Жените и българската литература

Още от гимназията ми се иска да задам един въпрос на българското общество, особено на онази му част, която е ангажирана с образование и наука. Обективно погледнато, в днешната ситуация на безредие и страх, този въпрос увисва като зле изпрани гащи във въздуха, но аз все още искам да си го задам.

Докога в нашия литературен канон ще отсъстват женските имена, които несъмнено имаме в литературната си история? Сигурно сте забелязали, че в който и час по литература да влезете, винаги попадате на лекция върху някой от класиците на българската литература, като той обезателно е мъж. Е, ще кажат някои, не се излагайте, в читанките и букварите се мяркат стихчета на Дора Габе, а Елисавета Багряна дори е включена в програмата по литература за гимназията. Това ли е всичко, както се казваше в рекламата…
Всъщност, часовете за Багряна спокойно могат да бъдат пропуснати, защото тя не е сред списъка задължителни автори, които се изучават за кандидатстване във ВУЗ, а още по-малко за гимназия. И наистина е само това.
Философията, историята, науката и литературата по света, но особено у нас, са запазена територия за мъжката гледна точка, всичко останало се наритва под масата за по-добри времена или най-добре за никога. В наши дни има много изследвания и открития, които са имали жени в екипите си, но това никога, никъде не се споменава, освен в някоя случайна бележка под линията. Има примери на женски изобретения, трудове и книги приписвани на мъже . У нас даже не сме стигнали до приписването на успехите им на мъже – те просто се премълчават или игнрорират. А после никой не поправя учебниците и не включва пропуснатите данни и факти, съответно всяко следващо поколение учи по учебници, които твърдят, че жени учени/автори/каквото и да е, са изключения и са единици. Умишлена дискриминация се превръща в неумишлена такава, но резултатът е един и същ.

Каква е причината нито една българска авторка да не влиза в „българския литературен канон”? Единствената обективна причина, която бих могла да приема е, че произведенията на българските авторки просто не са достатъчно добри и няма какво да кажат на българските ученици и студенти. Но това определено не е достатъчна причина, особено ако погледнем какъв обем от творчеството на Вазов влиза в програмата, без да е нещо изключително, а само защото е първо и е значимо именно с това.

Българската литература писана от жени е ценна със същия род уникалност – женският поглед върху историята, културата и литературата. Би трябвало да го ценим доколкото и какъвто го имаме, защото картината на един свят не може да бъде пълна, ако не се дава трибуна на всичките му гласове. Според мен точно това равноправие, не само е отнето при съставянето на „канона”, а вече дълги години (определяни като еманципация и феминизиране на какви ли не сфери от живота ни) той остава непроменен, без тенденция да бъде променян и най-лошото – без това да има каквото и да е значение за хората. Не можем да очакваме, че ако се преподава и възпитава през литература писана от мъже, ако знанието, историята и културата се показва правена само от мъже, жените ще започнат да се приемат (от другия и себе си) равноправно, равнотежно и с нужното количество интерес и респект.

В това отношение българският феминизъм има да върши не по-малка работа, отколкото на полето на социалното и икономическо равноправие, сексуалния тормоз и т.н. Немалко е написано и изследвано върху българската литература писана от жени, единственото, което липсва е желание и подход за нейното инкорпориране в учебната програма, която обаче е „ужасно” натоварена. За да бъде сложено едно, трябва да се премахне друго – как ще посегнем на „светините” Ботев, Вазов, Смирненски, Вапцаров? Къде сред Големите големи имена искат да се разположат българските авторки? Ами там, където винаги са били, в своето време, със своя глас, със своето усещане за история и патриотизъм, с усещането си за жени и майки, за литературност и език. Искаме или не, те имат своето присъствие, само че върху него не пада нито капка светлина и нито грам внимание, при това съвсем незаслужено, защото литературни качества на творбите на Багряна и Габе, Яна Язова, Блага Димитрова, Фани Попова-Мутафова и пр., не липсват (умишлено пропускам имена на авторки напълно непознати на широката аудитория като Екатерина Каравелова, Мина Тодорова, Евгения Марс и др.). Напоследък въпросът се засяга, но твърде академично и твърде тихо – правят се проучвания, издават се книги, които обаче стават достояние и представляват интерес за една малка част от и без друго малкото четящи българи. Дискусиите се водят между другото, ясно е, че това вълнува шепа хора, които или си нямат по-важна работа, или страдат от излишна енергия, но докато женските гласове в литературата ни мълчат, ние не можем да претендираме за обективно образование и знание.

