Кино: The Bechdel test

Покрай предишните теми за компютърните игри стана на въпрос за изкуството и начинът, по който то съществува днес.
Някои хора не бяха съгласни, че проблемите, за които говориха Жилов и Даниел, са в следствие на сексизма, а просто „пазар“.
Насочвам се тогава към друг популярен и печелещ пари отрасъл, а именно киното.

Правилото на Алисън за кино

Тестът за кино на Алисън Бечдел се появява 1985 година в комикса й Dykes to Watch Our For.

Той е доста прост по същество и има само три точки:

1. В един филм трябва да има поне две жени

2. Които говорят една с друга

3. За нещо друго освен за мъж

Да си призная, аз лично рядко гледам филми, които не покриват тези три точки.

Mоят въпрос към вас е: колко филма от излезлите през последната година успяват да издържат теста на Алисън? И какъв процент от филмите са те? Колко пари печелят те? Какви са реакциите към тях? (Добре, не въпрос, въпроси.🙂 )
Също така ми се ще да обсъдим и защо е точно така.
Защото ако говорим чисто статистически, жените са по-голям процент от мъжете, съответно пазарът би трябвало да се съобразява с техните предпочитания, но това, вижда се, не е така.

Някакви идеи?

27 thoughts on “Кино: The Bechdel test

  1. Хм, не ми беше хрумвало. Я разкажи повече по темата.
    Аз не употрябвам този тип кино, но нищо не пречи да научим повече.🙂

  2. Е то няма много за разказване🙂
    Иначе обратно на темата:
    Що си мислиш, че предпочитанията на всички жени за филмите са те да минават „теста на Алисън“? Един от най-касовите филми в историята е „Титаник“. Познай мъже или жени са генерирали основната част от приходите и какво по-точно са ходили да гледат в тоя филм… Диалозите между женските персонажи?

  3. Интересен въпрос.
    Титаник не е моят избор на филм. Гледала съм го, мащабен е, но ми е твърде „сега ще сложим романтика, обаче трябва да е обречена любов. тук ще вкараме блогатото момиче/бедното момче. ще има злодей, да кажем годеникът, ама ще е много злодей, ще лъже, мами, ще гледа отвисоко, ще е насилник. да сложим малко mommy issues“ иначе казано, твърде подреден на рафтчета ми е.
    Доста повече ми хареса Precious, например.🙂

  4. Надявам се да прозвучи умерено грубо, ама… Ако ще обсъждаме твоите филмови предпочитания – ми да беше повдигнала въпроса в твоя личен блог.
    Пак те питам – кое те кара да мислиш, че филмовите предпочитания на повечето (хайде – няма да казвам всички) жени съвпадат с тия на Алисън Бечдел, които ти припознаваш за свои?

  5. Панев, представи си че във 90% от филмите, които някога си гледал, мъжките персонжи си говорят само за жени. Смъртоносно оръжие, умирай трудно и филмите с Арни. Сега се замисли дали това би ти било интересно. Ако да – защо, ако не- защо не…и сам ще си отговориш на въпроса.

  6. Моята аналогия беше, че в първия имаме класически, неиздържащ теста на Алисън филм, който, че е касов, касов е, но е… скучен и неоригинален.
    Имаме Precious, който издържа теста, оригинален е, идеен е и така.🙂
    Имаме достатъчно филми като пример 1, но не достатъчно от пример 2. И не е защото хората не харесват тип 2 (колко Оскара спечели, пък и книгата е бестселър). И въпреки това… номер 2 е изключение. Защо?

    • Добре – не се ли замисляш, че Precious е добър филм от „тип 2“ именно защото е изключение. И че обикновено масовия зрител не харесва тоя тип филми.
      P.S. Абе що си мисля, че Precious не е спечелил нито един Оскар поради простата причина, че още не са ги раздавали? Или бъркам?

  7. В момента гледам един сериал – „Легенда за търсача“ (Персонажите са от „Мечът на истината“ на Гудкайнд). В първия сезон имаше главен герой и главна героиня, които се борят с архизлодея.
    Във втория имаме вече един главен герой и две главни героини. Чудех се кому е нужно, сега вече разбрах. Сега вече сериала преминава теста на Алисън и жените могат спокойно да го гледат.

    p.s. имаше идея в предните постове да превеждате чуждоезичните материали. Ако гласуването не е свършило, то аз съм ЗА превода.

  8. И за да стане дискусията
    „Също така ми се ще да обсъдим и защо е точно така.“ – защото на по-голямата част от жените не им пука за теста на Алисън, затова.

