Жените и Game индустрията

След публикацията на Жилов се поогледах каква информация има относно жените, гейм индустрията и отношението на мъжете и жените геймъри по тази тема и това клипче е интересно и любопитно, защото дава много поводи за оптимизъм.

Анимационният ни водеще е Даниел, а бележките, по които анимацията е направена и за които той говори са на Лей Алекзандър.

Преводът на текста може да видите тук или просто да хвърлите един поглед на оригинала на английски тук.

10 thoughts on “Жените и Game индустрията

  1. Ще коментирам тук, въпреки че коментарът ми се отнася и за статията на estranged (която по мое скромно мнение е доста слаба и не знам защо всички се скъсвате да я хвалите).

    Та уважаеми estranged, според теб (а и според Даниел Флойд), „гейм индусрията“ бълва от самото си начало игри насочени само към мъжете (за да бъде по-точен, към недоебаните 14-годишни пубери). Това е така защото игрите се правят единствено и само от мъже, за мъже. Пълни са с цици, задници, кръв, насилие, изискват бързи рекфлекси (няма да спорим, мъжете имат в пъти по-бързи рефлекси от жените), дори да не съдържат тези елемнти, то маркетирането отново е насочено към мъжете.

    Също така приемаме, че жените не са добре приети като професионалисти в тази индустрия и се прави всички възможно да им се попречи да не се занимават с дизайн на игри, въпреки че са толкова добри, колкото мъжете. Това става, като им се плаща по-малко, не им се позволява творческа работа, а също биват възприемани с присмех и обективизирани.

    Ако приемем това за истина, следователно трябва да приемем и следното:

    Компании влагащи милиони долари, доброволно се отказват от потенциални печелби възлизащи на милиарди долари, които могат да дойдат от жените геймъри. Същите тези компании не разбират и не осъзнават, колко много могат да спечелят, ако жените започнат да играят игри, въпреки че имат огромни отдели за маркетинг, търговия и реклама, чиито разходи са огромни.

    Същите тези компании, се отказват от по-евтиния труд на жени, които са също толкова добри колкото мъжете, а в някои случаи по-добри и наемат мъже, на които трябва да плащат повече. На всичкото отгоре, същите тези компании правят всичко възможно да изгонят и малкото стойности професионалисти жени, които имат в екипите си.

    Да направим следното допускане: Всички генерални мениджъри на всички студиа за развитие на игри в света са женомразци. Те не искат жени в екипите си и не осъзнават, че жените са също толкова добри специалисти, колкото са и мъжете. Маркетинговите отдели на всички тези компании, не осъзнават какви биха били печалбите, ако повече жени започнат да купуват видео игрите им и умишлено маркетират игрите така, че да отблъскват жените….

    P.S. Aз ли съм единственият който вижда non-sense-а във всичко написано от estranged и казано от Daniel Floyd??!

  2. По-скоро ти си единствения (от досега коментиралите), който го интерпретира по този начин.
    Да обясня защо.

    Ако погледнем човешката история, да, трябва много ръководители на фирми да са били малоумни, за да отблъскват евентуална евтина работоспособна ръка – това обаче се е случвало в продължение на векове, до появата на феминизма и де факто, настояването на жените да имат право да работят. Въпреки промяната на законите, много фирми отказвали да наемат жени или просто си изнамирали различни заобиколни начини жените сами да не желаят да работят за тях или да напускат. Евентуалните ползи (които ти изброи) явно не са били достатъчно важни в техните очи, за да приемат жени служители.

    Те не са били женомразци или неадекватни, просто са действали в съответсвие с техните тогавашни разбирания и не им е хрумвало, че може да има алтернативен поглед над нещата. Иначе казано, не са били глупаци, а просто тесногръди, нещо, което не е ограничено до пол, възраст или епоха.

    Ако погледнем съвременната епоха – можем да видим същото. Твърдо е прието за норма как само жените биха поискали да бъдат медицински сестри, към мъжете се подхожда с насмешка и отрицателно отношение, независимо, че всички само биха спечелили от увеличаването на работоспосбните и умели медицински работници, нали (особено болниците, които ще могат да избират между повече хора, сътоветно да плащат по-ниски заплати)?
    Тук не става дума за възможните ползи: заплати, увеличаване на възможностите за избор, а за обществени представи, стереотипи иначе казано.

    Защо се правят игрите все още от мъже за мъже. Защото едно разнообразие би означавало промяна на статуквото, вид поемане на риск.
    Много по-трудно ще бъде създаването на интресни игри и рекламирането им публика, която е по-критична и взискателна, публика, която няма да търпи или да купи всяка глупост (играе всяка глупост) само заради циците, кръвта и задниците. Да, има жени, които играят игри, които имат тези съставки в себе си, но за мен е вярно, че съм играла подобни игри ВЪПРЕКИ тях, а не заради тях. Игрите са били достатъчно идейни и забавни, независимо от глупостите. Но има и игри, които директно съм игнрорирала, просто защото отношението към тези детайли ме е карали да смятам, че ще са претупали и други неща и не съм намирала смисъл да си губя времето. Също така аз никога не съм срещала трудност с исканите рефлекси в игрите, възможно е да съм изключение, но това е малко вероятно.

