публикувана на 12 Юли 2006г., биологът от Стандфордският университет – който е роден, отгледан и израснал като Барбара – разказва, как социалния му опит като мъж И жена му е дал специфичен поглед към предубежденията, които пречат на жените да успеят в науката.

След като претърпява смяна на пола през 1997, когато е на 42 години, Барнс си спомня как чул свой колега, неподозирайки за неговата операция, да казва: ”Бен Барнс направи страхотен семинар днес, неговата работа е много по-добра от тази на сестра му.”

Докато е бил жена студент в MIT Барнс разрешава комплексен математически проблем, затруднил много негови колеги от мъжки пол – работата му обаче е омаловажена от професора му с думите „Твоят приятел сигурно ти я решил.”

„Като цяло” – пише Барнс „основната разлика, която ми се наби на очи е, че хората, които не знаят, че съм си сменил пола, ме третират с много повече уважение”, отколкото докато е бил жена. „Мога дори да довърша цяло изречение, без да бъда прекъснат от колега мъж.”

Барс разказва, че промяната му дала възможност да участва в разговори, от които преди това е бил изключен. „В един разговор мъж хирург ми каза, че никога не е срещал жена хирург, която да е добра колкото мъжете.”

Думите на Барс, подкрепени със научни изследвания правят драматичен завой в противоречивата тема, започнала с предположението на Съмърс през 2005г., че „специфичните интереси” (свързани с половете) могат да обяснят защо има толкова малко жени учени в Харвард. След продължителен конфликт с Факултета по Наука и Икзуства, Съмърс подава оставка в началото на 2006г.

Този случай разпалва разгорещен спор между тези, които смятат, че теорията за вродените разлики е просто пример за сексизма, който пречи на жените да се развиват и насочват към специалността и други, които твърдят, че желанието за политическа коректност пречи на учените да дискутират и изучават темата по-откровено и безпристрастно.

Макар че има мъже и жени и от двете страни на барикадата, тази дискусия хвърля светлина върху пукнатините по границите на полът, които правят опитът и наблюденията на Барнс толкова необикновени. Той казва, че си е дал сметка, че много мъже не осъзнават специфичните привилегии, които им дава принадлежността към мъжкия пол, което ги прави неспособни да разберат ограниченията, които стъкления таван и дискриминацията оказва над жените.

Коментарът на Барнс е публикуван на 12 Юни 2006 в журналът “Nature” (имам достъп до споменатия текст, ако някой го иска, пратете ми имейл и ще ви го изпратя. Е.). Ученият е отнесъл дискусията до най-високите етажи на науката в САЩ, започвайки кампания, с която се надява да направи критериите за престижните награди в сферата по-безпристрастни.

В свое интервю, Нанси Андреасен (известна психиатърка от Университетът на Айова), се съгласява с Барс. Твърди, че й е отнело много време да убеди съпруга си, че към него се отнасят с по-голямо уважение, когато отиде на гишето за продажба на билети, отколкото към нея. Когато спряла да изпраща своите научни статии подписани с цялото си име и започнала да използвала инициалите Н. С. Андреасен, публикациите и са били много по-добре приети.

Андреасен, която е една от сравнително малкото жени, които са печелили наградата на Национален Медал за Наука, казва, че редовно й се припомня, че е жена в мъжка сфера. „Често ми се случва да съм сред група мъже и някой да дойде и да поздрави мъжете, без изобщо да ме забележи, защото в професионалните среди мъжете не са програмирани да забелязват жените.” – казва тя.”Когато най-накрая някой от мъжете подхвърли ‘Предполагам, че не си се запознал с Нанси Андреасън”, новодошлият се изчервява и казва „О, Нанси, приятно ми е!”

Съмърс не е отговорил на молбата за интервю, но двама учени, които Барс критикува наравно със Съмърс, твърдят, че невробиологът е представил невярно техните гледни точки и нечестно е атакувал онези, които не са съгласни с грубите обвинения в сексизъм и расизъм. Стивън Пинкер (Харвард) който е специализирал в сферата на когнитивната наука и биологът Питър Лорънс (Британска лаборатория по молекулярния биология в Кеймбридж) твърдят, че има убедителни данни подкрепящи твърдението, че интелектуалните способности на мъжете и жените се различават.

Макар да допускат възможността предубежденията към жените да са фактор защо има толкова малко жени в науката и двамата спорят, че това не е основната причина.

Пинкер, който се индетифицира като феминист, твърди, че експерименти са показали, че средно, жените се справят по-добре от мъжете в областта на математическите изчисления и способността за изразяване, докато мъжете са по-добри във пространствените визуализации и математическите анализи. Според него не е изненадващо, че в неговата сфера на езиковото развитие има повече жени, отколкото мъже, докато в инженерството има повече мъже от жени.

Необходимо ли е за прогресът на жените, те да бъдат неразличими от мъжете?” пита той. „Получава се объркване между равностойност и еднаквост. Нека приемем, че имаме доказателства, че има разлики между половете. Това прави ли дискриминацията срещу жени или мъже правилна? Моралният проблем със справедливото отношение към индивида не бива да се смесва с емпиричните проблеми.”

Лорънс намира за „утопична” идеята, че „един хубав ден ще има равен брой мъже и жени във всяка сфера, включително в сферата на научните изследвания”.

Той казва, че разнообразие от когнитивни разлики може да обясни до някаква степен сериозната разлика в съотношението между половете, както в неговия институт, където има 56 мъже и 6 жени учени. Но дори омаловажавайки ролята на сексизма, Лорънс твърди, че състезанието в науката е в полза на агресивните, амбициозни хора, повечето от които се случва да са мъже.

„Нека да се опитаме да търсим качествата, които действително ни трябват.” – казва той. „Вярвам, че ако направим това, ще избираме повече жени и по-деликатни мъже. Именно по-деликатните хора са дискриминирани в борбата за оцеляване.”

Барс и Елизабет Спелке (психоложка от Харвард), която е водила публичен дебат с Пинкер по темата, казват че нямат проблем с идеята, че двата пола се различават – въпреки че някои разлики, особено при децата, са обусловени от предубежденията на възрастните, които тълкуват по различен начин едно и също поведение, в зависимост дали се проявява сред момчетата или сред момичета.

Но заедно твърдят, че е трудно да се различи кое е следствие на природни дадености и кое на възпитание.
„Съмнява ли се някой, че ако учи по-усилено, ще се представи по-добре на изпит?” – пита Барс. „Съществуването на разлики в коефициента на интелигентност не означава, че те са непреодолими. Защо азиатските момичета се представят по-добре в математиката от американските момчета? Никой не смята, че това е заради вроденото им превъзходство.”

В нейния дебат с Пинкeр през 2005, Спелке твърди, че аргументите използвани в подкрепа на „вродените различия” биха звучали абсурдно, приложени към предишни епохи: „Няма да намерите азиатски или индийски лица в науката от 19-ти век. Може да се изкушим да приложим същия статистически модел на разсъждение и да кажем: ето, трябва да има нещо в европейските гени, което ги прави по-добри от азиатските гени. Или да се заинтересоваме какви са били действителните причини и как точно е изглеждал светът през очите на европейците в 19 век.”

”Мисля, че ще бъде полезно да се спрем и да се замислим защо почти всички Нобелови лауреати са мъже?” „Отговорът на този въпрос може би е същият, като причината защо всички велики учени във Флоренция са били християни.”

~

Благодарности на ГГЕ, който ни остави линк към тази публикация.