    Хайде да погледнем от друг ъгъл – нека вземем например секс символите. (брад пит, мел гибсън, том круз леонард ди каприо (добре де, с новите секс символи не съм запознат🙂 )). Участието им в някой филм гарантира пълни салони, „от орди разбеснели се фенки“. Нека да направим статистика, колко от техните филми биха покрили този прословут тест.

  9. Benedetto, двете главни героини си говорят или за Търсача или за архизлодея, така че филмът не издържа на третата точка от теста…🙂

  10. Моля, да ми се обясни като на много, много рус човек какво значение има дали филмите отговарят на някакъв глупав тест?
    Все се сещам за диалога от Трейнспотинг, където в едната стая мъжете седяха и си говореха за жени, в другата жените си говореха за мъже и когато се попитаха за какво си говорят мъжете отговориха: „За футбол“, а жените: „За пазаруване“.
    Наистина не разбирам какво значение има наличието на две жени, които не си говорят за мъже или неналичието им. Звучи ми много комунистическо – „Филми, в които не се възхвалява червената партия не може да има“.
    И да се търси дискриминация в изкуството, при положение, че преди години за най-добър филм, ако помня добре, Оскар грабна гейска, романтична драма…

  11. Чинук,
    За мен теста изобщо не е глупав. Фактът, че толкова малко филми минават теста показва, че множеството филми, които се произвеждат в действителност предъвкват едни и същи модели за човешките отношения. Това не ги прави лоши филми, далеч съм от тази мисъл. Но аз обичам разнообразие от модели и гледни точки. Не знаех за теста, преди Estranged да пусне линковете, но си дадох сметка, че някои от любимите ми филми го минават: Volver (Almodovar); Fire (Deepa Mehta); The Hours (Stephen Daldry); Precious (Lee Daniels).

    • Може. Но със сигурност беше сред номинираните за най-добър филм. И мисля, че се правят достатъчно много филми, за да има за всеки вкус. Сценарии всякакви, ситуации всякакви, диалози всякакви. И точно защото обичам разнообразието не разбирам какво точно показва наличието или липсата на изброените точки. Обяснете ми. Т.е. явно трябва да си извадя някакъв извод, но не успявам. Сериозна съм.

  12. The Bechdell Test не е сито за „добри“ филми. Филмите на Пиксар не могат да го преминат, а Коралайн може, но това не ги прави по-малко добри.

    Той е сито за нещо друго. Проблем в киното е, че човек и герой може да бъде само белия мъж и всички следва да се отъждествяват с него (затова и при филмирането на Аватар – не тоя на Камерън, а анимацията The Last Airbender, в която героите са от други „раси“, както и при филмирането на книгите за Землемория, стана така, че героите, които в анимацията/книгата очевидно са от друга раса, умишлено бяха избелени, ВЪПРЕКИ получаващата се огромна неточност спрямо оригиналната история).

    В случая с жените в киното, те присъстват често като love interest. Смисълът на последните две точки (жените да говорят помежду си и то не за мъже) е в това те да не присъстват във филма единствено като награда за главния герой / герои (типичен такъв пример имаме в „Пътешествие до центъра на Земята“, където имахме една-единствена мацка, сложена там очевидно за да бъде награда или за Фрейзър, или за тийнейджърчето).

    Тестът, разбира се, не е перфектен, защото има филми, които изобщо не може да детектне. Например в нихилистичните филми на Тарантино дори и да има една – единствена жена, и дори и да се появява за кратко, тя доста често е истински герой. „Ангелите на Чарли“ пък чупят the Bechdell Test, защото въпреки че го минават, всъщност са много „фалшиви“ (на всички е ясно, че цялата история с тези мацки е силно нереалистична и очевидно пародийна). В това число влизат голяма част от филмите с мацка – екшън – герой, един вид, на всички е ясно, че това не е възможно и е просто зрелище за мъжете.

    Добър пример в това отношение е Лара Крофт (тук излизаме от света на киното, извинете ме за това) – докато тя беше абсурдната едрогърда мацка, която държи два пистолета, всичко беше наред, защото всички знаеха, че това не може да е вярно, но в последната игра от поредицата абсолютно всички важни герои (+ злодеите) бяха жени. Имаше няколко мъже с второстепенна, поддържаща роля. Но важните решения, важните действия, бяха на жени. Реакцията по форумите беше показателна: някои играчи бяха притеснени от това женско царство, от това, че има толкова много женоря на екрана. Е, историята беше и слаба (издържането на Bechdell Test не гарантира добра история, както казах), въпросът е, че не това притесни хората. Притесни ги именно „женското царство“ (впрочем това е една от причините в анимацията Коралайн да се появи момчето Уайби, което като герой го няма в книгата – той балансира предполагаемото чувство за неудобство от това, че има толкова много жени – герои на екрана, чувство, което нямаше да има нужда да се балансира, ако в историята на Коралайн участваха главно мъже).