    Когато имаш високи очаквания и си свикнал на качествена услуга… по-скъпо, бавно и сложно ще е да създадеш продукт. Не казвам, че всички мъже досега са имали ниски изисквания, а че като цяло мъжете са възприемани от индустрията като толкова лесни за подлъгване, че цици, кръв и задници да са достатъчни за привличане на вниманието. При едно разнообразие от потребители обаче, това ще се промени.
    Това, което виждаме, че все още гейм индустрията залага на „щом работи, не го барай“.

    Настоящият подход обаче започва да се изчерпва малко по малко и на нужни свежи и алтернативни идеи. Една по една, се появяват оригинални и интересни игри, които не се интересуват от пола на играча си (или поне нищо в самите игри и рекламите им не показва това), Жилов даде чудесен пример – „Portal“, неслучайно една от игрите, които искам да си купя като оригинален диск. Както вкъщи го има например Star Craft не защото не можеше да бъде дръпнат от някой торент.🙂

    Поздрави.

  3. Аз явно съм тъп, но наистина не виждам къде е проблема. Създателите не игри не искали „да променят статуквото“. Що да искат? Намерили са доходоносна ниша и доволни клиенти, що да се тормозят? А и освен това в статията си е казано кави игри предочитат жените – явно има и за тях предлагане.

  4. За да бъдат въвлечени жените в тютюнопушенето и това да стане желано (пушещата жена принципно се е възприемала като нещо противно) също е трябвало много време и се е считало за невероятно откритие да включиш и другата половина от човечеството сред потребителите си.

    Че изпускат пазар, изпускат. The Sims и до ден днешен изкарва милиони заради това, че си направи един невинен експеримент.
    Но тук не става въпрос за това да се правят игри за жени, а да се правят игри, които са полово неутрални и съдържат теми, които биха се харесали на всекиго. Това правят някои касови хитове в киното, примерно. И докато не направим това, докато не разширим спектъра, ще си стоим в бебешки стадий и никой няма да ни взима насериозно.

    Това от страната на консуматорите. Иначе, за кариера, има повече предразсъдъци срещу жените – програмисти, отколкото срещу жените – дизайнери или художници. (Това защото не можем да приемем, че жените са способни на рационалност, а рисуването и дизайна влизат в графа „изкуство“) Но съпротивата не идва от директен отказ за назначаване, а по-скоро от други фактори – по-ниско заплащане, отношение от страна на другите хора около теб – колеги, журналисти, публика, самото общество, което прави стигането ти до тази професия да изглежда като изключение и нещо невьобразимо странно. Това не е някакъв масонски заговор, а просто процес, който си върви въпреки съпротивата на много мъже и жени. Примерно Ragnar Tornquist, сценарист / дизайнер на Dreamfall спомена, че слага убедителни и задълбочени женски персонажи като главни герои в игрите си с надеждата повече жени да се заинтересуват от игри, както и от работа в компании за игри. Това също се случва. Напоследък се появяват положителни тенденции, макар и много слаби (говоря за развитието на игрите като изкуство, не само за включването на жените в тях). Но имаме още много дълъг път да извървим.

  5. wtf?
    „да се правят игри, които са полово неутрални“
    „теми, които биха се харесали на всекиго“

    Леле, това и Ленин сигурно не си го е представял!?
    Ти „полово неутрален“ ли си? Това що за чудо изобщо е?
    Искам да има неща за мен, други за теб и трети за трети човек. Хората са различни (слава богу) и продуктите трябва да са различни.
    Не искам унификация, нея вече съм я живял.

  6. Когато един филм събере в салона мъже, жени, деца и пенсионери, едва ли се сещаш за Ленин…

    Аватар например. Но Аватар не е само екшън, т.е. не е ориентиран само към определена група мъже. Затова може да привлече вниманието на повече хора отколкото, да кажем, Рамбо (въпреки че героят в Аватар се изживява като такъв). Успехът на Камерън с всичките му касови филми идва и от това, че е хванал голямо разнообразие от стереотипи, които се харесат на хората независимо от пола им.

    Но хайде, след като универсалността е „зло“, да оставим Аватар на мира… Много е глупаво да решиш, че мъжете непременно искат да стрелят с оръжие или да колят наред, или пък че жените непременно имат нужда от социална симулация в стил The Sims. Ние най-напред и преди всичко сме хора и ако изкараш игра, която взема това впредвид, тя ще е несравнимо по-готина.

  7. За какво им е на жените да играят игри? Да си намерят некво друго занимание ffs! В игрите трябва да има кръв, секс и по възможност наркотици, иначе какви игри биха били?

    Така, сега сериозно (не, че горното е несериозно🙂 ).