60 thoughts on “Пол и Наука

  1. Ако бях на мястото на Пинкер (с който имаме доста сходни идеи за света) щях да съборя цялата въздушна кула на социалните оракули със следния политически-некоректен въпрос: жена ли е бил всъщност преди операцията си Барнс? И логичния последващ въпрос. Коя нормална жена си прави операция за смяна на пола? Барнс е генетичен дефект, мъжки мозък с вагина. Съвсем очаквано той е поправил природната грешка. Оттук насетне опитите му да се представя за жена в миналото си са абсурдни.

    Без съмнение половите предразсъдъци съществуват и пречат на жените. Но опитите да се обяснят с тях всички биологични явления са чисто и просто литературен прочит на вселенската механика. Не е въпросът защо има по-малко жени в науката. Не е и въпрос дали могат да смятат или да играят шах. Въпросът е колко са жените с оставящо исторически следи въображение и/или лудост. Най-смелите и налудничави теории от жена които съм чувал са тези на Джудит Бътлър, която малко мъже ще разпознаят като жена, в смисъл че доста наподобява жени-спортисти на дългогодишна хормонална диета, разбирай препарати с тестостерон.

    Защо европейските гени да не са били по-добри от азиатските в 19 век? Защото е много модерно да се отхвърлят расите? Расите си съществуват независимо от вярата ви в тяхната липса. Проблемът идва когато се заиграва неправилно с думата вродено, в смисъла на константа идваща от Големия Взрив. Във всеки момент от времето има по-добра раса, също както вътре в една раса има по-добри, по-умни и по-красиви хора. Това не значи че утре ще е същото. Както и не значи че утре жените няма да имат повече тестостерон. Затова ви предложих да сменим думите мъж и жена с нови, политически-коректни. Раси има защото има гени. Ако една цивилизация развива сериозно наука или поне общество в сравнение с друга е неизбежно това да се отрази в гените и. Независимо какво мисли поезията.

    Добре че има хора като Пинкер които удържат социалния фанатизъм. Веднъж на една лекция поясни забавно думите на Томас Джеферсън в контекста на джендъризма и сие, а именно, че всички хора се раждат с равни права, което не значи че всички хора се раждат клонинги…

    Shoot me now.

    • Един от законите на Мърфи гласи „всеки проблем има просто, логично, невярно решение.“ Типичен пример за което е обяснението с гените.

      Да се обяснява социално поведение и последиците от него с „гени и хормони“ и „вселенска механика“ е не само опростенческо, но и невярно. А да се твърди, че качествата и интелигентността на човек има отношение към расата му, ни връща към нацистката псевдонаука евгеника.

    • През юни 2009, видях Джудит Бътлър на живо на една нейна лекция. Изглежда като дребничка, мила бабка и има невероятно излъчване. Никой не би могъл да я вземе за спортист, от който и да е пол освен, предполагам, след стабилно напушване.

    • „Без съмнение половите предразсъдъци съществуват и пречат на жените.“
      Ето за това е всъщност статията, и е без значение дали Барнс е бил истинска жена, или не.

  2. Как точно науката, която развиват в примерно в Германия е отразена в гените им и как гените на германците се различват от гените на българите в тоя ред на мисли?

  3. Ясно е, че все ще се намери някой, който да каже ‘ама хормоните й не са женски явно’, ето ви още един линк:

    What’s in a Name? Big Profits, Apparently

    Тази жена не си сменя пола, само името.
    Между другото, от години насам привеждам един личен експеримент, за който ще ви разкажа някой път.

  4. Съветвам ви да прочетете внимателно, от-до, дебата между Пинкър и Спелке, който Енея е линкнала. Пинкър излага достатъчно данни за генетичния фактор при формиране на социалното поведение. Не забравяйте че част от истината е забранена за всеослушание от морални подбуди. Интересно е, че в сблъсъка „nature vs nurture“ той заема умерена позиция, докато опонента е почти изцяло nurture-настроен, както и 99% от феминистите в блогосферата. Между другото мъжкия и женския мозък имат различно тегло (не намеквам нищо), но това сигурно е защото на момиченцата от малки им се втълпява че имат по-леки мозъци, а впослествие им се припомня в училище и на работното място.🙂 Ще ми се да цитирам огромни пасажи от словото на Пинкър, но за да не заемам излишно място ще сложа само тези дребни мислички:

    „But it is crucial to distinguish the moral proposition that people should not be discriminated against on account of their sex — which I take to be the core of feminism — and the empirical claim that males and females are biologically indistinguishable.“

    Economists who study patterns of discrimination have long argued (generally to no avail) that there is a crucial conceptual difference between difference and discrimination. A departure from a 50-50 sex ratio in any profession does not, by itself, imply that we are seeing discrimination, unless the interests and aptitudes of the two groups are equated.

    The idea that there are cultures out there somewhere in which everything is the reverse of here turns out to be an academic legend… the majority of the findings show amazing cross-cultural consistency when comparing males and females on cognitive tests.

    many sex differences can be seen in other mammals. It would be an amazing coincidence if these differences just happened to be replicated in the arbitrary choices made by human cultures at the dawn of time.

    There seems to be a widespread assumption that if a sex difference conforms to a stereotype, the difference must have been caused by the stereotype, via differential expectations for boys and for girls. But of course the causal arrow could go in either direction: stereotypes might reflect differences rather than cause them.

    • Женските мозъци са по-малки от мъжките като тегло – като съотношение маса на мозъка към масата на тялото всъщност са малко по-големи.

      • Браво Деня, на никой не му беше хрумвало да вземе под внимание относителното тегло. Винаги съм мислел че слонът е най-умното животно на планетата. Сигурен съм че при измерванията са сравнили жени-миньони с мъже-тежкоатлети.

        • Никога не съм твърдяла, че масата/теглото на мозъка е показател за каквото и да било. Ти тръгна с идеята да си мерим мозъците и заговори за тегло, а аз те поправих.

          • По-горе под различно тегло имах предвид относителното. Мерси за поправката.

          • Между другото мъжкия и женския мозък имат различно тегло (не намеквам нищо), но това сигурно е защото на момиченцата от малки им се втълпява че имат по-леки мозъци, а впослествие им се припомня в училище и на работното място.

            Интересно, след като от самото начало си имал предвид относителното тегло, защо тогава подчертаваш, че жените имали по-леки мозъци? „По-леки“ важи само в случай, че сравняваш обективното тегло.

          • от дебата: „There are many small differences in men’s and women’s brains, including the overall size of the brain (even correcting for body size), the density of cortical neurons, the degree of cortical asymmetry, the size of hypothalamic nuclei..“

            интересно ти от каква позиция се изказваш като многознайка.

        • Нямаш какво да кажеш и се хвърляш да обиждаш. Колко добре познато.

          Всъщност, neuromantic, си направих малък експеримент. Нарочно споменах относителното тегло на мозъка, без да уточнявам собствената си позиция, за да видя как ще реагираш. И ти реагира точно както очаквах.

          Тоест, спокойно използваш псевдо-аргумент (големината на мозъка), когато ти се струва, че е в твоя полза. Но когато се окаже, че всъщност не е в твоя полза, изведнъж писваш „Това не е аргумент!“. Понеже изобщо не те интересува кое е вярно и кое не е – интересува те само да докажеш с всички възможни и невъзможни средства собствената си теория – че мъжете са „природно“ умни, а жените „природно“ тъпи.

    • „and the empirical claim that males and females are biologically indistinguishable“

      Това пък точно никога не е било част от феминизма. „Different but equal“ е мотото на културния феминизъм (cultural feminism).

  5. Neuromantic се е самоотлъчил малко от собствената си логика в разнищването на казуса Барс. Значи, според него, Барс е бил умен за наука и преди да си смени пола/името просто защото още отпреди просто си е бил мъж в женско тяло и това обяснява как е имал способностите за наука преди голямата промяна. Ерго, жените си нямат големи способности там, а Барс е бил изключение потвърждаващо правилото.