26 thoughts on “Жените и българската литература

  1. Moже би една стъпка в желаната от теб посока би била въвеждане на университетски курсове, поне в специалността „Българска филология“ – предполагам, че това би се случило по-лесно, отколкото да се променя училищния канон, но пък би подготвило почвата🙂

    • Тепърва да се започва измяната на ценностната система на някого в университета, особено по отношение на българската литература ми се вижда малко късно.
      Но е някаква стъпка в правилната посока, да.

  2. „…творчеството на Вазов влиза в програмата, без да е нещо изключително, а само защото е първо и е значимо именно с това“

    ?!

    Чакай малко, аз ли не разбрах правилно:

    1/ Творчеството на Вазов не е нещо изключително

    или

    2/ Творчеството на Вазов е първо в българската литература?

    Съжалявам, че се обаждам като „гърне на всеки похлупак“, но ако повече бг авторки през Ренесанса бяха дали качеството и обема, които даде Вазов, тях също щеше да ги има върху банкнотите, на тях също щяха да кръщават спортни отбори и природни местности и тях също щяха да ги изучават в училищата…

    Даже да не бяха нещо изключително…

    Факт е, обаче, че тях просто ги няма.

    Няма ги в книжарниците, няма ги библиотеките, няма ги и в часовете по литература…

    Тази статия щеше да спечели, ако казваше нещо по-конкретно за тях.

    Та да ги има поне в блоговете за феминизъм.

    Но статията, уви, е поредното оплакване – нищо ново като съдръжание, нищо полезно като знание, нищо конструктивно като предложение…

  3. 1/ Ренесанс в България не е имало.
    2/ Дори и да е имало, Вазов (предвид времето на неговото раждане) няма как да принадлежи на този период.

    Това не е толкова важно, примерът с Вазов не е сложен, за да се чете буквално, но това също не е важно. Важното е, че не се оплаквам.

  4. Аз гледам времевите рамки на българския ренесанс, защото говорим за българска литература все пак. И 1850 си е баш там. Чужбинския ренесанс въобще не го включвам в сметката.

  5. Спрете да слагате знак за равенство между Ренесанса и нашето Възраждане. Дори и в България не ги наричаме по един и същи начин. Хайде обратно към часовете по история и литература, за да си припомните кое какво е, кога се е случило и какво точно се е случило.

  6. По време на закъснялото Българско Възраждане, което никой не може да отрече, модерен е бил френският език и между по-образованите българи, завършили колежи в чужбина, се е говорело за „Ренесанс“ : в културата, в борбата за църковна независимост, в революционните движения, в националното самоосъзнаване. Затова използвах думата „Ренесанс“. Сори, ако съм ви подвел.
    Лошото е, че така и не успях да науча имената на тези пренебгрегнати български писателки, а много ми се иска да ги знам. ..

  7. Да се слага знак за равенство между двете явления, както и преди казах, е нелепо. И думата „симпатичен“ я използваме на български, но провери какво всъщност означава и как ние изменяме значението й. Времево Ренесансът и Възраждането се случват в различни епохи. Случват се в различни култури. С различни ценности. С различно наследство. Да, вярно, че могат да се направят и паралели, но до там.

    Но не е това идеята на този пост. Идеята е, че жени писателки има. Някои от нас сме чували за тях. Само че те не се включват в канона. Ако пък някой си направи труда да проучи какви произведения се включват в литературните канони, ще вземе може би да му просветне, че те не винаги са стойностни сами по себе си. Много от произведенията в каноните не са приятни или лесни за четене, имат много недостатъци от днешна гледна точка. Но се включват по ред други причини. Канонът, освен това, не стои фиксиран за вечни времена. Няма и как – годините си текат, а стойностни писатели се раждат непрекъснато. Много писатели пък биват оценявани години, че понякога и векове след смъртта си. „Моби Дик“ е бил смятан за боклук от четящата публика, когато е издаден. Зора Нийл Хърстън е преоткрита като творчество през ’70те години на 20 век. Можем дълго да продължим и с други примери.