    Чувство на неудобство имаше и когато Лара се сдоби с потенциално гадже в Angel of Darkness. Една екшън – героиня трябва да е млада, секси и available, а част от това availability e да не е заета с някой друг, т.е. да е обречена на самота и мастурбация. За сравнение, принца на Персия няма проблем да е през цялата игра заедно с жената, която харесва, тя дори го прави да изглежда по-готин.

    Най-накрая, мога да дам пример с A Bee Movie, който навремето пратих за публикуване в Sociological Images. Там героите са пчели, но въпреки това, че в един истински кошер именно женските пчели (доколкото могат да бъдат наречени така) събират нектар, а мъжките са само за разплод, във филма беше обратното – нектара го събираха мускулести мъжки пчели, а женските пчели бяха статисти – домакини или мацки за сваляне, които се прехласваха по тях. Защо историята влиза в разрез с действителността? Еми просто защото иначе би ни изглеждало абсурдно и несьответстващо на обществото ни. Мъжете са хората (т.е. героите, на които им се случват приключения), жените са носителите на секс, съблазън и домашен уют.

    Можете да видите анализа на Gwen тук

  13. Чинук,
    Мисля, че обясних. Ако не, не ми е ясно какво не ти е ясно.
    В живота, две или повече жени си говорят не само за мъже, а и за бизнес, за хобитата си, за любимите си писатели, за работата си, за политика, за научни открития, за които са чели или в които участват и т.н. Въпросният тест показва, че филмите показват най-вече ситуации, в които две жени, ако си говорят изобщо, рядко си говорят за нещо друго освен за мъже. Т.е. филмите масово представят реалността много непълно. Оправданието на прозиводителите на филми (за което пише Кеслер в линка, който даде Жилов) е, че публиката се интересува по-малко от филми, в които главният герой не е бял мъж и оттам насетне не е от толкова голямо значение какви са отношенията между жените в историята на белия мъж.
    Нито Кеслер, нито Енея казват, че това е дискриминация. Според Енея е сексизъм. Вероятно неосъзнат, бих добавила. По-големия проблем според мен е, че нежеланието да се откъснеш от общоприетата схема, слага всички зрители в един кюп.

    • Явно много неща не са ми ясни.
      Все по-прекалено ми идва вече. Сега и киното е обявено за сексистко. Точно скоро си мислех да давам пример колко силни са обикновено жените във филмите. Как се борят и отстояват себе си. Колко са властни и колко са можещи и колко са прекрасни. Толкова филми за всекиго да има, а сега трябваше да ми светне, че не е така. Все си мислех, че ако искам жени и мъже да си говорят за срещуположния пол мога да си пусна любовен филм. Ако искам големия, бял мъж да ходи и да млати на поразия, грабвайки накрая готината мацка мога да си пусна екшън.
      И аз мога да давам примери за мацки-героини. Като се тръгне с една приказка от младежките ми години – „Пещерата на Златната роза“, където Фантагиро ходи нон-стоп да се бие и забележете – тя спасява своя принц, вместо да е обратното.
      Kill Bill – Мацката претрепа всички и доколкото помня с останалите мацки, с които се млати не си говориха много за мъже. Е, да. Тарантино. Ама същото явление го забелязвам и в китайските филми например. Там какво правят тия жени, направо не е за вярване. Сещам се за още много, много филми, но ще дам един последния пример. От холивудските, стандартни, нашумели филми. „Карибски пирати“ и Кийра Найтли, която разбираш ли от лигава благородна дама, от която се очаква само да си седи и да бродира се превърна в Баш Главатар на Всички Пирати. Аз като зрител се обидих, честно казано, на това чудодейно превъплащение. Ей за това и се дразня от прочетеното тук.
      Има ужасно много филми, в които главния герой е силния, бял мъж, обаче хайде да не се лъжем. Има много филми за силни жени, които определено не те оставят да си мислиш, че само седят да си бърат за мъже.