    Обаче темата в случая не е как така Барс е бил сп0собен още докато е бил жена. Тази логика не обяснява защо уважението към Барс като студент и учен, докато е бил в женско тяло, е било толкова ниско, въпреки че резултатите от научните му усилия са си били също толкова добри както и след като си е сменил пола и името. Не обяснява голямата промяна в отношението на колеги и преподаватели към него след промяната на пола. Това всъщност е темата.

    Но отклоняването от логиката си е съвсем логично – то се дължи на следването на погрешна изходна точка. Барс не казва, че смяната на пола му е донесла повече резултати. А че смяната на пола е донесла повече уважение на околните към тези резултати.

    В съвременните природни науки такова уважение често означава всичко. Защото изследванията не са самотни постижения на някакъв гений, който си драска гениалните прозрения на салфетката. Те се правят в екип и външно финансиране. Което значи, че резултатите и успехът не могат да дойдат, ако по презумпция имаш прегради, които ти пречат да си приет, уважаван и вземан насериозно също като конкуренцията си, независимо от равните умствени възможности – уважение от страна на колеги, сътрудници и финансиращи институции.

    ПС. Някой друг път ще ми е любопитно да науча как европейските и азиатските гени така радикално са се променили в рамките на стотина години, че да породят такива впечатляващи социални ефекти.

  6. Нещо, коео пък аз искам да посоча като странно в логиката на Неуромантик.
    АКО Барнс е бил мъж в женско тяло, той все пак е имал по-малкия като размер женски мозък, което означава, че размерът все пак няма значение.
    Защо тогава го посочва на първо време като имащо някакво отношение по темата?
    Дори да се е самоопределял като мъж, той все пак биологично е бил жена, което автоматично омаложава логиката ти за връзката пол/способности. Ако интересите са на база самоосъзнаването като а и б, то значи разликата между мъжете и жените не е биологична и физиологична.
    Ако все пак са биологични и физиологични, как обясняваш способностите му, постиженията и интересите му преди да си смени пола?

  7. Ох, децааааааа…..

    Споровете в науката кое е придобито и кое вродено, върлуват от векове, не им се вижда края скоро, но истината най-вероятно е някъде по средата – и двете имат значение, като понякога едното е по-значимо, друг път – другото…

    По отношение на темата кой как и защо се изявява по-добре в науката, мисля, че отговорът е в статията: „Именно по-деликатните хора са дискриминирани“
    Била съм свидетел как с „по-деликатни“ мъже (разбирай не много агресивни или просто по-задръстенички) се случва същото, което се случва с повечето жени – биват игнорирани. От друга страна не съм виждала често някой да игнорира агресивна, активна и настояваща на своето жена. Дали на мнозинството жени по-кроткото поведение е вродено или придобито, виж горе, но това, че именно по-деликатните са под ножа е .. хъм.. еволюционен факт

    • И да допълня. Това, че в определени контексти по-деликатните хора са губещи съвсем не значи, че да си деликатен е лошо – това пък дава предимство в други сфери. Заради това не харесвам когато седнат да ми прокламират колко било лошо това разделение и колко изкуствено. Щом нещо се е самопородило в динамичната система на обществото, то едва ли се е появило насила.

      А феминизмът не харесвам, щото ми прокламира колко много това зависело от половите предразсъдъци и защото винаги търси проблемите в пола, без да се замисля, че те могат да са и някъде другаде.

    • Competition is the founding principle in the brain🙂

      По-деликатните неврони кодират фините детайли на сензорното възприятие. Досущ като при хората. Когато трябва да се реагира бързо от тях няма нужда.

  8. Всъщност уменията, необходими за научни изследвания, приоритет на т.нар. „полезни играчи“ в научното поле, са различни от уменията, необходими за заемане на управленска длъжност. Едни имат аналитични умения, на други им се отдава повече синтезът. Аз работя в смесен екип и нито желая да правя всичко сама, нито да ръководя – това значи да се откажа от непосредствената практическа работа. А тя е много важна за мен, за да ми е чиста съвестта да си застана зад „постиженията“.

    В природните науки трябва да си събрал материала и пробите. Затова се правят екипи, не защото трябва да има равенство между половете. Пинкър и Спелке работят в екип, за да получат резултати, които да им осигурят финансиране. И ако за математическо откритие ти трябват лист и молив, за биологично ти трябват много други неща.

    По-интересният въпрос тук е дали в предпочитанията няма замесен и „природен“ елемент. Дали не е заради улеснението? Преди време се разпространи, че в Иран има много повече жени, завършващи математика, отколкото в Швеция. Дали не е свързано с това, че на някои места жените се чувстват свободно, като правят онова, което им харесва?
    В ранните години на обучение някъде наблягат върху аритметика и четене, другаде – върху рисуване и чертаене. Или така трябва да е. В българската образователна система по мое време се ценяха първите две повече от вторите две. В този ред на мисли, ако първите две се отдават повече на момичетата (не твърдя, че е така), се разбира и защо момичетата в началните класове имат по-добри резултати. Просто на момчетата им оставаха само двата часа „Труд и творчество“ (интересно наименование и доста показателно – като автогол).

  9. @Енея
    Не съм казвал, че размерът има значение. Използвах го като пример за абсурда на вездесъщата социалност. Не всички налични човешки черти могат да се обяснят с възпитанието ни. Барс е бил биологично жена само от кръста (врата) надолу. Мозък, който си сменя опаковката с мъжка просто не е женски.

    @Размишльотини
    Нещо не си ме разбрала добре. Никъде не съм казвал, че Барс е бил умен понеже е не-съвсем-жена, т.е. мъж. Бил е умен защото е бил Барс. Ако беше жена щеше да е същото, но нямаше да го приемат толкова добре. По първата част от статията нямаме никакви разногласия. Факт е, че в технически университети на жените се гледа като на второкласни хора. Феминистите са изписали достатъчно по въпроса и не виждам смисъл да ги повтарям. Проблемът ми с Барс се появява когато атакува Пинкър воден единствено от личния си опит, когато науката е събрала достатъчно изчерпателна информация за биологични разлики в интелектите на половете. Неговата грешка е, че той смята, че се е справял блестящо и като жена, когато всъщност никога не е бил такава. Той няма как да познава мисленето на една истинска жена – такава която не си сменя пола. Няма как да усети еуфоричното мислене на жена която проектира карданен вал (който си мисля че няма да стане любим на жените дори да ги обличаме от малки в брони). Дори и да се е чувствал комфортно като жена, статистиката не изключва успели жени в най-непопулярните за женския пол науки, но показва ясно че проценът им е малък.

    Пинкър зададе много интересен въпрос на Спелке – защо след като поне първичната бариера пред жените е махната и част от тях са запълнили примерно инженерните специалности, тези специалности остават непопулярни сред жените, съдейки от процентите? Positive feedback loop, както го нарече той би трябвало да предизвика още повече жени да се стекат към доскоро лишените от женско присъствие науки, поведени от примера на вече успелите и така чрез експоненциален взрив всички научни позиции да изравнят половата бройка, както е логично да се очаква от равенството между половете. Такова нещо обаче не се случва и жените продължават да населяват предимно хуманитарните специалности. Спелке отговаря, че науката не е като спорта, да отчетеш обективно точки, един вид има много неясни показатели за оценка и съответно предразсъдъците продължават подмолно да влияят на академичната селекция на кадри. Пинкър (голяма работа е, ей) контрира, че противно на предвиждането което следва от нейната логика жените продължават масово да се изявават точно в най-субективните науки, а именно – хуманитарните, в които логично може да се очаква, че са най-зависими от предразсъдъци. В естествените и инженерните има далеч по-обективни критерии за оценка на нечия дейност и точно те продължават да са предимно мъжко владение.