    1-во Eneya каза: Ако погледнем човешката история, да, трябва много ръководители на фирми да са били малоумни…

    estranged2 каза:За да бъдат въвлечени жените в тютюнопушенето и това да стане желано също е трябвало много време…

    Абе хора вие, в кой век живеете? Айде моля ви се не ме убеждавайте, че днешните мениджъри мислят по начина, по който са мислили през 19 век. това просто не е така. Дори да има такива, то пазарът отдавна ги е изхвърлил и са фалирали (с някои изключения, може би 3-4-5, които само потвърждават правилото)

    2-ро estranged 2 каза: Че изпускат пазар, изпускат. The Sims и до ден днешен изкарва милиони заради това, че си направи един невинен експеримент.

    Искаш да ми кажеш, че маркетингови отдели струващи милиони долари не си вършат работата, защото страдат от предразсъдъци? Cum again?

    3-то Eneya каза: Защо се правят игрите все още от мъже за мъже. Защото едно разнообразие би означавало промяна на статуквото, вид поемане на риск… Не казвам, че всички мъже досега са имали ниски изисквания, а че като цяло мъжете са възприемани от индустрията като толкова лесни за подлъгване, че цици, кръв и задници да са достатъчни за привличане на вниманието. При едно разнообразие от потребители обаче, това ще се промени.

    Не казваш, че мъжете сме имали ниски изисквания, но казваш че сем ебахти кухите лейки и некви некадърнци са успявали да ни ПОДЛЪГВАТ (егати наглото твърдение) и да ни продават цици, задници и кръв, които ние дори не искаме, ама понеже няма друго и лапаме въдицата. Слава Богу, че ще идва Portal, та и ние мъжете да се насладим на „изкуство“ и да усетим от гения на blood-sex-free игрите.

    4-то estranged2 каза: Но съпротивата не идва от директен отказ за назначаване, а по-скоро от други фактори – по-ниско заплащане, отношение от страна на другите хора около теб – колеги, журналисти, публика, самото общество, което прави стигането ти до тази професия да изглежда като изключение и нещо невьобразимо странно. Това не е някакъв масонски заговор, а просто процес, който си върви въпреки съпротивата на много мъже и жени.

    Същото както при точка две. Компании даващи милиони долари за управление на човешки ресурси се лишават от евтин и качествен ресурс (жените програмисти)? Айде не на мене тия, 19-и век приключи преди 110 години.

    5-то Eneya каза: Това, което виждаме, че все още гейм индустрията залага на „щом работи, не го барай“.

    Като се има предвид каква е конкуренцията точно в тази индустрия и какво трябва да се прави, за да оцелеят тези компании на пазара много ме съмнява „да не барат“ работещите механизми, щото видиш ли работело. Е работи, ама като има още 1000 подобни игри, които ти отнемат все повече и повече от клиентелата, мислиш ли, че не се търсят варианти за привличане на нови сегменти и за диверсифициране на продуктите? Даже съм сигурен, че тъговските и бранд мениджърите на компаниите търсят начин да привлекът не само жени, но и пенсионери, та даже и човешки ембриони да купуват игрите им.

    Доводът, че гейм индустрията не се опитва да привлича нови сегменти е доста елементарен и нелогичен.

    В залключение бих могъл само да кажа: WTF is wrong with you ppl? И специално за estranged: пич изкуството си е изкуство, стоката е нещо друго. Джокондата на Леонардо е изкуство от една страна и стока от друга. Прави си изкуството, ама пазара си иска стоката, т’ва е положението. И кашкавала е все още с пари.

  8. Всъщност, цигарите започват да се рекламират и предлагат като нещо готино (и социално приемливо) за жените между Първата и Втората световна война. 20-ти век, не 19-ти. Явно производителите на цигари са били по-тъпи, отколкото ги мислиш… Или бизнесът не е бил единственото нещо, което ги е ръководело.

    Във Франция и България пък жените добиват правото да гласуват през 1944-та. Отново 20-ти век. Всичко се случва доста по-скоро, отколкото сме склонни да очакваме.

    Да се върнем към entertainment-a – по това време Дисни не са взимали жени – аниматори (което не значи, че не са назначавали жени, жените са вършели тежката и рутинна работа на „почиствача“ – рисуването на междинни кадри, които да свързват ключовите кадри, нарисувани от аниматорите). Тоест, мъжете са по идеите, жените по изнасянето на товара на тия идеи. Пак 20-ти век.

    Що се отнася до 21-ви век… продаваш краставици на краставичар. Няма да коментирам, всеки, който е в час (т.е. или има понятие от това как работи индустрията, или е играл много и различни неща, включително различни от масовия шит) ще ти каже, че грешиш. Индустрията избягва всякакъв риск и клонира и копира, и рекламира отново и отново едно и също до изтъркване. Всичко останало е риск, който при един скъп и гълтащ много ресурси проект се боиш да поемеш. Ако реалността ти изглежда абсурдна, по същата логика можеш да отречеш холокоста, комунистическите лагери и лова на вещици – защото са абсурдни и ирационални. Бизнесът и пазарът не са ултимативния генератор на рационалност, въпреки че помагат.

    Инерцията на установените практики може да просъществува независимо от това какво казва пазара и как възнаграждава. Ето няколко статии за киното, които дават идея защо се получава този абсурд:

    Why film schools teach screenwriters not to pass the bechdel test
    Why discriminate if it doesn’t profit
    Why women can’t vote with their dollars in film and tv

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s