      /Eneya, не ми пипай киното, че ставам докачлива🙂 /

      • Ена, забравих…“Т.е. филмите масово представят реалността много непълно.“ Те ако я представяха пълно, нямаше да са необходими.

  14. Чинук,
    Защо киното не би било необходимо, ако представяше реалността пълно?

    Кой е казал, че киното е сексистко? Казах, че е сексистки аргументът „на публиката не й харесват филми, в които главният герой е бял мъж“. И да, в този модел се наблюдава голямо разнообразие от ситуации и роли, включително и силни женски роли. Това, за мен, изобщо не решава проблема, че въпросният модел е непълен. Едно е да ми показваш как една жена може да върши нещо традиционно мислено за мъжко (мацката от Kill Bill), друго е да създадеш интересна женска главна героиня, която не прави неща, считани за типично мъжки (Реймунда от Volver). Въпросът е, че успехът на филми като Volver, Precious, The Hours опровергава твърдението, че на публиката не й харесват филми, излизащи от модела.
    Самият факт, че има достатъчно филми минаващи въпросния текст пък показва, че киното като цяло не е сексистко.

  15. Чинук, не съм съгласна, че имаш еднакъв избор за филми.
    Най-малкото, екшън филмите и романтичните комедии (които са социологически ужаси според мен) превишават всички останали филми с много.
    Филми като Планината Броукбек, Преследване на щастието, Precious, Часовете… те са единици и изключения и ако искаш да гледаш повече филми като тях, нямаш голямо разнообразие.

    Нейсе, моят въпрос беше: защо виждаме повторението на същото отношение към мъжете и жените в киното, каквото е в компютърните игри?
    Ако в компютърните игри за причини са дадени, че главно мъже играят и че мъжете харесват този подход, то каква е причината в киното, при положение, че то на теория е насочено както към мъжете, така и към жените?

    Все се сещам за Терминатор (първа и втора част) и все си спомням как четях публикации как подобни женски и мъжки персонажи ще се срещат все по-често. Защо това не се случва и все още подобни филми са изключения? Това ми беше въпросът. Защото аз си имам теория за причините, но ми беше интересно вие как гледате на нещата.

  16. Eneya, защото има ужасно много режисьори, сценаристи, актьори, продуценти…и в крайна сметка филми. На 50-100 глупави филми, излиза един, който си струва да бъде гледан. Туй си го обсъждаме често с киноманите и това е както женско, така и мъжко мнение. Само че не виждам как въпросния тест може да промени това и продължавам да не разбирам връзката между феминизма и киното. Т.е. ако всички филми отговарят на този тест, много ме съмнява точно това да промени тяхното качество.
    Аз и за компютърните игри по принцип не съм особено съгласна. Поне що се отнася до ролевите такива. Има си голям брой жени, които играят и също така в повечето игри човек може да си избира между мъжки и женски персонажи. Мога в частност да се спра на двете игри, които аз лично играя – Diablo и Heroes, където не срещам никакво неравноправно отношение спрямо двата пола. С WOW положението е същото. За големите пуцаници не знам как е положението. Навремето, когато играех Quake също можех да си избирам да съм мъж, жена, чудовище…каквото ми харесва. Повечето ми приятели даже си избираха да играят също с женски образи.
    И изобщо изкуството е толкова субективно нещо, че не разбирам защо се спирате на него точно? Толкова фактори има, за да се създаде един филм и да бъде той успешен. И толкова голямо разнообразие има в тази сфера, че всеки може да открие своя филм.

  17. Попрескачам малко коментарите и веднага препоръчвам текст, който засяга жените в киното, но малко в страни от теста на Бечдел.

    Лаура Мълви – ISUAL PLEASURE AND NARRATIVE CINEMA – https://wiki.brown.edu/confluence/display/MarkTribe/Visual+Pleasure+and+Narrative+Cinema . Не е кой знае колко лесен за четене, ама тук уж все умни хора са се събрали, така че GO.

    • Благодарности Владо, още един текст влиза в списъка „за превод“. (п.п. ако ти се занимава, няма да откажа помощ конкертно за този превод, че ми се събраха бая неща вече.🙂 )

  18. Приятелска препоръка: Момичета, така не постигате целта на блога. Вие не правите дисертация, а искате посланията эи да стигнат до определена част от овществото.
    Свалете нивото, иначе просто ви отминават и коментирате само помежду си.
    Помислете по въпроса !!!

  19. Pingback: Reading comics while female -2 | Кутията за всичко

  20. Pingback: Илюстраторките | Писателките

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s