    Жените, като потиснати от хилядолетия са леко комплексирани на тема ум и при най-малкия намек за разлики в интелектите между половете вдигат врява до небесата. Само че интелектът не се измерва само с височина, т.е с АйКю. Има и широчина, най-грубо казано. Има различни измерения. Ако трябва да сме точни има стотици параметри в мозъка, които определят крайния ефект. Представете си един пулт с много копчета. Част от тях, отговарящи за дълбочината на абстракция са завъртяни в еднаква посока, с различна сила за отделния индивид, не пол, тоест и двата пола са умни. Но други са завъртяни в противоположни посоки и настройват, поне статистически, мъжкия и женския интелект на различни вълни. Това не прави единия по-низш от другия. Природата е разпределила товара на мисълта ефективно, без да се интересува от политическа коректност. Причините за това може да са много, но като се ровим в тях само ще стигнем до очевидното. Аз лично не виждам никакъв смисъл всички да сме умствено еднакви, както не виждам смисъл двата пола да имат еднаква мускулна маса. Да не мислите, че всички неврони в мозъка са еднакви? Не са. В следствие на дългогодишна специализация в някоя област (зрение, слух, управление на тялото, етц..) те са добили оптимална форма, изявяваща се с разлики, които са единствено полезни на целия организъм. От абсолютно равенство няма смисъл. Не е икономически издържано.

    Накрая малко за гените. Не виждам как точно за сто години гените са докарали огромна социална промяна. Европа продължава да е най-развития интелектуално и най-вече културно континент. Културата е последното достижение на човешкия разум и следва много след интелекта. Разбира се сега Европа не колонизира, а подарява познанието си… Но нека ви дам един пример. Мой приятел, топ-програмист, който движи разни международни проекти твърди че макар в Индия да има милиони евтини програмисти, те пишат отвратителен код и всеки се старае да ги избягва, дори фирми закриват отделите си. Германците предпочитат да купуват труда на българите, който обаче е по-скъп, точно по тази причина. Не вярвам все още да ги води някакъв дебилен расизъм. Мисля че разсъждават икономически. И той ме убеждава че тези наблюдения са от световната практика. Индийците са най-евтини, но и най-смотани. Естествено сред тях има свръх-интелигентни единици. Но тук говорим за статистика. След двеста години програмиране индийците могат да станат най-добрите програмисти във вселената. Няма никакъв проблем, защото гените отразяват реалността, макар и бавно. Могат да се ошлайфат и да достигнат невиждани висоти. Но за момента това е реалността. Едно е да спестиш истината за да не обидиш някой, друго – да я отхвърлиш за по-удобно.

    • Ами не, идеята на Барс не е да доказва със самия себе си, че жените са също толкова способни в науката както и мъжете. Едва ли някой може да доказва такова нещо с един единствено човек и никъде не виждам и той да го прави.

      Идеята на Барс е да покаже, че има различно отношение към едни и същи способности (дори на един и същи човек) в зависимост от това дали човекът е мъж или жена И че това отношение в края на краищата има влияние върху възможността човекът да покаже резултати. Защото способностите се мерят именно с резултати – най-малкото хората, които определят дали жените имат способности в науката или не дават като доказателство именно резултатите: участие на жени в научни екипи и изследвания и подобни. Ти самият го правиш.

      Грешката ти – и тази на Пинкър – е че смесва резултатите с причините – когато се опитва да обори аргумента „жените са способни за наука, просто участието им е трудно да се прецени“ с контрааргумент „успехът в науката се оценява с лесно измерими резултати“. Имам достатъчно познати жени, които са се преместили от специалност компютърни науки/информатика в близки, но смятани за пo-женски области (графичен дизайн, бизнес администрация и подобни) именно защото отношението на състудентите им мъже и на преподавателите им мъже е направило непоносимо продължаването в инженерна специалност.

      Разсъждението ти за гените и влиянието им в бизнеса на германските фирми в Индия е много ценно и заслужава отделно внимание.

  10. А за да се доверя на нечияи статистически твърдения за азиатците срещу американците, са ми нужни данни за:

    – брой население в Азия (континента) и САЩ (тук дали се включват американците от азиатски произход);

    – съотношение мъже/жени, възраст;

    – ниво на образование на населението и оттам на съотношението мъже/жени + възраст;

    – образователна система (характеристиките трябва да са изразени статистически);

    – икономика в съотношение към образователна система (пак статистическа картина).

    И тогава вече ще дойдат изводите.

    • Не виждам смисъл да се правят експерименти целящи да докажат че някоя раса е по-изостанала (не низша) от друга. Особено като се има предвид колко са омесени вече всички раси.

      • Експериментите са науката. „Аз вярвам, че …“ и „Не виждам смисъл.“ не е наука. Идеологията и религията не са науки.

        Ако някой не вижда смисъл в експерименти, може да прави много други неща – да пее, танцува, рецитира, превежда, редактира, интервюира, мие съдове, сервира, копае, строи, плува, да се пързаля, да се ебе, да кара кола, самолет, трактор, да е навигатор, да гримира, подстригва, шие, стриже … И всякакви такива. При това доста полезни, доста по-полезни от много други занимания.

        Важното е да му носи радост, да го може и да полага някакви усилия. Дори и философите отвреме навреме трябва да понаписват нещо и да поизнасят някоя и друга лекция или беседа или нещо от вида. Доколкото ми е известно. И за тази цел трябва да се подготвят, нали?
        Е, къде е подготовката. Колко индийци анкетира (5, 50, 500, 5000, 50 000), знаеш ли това какъв процент от населението на Индия е и знаеш ли каква е социалната и образователната система в Индия? Разбира се, че не знаеш. Важното е, че „световната практика“ знае. Която е „Интернационална“ …

        … каза болтчето на буксуващия „Нисан“.

  11. Neuromantic,
    имаш някаква много радикална представа за гените
    „Няма никакъв проблем, защото гените отразяват реалността, макар и бавно.“
    Имаш предвид, че това което се случва в животати се отразява в ДНК-то (гените)? Няма такъв момент. Раждаш се с твоето си ДНК и то не се изменя докато умреш. Точка.
    Иначе разликите в броя на жените в хуманитарните и инженерните специалности според мен все още се дължи на предразсъдъците, които се вменяват при възпитанието да децата. Самите родители влияят на избора на децата си. Все пак до неотдавна жените не са имали достъп до образование изобщо. И моето мнение е ,че постепенно тези предразсъдъци ще намалят влиянието си. Съдя затова от медицината. Преди години е било немислимо да има жени лекари, а днес тази професия се упражнява от все повече жени.
    По въпроса за разликите в мозъците- жените имат по -голямо количество grey matter, а мъжете повече white matter и cerebrospinal fluid като все още не е определено до какво точно води това:
    „However, both neuronal cell bodies (grey matter) and axons (white matter) are essential to the function of the nervous system, so the functional implication of having more of one or the other is not clear.“
    За вездесъщия тестостерон: по принцип се счита, че той води до агресия и по-егоистично поведение, но има изследвания напоследък, които опровергават второто твърдение. По-скоро предразсъдъкът влияе- ако имаш по-високи нива тестостерон ТРЯБВА да действаш по -егоистично. (Не мога сега да открия самото изследване, попадат ми само статии дето са малко изгубени в превода )
    Та така. Понякога толкова се задълбава в разликите между половете и излиза ,че мъжете и жените са едва ли не два различни биологични вида- по прнцип никой не оспорва, че има биологични разлики- има такива, но те не са чак толкова генерални, колкото са представяни- оспорваме, че тези разлики неминуемо и абсолютно водят до точно определени резултати. Т.е. жена си: бавна, хуманитарно образование, грижовна, мила; мъж си- инженер, точен, прецизен, бърза реакция. И това не го казвам, защото тези качества са по някакъв начин обидни за жените, просто фактът, че си жена реално не те прави притежател на тези качества- просто е прието, че тряба да си такава, а реалността е друга. Същото важи и за мъжете.