    Жените писатели не са били включвани лесно в литературния канон където и да е. Запитайте се защо освен Джордж Елиът има толкова други пишещи жени, които ползват мъжки псевдоними. Това продължава и в наши дни. Във фентъзи жанра и научната фантастика е пълно с писателки, за които никой не подозира че са жени – те си ползват мъжки псевдоними, за да продават книгите си на хора, които иначе не биха си ги купили.

    В България имаме и друг проблем – комунизма. Фани Попова-Мутафова и Яна Язова изпадат в немилост след 1944 г., което допълнително утежнява положението. Склонна съм да мисля, че ако нямаше комунизъм, положението и на двата пола (не само в литературата) щеше да е по-различно. В репортажите на Георги Марков, например, има размисли и наблюдения, които го подсказват. А и колкото да пищят ляво настроените, женските движения и равноправие са възможни само в т.нар. капиталистически общества.

    Тишо, като толкова ти се е искало да научиш имената на български писателки, не го ли направи досега? Каравелова? Марс? Нали ти сам имаш претенции за писател, не си ли се интересувал от литературата извън задължителните училищни произведения? Не го приемай като лична нападка, защото не ми е това целта. Всъщност, сега като се замисля, няма как да си „виновен“. Запитайте се как се преподава литература в училище, че и в университета. Докато се оттървем от бремето на соцреализма и наизустяването на анализи, май няма да ни е леко.

  8. Защо не видях конкретно предложение за имена на автори и произведения? Кои авторки и кои техни произведения считате за определящи примерно за „женският поглед върху историята“?

    Литература се изучава определен брой часове. Кой автор/произведение, според вас, трябва да отпадне и с какво трябва да бъде заменен, за да настане търсената пропорционалност?

  9. Защо питате отново за имена? Авторът на поста споменава няколко – Багряна, Габе, Яна Язова, Блага Димитрова, Фани Попова-Мутафова, Екатерина Каравелова, Мина Тодорова, Евгения Марс. Колкото до конкретни произведения, това би трябвало да е задача на специалистите, които решават какво да се включи в програмата. Аз лично не се смятам за специалист по българска литература, за да кажа това – да, това – не. Чудя се защо няма вариант да се даде свобода на преподавателите по литература, защо те например не могат да участват в написването на учебниците по-активно, да предлагат какво да се изучава от конкретен автор в различните класове? Доколкото знам, при сегашния вариант никой не се допитва до учителите, спускат им се държавни изисквания.

    Не мисля, че ако български писателки бъдат включени в канона, това ще е проблем за хорариума. Според мен истинският проблем е в подхода към литературата по принцип. Жалко че в момента няма как да ви дам линк, но щеше да е интересно да ви покажа изискванията за часовете по литература в един американски щат. Не се дискутира, че заради малкото часове трябва да се избира между Уолт Уитман и Емили Дикинсън. Да не говорим, че някои от авторите се избират от самия учител и могат да се изучават различни негови/нейни произведения през различните години. Може дори авторът да се сменя – едната година Филип Рот, другата Сол Белоу, примерно. Но в крайна сметка децата там не кандидатстват в университет с писане на теми от рода на „Трагизмът в творчеството на Яворов“.