    • „Раждаш се с твоето си ДНК и то не се изменя докато умреш. Точка.“

      Хех, ако беше така щяхме още да сме чехълчета. Не знам за ДНК, а ме съмнява че и учените са сто процента наясно с цялата и структура, но РНК в невроните със сигурност се изменя и се предполага, че кодира някаква информация. Че ДНК не кодира експириънса май е модерната позиция в момента, но последните изследвания показват че това не е така.

      „Все пак до неотдавна жените не са имали достъп до образование изобщо.“

      Повтаряш класически феминистки аргумент. Сега трябва да отговориш защо след като в момента имат достъп са се насочили предимно към хуманитарните науки. Според Пинкър родителското влияние има много по-малко значение от социалната среда. Ако използвам схемата на Барс и говоря от личен опит, мойте родители въпреки отчаяните си опити не са ми повлияли за нито един основен избор.

      • „Хех, ако беше така щяхме още да сме чехълчета. “
        Мда, а пък децата на професорите се раждат малки професорчета, защото наследяват готово професорско ДНК.
        Еволюцията е отнела милиарди години и се случва поради изменящата се среда и нуждата от адаптация на организмите, а не от поколение в поколение.
        “ Според Пинкър родителското влияние има много по-малко значение от социалната среда“
        Значи първо спориш, че социалната среда не влияе, а гените са определящи, а сега казваш, че социалната среда влияе. Последно? Иначе съм съгласна с аргумента, че обществото влияе повече от семейната среда, но и семейната среда не е хич без влияние. Поради тази причина (влияние на обществото+ семейството) все още броя на жените в инженерните специалности е малък. Все още се смята, че хуманитарните науки са по-подходящи за жени. Но смятам, че това постепенно ще се промени. Изпозвам агумента за достъпа до образование вподкрема на това си твърдение, защото е важен: дават се права, но ползването им не започва автоматично, трябва да се променят и нагласите на обществото, което се случва бавно и мъчително.

        • Хайде остави общите приказки за момент и отговори кой те е накарал да станеш лекар, обществото или личното ти желание. И още – имала ли си някога и най-малко желание да бъдеш машинен инженер.

          • Не смятам, че моя опит може да е от такова значение, че да го ползвам за доказателство.
            Има момиченца, които искат да станат принцеси / момченца, които искат да станат Батман/ супермен и ще ми бъде интересно какво е мнението ти за това явление- сами ли стигат до това заключение или са повлияни от детски приказки, филмчета и т.н.

            Иначе доста се отклонихме от темата на статията, а тя беше, че пола не влияе върху постиженията на хората в никаква област. Това, което влияе са предразсъдъците, свързани с пола, които някои хора се опитват да оправдаят с биологичните разлики между половете. Ти доста се отклони в опита си да докажеш как „естественото” влияе и вкара и расистка псевдотеория как техническото/ научното развитието на дадена раса/нация влияе върху гените. Силогизмът ти тука е грешен- дадена нация напредва в дадена област и това, което ги прави по-добри специалисти е труда, усилията, откритията, които правят, а не гените им – да вземем например Франция и развитието на ядрените технологии там. Франция е доста активна в разработването на тези технологии: около 78% от електричеството й идва от АЕЦ-ове и има 59 централи (данните са към 2008г.). Франция също така продава тази технология на други държави. Ядрената физика във Франция датира още 1890г. и от Анри Бекерел, който прави важно откритие и се доразвива от Пиер и Мари Кюри. Логично е тази държава сега да предлага много възможности за обучение в областта и да има добри специалисти по ядрена физика на всички нива и т.н. Това обаче не оказва никакво влияние на гените на французите/ белите хора you name it. Това което е важно е, че се натрупват, знания, експертиза, специалисти, има традиция в тази област и т.н. На французите не им се отдава „естествено” ядрената физика, а резултат от много усилия в тази посока.
            Това важи за всичко останало, ако щеш футбола в Италия и Англия: той не им се отдава, щото им е генетично заложено, а защото от по-миналия век е много популярен спорт, има много отбори, добри треньори, игрища, децата почват от малки да тренират и т.н. Гените нямат нищо общо тук.
            Иначе разбирам колко привлекателна може да е идеята да си по-способен/ умен само защото си се родил мъж/ бял/ испанец и това ти „заложено гените” by default и да не ти се налага да полагаш усилия.
            Доста се отплеснах, извинете за което.

  12. Неуромантик, ти се опита да използваш като доказателство (или поне пример), нещо, което няма никакво отношение по темата. Не малко хора коментираха, че размерът на мозъка няма отношение към интелектуалните спсобности, нито пък към уважението.
    Не се изненадвай, че хората четат това, което пишеш и реагират на него.

    Ако наистина смяташ, че понеже няма активно ограничаване на достъпа на жените до науката, това не се случва пасивно, просто не си прочел публикацията ни.
    Черно на бяло пише: отношението към жените е много по-отрицателно, по-омаловажаващо, пренебрежително към жените, независимо от техните постижения. Няма никакво значение дали Барс е бил мъж в женско тяло, обществото го е възприемало и третирало като жена, преди операцията никой не е знаел, че е мъж в женско тяло. Барс е имал високи постижения в специалността си дори когато е бил приеман като жена от обществото (как той се е дефинирал е ирелевантно, говорим за отношението на обществото към него.) След като е сменил пола си, е получил повече признание от хора, които са го смятали за мъж, отколкото от хората, които са го смятали за жена преди това.
    След като обществото ни е толкова изкривено, че се води по физически белег, какъвто е пола и е склонно да дискриминира някого, какво се опитваш да ми обясниш? Че жените имат надежда към тях да се отнасят като към пълноценни хора само ако си сменят пола? Все пак, очевидно е, че дори да си мъж, ако си в женско тяло, пак ще те дискриминират, независимо дали си умен или не.

    Не знам как според теб мисли една истинска жена, мога само да ти цириам Бовоар – „One is not born a woman, one becomes a woman“. Ако не си чел Другият пол, препоръвам ти го, за да не се оказваш в неловки положения, в който обясняваш как мислели истинските жени.🙂

    • „Ако наистина смяташ, че понеже няма активно ограничаване на достъпа на жените до науката, това не се случва пасивно…“

      С риск да се потретя ще ти задам следния въпрос. Защо пасивното ограничаване се случва в много по-малка степен в хуманитарните науки? Няма обективен критерий за оценка на текстовете ти и би трябвало да страдаш много повече от стереотипно мъжко блокиране отколкото ако пишеше с формули, които лесно се проверяват за вярност, поне логически. Защо не избра да учиш ядрена физика, където мненията на околните няма да имат значение ако предложиш работещо решение.

      • Хуманитарните науки са по-непрестижни, защото популярното мнение е, че изискват по-малко интелект от точните или природните науки. Освен това професиите, свързани с хуманитарните науки, са често по-лошо платени. За да се занимава човек с хуманитарни науки, трябва да го прави от интерес и по призвание. Може би защото за една жена все още е ОК да е с по-ниска заплата от партньора си (макар на практика много жени, включително хуманитаристки, да са с по-високи доходи), по-малко мъже по света като цяло се насочват към хуманитарните дисциплини.
        За България според мен напълно важи аргументът на Лъчезара, че жените пасивно са обезкуражавани да се занимават с точни науки. Например според баща ми–машинен инженер–мъж филолог е равносилно на гей, а жените, които се записват в МЕИ, го правят, „за да си закачат диплома до бижуто.“ Леля ми също е инженер и то с не по-малко машини и лицензирани открития от баща ми, но това не му пречи да й дава акъл, без да му го е искала, и да й обяснява как от жена инженер не става.
        Други смели лафове на баща ми включват: „Ми к’во да го правиш–архитект. Не е достатъчно гей, за да е дизайнер, нито е достатъчно мъж, за да е инженер.“
        Аз самата съм учила в езикова гимназия с претенции за елитност, където учителката по физика даваше два типа задачи: по-лесни за момичетата, щото те от тия работи не разбирали, и по-трудни за момчетата. По закона на Мърфи в тези случаи момчетата блокираха и се е случвало не веднъж и дваж да ме осени вдъхновение и да реша „мъжката“ задача на дъската, макар да съм с хуманитарни налконности. Въпросната даскалица се вбесяваше и ме питаше за каква се мисля, а аз, понеже си бях драка, я питах, ако жените са толкова неприспособени да се занимават с физика, тя защо не ни преподава литература примерно. За чест на жената, трябва да кажа, че никога не ми намали оценката несправедливо.

        • Съгласен съм, но не съвсем. Истината остава с две лица. Не можеш да заключиш с абсолютна увереност, че хуманитарните науки се смятат за по-непрестижни и зле платени. Така евентуално ще изглежда сравнението между компютрите и джендър науките, но ако сравним машинните специалности (най-непопулярни сред техническите напоследък) с правото, кое мислиш ще се окаже по-луксозно. Друго което се забелязва е, че блогосферата и медийния ефир са почти изцяло заети от хуманитаристи. Всички попиват думите на политолози, социолози и историци, а инженерите нямат никаква дума. Казваш че, „за да се занимава човек с хуманитарни науки, трябва да го прави от интерес и по призвание“. Не се ли отнася това и за инженерите, в някаква степен поне. Убеден съм, че щеше да важи в пълна сила, ако от мъжа не се очакваше да е половинката с по-високия доход. Но доходи се постигат не само с машини, а например и с икономикс, което обяснява количеството жени насочващи се към УНСС.

          Учителката ти по физика е била остарял модел на разпространител на стереотипи, черно-бял. Проектирала е света на половете върху вас, както го вижда, в две категории. Явно тя самата е спряла да се идентифицира като жена. Но че ти си била оutlier в половата статистика не променя особено формата и. И се питам сега, защо не си приела стоварената ти социална роля на неразбиращ физически задачи ами си доказвала обратното. Смяташ ли че другите ученички също са били толкова физично-умни, но са мълчали от скромност. То бива да се разкрасяват, ама чак толкоз…🙂

          • Първо никъде не съм казала, че всички останали момичета са си мълчали. Второ, имаше и такива, които обичаха физиката, решаваха „мъжките“ задачи без проблеми, но предпочитаха да си мълчат, защото не искаха да се конфронтират с учителката или защото така или иначе не им е пукало за мнението й.

  13. Чувал ли си Stanford Prison експеримента?
    За 4 дни психиката на тези хора се променя драстично. Което е страхотен пример до каква степен поведението ни се влияе от конкретната среда и отношение и колко резки са измененията.
    Замисли се сега какво е, ако специфичното отношение не е било 4 дни, а целият ти живот и че то се представя като „нормално“, „природно“ и „винаги е било така“ от същото това общество, което ги представя тези правила.
    Т.е. ти играеш по правилата, като много хора дори не осъзнават, че това са правила, защото иначе ще бъдеш изолиран, осмян, пренебрегнат, ако нарушаваш „нормалността“ на обществото.

    • Не съм много сигурна, че статията е точно за полът и науката. Ако правилно схващам /да подразня хората от предишната публикация – понеже съм руса и рядко схващам правилно, без да ми се поясни бавничко/ става въпрос за отношението на мъжете към жените и техните знания и възможности. Ми не се изненадвам, че има разлика. Значи имаме една сфера, в която работят предимно мъже. Колективът е мъжки. Изведнъж се появява жена. Еми, странно е. Необичайно, а всяко необичайно нещо се подлага на съмнение. Сигурно и на шеги, а защо не и на подигравки? Не е приятно, но така става с непознатите неща. Една жена, която иска да се утвърди в някоя сфера, която до този момент е била окупирана предимно от мъже, ще се наложи да се пребори с този факт. С тези…хайде, добре…нека ги наречем стереотипи. Да, на времето жени не са допускани където и да е. Сега вратите са отворени, но хората, които са зад тях не знаят как да ни посрещнат. Тяхното незнание се приема като пълна грубиянщина и шовинизъм. Предполагам осъзнавате, че мъжете и помежду си се шегуват по доста груб начин? Не им е запазена марка само срещу жени. Само че те си отговарят, а не се свиват в ъгъла да се жалват как ги обиждат. Не, че нещо…ама наистина няма никаква пречка жените да превземат всички области, които харесват. За това и се чудя…КАКВО ЗНАЧЕНИЕ ИМА КАКВО Е КАЗАЛ ЕДИ КОЙ СИ?! Тази била добра, обаче еди кой си бил по-добър. Туй ако една жена го каже за някой мъж, той просто ще си го премести. Що и ние не правим така, не разбирам? Нямаме какво да си местим ли?
      Енея, не знам ти в какво общество живееш, но аз хем по комунизма си мечтаех какво ще работя, когато порасна и как пък никой не ми е казал: „Не можеш да станеш такава, защото си жена!“. Никой, никога не ми е казал, че не мога да правя нещо, защото съм жена. Никой не ми е казвал, че еди какво си не е женска работа. Единствената дискриминация, която съм срещала в живота ми беше раждането ми, на което ЖЕНИ ми обясняваха как това не е мъжка работа, а чисто женска и мъжът ми нямал работа при мен в този момент./което, така погледнато не е лъжа, но това е тема на друг разговор/
      Да, ние жените тепърва се доказваме в някои…да ги наречем Мъжки области. Единственият начин да се утвърдим е да не ни дреме кой как приема нашето присъствие там, а да сме гордо вдигнали глави, знаейки много добре, че нашето място е там, където пожелаем да бъдем. Няма смисъл да се спори можем или не можем да се справим в тази сфера или по-добри ли са нашите мозъци или мъжките. Както пее Елвис: „A little less conversation, a little more action please.“
      В сферата, в която работя, и която и ти си си избрала за своя, преди години е била недостъпна за нас. 100 процента мъже. Сега, доколкото знам по-голям процент от работещите в тази област са жени. Дори вече се говори, че си е типично женска професия.

      И понеже се поотплеснах, ще завърша с един коментар върху интервюто с Бен Барс /което между другото е ужасяващо целенасочено/.
      „From the time I was a child, from the littlest, littlest age, I did not identify as a girl. It never occurred to me that I could not be a scientist because I was a woman. It just rolled off my back. Now I wonder, maybe I just didn’t take these stereotypes so seriously because I did not identify myself as a woman“. Извинявайте, но след това изказване аз не мога да приема нищо от това интервю за сериозно, най-малко пък съпоставката на отношението спрямо него като жена и като мъж. За мен тук много голямо значение има, че човекът сам не се е чувствал удобно в женското си тяло. А неувереността се предава и на околните, така че той няма никаква реална преценка дали отношението на хората се е променило заради смяната на пола, или заради неговата новопридобита увереност.

      • chinuk, ти може да вдигаш гордо глава, но когато поради омаловажаване на способностите ти не те включват в екипи, не ти дават финансиране и оценяват дипломната ти работа под истинската й стойност, това вече не е въпрос на непукизъм vs. мрънкане, а на отнета възможност да си вършиш работата, за която си учила и за която имаш способностите. Гордо вдигнатата глава не може да ти помогне в случая.