    За сравнение само, ето ви сайт, на който можете да проверите какви произведения се дават за четене в Калифорния – като изберете съответния клас, излиза списък. При по-малките класове имената на жени автори са като че ли повече от тези на мъжете, но дори и на гимназиално ниво ще видите повече женски имена, отколкото в който и да е български списък:

    http://crl.startest.org/home.do;jsessionid=CHE1PQKKSV4B1VPTPE2EMVA

    • Америка не са точно най-добрия пример, защото се опитват да забранят дневниците на Ане Франк, защото имало твърде много коментари на тема секс.
      Но все пак, мерси за коментара ти и линка.🙂

  10. Енея, далеч не цяла Америка се опитва да забрани Ане Франк, мога да те уверя🙂 Просто тук училищата са по-автономни и отделните училищни настоятелства имат свободата да решават какво да правят, не е като у нас – МОН отсича нещо и край. Разбира се, има решения, които са …хм, странни. Например в едно училище по-религиозно настроени родители искаха наскоро да сменят речник, в който има дефиниция за орален секс. Само че другите родители се противопоставиха открито. В България често достигат странни новини, че едва ли не орди разярени американски учители и свещеници публично горят „Хари Потър“ и всички подобни книги, и масово американските деца нямат достъп до приключенията на малкия магьосник🙂 А това е много далече от истината. Не казвам, че всичко там е идеално, но не приемай като чиста и универсална монета всяка подобна новина.

    В случая говорехме за жените в литературата, а определено англосаксонската традиция ни удря в земята в това отношение. Затова и реших да спомена сравнението. Ако някой може да сподели кои жени автори и кои техни произведения се изучават в други държави, ще се радвам да науча повече.

    • Г., моята информация почива на feministing.com, socimages, като цяло сайтовете, към които сме линкнали отдясно, като занимаващи се с феминизъм на Запад.
      По-скоро се опитах да посоча, че автономията не означава автоматично решаване на проблема.🙂

  11. Да де, ама и аз не казвам никъде, че автоматично се решават всички проблеми🙂 В сайтовете, които сте линкнали, пишат различни хора, така че погледът и там не е еднозначен. Аз също имам много добра представа за голяма част от публикациите там, между другото, но това не означава, че не съм попадала на противоречиви мнения. Както самите вие знаете, а и често обяснявате на питащи и спорещи, феминист с либертариански възгледи е едно, а такъв с леви – друго, въпреки общото помежду им. На някои хора гей републиканец им се струва невъзможна комбинация, обаче такива има🙂 А и всичките сайтове, които сте дали в международната категория, се водят на английски. Поправи ме, ако греша, но май само F Word не е американски (но пък е британски – пак подобна култура).

  12. Ау, не слагай равенство между британската и американската култура.
    Много се различават и то за най-неочакваните неща.

    Ограничихме се до англоезични блогове, защото повечето хора говорят английски.

  13. Познавам и двете култури много отблизо. Учене, работа, живот и какво ли още не. Да, различават се, но и да – приличат си. Най-малкото имат общ език. Но ще се отклоня от темата на този пост, затова няма да продължавам в тази посока. А имате ли предложения за подобни блогове на други езици? Всъщност, аз попитах и за жените авторки в други държави и култури, така че наистина ще се радвам, ако някой препоръча немски блог, примерно, или пък разкаже как стои положението в Полша, Мексико, и пр.

  14. Бих те помолила да гледаш първо правописа си и после литературата. И ако поставяш Ботев и Вазов в кавички, мисля, че просто гледаш повърхностно. Изкуството няма пол, няма род, няма народност. Хубваото е хубаво, независимо от кого е. Твоето „изследване“ е повърхностно, далеч от филологическото виждане и от филологическият размах.

  15. В изкуството за съжаление има ясно изразена полова неравнопоставеност.
    Това са данни за жените драматурзи в САЩ:

    http://www.womenarts.org/advocacy/WomenCountNYSCAReport.htm
    http://www3.timeoutny.com/newyork/upstaged/2009/08/parity-for-women-theater-artists-report-from-the-working-group-event/

    New Theatre Quarterly публикува през август 2009 г. подобни данни за жените драматурзи във Великобритания.

    Милена Кирова наскоро публикува книга за жените в българския литературен канон. На нея едва ли може да й бъде приписана липса на „филологически размах.“

  16. Ето статия от в. Дневник, засяга състоянието на учебниците в нашата система. Лично мое мнение е, че докато нещата стоят по този начин, няма да видим нито различен подход към ученето, нито включване на нови автори, вкл. и такива от женски пол.
    http://tinyurl.com/yz77b3u

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s