        • размишльотини, въпросът е дали не те включват заради полът ти или заради личните ти качества. Много е лесничко някак си да се обвини за нечий неуспех дискриминацията. А ми се струва, че в доста случаи се случва точно това. Представените статии, за мен, са тенденционни. Щеше да е хубаво някой да си направи труда да въведе в т.н. мъжки области някоя уверена, умна жена и някой умен, захлюпен мъж и да се наблюдава отношението към двамата и тогава да се прави съпоставка. Но в случая….мен лично не успяха да ме убедят в нищо.

          • Ами ето, тази статия с примера на Барс показва как такова изключване става именно заради пола. Един и същи човек, едни и същи способности, коренно различно отношение на околните преди и след като официално за пред обществото е мъж, а не жена.

            Идеяна на статията е именно тази: доста трудно е една жена да се развие като учен и инженер, уверена в способностите си, след като невидимите социални механизми й внушават обратното.

  14. След като жените не вършат най-важната си задача – да раждат и отглеждат по 2.2 деца, много важно, че били постигнали професионални успехи. За мене са пълни неудачници, ако ще да имат по 1000 публикации и 10 нобелови награди. За съжаление никога досега не е имало толкова много жени-неудачници както днес.

  15. Размишльотини,
    Сигурен съм, че твоите познати жени са имали трудности в инженерното поле. Знам че има много като тях. Но въпреки това има успели жени в техническите специалности. Има жени достигнали най-високи академични постове, има жени инженери служещи за пример на мъжете. Как да го обясним? Мисля, че прибавяш сексистки привкус на чисто състезателния принцип. Знаеш ли колко много мъже не издържат на механичния натиск и се насочват към графичния дизайн и подобни по-леки работи. Изобщо не виждам как половата разлика може да попречи на някой да покаже резултати, ако този някой наистина има какво да покаже. Да вземем за пример най-ужасната техническа област която мога да се сетя – машиностроенето. Аз самия не мога да издържа сред доказаните там мъже. Те са груби машини. Имат си специален език, който трябва да говориш ако искаш внимание. Как е конструиран този език? Има ли механичен живот извън него? Защо няма подобен език възпиращ жените в джендър науките и т.н. Все въпроси на които не виждам чисто социален отговор…

    Друго нещо – за да има повече жени в една област, при константен щат, трябва да има по-малко мъже. За affirmative action ли говорим? Ако пък щата се удвои какво те кара да мислиш че съотношението жени/мъже ще се промени? Далеч съм от мисълта, че еманципацията на жените е приключила. Но едва ли остава много до финала. Ако изключим неведоми социални сили, за които ще спомена след малко, процентите едва ли ще се променят много. Нито в училище, нито в университета на жените им се втълпяват социални роли които трябва да следват. И двата пола учат заедно една и съща материя и от едно изследване което Пинкър цитира се вижда, че учителите (повечето от които жени) не фаворизират момчетата при изпитване (нито момичетата). Единствено децата се сблъскват със стереотипи, но нима е възможно тази тяхна среща да оставя трайни следи дори след 12-годишно обучение наравно с другия пол? Да формира доживотни избори? Според Лъчезара ако пуснем детски филмчета в които момиченцата са ядрени физици, а момчетата преобличат кукли, това задължително ще обърне всички проценти. Единственото което ще се случи е, че момиченцата ще играят предложената им роля (част от тях обличайки подарения им модел на атомен реактор в рокличка) докато стигнат една преломна точка в траекторията си, когато разберат какъв ад им е стоварен от загрижен социален модел. Разбира се една част от тях ще се радват. Тези които и сега се радват.

    Малко за еволюцията. Предполагам тук никой не отрича съществуването и. Но мислите ли, че тя е спряла? Да предположим, че хората стават по-умни, маймуна след маймуна, та до разумна маймуна. Класическата теория ни казва че този процес се дължи единствено на геннна рекомбинация идеща от кръстоската ни със себеподобните, а всичко останало в нашия живот е социална конструкция. Случайната селекция на гени е възможно най-бавния метод за развитие, което обяснява и защо еволюцията тече милиарди години. Но както се забелязва и с просто око тя усилва скоростта си нелинейно – за последните 50 години сме постигнали повече отколкото преди това за двеста, а още преди това – за две хиляди. За това е виновен мозъка и неговата особена функция да се свързва с други мозъци, от което пък се ражда социалната среда. Тази среда обаче става все по-сложна и по-сложна и съответно изисква повече умствен капацитет за вписване в нея. Човекът твори и усложнява социалната среда с нарастваща скорост, но едновременно с това разчита на безкрайно бавната случайна генна селекция да формира поколението му, което да продължи процеса. Как е възможно тогава да се съчетаят двете скорости, без разпадане на установения ред, при всяко започване от нулата? Единствено ако мозъкът модулира гените. Има изследвания върху мишки от които се вижда, че умишлено формирана памет, чрез електроди и синапси, бива предадена на поколението.

    Тепърва има много неща да разберем за света ни. В светлината на този експеримент можем да хвърлим едно око на расите. Прокрадна се тук нейде чудата идея, че еволюцията се случва в определен момент, примерно на всеки кръгъл час или по заявка отвън. Нищо подобно. Еволюцията си върви дори на наносекундно ниво и ъпгрейдва всеки парченце по парченце, на миниатюрни мащаби. Каква би могла да е причината всеки да получи еднакво парченце? В еднаква среда ли живеем? Има ли поне една причина хора от различни географски райони да еволюират в абсолютно еднаква степен? Друг е въпроса защо не си формират еднакви общества след като имат еднакви възможности… Разликите между расите са минимални и невидими в рамките на отделния индивид и се дължат на чиста случайност. Могат да се забележат само при формиране на цели общества или евентуално от върховите постижения. Всяко едно бушменче взето от саваната като бебе и отгледано във Франция ще стане нормален човек. Но дали ще стане професор по философия?

    Искам да вметна една бележчица тук свързана с индийците и германците, понеже дочух истеричен вопъл. Само човек нямащ никаква представа за характера на професията програмист може да обвинява социална и образователна система за ниското качество. Програмирането е малко логика и много къртовски труд. А и ми се струва че в България образователната ни система е достатъчно скапана за да кандидатства за третия свят. Та тя почти липсва. Не виждам голяма разлика с Индия. Освен че малко по-дълго време от тях сме били в досег с водещата за времето си империя. И още нещо – има онлайн софтуерни борси в които има търсене и предлагане на проекти, като всеки проект получава ревю и точкуване. Повече точки – по-скъпи проекти. Индийците не фигурират сред топ-отборите, а ревютата за тях в общи линии са ужасни. С което не казвам че само гените им са виновни.

    Накрая нещо за социалната среда. Първо, аз не съм генетичен фанатик. Второ, никой не трябва да бъде социален такъв. Много хора смятат социалната среда за откъсната от природата. Всъщност тя е част от нея. Човешките закони са новите природни закони, правото е новата физика. Дори ежедневието ни е подредено от правила които следваме. Ирационални нарушители се срещат и на микрониво. Трудно е да се раздели социалната среда от биологичната и основа. Никой не може да каже и на какъв мащаб биологията ще изгуби борбата с човешкото право. Едно е сигурно – това към което се стремят хуманитарните науки е желание и на биологията и на химията и на физиката. Неизбежно е хората да съставят ред който минимизира използваната енергия и е удобен за всички. Никой не може да каже дали този процес включва преразпределение на хормони между половете 50/50 или други подобни промени. Аз мисля, че текущите количества тестостерон в света започват да стават излишни. Може би самият мъж става излишен. Няма теоретичен проблем жени да се кръстосват с жени, чисто технически е, въпрос на време. Може някой ден да заприличаме на пчелен кошер🙂 Никой не може да предвиди толкова напред в бъдещето.

    Боже, колко изписах в тая тема…

    • @neuromantic, това изследване не търси да покаже как така се случва да има изобщо жени-учени и инженери. А да покаже защо жените учени и инженери са толкова по-малко на брой от мъжете. Какви са точно препятствията, заради които съществува този дисбаланс.

      Господин съпругът ми е инженер и работи във една от най-големите фирми в света, произвеждащи един вид машини. Хайде да не уточнявам какъв вид машини точно. Та по негово мнение жените инженери, които работят в неговата фирма, винаги са изключителни като професионалисти. А мъже има всякакви – и средни, и под средното, и изключителни. Жените обаче винаги са над.

      Това не означава, разбира се, че има жени с потенциал да са изключителни инженери, но се отказват от такава кариера по горните социални причини. То и аз бих могла да съм изключителен гимназиален учител, по мое скромно мнение, но не съм избрала такава кариера по други социални причини. Загуба на човешки ресурс и икономически възможности на фирмите, които потенциално биха били работодатели на такива жени.

      А пропо, господин съпругът изказа горното убеждение без спор и принуда – просто в разговор между приятели на тема комични случки от трудовото ежедневие.

      За да има повече жени в дадена индустрия не е необходимо да има дискриминация срещу мъжете. Освен ако не искаш да кажеш, че мъжете под средното ниво имат повече право на кариера отколкото жените на необходимото ниво.

      „Нито в училище, нито в университета на жените им се втълпяват социални роли които трябва да следват.“

      Напротив, точно за това говорим – темата на горната статия е именно скритите механизми, по които се втълпяват социалните роли.

    • Защо правиш изводи с тенденциозно подбран входен материал? Нали и самият Бен Барс е пример за тенденциозно подбран входен материал (в биографията му има доста повече важни променливи от чистата полова принадлежност).

      Структурата на индийското общество е силно стратифицирана. Разбира се, че може да се изрази и с нули и единици, но с различни оператори и на различни стъпала. Ето как се ориентираш горе-долу, ако не знаеш много, но си имал щастието да ги срещнеш:
      1. Ако е в страна, различна от САЩ и Великобритания, не е от най-горните социални слоеве, но не е и от най-долните, ако е добре образован/а, а не само амбициозен/на.
      2. Кожата е по-черна – не е от горния социален слой.
      3. Яде месо – същото.
      4. Той/съпругът й е с къса коса – същото.

      Реално концепцията за успех и успешен живот, в който може да се включва, но може и да не се включва определен професионален успех или кариера, зависят от културата.
      Хич не си въобразявай, че някой от брамините ще ти слугува, като ти пише код. Тези, които склоняват да ти пишат кода, са или от най-горните нива на най-долния слой или от по-долните нива на средния слой.
      Може да си седи на върха на планината, да не яде и да не пие и пак ще е по-висш от теб.
      Може да говори по-зле от теб, да е по-мързелив, да го преценяваш като по-глупав, пак ще е по-висш от теб.
      Ако някой от брамините реши да ти е приятел, любим, да е добър с теб, да е коректен колега и т.н., той/тя слиза при теб. Всеки умен и добър човек трябва да е благодарен за това снизхождение (не го казвам аз). Ако ти харесва🙂

      Енея, линкът за Нанси Андреасен трябва да е към тази жена: http://nancyandreasen.com/

  16. Пчела-работничка е прекрасна перспектива. Като песимист се опасявам, че промените в женското царство няма да са особено големи.

    По-често ще сме изложени на спорове кои жени са по-умни – с червени, зелени или сини нокти (това ще е по рождение от машинката, да не ни губят времето и да не ни отегчават).
    Ще призоваваме, че ние сме преди всичко жени, а чак после блондинки и брюнетки.
    Ще сменяме старомодните гърди с аеродинамични, за да бръмчим нагоре-надолу.
    Ще сме противници на Движението за правата на светлооките.
    Ще организираме дебати за емоционалното равновесие на тестостеронените жени (тези с повече тестостерон).
    Това ще е в добрия случай, след като сме решили всички проблеми и вече ни е доскучало.

    А дотогава нека следваме съвета на Пинкър да не приемаме научните хипотези толкова лично, нито усмивките, похвалите и потупванията по рамото от разни колеги, колкото и да са ни симпатични, влиятелни и добронамерени. Ами ако ни се радват, че така хубаво сме се провалили?

  17. Размишльотини, неизбежно опираме до наболелия въпрос за оценката на възможностите при двата пола. В дебата доста се заяждаха на тема САТ и така и не стана ясно (поне за мен) добър ли е той или не. Нямам представа доколко разни съмнителни тестове се ползват при оценка на заемащите работни/научни постове. Разбира се, че посредствени мъже не трябва да изместват изключителни жени (освен за посредствени постове предполагам). От обективни критерии за избор на персонала си фирмите само биха спечелили и ако някой може да предложи формула за оптимизиране на стереотипите вероятно ще се събуди богат. Тая работа обаче вероятно ще се окаже цяло изкуство…🙂

    Чудеща се, ами аз не съм казал, че брамините не са висшата каста на индийците. Може да се предположи, че те са по-добрата им раса. Те са поколения от четящи книги, учените им. Идеята ми беше да припомня за позабравената природа на гените, не да разделям хората на разноцветни, за да доказвам великобългарския си произход. Реагирах просто защото на Спелке и беше много удобно да използва на финала расовия аргумент, като знае че в общество като американското с него можеш да сложиш триумфален край на всеки спор в своя полза. Всички ще ти ръкопляскат.

    • Те не са „тяхната“ раса, а твоята и моята. Знаеш ли какво е раса? Винаги съм казвала, че на учените им е достатъчно трудно да обясняват на масовия ум с какво се занимават, за да трябва да се отбраняват и от защитата на предразсъдъците.

      За последния аргумент на Спелке трябва да изясним системата, йерархията и правилата в академичната научна „игра“. Неслучайно в първото си мнение споменах „най-полезен играч“.

      Един разумен треньор се отказва от най-полезния си играч, когато престава да е полезен за играта на отбора си.

      В научното поле играчът трябва да е „полезен“ не само за собствения си отбор, ами и за конкурентния, и за тези на съседния град и на съседната държава, на публиката, на президента и т.н. И ако това не е така, може да няма никакво значение колко си умен, какво си завършил и колко пари си докарал на университета или на лабораторията.

      Парите може да им харесат, да са горди с работата ти, но просто да не желаят да работят с теб. И имат това право. Но и не могат ясно да посочат, че това няма нищо общо с професионалните ти способности. Защото би било тъпо да обясняват как не харесват цвета на кожата ти, мириса ти или силиконовия ти бюст. За разумния човек отстрани тези обяснения, ако са сериозни, са глупави.

    • Между другото, следва да се има предвид, че аз нямам представа, че ти или който и да било друг си мислите, че индийците са от друга раса и че вярвате в расовото, културното и социалното единство на азиатския континент.

      Предположението ми е по-скоро обратното.

      В Азия живее 60% от световното население, там се намират и Израел, и Япония, не съществува такова нещо като азиатска раса. Тези сравнения с азиатци, африканци и прочие са недомислени и следва да се борави внимателно с тях.

      Едно е да мислиш жените за по-глупави, друго е да ги бъркаш с водорасли. Това са различни степени на обидата.

  18. „много мъже не осъзнават специфичните привилегии, които им дава принадлежността към мъжкия пол, което ги прави неспособни да разберат ограниченията, които стъкления таван и дискриминацията оказва над жените.“

    О, да, и още как!!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s